Изложба на Иван Димов Галерия „Академия“ на Националната художествена академия Май 2018 / 10.05. – 1.06. 2018
•••
[слова при откриването на изложбата и публикувани в Каталога]
проф. Николай Майсторов
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ХУДОЖНИКА ИВАН ДИМОВ
Познавам Иван Димов отдавна. Бяхме 16 годишни когато започнахме да учим в Художествената гимназия в София. Много далечно време, но споменът за Иван остана в мен като за тихо, скромно и страшно талантливо момче.Още стои в душата ми усещането от онова далечно минало за неговите акварелни пейзажи и рисунки с разлят туш със силно изразени графични акценти на групи дървета с ята птици. В моята памет и досега остана непроменена оценката ми за автентичен талант със силно изразена самобитност.Роден и израсъл на село, той запази своето поетично откровение за земята, от която беше закърмен. Художникът носи в сърцето си миризмата на селската къща и животните в обора, песента на птиците и искрящите багри на цветята.
В Художествената академия Иван завърши графика, но твореше цветни произведения. Те бяха образна амалгама от неговия роден край. Като художник той се изгради чрез цвета. За него живописното петно беше онзи феномен, който го връщаше към корените. Затова графиката му е обагрена. Това са съновидения, приказки, поезия със цветен звук. Една абстрактна меланхолия на селския двор, падналата ябълка, приседналата стара жена, кучето и щъркела, образи на добрия селянин – стопанин на земята. Това са постоянните символи, които художникът не променя, превръща ги в религия - ритуал, с който Иван изгражда своя храм в изкуството.
Съвсем естествено художникът Иван Димов се прероди и като живописец. Той замени медната плака с платното, четките и боята от тубата. Цветната му страст търсеше по-буквална пластична провокация и той я откри в живописните си произведения. И тук остана верен на своята природа, затворил в себе си като скъпоценен камък селото на майката и бащата – стопаните.
Портрет на баща ми. Маслена боя, платно, 73 х 80. 1983.
Неговите живописни произведения са родени от неповторимия отпечатък на жеста. Чиста форма на цвят. Баграта струи като извор, изтича и изпълва очите ни със сетивна пълнота. Може би неговите картини са най- автентичната българска абстрактна живопис. Това е така, защото тя е конкретно вдъхновена.
Независимо, че в тези живописни платна се преплитат определени познаваеми образи, те не нарушават абстрактната структура, а дори още повече доказват, че изобразителната форма е абстрактна величина. Когато тя се изгражда с пластична вибрация, нейният код редуцира чиста проба поезия.
В тазгодишната изложба на Иван, в галерия Академия, той събира платна от последните години. Това е изложба, която бих нарекъл „Път“, започнат от скамейката на Художествената гимназия. Път, който не свършва, а е едно постоянно завръщане към родното място като отправна точка към бъдещето.
Накрая, в това есе, искам да спомена за Иван Димов-рисувача. Изключителен рисунък! Бих казал, че е своеобразен връх на неговия талант - линия, носеща информация, но линия сама за себе си вече образ, чиста енергия, звук на камбана от неговата душа.
За Иван Димов ще кажа, че е най-светлият, най-нежният
художник, който познавам още от ученическите ни години.
Благодаря ти Иване!...
проф. д. изк. Чавдар Попов
Иван Димов продължава да разработва „вечната” тема на своето изкуство – светът на детството и на родното място като извор на вдъхновение и като своеобразен, личностно обагрен микрокосмос, чрез който той общува с „големия свят”. Авторът разкрива, както и в редица предишни свои опуси, носталгични интонации, богат пласт от асоциации и от амбивалентни емоционални състояния в една своеобразна „археология на паметта”.
Фигуративни и абстрактни образни „отломки” от миналото, от детството, от спомените и от сънищата плуват в някакво имагинерно и пулсиращо пластическо пространство, в което мотивите сякаш се разтварят в особена лирична атмосфера. Всичко това „се излива” в още по-богати от преди, нюансирани и прелестни в своята привлекателна колористика цветосъчетания и тонални съзвучия, чрез които художникът изгражда и формите, и средата на своите видения.
Цикъл „Малките холандци“. Дъждът. Акрил, платно,18 х 22. 2010.
Тази общодостъпна поетичност на неговия образен свят е еднакво привлекателна и ценена както от специалистите, така и от значително по-широк кръг любители на изобразителното изкуство. Художникът е достигнал до степените на автентичната творческа зрялост и умъдреност. Верен на себе си и заедно с това обновен по своему, Иван Димов и днес е все така значим с индивидуалния си принос в съвременното ни изкуство.
Деян Енев
Художникът Иван Димов владее тайната на творческата младост. Защото той знае как да се променя, оставайки един и същ. Когато разглеждах изложбата му, имах чувството, че съм застанал в центъра на най-светлата и пъстра част от българския космос, на онова лъчезарно царство, което ни е дадено да видим единствено в детството си.
Истинските мъдреци знаят как да ни радват. Не като загърбват драматизма на битието, а като ни показват онези златни късчета кураж, които са скрити дълбоко във всеки един от нас. И които всъщност ни помагат да оцеляваме.
Потрет на Деян Енев, маслена боя, акрил, платно, 70 х 70. 2018
Румен Стоянов
Иван Димов е художник, който обилно, интенадващо обилно, чете. С него може да говориш за наши и другоземни словесници, да чуеш мнения, които не повтарят нечии, а изразяват собствени преценки за техни достойнства, особености, слабости. Мен тези негови четива са ме учудвали заради времето, което изискват, от къде толкова много часове за тях, нали то му е потребно за творческа работа, преподавателска дейност и още какви ли не задължения. Въпреки тия му четения на повестователни и стихотворни произведения, Иван Димов не е художник умозрителен.
Тъкмо напротив: по неговите платна има бликаща жизненост, която грабва, озарява, пречиства с една Иван Димова зеленина. Живописните му картини излъхват нежна свежест, от тях струи пролетна ведрост, поместими в една мен обична дума: злак. Не помня по какъв повод измислих вземен, вземеност. Те прилягат образцово на Иван Димов: той черпи сили от земята, българската.
Иван Димов е ярко плодоносно съчетание от детско-тракийска вземеност, селска първичност и благодатно извисяващо ги въображение. Иван Димов облагородява преогрубените ни от материализъм душú.
За което дълбок поклон.
чл.кор.проф. д-р Чавдар Славов, д.м.н.
ЗА ХУДОЖНИКА И ЧОВЕКА ИВАН ДИМОВ – СМИРЕНО!?
Запознах се на живо с Иван Димов дълго време след като имах в колекцията си негови творби, дълго след като вируса на „тихата лудост“, както Светлин Русев нарича колекционирането, ме беше обсебило.
Моят интерес към изобразителното изкуство, и особено към графиката датира от ученическите ми години, но истинското събиране на творби от български автори започна с лекарската ми практика. Именно тогава, като млад асистент, влизайки в кабинета на моя ръководител катедра – проф. Христо Куманов, забелязах на стената една графика, която ме прикова. Попитах професора, от кой автор е – и … така се запознах с Иван Димов.
Споделям този факт защото много по-късно успях да попадна и да поставя в колекцията рядка негова работа от 1972 г. – суха игла с наименование „Поле“. След нея добавих и една литография „Носталгия“ от 1994 г., която заедно с Румен Скорчев поставихме на корицата на издадения каталог „Изкуството на графиката“. Тази цветна литография и до днес провокира въображението ми и всеки път се опитвам чрез нея да си изградя собствено мнение за характера на автора. Много смело би било, аз любителят, и по-скоро ценител, отколкото истински колекционер да дава оценка за един от силните и разпознаваеми български художници. Все пак не мога да се отърва от натрапващото усещане, че Иван Димов е един изключително чувствителен и по детски смирен човек, който има невероятното качество да представя спомените си от миналото в един съвременен приказен порядък. Простете ми! Увлякох се! Аз не съм изкуствовед! Аз съм лекар, който по щастливо стечение на обстоятелствата общува с художници и хора на изкуството и по този начин осмисля духовните си еобходимости. А творчеството на проф. Димов в пълна степен отговаря на тези изисквания.
Познанството ми с големия наш писател и сценарист Георги Мишев се оказа следващия вододел в доближаването ми до Иван Димов. С негова помощ и подкрепа обогатих колекцията с две живописни картини: „Пейзаж“ в смесена техника и „Пред Жеравна“, които завършиха моята представа за творчеството на Иван Димов. Георги Мишев бе и човекът, който реално ни запозна. И каква беше изненадата за мен по начина, по който ме прие един човек, жива легенда в моите очи. Той се оказа изключително естествен, дружелюбен и по някакъв особен начин щастливо смирен. Веднага ме грабна философията му за живота и изкуството, по детски поднесена и напълно освободена от парадност и високомерие. С една дума – удоволствие е да се общува с такъв човек, за което благодаря на съдбата, че ме срещна с него и искрено се надявам тази „приказка“ да продължи по-дълго. Защото събирането на картини може да е хоби, за някои бизнес, но може да бъде и голяма любов.
Приказка. Масло, акрил, платно, 95 х135. 2017.
проф. Тома Върбанов
ПОЕТИЧНИЯТ СВЯТ НА ЕДИН ПРИЯТЕЛ
...Общото, което пулсира във всичките работи на Иван Димов
(от най-малката рисунка до живописните платна) е неотразимата емоционалност, с която подхожда още при замисъла и продължава адекватно в изпълнението. Тази емоционалност особено силно се изявява и в най-новите му творби, в които носталгичният патос към позабравените красоти на всичко свято-родно се е освободил напълно и е оставил мощно да въздейства само живописният акорд на чувствата и самата живописна материя. И те без съмнение въздействат.
Живописта на Иван Димов приласкава зрителя, благодарение на своята завладяваща искреност, която
никне като пролетно цвете във всяка негова творба. Уповавайки се преди всичко на тази спонтанност на преживяването, художникът безпогрешно се докосва до душевността на зрителя и успява неусетно да го отведе към бленуваните дворове на своите поетични светове.
Откровение. Маслени бои, акрил, платно, 129 х 100. 2017.
Владимир Зарев
Светът, който ни заобикаля е реален, вещественият свят около нас съществува, но лишен от енергията на нашето духовно любопитство, той е неуловима, все още латентна форма на съществуване, полусън на предметния свят, бездиханната дрямка на природата. За да се пробуди този унесен в себе си свят, той трябва да бъде назован и така единствено творчеството, талантът на твореца, неговото въображение и интуицията му разбуждат Битието и го превръщат в смисъл, а по-сетне в памет и в История.
Светът на Иван Димов е оригинален и изтръгнат от унеса на ежедневието, той е навсякъде около нас, но сякаш ние можем да го видим единствено и само в неговите прекрасни картини. Призвание и вътрешен копнеж на всеки истински творец е да създаде свой познаваем, но неповторимо личен свят. Колкото по-значим е този творец,толкова неговият свят е по-величествен и самобитен, по-неизчерпаем и недостижимо единствен. Така всеки истински художник е неоспорим еретик, който доизмисля и досътворява видимия, Божествения свят, а също доизмисля и досътворява човека. Безкрайността на човека.
Неоспоримото постижениена Иван Димовсе състои в това, че без дори да го желае, той не само разгадава, но и разширява света, заобикалящото ни безкрайно битие. Така според своята просветеност, според духовната си и житейска опитност истински надареният се превръща в Съзидател, в Демиург. В някакъв смисъл той допълва действителността със собствените си представи, размисли и преживявания, породени от нея и наистина разширява съществуващото, като го натоварва със смисли, като определя за съдбовни не толкова самите факти и събития, а техните сенки и значения. Ето защо познатият, повтарящият се обективен свят, като премине през въображението и интуицията на художника, става реално безграничен и се превръща в нещо различно от действителността, в нещо само неговои уникално. Иван Димов не рисува това, което се вижда, а се опитва да надникне зад него, ще употребя по-точната дума – отвъд него. Картините му приличат на словесни метафори, те съдържат в себе си конкретния разказ, но и неговата драма, конфликтите му, загатнатите в него прозрения.
С какво светът в картините на Иван Димов е наистина уникален и неповторим? Според мен с умението на художника да превръща всеки спомен, всяко свое видение в памет, като едновременно с това ерозира и разпада същата тази памет. Така конкретният спомен за нещо преживяно се превръща в метафора за целия ни живот. Образите ги има и ги няма, те се губят в омарата, в тънката тъга на припомнянето, но и в тъгата на забравата. Ще спомена само „Приказка“, „Песента на щуреца“, в тази запомняща се картина нещата се появяват и изчезват, разгубват се, ала са и обединени във всеобщото безвучие, по-сетне „Годишни времена, „Дъжд в полето“, „Разходка в полето“, „Далечна близост“, „Оскъден пейзаж“.
Оскъден пейзаж, маслена боя, платно,70 х 80. 2016. Собственост на НХА
Ако се вгледате внимателно в този „оскъден пейзаж“ ще почувствате, че той е безкраен. Същото усещане оставят и другите негови картини, мярват се фигури, между тях едновременно обживяно и напуснато пространство и странна тишина. И още, перспективата в картините на Иван Димов не е пространствена, по някакъв невъзможен начин тя се получава между привидно успокоения рисунък и драматизма на изживяването и произтича от самите образи, пространствената дълбочина идва от сблъсъка на множеството внушения, смисли и философски прозрения в неговия необикновен свят. Така привидно плоскостни изображенията на художника добиват невероятно вътрешно напрежение, психологическа усложненост и многоизмерност.
Ще завърша с това,че светът на Иван Димов улавя и изразява подсъзнателното надникване в националната ни памет, в оня преминал, но сякаш останал у нас вековен живот, който е едновремемнно пределно съвременнен и традиционен, дори патриархален, свързан с националния бит и с душевността на българина. Живот, който вече е минало, но винаги си остава сянка на собствената ни същност, повтарящо се и всеприсъстващо наше настояще.Такива съдбовни картини, в които художникът е надникнал през настоящето в исконните дълбини на миналота са: „Легенда“, „Орисници“, „Вградената невеста“, „Откровение 2“, нарисувана в памет на неговата майка, „Автобиография“.
Автобиография. Маслени бои, акрил, платно, 93 х 100. 2017.
Накрая ще си позволя да добавя, че Иван Димов е подчинил впечатляващия си талант на умението да бъде себе си, да бъде различен, следователно да бъде пределно свободен. Точно по тази прекрасна причина неговите картинисе превръщат в част от нашето лично различие, от моята, от вашата, от нашата свобода. И това прекрасно проличава в неговите психологически наситени, проникновени портрети на интелектуалци – на писателите Павел Веснаков, Георги Господинов, Деян Енев, Румен Стоянов, на актрисата Йоана Буковска, цикълът сякаш е обобщен от картината „Представяне на книга“.
Имам удоволствието и честта да познавам Иван Димов от петдесет години. Тогава бяхме млади, преизпълнени със своите възторзи, терзания, надежди и страхове, всъщност бяхме преизпълнени със своята изключителност и най-важното с бъдеще. Общото бъдеще беше най-отличителната черта, която осмисляше нашия живот. Сега имаме все повече общо минало, все повече познание за себе си и за света, а то означава все повече обща тъга.Всичко друго ще остане завинаги в неговите картини!
Портрет на писателите Владимир Зарев и Мирела Иванова. Маслена боя, платно. 80 х 100. 2018.
Мирела Иванова
В ЕСЕННИТЕ ГРАДИНИ НА ИВАН ДИМОВ
„В градината“, маслена боя, акрил, платно, 61х79, 2013-2017
Живописта на Иван Димов, неговият ярко-тъжен и магичен свят нахлу в мен още, когато бях дете, някъде много назад – някъде почти като в миражен пейзаж на Иван Димов, разпарчетосан от сияйни цветове, мистериозни отломъци от носталгия, красиви видения и обгръщащ те необят…
… След толкова години и печал, аз още повече обичам този обладаващ с трептящата си тъга свят, обичам го с опита си, с уморените си, но знаещи сетива, с възможността да съвпадам с него в смисъла и дълбочините, в необяснимостта дори. Иван Димов има един късен, есенен автопортрет с ококорени по детски или пък втренчени в неивидимото очи, един автопортрет, целия от попиляни парченца живот, съединяващи се, но всъщност несъединими точки, някакъв калейдоскопен цветен хаос, който може да се подреди само с чувствеността на страданието.Когато стоя пред картините му съм достатъчно храбра,за да се оставя на тяхното многоказващо всемогъщество…
Познанието на художника предизвиква моето познание, макар и толкова различно, видимостта, в необяснимо сцепление със спомените, се утаява в самостойно преживяване, в четвърто измерение, във възможна Аркадия, където да се завърнеш.
Диана Димих
ВГРАДЕН В ИЗКУСТВОТО СИ
Изложба на Иван Димов, май 2018, Галерия „Академия“
... Късове преживяно, съчетани от паметта, емоцията и
нелогичното време.
…Смес от мечтано, отлетяло и сънувано напада сетивата ни...
и отваря светли прозорци към спомени и представи, реалност и
среднощни видения...
...Иван Димов вгражда елементи от бита сред човешката
вселена от чувства...
Галина Кралева, режисьор на документалния филм за Иван Димов „Бавно време”
БАВНОТО ВРЕМЕ НА ИВАН ДИМОВ
Бавното време на Иван Димов е мисловното време. Часовете,в които наблюдаваш света. Наблюдаваш себе си. Вникваш в душата си. Иван черпи сили и вдъхновение от омайния свят на детството, от озаренията на щастливите дни.
Където и да пътува по света, художникът гледа с очите на порасналото момче от Маломир.
Какво излъчват картините на Иван Димов? Лъчезарие и обич. Потапяне в чистотата на селското битие. На ежедневния труд, но и на светлите приказни нощи...
...Бавното време, в което можеш да видиш целия свят.
Понякога. Маслена боя, платно. 87 х 72. 2007 - 2017
Георги Господинов
Картините на Иван Димов са картини за четене. Четене бавно и следобедно. Спомени за места, където някога сме били, а може и никога да не сме били, но са наши, родни и близки.
С Иван Димов сме земляци и мога много ясно да си спомня, омириша и усетя протяжните тракийски дни, лястовиците, които разкрояват небето, падащата нощ над Манастирските възвишения, Бакаджиците и безкрайните залези по тези равни места. Благодаря за тези портрети на писатели, за портрета ми, нарисуван от Иван, който всъщност е портрет на моето детство.
Сините камъни или портрет на поетесата Ники Комедвенска. Маслена боя, платно.100х81, 2018
Ники Комедвенска
Знам, това не съм аз. Това е представата за едно аз, дълбоко скрито и закодирано в магията на цветове, светлини и сенки. Аз и очите на художника. Портрет на една непозната, която странно ми напомня на някого. Виждала съм я в сънища – замечтана, унесена, вглъбена в мисълта за смисъла на човешкото съществуване. Познавам ли всъщност тази жена?...
А после се обръщам и виждам художника. И четката, с която рисува светове и хората в тях. И се познавам. Аз съм. Може би не такава, каквато съм, а каквато би трябвало да бъда – по-истинска от истинската. Това не е изображение, това е богослужение, което поставя човека на колене пред олтара на живота. Една картина, в която да се намирам всеки път, щом изгубя себе си; на най-високото стъпало, където само след миг четката ще се потопи в светлината...
Георги Мишев
ПРЕД ПЛАТНОТО
За една негова изложба Божидар Икономов бе нарисувал дете с прикачени криле, което лети по синевата сред бели облаци, къщи, дървета, ябълки, човеци... Едва ли има по-сполучлив портрет на Иван Димов и неговия свят от метафората на известния плакатист. Защото Иван Димов е от летящите хора – не от чужда планета, а от нашата, която е наше родно гнездо, наша люлка и място за вечността. Само че Иван е извънземен, надземен, ефирен, видим и невидим като рисунките, картините, акварелите, илюстрациите, сътворени от дарбата му за повече от половин век. От Божията дарба, държала пръчката на детето по брега на реката Тунджа до върха на стоманения писец, бродирал мрежата на неразбираемата за нас акватинта... За нас, казвам, нелетящите човеци, пъплещи по земята хора, движени от страсти, амбиции, свръх апетити „към всичко и по много“...
В този смисъл Иван Димов е различен, неповторим и макар вече прехвърлил седемдесетте винаги ми е приличал на Малкия принц от знаменитата книга на Сент Екзюпери. И ако някога на Ямболския аеродрум бе кацнал световния летец, сигурно щеше да нарисува кестеняви къдриците на принца като перчема на момчето от Маломир... Приемете го като шега, защото нямам истински задълбочен обхват на едно невероятно по обем творчество, създавано с увлечение и без умора, до прехласване и перфекционизъм, на яве и в съня. Една енергия, към хармонията в многобройни посоки: въображение, памет, носталгия, радост, мъка, самота...
Годишните времена. Маслена боя, акрил, платно, 70 х 90. 2016.
Платната от изложбата през 2018 ми напомнят годините на нашия живот, откакто се познаваме. Браунов живот, както биха го нарекли физиците. Бури и безветрие, хаос и стоп-кадри, протуберанси и разместване на пластове. Пред очите ни е голямото платно на Иван Димов, побрало пъстротата, разпиляността на жива и мъртва природа. И над всичко едно голямо сърце, което иска да съхрани хармонията на отлитащото време. Мили Боже, колко немощни, колко патетични са думите, когато трябва да говорим за багри и форми, те трябва само да се гледат. Пред Ивановото платно трябва да мълчим, както се мълчи пред всяка Вселена...
Те двамата. Георги Мишев и Иван Андонов. Маслена боя, акрил, платно. 70х89. 2018.
ИВАН ДИМОВ
изложба живопис
(В памет на Цветана)
10 май – 1 юни 2018
НХА, галерия „Академия“, ул. „Шипка“ 1
1. Санторини – Маломир, м.б., акрил, пл., 100 х 70. 2017
2. Оскъден пейзаж, м.б., пл., 70 х 80. 2016. Собственост на Националната
художествена академия
3. Те двамата. Георги Мишев и Иван Андонов, м.б., акрил, пл., 70 х 80. 2018
4. Портрет на Деян Енев, м.б., акрил, пл., 57 х 70. 2018
5. Портрет на писателите Владимир Зарев и Мирела Иванова, м.б., пл.
80 х 100. 2018
6. Щастливите цигани, м.б., акрил, пл., 73 х 90. 2017
7. В градината, м.б., акрил, пл., 61 х 79. 2003-2017
8. Двор през октомври, м.б., акрил, пл., 73 х 92. 1984-2017
9. Орисници, м.б., акрил, пл., 110 х 130. 2016 - 2017
10. Понякога, м.б., пл., 87 х 72. 2007-2017
11. Прощално (в памет на Цветана), м.б., акрил, пл., 93 х 135. 2017-2018.
Собственост.
12. Легенда, м.б., акрил, пл., 120 х 140. 2016 - 2017
13. Приказка, м.б., акрил, пл., 93 х 135. 2017
14. Портрет на баща ми, м.б., пл., 73 х 92. 1983
15. Ежедневие, м.б., акрил, пл., 80 х 100. 1997
16. Отдалечен пейзаж, м.б., акрил, пл., 80 х 90. 2017
17. Вградената невеста, м.б., акрил, пл., 115 х81. 2015-2017
18. Далечна близост, м.б., акрил, пл., 70 х 80. 2017
19. Ямболското поле, м.б., акрил, пл., 62 х 80. 2017
20. Мираж, м.б., акрил, пл., 64,7 х 80,7. 2017
21. Песента на щуреца, м.б., пл., 93 х 100. 2017
22. Автобиография, м.б., акрил, пл., 93 х 100. 2017
23. Среща, м.б., акрил, пл., 93 х 135, 2017. Собственост на НХГ.
24. Цикъл „Малките холандци”. Дъждът, акрил, пл., 18 х 22. 2010
25. Цикъл „Малките холандци”. Дигата, акрил, пл., 18 х 22. 2010
26. Цикъл „Малките холандци”. Залезът, акрил, пл., 18 х 22. 2010
27. Цикъл „Малките холандци”. Катедралата, акрил, пл., 18 х 22. 2010
28. Автопортрет от 1971 година, м.б., пл., 56,2 х 46,2. 1971
29. Портрет на писателя Румен Стоянов м.б., пл., 45 х 50. 2018
30. Есента на живота, м.б., пл., 100 х 93. 2017
31. И падна нощта в Жеравна, м.б., акрил, пл., 81 х 65. 2017
32. Годишни времена, м.б., акрил, пл., 70 х 90. 2016
33. Откровение, м.б., акрил, пл., 129 х 100. 2017
34. Представяне на книга. Портрет на писателката Диана Димих, м.б., пл.,
121 х 99. 2018
35. Автопортрет в есента, м.б., акрил, пл., 80 х 63. 2005 - 2018
36. Портрет на Георги Господинов, м.б., акрил, пл., 93 х115. 2018
37. Старият поет на Жеравна Павел Веснаков, м.б., акрил, пл., 130 х 90,2016
38. Двоен портрeт с рисунка / Йоана Буковска, м.б., акрил, пл., 80 х 60.
2009 - 2017
39. Ретро, м.б., акрил, пл., 73х54, 2017
40. Сините камъни или портрет на поетесата Ники Комедвенска, м.б., пл.,
100 х 81, 2018
