Мустафа Чаушев : 50 години на сцената

    На 13 ноември 2015 г. големият български артист-изпълнител на поп музика и една от най-ярките ù звезди – Мустафа Чаушев отбеляза  с впечатляващ  Концерт [1]  забележително  плодотворната  си  и продължителна артистична  кариера.

     Мустафа Чаушев бе основна фигура в концерта, в който част от изпълненията му бяха дуети с дъщеря му – младата певица Ажда Чаушева, която го поздрави и със собствени изпълнения.     На концерта Мустафа Чаушев благодари за подкрепата преди всичко на съпругата си Лейля, както и на дъщеря си, което може да бъде разбрано само от гилдия, работеща и живееща на колела. Защото става въпрос не за дни, а за месеци  отсъствия от къщи и от страната, в резултат на което или оставаш без кариера, или без семейство, ако нямаш подкрепата му.

    Мустафа Чаушев отдаде дължимото на композитори и автори на текстове, допринесли най-много за кариерата му, на диригенти и състави, с които е гастролирал у нас и зад граница, както и на колеги -изпълнители.  Благодари и на спонсорите [2], без които този концерт не би бил възможен дори за поп певец от ранга на Мустафа Чаушев.
    Тъжно е, че точно невъзможността да самофинансират сценичните си изяви, е причината не един голям глас в поп музиката да обявява преждевременно края на кариерата си.
     Да се надяваме, че това няма да се окаже вярно за Мустафа Чаушев, за който Летният театър в Бургас още помни 3 часовия му концерт от август тази година – маратон, на който малцина са способни.
    В юбилейния концерт,  започнал с хита  на Мустафа Чаушев, „Нямаш време за мен”  по текст на поетесата  Надежда Захариева, колегите му – Мая Нешкова, Йорданка Христова, Росица Кирилова и Тони Дачева поздравиха юбиляра със свои изпълнения. Всички те пяха и в дует с него с пожеланието: Сто години!    

 АртДиалог се присъединява към пожеланието: Сто години!

     Но понеже на юбилей – като на юбилей, отбелязваме най-важното от творческата биография на Мустафа Чаушев:
     Роден през 1943 г. в град Шумен, в занаятчийско, но артистично семейство, където започва неговия живот, посветен на музиката още от дете. С приятели учат и изпълняват български и световни песенни хитове, което от основното училище, продължава и след постъпване в Българската армия. Всяка изява на Мустафа Чаушев и неговата музикална група – в училище,  или в казармата, е посрещната с овации. На Общоармейския фестивал неговата музикална формация е оценена и отличена от специалистите  с две награди – за солист и за хор.
    Със сформирания оркестър в армията, той продължава да пее и след това  на различни събития в Шумен пред  разнородна публика и с все по-голям успех.
    Оценен и от специалистите, Мустафа Чаушев е изпратен на обучение за хоров диригент при големия Месру Мехмедов, загинал без време в самолетна катастрофа.
    Създадения нов оркестър на Мустафа Чаушев, оценен и от Бюро „Естрада”, печели все по-голяма популярност и още от 1965 година се конкурира с утвърдения преди това оркестър на Тодор Колев, който свири в съседно заведение в град Шумен.  
    Следват 6 месеца работа зад граница – в Скопие, където се запознава и сътрудничи с утвърдени свои колеги.
    След връщането си в България Мустафа Чаушев вече е в листата на солистите, участващи в сборни групи за гастроли в България.
    С подкрепата на голямата си сестра -  театралната актриса и певица Байсе Арифова, Мустафа Чаушев записва първата си песен на турски език “Делфините”, пресъздадена от Йорданка Христова, която се радва на голям успех. Това всъщност е и първата естрадна песен, изпята на турски език в България. Следва огромният успех с хита “Жената на моя приятел” и “Викам твоето име”, за които Мустафа Чаушев е затрупан с хиляди писма от почитатели.
    През 1968 е приет втори по успех между 6 певци и 17 инструменталисти в първия випуск на специалността „Естрадно пеене”  на Българската държавна  консерватория и се дипломира с първия академичен випуск, поставил на професионална  основа съвременната българска популярна песен.
    Мустафа Чаушев пее основно на български език, но продължава да записва песни и на турски език  по покана на  Българското национално радио, където се запознава с водещи музиканти между които Тончо Русев, Лили Иванова.
    Закономерно след  две години, диригентът на „Балкантон”, Димитър Ганев го кани за солист на оркестъра. Първото турне е с популярния вече по това време Бисер Киров, с който навсякъде се радват на препълнени зали и овации от страна на публиката.
    През 1968 г. издава първата си грамофонна плоча с изпълнения на турски език, която има небивал успех.
    През 1969 получава и първата песен, написана специално за него от Тончо Русев ”Мой живот” по текст на Дамян Дамянов. В тази малка плоча има и кавър версия на английски хит по текст на Надежда Захариева  “Нямаш време за мен” в аранжимент на Тончо Русев. Този хит години наред е  включен в концертите му и често се налага да се изпълнява по няколко пъти на бис.
    Закономерно цялата българска аудитория на Радио София избира Мустафа Чаушев за  новия млад глас на България.
    Следват ежегодни записи по на една-две малки грамофонни плочи с любими на публиката хитове.
    На концерта в зала “България” за юбилея на диригента на „Балкантон”, Димитър Ганев  получава предложение от Лили Иванова за работа. Сътрудничеството с примата на българската естрада продължава 5 години, в които участва в редица турнета, всяко с няколкомесечна продължителност във всички държави от бившия Съветски съюз.        
    Едновременно с това Мустафа Чаушев участва в турнета и с други звезди на българската популярна песен в други държави: с Йорданка Христова и оркестърът на Иван Пеев, с Катя Филипова и Мими Иванова

     Мустафа Чаушев участва като солист и  в концерти на:

    ▪ Ленинградската филхармония

    ▪ Московския мюзикхол, с който работи 3 месеца.

    Още преди 40 години Мустафа Чаушев има толкова голям обем творчество и хитове, че „Балкантон” издава, в 1974, първата му дългосвиреща плоча. Следват плочи през 1976, 1974, 1980, 1983 с десетки хитове на българска поп музика.
   Албумите  с хитове “Злато мое” (1986), “Обич моя” (1988) по тиражите си се превръщат в златна и платинена плоча, а следващият албум “Мъко моя” (1990)  е първата диамантена плоча  в България.
   Огромните тиражи на пресъздадените от артиста Мустафа Чаушев творби на различни носители – от грамофонните плочи до най-съвременните, какъвто е поредният му албум „Тук е моят дом“ (1991), продавани у нас и зад граница, в течение на години носят приходи, които са са личен принос на Мустафа Чаушев към Бюджета на България.
    Огромна и неизчислима по публика е концертната дейност, осъществявана от Мустафа Чаушев в годините.
    Неоценим е и приносът му за популяризация на съвременното българско песенно изкуство зад граница – чрез стотиците концерти в Алжир, Куба, Германия, Полша, Чехия, Словакия, Тунис, Югославия, Турция Русия и всички бивши републики на Съветския Съюз.
    Мустафа Чаушев, като един от основателите на българската поп музика, е в Златния фонд на БНР и БНТ с десетки записи на концерти и хитове, в това число на съвременни носители.
    Награди: Награда на публиката и Журито  в Конкурса “Песен за Варна”с песента “Оня мой неизвестен връстник”, музика Хр.Ковачев, текст Емил Розин; Награда на публиката и Журито в Конкурса “Бургас, морето и неговите трудови хора” с песента “Зимно море”, музика Тончо Русев, текст Петър Караангов; Първо място на “Пирин фолк” с песента “Жива да си”, музика на Пламен Велинов, по текст на Надежда Захариева и “Златна лира”, най-високото отличие на Съюза на българските музикални дейци,  присъдено за цялостно  творчество и специални заслуги към българската музика и др.
    Да отбележим и още един принос на Мустафа Чаушев – времето, което той от години посвещава на работата по усъвършенстване на Закона за авторско право  и сродните му права, за  подобряване положението на бедстващи музиканти и подпомагане на младите в гилдията в качеството си на един от учредителите  на Европейската агенция за изпълнителските, продуцентските и авторските права и член на Управителния му съвет. 

      

Мустафа Чаушев с дъщеря си младата певица Ажда Чаушева

За връзка с Мустафа Чаушев: Melj@аbv.bg