СЪБИТИЯ В КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ - 2016, Брой 2

IV Международна конкурсна изложба на графика – малък формат, Казанлък, 2016

Едно относително ново събитие в културния живот на България – международната конкурсна изложба на графични творби, малък формат, представяна в Казанлък вече четвърта поредна година, е художествен факт.

● Събитието: ежегодната международна изложба-конкурс, представяща класиралите се 260 творби графика – малък формат на 92-ма чуждестранни художника от 36 държави на 6 континента

Международното жури: тазгодишното жури е в състав Рафаел Кенжи, Бразилия, Киничи Маки, Япония и постоянният му член – българският художник Петър Бояджиев, който е и организаторът на изложбата. Запазена е установената традиция – лауреатите на Голямата награда в конкурса да бъдат жури при селекцията на творбите за изложбата през следващата година. Както и да бъдат представени като автори с малки изложби от по 16 творби на изложбата-конкурс, която са журирали.

Наградите през 2016 г. на Международната изложба – конкурс „Мини принт“, Казанлък:

Голямата награда за експериментална техника – Уилям Барнхарт (William Barnhart), САЩ

Голямата награда за класическа техника – Дебора Чапман (Deborah Chapman), Канада

6 почетни награди – по 3 за всяка от двете категории творби: Харуко Чо (Haruko Cho), Япония, Марк Гравър (Mark Graver), Нова Зеландия, Жана Лейн (Janne Laine), Финландия, Йошиаки Мураками (Yoshiaki Murakami), Япония, Вероника Сюпка (Weronika Siupka), Полша и Джен Янвей (Zheng Yuanwei), Китай.

  

Изложбата – конкурс само поради изброеното би трябвало вече да и била обект на не един анализ.

Особено във време, когато някои стари и утвърдени форуми в културата на България с много усилия съхраняват равнището си, а немалко – загиват на фона на десетки нови, част от които със съмнителни качества от професионална гледна точка. А следователно и без стойност както за професионалистите, така и за аудиторията. Ще оставим анализа на творбите, участващи в изложбата-конкурс в Казанлък на изкуствоведите, с които те биха могли да се запознаят от сайта на изложбата.

Международната изложба в гр.Казанлък като художествен факт в културния живот на България само с първите си 4 издания, дава основание за следните оценки:

● Изложбата се отличава от всички други подобни, провеждани в София и страната, с това че представя творби само на чуждестранни художници. Част от творбите са изпълнени в традиционните, класически графични техники, някои от които толкова трудоемки, че трябва да се приветстват подобни изложби като средство и стимул за художниците да ги съхранят. Особено в този формат, изискващ още по-прецизно владеене на графичните техники. Друга част от произведенията са на художници, експериментиращи и създаващи нови графични техники, използвайки съвременните технологични възможности в съчетание с някоя от традиционните. Това, освен всичко друго, превръща изложбата-конкурс и каталозите ù в илюстрация  на практически всички техники в графичното изкуство и представя и документира световните тенденции за развитието му.

● Мащабен е и географският обхват на изложбата – чрез 260 творби са представени 92-ма чуждестранни художника от 36 държави, намиращи се на 5 континента. Не съм сигурна дали съм виждала у нас оригинали на творби на графици от държави от Южна Африка и Нова Зеландия, което също е един от приносите на изложбата.  

● Творбите за изложбата се оценяват и селектират от Международно жури, съставено от двама утвърдени чуждестранни графици и от организатора на изложбата – българският художник Петър Бояджиев. Известно е какъв разход на време, какви професионални контакти и авторитет трябва да имаш, за да те подкрепят толкова много чуждестранни колеги за старта на една нова изложба при толкова други в света, отдавна утвърдили се. При това участието в конкурсна изложба, крие винаги риска  журито да отхвърли конкретните 3 творби, които си изпратил, какъвто и да е авторитетът ти като художник.  Качество на една изложба, обаче, се осигурява само по този начин,  въпреки значителния разход на време и средства – да получиш и върнеш творби, без да ги включиш в изложбата и каталога й.

По тази причина, международната изложба в Казанлък има всички качества да окаже съществено влияние върху развитието на българското графично изкуство, тъй като само системният дòсег с творбите на водещите автори в света осигурява обективна база за съизмерване и развитие. Разбира се, ако изложбата се познава и следи от българските художници, особено от по-младите. Тя би трябвало вече да е място за професионални срещи между гостуващите чуждестранни художници с българските им колеги и „фон“ на лекции и уъркшопи  за ученици и студенти от средните и висши училища по изобразително изкуство, специализанти и младите български графици.

Такава роля изигра в годините Международното биенале на графиката, Варна, на която журират едни от водещите имена в Европа и света и това тежко състезание между българските и чуждестранни графици, провеждано всяка втора година, осигури от началото на 80-те години на ХХ век не само стремителен възход на българската графика до върховите постижения в света, но се отрази благотворно на развитието на изобразително ни изкуство като цяло. Подобен е приносът от началото на ХХl век и на  Международното  триенале на плаката, и на Международното триенале на графиката, София. Изложбата-конкурс за чуждестранни автори, представяна в Казанлък запълва празнината при малкия формат графични творби.

Изложбата е важна и за развитие на българската публика, която независимо че има възможност да пътува по света, няма нито информацията, нито времето да посещава подобни периодични конкурсни изложби в други държави.

И съвсем не на последно мястоизложбата има най-пряк принос за Казанлък, художествената ù гимназия, Градската художествена галерия и посетителите ù. Това че изложбата е част от „Фестивала на розата“ и се открива по време, в което Казанлък е пълен и с чуждестранни туристи, издига авторитета на града и неговата Галерия като място, в което се провежда значим международен конкурсен форум на изобразителното изкуство. Форум, който нямат големи областни центрове с доказани културни традиции.

● Защо тогава в Казанлък? А не в София, например?

Защото, без дори да споменаваме тракийското наследство, с което блести градът, първата художествена сбирка с обществено предназначение у нас е създадена също в Казанлък. И то в 1901 г. – тоест традиция на 115 години – почти толкова колкото е възрастта на държавата ни от най-ново време.   

– Защото освен най-стара, Галерията в Казанлък  е и особена – с 2 филиала: на проф.Ненко Балкански с експозиция и фонд от негови 267 живописни творби и 1 271 графики и рисунки, в родния му дом, и този на акад. Дечко Узунов с 93 негови творби,  също в родния му дом, въпреки наличието на Ателието-галерия с негови творби в София.

– Защото тук са родени художници като Петко Клисуров, Иван Милев, Васил Бараков, Иван Пенков, Мара Йосифова и т.н., поради което колекцията на Галерията на Казанлък, освен най-стара е и една от най-богатите на творби, които са знакови за българското изобразително изкуство

– Защото не друг, а художникът и писател Чудомир в течение на 28 години изгражда фонда на  музея и галерията на Казанлък   

– Защото художествената гимназия на Казанлък, открита първоначално като филиал на Софийската, отдавна и неслучайно е със статут на национална гимназия по пластични изкуства и дизайн, ( не знам дали е случайно, че за Царица Роза на тазгодишни празник журито е избрало дванадесетокласничка  точно от тази гимназия, в която, както е известно, се налага да работиш от сутрин до вечер.)

   

Спор няма – на Казанлък му отива да има своя Международна изложба-конкурс, а изложбата стои великолепно в Галерията на град Казанлък. Но това нямаше как да се случи  без организатора ù – българският художник Петър Бояджиев, живеещ и работещ успешно от повече от 20 години в Канада, ако той не беше роден в Казанлък.

Столичани имат възможност да видят над 60 творби на наградените графици, както и малка част от останалите участници в частната Галерия „Париж“ в София, в която те са експонирани до 16 юли 2016 г. Това, обаче дава само частична представа за мащаба и качествата на изложбата, изискваща няколко пъти по-голяма експозиционна площ.

Инициативата, тоновете свършена работа за реализацията и финансирането й – изцяло частни, родили ежегодната изложба-конкурс, обаче, е изцяло в обществена полза, така че е време да бъде подкрепена с реални действия, за да се развива и бъде използвана по най-резултатния начин от Казанлък, София и поне от още няколко града в страната, на които трябва да гостува. Което изисква и институционална подкрепа от Казанлък и София, както и от всички, които можем да  допринесем  с нещо изложбата да се съхрани като ежегодна проява и да се развива във времето.

АртДиалог поставя въпроса и се ангажира с медийното отразяване на подготовката на следващото – V издание на Международната изложба – конкурс „Мини принт“, Казанлък, което е един малък, но все пак – юбилей.

Моменти от откриването на изложбата:

 

832a34b5 e232 4ec0 82f0 c683d26016c1 1

 

13586477 0aed 4119 84b0 3a52bfd60686 1

 

13516603 820458491422535 8658483646544273018 n

DSC 0274

DSC 0299

DSC 0124

MiniPrint Kazanlak 8

 

MiniPrint Kazanlak 7 1

 

MiniPrint Kazanlak 5

 

Mini Print general view 1

Mini Print general view 5

DSC 0041
  

Сайта на Международната изложба http://www.peterboya.com, на който са и каталозите с творбите, включени в изложбата-конкурс

1960 общо 1 за днес