Статии от Павел Павлов

Грабнах перото, мислено го потопих във въображаема мастилница, обзет от желанието да пленя в спомена си звънкия глас на Цонка Митева. Той често ми се присънва като в „сбъднал се предутринен сън“

[ Част 2. Част 1 – в брой 6 от 2017 г. на АртДиалог]

На ръст не беше висок, но дарбата му беше исполинска.
Може би оттам се беше появила слабостта му към шапките. Имаше цяла сбирка, за да извисява ръста му.

Започвам този спомен с един цитат от Алфред дьо Виньи, който би могъл да бъде негово мото: „Има неизвестни хора, станали в наши дни знаменитости и знаменитости – неизвестни нам, потомците“.

„Отсам и отвъд“ ли? Твърде странно заглавие за четивото пред очите ти, любезний читателю. Това са премеждията и вълненията на един пилигрим, пребродил не едно гробище, за да отдаде почит на много светли личности, които са го изградили като такъв, какъвто той се представя на тези страници.

[В: Павлов, Павел.  Белият япанджак. – В: Павлов, Павел. Шепа мигове. Том III. –  С: Библиоскоп, 2013. – с.407-454  ISBN 978-954-8586-18-4]   Васил Левски 18 […]

Духът ми съблазнява твойто тяло, А твоят дух подкупва мойта плът. Шекспир   І. Прищевките на Фортуна   1.   Широкопола шапка от златна слама […]

  1431 година е оставила две незаличими дири във френската история. На кладата била изгорена една светица – Жана д`Арк, а в сянката на бесилката […]