Каузата Чепеларе
инж.Теодора Кислякова – кандидат за общински съветник на община Чепеларе – Местни избори 2015 г.
На много въпроси трябваше да си отговоря преди да се включа в кампанията за избор на кмет и общински съветници на град Чепеларе. Много от тях намериха своите отговори преди и по време на кампанията. Някои от отговорите се превърнаха в решения на проблеми. А други – довлякоха със себе си лавина от въпроси и проблеми.
Първо: Защо да участвам като кандидат за кмет на родното си място?
После: Какви проблеми има Чепеларе, Кой ги е създал, Защо не се решават, аз мога ли да ги реша…
И така, първият въпрос е лесен.
Защо участвам? – защото държа да имам отговорно поведение, а и защото очевидно проблемните за Чепеларе строителство и инвестиционни процеси в строителството са моя професия повече от 25 години.
После: Мястото? Лесно, определящо и задължаващо. За мен!
Мястото е Чепеларе. В Уикипедия има някои данни – на колко километра е от Смолян, на колко – от Пловдив, какъв ски-курорт е, кога е лято и кога е зима и кой е роден там.
A в моя личен албум със снимки от 2015г. има и такава снимка:
За мен, Чепеларе е родното място на моите родители, мястото на бабите ми и дядовците ми – все достойни, честни и работливи хора.
Баща ми, рахметлията (покойният) Иван Калайджиев е архитектът, проектирал всички знакови сгради за града Чепеларе – от 1965 г. до смъртта си през 2005 г. като хотел „Чепеларе“, „Пещерняка“, Спортното училище, блоковете „Скиор“, Общежитието, както и къщите на много чепеларци….
Това до тук е лично. В някои общества казват, че всичко е лично.
Проблемите са три основни типа: финансови, административни и психологически.
Финансовите проблеми: Лифтът до връх Мечи чал над Чепеларе е открит през 2009 г.
Инвеститор е публично-частното дружество “Чепеларе курорт”, в което участват общината с 49% и “Родопска инициатива” с 51%. Ролята на местната власт е да предостави терени за изграждането на Спортен център „Чепеларе“. Тези терени са ù предоставени преди това от държавата – 62 декара в местността “Поделението”. Имотът се е стопанисвал от военните и е застроен с 29 сгради. Разработват се варианти за изграждане на пикник зона, атракции за деца, яздене на понита, велотрасета за екстремни спускания, а също и няколко трасета за туристическо каране на велосипеди. Предвижда се направата на водоем, който да бъде риболовна атракция през лятото, а също така да подпомага и работата на машините за сняг през зимата. През 2008 г. е направена първата копка на това начинание. От Сергей Станишев. Тогава премиер.
А инвестициите идват по линия на тримата собственици на „Родопска инициатива“ - Кръстьо Вангелов, Тодор Груев и Димитър Димитров.
Кръстьо Вангелов притежава единствената в страната фабрика за ски-екипировка “Орион ски”, която произвежда обувки и автомати от марката “Атомик” и “Саломон”, както и ски и сноубордове. Вангелов е избран за председател на Стопанската камара в Смолян през 2006 г. Заедно с бившия заместник-министър на финансите Кирил Желев са съдружници в пловдивската “Ависта партнерс”, която се занимава с електронни игри и игрални автомати.
Другите акционери в “Родопска инициатива” са Тодор Грудев, който се занимава с туристическа и туроператорска дейност и търговия на дребно. Димитър Димитров е един от тримата изпълнителни директори на Насърчителна банка – сега Българска банка за развитие (ББР) в периода 2001 – 2011г.
И така – през 2008 г. държавата дава на общината терени, а тримата местни бизнесмени при откриването на ски центъра съобщават, че са вложили 10 млн. евро и обещават да инвестират още 50 млн. евро в следващите 5 години.
През 2015 г. обаче – преди изборите, от финансовите резултати на “Чепеларе курорт” се виждаше ясно, че то едвам покрива разходите за текущи дейности и от 2010 г. насам е на загуба с изключение на една-единствена година. Първата. Годината на обещанията. Никой дори не пита, ако изобщо си спомня с обещанието за още 50 милиона през следващите 5 години.
Единият от обещалите инвестиции, Вангелов казва “Първата година имаше най-много посетители, почти колкото в Пампорово, след това започнаха да намаляват”. Сигурно е така. Само че, по данни на НСИ посетителите в Пампорово на годишна база са около 100 хиляди, докато капацитетът на Чепеларе е повече от два пъти по-малък.
В резултат от тази родопска инициатива и щедри обещания към дата на изборите за нова местна власт 2015 г. дружеството „Чепеларе курорт“, което е собственик на едноименния ски – център е в икономическа кома:
▪по данните от частния съдебен изпълнител Петко Мачкърски е видно, че от 2014 г той прави опити да продаде на търг имот от 57 декара от активите на ‚Чепеларе курорт“ с начална тръжна цена от 2, 37 млн лева.
▪по данни от НАП данъчните задължения са около 2 млн. лв.
▪а според смолянското издание “Отзвук” дружеството дължи пари и на електроразпределителното дружество “EVN”, на “Водоканалпроект – Чисти води”, “Елстрой” ООД, “Дике” ЕООД.
Данните са публични.
А защо ЧСИ Мачкърски само се опитва да провежда търгове? Вероятно и защото имотът, както и цялото предприятие са заложени в полза на ББР. Да, същата онази ББР, на която изпълнителен директор е единият от тримата бизнесмени от „Родопска инициатива“ АД – Димитър Димитров. Той сега е член на Надзорния съвет на същата банка, но за известно време не беше в ръководството ѝ.
Натрапчив остава въпросът: Как така банка дава заем на фирма, в която директорът на банката става акционер, след като е отстранен ръководството ѝ, а после цялото предприятие е заложено в същата банка. Дори не е въпрос.
Административните проблеми:
Миналата година, след проверка, Дирекцията за национален строителен контрол дава предписание дружеството да премахне цялата си система за изкуствен сняг. На 14 февруари миналата година 28-годишният Данаил Кънчев загина на пистата “Мечи чал” след удар в бетонната основа на оръдие за сняг. Последвалата проверка на ДНСК установи, че цялата система за изкуствен сняг е незаконна. ДНСК издаде заповеди за премахване на въпросния незаконен строеж. Към днешна дата едната заповед е изпълнена доброволно. Демонтирани са всички оръдия за сняг по пистата, премахнат е напорният водопровод по цялото трасе, премахнати са всички 47 шахти за оръдия за сняг.
Остава въпросът какво се случва с акта на ДНСК, който се отнася до съоръжението лифт. Защото, на практика трасето на лифта и съоръжението няма надлежна документация. И това е причината да има заповед за доброволно демонтиране на съоръжението. Както и предписания за това да се приложи пълната процедура съгласно ЗУТ за трасето на лифта, която включва и съгласуване с Министерство на земеделието и горите. Каквото няма и не е имало.
За да не се отегчим, а и защото няма да успеем да изчерпим всички административни проблеми ще обобщя тази част, пак с въпрос: Ако строителната документация на всеки обект съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) е задължение на възложителя, в случая общината и на общината като администрация, и всеки който е строил от кокошарник до хотел е минал по този задължителен път, ЗАЩО поне не са подадени за одобрение от общината – на общината едни документи? И защо ако на онзи с кокошарника ще „спрат да му снасят кокошките“ докато не събере и последния експертен подпис по хартиите си, общината не си прави труда дори да ги изфабрикува. И това не е въпрос. Но за едни хора, след 14. 02. миналата година това е промяна на смисъла.
Психологическите проблеми:
Всъщност си мислех за политически – в смисъл на партии – защото те партиите са едната страна на Изборите. Другата са избирателите.
Но като стана ясно, че за бедно Чепеларе с 5 000 избиратели са се кандидатирали 13 кандидати за кмет и още толкова листи с по десетина общински съветници реших, че в това няма никаква политика. По скоро е психология. Не е и народопсихология по Иван Хаджийски – та колко народ е останал в Чепеларе? Всъщност колкото е останал и е пълнолетен - все за нещо се е кандидатирал.
Да започнем с партиите и техните представители. Само които заслужават!
-
БСП е първа – по няколко причини: Разбира се първо Лични. Като лични имена. Но това е отделна тема.
Второ – Струваше ми се (тогава), че ако е ясно, че ако в годините на натрупване на вече изброените проблеми кмет на Смолян е противоречивата и услужлива Дора Янкова (народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в 38-то, 39-то и 42-то народно събрание,кмет. е на Смолян от 2003 – 2011г., в два последователни мандата от листата на БСП) самата БСП би имала желание да „измие срама от челото“. Девет месеца посветих на тази химера. Тогава не вярвах, че това е само химера.
В лицето на ръководството на БСП първоначално срещнах разбиране за това,че проблемите на Чепеларе можем да ги решаваме заедно. И заработихме заедно.
Нямаше как да предвидя при разговорите ми с ръководството на БСП степента на незаинтерсованост на партията за малките общини като Чепеларе и перверзната зависимост на местните структури на БСП от икономически структури.
Да, днес знам, че БСП не успя да вземе на тези избори нито един областен център и нито един столичен район. Партията спечели едва 60 общини в страната и по чудо все още е втора сила. БСП си даде сама оценка за резултатите – „Тежка загуба“.
Аз лично загубих време. А времето е и доверие.
“Безспорно губим изборите“ – каза Янаки Стоилов в изборната нощ.
Какви са причините за тази тежка загуба – по традиция тепърва щяло да се анализира.
Въпросите са за вина, отговорности, причини.
-
ПП Атака – втора по споменавене - шеста по резултат. Очаквано.
Не можах да си обясня само защо чепеларци класираха кандидатът за кмет на ПП Атака за Чепеларе Борислав Киряков на шесто място. За град като Чепеларе, където всички разчитат основно на зимния туризъм, кандидатът за кмет е обещаващо да бъде: балкански шампион по ски алпийски дисциплини от 1980 г., участник в зимните олимпийски игри в Сараево през 1984 г., многократен републикански шампион по ски алпийски дисциплини с 16 златни медала, носител на купа „НРБ”, внук на капитан Петко Войвода. ..
Ето тук реших, че става въпрос за психология. И липса на логика.
Бях сигурна, че е така като разбрах, че Славка Чакърова е новоизбрания кандидат за кмет.
Няма логика в това да гласуваш за бивша главна счетоводителка на фабриката за ски. Ключовата дума е фабрика за ски, а не счетоводителка. Да припомним – Кръстю Вангелов, който приватизира фабриката за ски в средата на 90-те години на миналия век, а после я продаде на световния консорциум Амер Спортс, е дългогодишен началник на спечелилата Чакърова. Но има за жалост и логична връзка с основните финансови проблеми на Чепеларе. С тях започнахме.
Това, че Чакърова е участник в листа на БСП на изборите в началото на новия век може да се счита даже за актив.
Чакърова водеше реформаторската листа и сега е кмет от Реформаторския блок.
В листата ѝ обаче няма нито един от членовете на СДС и ДСБ от Чепеларе.
Така или иначе местните избори са в астрономическата 2015 г.
Много натрапчив остава въпросът: Защо беше тази канска битка за местната власт? Дали защото в нерешените проблеми много участници в изборите виждат възможност да търсят достъп до европари и от там да решават чепеларските проблеми, които както е ясно са предимно финансови? Наивно!
Никой не мисли за чепеларци и за проблемите им. Нито за финансовите им,нито за административните им такива. Много се натрапва изводът, че чепеларци се довериха на хората, които са част от дълго натрупваните им проблеми.
И даже не е нужно да се чудим как и защо се случи това.
Преди да пожелаем успех на новата местна власт в Чепеларе, да припомним, че сега на дневен ред е продажбата на фалиралия ски курорт и спасяването на зимния сезон, който осигурява поминъка на чепеларци. И понеже от няколко години “Пампорово” АД говори за проекта си да свърже пистите на Чепеларе и Пампорово с лифт и по този начин да създаде “най-големия ски курорт на Балканите” придобиването на “Чепеларе курорт” е логичната стъпка към реализацията на този план, който засега обаче няма никакви други измерения – нито колко ще струва, нито как ще се финансира. Ако изобщо се тръгне в тази посока – изходът е повече от мъгляв. А за чепеларци си е чиста загуба.
И ако поне едно смислено нещо не се направи за Чепеларе - то ще си остане просто едно не много населено място на 80 километра от Пловдив.
Какво е смислено е въпрос и на експертност и на лични качестава и най – вече на мотив.
Един приятел от Мадан ми каза, какво го мислиш толкова Чепеларе, тя България виж къде е! Прав е.
И все пак - и Чепеларе и България са в сърцето ми. И в умa ми. Не само по избори. Това не е клише. За съжаление това днес е по – скоро екзотично.
А изборите са само инструмент.
За това да направиш нещо за мястото, което не е просто една община и една администрация, а хора и планина, които те „хващат за гърлото“ е добре да си и експерт и един от тях.
