АВТОРСКО ПРАВО и СРОДНИ ПРАВА - 2016, Брой 2

По следите на поредица кражби на права от 2007, 2008 и 2009 г., продължаващи и в момента

(първата част на статията е публикувана в бр.1, 2015 )

●Обект на кражбите: лицата Евгений Комаров, композитор, автор на аранжименти, диригент и пианист, Ирина Чмихова, първата ни звезда на популярна музика и един от основателите на Естрадния отдел на Българска държавна консерватория и дългогодишен преподавател, Панайот Бояджиев, композитор и цигулар, Иван Генов, поет и автор на текстове за песни, популярните певци Маргрет Николова и Николай Любенов и Бюджетът на България, тъй като първи продуцент на изпълненията, включени в пиратски тиражираните дискове е държавното предприятие „Балкантон“. 

● „Издателите“ на пиратските дискове: „БГ Мюзик къмпани” ЕООД на Владислав Валериев Славов - на диск 1 „Вечните руски романси (2007) – изпълнител Ирина Чмихова, аранжимент Евгений Комаров, диск 2 – „Златните руски романси ”Очи черные” (2009) – изпълнители Маргрет Николова и Николай Любенов, аранжименти Евгений Комаров -16 песни, проф. Георги Робев – 8 песни; на диск 3 – Бойко Кънев – Музикална продуцентско-издателска къща Бойко Кънев – Kanev

music http://www.kanevmusic.com.                                     

● Отговорни за продължаващите кражби: контролният орган по Закона за авторско право и сродните му права – Министерството на културата, Дирекция „Авторско право и сродни права“ с Директор г-н Георги Дамянов

● Размери на кражбите: неуточнени, но след издаването на диск 1 и диск 2, (първият е издаден и разпространен първо в Германия, където рускоезичното население е колкото населението на България), собственикът и управител на „БГ Мюзик къмпани” ЕООД Владислав Славов, тогава  на 24 години (роден 15.06.1983 г.) от покрайнините на Свищов (ул. „Градево” № 34 е накрая на града, до стадиона), си купува голямата  къща в центъра на София на ул. „Кресна” № 8 (до Втора градска болница)

   При срещата в Министерство на културата на 24 септември 2009 г.  директорът  на Дирекция „Авторско право и сродните му права” г-н Георги Дамянов ни убеждаваше, че Министерството нищо не може да направи, ако подписите са фалшиви и че трябва ние да заведем дела в Прокуратурата – за него всичко е редовно, т.е. фалшифицираните подписи са законни.

    Съдебното дело и резултатът от него:

    На 01 ноември 2009 г. заведохме дело в Прокуратурата. На 9 декември 2009 г. бяхме на разпит в ГДБОП, отново ни разпитваха  през януари 2010 г. Здравословното състояние на съпруга  ми само за 3-4 месеца  рязко се влоши и от притеснение, от стрес получи болки в сърдечната област и на 24 февруари 2010 г. се наложи да му направят в болница  „Токуда” операция на сърцето – три байпаса. При посещенията ни в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” Борис Комаров се подписваше и с лявата, и с дясната ръка за нуждите на графологичната експертиза.

   Най-после излезе документът от досъдебното производство: „Постановление за прекратяване (?!) на наказателно производство” от 22.11.2011 г. , т.е. две години  след  завеждане на делото в Прокуратурата. „Видно от показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели и приложените писмени доказателства, е установено, че  на 04.09.2007 г. в гр. София, в сградата на Министерство на културата бул. „Ал. Стамболийски”  №17 , са били представени неистински  частни документи-декларации, които се изискват  по реда на чл.4, т.3  от Закона за административното регулиране на производството и  търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи  обекти на авторското право и сродните му права, на които е придаден вид , че изхождат от Ирина Енева – Чмихова и  Борис Евгениев Комаров

   И по-нататък четем: „При разследването  и на предходния случай  е било установено, че инкриминираните документи са представени в МК от Владислав Валериев Славов. Същото се установи и от проведените разпити на посочените свидетели по настоящото досъдебно производство”.

   При разпита Владислав Валериев Славов си е признал, че той собственоръчно е подписал  всички документи.

   Неизвестният извършител  е  разкрит, станал е известен – Владислав Славов, извършителят е внесъл в Министерство на културата неокомплектованата папка и веднага е получил разрешение за презаписване на записаните от „Балкантон” песни върху оптични дискове, които, както е известно, подготвя Дирекция „Авторско право и сродни права“ с директор г-н Георги Дамянов. Да припомня, че разрешението е получено на 04 септември 2007 г., а липсващият документ (Декларация за наследници !) Владислав Славов внася на 15 октомври 2007 г., тоест – 40 дни след като вече е получил от Министерството на културата необходимото разрешение (?!)

   Дирекцията „Авторско право и сродните права” не е проявила никакъв  контрол върху   дейността на крадеца на авторски права – Владислав Славов. Напротив! Тази специализирана дирекция, единствено отговорна за контрола в тези случаи, със своето умишлено бездействие  е съдействала и продължава да закриля крадците на авторските права. Дори и след срещите ни със служителката София Пръмова и директора ù г-н Георги Дамянов. А т.1. от дейността на тази дирекция гласи:

   1. Организира образуването и провеждането на административнонаказателните производства и преписки за административни нарушения по Закона за авторското право и сродните му права и по Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права; 

  Възникват следните въпроси:

▪ По  какви причини Дирекция „Авторско право и сродните му права“ грубо нарушава правилата точно за 24 годишния Владислав Славов, живеещ тогава в покрайнините на град Свищов, който не е музикант, не е издател и никой в гилдията не го познава?

▪ Защо след като правоносителите протестират и провеждат срещи в това число с директора

г-н Георги Дамянов, на които го уведомяват, че е издал разрешение по документи с фалшиви подписи, той не внася въпроса в Прокуратурата, каквото задължение има по закон?

▪ По какви причини, след като в правата и задълженията на Министерството влиза и това – да спре издаването или да изземе, ако вече тиражът е налице и да спре  разпространяването / продажбата на дисковете г-н Георги Дамянов не го прави?  

Защо при доказано закононарушение г-н Дамянов не „организира образуване и провеждане на

административнонаказателни производства и преписки  за административни  нарушения по Закона за авторското право и сродните права и по Закона за административното регулиране на…..,” каквото е неговото задължение, а ни отпрати към Прокуратурата и никой от Министерство на културата не удостои с присъствието си българския съд? Сред задълженията на г-н Георги Дамянов е и да „Организира изготвяне на експертни заключения по експертизи, назначавани от органите на досъдебното производство и съда“.

   Това не е просто  несправяне с възложените задачи съгласно  длъжностната характеристика, за което служителите в тази дирекция  получават  даром заплати, а  умишлено прикриване на очевидно престъпление!  

   Извършителят на фалшифицираните подписи беше „експертно” прикрит от служителите на Дирекция „Авторско право и сродните права”. Всичко е било оформено толкова дискретно, конфиденциално , че никой да не може да надникне в папките-досиета на трите диска, ограбващи труда на няколко правоносители, сред които Евгений Комаров, Ирина Чмихова, Маргрет Николова, Николай Любенов,  Георги Кордов, Панайот Бояджиев и т.н.

   Може би тези служители  не са очаквали, че някой буквояд, като мен, ще забележи фалшифицираните подписи?!

   Заведохме граждански иск по чл.45 и чл.49 от ЗЗД – за обещетение за нарушени неимуществени права  срещу  Владислав Валериев Славов. На първата инстанция искът ни беше частично признат. Ответникът обжалва решението в Софийски градски съд, който изцяло отхвърли нашия иск и след това  делото се прехвърляше  от  един съд в друг, като се намираха незначителни причини, за да не се удовлетвори нашият иск, въпреки че е налице извършено престъпление с цел лично обогатяване. И в очакване на справедливо решение от Върховния касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение,  същият съд издаде „Определение №789 от 22.10.2014 година: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.06.2013 г. п т.д. 1450/12 г. на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване.” Това „Определение” на нас не ни е връчвано,  адвокатът ни също не го е получил.  

   Като чета и препрочитам съдебните  решения, определения, писмените защити на ответната страна  на известния вече извършител на фалшифицираните подписи на Борис Комаров и проведените разговори в МК се налага да резюмирам:

   1. На нито едно съдебно заседание Министерството на културата, призовано като втори ответник, не изпрати нито веднъж нито един свой представител да изрази становище.

   А и съдът на нито една инстанция не задължи ответника – Министерство на културата, да даде обяснение по този казус, който не е само личен наш, а  засяга още няколко  изпълнители с права с принос в създаването на произведенията, записани на грамофонните плочи на „Балкантон”, което касае и държавата в лицето на НАП!

   Преди няколко дни писаха за уволнените митничари, които имали нарушения.  

   А нарушенията на закона от „БГ къмпани” ЕООД  при доказана вина защо не са обект на преследване? Само от един минимален тираж от  5 000 диска по 15 евро всеки диск незаконната  печалба е  75 000 евро =150 000 лева?! Печалбата е като с вълшебна пръчка!

   2. При разговорите в МК през септември 2009 г., София Пръмова от  Дирекция „Авторско право и сродните  му права”  си послужи с клевета като каза, че Ирина Чмихова  лично е внесла документите в МК. Нека съпоставим тези твърдения на служителката Пръмова с  част от „Писмена защита” на ответната страна от 18.04.2013 г. до Софийски градски съд, Гр.отделение , гр.д. №14501/2012 г. АО ІІІ-състав: „Относно компакт диск „Вечните руски романси” довереното ми търговско  дружество  няма никакво отношение свързано с получаването на разрешение за издаването му. От писмо с изх. №94-00-1650/22.10.2009 г. на Министерство на културата, което е приложено като доказателство по делото е посочено, че продуцент, издател и изпълнител е лицето Ирина Чмихова. Същата е представила и всички  документи в Министерството. От  гореизложеното става ясно, че „БГ Къмпани” ЕООД няма нищо общо с документацията, въз основа на което е издадено Удостоверение №52545/04.09.2007 г. от Министерството. Довереното ми дружество единствено е разпространявало в търговската мрежа издадения музикален диск, без никакво участие в процедурата по получаване на разрешението за издаването му.”

   Ясно проличава, че  Министерството на културата действа заедно с известния вече  извършител, който си е признал деянието при досъдебното производство. Затова Министерството на културата не изпраща никакъв представител – защитникът на ответната страна е защитник и на Министерството –  един и същ репертоар: една и съща позиция, едни и същи думи  от Пръмова, Дамянов и от фалшификатора Владислав Славов на подписи на наследника на Евгений Комаров и Ирина Чмихова. Клевети, лъжи, безкрупулност!

   А след като твърди че Ирина Чмихова е издател на диска защо Министерството му позволява той да разпространява  в търговската мрежа издадения музикален диск?!

   3. Министерството на културата, респективно Дирекция „Авторско право и сродните му права” не само че не контролира издаването, каквото задължение има по закон , но и  съдейства за извършването на нарушаване на закона.

   Напълно в компетенцията и в правомощията на същата тази дирекция е да извърши контрол над „довереното дружество”, което само…разпространява в търговската мрежа издадения музикален диск…

   4. За да не се реши положително нашият иск по гражданско дело №14501 / 2012 г. при частично решаване  на първа инстанция, започвам да мисля, че това е  дискриминация, защото в писмените защити на  ответната страна на няколко места русофобски се споменава, че Евгений Комаров бил руснак. Държа да отбележа, че  в Русия е живял само 10 години (1909-1919), а в България  - 43 години – от 1950-1993 г., дал е своя принос за  културното развитие на българите, за което говорят с благодарност неговите студенти, разнасящи славата на България по света, аранжиментите на песни, изпълнявани от Николай Гяуров, Ансамбъла на Народната армия…..  Да,  руснак е, и със съветски паспорт – в България  пристига на 7 февруари 1950 година и до кончината си на 3-ти февруари 1993 г. живя със  задграничен руски паспорт серия ОК…, а за българските власти важеше  Разрешително за постоянно пребиваване в Република България. Често пъти са казвали на Б.Комаров: „Знам баща ти и Ирина Чмихова още от преди  1944 г.”  - толкова  популярна личност беше.

    5. Чрез издаването на разрешение за тиражиране, директорът Георги Дамянов  и София Пръмова участват солидарно в незаконното разпореждане с наследените от Борис Комаров авторски права на Евгений Комаров. Което е противозаконно, защото чл.17 на  Конституцията на Република България гласи: (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира от закона. (2) Собствеността е частна и публична. (3) Частната собственост е неприкосновена. Със своите деяния  и неизпълнение на служебните си задължения директорът Георги Дамянов като използва служебното си положение на директор, от когото зависи издаването на удостоверения, посяга на наследените авторски права на Борис Комаров от баща му.

    Лишени от собствените си изпълнителски права са също Ирина Чмихова, Маргрет Николова и Николай Любенов, който не понесе измамата на Владислав Славов, разболя се и почина на 18 март 2013 г., след издаването на диска „Златните руски романси „Очи черные”. А беше спортист!

    И Маргрет Николова и Ирина Чмихова получават пенсии около 430 лева, ведно  с полагащите им се 20%  така наречени вдовишки пари. А  плодовете на техния труд използва Владислав Славов, служейки си с измама.

     6. Трудовата ми дейност премина (и продължава) като заклет преводач-кореспондент (писмени, консекутивни и симултанни) преводи в „Балкантурист”, „Машиноимпорт”, Българската  търговско-промишлена палата (бях секретар на изложбата за България в Москва през1969), ДСО ”Каменна промишленост”, Министерство на металургията, Научно-техническите  съюзи и др.

    Такова безхаберие, неграмотност, арогантност, каквито проявиха към случая и мен служителите от Министерство на културата, не съм срещала в нито една от изброените организации. Служителите в Дирекция „Авторско право и сродните му права” не само не заслужават заплатите, които получават, но прикривайки и защитавайки престъпилите закона, те участват в унищожаването на българската култура и създателите ѝ.

    Българската съдебна система, обаче, не пожела да види и да ни защити от крадците.

    Нещо повече – по силата на загубеното от нас съдебно дело, оправданият Владислав Валериев Славов, без да се посвени, изважда изпълнителен лист на 10.02.2015 г.  за направените съдебни разноски и на 20.02.2014 г. на вратата на апартамента ни един  непознат мъж ми връчи „Покана за доброволно изпълнение” от частния съдебен изпълнител Михаил Делибозов.

    Общата сума, която чрез съдия-изпълнител изплаща наследникът на Евгений Комаров – Борис Комаров на оправдания от съда Владислав Славов е 3 764,94 лв. Ежемесечно по 150 лева от своята пенсия, която е 440 лв. (с инвалидност ІІ категория), за 54 г. трудов стаж като лекар !

    Това е истинското лице на „издателя“ Владислав Валериев Славов, натрупал хиляди евро и долари, ощетявайки незаконно най-големите, най-известните музикални творци от средата до края поне на ХХ век ! И знаейки добре, че си ги ограбил напълно съзнателно, да посегнеш на пенсията на ограбения наследник,  при това лекар, спасил толкова хора със своите знания и талант да лекува! Цинизъм?  Не – нормална постъпка за един крадец, какъвто е Владислав Славов  и стоящите зад него.  

   След като кражбите от правата на постоянно пребиваващия в България в течение на почти половин век Евгений Комаров, въпреки доказаните му приноси чрез създаването на хиляди творби на българското музикално изкуство и популяризирането им в България и зад граница чрез хилядите концерти с личното му участие като артист-изпълнител, както и чрез издаваните записи с негово авторско участие, а и като артист-изпълнител, което е немалък личен принос и към Бюджета на България в течение на близо половин век,

    -но кражбите продължават вече 9-та година, за които Министерството на културата е информирано преди 6 години, а прокуратурата е установила кой е крадецът преди 5 години, но нито една институция в България не се е намесила,

    -налага   се да се обърна към Администрацията на президента на Руската федерация и президента на Франция, (защото майката на Евгени Комаров е французойката Мари-Ернестин Баде-Комаров (Marie-Ernestine Badé –Komarov) от Централна Франция – Бургундия) с искането да се намесят и защитят руския гражданин Евгений Комаров и наследника на правата му от продължаващите и в момента кражби.  Защото Русия и Франция винаги се грижат за чадата си …

 

 

ДОКУМЕНТИ:

Документ 1


doc1 img

Документ 2

стр.1

doc2 page 1
 

стр.2

doc2 page 2
 

Документ 3:  Внесената в Министерството на културата Декларация за наследници с  фалшифициран подпис на Борис Комаров и без да е посочен адресът му(!) , която той никога не е подписвал, доказано и от графологична експертиза, направена в хода на разследване Жалбата на Борис Комаров до прокуратурата за установяване съставителя на документите с невярно съдържание и фалшифицирани негови подписи. Налице е кражба и злоупотреба със самоличност.

Документ 4: Договор от 10.04.2009 г. с невярно съдържание, който наследникът на Евгений Комаров, Борис Комаров никога не е подписвал, (доказано и от графологичната експертиза), с който Владислав Славов  е получил изискваното по закон разрешение от Министерството на културата, с което издава, разпространява и продава пиратските дискове.

Във фалшивия договор се твърди, че Борис Комаров е отстъпил на ИЗДАТЕЛЯ – Владислав Славов всички права върху творбите за 10 г., за издаването на песните на няколко вида носители, в неограничен тираж, че за това му е платено и той, Борис Комаров няма никакви финансови претенции и т.н. Борис Комаров не е получил каквото и да е заплащане за разпространяваните/продаваните в течение на години дискове от Владислав Славов в чужбина и в България;

Този фалшив договор, Владислав Славов е подписал в качеството си на ИЗДАТЕЛ.

Същият Владислав Славов в хода на съдебното дело, заведено от Борис Комаров, в други подписани от него документи твърди, че той НЕ Е ИЗДАТЕЛ, а Ирина Чмихова, а той, Владислав Славов само разпространява / продава издадените от НЕЯ (?!) дискове.

Документ 4 (стр.1) и (стр.2)

Документ 5: Писмо от зам.министъра на културата Димитър Дерелиев  - № 94-00-1650  от 22.10.2009 г., отговарящ за сектора авторско право и сродни права (и юрист), в което той съобщава на Борис Комаров, че издадените от Министерството разрешения са на основание на  документите, „ПОДПИСАНИ“ от него и от Ирина Чмихова (?! и то в качеството й освен на артист-изпълнител и на ИЗДАТЕЛ и ПРОДУЦЕНТ на CD).

Но отказва да предостави на Борис Комаров копия от внесените в Министерството на културата „оригинали“ на документите с невярно съдържание и фалшив подпис на Борис Комаров, необходими му, за да внесе случая както в прокуратурата, така и за да заведе съдебно дело.  

Отговорът на зам.министър Димитър Дерелиев  е илюстрация за ролята на Министерството на културата в кражбата на права, след като на поисканите и вече проведени преди това, през м.септември 2009 г. разговори (между Стоянка Комарова със София Пръмова и между Борис Комаров и Стоянка Комарова с Директора на Дирекция „Авторско право и сродни права“ на Министерството на културата, Георги Дамянов  - пряко подчинени на зам.министър Димитър Дерелиев), министерството вече е било информирано, че внесените документи, с които са получени разрешенията са фалшиви.  

Нещо повече – в края на писмото си зам.министърът на културата Димитър Дерелиев, отговарящ за спазването на закона, съобщава на Борис Комаров, че издателят Владислав Славов е заявил в Министерството на културата, че на правоносителите ще бъдат изплатени дължимите им се суми чрез Сдружение Музикаутор (?!) Тоест, че Владислав Славов ще продължи да разпространява/продава пиратски издадените дискове.

Документ 5 (стр.1) и (стр.2)

Документ 6: Писмо изх.№ 614 от 21.10.2015 г. от изпълнителния директор на Сдружение  Музикаутор – Иван Димитров  до Борис Комаров, в което той декларира, че Музикаутор няма сключени договори нито с управителя Надка Николова на БГ МЮЗИК КЪМПАНИ ЕООД, нито с управителя Владислав Славов на БГ КЪМПАНИ ЕООД и те не са превеждали никакви  отчисления от продажбата на дисковете с музика, върху които права имат Евгений Комаров, Ирина Чмихова, Маргрет Николова, Николай Любенов.  

 

Документ 7: Писмо от отговарящия за правата следващ зам.министър на културата – Митко Тодоров (94-00-2061 от 25.01.2013 г.)

В отговора му, както и в този на предишния заместник-министър, отново се изброяват фалшивите документите, послужило за издадените от Министерството на културата разрешения, за които то, министерството, е информирано и устно и писмено, че са документи с невярно съдържание и с фалшифицирани подписи, поради което  случаят вече е обект на разследване от прокуратурата и се води съдебно дело, в което един от ответниците  е самото Министерство на културата.

При това зам.министър Митко Тодоров признава, че има задачата да обезсили издадени вече разрешения за издаване на носители с творби, ако те са издадени въз основа на „неистински документи или неверни данни“. Но не го е направил.

Не е направено дори и след  внесената на 15 април 2013 г., жалба от Ирина Чмихова, в която тя иска от Министерството на културата да бъде издадена заповед за прекратяване действието на удостоверението за издаване, продажба и разпространение на пиратския CD „Вечните руски романски и песни“.  И ясно излага основанията си.    

 

3902 общо 1 за днес