Автономни ли са висшите училища и институтите на БАН по отношение на научния си продукт?

В края на миналата година в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) се проведе национална конференция на тема „Политика по интелектуална собственост за университетите и иновации“, организирана от Института по интелектуална собственост и лидерство в сътрудничество със Световната организация за интелектуална собственост (СОИС).

Не е новина. Подробна информация за конференцията, за българските и чуждестранни лектори и презентациите им, бяха публикувани още на другия ден след приключване на конференцията, както обикновено, на страницата на Института на УНСС –  http://cip.unwe.bg/?menu=514.html

Нямам за цел да правя оценка на приносите на Института и Катедрата „Творчески индустрии и интелектуална собственост“ на УНСС, защото  участниците в националните им форуми го отбелязват всеки път по един или друг начин. От години. Справедливостта изисква да се изтъкне поне следното:

Монографиите и останалите публикации на преподавателите от Катедрата, повечето от нас ползват при вземане на решения в ежедневната ни работа и особено при обсъждането на проекти за изменения и допълнения на законодателството. Издаваният Бюлетин и организираните национални форуми осигуряват и актуална работна информация за добрите практики в европейските държави, спестяващо още повече време.

▪ През 2012 г., когато целият свят обсъждаше документът АКТА (Международното търговско споразумение за борба с фалшификациите “Anti-Counterfeiting Trade Agreement – АСТА”), срещу който интернет обществата в много държави протестираха публично и шумно, част от правителствата вече бяха прибързали да го одобрят, сред които беше и българското. С организирания национален форум и блестящ анализ на плюсовете и минусите на АКТА[1], на българското правителство беше дадена отличната  възможност да оттегли подписа си мотивирано и с чест. А всеки от нас има нужда от повод за национална гордост, още повече, когато това ни се случва толкова рядко.  

▪ През 2011 г. при обсъждане проекта за Закон за изменение и допълнение на българския Закон за авторско право и сродни права, въвеждащ неизпълними условия за повечето организации за колективно управление на права, Институтът не се „разсея“, а с риск да влоши отношенията си с Министерството на културата и Министерски съвет, отново реагира. В защита на конкуренцията. Напълно основателно, защото както се видя след приемането на поправките от 41-то Народното събрание, 26 авторскоправни организации загубиха статута си на организации за колективно управление на права. С което, в нарушение на всички норми в Европа и света, в секторите литература, изкуство и наука в България трайно се настани монополът. И днес единственото място, на което представители на част от тези организации могат да се видят и да бъдат чути проблемите им не е „родното” им Министерството на културата, а националните форуми, организирани от Института на УНСС.

На форумите в УНСС, като правило – по още нерешен проблем у нас, си дават среща всички страни – депутати, институции, местни власти, научно-изследователски и образователни структури, представители на сектора изкуство и култура, консултантски и адвокатски кантори в областта на интелектуалната собственост и др. И от години – това е единственото място, на което те освен, че могат да се срещнат, могат и да обсъждат проблемите равнопоставено.

На последния за 2015 г. форум на Института на тема – политика по интелектуална собственост за университетите и иновации, участниците получиха отново актуална информация за нормативната база на отделни европейски държави и за добрите практики в някои от тях. Известно е, че в законодателствата на всички държави от ЕС, в това число и държави в преход, още преди години бяха въведени европейските норми, което им позволява не само да регистрират резултатите от научните изследвания като патенти, полезни модели и др., но и производството им да бъде с участието на самите университети или научни структури. Това носи съществени ползи за самите тях и за икономиките на всяка държава от ЕС. От години. Нещо повече, както сподели един от чуждестранните лектори – ако висши училища дълго време не патентоват и не внедрява в производството иновативен продукт, той може да бъде отнет и предоставен на друг университет или научна структура за да бъде произведен. Особено, ако е създаден и с държавна подкрепа.

Защо е толкова важно това? 

Защото, както отбеляза ръководещият националния форум проф.д-р Борислав Борисов [2], няма логика да се очаква от бизнеса у нас да преустанови сам създаденото с негови инвестиции производство и да стартира ново на аналогичен, макар и качествено нов продукт. Особено при ниския инвестиционен праг на българския бизнес. Защо да се влагат средства и времето за регистриране на патенти и полезни модели, след като у нас те служат само за украса на кабинетите на ректорите?

По този повод участващият в дебата проф.д-р Костадин Костадинов [3], сподели мнението, че шансът за иновативните продукти е – създаване на нови фирми, които да стартират дейността си с производството на иновативни продукти. Поради което не е достатъчно студентите да развият вкус към иновациите, а да виждат бъдещето си в създаването на нови фирми за стартиране на иновативни производства, което означава и създаването на нови работни места.

Просто е: само стартирането на иновативни производства е в състояние да накарат съществуващите, за да са конкурентноспособни, сами да търсят и внедряват иновативни продукти. Само тогава една икономика може да бъде развиваща се. А само развиваща се българска икономика гарантира професионална реализация на дипломантите ни у нас, а не зад граница, от което пряко зависи и числеността на нацията ни.  

Докато течеше дебата по тези проблеми в УНСС, Комисията по образованието и науката на Народното събрание разглеждаше поредица от Закони за изменения и допълнения на Закона за висшето образование. Някои от тях – по-цялостни, други само по един проблем / текст от закона. Внесени в 43-тото Народното събрание по различно време – от април до есента на 2015 г. тези законопроекти продължават да са обект на обсъждане и в момента. Нищо ново, разбира се: от влизането  в сила  през декември 1995 г. са приети и обнародвани в Държавен вестник 46 изменения и допълнения на Закона за висшето образование. Но нито едно от тях не е решило основния въпрос – правото на висшите училища да регистрират и да използват научните си продукти сами или съвместно с производствени структури, което е абсурд, но факт.

За да бъде пълна картината, остава да се добави, че и „автономията“ на институтите на БАН по отношение на научния им продукт е идентична с тази на университетите.

Ясно е, че всички национални стратегии и програми, са чиста демагогия, след като нормативно не е осигурено създавания научен продукт да работи за икономиката и младите хора на България. Сега и веднага.

Защо прокламираната автономия на висшите училища и научните институти е фарс?

▪ Защото в комисиите на Народното събрание работят политици, които не разбират проблема, дори когато български учени внасят проекти за изменения и допълнения на закони?

▪ Или защото не искат да засегнат интереси на бизнес структурите у нас? Краткосрочни интереси, впрочем.

Не по-малко печално и убийствено за България е, че граждански организации с претенции и обществото ни като цяло търпят това положение в течение на 20 години.

Ето защо, капиталният въпрос, изискващ  незабавен отговор е: внесеният от проф. Борислав Борисов [4] Закон за изменения и допълнение на Закона за висшето образование, осигуряващ на висшите училища правото да разполагат със собствения си научния си продукт и да участват в създаването на производствени структури за иновативните си продукти, ще бъде ли приет от Народното събрание?

И, което е особено важно – кога?