За Министъра на културата Боил Банов, личния му принос за легитимиране монополизма в културата и нанесените вреди – на творците, на Националния фонд КУЛТУРА и на Бюджета
Влезлия в сила на 29 март 2018 г. нов монополен Закон за изменение и допълнение на Закона за авторско право и сродните му права е повод за оглед на щетите – досегашни и предстоящи.
Защото отговорност за вредите, поне през последните 5 години, носи Министърът на културата Боил Банов, избран на 4 май 2017 година, но носещ отговорност както за състоянието на закона, така и за щетите от него, тъй като преди това:
• от 14 август 2014 г. до 7 ноември 2014 г. е заместник-министърът на културата по авторските и сродните му права на служебния Министър Мартин Иванов (в служебното Правителство на Георги Близнашки)
• от 11 ноември 2014 г. до 27 януари 2017 е заместник-министър на културата по правата на Министър Вежди Рашидов (в Правителството на Бойко Борисов), но е лично ръководи изработването на законопроект за колективното управление на права и лично го защитава при обсъждането му в 43-тото Народно събрание в качеството си на изпълняващ длъжността министър (поради отсъстващия по болест в течение на година Министър Рашидов)
• от 27 януари 2017 г. до 4 май 2017 г. е заместник министър на културата по правата на служебния Министър Рашко Младенов (в служебното Правителство на Огнян Герджиков).
По изтъкнатите причини – Министърът на културата Боил Банов носи пряка лична отговорност както за състоянието на Закона за авторското право и сродните му права в частта – колективно управление, така и за неговото изпълнение.
А изпълнението, в Европа и света, се измерва само по степента на защита на имуществените права на творците от закона и от неговото изпълнение. Тоест – от обема ежегодно събирани суми за права от задължените от закона да плащат за ползваните произведения по време на реализация на стоки и платени услуги.
Защо?
Защото около 70% от творците и в България са на свободна практика и не тежат на Бюджета – след влизането в сила на Закона за авторско право и сродните му права и преминаването на пазарни релси. С влизането в силана новия закон за авторско право (1 август 1993) творците получиха желаната свобода сами да решават какво да създават, но и риска да го самофинансират, а обществото – възможността да заплаща само за тази част от създаваното, която ползва.
Срещу задължението на държавата - да осигури добър закон и механизъм за висока събираемост на ползваното от задължените и високи санкции при неплащане, което се квалифицира като кражба.
С влизане в сила на закона, още до края на годината стотици хиляди творци загубиха работата си - цирковите и филмовите артисти, значителна част от работещите в БНТ и филиалите ù в страната, редакторите и художниците в закритите списания и държавни издателства и т.н. За жалост, това бе съпроводено от спешна и дива приватизация на материалната база на културата – Цирковата база в квартал Илиенци, София и 120-те асфалтирани, водоснабдени и електрифицирани площадки в страната, Киноцентъра (най-големия на Балканите), мрежата от киносалони и т.н., намиращи се в центровете на всички по-големи градове в страната.
Още през 1993 и следващата година - почти 70% от творците в секторите литература и повечето жанрове в изкуство преминаха на режим - свободна практика и престанаха да тежат на Бюджета.
Няма как да не задам въпроса - спазиха ли институциите своята част от задълженията, след като хиляди творци в не един жанр престанаха да тежат на бюджета? Защото когато държавата допуска да не се плащат дължимите им се права за ползвани произведения на практика ги лишава от правото на труд, което е тяхно конституционно право. Остава само да подчертая отново – че плащанията за права освен необходимият ресурс за създаване на нови произведения са и източника за творците на свободна практика за издръжката им и плащане на дължимите осигуровки.
Още повече, че за конституционно гарантирания достъп на българските граждани до култура, приносът на Бюджета от години е не повече от 30%, а на творците на свободна практика - около 70%.
Установено е – че когато събираемостта от обектите, задължени да плащат за ежедневно ползваните произведения спадне под 70 % - културата не е в състояние да се възпроизвежда. А при спад под 50% - отделни жанрове загиват бързо, културата като цяло – по-бавно, но сигурно1.
Затова обществото има интерес да знае каква е събираемостта в България от обектите задължени от закона да плащат когато ползват при реализация на стоки и платени услуги защитени произведения2. А нямам спомен Министерът на културата някога да е посочвал какво е изпълнението на закона, за което той отговаря персонално. Защо ли? Защото едва около 15% от задължените да плащат за ежедневно ползваните от тях защитени от закона произведения плащат за тях. Резултатът е, че за 25 години спадна и обема, и качеството на част от създаваното в не един жанр. Нещо повече - налице са загиващи жанрове3, поради което трябва да се вземат екстренни мерки за промяна на ситуацията в културата.
Първата, според мен, е – спешно отстраняване на Министъра на културата Боил Банов от заемания пост. И ясно оповестяване пред обществото на причини за това: за нанесени щети на културата, които лесно могат да бъдат изчислени, с иключение на моралните, тъй като публична тайна е, че в училищата по изкуствата и в държавните академии и факултети по изкуствата се учи, за да се емигрира. Така може би следващият министър на културата ще знае какви са неотложните му задачи, а управляващото мнозинство, че - изборът на Министър на културата на България не може да бъде политически. Както и внасяните закони в културата и „гласуването“ им.
•••
Основанията за това искане:
На 28 февруари 2014 г. в Официален вестник на Европейския съюз бе обнародвана Директива 2014/26/ЕС за колективното управление на авторските и сродните им права. Крайният срок за въвеждане нормите във всяка държава-членка, установен в директивата беше 10 април 2016 г. Тъй като Директивата започваше с преамбюла, че при колективното управление „конкуренцията не трябва да бъде изкривена“ не една гилдия въздъхна с облекчение, защото 26 организации, закрити „законово“ с първата монополна поправка можеха да възстановят дейността си.
В Директивата изрично беше подчертано и основанието за това – творците да имат право на избор на кого да възложат управлението на правата си, а обектите (радио- и ТВ-канали, хотели, ресторанти, транспортни средства, осъществяващи платени превози и др.) да имат право на избор чрез кого да платят за ползваните произведения.
Както обикновено, наздорният орган по закона – Министерството на културата, със заместник-министър по правата Боил Банов, въпреки че разполагаше с 2 години за работа внесе подготвеният законопроект в Министерския съвет в последния момент. Съответно – Министерският съвет внесе законопроекта в Народното събрание на 25 март 2016 г., тоест – 15 дни преди изтичане на крайния срок, поставен от директивата.
Защо?
Когато те заплашва наказателна процедура от Европейската комисия и санкцията обикновено е 20 000 евра на ден (за всеки ден закъснение след крайния срок) за гражданско участие и за сериозно обсъждане на законопроекта - няма време. Така можеш да прокараш всичко, което при внимателен прочит има опастност да бъде отхвърлено. Каквато е практиката в културата поне в последните 15-тина години с предходни директиви. Така и този път - законопроектът мина на първо четене в комисиите, на които беше разпределен – по културата, по европейските въпроси и в правната - в ускорени темпове и - безпрепятствено.
Може би не би било фатално, ако законопроектът не въвеждаше окончателно монополизма в колективното управление на права – право да сключват договори и да събират плащания за право във всеки жанр или за дадена категория права имат единствено първите по време регистрирани организации.
Навреме депозираните становища за вредите, които би нанесло окончателното узаконяване на и без това съществуващия монополизъм в България при колективното управление на права бяха оставени без внимание. Напротив - заместник-министърът на културата по правата Боил Банов на всяко от обсъжданията в комисиите разясняваше дълго на народните представители, че по проектозакона, под негово ръководство много съвестно е работила голяма работна група от експерти. Нещо повече – близо година той лично е ръководил ежеседмично обсъждането на спорните въпроси между организациите и ползвателите на творби, където са основните противоречия и те са вече изчистени.
Нищо вярно нямаше в твърденията на Боил Банов, защото:
• в работната група участваха „експерти“ (няма уважаващ себе си експерт, чиито заключения зависят от това кой му плаща) само от заинтересованите монополни организации;
• някои от поканените на ежеседмичните обсъждания, след като бяха установили, че няма да бъдат чути, преустановиха участието си (внасяйки документи за причините за това)
• въпреки малкото време за реакция – беше внесено мотивирано становище от една от организациите и депозирано отворено писмо на няколко други (на художниците, на дизайнерите и една от сектора музика), които настояваха да бъде преустановено обсъждането на законопроекта, тъй като той окончателно утвърждава съществуващия и без това монополизъм при колективното управление, противоречащо на всички основни норми в Директивата.
Въпреки това – депутатите от Комисията по културата и медиите, определена за водеща, обсъди и прие законпоректа за час (?!) без да ги разгледа.
Единствената реакция срещу законопроекта на Боил Банов беше на тогавашния народен представител Димитър Байрактаров от ПГ„Патриотичен фронт“. Слушайки решителното му противопоставяне този законопроект да продължи да се обсъжда и то само на база на икономически аргументи, за първи път се почувствах разбрана. И, признавам, изпитах отдавна забравеното чувство на гордост от това, че съм българка, когато съм в Народното ни събрание. Помислих дори, че може би още не е късно секторът култура да бъде отвоюван и да не загине.
На всички следващи обсъждания ми беше по-лесно да защитавам тезатата си, защото неизменно изложените от мен аргументи бяха подкрепени от участващия в заседанията Димитър Байрактаров, тоест - тогавашните „патриоти“.
Така се стигна до това – Комисията по правни въпроси на 43-тото да отхвърли внесеният от Боил Банов законопроект на второ четене (на заседанието ù на 8 юни 2016 г.). В резултат на това, проектозаконът, подготвен под ръководството и с личното участие на Боил Банов не стигна до второ четене в пленарна зала.
През следващите година и половина, при новото, 43-то Народно събрание, Боил Банов, вече Министър на културата, не предприе нищо за транспониране на Директивата за колективно управление на права.
При вече стартирало съдебо дело за налагане на санкции на България (от близо 20 000 евро за всеки ден закъснение) от Европейската комисия на ЕС (на 13 декември 2017 г.) на страницата на Правната комисия на Народното събрание се появи проект за ЗИД за транспониране на Директивата. Но внесен не като проект на Министерството на културата, одобрен и внесен от Министерския съвет, а от Християн Митев и група депутати от ГЕРБ и „Обединени патриоти“.
Оказа се, че законопроектът не е нов, а фактически същият, изготвен и защитаван активно от Боил Банов в предишното Народно събрание, тъй като в него фигурираха всички монолни текстове, поради което бе отхвърлен.
Ще припомня само, че в деня, в който Правната комисия спря законопроекта на Боил Банов от по-нататъшното разглеждане, „Патриотичен фронт“ обяви, че отстранява от поста Председател на Комисията по културата своя депутат - Полина Карастоянова. С основанието, изтъкнато със запомнящото се изявление на Валери Симеонов, че всеки който лобира за монополни интереси ще бъде изхвърлен „с шут“ от парламентарната им група.
Още тогава вещ в политиката юрист, охлади очакванията на всички ни за промяна с прогнозата, че „патриотите“ сега работят за авторитет пред интелигенцията поради предстоящите избори за новото, 44-то Народно събрание. Но в него, най-вероятно те ще бъдат партньори на ГЕРБ и ще забравят веднага за оповестените патриотични и антимонополни позиции.
Тази прогноза се сбъдна изцяло - внесеният проект (№ 754-01-84 от 13.12.2017) от Християн Митев („Обединени патриоти“) и група депутати от ГЕРБ и „патриоти“. Нещо повече – създадената работна група в помощ на депутатите-вносители бе от „експерти“ само на монополните организации, създали с Боил Банов отхвърления законопроект в предходното 43-то Народно събрание.
По тази причина не бяха разгледани:
• нито внесени критични становища срещу законопроекта на
групата депутати;
• нито текстове за алтернативен ЗИД, внесен само месец след този на депутатите и 2 месеца преди гласуването и обнародване на внесения монополен ЗИД, изцяло противоречащ на Директивата.
Въпреки че, внесените алтернативни тестове за законопроект (за разлика от този на групата депутати и „експертите“) бяха с изискваните от Закона за нормативните актове и Правилника на Народното събрание:
• Мотиви и изисквана от Директивата - Таблица, за съответствие на предлаганите текстове с нормите, които тя въвежда,
• и че предлаганите тестовете решаваха и проблеми, произтичащи от стари пороци на ЗАПСП, като – лишаването на цели жанрове с хиляди правоносители изобщо от имуществени права (почти всички сценични жанрове), както и всички, които са на трудов договор или други служебни правоотношения. На тях е оставено само едно право – да отстъпват правата си на работодателя и/или поръчващия. От което те, при това, нямат никаква полза, защото имат право да го използват само за целите, за които са създадени. Поради което хиляди произведения и изпълнения, създавани със средства на Бюджета, са лишени от друго разпространение и приходи, което освен правоносителите ощетява отново и Бюджета,
• и че въвеждаше липсващия в българския закон механизъм за разпределяне на събраните плащания за права при функционирането на 2 и повече организации в един сектор.
Това че такъв липсва в Директивата е единствено по причина, че този въпрос е решен отдавна в западноевропейските държави, в които организациите за колективно управление на права в днешния си вид са с едновековна история. По тази причина и органзациите за колективно управление само в музиката, например, са между 3 и 11 на брой в тези държави. (Списък с организациите бе внесен като приложение на предлагания алтернативен проект и във всички комисии, обсъждащи монополния законопроект на Боил Банов).
● Въпреки заплахата от санкции – внесените текстове за законопроект изобщо не бяха разгледани от Комисията по правни въпроси на 44-тото Народно събрание.
● Така се стигна до одобрение и обнародване - на 29 март 2018 г. ЗИД на подготвения от Боил Банов, член на гилдия, с отнети имуществени права по действащия български закон, ощетяващ дори себе си като правоносител.
Възниква въпросът – ЗАЩО?
Както и следващият логичен въпрос – дали срещу това не получава компенсация в значително по-голям размер?
● Резултатът - и в двата проекта на Боил Банов – и внесения от него чрез МС през 2016 г. и внесения в края на 2017 г. - чрез групата депутати на групите на „Обединени патриоти“ и ГЕРБ – плащания за права може да събира само първата по време регистрирана организация, с което монополът при колективното управление бе узаконен със закон (?!)
Цели гилдии в сектора изкуство, разчитащи на Директивата - художници, дизайнери, преводачи, фотографи и др. (общо над 20 организации), които разчитаха да въстановят функциите на авторскоправните си организациите като организации за колективно управление на права загубиха окончателно това право.
Без нито една организация е и секторът литература - освен възможността писателите и авторите на нехудожествена литература, които са изцяло зависими от издателите да членуват в тяхната организация.
Без организация за колективно управление е и целият сектор наука, чиято единствена авторскоправна организация също не може да отговори на всички условия на закона, изискващи значителен финансов ресурс. Неизвестно защо – при внасяне законопроекти за изменение и допълнение на Закона за авторско право (който е за секторите литература, изкуство и наука), те никога не се разпределят и разглеждат и в Комисията по образованието и науката?
● За 5 години Министър Банов не предприе нищо и за ревизия на неработещите текстове в чл.26 на ЗАПСП, поради което у нас не се събират плащания за репрографски и копирни права от задължените фирми, произвеждащи и/или внасящи апарати и носители за запис на защитени обекти за т. нар. лично ползване.
За целта беше достатъчно да се възстановят в закона ни (както беше до 2011 г.) нормите (успешно действащи в над 180 държави) и се въведе липсващия механизъм за събирането им от задължените по закон фирми. За което има изпробван работещ механизъм в западноевропейските държави от средата на миналия век.
Ежегодната загуба от неработещия чл. 26 за правосителите и организациите им се изчислява на около 60 млн.лв., от което губи и Бюджета – от невнесените данъци за несъбраните плащания.
Тъй като 30% от плащанията са предназначени за Националния фонд КУЛТУРА, което е приблизително – 18 млн.лв. това е пряко участие на творците в подпомагане Бюджета, тъй като Фондът финансира проекти и на бюджетно издържани културни институти и на народните читалища.
Загубата от неработещият чл.26 е и за авторскоправните организации на гилдиите, за които това е единственото колективно събирано плащане. Поради несъбиране на плащания по чл.26, тези организации се налага да се издържат само от членски внос, което при крайната бедност на преобладаващата част от правоносителите е практически невъзможно.
Това е и втората причина да не се ревизира чл.26 - по-малко активно действащи авторскоправни организации – по-малко грижи. Що се отнася до организациите, в чиято услуга беше приет обнародвания монополен ЗИД на Министър Боил Банов – то те би трябвало да са му послушни. А може би е точно обратното?
● Въпросът е – кой на кого е послушен и колко струва това на преобладаващата част от правоносителите, Бюджета, тоест – на данъкоплатеца, както и на авторитета на България пред ЕС и света като правова държава?
• Обнародван нов ЗИД е налице – но той не транспонира Директивата, защото ù противоречи - по всички основни норми, които тя установява, а включва изисквания, липсващи в нея.
Тоест - Директивата бе използвана само като параван за узаконяване и окончателно бетониране на съществуващия у нас монополизъм при колективното управление на права.
• Правителството, обаче, поиска от ЕК на ЕС да прекрати заведеното дело за санкция срещу България (от почти 20 000 евра на ден – за близо 2 годишното закъснение). Правителството изтъкна „аргумента“, че „делото е загубило своя предмет“, защото нормите от Директивата са въведени в българския закон със ЗИД, в сила от 29 март 2018 г.
Във връзка с това задавам следните логично възникващи въпроси:
(1) Подписването на документ с такова съдържание не го ли прави документ с невярно съдържание? И ако – да – какви са санкциите, които България ще понесе?
Още повече – че жалбите до Европейската комисия с искане за отмяна на обнародвания ЗИД на 29 март 2018 г. са вече 3 на брой (първата от които – моя, като физическо лице, по която получих отговор с входящ номер, по който ЕК ще ми изпраща информация за хода на разглеждането ù. Но останалите 2 жалби са подадени от авторскоправна организация и сдружение в културата.)
(2) Подписването на документ с подобно съдържание, наказуемо по българския Наказателен кодекст, да не би да не се отнася за високопоставени лица?
(3) Когато Еропейската комисия на ЕС установи, че нормите от Директивата не са въведени, санкциите за всеки ден закъснение няма ли да бъдат много по-високи от исканите 20 000 евра на ден (които бяха не за отказ, а само за закъснение) за още по-дълъг период (от крайния срок – 10 април 2016 г.)
(4) Защо обществото трябва да продължава да плаща за неизпълнението на ЗАПСП?
В сектора музика, в който във всички държави се събират преобладаващия обем плащания - у нас се събират годишно символичните 16-17 млн.лв. годишно.
Събираното е толкова малко, не защото тарифите на Музикаутор (събираща плащанията само за авторски права) и Профон (само за сродните права) са много ниски, а защото вредата от монополиста е - че той доказано не работи, илюстрирано от това, че на 25-тата година от функционирането си, те събират плащания едва от около 15% от задължените търговски обекти да плащат (съгласно собствените им отчети). Защо? Защото отчисленията за издръжка на ръководствата на Музикаутор и Профон от общо събираните около 17 млн.лв. са напълно достатъчни, а как се издържат творците – това не е техен проблем.
Когато Музикаутор и Профон се оплакват в медиите и в Световната организация за интелктуална собственост, че най-малко плащания в ЕС за права се събират в България, те пропускат да отбележат, че то е, защото не събират плащания от около 85% от търговските обекти, задължени по закон, възлизащо минимум на 50 млн. лв. И ако на 25-тата години от влизане в сила на закона те са стигнали едва до тук, ще успеят ли до края на века да осигурят преобладаващата част от задължените по закон да плащат?
Тъй като музикалните творби се управляват в режим на неделимо съавторство и Музикаутор и Профон нямат самостоятелна пазарна роля пред задължените да плащат за права, единственият начин да продължат да съществуват (по порочния начин и да не работят) е - да се борят за запазване на монопола си.
(5) Възниква основателният въпрос за причините, Министърът на културата Боил Банов да подкрепя толкова безрезервно монополните организации и да налага законодателство в тяхна услуга, вместо за изминалите 5 години да им е наложил всички предвидени в закона санкции, след като:
• В София са съсредоточени около 52% от общото количество правоносители от всички жанрове, но в музиката преобладаващият брой правоносители са в областните центрове и във всички общини. Регионалните радио- и ТВ- оператори в по-голямата част от времето излъчват изпълнения на местните музикални формации от техни концерти и местни празници. Тези правоносители не членуват в Музикаутор и Профон и не получават никакви плащания, което е поредната кражба от права. В това число и от Бюджета.
• Музикаутор и Профон имат право по закон и събират плащанията от всички обекти – „от името и в полза на всички правоносители“, независимо дали са техни членове или не. Но ги разпределят и изплащат само на своите членове.
В двете организации членуват общо само малко над 3 000 правоносители, а само професионално подготвените (в средни и висши училища, издържани от Бюджета) са над 35 000 души. Но всъщност, те са значително повече, защото права се плащат за ползване, а не за образование.
Предвидената в такива случаи трета санкция в ЗАПСП (за системно нарушение) е затваряне офисите на нарушителите на закона за срок от 6 месеца (ако за нарушенията Министерството на културата не е трябвало да сезира и прокуратурата.)
Въпросът е – ако Министерството не го прави, прокуратурата няма ли задължение да се самосезира?
(6) Въпреки, че изплащат всички събрани суми само на своите членове, само няколко десетки правоносители (тоест под 100 души) получават плащания в размер над минималната работна заплата.
Обяснението от ръководствата на Музикаутор и Профон е, че превеждали основната част от събраните суми на организациите на чуждестранните правоносители, тъй като 90% от музиката, звучаща в българския ефир е чуждестранна и най-вече на правоносители от САЩ. (Поради „транспонираната“ по подобен начин Директива за аудиовизията, изискваща повече от половината време в Програмите на радио- и ТВ-каналите да бъде с музика и филми – европейско производство и собственост. Така ще бъде, след като сред най-предпочитаните и ползвани „експерти“ на Министър Банов са и лица с преки търговски интереси – в българския ефир да звучи преимуществено чуждестранна музика.
От отчетите на Музикаутор и Профон, обаче, е видно, че те не са изплащали нищо на чуждестранните организации от събираните и за тях плащания. (След като сключените договори за взаимно представителство с организации на чуждестранни музиканти не се изпълняват, следователно Музикаутор и Профон не представляват 90% от световния репертоар - основен техен аргумент при защита на монополизма). Факт е, че на всички международни работни срещи, провеждани у нас в навечерието на приема на България в ЕС и през следващите години, от СОИС и международните федерации за репрографски и копи- права, с участие на представители на ефективно работещи ОКУП от Белгия, Испания, Норвегия, Франция и др. нееднократно бе декларирано от тях, че процентът, който трябва да се отчислява за техните членове ще обсъждаме след като осигурим поне 70% събираемост на дължимите плащания.
Но, ако днес – 10 години по-късно, организациите на чуждестранните правоносители са изгубили търпение да чакат това да се случи и потърсят от България дължимите им се плащания от събраното от Музикаутор-Профон?
Отговорността за създадения от двете монополни организации проблем няма ли да бъде на надзорния орган – Министерството на културата, който плаща провиненията си само с пари от Бюджета, тоест - данъкоплатците, в това число - правоносителите.
(7) От изложените цифри произтича още един немаловажен за всички въпрос - след като събираните 17 млн.лв не се разпределят и изплащат на 35 000 правоносители в музиката, а само на членуващите в Музикаутор и Профон, защо колегите ни - членове на двете организации СРЕДНО получават по една минимална работна заплата на година, а не по 10 заплати ?
(8) Няма отговор и на въпроса защо Министър Банов не е предприел никакви мерки и по отношение на укритите от правоносителите, внесени в КТБ (на което ръководството на Профон няма право) и загубени при фалита ù около 20 млн. лв.
По който въпрос в деня за месечен контрол в Комисията по културата и медиите съм внасяла от името на третата музикантска организация – ЕАЗИПА 2 питания и не получихме отговор.
Тогавашният изпълнителният директор на Профон - Ина Килева, благоразумно подаде оставка. Вместо да бъде дадена на прокуратурата от Боил Банов – тогава зам.министър по правата, а в немалък период и изпълняващ длъжността Министър (поради отстъствието по болест на Министър Рашидов) от страницата на НС става ясно, че Ина Килева е секретар на Консултативния съвет по законодателство на Народното събрение, оглавяван от проф. Герджиков (?!)
(9) Преди 2 години, при неизтекъл договор Музикаутор смени условията и поиска от БНР да подпише нов договор за около 2,5 пъти по-високо плащане за излъчваната музика. При това – непосредствено преди Нова година при вече приет Закон за бюджет. БНР започна да излъчва от 1 януари 2017 г. музика създадена, изпълнена и записана до 1947 г., което за определени предавания не беше подходящо. Всички се притекоха на помощ на Националното радио – правоносителите от ЕЗИПА предоставиха безплатно творбите си, Институтът по интелектуална собственост на УНСС проведе обсъждане специално по тази тема – публични финанси и права. От това обсъждане блестяха с отсъствието си само виновниците за събитието - Музикаутор и Профон.
Вместо да реши въпросът – Боил Банов предложи услугите на Министерството в качеството на медиатор?! След като Министърът на културата Боил Банов не счита за възможно да се намеси за защита на бюджетно издържаното БНР (чийто договор с монополиста не беше изтекъл) какво очакваме да се случи на останалите ползватели при подобно поведение на монополистите?
• Ето защо - влезлият в сила на 29 март 2018 г. ЗИД може да бъде окачествен само като последното действие, разрушило всякакво доверие към всички интитуции – Министерството на културата, Министерския съвет и Народното събрание, превърнали ЗАПСП от инструмент за защита, в инструмент за репресия на секторите литература, изкуство и наука.
Този ЗИД е несправедлив и поради това, че докато преди 10 години, по време на икономическа криза, творческите сектори заемаха по принос 10-то място, още преди 5 години се придвижиха на 8-мо място, а в София (където е съсредоточен по-голямата част от творческия потенциал в някои жанрове) – на 5-то място.
Несправедливо е и защото 70% от конституционно гарантирания достъп на гражданите до култура се осигурява от правоносителите, които не тежат на Бюджета, което е важно за младите българи. И особено за тези - с различен от българския майчин език, каквито в последните 7-8 години са половината от тръгващите на училище, които утре трябва да създават икономиката и културата на България.
По данни на Световната организация за интелектуална собственост.
Търговски обекти като заведения за хранене, хотели, обекти от секторите услуги, транспорт, спорт и др., радио- и ТВ-канали и др.
Данни за цирковото изкуство – виж в публикацията за него и в интервюто с цирковият артист и мениджър - Александър Балкански, баща - в бр.3/2018 на АртДиалог.
