СЪБИТИЯ В КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ - 2015, Брой 1

Международният фестивал „ФОТОФАБРИКА“ през 2015

„Фотофабрика“ представи през 2015 г. темата за човека от сивата зона на ничията земя. „Маргиналният човек”

От 9 септември до 29 октомври 2015 г. “Фотофабрика” срещна българската публика със световни образци на фотографията, които наблюдават социалните процеси в света и България и тяхното отражение върху ЧОВЕКА.

Второто издание на фестивала разви темата от миналата година  -  „Протестиращият човек“, и продължи диалога със своята аудитория като покани зрителите на среща с  Маргиналния човек. Фестивалът зададе трудни и важни въпроси – въпроси за социалната изолация, случила се заради бедност, война или социално отхвърляне.  В продължение на 70 дни посетителите на Фастивала „Фотофабрика” 2015 се движеха между: Националната галерия – Двореца, Непознатото пространство – нова локация, чието артистично решение е дело на екипа на „Фотофабрика”, галерията на УниКредит Студио, Чешкия център,  Моста на влюбените и оградата на Националното музикално училище на ул. Оборище.

 Snimka1

 

Тази поредица от събития започна с изложбата на Моста на влюбените, която включваше 58 кадъра по темата „Маргиналният човек“, предоставени от големите световни телеграфни агенции – “Reuters” и “Getty Images”.

„Те са различни.  Гледаме ги с превъзходство, с пренебрежение или с презрение. Но предпочитаме да не ги виждаме. Защото ни внушават срам, жал или вина. Сред тях има хора остнали без работа,  хора останали без дом, хора с дипломи и титли, изоставени самотници, хора без образование, без здраве, без близки, без защита. Оставяме ги в сивата зона на ничията земя. В задния двор на Европа, Америка, Азия и Африка. Оставяме ги невидими. Удобно незабележими в самодоволната лента на комерсиалното време. Те не са извън закона. Законът е извън тях. Запознайте се: Маргиналните хора.“ – гласеше кураторският текст на изложбата.

Екипът на фестивала се обърна към българските артисти, писатели, преподаватели, издатели, режисьори и активисти  с въпроса „Кой е маргиналният човек“. Ето част от отговорите на задочния разговор по темата:

„Маргинал си, ако усещаш, че предизборните кампании и рекламите не ги правят за тебе; че политиците и бизнесът не се стараят да ти се харесат, защото не смятат, че ти си важен за техния успех. Маргинал си, ако хората се изненадват, че си интелигентен и остроумен, че изобщо умееш нещо добре. Маргинал си, ако не приличаш на нарисуваните в читанките хора, ако в магазина или автобуса всички се дърпат от теб, преди да си казал или направил каквото и да било, ако никой не те спира да те пита как да стигне до еди си къде или колко е часът, ако се дърпат, зададеш ли подобни въпроси. Маргинален си, ако никой не учи майчиния ти език, ако не можеш да говориш на него в училище,  в болницата,  в съда. Маргинален си,  когато се виждаш в книгите,  филмите и по новините по-често като карикатура,  отколкото като обикновено човешко същество.

Едно време думата „маргинал” беше комплимент. Тя означаваше човек, който живее встрани от общата лъжа, от общата вина на обществото. Днес смятаме, че нашето общество е твърде аморфно, за да има някакви общи действия и дори отговорности. Ако ви се струва, че това е така и че имате пълната свобода да бъдете какъвто решите, то вие не сте маргинал, а принадлежите на хората,  които имат привилегията да са „вътре”,  да са приети, да определят живота на страната.

„Нека обаче животът бъде добър за всички“ – каза ни Зорница Христова, преводач и редактор в издателство „Точица“.

 Snimka2

„Маргина не е маргинален човек. Маргинални са “добрите” и онези, които по някакъв начин не са добре – хората с физически увреждания, възрастните, различните, етично функциониращите, както и всички останали групи, лишени от важност/респект в обществените процеси. Маргинални са (само)изключените личности с ум и талант, които биха могли да променят много. Маргиналност е когато безучастието става съучастие“, добави към разговара Ива Рудникова, журналист. 

 Snimka3 

„Маргиналният човек? Малката кибритопродавачка беше първа, преди да знам думата „маргинален”. Най-тъжното нещо, което можех да си представя. Едно дете замръзва от студ отвън, наближава полунощ, пали клечка от клечка, без дом, без близки и бавно се възнася при баба си на небето. После за мен това е Минотавъра. Радикално другият, скритият, отлъченият, този, на когото са приписани всички злини.

Днес  Малката кибритопродавачка и Минотавъра са реални хора, съвсем конкретни, близо до нас. Живеят в гета и приюти, бездомни деца. Хора в беда, бягащи от войната. Баща, който прегръща двете си деца и плаче, че е успял да ги пренесе с лодка до един бряг, който не ги посреща с кой знае каква радост. Пребит сириец в центъра на града. Прогонени, обезнаследени, с отказано бъдеще.

Маргиналният човек е старецът, мой съсед от горния етаж, който един следобед тихо отвори прозореца и с канче, вързано на прът се опитваше дълго да откъсне една ябълка от върха на дървото пред блока. Маргиналният човек – това бяха баба ми и дядо ми, нашите баби и дядовци, нашите родители, които минаха през живота си с кротка обреченост. Като задния джоб на панталона сме, казваше дядо ми, може с нас, може и без нас. Като мухи сме (баба ми). Тези от тъмната страна на луната, тези от тъжната страна на луната.

Идеологиите и преди, и сега обичат абстракциите, не си падат по лични истории. А ние имаме ли ухо за тях? Маргиналният човек – това е човекът, лишен от история, защото отказваме да я чуем, защото сме отвърнали погледа си. А в свят като днешния всички сме на ръба на собствената си бездомност и маргиналност”, сподели писателят  Георги Господинов.

 Snimka4 

Авторското продължение на темата за Маргиналния човек е „Непознатият друг”. Проектът включваше изложба,  видеоинсталации и прожекции. В продължение на 19 дни „Непознатият друг” се случи в нестандартно за изложби пространство – „Непознатото пространство“ в бившия Дом на българо-съветската дружба. Инсталацията срещнa публиката с хората, които войната в арабския свят прогони от родните им места и с жителите на Розово, Телиш и Калище, станали печално известни покрай конфликтите с настанените в селата им бежанци. Мултимедийният проект се случи като задочен диалог между българи и бежанци – хора против волята си изправени срещу хора. Въпросите, които остават след различните човешки истории се явиха въпроси и към българските институции. Стремежът на „Непознатият друг”  беше да преосмисли бездушието.

 Snimka5 

След края на изложбата проектът продължи: на 20 октомври Фотофабрика покани медийни професионалисти, които видяха документалния филмов разказ,  част от проекта,  и дискутираха темата „Езикът на омразата — степени на толерантност”. Предстои „Непознатият друг” да гостува и на трите села, чиито жители участваха в проекта.

Snimka6

Тази година специалният гост на Фестивала „Фотофабрика” беше големият френски артист – фотографът Пиер Гонор със своята първа самостоятелна изложба в България, озаглавена „Различните Аз“.  В залите на Националната галерия – Двореца  от 15 септември до 18 октомври публиката успя да се докосне до майсторството на един от най-известните портретисти,  който представи неподражаеми широкоформатни портрети на работници, бездомници, имигранти, ромски фамилии и обикновени самотници, чиято стилистика кореспондира с духа на барока и с творчетвото  на Рембранд, Веласкес и Ел Греко.

 Snimka7 

Особената чувствителност на Пиер Гонор към Маргиналния човек  присъства във всички негови индивидуални изложби,  организирани в някои от световните центрове на модерното изкуство: Ню Йорк, Португалия, Япония, Испания…: “Свидетели”, “Ничия земя”, “Венециански портрети”, “Сънуване отвъд времето”, “Между небето и земята”, „12 погледа към Ел Греко, 400 години по-късно” , “Второстепенни пътища”.

  Snimka8

Заедно с Пиер Гонор пристигна и един от участниците в първото издание на „Фотофабрика”  Хосе Мариа Диас-Марото,  селекционер на една от най-богатите фотографски колекции в Испания. Тази година той се срещна с българската публика, за да разкаже как е създадена колекцията на  Центъра за изкуство  в Алкобендас като въведение към лекцията на Пиер Гонор, озаглавена „Феноменология на портрета”. Срещата с публиката се състоя на 16 септември,  от 18:00 ч., в зала 19 на Националната  галерия.

 

Snimka9

 

В последните дни на септември за световната си премиера пристига и чешкият фотограф Индржих Щрайт. Неговата изложба  „Къде е моят дом” представи  хора,  които живеят извън установените стандарти.  Преди откриването на изложбата професор Щрайт направи еднодневна работилница с български фотографи – „Фотографията като социален документ”.

 Snimka10

Индржих Щрайт е чешки документален фотограф и педагог, член е на Философско-природонаучния факултет на Силезийския университет в Опава. От 1974 г. ръководи галерията в Совинец, по-късно галерията „V kapli“ в Брунтал.  Работи и като драматург и куратор в Музея на изкуството в Оломоуц. Реализирал е над хиляда и сто авторски изложби, издал е 30 книги с документална фотография и много авторски каталози.

 Snimka11

От 1972 Индржих Щрайт концептуално се занимава със заснемане на селския живот. Съсредоточава се върху портрета и ромската тема. През 1982 участва  като единствен фотограф  на забранената изложба на неофициалните художници в Прага, където снимките му предизвикват интереса на ДС.  В последствие е задържан и осъден на 10 месеца лишаване от свобода със срок на отлагане 2 години. Забранено му е да снима и е постоянно следен. След излизането от затвора има забрана да преподава.

Snimka12

 Без да вдига голям медиен шум,  Индржих Щрайт навлиза в последния, но все още продължаващ фотографски проек,  в сложния,  в много случаи дори противоречив,  свят на хората без дом. От гледна точка на фотографа, социалната среда на хората без дом е „привлекателна тема“, която обаче в процеса на документиране поднася редица капани. Често несъзнателно, фотографът се намира в ситуация подобно на чужденец, турист,  който посещава различно културно пространство и в рамките на няколко часа си формира мнение,  което впоследствие представя като позиция по дадения проблем.

 Snimka13 

Във фестивалната програма на „Фотофабрика“ беше включена и изложбата на Мария Милкова, победителка от миналогодишния конкурс за репортажна фотография,  която представи своята колекция от “Изчезващи видове”. Кадрите ѝ разказаха истории за силата на духа, за хора загубили нещо от себе си, но не и желанието си за  живот.

Snimka14 

За първи път в рамките на Фестивала бе включен и модулът „Кинофабрика”: прожекции на полемични документални филми, направени преди и след 1989 г.  Прожекциите бяха придружени от разговори – дискусии със създателите им,  своеобразен опит да се намери отговор на въпросите „кои сме ние”, „защо ни се случва това, което ни се случва”  и  „как да живеем със собствените си травми”.  Общуването с онези образци на документалното кино,  които бяха включени в поредицата  „Кинофабрика”,  помогна да погледнем с други очи на живота си,  да свържем двете си половини,  да им позволим да влязат в разговор,  дори и той да не е приятен; и още – да разберем премълчаваното и да се ориентираме в един понякога съзнателно оплетен лабиринт от най-новата ни история.

 Автори на фотографиите са Марица Колчева (13 фотоса) и Мария Милкова (1).


Повече за създадателите и екипа на фестивала можете да видите на създадените от дигитална агенция “Евърмор” сайтове :
fotofabrika.org/bg
https://www.facebook.com/festivalfotofabrika
nepoznatiatdrug.org

1806 общо 2 за днес