Поглед към творчеството на световнопризнатият скулптор Георги Чапкънов през обектива на един журналист

В чест на 80-ата годишнина на световния скулптор Георги Чапкънов ФотоФабрика създава изложба с фотографии на журналиста Иван Бакалов, посветена на Чапа.

Журналистът и фотограф Иван Бакалов снима именития ни скулптор в ателието му в различни периоди в продължение на няколко десетилетия. Обективът на Бакалов запечатва работата на Чапкънов през годините, атмосферата в ателието му и произведенията му, още преди да са се видели с публиката. Бакалов успява да документира процеса по изработката на някои от най-известните скулптури на Георги Чапкънов, сред които тези на Радой Ралин и Йордан Радичков както и успява да улови уникални момента на контакт между скулптура и неговите модели.

30-те фотографии ни помагат да надникнем в свещеното работно пространство на талант като Георги Чапкънов през обектива на Иван Бакалов, за да се опитаме поне малко да разберем какво стои зад паметта на монумента.

Интуицията на журналиста преследва знаците за непреходното в живота. Скулпторът прави същото – по-бавно, по-„материално“, в търсената стилистика на старателно граден почерк. И двамата изследват малкия детайл, в който е кодирана истината за цялата картина; всеки един от тях със своите изразни средства; понякога в компания от спътници и съдници, съучастници и съмишленици. Понякога в тотална самота.

В хрониката на всичките онези години, които са минали след тяхното запознанство, Иван Бакалов е оставял маркери за значимите срещи, случили се с онази отиваща си бохема на скептици, мислители, мъдреци, които шеговито и иронично кръстосваха и кръстосват контрастни територии.

Непреднамерената небрежност на неговите фотографии са нещо като бележки под линия на ненаписания разказ за цяла епоха, през която с труд и човеколюбие преминава творчеството на Георги Чапкънов.

“Снимах Георги Чапкънов през годините – като лее бронз, заварява детайли, стърже гипсови отливки, вае глина, рисува или дори като пече агне за Гергьовден. Още бях млад журналист, редакцията на списание „София”, където почнах работа, беше точно срещу ателието му. Станахме приятели. Прескачах често там и непрекъснато снимах, докато работи. А той работи много. Може би най-продуктивният български скулптор. Без преувеличение.”- ​​ споделя Иван Бакалов.

“Минаха години, избирах и сканирах от купищата стари негативи и се оказа, че някои снимки от ателието на Чапкънов вече са исторически. Не само тези с писатели, които му позират за портрет. Дори щракнати между другото снимки, които навремето са изглеждали съвсем обикновени. Например, бронзови фигури на дъсчения под в ателието... Времената се менят, бронзът вече става все по-голяма рядкост. Днес не можеш да видиш някой да прави мраморни скулптури като на Микеланджело, Бернини.”

В рамките на проекта ‘Blow up’ Фондация ФотоФабрика гостува с изложбата “Георги Чапкънов през погледа на Иван Бакалов”, заедно с фотографа в единственото каменоделско училище в България в град Кунино. Създадено през 1922 г. там и до днес се обучават млади скулптури от цялата страна. В рамките на посещението бе организирана беседа с автора ​​ и фотоработилница за портрети. По време на лекцията си Иван Бакалов разказа следното:

“През ателието на Чапкънов минаха известни и по-малко известни личности. Писатели, художници, богаташи, дипломати. Посланиците на чужди държави се чувстваха длъжни преди да си заминат, да го посетят и да купят негова пластика. Или да му платят за скулптурен портрет. Портретите, които е направил, са безчет, и той не им знае броя.

Учудваше се, че като отива в Швейцария да прави изложби, докато е там, му поръчват да прави портрети. Нямало кой да направи реалистичен скулптурен портрет и такива като него са изключително търсени.

Преди години с голямо желание отиде да прави изложба в Рим. Тамошен меценат го убедил, като казал, че е съсед на режисьора Федерико Фелини, галерията е досами жилището му, ще го убедят Чапкънов да му направи портрет. И Чапкънов успя, Фелини му позира три пъти, харесали се взаимно. Оказа се, че това е единственият портрет на Фелини. Италианският президент награди Чапкънов с наградата „Сулмона” за принос в италианската култура.

Тогава писах из вестници и списания как Фелини позирал на Чапкънов. Фелини беше кумир за киноманиаците. Самото споменаване на името му привличаше внимание. Годините се търкаляха, припомних пак историята на този портрет след години. Годините продължиха да се търкалят. Днес този портрет е забравен и, ако го споменавам пак, първо трябва да обяснявам кой е Фелини…”. ​​ 

След беседата ученици и преподаватели създадоха своите портрети в мобилната фотобудка, изградена за обучения. Този учебен ден, изпълнен с практически задания, нямаше как да бъде изпълнен без подкрепата на НФК и проекта ‘Blow up’.

Georgi Chapkanov – Chapa is among the exceptional masters of the plastic art. He works in the domain of monumental sculpture, and also creates coats of arms, plaquettes, bas-reliefs, coins, medals, ceramics, bronze portraits, graphics, fine art, as well as sculptures out of recyclable materials.

Chapa has more than 30 solo exhibitions, and has participated in contests both in Bulgaria and abroad. His works are possessed by the National Gallery in Sofia, the Hermitage in Saint-Petersburg, museums in Stuttgart, Brussels, London, Vienna, Havana, Paris, Berlin, Japan, Switzerland, India…

What is the connection between photography and sculpture?

In honor of the 80th anniversary of the world-renowned sculptor Georgi Chapkanov, FotoFabrika created an exhibition from the photo collection by journalist Ivan Bakalov, dedicated to Chapa.

Journalist and photographer Ivan Bakalov captured the illustrious sculptor over several decades in his studio at different times. Bakalov's lens captured Chapkanov's work over the years, the atmosphere in his studio, and his creations before they were presented to the public. Bakalov managed to document the process of creating some of Georgi Chapkanov's most famous sculptures, including those of Radoy Ralin and Yordan Radichkov, and he captured unique moments of interaction between the sculptor and his models.

These 30 photographs allow us to peer into the sacred workspace of a talent like Georgi Chapkanov through the lens of Ivan Bakalov, helping us gain at least a small understanding of what lies behind the memory of the monument.

The journalist’s intuition on a chase for the signs of the intransient in life. The sculptor does the same – slowly, in a more “material” manner, in the chosen stylistics of a carefully crafted style.

Both look into the small detail where the truth about the overall picture is encoded; each one with his expressive means; sometimes in the company of fellow travelers or arbitrators, collaborators and adherents. Sometimes in total isolation.

In the chronicle of all these years after their first meeting Ivan Bakalov left markers of the important encounters with that vanishing bohemian cohort of skeptics, thinkers, and wisemen that scoured, in irony and jest, their contrasting territories.

The unintentional, informal character of these pictures makes them some kind of footnotes to the unwritten story of a whole era that Georgi Chapkunov reflected with hard work and humanity.

‘I have photographed Georgi Chapkunov through the years – casting sculptures in bronze, welding details, chiseling at plaster casts, drawing, or even baking a lamb for St George’s Day. I was still a young journalist, and the editorial offices of Sofia Magazine where I’d started work, were right across the street from his atelier. We became friends. I would often drop by and take pictures of him working. And he did work a lot.’ - shares Ivan Bakalov.

“The years passed, I would choose which old negatives to scan, and it turned out that some of those pictures of Chapkunov’s atelier already have a historical value. Not only those with writ- ers sitting for a portrait but even snapshots that looked quite ordinary at the time. For one thing, bronze sculptures on the wood- en floor of his atelier… Times are changing, bronze is becoming increasingly rare. You can’t see anyone today making marble sculptures like those by Michelangelo, Bernini, etc. Bronze sculptures are also becoming a thing of the past. Nonchalantly left on the floor of an atelier… This has already become a rare subject in photography”

As part of the 'Blow up' project, the FotoFabrika Foundation organized the exhibition "Georgi Chapkanov Through The Lens of Ivan Bakalov" at the only stonemasonry school in Bulgaria in the town of Kunino - established in 1922, where young sculptors from all over the country are studying to this day. As part of the visit there was a talk with the author and a photo workshop for portraits. During his lecture, Ivan Bakalov shared:

“Plenty of famous and less famous personalities have passed through Chapkunov’s atelier. Writers, artists, rich people, diplo- mats. Foreign ambassadors felt obliged to pay a visit and buy one of his figurines before leaving the country. Or pay for a sculptural portrait. He’s made innumerable portraits, he has lost count himself. He was surprised that whenever he went to Switzerland for an exhibition people would commission portraits while he was there. There was no one to make a realistic sculptural portrait, the likes of him were in great demand.was there. There was no one to make a realistic sculptural portrait, the likes of him were in great demand.

Some years ago, he was very enthusiastic about having an exhibition in Rome. A local mezenate had talked him into it, saying that he was Federico Felini’s neighbor, that the gallery was very close to his home and they could convince the director to sit for a portrait. And so Chapkunov did it, Felini came for three sittings, they liked each other. It turned out that this was Felini’s only por- trait. The Italian president gave Chapkunov the Sulmona Award for a contribution to Italian culture.

I wrote to the press back then, describing how Felini sat for a por- trait by Chapkunov. Felini was an idol for the cineastes. People would perk their ears at the very mention of his name. The years rolled by, I told the story of this portrait again. The years kept rolling. Today this portrait is forgotten and if I am to mention it again, I will have to explain who Felini is…

After the talk, students and teachers created their portraits in the mobile photo booth built for the training. This school day, filled with practical tasks, could not have been completed without the support of the NCF and the 'Blow up' project.