Видео-изложба – АКВАРЕЛ
(1933-1999)
Симеон Венов е един от най-ярките таланти в българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век и една от емблематичните му фигури. Безспорните му постижения са в графичното изкуство, за която през 1989 г. Международното жури на Биеналето, Варна му присъди Голямата награда, която си оспорват допуснатите за участие с 2000 графични творби 538 художника – 146 български и 392 – ма чуждестранни художника от 46 държави от 6 континента - Европа, Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка и Австралия.
С новаторския си дух, той е един от художниците, които през втората половина на ХХ век, промениха кардинално българското графично изкуство и го направиха съизмеримо с постиженията на най-добрите в света.
Със самостоятелните си изложби и с участията си в представителни изложби на българско изкуство – в Рим, Москва, Делхи, Мадрид, Стокхолм, Копенхаген, Хамбург, Варшава, Прага, Будапеща, Болоня, Берлин, Барселона, Париж, Бон, Вашингтон, Претория и др. и с участието си в международните биеналета и триеналета на графиката – в Париж, Баден-Баден, Токио, Любляна, Сао Пауло, Бърно, Братислава, Варна, София и др., той е един от художниците, благодарение на които чуждестранните експерти заговориха за българската школа в графичното изкуство. Което стана безспорен факт след старта на Международното биенале на графиката, Варна, за чието създаване решаващ беше приноса на трима художника – проф. Христо Нейков, Стоимен Стоилов и Симеон Венов.
Не само за по-младите художници, но и за по-възрастните от него, той беше обаятелен и недостижим бохем, но и – безспорен авторитет, защото неизвестно кога успяваше да свърши куп „нехудожническа“ работа в полза на колегите. Много от тях се чудеха кога успява и да рисува, особено в периодите, в които е секретар на секция „Графика“ или е заместник-председател на Съюза на българските художници.
Роден лидер, неговото мнение беше решаващо, независимо дали е на някаква административна позиция в СБХ или не. Когато по даден проблем мненията се разделяха и не беше ясно кое решение е по-добро, а Симеон Венов отсъстваше, някой винаги задаваше въпроса: Питахте ли Моната?
Може би, защото, по думите на литературния критик Кирил Попов, Симеон Венов вижда – отвъд видимата реалност, но и защото той беше рядко срещаното съчетание от талант, разум и безразсъдство.
Здравка Сиракова
2618 общо 1 за днес