● Съвременният английски писател Нил Геймън в лекцията си: „Защо бъдещето ни зависи от библиотеките, четенето и мечтите”, отбелязва, че разрастващото се строителство на частни затвори в САЩ се планира по формула, в която основни величини са следните данни: - процентът на децата между 10 и 11 години, които не могат да четат; - процентът на тези от тях, за които четенето не е удоволствие.
● Цивилизация и култура не са идентични понятия, поради което загиналите цивилизации не са една и две и причината е - недостатъчна степен на развитие на културата като цяло. Ще споменем само могъщото в 17-15 век преди новата ера Хедско царство, изчезнало от картата на света няколко века след това. Но то продължава да се споменава, почти 25 века оттогава, само благодарение на хедската литература, която с останалите 6 най-древни литератури и днес се преподава в рамките на дисциплината „Световна литература” в някои реномирани университети в света.
● „Друго бъдеще, освен очертаното от изкуството, човек няма, в противен случай ни очаква миналото – преди всичко политическото, с всички негови масови полицейски прелести. Във всеки случай положението, при което изкуството като цяло и литературата в частност са достояние на малцинството, ми се вижда нездраво и застрашително.“ „… ако избираме нашите властимащи по читателския им опит, а не по политическите им програми, на земята би имало по-малко мъка”. Йосиф Бродский
● Смисълът на живота, освен всичко друго, което сме научили по въпроса от големите мислители – древни или съвременни, се състои и в това - да изживееш собствения си, а не предписан или натрапен живот. Колкото по-богат е естетическият ни опит, толкова по-категоричен е нравственият ни избор, което ни прави свободни.
АртДиалог

Уважаеми читатели,

Както е известно, 71 български учени са класирани в първите 2% на най-влиятелните учени в своята сфера в света, като 16 от тях са класирани в топ 1% за цялостен научен принос – сред 9 милиона учени от цял свят, публикуващи в авторитетни списания, включени в глобални дигитални платформи като SCOPUS, EBSCO и др., (изчисляващи ежегодно броя цитирания на всеки учен в публикации на негови колеги).

Благодарение на което българските научни и други специализирани списания попадат в листата на изданията с най-голям принос за развитието на света.

Тези резултати дължим преди всичко на таланта и работата на българските учени. Но и на факта, че още през 70^-те години на ХХ век, Бюджетът освен за издаването на списанията на институтите на БАН и водещите ни университети заплащаше и скъпите абонаменти за включването на публикациите от тях в реферативни списания издавани в западноевропейските държави, Русия и САЩ; днес – глобални дигитални платформи.

За жалост, поради високата цена – това се правеше само за списанията в областта на селско-стопанските, точните науки, новите технологии, космическите изследвания. Днес, както и преди – за списанията от сектора култура отново няма пари – дори за списанието на Института за изследване на изкуствата на БАН. И ако имаме световно признати траколози, изкустоведи и др. хуманитаристи – то е защото те са канени и се публикуват в чуждестранни списания.

Преди 3 години, след оценка на качеството на АртДиалог, списанието беше номинирано (и след сключен дългосрочен договор), всички публикации в него се пре-публикуват в глобалната дигитална платформа - EBSC0 - една от най-старите в света, която се ползва от институциите, медиите, научни и културни институти и организации, университети, библиотеки, издателства и др. в над 180 държави.

Тъй като публикациите се включват/качват в платформата на EBSCO като – библиографско описание, под което се прикачва публикацията (в pdf формат) във вида, в който тя е достъпна в АртДиалог, при липса на превод на английски език, той не може да бъде добавен допълнително в платформата.

По тази причина, на АртДиалог се наложи да се трансформира в двуезично списание, за което нямах готовност, но смятам, че го дължа на авторите и на Редакциония съвет. Защото ако АртДиалог е общодостъпно, безплатно и независимо списание, то е благодарение на безвъзмездната работа на членовете на Редакционния съвет и предоставяните текстове, илюстрации и видео-материали от над 300 творци и изследователи от различни жанрове на изкуството, литературата и архитектурата.

Но и защото, представени в превод на чуждестранните читатели, техните публикации със сигурност ще допринесат за авторитета както на българското изкуство, така и на България.

Като Ви благодарим за разбирането, че нямате достъп до обявени в съдържанието публикации, поради това, че са качени само на български език и изчакват превода, Ви информирам, че до лятото на 2026 година ще ликвидираме системното закъснение.

Здравка Сиракова,
Главен редактор и издател

____________

Dear Readers,

As is well known, 71 Bulgarian scholars are ranked among the top 2% of the most influential scientists in their field worldwide, with 16 of them ranked in the top 1% for overall scientific contribution—among 9 million scientists from around the world publishing in authoritative journals included in global digital platforms such as SCOPUS, EBSCO, etc. (which annually calculate the number of citations of each scientist in publications by their colleagues).

Thanks to this, Bulgarian scientific and other specialized journals are included in the list of publications with the greatest contribution to the development of the world.

We owe these results above all to the talent and work of Bulgarian scholars. But also to the fact that as early as the 1970s, the Budget, in addition to financing the publication of the journals of the institutes of the Bulgarian Academy of Sciences and our leading universities, also paid the expensive subscriptions for including their publications in abstract journals issued in Western European countries, Russia, and the USA; today—in global digital platforms.

Unfortunately, because of the high cost, this was done only for journals in the fields of agriculture, the exact sciences, new technologies, and space research. Today, as before—for journals in the cultural sector there is again no money—even for the journal of the Institute of Art Studies at the Bulgarian Academy of Sciences. And if we have world-recognized Thracologists, art historians, and other humanists—it is because they are invited and published in foreign journals.

Three years ago, after an evaluation of the quality of ArtDialog, the journal was nominated (and after the signing of a long-term contract), and all publications in it are republished in the global digital platform EBSCO—one of the oldest in the world, used by institutions, media, scientific and cultural institutes and organizations, universities, libraries, publishers, etc. in more than 180 countries.

Since the publications are included/uploaded to the EBSCO platform as a bibliographic description, under which the publication (in PDF format) is attached in the form in which it is accessible in ArtDialog, in the absence of an English translation it cannot be additionally added later to the platform.

For this reason, ArtDialog had to transform itself into a bilingual journal, for which I was not prepared, but I believe I owe this to the authors and to the Editorial Board. Because if ArtDialog is a publicly accessible, free, and independent journal, it is thanks to the voluntary work of the members of the Editorial Board and the texts, illustrations, and video materials provided by more than 300 creators and researchers from various genres of art, literature, and architecture.

But also because, presented in translation to foreign readers, their publications will certainly contribute to the authority both of Bulgarian art and of Bulgaria.

As we thank you for your understanding that you do not have access to publications announced in the contents because they have been uploaded only in Bulgarian and are awaiting translation, I inform you that by the summer of 2026 we will eliminate the systematic delay.

Zdravka Sirakova,

Editor-in-Chief and Publisher