„Музиката е светлина“ – концерт на незрящи, посветен на Международния ден на хората с увреждания и Петко Стайнов.
А какво да се направи, за да звучи повече българска музика?
Концертът „Музиката е светлина - 2“, организиран от Фондация „Петко Груев Стайнов“ със съдействието на Националното музикално училище и медийното партньорство на БНР, тази година бе посветен на Международния ден на хората с увреждания. Концертът бе и музикалния празник, с който бе отбелязана 121-вата годишнина от рождението на акад. Петко Стайнов. В концерта взеха участие Смесеният хор на слепите „Акад. Петко Стайнов“, Детската вокална група „Усмивки“ при СУУНЗ „Луи Брайл“, както и индивидуални изпълнители - настоящи и бивши носители на стипендията „Петко Стайнов“ за незрящи ученици и студенти, финансирани от Американската фондация за България. Концертът като част от проект на Фондацията, финансиран от Агенцията за хора с увреждания, е повторен и за публиката в Казанлък в първия ден на провелото се между 1 и 3 декември Второ издание на Националния музикален фестивал „Петко Стайнов“. За своето изпълнение на Парафраза на "Ръченица" из "Тракийски танци" от Виктор Чучков и на Аранжимент за пиано на "Пайдушко хоро" из "Тракийски танци" от Марио Ангелов, Михаела Колева - студентка в НМА "Проф. Панчо Владигеров", е удостоена с награда от Фондацията за най-добро изпълнение на произведение от Петко Стайнов. В тези дни течеше и подготовката на Втория международен хоров фестивал "Петко Стайнов", 2018, Казанлък. Много са приносите на Фондация „Петко Груев Стайнов“, за които трябва да ù се благодари и по специално на арх.Стефан Стайнов (син), основател и председател на Фондация „Петко Груев Стайнов“ и на Петко Стайнов (внук), член на управителния съвет и управител на Фондацията – за предоставянето на родовата къща за музей на композитора, за обработката на архива, разчитането му и цялостното му дигитализиране, даващо възможност за бърз достъп до него, за осигурените музикални стипендии за ученици и студенти с увредено зрение, за издадените носители с музика, печатни издания, за добрия сайт в интернет на Фондацията и т.н. Много творци, и не само у нас, могат само да мечтаят за наследници като тези на композитора Петко Стайнов. Резултатите са видими – поне 2 пъти годишно пред публика звучи музика на композитора Петко Стайнов, огромната работа по пълното разчитане на брайловите оригинали доведе до това, че след 2000-та година се появявиха не само много нови документи, но и неизвестни произведения на Петко Стайнов – хорови и камерни, а музиколозите имат отлични възможности за изследванията си. Всъщност дейността на Фондация „Петко Груев Стайнов“ е грижа и за интонационната среда, в която растат младите българи и принос за увеличаване достъпа до култура на обществото. Ето защо е време да започнем да се издължаваме на отишлите си от нас велики българи с преглед на сътвореното и завещаното ни от тях. За акад. Петко Стайнов може би трябва да започнем с: • проучване на вижданията му за обучението по музика в училище, което би трябвало да е грижа и на институциите в България, и на издържаните от бюджета национални и регионални структури в културата и образованието • спешна въвеждане в Закона за радиото и телевизията на нормата, установена в ЕС - повече от половината време в програмите на всички радио- и ТВ-канали да бъде отделено за европейска и национална музика и аудиовизуални произведения (задължение на България от преди 10 години), поради което младите българи растат в небългарска и неевропейска интонационна среда ••• Електронният архив на Фондацията: http://www.staynov.org/nonoteka.php