Крум Дамянов – юбилейна изложба Галерия „Райко Алексиев“ на СБХ 6 – 27 октомври 2017 г.
Очакваната с голямо внимание и интерес скулптурна изложба на академик Крум Дамянов е пред нас, ние сме около нея, може би сред нея, за да открием новите послания, които тя носи. Казах „новите послания”, защото всички изложби, показани във времето на творческата му активност, са израз на висока интелигентност, невероятни познания на античност и съвременност, аналитичност на намерението за творческо създаване и висока пластическа култура. Още в първия контакт с произведенията в изложбата сме пред въпроса що за атмосфера ни е поднесена, ще се радваме ли на пластическата и цветна пищност, или ще задействаме нашите различни мисловни скенери, за да проникнем дълбоко в същността на техните послания. Но за да осъществим тази връзка, вероятно трябва да погледнем малко по-назад в годините, за да усетим, да разберем процеса на развитие на този голям талант. Тази година Крум Дамянов навършва 80 години - повод за равносметка на един активен жизнен път, лична равносметка и оценка на творчеството в различните времена и ситуации. Но ние се интересуваме преди всичко от последните 60. Годините на творческото му съзряване и извеждане до най-горния, върхов пласт на творческите личности. От художествената академия в атмосферата на неговия учител, големия български скулптор Любомир Далчев, до контактите му с едни от най-талантливите и артистични архитекти, художници и скулптори е времето, в което Крум Дамянов създаде една изключителна творческа биография, пропита със съдържателна и завидна пластическа култура. Монументалните решения и реализации на паметниците в Стара Загора, Шумен, Велико Търново и други са жалони в монументалното ни изкуство. Те носят изключителна индивидуалност не само като пластическа структура, но и като специфични решения, които извеждат сложна историческа тематика и нов подход към монументалността. „Бранителите на Стара Загора“ и „Самарското знаме“ са по сила и внушение различни от царете на Първата българска държава в Шумен. Достатъчно е в този каньон да срещнем само очите на цар Борис Кръстител, за да се потопим във времето, създадено от автора и препратено към нас. Завидни са и десетките проникновени с психологиеското си внушение портрети, изградени далеч от принципа на „дружеския шарж”, а майсторски характеризирани и пластически реализирани. Известни са ни и артистичните намеси в редица значими обществени сгради с релефи, декоративни пана, фигурални композиции, керамични ансамбли, структурирани в техния интериор, фасади и околни пространства. Завидни са и негови творчески изяви в Южна Корея, Австрия, Белгия, САЩ, Франция и къде ли не по света. Но ние сме тук пред най-новата пластическа изява на Крум Дамянов – изложба, която е концентрирала и извела мисловните и пластическите проблеми, които отдавна вълнуват автора. Наблюдавайки и анализирайки композициите с техните теми и тяхното фабулно развитие, не е трудно да открием един нов авторски подход – търсене на нов техен прочит с ново обобщение, коренно различен от популярното тълкувание в притчите, сказанията, легендите и познатите разкази. Дамянов стига до смели, обратни, противоположни, лични тълкувания на ситуациите, което праща понятията в коренно различни, изненадващи, дори абсурдни решения. Достатъчно е да видим Саломе, любовно прегърнала отрязаната глава на Йоан Кръстител, или динамичния свиреп и в същото време вълшебен танц на скорпионите – красота и смърт в едно кълбо. Нова „странна” е и ситуацията при композициите „Съд”, „Ритуално шествие” и „Конфликт”, където социалният момент „високо – ниско”, „висше – нисше”, „благородно и свирепо” са противопоказни понятия за елементарното мислене, нов прочит на тези съждения. Разсъждавайки по-дълбоко, стигаме до съвременния свят, до света, в който живеем. Хрумването на такива разсъждения Дамянов постига с помощта на алегорията, на онези условни изображения, водещи до понятието човеци и тяхното място и реакция и поведение в обществото. Подобен подтекст и принцип откриваме и в „блажеността” от музиката на фавните в „Следобедът на сатирите”. С всичко това Дамянов открехва завесата към съвременния свят, към ежедневието с абсурдите и загадките на нашето време. А Орфей е една от многократно разработваните теми на Дамянов, но тук не се извежда популярният образ на митичния античен певец, а пътят към безсмъртието. Тези особености на тълкуванията в творбите, наречена от автора обратен код, е находка, начин на мислене, родеещо се с проблемите на съвременното изкуство. Използването на абсурдните ситуации, изненадите, неочакваните явления, фантастиката, обратът в тълкуванието са устоите на изложбата. Те пораждат десетки въпроси как, защо и пр., а изложба с въпроси е изложба явление. Любовта и познания на Крум Дамянов към творбите от различни епохи може да бъдат открити във всяко негово произведение. Въпреки живия композиционно-пластически език – да състави изображението от най-различни, разнопосочни по смисъл и форма елементи, откриваме присъствието на изящната линия на статуите от Елада и Древния Рим, динамиката на Ренесанса или взрива на модерното време. Този поглед за възраждане на миналото в нещо ново, съвременно – е негов начин на мислене, негова жизнена пластическа платформа, негов начин на духовно въздействие. Това е връзката между запазеното, създадено някога и сътвореното днес, което ще остане и за утре. Самият той казва „народ, който руши своите културни знаци от миналото, не е народ, той става племе, превръща се в номад” - позиция, която обобщава целия високостойностен творчески път на Крум Дамянов. Част от творбите на изложбата Галерия „Райко Алексиев“ на СБХ / 6 – 27 октомври 2017 г. Автор на фотографиите Недялко Кръстев