ГРАФИЧНО ИЗКУСТВО,ИСТОРИОГРАФИЯ - 2023, Брой 3

За Грaфичната база в Самоков и приносът ù за развитие на българското графично изкуство и за художествения живот в града през изминалите 50 години – юбилейна равносметка

 

 ​​ ​​ ​​​​ Графичната база в Самоков, създадена през ​​ април 1973 година с решение на Съюза на българските художниците, по инициактива на самоковския художник-график Зафир Йончев, (по това време – Секретар на Съюза), вече половин век играе важна роля за развитието на съвременното българско графично изкуство и за качеството на културния живот в Самоков. ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Това, че една от първите графични бази е създадена в Самоков е признание и към приноса на Самоковската иконописна школа за развитие на изобразителното изкуство на България. Но признание и на факта, че печатната графика също води началото си от Самоков, където през 1928 година Никола Карастоянов внася първата графична преса в България, съхранявана днес в Музея на Самоков. Признание и към следващите поколения художници и дейци на културата, създали Музея в Самоков, почти преди век, в който има и постоянна експозиция от картини, и зала за временни изложби. ​​ 

 ​​ ​​​​ Атмосферата на реставрираната Есова къща, запазила духа и красотата на възрожденската епоха допринася за хармонията между – традиция и съвременност.

 

 ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Графична база, Самоков

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Не само създаването и цялата дейност, но и възобновяването на активната работа Графичната база е пример за далновидност и за добро партньорство между Съюза на българските художници и Кметство Самоков и неговото ръководство.

 ​​ ​​ ​​​​ То е еднакво полезно както за Самоковскта общественост, така и за развитието на съвременното българско изкуство и гаранция, че в града ще продължават да се раждат и в бъдеще художници.

 ​​ ​​ ​​​​ Благодарение на Графичната база днес в Музея, наред с възрожденските щампи Самоков разполага е с втората най-богата колекции от съвременна ​​ българска графика, след тази на Международното биенале на графиката, Варна.

 ​​ ​​ ​​​​ Справедливостта изисква да отбележим приносите на най-заслужилите за създаването на Базата, които безспорно са ​​ - самоковският художника-график Зафир Йончев, който като Секретар на Съюза на художниците отговаря за групите на художниците в страната, Христо Попхристов - Заместник председател на Окръжен народен съвет, София, също самоковец, ​​ Христо Нейков, преподавател по графика и илюстрация в Академията и Секретар на Секция „Графика“ и Светлин Русев – Председател на ​​ Съюза на художниците.

 ​​ ​​ ​​​​ В първите години, Базата се намираше срещу Музикалната школа, зад Полицията, а домакин на Базата ​​ беше винаги усмихнатия бай Боре Филчев – Мустако. Въпреки скромните условия за работа, ентусиазмът на Зафир Йончев-Зефо, преподавател по графични техники и първи умдрукер в Академията, беше толкова увличащ, че той успя да запали художници-живописци да създадат и графични творби. Първите художници, които работиха над свои творби в Базата, бяха – Наум Хаджимладенов, Преслав Кършовски, Васил Чакъров, Христофор Пейчев, академик Дечко Узунов, проф. Светлин Русев и много други. ​​ 

 ​​ ​​​​ Още в първите години, художникът Любен Стоев, завършил графика в Дрезденската художествена академия, доведе на гости в Базата известния немски умдрукер Роланд Ерхард, завеждащ Графичния кабинет на Академията.

 ​​ ​​ ​​​​ С това започнаха и международни контакти на Графична база, Самоков.

 ​​ ​​​​ От самото начало в Базата предимство се даваше за работа над творби, предназначени за ​​ международните конкурсни форуми-биеналета и триеналета, в които участваха най-добрите български графици. Още в годините 1975-1979 ​​ работата се увеличи многократно и се наложи да назначаването на още един човек. Така младият самоковски художник – Иво Масларски стана и умдрукер в Базата.  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ През този период в Базата са работили едни от най-утвърдените ни художници: Дечко Узунов, Найден Петков, Симеон Венов, Светлин Русев, Петър Чуклев, Петър Брайков, Румен Скорчев, Любомир Йорданов и много други.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ На активността на Светлин Русев, Зефо Йончев и Христо Нейков и на Кмета на Самоков – Методи Паунов – дължим вземане на решението - на Графичната база да бъдат предоставени Босевата и Есовата къща - паметници на културата. ​​ Двете къщи бяха реставрирани и подържана в автентичния им вид от СБХ. Оборудването на Графичната база също беше грижа на СБХ. От началото на 80-те години беше подобрено и снабдяването на базата с професионални материали от Франция - бои, специалната за графичните творби – хартия и други материали.

Графична база, Самоков

 ​​ ​​ ​​​​ През 1983-1984 г. в Графичната база гостува един от водещите специалисти в света на литографските техники - Бил Лакатута от Института "Тамаринд", САЩ - Ню Мексико. Така ние се запознахме със световните тенденции в литографията. Сътрудничеството беше много полезно не само за нас, умдрукерите, асистиращи на художниците, но и за тях. По това време при нас вече работеше и трети човек – Николай Коцов.  ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ През тези години работиха редица от най-авторитетните български художници - Златка Дъбова, проф. Христо Нейков, Симеон Венов, проф. Стоян Стоянов, Георги Трифонов, Димо Колибаров, Христо Кърджилов, Николай Майсторов, и много други. В същото време работихме и със студенти от Националната художествена академия, както и от Великотърновския университет.

 ​​ ​​ ​​​​ През 1989-1999 г., (когато СБХ вече не беше в състояние да издържа Базата), проф. Стоян Стоянов – Течи, осигури спонсорство за Графичната база в лицето на френския меценат и колекционер Жорж Екли.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ През 1993 г. бе назначен на работа още един млад художник – Иво Янакиев. Точно в този период бяха осигурени и нови качествени материали.

 ​​ ​​ ​​​​ В Графична база, Самоков бяха създадени и ​​ великолепните ​​ творби за няколко библиофилски издания – илюстрациите на Симеон Венов за поетични творби на Христо Фотев, на Светлин Русев – за Константин Павлов, на Онник Каранфилян за поетична книга на Цветан Начев. Както и творбите за голямо форматното издание на американския поет Стенли Кюниц с илюстрации от Стоян Чуканов-Чочо.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ За съжаление, през юни 1999 година, Босевата къща бе реституирана и трябваше да се преустроим в Есовата къща. В този тежък период, по здравословни причини, се оттегли и спонсорът на Базата, Жорж Екли и изпаднахме в няколко месечен вакуум. Единствения изход бе да търсим програми за спонсорство. Така попаднахме на швейцарската фондация "Про Хелвеция".  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Тук голяма роля за успеха изигра Албена Спасова, секретар на секция "Графика" с опит в създаването на проекти за конкурсни програми. Съвместно с нея кандидатствахме с проект в ​​ конкурс на швейцарската фондация "Про Хелвеция" и за наша радост се класирахме. Финансирането беше достатъчно да обновим и технически, и материално Базата. През 2000 година направихме и цветен каталог на Графичната база.

 ​​ ​​ ​​​​ През 2001-2002 г. отново по програма на "Про Хелвеция" организирахме международни пленери по графика с участие на Сърбия, Македония и България, подпомогнати и от Хотел "Самоков", където експонирахме ​​ Изложба от създадените на пленера творби.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ През 2003 година отбелязахме 30 години от създаване на Базата с голяма Изложба в същите зали на хотела.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Изложби на графични творби, създадените в Графична база Самоков бяха представени в София, Плевен, Братислава, Будапеща.

 ​​ ​​ ​​​​ В Графичната база са работили над 300 художници в това число и чужденци от Германия, Италия, Франция, САЩ, Япония, Русия, Куба, Чили, Норвегия, Холандия.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ От момента на своето създаване Графичната база предоставя отпечатъци от всички създадени в нея графични произведения на Музея в Самоков. ​​ Графичната база е инициатор на изложби, представящи нейната продукция като по традиция се провеждат освен в Самоков – и в София. Създадените в базата графики са важна част от колекциите на най-авторитетните международни изложби организирани в България; Триеналето на графиката – София и Биеналето на Варна, а също така редовно участва и в редица значим графични форуми по света.

 ​​ ​​ ​​​​ През 2007 година беше направен основен ремонт на базата от Общината по проект по програма "Красива България" като се направи и малка галерия в двора. Това ново пространство за изложби ни дава възможност през лятото да излагаме създадените нови творби. Първата изложба беше – в чест на Зафир Йончев, следващата бе на американка със самоковски произход Надин Цанов, фотографската изложба на Георги Субев. Една от значимите прояви беше изложбата на Симеон Венов с негови графики по стихове от Христо Фотев. Беше изпълнен вълнуващ рецитил от Руси Чанев и Димитър Рачков с музикален съпровод на китара от състава на Анго Боянов "Capella".

 ​​ ​​​​ През следващия период бяха организирана и две международни прояви, финансирани от Фондация "1300 години България".

 ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​​​ Обновената Графична база заработи в края на 2021 година, с уредник-умдрукер – младият самоковски художник – Радослав Генов.

 ​​ ​​ ​​​​ Първите художници работили в нея са представители на три поколения български графици - Милко Божков, Людмил Георгиев, Онник Каранфилян, Емануела Ковач и най-младият - Ради Генев, който е и умдрукерът, с който всеки създаде по няколко нови графични творби.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ С тях беше организирана изложба, с куратор проф. Аксиния Джурова, която бе представена, освен в Самоков – и в Галерия „Мисията“ на Държавния културен институт на Външно министерство пред многобройна публика.  ​​​​ 

​​ 

 

 ​​ ​​​​ При откриването на изложбата, Директорът на Историческия музей, Самоков – д-р Веселин Хаджиангелов дари една графична творба – съвременен отпечатък от оригиналната плоча на творбата „Иван Иконописец“ (1936) на проф. Васил Захариев, за Фонда на Държавния културен институт към Министерството на външните работи на България.

 ​​​​ 

 ​​​​ Директорът на Държавния културен институт Снежана Йовена и Директорът на Музея, Самоков – д-р Веселин Хаджиангелов

 

 ​​ ​​​​ На д-р ​​ Веселин Хаджиангелов автор на проекта, подкрепен от Националния фонд „Култура“, трябва да благодарим за създадената и експонирана изложба - „Щампарското изкуство в Самоков – традиция и съвременност“. Както и за следващия класиран проект, по който студенти и преподаватели от Националната художествена академия ще създават свои творби в Графичната база в Самоков още това лято.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ •••

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Гено Генев: роден 1946 година в град Самоков, син на известния художник Слави Генев.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Образование: завършил Гимназия "Константин Фотинов", ​​ Механо-техникума "Никола Вапцаров" и

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ индивидуално обучение при Зафир Йончев – преподавател по графични техники и първи умдрукер на

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Националната художествена академия. Който е и първият, художник на когото ​​ Гено Генев асистира

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ като умдрукер при създаване на графични творби. Следващите са - Наум Хаджимладенов, Преслав

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Кършовски, академик Дечко Узунов, Найден Петков, проф. Светлин Русев, проф. Петър Чуклев, Васил

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Чакъров, Христофор Пейчев, Любомир Йорданов и много други от това поколение.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Работил е с всички най-талантливи художници от следващите поколения и на които се дължи ​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ международния авторитет на българското графично изкуство - Тодор Атанасов, Златка

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Дъбова, проф. Христо Нейков, Симеон Венов, проф. Стоян Стоянов-Течи, Петър Брайков,

 ​​ ​​ ​​​​ проф. Николай Майсторов, Захари Каменов, Георги Трифонов, Алекси Начев и др.

 ​​ ​​ ​​​​ Сред тях са и тези, които имат отлични условия и умдрукери във Варна и Бургас - проф.

 ​​ ​​ ​​​​ Стоимен ​​ Стоилов, Стоян Цанев, Милко Божков, Ванко Урумов и други, които идват в Самоков ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ заради Гено Генев - легенда в гилдията.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Гено Генев освен умдрукер е и директор на Графичната база в Самоков в течение на 37 години (от  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ създаването ù до пенсионирането си през 2010 г.) и има личен принос за нейното оцеляването ​​ при

 ​​ ​​ ​​​​ всички трусове, които тя преживява през изминалите 50 години, в която работят 300 художник,

 ​​ ​​ ​​​​ създавайки 1 600 графични творби.

 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Радослав Генев: Роден 1987 г. в град Самоков, трето поколение художник.

Образование: Национална художествена академия, София (2013, магистър) при доц. Димо Колибаров. Специализант по Програма "Леонардо да Винчи" в Рим, Неапол, Флоренция, Пиза и Венеция (2012) и в Парижкия институт по изкуствата "Cite Internationale des Arts" в Париж (2013), в края на която представя своя самостоятелна изложба и получава първата си награда. Член на Съюза на българските художници от 2014 година.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​  Представя 8 самостоятелни изложби в Самоков, Сандански, София и Париж и в участва в

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ няколко групови изложби на живопис или графика

 ​​ ​​ ​​ ​​​​  Класира се и участва със свои творби в конкурсните периодични изложби - международните

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ биеналета във Варна, Венеция, Тайланд, Мюнхен, Белгия, Испания.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ НАГРАДИ:

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 2013 – Награда на Парижкия институт по изкуствата "Cite Internationale des Arts" в Париж

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 2009 – Втора награда в конкурса ​​ „Пабло Пикасо в България“ - Малки графични форми.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

АртДиалог: Българските художници, работещи активно в областта на рафиката, разполагаха с графични преси в ателиетата си за отпечатване творби в основните графични техники. Но условия за създаване на литографски творби имаха единици. Освен това – за състезание, каквото е всяко международно биенале – у нас или по света, художниците обикновено представят цветни и голямо-форматни графични творби (по тази причина, наричани от художниците – биеналски). Без участието на умдрукер, такива творби е трудно да бъдат създадени дори в някои от металните техники, а литорафски – невъзможно. Така че до края на 60-те години българската графика, въпреки безспорното майсторство на българските графици беше предимно черно-бяла и основно – само в няколко техники.

 ​​ ​​ ​​​​ Създадените през 70-те години 17 графични бази осигуриха условия това да се промени, но приносът им е най-вече в това, че дадоха възможност и на извънстоличните художници ​​ да се развиват и като графици. Това видимо ускори развитието на българското графично изкуство. Още през 70-те години, когато творбите на най-добрите ни графици неизменно са класирани от журитата на международните конкурсни периодични изложби и са включвани в експозициите и каталозите им.

 ​​ ​​​​ Това доведе през 1979 година Съюзът на българските художници да организира Националната графична изложба във Варна. Тя беше преглед на етапа, достигнат от българското графично изкуство. Но и катализатор на работата на всички художници за предстоящата ​​ (през 1981) – Първата периодична конкурсна изложба за печатни графични творби, изпълнени в класически техники – Международното биенале на графиката, Варна. ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Тъй като в София работят и живеят поне половината от графиците в България, 2-те графчни бази не можеха да се справят с обема работа. Налагаше се немалко от софийските графици да създават своите творби в Графичната база в Самоков. Поради това, че в нея умдрукер е Гено Генев – признат от графиците за най-добрият, много от тях предпочитаха да създават и следващите си творби - за Първото биенале във Варна, 1981 г. отново в Самоков. Както и за следвщите издания на Варненското биенале, биеналета и триеналета по света и в създаденото през 90-те години Международно триенале на графиката, София.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Така в течение на години, десетки графици от София и страната ​​ създават едни от най-добрите си творби в Графичната база в Самоков.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Доказателство за качеството на създаваното в Графчната база, Самоков е фактът, че творбите винаги са допускани от селекционните журита на Международното биенале, Варна на Триеналето, в София и в задгранични биеналета по света за участие в поредната конкурсна експозиция.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ В резултат на това, фондът от творби, съхранявани в Есовата къща, собственост на Музея в Самоков, освен с качеството си е ценен и с обема – вече над 1 600 графични творби – достойни за национална художествена галерия на графичното изкуство. При това именно от периода, в който то бележи върховите си постижения и международно признание.

 ​​ ​​ ​​​​ Това е още един принос на Графична база, Самоков, още повече, че националната и регионалните художествени галерии, поради липса на финансиране, не попълват фондовете си с творби на съвременни художници през последните почти 30 години.

 ​​ ​​ ​​​​ По тези причини, възстановяване работата на Графичната база, Самоков беше от изключително значение.

711 общо 2 за днес