Художникът Захари Каменов, член на Журито, за първия Национален конкурс за млади графици

Публикувано на октомври 11, 2017

$C:\Users\08042014_4\AppData\Roaming\Skype\interart__bg\media_messaging\media_cache_v3\^7EA6145DB43AA5C1B0B2EE77F8EC8EE2D6E0E579E5D48CFA3A^pimgpsh_fullsize_distr.png$

Художникът Захари Каменов

Автор на фотографията Недялко Кръстев

Участващите творби, които Журито включи в Изложба в Галерия „Средец“, София, 11-20 септември 2017 г., състезаващи се за наградите на първия Национален конкурс бяха на младите графици: Анелия Мартинчева, Анна-Мария Крушева, Борис Иванов, Васил Ангелов, Васил Колев, Вероника Янкова, Веселина Маринова, Георги Ашиков, Гергана Рахнева, Даниела Борисова, Деница Иванова-Александрова, Димитър Каратонев, Емилия Емилова, Зоран Мùше, Иван Матеев, Иван Петков, Йоана Стоянова, Калина Кралева, Калоян Илиев, Красимира Милева, Мая Николова, Павел Димов, Павел Целкоски, Полита Караилиева, Румяна Карастамова, Христо Иванов, Явор Костадинов.

Изложбата на младите български графици в Галерия „Средец“ на Министерството на културата

Автор на фотографията Недялко Кръстев

Въпрос: Г-н Каменов, първо да Ви поздравя като носител на Националната награда за живопис „Захари Зограф“ за 2016 г., каквато възможност не съм имала досега. Правя го с още по-голямо удоволствие, когато наградата се присъжда на художник с постижения и в графичното изкуство, какъвто сте Вие, каквито са и половината носители на тази награда преди Вас. Това е показателно за позициите на графиката ни в съвременното българско изобразителното изкуство, независимо дали художествената ни критика го забелязва или не.

Поводът за интервюто с Вас са проявите Ви в подкрепа на младите художници, което не е най-често явление у нас, като например традиционния Фестивал на керамиката, проведен в София през септември т.г., в който участвахте с творби като специален гост, заедно със скулптора Васил Додов и особено - участието Ви като член на журито на Националния конкурс за млади графици, който се провежда за пръв път у нас. Като знаем състава на Журито гледаме и на подбора на кандидатстващите за участие творби, и на изложбата, и на наградите много сериозно. За разлика от други награди, на които гледаме с усмивка.

Да започнем от това – на кого, освен на Журито, трябва да благодарим за този конкурс и за изложбата и каква е Вашата оценка за младите български графици, от които зависи утрешният ден на графичното ни изкуство.

Захари Каменов: Идеята за конкурса е на моя колега Людмил Георгиев, който е един сравнително млад, но много активен график, имащ желанието да възобнови интереса към класическите техники в графиката, които в последните години са може би малко пренебрегвани. А знаем, че класическите техники са нашата традиция в графичното изкуство – и европейско, и световно. Европейската традиция е от столетия, а в Изтока тя е хилядолетна. Затова когато Людмил Георгиев ме покани като член на Журито за този конкурс, аз бях приятно изненадан първо от това, че той има такава идея. В последните години работя предимно в други жанрове, но по отношение на графиката в мен има една тръпка, защото ù отдадох много, много години.

Не знам колко дълго е носил идеята Людмил, но като ми разказа за нея, защото ми е и приятел, тя много ми хареса. Журито, което беше набелязал за конкурса беше много елитно, което също беше предизвикателство. Някои от поканените като Стоимен Стоилов и Любен Диманов не можаха да участват, но бяха съмишленици и на идеята за конкурс и за награди за младите. В Журито, освен мен бяха Людмил Георгиев, графичката Емануела Ковач, Аделина Филева, директор на Столичната галерия и г-жа Джумалиева от Министерството на културата, която освен ценител на графиката с много точно отношение към този жанр, е и колекционер, което е немаловажно. Министерството на културата подаде ръка – предостави Галерия „Средец“ и така се стигна до Изложбата през месец септември тази година.

Въпрос: Какви бяха изискванията към младите български графици за участие в този първи Национален конкурс за тях?

Захари Каменов: Кандидатстващите трябваше да отговарят на две условия – да участват с творби, изпълнени в класическите техники в графичното изкуство и да бъдат до 40 години. Може би има и много други млади автори у нас, работещи сериозно в графиката, но творби за участие в конкурса кандидатстваха 27 млади графици.

Въпрос: Това никак не е малко за първо издание на конкурс. Нужно е време той да бъде популяризиран, което е и причината за това интервю.

Захари Каменов: Журито беше приятно изненадано от неголямата, но силна група автори, наскоро завършили Националната художествена академия. Мисля, че бяхме прецизни в работата си и при подбора за допускане на кандидатстващите творби в конкурса, и при определяне на наградените. За участие в конкурса допуснахме творби на 23 млади български графици. Една част от тях бяха съвсем млади графици, завършили само преди 4-5 години, но се явиха с много силни творби. Почти всички от тези, които най-много харесахме вече имаха участия в световни форуми – международните биеналета на графиката, провеждани у нас, в Европа и в света, от които някои вече са получавали и награди. Затова искам да изтъкна приноса на преподавателите им – графиците доц. Димо Колибаров и Емануела Ковач, които дават много от себе си студентите да завършват като добри професионалисти. От творбите на завършилите в техните ателиета личи, че те работят с младите с удоволствие. Това за графиката е много важно, защото класическите техники изискват специална подготовка, много знания и специално отношение към материала, към хартията, към отпечатването. Затова съм възхитен от Димо Колибаров и Емануела Ковач, които, освен че са много добри графици, очевидно се самораздават в работата си със студентите.

Въпрос: При толкова добри творби Журито не беше ли затруднено при присъждане на наградите?

Захари Каменов: Наградите бяха три – Голямата награда бе присъдена на Иван Матеев, Втората награда - на Зоран Мùше и Третата – на Васил Колев. И тримата участват активно и в международните биеналета в България и в други големи световни конкурси за графично изкуство. Изложбата показа, че и други автори заслужават да бъдат отличени, поради което се надявам този Национален конкурс да продължи да се провежда и в бъдеще.

Наградените графици - Иван Матеев, Зоран Мѝше и Васил Колев

Автор на фотографията Недялко Кръстев

Последните две творби, в дясно са на победителя в Конкурса Иван Матеев, носител на Голямата награда

Автор на фотографията Недялко Кръстев

Една от творбите на Зоран Мѝше, Македония, завършил Националната художествена академия, София и работещ оттогава у нас

Автор на фотографията Недялко Кръстев

Последните две творби, в дясно са на носителя на графика Васил Колев, асистент в Националната художествена академия – носител на Трета награда

Автор на фотографията Недялко Кръстев

Въпрос: Участието в изложба, която е резултат от един конкурс, е отличие, защото творбите преминават оценка на Журито.

Изложбата беше впечатляваща, публиката - многобройна, сред която присъстваха утвърдени графици, преподаватели от Националната художествена академията, галеристи и много ценители. Самото откриване беше съответстващо и предостави необходимата информация на присъствалите журналисти, поради което Изложбата бе отразена и от медиите.

Захари Каменов: Изложбата достойно представи равнището на младите ни графици. Видяхме добри неща във всички класически техники – гравюра, акватинта, мецотинто и др. Затова и Изложбата стана добро събитие – за графиците, участващи в Конкурса, за Журито и за публиката, която имаше удоволствието да види творбите. Младите автори, представени на тази изложба имаха възможността да се докоснат до публика - истински ценители на графиката в София, която ги уважи и с откупки на творбите им още на откриването.

Въпрос: Тъй като тема на интервюто са и Вашите изяви в подкрепа на младите – бихте ли казали няколко думи и за участието си и в традиционния вече Фестивала на керамиката, на който бяхте поканен и участвахте с творби като специален гост.

Захари Каменов: С керамика се занимавам от края на 80-те години. Първата ми изложба от графика и теракота в Националната художествена галерия беше по книга на поета Борис Христов. Наричаше се „Думи, глина и графити“, защото се състоеше от 22 графики по негови тристишия и 22 пластики, за да представя и по друг начин идеите си. Оттогава в почти всяка моя изложба присъства и теракота. След първите си опити у нас бях поканен да работя в Япония. Там работих много години - направиха ми малък проект на пещ на дърва и оттогава се занимавам с глина и с теракота. Теракота - не керамика.

Въпрос: Да обясните на читателите разликата между теракота и

керамика в изобразителното изкуство.

Захари Каменов: Теракота е когато творбите, създадени от глина само се изпичат и повече не се обработва с нищо – глазури, цветове и т.н. – така както е правена неолитната керамика. Теракотата е керамиката, създавана преди появата на колелото.

Въпрос: … тоест – керамиката в автентичния ù вид.

Захари Каменов: Абсолютно автентична е именно теракотата. Глината ме интересува като пластичен материал, интересува ме формата, а не допълнителните ефекти. Затова предпочитам теракотата, която носи автентичната намеса на автора и сътвореното от него.

Въпрос: … може би защото всеки друг материал за триизмерна творба поставя автора в зависимост от леярна, работници и т.н., докато при глината можеш да бъдеш напълно свободен.

Захари Каменов: И затова, но най-вече, защото теракотата запазва и носи автентичната енергия на автора. Внушението от теракотата е директно и това е страхотно изкушение за всеки. Глината е магнетичен материал и може би затова няма големи художници, които да не са били изкушени да работят глина.

Въпреки, че вече толкова години се занимавам с теракота, правил съм много малко изложби само с нея – тя винаги ми е служила като нещо, което помага идеите ми, въплътени в графиката или живописта да бъдат допълнени.

Въпрос: … може би защото материалът сам по себе си няма значение, когато го владееш, разбира се.

Захари Каменов: Всеки материал е само средство за изразяване идеите на художника. Галеристът, който ме покани в Япония, работеше само с няколко художника – поляка Стасис, художник на моята възраст, който у нас е бил и член на Международното триенале на плаката, чеха Иржи Андерле и Албвин Бруновски.

Въпрос: … имена – легенди в гилдията, както знаем.

Захари Каменов: Това бяхме авторите, с които галеристът работеше. Обикновено в Япония канят чуждестранни автори за една или две изяви. Аз работих в Япония повече от 13 години. Така, благодарение на галериста ми, имах възможност да работя теракота, да се запозная с японската ръчна хартия и да работя с нея.

Може би затова българинът няма отношение към графиката, защото ние нямаме отношение към хартията. В Европа традицията е на няколкостотин години, докато в Япония тя е на 1200 години, поради което те могат и правят какво ли не от хартия. Използват я в строителството на жилищата си, във всеки дом ще видите по един будистки текст, изписан на хартия, правят фенери, съдове, дори дрехи. Японската ръчна хартия се произвежда от кората на три дървесни вида, на външен вид като нашия дрян, които растат само в техните планини. Затова японската ръчна хартия няма нищо общо с която и да било друга – китайската или корейската, да не говорим за европейската, която е на памучна основа. Благодарение на галериста ми имах възможност да видя голяма част от техните малки фамилни фабрики и да работя на тази хартия. Заради суровината – водата и дървесината, тези фабрики са в планините. Това е една друга, непозната Япония. С навлизането на технологиите и в графичното изкуството нещата се променят - имали са над 1500 фабрики, сега те са намалели наполовина, защото ръчната хартия е скъпа, но традицията в Япония е много жива, както и отношението към хартията.

Въпрос: Надявам се на покана за Вашата следваща изложба на графични творби на японска ръчна хартия, за да я отразим, защото ще бъде интересно за читателите на АртДиалог.

Спонсорите на конкурса – Мариела Гачевска и Людмил Георгиев

Автор на фотографията Недялко Кръстев

Да пожелаем на инициатора и организатора на Националния конкурс за младите графици да има същата подкрепа и при второто му издание след 2 години, за да се утвърди във времето. Защото подкрепата за младите е подкрепа за бъдещето на българското графично изкуство и за – Международното биенале на графиката, Варна и Международното триенале на графиката, София

4285 общо 1 за днес

ПРИНТИРАНЕ

За връзка