​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ (1929 – 1999)

 ​​ ​​ ​​​​ l. Проф. Христо Нейков – опит за портрет

 ​​ ​​ ​​​​ Христо Нейков е явление в много отношения – с ​​ аристократизма си, с непостижимо чувство за хумор и актьорски качества, с ярките контрасти, съжителстващи почти хармонично и в творчеството и в живота му.  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Но въпреки неговият аристократизъм – и по произход, среда и възпитание, Христо Нейков не беше „градски“ художник, а един от малцината, който и днес може да бъде наричан „народен художник“, тъй като „темата“ на неговия живот – и като творец, и като личност беше – народът. ​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ За което се иска не само талант, но и ум; но което е още по-важно – и сърце.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Може би по тази причина творбите му са населени с големите българи ​​ от Възраждането, с въстания, битки за свобода и справедливост. ​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Особено значение в творчеството му имат графични творби от циклите „Под игото“, „Записки по българските въстания“ и „За свободата“, послужили за илюстрации на литературните творби на Иван Вазов, Захари Стоянов и Стефан Дичев“, литографските творби от циклите „Септември 1923“, „Стачка“ и др.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ В същата степен Христо Нейков се интересува и от съдбата на обикновения човек, което личи от циклите „Село“, „Напукана земя“, „Езически празници“ и др.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Това, което отличава творчество на Христо Нейков, е че той ​​ не „съпреживява“, а преживява съдбата на народа като своя, на които посвещава стотици творби, не само в циклите от творби, свързани със смъртта като – Бдение, Погребение, а и в цикъла ​​ Нестинарки, които при него са – отрицание на това, което би трябвало да изразяват.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ В творбите на Христо Нейков няма нищо лъчезарно, приповдигнато, да не говорим за - салонно от типа – „отвличане на сабинянка“; напротив неговите са моми – вакарелки, яхнали „контаври“ или биволи са пореднота доказателство за вярата му в силата на народа, от когото се чувства неотменна част.

 ​​ ​​ ​​​​ Дори когато отправя поглед към природата, той рисува напуканата от безводие и жега земя – най-голямата грижа на народа, защото я вижда през неговите очи. За което също се иска – и сърце.

 ​​ ​​ ​​​​ Значителни постижения са творбите на Христо ​​ Нейков от поредиците „Конармия“ по творбата на Исак Бабел, цикъла рисунки „Куба“ , „Атлас“ и др.

​​ Литографии от цикъла „Конармия“ по едноименната творба на Исак Бабел

 ​​ ​​ ​​​​ Аристократ - по възглед и емоционалност, а не само по произход – това ни казват творбите на Христо Нейков - за него самия.

 ​​ ​​ ​​​​ Ако трябва да отдадем дан на семейството и обкръжението му, достатъчно е да отбележим, че родния му вуйчо е художникът Дечко Узунов, че бащите на ​​ Христо Нейков и на Валери Петров са изтъкнатите столични адвокати, общуващи с елита на столицата, (но и ​​ - безплатни защитници в съдебни процеси срещу комунисти), са съсобственици на част от сградата на днешния Театър „Сълза и смях“, където е и общата им адвокатска кантора. Което наследниците им не пожелаха дори да огласят. (Христо Нейков: „Собственото ни обедняло Министерство на културата да ни плаща наем ли?! Тоест – народът?!“)

 ​​ ​​ ​​​​ • • •

 ​​ ​​​​ Значението на Христо Нейков за българската култура, далеч не се изчерпва с неговото творчество, за което няма дори един професионално съставен каталог, който да представи постиженията му със задълбочена изкуствоведска оценка. ​​ 

 ​​ ​​​​ ● Налага се да направим опит за очертаване действителните приноси на Христо Нейков за създаване на условия за развитие ​​ на българското изобразително изкуство:

 ​​ ​​​​ • В продължение на четвърт ​​ век, Христо Нейков преподаваше в Художествената академия в София, а след пенсионирането си – и във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ и значителна ​​ част от българските графици и илюстраторите са негови ученици. Грижите за студентите му бяха пословични, което поглъщаше немалка част и от личното му време. Той им „държеше ръката“ не само по отношение на рисуването; с него се обсъждаше едва ли не всичко и по всяко време; но не само по време на следването или докторатурите им, а и след завършването.

 ​​​​ 

​​ • Христо Нейков се грижеше не само за своите ученици, но и за всички графици – със създаването на 17 графични бази, от които – 15 в страната, успявайки да убеди местните ръководства в неотложността от предоставяне на ​​ подходящо пространство и назначаването поне на един човек, който да асистира при създаването на литографските творби. Работа – апостолска, поглъщаща безкрайно много усилия, енергия и най-важното - време.

 ​​ ​​​​ Отличните си колегиални и приятелски отношения с водещи италиански творци (създадени когато е поканен ​​ да направи първата си изложба в Италия, 1970) и отличния си италиански, Христо Нейков оползотвори не за себе си, а за да осигури закупуването на литографски плочи за създаваните графичните бази. С неприсъща за него гордост, той отбелязваше: „Успяхме да изкупим последните количества от италианската кариера с най-качествени литографски плочи, която след нас – закриха! Вече има синтетични плочи, но да работиш на италиански варовикови плочи за литография, които са най-добрите – е друго нещо.“ (сякаш той не разполагаше с всичко необходимо в ателието си – в това число и с всякакъв формат плочи за литография).

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Благодарение изключително на усилията на Христо Нейков всички българските графиците получиха възможност да създават и литографски творби, в това число – големи формати, с които се кандидатстваше за участие в международните конкурсни периодични изложби в Европа ​​ и света. При това – без да заплащат нищо както за ползването на Графичните бази, така и – за ​​ работата на умдрукера. (Докато от средата на 90-те години, освен че оцеляха малко от базите, ​​ художниците плащат за отпечатването на всеки удар/цвят на литографската творба, така и за подготовката на плочата – изчистването на съответния цвят.)

Графична база, Бургас - ​​ литографска преса  ​​ ​​​​ Графична база, Самоков – миене на плоча

 ​​ ​​ ​​​​ Резултатът от това беше, че графиците ни от края на 70-те години на ХХ век създаваха много повече творби, в това число – литографски. И не само се класираха и участваха в международните периодични конкурсни изложби – биеналета и триеналета (само през 1977-1982 г. участията са 447); но са им присъдени от международните журита – общо 214 награди, в това число Гран при и първи награди, което е – международно признание за българското графично изкуство.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​​​ ● Христо Нейков посвети повече от 30 години на работа в полза не само на графиците, но и на всички български художници, тъй като от – от 1960 г, е избран ​​ за член на УС, а след това и за секретар на ​​ Секция Графика, а от 1970 г., когато вече е заместник-председател на УС, в чиито задължения влиза и отговорността за развитие на ​​ графичното изкуство и илюстрация, той работи и за създаване условия за развитие на останалите жанрове. Заедно с останалите членове на ръководството на СБХ..  ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​​​ Системата от периодични Общи художествени изложби като „Земята и хората“ Добрич, „Човекът и морето“, Варна, „Акварел“, Търговище, ​​ „Живопис-малки форми“, Сливен, ​​ „Човекът и ​​ трудът“, Габрово, “Пейзаж“, Видин, освен, че стимулираха работата на художниците, скулптори, приложници и възпитаваха по-високи критерии и вкус – осигуряваха и основните доходи за издръжка на художниците на свободна практика. От всяка изложба се организираха значителни откупки ​​ на творби за сгради с обществено, административно предназначение и за целия сектор туризъм (хотели, ресторанти, кафенета и др.

 ​​ ​​ ​​​​ В края на 70-те години, Христо Нейков, заедно със Симеон Венов, секретар на Секция „Графика“ са сред най-активните членове на ръководството ​​ на СБХ, работещи със Стоимен Стоилов и Община Варна, за успешния старт на първата международна конкурсна периодична изложба за графично изкуство – Международното биенале на графиката, Варна. (Предшествано от голяма национална графична изложба във Варна през 1979 г. .Оттогава те двамата са несменяеми участници и в организационните комитети за подготовката и провеждането им и - членове на журито.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ За участие в експозицията на 1-вото Биенале през 1981 г. журито допусна 600 графични творби на 138 художника – 98 български и 39 чуждестранни от 16 държави от 3 континента – Европа, Азия и Америка: България, Германска демократична република, Западен Берлин, Италия, Куба, Норвегия, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Федеративна република Германия, Франция, Финландия, Холандия, Чехословакия, Япония.  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ По-важното е, че ​​ авторитетът на българската графика по света и активната работа за провеждане, осигуряват още на първото Бинале участието на най-големите имена от света на графиката като Алвин Бруновски, Иржи Андерле, Владимир Гаджович, Винцент Хложник, Чехословакия, Миодраг Джурич, Дадо, Франция, Кармело Гонзалес, Куба, Янош Каш, Унгария, Херман Хеблер, Норвегия, Джузепе Дзигайна, Италия, Акира Куросаки, Япония, Карл-Георг Хирш, ГДР и др.

Каталогът на ​​ 3-тото Международно биенале на графиката, Варна

Още на ​​ 3-тото Биенале през 1985 г., ( Христо Нейков вече е Председател ​​ на СБХ, а заместник-председател е Симеон Венов), допуснатите за участие в експозицията графични творби са около 1000 на 290 художника – 150 български и 140 чуждестранни  от  33 държави от 3 континента.

На 5-тото Биенале – експозицията вече е от 2 000 графични творби - на  538 художника – 146 български  и 392-ма  чуждестранни художника от 46 държави от 6 континента: Европа, Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка и Австралия. И българската част от експозицията ​​ е равностойна на чуждестранното участие във всяко отношение.

 ​​ ​​ ​​​​ Още по-важно беше, че Международното биенале на графиката, Варна:

 ​​ ​​ ​​​​ • ”пренесе” и представи в България постиженията на световното графично изкуство. Биеналето осигури възможност на български графици да се съизмерват периодично с най-добрите в света – основа за вярна самооценка и за развитие. 

 ​​ ​​ ​​​​ • Още по-важното е, че биеналето промени не само графичното, но и цялото българското изобразително изкуство, защото освобождаване на графичното изкуство от догмите на така ​​ наречения социалистическия реализъм се пренесе и в останалите жанрове.

 ​​ ​​ ​​​​ • Промениха се и критериите за оценка, което се отрази и на преподаването.  Доказателство за това е, че средната възраст на половината допуснати от журито за участие български графици още на 5-тото Биенале беше вече под 40 години. А ​​ в началото на 90-те години за участие в Биеналето се класираха и току-що дипломирали се художници и дори студенти от Националната художествена академия.

 ​​ ​​ ​​​​ • Каталозите, издавани за всяко варненско биенале са не просто представяне и документиране на поредната мащабна експозиция на Биеналето. Те са документ за постигнатото ниво на българската графика и водещите графични школи в света към съответната година.

 ​​ ​​ ​​​​ • Благодарение на каталозите на ​​ Биеналето, българското графично изкуство получи още един канал за разпротранение; стартираха или се увеличиха международните изяви на много млади български графици, канени за самостоятелни или включвани в групови изложби в чужбина. Каталозите на Варненското биенале отварят врати навсякъде по света и на българските галеристи и експерти. 

 ​​ ​​ ​​​​ • И това са ​​ част от приносите на Биеналето – останалото е работа на изкуствоведите, защото, както казва проф. Светлин Русевii „ …ако някой прави сериозни изследвания като цяло на българската култура и в частност на българската графика … без това, което е направило Варненското биенале, трудно може да направи една реална и сериозна преценка“.

​​ ● Когато в началото на 90-те години у нас започнаха „да умират“ поредица утвърдени конкурси и фестивали, особено извънстолични (поради липса на средства и безхаберие), с присъщата им прозорливост и размах, Христо Нейков и Симеон Венов бяха първите, който обявиха, че за по-голяма сигурност, колкото и да е трудно – СБХ трябва да направи графичен конкурсен форум и в София. Така се роди Международното триенале на графиката, София.

 ​​ ​​ ​​​​ ● През същия период (края на 70-те години – и до 1990 г.), въпреки че е творчески съюз, на СБХ бяха възложени част от държавните функции не само в областта на визуалните, пластични и приложните изкуства, но и на дизайна (моден, промишлен и т.н.) В резултат – проведени бяха 2 мащабни изложби – „Естетизиране на градската среда“ София и първата изложба „Дизайн“, София и др. Работата в тази посока ​​ доведе до създаване в СБХ на Държавната комисия, която решаваше всички значими въпроси, свързани със създаването на нови паметници и до назначаване, освен на главен архитект, и на главен художник във всяка община. Може само да се съжалява за това, че днес не САБ и СБХ решават тези въпроси – виждаме бутафорните и кичозни „скултури“ по входовете на казина дори на площад Възраждане и един от ъглите на 5-те кьошета на София поставящо въпроса: за толкова години - нито един от главните архитекти на София ли не ги е забелязал ?!

 ​​ ​​ ​​​​ СБХ носеше отговорност, макар и непряка - за качествата на предлаганите за главни художници свои колеги в общините, както и за работещите във всички държавни издателства, редакциите в БНТ, в списания и вестниците.

 ​​ ​​ ​​​​ СБХ разполагаше и с предприятия за художествена керамика, кожа, текстил и др. В тях проектираните от художници предмети с функционално предназначение или за подарък, се произвеждаха в малки серии и се предлагаха в системата от магазини на СБХ в София и страната, в курортните комплекси, което формираше по-високи критерии и вкус, а в същото време осигуряваше заетост и ​​ доходи на немалка част от художниците.

 ​​ ​​ ​​​​ Мащабната работа, която организираше и за която носеше отговорност ръководството на СБХ и резултатите от нея не са били обект на оценка, както и какъв е бил приносът на Христо Нейков. Показателно е да се отбележи, че в периода, в който той е заместник – председател и Председател на СБХ ​​ са реализирани над 300 Общи художествени изложби, 600 – регионални, 900 групови и близо 3 000 – индивидуални. Които допринасят не само за развитие на визуалните изкуства, за развитието на публики, но и за завоюване на международния авторитет на България.

 ​​ ​​​​ С ​​ Христо Нейков и със Симеон Венов от средата на 70-те и до 1990 г. се виждах най-вече по време на подготовката на ​​ Общите художествени изложби в страната или на отчетно-изборните конференции на културата, на които се очакваше и оценка на резултатите, и очертаване на посоката за работа през следващия период. Поне от интелигентните местни ръководители. Над останалите те въздействаха, използвайки връзките си, но също и с непостижимото си чувство за хумор. Благодарение на което докато пътуваме или при принудително бездействахме по аерогарите (поради лоши атмосферни условия) – ​​ часовете с тях минаваха неусетно. ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Христо Нейков беше и един от най-артистичните, най-колоритните представители на столичния артистичен свят, за когото може да се разказва безкрайно. Ситуацията рязко ​​ се променяше, когато работата или ​​ обстоятелствата го изискваха. Художниците, винаги внимаваха за мнението му по даден въпрос, не само защото е умен, знаещ и информиран, но и защото ако защитаваш нещо необмислено или вредоносно, ще бъдеш сдъвкан веднага, независимо кой си.

 ​​ ​​ ​​​​ За характера на Христо Нейков ще припомня само широко известния случай – при принудителната смяна на турски имена с български, в знак на солидарност към засегнатите колеги, изминаваше пътя си – от СБХ ​​ до Академията и обратно с един импозантен червен турски фес с черен пискюл. И от височината на ръста си, гледаше с усмивка слисаните минувачи на оживеното кръстовище. Всички си давахме сметка, че няма да му се размине, но никой не се опита да го спре, защото знаеше, че е невъзможно. Свали феса едва след изричното нареждане от „първия“, при когото го привикаха на обяснение (по това време беше вече и член на ЦК на БКП, което също осребряваше по същия начин както ​​ италианските си връзки – в полза ​​ на гилдията.)

 ​​ ​​ ​​​​ Посочвам този показателен факт, не само, защото до момента не ​​ го прочетох описан никъде, а и защото ​​ утре може вече да няма вече кой да го разкаже. Но и защото някои, в чиято защита беше тази небезопасна за времето си демонстрация на несъгласие, още в началото на 1990-та година вече бяха „забравили“ този факт, (както и че поканата да преподават в Академията е направена също по тази причина - компенсаторно, а не толкова за качествата им като творци.) Нещо повече, направиха не едно отрицателно изявление по отношение на ​​ ръководството и на Академията, и на СБХ, поставяйки всички под един знаменател.

 ​​​​ • • •

 ​​ ​​​​ При откриването на една от последните изложби с негови творби – Христо Нейков, графика и Нейко Нейков, живопис, (януари 1997 г., София) отбелязах, че Христо Нейков заслужава поклон дори само за това, че през целия си живот е работил не толкова за личното си творчество, а за отглеждане на собствената си конкуренция. На което той ми отговори, че – смята това за най-важното си и ценно постижение.  ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ В тяхното поколение, Христо Нейков не беше единствен. Имах привилегията и щастието да работя с едни от най-емблематичните творци от почти всички жанрове – писатели, композитори, режисьори, циркови артисти, част от които също като него посвещаваха по-голямата част от времето си – единствената ценност, с която разполагаме – да създават условия ​​ за изява на колегите си.  ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Но Христо Нейков беше един от най-ярките примери на човек, отдаден на идеята да работи за това – народът да вдигне поглед от земята ​​ – към небето, а България да стане независима и уважавана държава, което без творците – е невъзможно.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

ǀǀ. ОЦЕНКИ на ИЗКУСТВОВЕДИ, ЕКСПЕРТИ и КОЛЕГИ

„ … Един по един ни напуснаха големите от голямото поколение на българската графика. Поколението, което първо освободи българското изкуство от нормативните рамки и потърси реална съизмеримост с пластическите и граждански проблеми на своето време. Тодор Панайотов, Златка Дъбова, Симеон Венов – вече и Христо Нейков, не са между нас.

Днешното поколение ​​ и особено тези, които на всяка цена подтичват подир своята Европа – трябва да знаят, че отдавна това изключително поколение живееше с духовните и пластически проблеми на Европа и Европа го беше приела като част от себе си.

Христо Нейков беше не само един от големите български автори, но и от хората с изключителен принос в едно трудно и тежко време за изграждането и създаването на онази творческа атмосфера, в която правото на творчески риск беше въпрос и на избор, и на подадена ръка. А ръката, която Ичо подаваше на своите колеги – и по-млади, и по-възрастни - сама по себе си беше и доверие, и подкрепа, и част от общия риск на развитието.

Последната изложба на Ичо беше не само необходима като творческа мярка за днешния ден, но и показателна за отговорността и личната взискателност на автора. За съжаление, подобни примери са колкото редки като артистично поведение, толкова и изключителни като органичност и реализация на таланта. Творец със свой образен свят от съдби и характери, със своя действителност - сурова, земна и силна - Христо Нейков като малцината истински творци носеше живота, спомените и стремежите си и като изкуство, и като определена форма на пластично познание - художник, който умееше да погледне на себе си от онази ​​ дистанция, която емоционално и съдбовно го включва в събитието, и с онази чистота, която не го щадеше и като оценка, и най-трудното – ​​ самооценка. Съвременен творец, Христо Нейков с последната си изложба отново ни показа, че истинското време на изкуството се създава не от амбицията да бъдем на всяка цена на хребета на модата и информацията, а чрез дълбочината и усилията по нов, личен и неповторим начин да постигнем живота и съдбата на човека.

Преминал през много бури и изпитания, Христо Нейков остава в изкуството ни в неговата най-висока и чиста мярка - простотата. Простотата, наситена с много човешко достойнство, пластическа сила и преди всичко с много любов!“

акад. проф. Светлин Русев

„Художественият език на Христо Нейков завладява с непосредствената си сила, имаща за цел веднага да хване зрителя. Почеркът му е твърд, характеризиращ се със силни контрасти на черното и бялото и енергична жестикулация на образите… Качествата му на разказвач, които художникът притежава, са реализирани с една много силна нагледност и непосредствена сила, без натрупване на детайли“

Марио ди Микели¹

„Графичният му език се ​​ отличава с обикновена, но динамична рисунка, чиста и ясна, без излишни деформации, със съзидателна игра на черното и бялото. Енергичната жестикулация на образите отговаря на неприкритостта на възгледа, преливащ се в кулминационните моменти на изпитанието, в революционен афект, в стихията на фолклорния обред, в извършването на годишния аграрно-календарен цикъл, в човешките взаимовръзки, заключени между опозицията земя-човек, добро-зло, живот-смърт.“

проф. д-р Аксиния Джурова

​​ ǀǀǀ. БИОГРАФИЯ // ТВОРЧЕСКИ РЕАЛИЗАЦИИ

Роден на 23 октомври 1929 г. в София

1953 – завършва илюстрация в Националната художествена академия „Николай ​​ Павлович“ (тогава ​​ – Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“) - ​​ при проф. Илия Бешков

1953 – Лауреат на lV Световен младежки фестивал в Букурещ

1960 – Индивидуална изложба в София

1960 – Член на УС на Съюза на българските художници

1963 – Наградата за илюстрация „Борис Ангелушев“ на Съюза на българските художници (СБХ)

1963 – Орден „Кирил ​​ и ​​ Методий“, II степен

1963 – Секретар на Секция „Графика“ на СБХ

1968 – Наградата за илюстрация „Борис Ангелушев“ на СБХ

1968 – Индивидуална изложба ​​ в Москва, Русия

​​ 1970 – Индивидуална изложба в Модена, Италия

1970 – Заместник-председател на Съюза на българските художници

1973 – Преподавател в Националната художествена академия „Н. Павлович“

1977– Индивидуална изложба в София

1977– Индивидуална изложба ​​ в Москва

1977– Наградата за илюстрация „Борис Ангелушев“ на СБХ

1977 – Народен художник

1977– Доцент в Националната художествена академия

1977– Орден „Народна република България“, I степен

1993 – Индивидуална изложба в София

​​ 1983 – Наградата за рисунка и карикатура „Илия Бешков“ на СБХ

​​ 1983 – Професор в Националната художествена академия

​​ 1983 – 1985 ​​ – Ректор на Националната художествена академия „Н. Павлович“

​​ 1985 – Председател ​​ на Съюза на българските художници

 ​​​​ 1996 – Изложба на Христо Нейков, графика и Нейко Нейков, живопис,

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ организирана от ​​ ИНТЕРАРТ-С

 ​​​​ 1999 – Индивидуална юбилейна изложба на Христо Нейков в навечерието на

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ неговата 70 годишнина в София, СБХ

● Творби на Христо Нейков са селекционирани за участие::

​​ • във всички Общи художествени изложби, от 1953 г., ​​ на Съюза на българските художници в София, както и в някои от Общите художествени изложби като „Земята и хората“, Добрич и др. ​​ 

​​ • ​​ в Националните художествени изложби на илюстрацията и изкуството на книгата, София

​​ • ​​ в международни конкурсни периодични изложби – международните биеналета и триеналета на графичното изкуство:

1969 – Любляна, ​​ Словения

1970 – Флоренция, Италия и Краков, Полша

1971 – Сао Паоло, Бразилия и Берлинарето

1972 – Биела, Италия и Фрехен, Германия

• В представителните изложби на българското графично изкуство в света, организирани от СБХ ​​ от 1978 и следващите години във: Вашингтон, САЩ; Москва, Русия; Бари, Сиена и Болоня, Италия; Хавана, Куба; Мишколц, Унгария; Лисабон; Португалия; Лима, Перу; Базел, Кьолнн и Мюнхен, Германия, Алжир, Мексико и др.

• от 1981 – в конкурсната периодична изложба Международно биенале на графиката, Варна

• от 1995 – в конкурсната периодична изложба Международно триенале на графиката, София

●Творби на Христо Нейков участват в представителните изложби (от 80 творби на български и чуждестранни участници) – „Най-доброто от Международното биенале ​​ на графиката, Варна“, организирани от ИНТЕРАРТ-С, София

1995 – в Регионалната Художествена галерията, Добрич – творби от ​​ 8-мото

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Биенале, Варна`1995

1996 – в Галерия „Александър“, София ​​ - творби от 8-мото Биенале, Варна`1995 - ​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ която Христо Нейков освен, че аранжира, но и собственоръчно окачи

1997 – в Изложбената зала на Руския културно-информационен център, София,  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ ул.“Шипка“ 34 – творби от ​​ 9-тото Биенале, Варна`1997

● в Представителни изложби на българско изобразително изкуство, организирани от ИНТЕРАТ-С, София:

1992 и 1993 – Испания

1993 и 1994 – Австрия

1995 – Франция

1995, 1996, 1999 – Германия

1995 – САЩ

1996 - Израел

1997 и 1998 – Русия

1996 и 1997 - Норвегия

1997- Аржентина

1997 и 1998 – Йордания

1998 – Дубай

1997 и 1998 – Турция ​​ 

Творбите от Христо Нейков - част от изложбите на ИНТЕРАРТ-С са били обект на оценка на:

• Симпозиум ​​ „Съвременно българско графично изкуство“, ​​ проведен в Аман, Йордания от Кралската фондация за изкуство - 1987

• и използвани като пример за постижения в ръчните графични техники на семинара на Ермитажа, Санкт-Петербург за изкуствоведи от регионалните галерии в Русия, проведен в гр.Саратов, 1998

● Христо Нейков е един от 20-те художника, избрани за създаване на нови авторски графични творби за ​​ Колекцията за колекционери “Съвременно българско графично изкуство” (организирана и финансирана от ИНТЕРАРТ – 1993-1996).

Контавър – отвличане на вакарелка, литография, 1994, 52 х 44 – творбата, която проф. Христо Нейков създаде за поредицата „Съвриминни българско графично изкуство“

Една от колекциите бе откупена от най-големия и престижен частен музей на графиката в Европа – ​​ ​​Музеят “Лудвиг“, Кьолн, втора – за Фондация “Арт диалог”- Франция.

Повечето са в частни колекции – в България, Австрия, Германия, Испания, Израел, Йордания, Норвегия, Русия, Аржентина, САЩ, Турция, Франция и други държави.

● Изложби в памет на Христо Нейков:

2014 - ​​ „Напукана земя“ – Изложба на Христо Нейков и Златка Дъбова с творби  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ от Колекцията на ​​ колекционерът им - Доменико Русси, притежаващ 4000 техни творби, представена в Галерия “Графит” – Варна (08.08. - 08.09.2014)

2018 – Творба на Христо Нейков  участва в Изложбата „Сто шедьоври от Фонда на Международното биенале на графиката, Варна“ (на творци от България и от над 50 държави), представена по време на Председателството на ЕК на ЕС – в Художествената галерия, Варна (януари 2018), Регионалната художествена галерия, Велико Търново (март 2018) и Галерията на Министерството на културата (май 2018)

2018 – Изложба с творби на проф. Христо Неков, посветени на Априлското въстание, живота на народа по време на турското робство и на българското възраждане, открита през месец май в Картинна галерия – Дряново училище, гр. Перущица (голяма част от тях – дарение от сина му Нейко ​​ Нейков на Галерията)

2018 -2020 ​​ – Творби на Христо Нейков участват в Изложбата „Златните страници на българската илюстрация - ​​ Бешков и учениците му“, открита през м. януари 2020 в Художествената галерия, Свищов, която преди това в течение на почти 2 години беше ​​експонирана в 16 галерии в страната.

Изложбата, гостуваща в Галерията в град Балчик

lV. Творби ​​ на Христо Нейков – графика, рисунки, акварел, смесена техника

Литография от цикъла „Ателие“ - портретно изображение на Илия Бешков

Из цикъла „Ателие“

Творба от цикъла „Апостола в премеждие“ на Иван Вазов

​​ 

От поредицата - ​​ Майстор Кольо Фичето

ǀV. ТВОРБИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ за КОРИЦИ и ИЛЮСТРАЦИИ на КНИГИ.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ БИБЛИОГРАФИЯ

АЛБУМИ

„

● V. ЗА НЕГО ​​