- 2023, Брой 3

Завръщането на Лоте Михайлова с фотографската изложба Срамежливата интимност

Фотографите са тук, за да ни напомнят какви сме били, преди да станем това, което сме. Това е посланието на най-престижния фотографски форум в света – този в Арл, Франция. Това е контекстът, в който ФотоФабрика се обръща към едно от ярките и позабравени имена в българската фотография – Лоте Михайлова.

През 2023 година ФотоФабрика създаде три изложби, работилници и каталог, посветени на Лоте Михайлова в София, Самоков и Созопол, където сред снимките ѝ бе и срещата на българската публика с Нобеловата лауреатка за литература Светлана Алексиевич. ​​ 

Темите в творчеството на Лоте Михайлова са свързани с жената, майката, природата и са представени с високо фотографско майсторство и разпознаваема черно-бяла естетика. „Лоте Михайлова не разказва и не обяснява, фотографиите ѝ са емоционално предизвикани в богата палитра от чувства“, пише Георги Лозанов за фотографката.

„Тези фотографии не са копнеж по изгубеното, а дневник за наличното. Лица, среда, действия, дървета, мъгла, пейзаж и мигове на учудване, рамкиране на движение, наблюдение от дълбочина. Регистриране на несломимото многообразие на живота под формата на тиха визуална изповед без излишни думи“, добавя Стефан Иванов.

На работата на Лоте Михайлова са посветени текстове на изкуствоведи, фотографи и изследователи. Всички те я определят като бляскав професионалист, а творчеството й – като дръзко и съвършено самобитно.

Времето не е погубило нито оригиналността, нито документалната прецизност, с които фотографката е наблюдавала „обикновените неща от живота“. Именно обикновените неща са необикновената сила на произведенията й.

Фотографиите, подбрани и показани в изложбата „Завръщането на Лоте Михайлова“ изтъкват нежния й поглед към детайлите и показват женската чувствителност към човешката намеса в природата. Те са мъдро обобщение на света отвъд националните граници – и в това е тяхната най-голяма мощ.

В българската фотография Лоте Михайлова прокарва път за обектива, зад който стои женския поглед. По този път по-нататък поемат много дами. Но погледът на Лоте се отличава със спокойствие и топлина. Това е поглед, който не съди, не търси справедливост или реванш. Не се натрапва, но и не се прикрива – той ​​ гледа жената с очите на жена. Умереният феминизъм личи най-добре в обезкуражаващата свенливост на актовата фотография на Лоте. В нея жената сама гради еротичната представа за себе си, далеч от мъжките представи и желания.

Фотографията й „Акт“ предизвиква бунт през 60-те години на ХХ век Цензурата най-напред я отхвърля, а впоследствие я награждава. Но тези перипетии не засягат образа, създаден без цел да скандализира. В действителност, във фотографиите на Лоте Михайлова жената губи своята индивидуалност, но не заради обществото или мъжа, а заради детето. В обектива на Лоте жената е почти синоним на майката и заедно с детето изграждат единен персонаж. Парадоксално е, че дори когато до детето стои баща му, усещането за майчинство остава.

Лоте се любува и на пейзажите си, разнежена пред ефимерността на плодовете, цветята и дърветата, заредени едновременно с незначителност и мистицизъм, с физическа уязвимост и метафизична надежда. Чрез природата и отново сякаш неволно, Лоте ни среща и с началото ни в една от емблематичните си серии, Корени, в която представя картини от селския живот и персонажи, движени единствено от цикъла на сезоните.

Лоте Михайлова не разказва и не разяснява. Кадрите й предизвикват пълната палитра от чувства, но доминираща сякаш е носталгията към една България, която може да посети само през фотографията. Рисува я с изобразителния си почерк, запазил традицията на класиците от първата половина на двайсети век – векът, в който Лоте работи. И този очерк й отрежда място в българската фотографска класика.

Бащата на Лоте Михайлова – германецът Антон Херц – работел на шлеп, който пътувал между Виена и Русе. По време на неколкодневен престой в Лом, Антон срещнал бъдещата си съпруга, Мария Иванова, и останал да живее в България. Прекарал пет години като минен инженер в Перник, където на 27 ноември 1925 г. се ражда Лоте. В ранното й детство, семейството се мести в Хале, Германия, но само година по-късно Мария и невръстното ѝ дете се прибират в България и заживяват в София.

През 1945 г. Лоте ​​ завършва германската католическа гимназия „Санта Мария“. В периода 1946 – 1952 г. работи във фото отдела на Столичната община. В същия период завършва курсове по филмова и фототехника, и по научна фотография в „Българска кинематография“. Неин преподавател е Николай Стоичков, който събужда интереса й към фотографията.

През 1952 г. Лоте се омъжва за проф. Анастас Михайлов Атанасов – актьор и режисьор. Година по-късно се ражда синът им, Михаил. По същото време Лоте Михайлова започва работа като фотограф в „Българска кинематография“ и в Студия за игрални филми „Бояна“, където остава до 1970 г. и създава фотографски архив на над 20 игрални филма.

През 1963 г. фотографията й „Акт“ участва във Втората национална изложба по художествена фотография и става повод за сблъсък между свободомислещи участници и консервативно настроено жури. Първоначално работата е отхвърлена като аморална и упадъчна. Фотографите се бунтуват и успяват да надделеят. „Акт“ не само е допусната, но и получава златен медал.

Между 1973 и 1988 г. Лоте Михайлова представя свои фотографии в самостоятелни изложби в България, Прага, Варшава, Москва, Литва и Япония. Творчеството й е отличено с общо 44 награди от национални и международни фотоизложби.

След като загубва съпруга си през 1998 г., Лоте се установява при сина си в Марбург. Там участва в Асоциацията Liveable District и в социалния градски съвет, провежда курсове по фотография за начинаещи и е удостоена с наградата на града като част от програмата Social City.

През 2003 г. става член на фотографското сдружение Blaue Linse и годишните му изложби. През 2006 г. представя самостоятелната си изложба „Човек и природа“ във Вецлар.

През 2011 г. Лоте получава историческия градски печат за изложбата си „Хората в Марбург“, за социалната си ангажираност и за творческата си дейност. Някъде по същото време фотографката заменя аналоговата си камера с цифрова, започва да обработва изображенията си на компютър и да създава кратки видео продукти.

През 2014 г. пламва пожар в сградата, в която Лоте Михайлова живее. Всички живущи са евакуирани и Лоте е временно настанена в дом за възрастни хора, където няколко месеца по-късно късно умира.

Фотографски творби от българския творчески период на Лоте Михайлова се намират в Музея на фотографията в Брауншвайг, на който тя завещава 14 селектирани папки с негативи на около 300 кадъра.

Представянето на изложбите на Лоте Михайлова в страната стана благодарение на подкрепата на НФК, проект “Фотоувеличение”.

 

Lotte Michaylova’s comeback with the Timid Intimacy photographic exhibition

Photographers are here to remind us of who we were before we became who we are. This is the message of the most prestigious photography festival in the world – that in Arles, France. This is the context in which we turn to one of the outstanding names in Bulgarian photography – Lotte Michailova.

In 2023, FotoFabrika created three exhibitions, workshops and a catalog dedicated to Lotte Mihailova in Sofia, Samokov and Sozopol, where among her photographs was the meeting of the Bulgarian public with the Nobel laureate for literature Svetlana Aleksievich.

The themes in Lote’s work are related to women, motherhood, and nature, and are rendered with photographic virtuosity in her signature black-and-white aesthetic. “Lotte Michailova doesn’t narrate or explain, her photographs are inspired by a rich palette of emotions,” Georgi Lozanov writes about the photographer.

“These photographs are not a longing for what is lost, but a diary of what is present. Faces, environments, actions, trees, mist, landscapes and moments of wonder, framing of movement, observation from depth. Recording the indomitable diversity of life in the form of a quiet visual confession without superfluous words,” adds Stefan Ivanov.

 

Many art experts, photographers and researchers have dedicated texts to the work of Lotte Michailova. All of them define her as a brilliant professional, and her art as daring and entirely original.

Her palette has not suffered from the patina of time. Her photographs have lost neither their originality, nor the documentary precision with which the photographer’s eye has observed “the ordinary things of life”. These ordinary things are the extraordinary power of her work.

The selection of photographs displayed in the exhibition Lotte Michailova’s Comeback highlights the photographer’s delicate attention to detail and shows a woman’s sensitivity to human intervention in nature. Her photographs seem to contain a wise summation of the world beyond national borders – and therein lies their greatest power.

In Bulgarian photography, Lotte Michailova made way for the female glance behind the lens. Many ladies took that road later in time. Yet, Lotte’s glance is distinct with composure and softness. It’s a glance that doesn’t argue or judge, it seeks no justice or revenge. It lacks imposition and does not attempt to dissemble – it looks at the woman with the eyes of a woman. This moderate feminism is most evident in the discouraging shyness of Lotte’s nude photography, where the woman herself builds her erotic image, far from the male notions and desires.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

In the 1960’s her photograph “Nude” caused a riot. Censors first rejected, then awarded it. But these vicissitudes by no means affected the image, which was created out of the objective to scandalize. In fact, in Lotte Michailova’s photography the woman loses her autonomy, yet not for the sake of society or the man, but for the sake of the child. In Lotte’s lens, the woman almost synonymously converges with the mother, and together with the child, they form a single character. It is somewhat of a paradox, but even when the father is next to the child, the sense of motherhood sustains.

Lotte also cherishes her landscapes, moved by the ephemerality of fruits, flowers, and trees, all at once charged with insignificance and mysticism, physical vulnerability, and metaphysical hope. Through Nature and again instinctively, Lotte introduces us to our beginnings, with one of her emblematic series, called Roots, where she exposes images of rural life and characters, driven by nothing but the recurring seasons.

Lotte Michailova does not narrate or explain. Her photographs provoke the full emotional palette, but the dominant sensation seems to be nostalgia for a lost Bulgaria she can only now experience through photography. She portrays it in her pictorial style, which retains something of the classics tradition of the first half of the 20th century – the century that holds Lotte’s work. And it is this style that assigns her a place within the Bulgarian photographic classics.

Lotte Michailova’s father – the German Anton Herz – was working on a barge, sailing between Vienna and Ruse. During a several-day stop in Lom, Anton met his future wife, Maria Ivanova, and settled in Bulgaria. He spent five years working as a mining engineer in Pernik, where Lotte was born on November 27, 1925. In her early childhood, the family moved to Halle, Germany, but only a year later Maria and her toddler returned to Bulgaria and went on to live in Sofia.

 

Lotte graduated from the German Santa Maria Catholic High School in Sofia in 1945. Between 1946 and 1952 she worked as a photographer at the Sofia Municipality’s photo department. Within the same period, she completed courses in film and photographic technology as well as in scientific photography at the Bulgarian Cinematography State Corporation. Her teacher was Nikola Stoichkov, who inspired her interest and love for photography.

 

In 1952 she married the Bulgarian actor and director, Prof. Anastas Mihailov Atanasov. A year later their son, Mihail, was born. Around the same time, Lotte started working as a photographer at the Bulgarian Cinematography State Corporation and the Boyana Feature Film Studios. Until she left in 1970, she photographed the making of twenty feature films.

 

At the Second National Exhibition of Fine Art Photography in 1963, her photograph “Nude” caused a clash between the innovators and the conservative jury. Initially, the work was rejected as immoral and decadent. Outraged, the participants revolted and eventually triumphed. “Nude” was not simply admitted – it was awarded a gold medal.

 

From 1973 to 1988 Lotte Michailova presented her photographs in solo exhibitions in Bulgaria, Prague, Warsaw, Moscow, Lithuania, and Japan. Her work has won a total of forty-four awards at national and international photo exhibitions.

 

Following her husband’s death, Lotte went to live with her son in Marburg. There, she became part of the Liveable District Association, as well as of the social city council. She also led photography courses for beginners, and was awarded the City of Marburg Award as part of the Social City program.

 

In 2003 she became part of the photographic association Blaue

Linse and its joint annual exhibitions. In 2006 Lotte made a solo exhibition, Man and Nature, in Wetzlar.

 

In 2011, Lotte was awarded the historical Seal of Marburg for her exhibition The People of Marburg, as well as for her social commitment and artistic work. Around the same time, she switched from analog to digital camera, started computer processing her photographs, and went on to creating short videos with music and text.

 

In 2014 a fire started in the building where Lotte Michailova lived. All residents were evacuated and the photographer was temporarily placed in a home for seniors, where she died only several months later.

 

Photographs from Lotte’s creative period in Bulgaria are in the Museum of Photography in Braunschweig, to which she bequeathed fourteen selected folders with the negatives of

about 300 shots.

 

Showing these exhibition across the country was made possible through the NCF ‘Blow up’ project.

 

 

261 общо 1 за днес