Крум Дамянов – юбилейна изложба Галерия „Райко Алексиев“ на СБХ 6 – 27 октомври 2017 г.

Очакваната с голямо внимание и интерес скулптурна изложба на академик Крум Дамянов е пред нас, ние сме около нея, може би сред нея, за да открием новите ​​ послания, които тя носи.​​ Казах „новите послания”, защото всички ​​ изложби, показани във времето на творческата му активност, са израз на висока интелигентност, невероятни познания на античност и съвременност, аналитичност на намерението за творческо създаване и висока пластическа култура.

 Още в първия контакт с произведенията ​​ в изложбата сме пред въпроса що за атмосфера ни е поднесена, ще се радваме ли на пластическата и цветна пищност, или ще задействаме нашите различни мисловни скенери, за да проникнем дълбоко в същността на техните послания.

 Но за да осъществим тази връзка, вероятно трябва да погледнем малко по-назад в годините, за да усетим, да разберем процеса на развитие на този голям талант.

 Тази година Крум Дамянов навършва 80 години - повод за равносметка на един активен​​ жизнен път, лична равносметка и оценка на творчеството в различните времена и ситуации. Но ние се интересуваме преди всичко от последните 60. Годините на творческото му съзряване и извеждане до най-горния, върхов пласт на творческите личности.

 От художествената академия в атмосферата на неговия учител, големия български скулптор ​​ Любомир Далчев, до контактите му с едни от най-талантливите и артистични архитекти, художници и скулптори е времето, в което Крум Дамянов създаде една изключителна творческа биография, пропита със съдържателна и завидна пластическа култура.

 Монументалните решения и реализации на паметниците в Стара Загора, Шумен, Велико Търново и други са жалони в монументалното ни изкуство. Те носят изключителна индивидуалност не само като пластическа структура, но и като специфични решения, които извеждат сложна историческа тематика и нов подход към монументалността. „Бранителите на Стара Загора“ и „Самарското знаме“ са по сила и внушение различни от царете на Първата българска държава в Шумен.​​ Достатъчно е в този каньон да срещнем само очите на цар Борис Кръстител, за да се потопим във времето, създадено от автора и препратено към нас. Завидни са и десетките проникновени с психологиеското си внушение портрети, ​​ изградени далеч от принципа на „дружеския шарж”, а майсторски характеризирани и пластически реализирани. Известни са ни и артистичните намеси в редица значими обществени сгради с релефи, декоративни пана, фигурални композиции, керамични ансамбли, структурирани в техния интериор, фасади и околни пространства.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Завидни са и негови творчески изяви в Южна Корея, Австрия, Белгия, САЩ, Франция и къде ли не по света.

 Но ние сме тук пред най-новата пластическа изява на Крум Дамянов – изложба, която е концентрирала и извела мисловните​​ и пластическите проблеми, които отдавна вълнуват автора.

 Наблюдавайки и анализирайки композициите с техните теми и тяхното фабулно развитие, не е трудно да открием един нов авторски подход – търсене на нов техен прочит с ново обобщение, коренно различен​​ от популярното тълкувание в притчите, сказанията, легендите и познатите разкази.

 Дамянов стига до смели, обратни, противоположни, лични тълкувания на ситуациите, което праща понятията в коренно различни, изненадващи, дори абсурдни решения.

 Достатъчно е​​ да видим Саломе, любовно прегърнала отрязаната глава на Йоан Кръстител, или динамичния свиреп и в същото време вълшебен танц на скорпионите – красота и смърт в едно кълбо.

 Нова „странна” е и ситуацията при композициите „Съд”, ​​ „Ритуално шествие” и „Конфликт”, ​​ където социалният ​​ момент „високо – ниско”, „висше – нисше”, „благородно и свирепо” са противопоказни понятия за елементарното мислене, нов прочит на тези съждения.

 Разсъждавайки по-дълбоко, стигаме до съвременния свят, до света, в който живеем. Хрумването на такива разсъждения Дамянов постига с помощта на алегорията, на онези условни изображения, водещи до понятието човеци и тяхното място и реакция и поведение в обществото. Подобен подтекст и принцип откриваме и в „блажеността” от музиката на фавните в „Следобедът на сатирите”.

С всичко това Дамянов открехва завесата към съвременния свят, към ежедневието с абсурдите и загадките на нашето време.

 А Орфей е една от многократно ​​ разработваните теми на Дамянов, но тук не се извежда популярният образ на​​ митичния античен певец, а пътят към безсмъртието. ​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Тези особености на тълкуванията в творбите, наречена от автора обратен код, е находка, начин на мислене, родеещо се с проблемите на съвременното изкуство. Използването на абсурдните ситуации,​​ изненадите, неочакваните явления, фантастиката, обратът в тълкуванието са устоите на изложбата.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Те пораждат десетки въпроси как, защо и пр., а изложба с въпроси е изложба явление.

 Любовта и познания на Крум Дамянов към творбите от различни​​ епохи може да бъдат открити във всяко негово произведение. Въпреки живия композиционно-пластически език – да състави изображението от най-различни, разнопосочни по смисъл и форма елементи, откриваме присъствието на изящната линия на статуите от ​​ Елада и Древния Рим, динамиката на Ренесанса или взрива на модерното време.

 Този поглед за възраждане на миналото в нещо ново, съвременно – е негов начин на мислене, негова жизнена пластическа платформа, негов начин на духовно въздействие. Това е връзката между запазеното, създадено някога и сътвореното днес, което ще остане и за утре. Самият той казва „народ, който руши своите културни знаци от миналото, не е народ, той става племе, превръща се в номад” - позиция, която обобщава целия високостойностен творчески път на Крум Дамянов.

Част от творбите на изложбата

Галерия „Райко Алексиев“ на СБХ / 6 – 27 октомври 2017 г.

Автор на фотографиите Недялко Кръстев