По белите стъпки на една нова реалност. Естетиката на Барамó „Седиментен процес“

"Ангели пазители" - изложба живопис, галерия [a] cube contemporary, ноември 2022, София

Елица Баръмова – Барамó

Събитията по проекта се реализират с подкрепата на Национален Фонд Култура

  Дългогодишния проект на Елица Баръмова – Барамó „Седиментен процес“ тематизира вечните ценности без да подминава актуални състояния, разсъждава върху екзистенцията, избирателния характер на паметта, субективността на възприятието и заобикалящия „пейзаж“, прави философски обобщения за свободата на човешката воля и нейните граници. Той е разработен в естетиката на Барамó, последователно надграждана в годините - идеята за „Седиментен процес“, нова изобразителна авто-концепция. Този визуален език е със собствен синтаксис и се основава на математическа логика и линейна перспектива. Той пресъздава усещането за движение и посланието за естетика на бавното движение - етична възможност за наблюдение на фазата на отклонение и в контекста на настоящите събития ... за разбиране и толерантност отвъд егото. Техниката е акрил и пастел върху хартия или платно. Под-проектните изложби се представят пред публика в различни етапи от развитието си, което е част от творческа практика на авторката. Изложбата „Ангели пазители“, живопис и заглавни текстове /2022/ доразвива експериментите от първите три етапа: под-проектите „Архитекта“, живопис и концептуални текстове /2015-18/; “Оставащи и отминаващи пейзажи”, живопис /2018-20/; „Споделени пространства“, късометражен арт филм, по идея, сценарий, анимация, живопис и пърформанс на Барамó /2020/. Четирите събития бяха представени в софийската галерия [a] cube contemporary и няколко години са част от културната инфраструктура. Петият етап от проекта с работно заглавие „Най-високата точка – Вертекс“, живопис, е планиран за м. март 2023 в галерия „Ракурси“, София. ​​ 

Авторката за различните фази на проекта:

Първи етап: /под-/ проект „Архитекта“ /живопис и концептуални текстове/

Картините и текстовете от /под-/ проект „Архитекта“ са на екзистенциална тематика. Концептуалните текстове не обясняват картините и обратно, те взаимно се допълват и образуват едно концептуално цяло - диптих.

Живописните композиции визуализират човешката екзистенция като бавна каменна скулптура в процес на изграждане. Монолитът присъства като метафора за „началото“ на всеки човешки живот. Наносите на времето изграждат личността като изпитание за свободната воля. Камъкът постепенно придобива индивидуалност според нашия избор и плановете на Великия Архитект -Твореца. ​​ В този смисъл търся да разпозная аполоновия дух в дионисиевото състояние и схватките между тях.

“Eкзистенциалните символи и авторефлексия на Барамó отпращат към нов екзистенциализъм, изразен в художествена форма” - ​​ 
Проф. ДФН Красимир Делчев (виж критична студия)

За повече информация за творбите от проекта и критически материали:

https://bg.baramo.art/the-architect-project-bg

https://bg.baramo.art/criticism-the-architect-project

Втори етап: /под-/ проект „Оставащи и отминаващи пейзажи“ /живопис/

Проблематизира избирателния характер на паметта, заобикалящия пейзаж като отминаващ или оставащ, субективността на възприятието и свободата на човешката воля да промени това.

• Пейзажът е синтез между човек и жизнена среда. А може да бъде и квантово отражение на времето в променящата се материя или в нематериалното, каквото е паметта.

• Оставащите пейзажи са фиксирани по-стабилно в паметта ни и се обективират като доказуема реалност. Те са свързани с рефлексията и нашата вътрешна метрика.

• Отминаващите пейзажи са слабо конкретизирани, почти на ръба на фикцията за действителността им. Нямат препратки към събития и лични преживявания.

За повече информация за творбите от проекта и критически материали:

https://bg.baramo.art/passing-landscapes-project-bg

https://bg.baramo.art/criticism-passing-lanscapes-project