Фотографията – форма на изкуство
В този текст обект на изследване и анализиране е фотографията като форма на изкуство, проследявайки я през нейното развитие и модернистичните ù форми – през този и миналия век.
Ще отбележа кога започва да се възприема като изкуство, какви са допирните ù точки с художественото, живопистта, както и мнението на опозицията – че фотографията не може да се възприеме като изкуство, след като всеки може да си позволи да притежава апарат, който е просто един технически продукт.
В историята на фотографията съществува дългогодишен дебат относно нейния статут – изкуство ли е или не е?
Твърденията за това, че тя не е изкуство се основават на това, че тя има механичен характер, който е обвързан с регистрираща функция, с точност, с автоматизъм, че е просто - репродукция, възпроизвеждане - все понятия насочващи към научно-техническата област, схващащи се като противоположност на изкуството.
В основата на контратезата се набляга върху последващите дейности от заснемането - на оформление на изображението, стила, идеализацията, оригиналността, намесата на автора. Художествената фотография е създаването на естетически оформен продукт, произлязал от концепцията на автора.
Дали обаче всяка заснета фотография е такъв продукт? Друг важен въпрос, който ще разгледам в моята работа.
Да разгледаме двете понятия сами по себе си.
Жан Бодрийар казва: „Фотографията е нашето пречистване. Примитивните общества имат техните маски, буржоазните общества имат техните огледала. Ние имаме нашите образи.“ Нещо повече – с появата на фотографията Пол Дьоларош възкликва, че „От днес живопистта е мъртва.“
Фотографията възниква през 19 век като оптическо откритие, което има способност да създадава и запазва образи от действителността с помощта на светлината върху фоточувствителни материали. Най-простото и естествено определение за фотографията гласи, че тя носи името си от гръцки и обединява двете думи φως, фос (светлина) и γραφις, графис (писец, четка) – рисуване със светлина. Нейната роля е да принуждава предмета от действителния свят да премине през окото й (окото на лещата) и да се репродуцира като изображение от картина, което се нарича снимка. Чрез специални методи и техники тя успява да съхрани различни предмети (образи) от реалността. По-надолу ще разгледаме фотографията подробно, като навлезем в дълбочина в нейната философска и ценностна материя, защото тя има такава.
Фотографията се базира на натрупани впечатления от външния, заобикалящия свят и е проява на част от духовната същност на човека.
Може да се разгледа също като съвкупност от дейности, структури, институции и социални отношения. Жан Жак Русо казва , че изкуството не е репродукция или описание на реалността, а израз на човешките емоции и страсти. Според Аристотел изкуството е подражание на външния сват, според Русо изкуството е подражание на вътрешния свят – не може да се възрази на никой от тях. Зигмунд Фройд, основателят на психоанализата, гледа на изкуството само като начин човек да се освободи от емоционалното и социалното напрежение на егото. Лев Толстой намира изкуството като форма за общуване между отделните личности.
Самото то по себе си свидетелства за обкръженията на човека, чувствата на човека, но представлява една нова действителност. Една трета истина. Изкуството има собствено Битие. Картината е на стената, скулптурата има собствена позиция. Благодарение на неговата опредметеност се автономизира като свой свят, свят на въображението, който се съзадава от диалога на човека със себе си.
А дали фотографията се включва в този свят?
История на фотографията
В началото фотографията възниква като един чисто физически експеримент, т.е. в нея няма заложена идея за изкуство по какъвто и да било начин. Изображението, което създава е получено в резултат на чисто физическото въздействие на светлината върху светлочувствителна повърхност. Фотографското изображение се поражда – в същностния момент на снимането – без съзнателната намеса на автора, с неговите собствени идеологии, естетически предпочитания и морални принципи, неспособен да въздейства и контролира този краткотраен акт. Обектът (чиято първична форма е светлината) сякаш сам се записва върху филма
Появата на фотографията през 19 век се свързва с два научни процеса. Първият от тях е физически свързан с оптиката - камера обскура, която не съхранявала получения образ, а само проектирала това, което се намирало пред отвора й. Вторият процес е химически.Свързан с познанието за това, че някои цветове избеляват на слънце, като причината за това са топлината, въздухът и светлината. Първата успешна фотографска снимка е от 1826 година на френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс.
Първата снимка от 1826 г.
Постепенно фотографията достига до това състояние, в което я познаваме в момента - цифрова или дигитална, минавайки през много изследователски и технически етапи.
В такъв случай защо ползваме за нея терминът „рисуване“ със светлина, термин противоположен на науката и техниката ? Не е ли фотографията просто един технически процес, физика, лещи, огледала и пречупване на светлина, какво точно я прави духовна, свързана с емоциите на човека, сравнявана с живопистта, с този художествен похват и методология на себеизразяване? Къде се крие във фотоапарата изразът на изкуството? Всъщност точно този въпрос ще разгледам сега.
По темата съществуват много аргументи и контраргументи за това, че да умееш да запазиш един момент вечен е изкуство, но и че твореца не е човека а машината- фотоапарата.
Да да умееш да снимаш, да създаваш хубави фогографии са нужни знания. Но отново се намира някой, който мисли, че всеки разполагащ с апарат може да хване някой момент, събитие, да го оформи с фотошоп и да се изтъкне като артист.
Дотук може да се замислим върху това сравнение и да го приемем почти за вярно. А ние веднага бихме разгледали фотографията и фотографите от преди създаването на фотошоп и апаратите с нови, модерни технологични предимства.
Ако се върнем назад във времето – в началото на XX век, ще попаднем на няколко чешки фотографи, които изпозлват този метод за създаване на образ със същите критерии и стилове , които изпозлват худжониците. Отличителни творби на Франтишек Дъртикол, Яромир Функе, Ярослав Рьослер, Еуген ни помагат да научим повече за взаимовръзките на фотографията с другите изкуства. Тези автори са силно повлиани от различни културни течения, които се появяват по времето, между двете световни войни. Авторите са представители на сецесиона, символизма, авангардизъма, абстракционизма, конструктивизма.
Франтишек Дъртикол (чешки фотограф) вкарва в актовите си (на голи тела) фотографии геометрични фигури и така създава излюзията за движение. Ценност на произведенията му е хармонията между духовна и физическа красота.
Голо тяло с кръг - III, 1927
Ярослав Рьослер използва дигитална композиция в монтажа на снимките си, като заснема обекти от трудни гледни точки, експериментирайки с различни видове обективи. Той е единственият чешки фотограф, влязъл в чешката авангардна група „D evetsil”. Вдъхновява се от конструктивизма и абстракционизма, като в работите му може да се открие влияние на футуризма и на немското течение „Нова вещественост”.
Автопортрет, 1929
Яромир Функе е един от най-значимите новатори на чешката авангардна фотография. Той е и публицист, теоретик и педагог. Може да превърне обикновен натюрморт в абстрактна реалност.
Самота и очила, 1924
Това са творци, които пресъздават реалността чрез фотография и те както всички творци на авангардизма са били гонени и преследвани по време на социалистическия режим, защото, както знаем, авангардът взривява всички граници на изкуството и желае да се наложи над обществото, като върви в разрез с логиката и нормите.
В това време, когато се поражда стремеж за преосмисляне на идеите до момента и подбуди към нови творчески нагласи, както и ново разбиране за изкуството, много творци, освен тези, които изредих, обръщат поглед към фотографията като интересна възможност за изразяване на своите нови идеи, автентичност и оригиналност. По този начин фотографията постепенно намира място в областта на визуалните изкуства.
Един от първите творци, поставили началото на художествената фотография е американският художник Емануел Рудницки, известен в света на изкуството под псевдонима Ман Рей. Той снима произведения на изкуството, мода, прави художествени портрети на популярни личности (с което се издържа) и се насочва към стила на сюрреализма. Играе си със светлината, за да получава различни, нестандартни образи и тук разбира се можем да твърдим, че не фотоапрата, а притежателят му, авторът е този който твори и създава изображението през собствената си призма. За фотографа, както и за художника е важно да успее да вдъхне на творението си живот. Не просто да е изображение. Това е изкуството..
Както снимката, така и рисунката въздействат чрез композицията си, която засяга целия изобразителен строеж на произведението. Чрез композиционното изграждане се определят: разположението на обектите върху повърхността, посоката на търсеното движение, хода и ритъма на основните линии, разпределението на светлинните петна, перспективата на изображението.
Освен това фотографското действие предполага предварителното наличие на определена „идеология”, система от представи и възгледи за реалността, за творчеството, за пространствените структури, за времето и мига и т.н.
Във фотографията възможностите за художествен изказ са изключително разнообразни. Жанровете от изобразителното изкуство неминуемо присъстват във фотографското. С появата на фотографията портретизацията в рисуването тотално бива изместена от фотографските образи на личности. Нещо повече - когато са представени заснети, пейзажът, фигурална композиция, интериора и голото тяло се виждат и разбират по-добре. В уловения израз на едно човешко лице се проявява аура, душевност, психология, емоционалност. Стойността на фотографията изисква и вменява разбирането на определен смисъл и се превръща в средство за послания насочени към обществото.
Портрет от периода до 1950 г.
С появата на възможността за възпроизводство и по-бързото и детайлното показване поставя началото на фотографията, но също така измества художника от някои области. Така се появява илюстрирания вестник и списание, а по-късно и на кино-индустрията.
Изкуството и неговото възприемане са подложени на цялостна промяна под влияние на техническия прогрес. В XX век то навлиза в нова ера на масова продукция, точно заради появата на дигиталните технологии и промяната във възприятието за самото него и все по-трудно започва да се разпознават границите за това - кое е изкуство и кое не е.
Този вид възпроизвеждане на изкуство започва пряко да се свързва с пазара, медиите и политиката, което от своя страна намалява въздействието, породено от уникалния характер на творбата, от нейната автентичност, превръщайки всичко в копия, което увеличава нейната социлана реализация.
Поради своят многостранен и най-вече обективен характер фотографията бива желана и търсена в журналистиката, от медиите и рекламата. Но тук не бихме отрекли статуса на фотографията като изкуство, защото с развитието си тя допринася за повишаване нивото на медиите и рекламата.
Фотографията навлиза в сферата на изкуството Чрез институционализирането ù, тоест чрез влизането ù в галериите и музеите; чрез установяването на закономерности, авторитети, предпоставки – теоретични и практически – като задължителна база за всички тези, които искат да се занимават с нея. По този начин тя ярко изпъква и възпозлвайки се от това започва да създава творби със социална тематика, да се правят изложби, които показват различни проблеми, аспекти, гледни точки, национални ритуали на публиката, с различни цели. Обикновенно въздействат с цел да ни подсетят нещо или да ни отворят очите за друго, което художниците, склупторите и най-вече писателите постянно правят чрез техните форми на изкуство. Една снимка може дотолкова да бъде анализирана както и едно литературно и художествено произведение. Както и да върви ръка за ръка с него като например репрезентиране на ключови моменти: битки от решаващо значение, подвизи на национални герои, сцени на оковани във вериги четници и т.н. като се следва линията на документалността, визията е силно повлияни от събития в литературния канон. Ето защо фотографиите извършват двойно онагледяване на реалността и на измислиците, заличавайки рязката граница между тях. Възпроизвежда се образ на възрожденска епоха или с една дума извършва се театрализиране на събитията.
По тези параметри фотографията влиза в състава на понятието изкуство, но ако вземем предвид факта, че с появата на постмодерната култура (и то може да бъде много разнородно( и различно за всеки, а ако изследваме мненията на една група от хора и друга група относно тази тематика ние можем да открием много противоречащи си твърдения, които няма да ни отведат до точен и конкретен отговор на въпроса: изкуство ли е фотографията или не.
Последно можем да засегнем няколко проблема, които съществуват в днешно време отностно задълбочеността, която се изисква при създаването на произведение във фотографията, което да може да се нарече творчески продукт, и това са: че снимането е достъпно за абсолютно всеки. Не е нужно да имаш професионален фотоапарат и да знаеш какво точно да правиш, за да го направиш. А в началото не е било така! Тогава само фотографите са снимали – те са правели семейните портрети на хора, които не са имали достъп до подобно изобретение. Затова и сега на пазара излизат лесно достъпни и преносими фотоапарати, което води до втория проблем, че лисва стремеж към правенето на въздействащи снимки, а просто се щракват в бързината, за да бъдат показвани после, с което се губи естетическия ефект от снимката. Проблемът е в това, че много снимки виреят из интернет пространството с претенцията за нещо велико, което носи объркване за истинността на фотографията като творчески процес. Няма изкуство без идея и послание към човека. А снимки, които са просто резултат от задвижения механизъм на фотоапарата, но са без идея и без цел, съществуват много и навсякъде. Някои от тях са и нещо по-лошо – те са кич и пошлост. Така че е добре зрителят да се научи и да успява да разграничава изкуството от самодейността, която не би трябвало да има място в интернет, въпреки, че всички сме за свободата на изразяване в интернет.
Стар - срещу нов фотоапарат
Както добрият художник, така и фотографът-творец, успява да намери в един обикновен пейзаж или в на пръв поглед скучна ежедневна ситуация възможност да отправи своето артистично послание, да влезе в диалог със зрителите.
Автентичността на фотографското изкуство не само, че не изключва творчеството, а напротив, подсилва ефекта от силата на реално случващото се събитие. За постигане на замисъла си фотографът-художник използва различни средства, които в голяма степен се припокриват с тези, използвани и в изобразителните изкуства. Затова както при анализа на една живописна творба, и при фотоснимката, говорим за творчески замисъл, композиционна завършеност, цветово изображение и т.н. Фотографът Робърт Капуто дава полезен съвет – да мислим с прилагателни: „След като решиш кое в сцената те привлича – казва той, помисли за характера на мястото. Изброй прилагателните, които би използвал, за да опишеш гледката на свой приятел: величествен дъб, избуяла градина … и т.н. След това потърси начини да изразиш усещането, … да предадеш духа на мястото.” Този по същество много прост практически съвет е много важен и се използва в някои училища за създаването на много по-богат изказ към произведения на фотографията.
Библиография:
http://piron.culturecenter-su.org - Христиан Йовчев, брой 11, изкуства и памет 27 ноември 2015 „Развитие на художествената фотография в контекста на техническите революции в края на XX век (Феноменът на постфотографията – теории и практики) „
https://photo-forum.net
http://kultura.bg
https://adellaphotography.wordpress.com
http://drugi.dokumentite.com
Бояджиев, Цочо. Философия на Фотографията, С. Изток-Запад. 2014. 250 с.
„Раждането на фотографията“
