Военновременни специализирани издания за кино в България (1941-1944)

 ​​ ​​ ​​​​ От​​ първи​​ март 1941 България официално​​ става​​ военен съюзник на Германия и​​ Страните от​​ Оста във Втората световна война.​​ В държавите - съюзнички или окупирани, се​​ налага​​ тотална​​ немска​​ доминация​​ във всички сфери. В изкуството и културата официалната​​ линия​​ се​​ задава​​ от​​ Йозеф​​ Гьобелс​​ – Министър на пропагандата в Райха.Точното изпълнение на поставените задачи се следи от​​ представител​​ на​​ Гестапо.​​ В​​ нашата страна​​ това е Адолф​​ Хайнц​​ Бекерле.¹​​ Специалзираните печатни издания за кино, както и цялото филмопроизводство минават под шапката на новосъздадената фондация ,,Българско дело‘‘, която ще следи за идеологически правилната линия на информация по време на войната.​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Тъкмо поела своя път, българската кинематография ще трябва да понесе поредния катаклизъм на века. Всъщност от гледна точка на филмовото производство, което по време на война е ориентирано към целите на военната пропаганда, войната дори би могла да донесе подем.​​ В началото на 40-те години в България​​ започват усилено да се произвеждат филми с патриотична тематика, което е световна тенденция​​ след започването​​ на Втората​​ световна война.²​​ В периода​​ 1941​​ –​​ 1944 България и Унгария са​​ съюзници на Германия и​​ като част от немската пропагандна политика​​ създават няколко копродукции, които целят да​​ повишат​​ качеството​​ на българското​​ филмопроизводство.³​​ Това са​​ ,,Изпитание‘‘​​ (реж. Хрисан Цанков)⁴,​​ недовършеният​​ ,,Ива самодива‘‘​​ (реж. Бела Левай и Кирил Петров)⁵​​ и​​ ,,Българо-унгарска рапсодия‘‘​​ (реж. Фридеш Бан и Борис Борозанов)⁶.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Афишът в България по време на войната също се променя драстично. Преобладаващите дотогава​​ на​​ българския екран​​ холивудски и​​ френски филми биват изместени от германски,​​ ​​ италиански и унгарски. Това се вижда от страниците на специализираната преса, чието съдържание също се изменя.​​ Изданията за кино ограничават броя си и започват да изпълняват пропагандна функция.​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Най-значимите от тях​​ -​​ Филм​​ (1942-1944)​​ и​​ Бяло и черно​​ (1943)​​ ще бъдат представени в настоящия текст.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Филм (1942-1944)

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Два месеца след спирането на​​ рекламното издание​​ УФА-Вести​​ (1940-1941)​​ започва да излиза неговият тематичен, но много по-завършен като издание ,,наследник‘‘.​​ Главният редактор​​ Георги Урумов​​ е преназначен на​​ поста и може да се предполага, че той коректно е следвал указанията от гледна точка на правилна идеологическа линия. Програмната статия​​ на​​ Филм​​ е със заглавие​​ ,,Нашата програма‘‘: ,,Филм‘‘ иде да запълни зеещата нужда от едно голямо българско списание за всестранна филмова култура. (...) Произходът и личният живот на артистите, работата на режисьорите, техниката на подготовката и създаването на филмите, литературната, музикалната, балетната, архитектурната, костюмната и научната работа по ателиетата, героичните подвизи на операторите фронтоваци и пр. (...) ...тая многохилядна публика​​ [българската]​​ се осведомява за филмовия живот (...) от издания, каквито в недалечното минало дръзваха да се появяват чрез крайно лоша организация и пълно незачитане на културното и естетично​​ ниво на многотърпеливите читатели​​ - издания изпълнени с данни на изуст и с стари клишета, чиито стари надписи нямаха нищо общо с безстрашно нарочените оригинали. (...) ,,Филм‘‘ ще дава точен, обективен и художествен материал от оригинални източници. (...) ,,Филм‘‘ не ще служи на никой частен или политически интерес.‘‘⁷​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Последното е маскираща гола фраза, която няма как да бъде осъществена по време на тоталитарен режим. Програмната статия подробно изчерпва тематичната насоченост на изданието, но едновременно с това заклеймява изданията преди себе си като отрицателни явления, с цел да укрепи позициите си. Окачествява миналото като пренебрежително некачествено за да започне летоброенето отначало т.е. от себе си – това е симптоматичен ход за всяка тоталитарна идеология – опитва се да внуши, че всичко започва от нея. Статията програмира характера на изданието, но това, което не казва е, че в неговото полезрение на ,,всестранна филмова култура‘‘, чисто и просто не попадат националните кинематографии на всички държави, които не са съюзни на или окупирани от Германия.​​ В този програмен текст, ясно личат приоритетите при поднасянето на информацията. Акцентира се върху дискурси като: ,,Произходът и личният живот на артистите‘‘ и​​ ,,героичните подвизи на операторите фронтоваци‘‘, които са типичен белег на епохата. ​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Корицата на двуседмичното списание за филм и култура е неотменно черно-бяла – с портрет на актриса или актьор. Изключение прави брой 10 от септември 1943, когато на корицата е поместена много хубава фотогенична снимка на Симеон​​ II​​ – новият невръстен цар на българите. Върху фотографията на корицата има малка стилизирана правоъгълна заглавка. Вътрешността е черно-бяла или монохромна. Печатът и качеството на илюстрациите са високи. Дизайнът е семпъл, но работещ. Търси ​​ се баланс между снимки и текст, който се запазва в добро, равностойно съотношение до последните броеве, когато се нарушава в полза на снимковия материал и други типове илюстрации.​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Списанието неотлъчно следва зададената в началото структура: започва с очерк на някой актуален проблем или теоретико-историческа статия с пропагандни цели; преминава се към водещи филми и актьори от афиша, хроника, мода и забавни страници с игри, кръстословици, партитури на известни филмови мелодии от популярните немски филми и други развлекателни материали. Завършва с постоянната рубрика ,,Поща‘‘ за отговори на читатели. Тук са поместени и рекламите в списанието. Допълнителните илюстрации са дело на художника Корнелзен.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Чуждите филми, които се разпространяват в България по това време се внасят от ,,Уфа Българско филмово АД‘‘ – фирмата ,,представлява за България (...): ,,Бавария‘‘, Берлин-филм‘‘, ,,Континентал‘‘, ,,Праг-филм‘‘, ,,Тобис‘‘, ,,Тера‘‘, ,,Уфа‘‘ и ,,Вин-филм‘‘​​ [,,Виена-филм‘‘]⁸​​ – продукцията на тези фирми формира голяма част от афиша и съответно съдържанието на​​ Филм. От страниците на списанието личи, че игралното производство по това време набляга на​​ милитаристични и националистични мелодрами, военно-исторически героични епоси и забавни ескейпистки комедии. Популярните актьори и режисьори от съответните филми са представени​​ чрез обширни творчески портрети. Целият брой 11, 15-30. 12. 1942 е посветен на пристигането на Марика Рьок в София по случай премиерата на филма​​ Възлюби ме⁹​​ (1942, реж. ​​ Харалд Браун).​​ Звездата на ,,Уфа‘‘ присъствa​​ често на страниците на списанието и то с възторг публикува очерци, биографични справки, портрети и обширно представяне на филма. Нейното гостуване е отразено чрез фоторепортаж във фолиото на следващия брой. През 1943 немският филмопроизводствен концерн празнува 25 години: 1918 – 1943. Списанието отбелязва юбилея с поредица​​ исторически статии, които проследяват зараждането на киното и неговото развитие най-вече в Германия. Изтъкват се заслугите на ,,Уфа‘‘ в исторически и технически план. Представен е филмовият музей на фирмата.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Създава се зрителско очакване като промоционална стратегия, чрез обзор на завършени или снимащи се в момента филми. Рубриката ,,По софийските екрани‘‘, водена от Лъвчо К. описва софийския афиш и филмите в него чрез кратки положителни рецензии и помества табличен списък на софийските кина и кое какво дава в момента. При оценъчните рецензии патосът е приповдигнат – филмите се оценяват като ,,гениални‘‘ и ,,грандиозни‘‘. В повечето случаи последното е вярно. Големите национални кинематографии, независимо от коя страна на конфликта стоят, отдавна са осъзнали пропагандните възможности на киното и не пестят средства за неговото най-пищно производство.​​ 

Освен за германската, редакцията на​​ Филм​​ отделя място за кинематографиите на Франция, Испания, Италия, Унгария и Япония. В отговор на читателски въпроси, списанието дава ясна представа и за характера на военновременния афиш: ,,Американските филми​​ сега не се прожектират в страните от Оста и Тристранния пакт.‘‘¹⁰​​ Кинозрителите са ощетени от войната, те обичат киното и неговите различни проявления от всякакви националности, но войната им налага неизбежни ограничения: ,,Сега американски филми не се прожектират, а и ние с американски филми и артисти не се занимаваме.‘‘¹¹​​ Големият интерес на читателите към информация по теми извън идеологическата насока на списанието често провокира антагонистично отношение и изнервени редакционни отговори и коментари: ,,Тя е американка, а Европа е в положение на война с Америка. Интересът ви към адреса е напълно безпредметен. Атлантическият океан е пълен с германски подводници и проектираното от вас послание вероятно ще отиде на морското дъно.‘‘¹²,,Не можем да ви услужим с исканите адреси. Съобразете се с международното положение.‘‘¹³​​ Но затова пък постоянната рубрика ,,Поща‘‘ изобилства от немски, италиански и унгарски адреси на звезди и студия.

 ​​ ​​ ​​​​ На страниците за обратна връзка с читателите винаги кристализира светогледа на редакцията, съответно и на изданието.​​ Приоритетите на отговарящите са типични: ,,Продължете гимназията и обърнете голямо внимание на историята и българския език.‘‘¹⁴​​ Въпреки резките отговори списанието изгражда кръг от редовни читатели, които кореспондират с него от цялата страна, включително и​​ ​​ новоприсъединените територии. Чрез тях​​ Филм​​ получава писма от Скопие, Битоля, Щип, Пирот, Прилеп, Кавала, Ксанти и др.​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Филм, както впрочем и останалите военновременни издания не афишира идеологическа позиция или политическа зависимост вербално в програмна статия или визуално по страниците си, но тя си проличава почти навсякъде в съдържанието. Политическите и идеологическите послания са дегизирани под най-различни форми. В кратките новини от фронта, в подробното описание на седмичните прегледи на ,,Уфа‘‘, в очерците за младежта и филма, младежта и спорта, физкултурата като източник на здраве, расовата красота и пр. Пропагандата заема почетно място и се радва на особено внимание. Културният (документалният) филм поема ролята на неин най-гласовит изразител. Изтъква се неговата голяма значимост и ценност: ,,Културните филми са най-модерни изразители и пропагандатори на чистата наука, те са автентични​​ документи в картини и тон, проникнали дълбоко в недрата на природата и в всички отрасли на човешката и обществена дейност.‘‘¹⁵

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Малко по-късно съветската пропаганда, която е маскирана като тоталната идеологическа противоположност ще използва абсолютно същата реторика. ,,Германският войник отива на война за доброто на нацията, за правдата, за свободата, за величието на Германия, за отбрана на европейската цивилизация. А германският филмов артист? И той е пропит от същите идеали, както и германският войник. Но артистът има пред очите си и филмовото изкуство, което в Германия е достигнало една висша художествена степен.‘‘ Тезата, че германското филмово изкуство е достигнало по-големи художествени висоти от американското остава недоразвита и недоаргументирана от автора, удавена в гръмки пропагандни фрази. ,,Отечеството и фронта на Германия са свързани с една единствена идея – победата. И за тази идея всички дават от себе си всичко. (...) И затова през този сезон можахме да видим на столичните екрани няколко интересни филми, които показват германския национализъм у филмовите артисти. Една част от тези филми показаха как германските малцинства са били лошо​​ поставени в някои неприятелски държави. В тях артистите играха с една особена сериозност, с желание да се предаде колкото е възможно по-точно онова положение, което наистина е съществувало в живота на германските малцинства. Ако за момент забравим чисто политическата страна на тези филми, ще остане налице историческата им стойност и артистична красота.‘‘¹⁶​​ Критическата оценка е оставена на дъното на текста, потопена от националистическата реторика.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Отделно, във​​ Филм​​ се обнародват и чисто пропагандни материали. Публикуват се статии за посещения на висши ръководни органи на различни филмови организации като Интернационалната филмова камара или самата ,,Уфа‘‘. В този тип материали се посочва водещата роля на Дирекцията на национална пропаганда във филмовия живот. ,,С създаването на Дирекцията на националната пропаганда в България се пристъпи и към организиране на филмово отделение, което премина към известен род филмови прегледи, които, по подобие на чужбинските, обхващат най-важните събития в страната и затова ще останат​​ важни документи за политическия и културния живот в България.‘‘¹⁷​​ Съществена част от тази дирекция е​​ фондация ,,Българско дело‘‘ (създадена на​​ 31. 03. 1941). С широкото отразяване на нейната дейност се изчерпва и фокуса върху българското кино. Подробно се описва съдържанието на седмичните прегледи на ,,Българско дело‘‘ – основен производствен отрасъл на нейната дейност. Възторжено се отбелязва преглед номер 100 с обширен обобщителен материал. Авторът, нагърбен с тази задача е Люб. Божинов. Наред с това, той пише и други текстове - очерци и коментари, удавени в политическа реторика. Той публикува материали със сроден характер и в​​ списание​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Бяло и черно.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Програмата на фондацията предвижда разрастване на дейността и създаване на стабилно национално филмопроизводство чрез изработка на повече игрални филми. В началото на 1943 започват да се публикуват редица статии с препоръки за качествен национален български филм.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Дейността на фондацията предвижда и строежа на филмова студия: ,,Нуждни са ателиета за снимане и за техническа изработка на филмите. Затова ,,Българско дело‘‘ подготвя условия за постройка на филмови ателиета, в които ще могат да се работят и големи филми. (...) Вече е избрано място за постройка на филмови ателиета. То се намира на Боянския път. Постройката ще започне през пролетта, ако условията бъдат благоприятни.‘‘¹⁸​​ Историята обаче, отново се намесва в грандиозните планове. През август 1943 умира Цар Борис​​ III. Неговото погребение е широко отразено в бр. 10 (16-30. 09. 1943). Печалното събитие е подробно заснето в документален филм, изработен от ,,Българско дело‘‘ -​​ Негово Величество Цар Борис​​ III​​ Обединител¹⁹​​ (1943,​​ реж. Борис Борозанов). Според списанието, филмът впоследствие е озвучен на немски и изпратен на ,,Уфа‘‘ в Германия.²⁰

Отношението на редакцията към предишните десетилетия е предимно пренебрежително, но все пак ранните години в развитието на киното в България не са подминати. В изключително​​ сантиментална, но пък абсолютно лишена от идеологически патос статия, Александър Божинов публикува своите спомени за пътуващото кино на Владимир Петков: ,,Ако г. Петков, който преди 40 години ни въведе в това вълшебство на движещите се изображения, е жив – да му дава Господ още живот и здраве, а ако е умрял – вечна да бъде паметта му.‘‘²¹​​ Още един значим материал, пряко свързан с ранната история на киното в България намира място на страниците на списание​​ Филм. Това е историческият мемоар на ​​ Панайот Хитров, издателят на​​ Киносвят​​ [1919-1920]​​ със заглавие ,,Първото кинопредставление в България.‘‘²²

Допълнителна информация за развитието на киното в България по това време дава отговорният редактор Георги Урумов. Той се подписва предимно под своите репортажи от първо лице от снимачните площадки на ,,Вин-филм‘‘ (,,Виена-филм‘‘). Там се среща с различни режисьори на студията и препредава срещите и разговорите си с тях в обширни мемоарни материали, които ако се изключи идеологическия патос, всъщност са високоинформативни и добре структурирани журналистически репортажи.​​ 

През 1943 кино ,,Култура‘‘ е натоварено със задачата да състави постоянна програма от седмични кинопрегледи. Списанието усилено промотира тази дейност. Програмата е наречена ,,Поглед към света‘‘ и за нея се изказва дори главния директор на ,,Уфа‘‘ Курт Цобел: ,,За да запълним тая празднота именно, ние поощрихме почина да се създаде едно кино за седмични прегледи, което да застъпи в програмата си и културния филм. Тоя почин беше подет от собственика на кино ,,Култура‘‘ г. Стефанов, който не пожали труд и старания, за да осъществи замисления проект.‘‘²³​​ Съдържанието се допълва от очерци за технически открития (по това време цветната лента навлиза главоломно, както говора в края на 20-те), статистики, откъси от сценарии.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Първият брой на списание​​ Филм, от 15. 07. 1942 програмира неговото излизане в средата и началото на месеца, на всеки петнадесет дена. Тази периодичност, с малки изключения не се нарушава почти до края: ,,Няколко полумесечия са пропуснати поради технически несгоди.‘‘²⁴​​ Структурално списанието също следва своята създадена в началото логика и много рядко отстъпва от нея. За своите 16 стр., списанието показва разнолик характер. От една страна, то служи за пропаганда на официалната политика и​​ реклама на немските филми на ,,Уфа‘‘ АД. Въпреки, че няма крещяща фашистка или нацистка символика по оформлението си, факт, който важи и за останалите военновременни издания в България, емблемите на режима се прокрадват чрез униформите, с които някои творци позират за снимки по това време. Все пак пропагандата прозира най-силно в текстовете. Едновременно с това​​ Филм​​ съдържа редица материали с богата информационна и историческа стойност, а последните му страници, изпълнени с развлечения, могат да послужат за първообраз на днешните плажни издания. С това многообразие и със сравнителното си дълголетие за този период, списанието се оказва най-значимото военновременно специализирано издание за кино в България.  ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ През 1944 за осем месеца излизат само 6 броя​​ като за последния се сменя​​ отговорният редактор.​​ Елефтера Мечкова-Андонова замества Георги Урумов на поста.​​ Освен това започва да се издава и печата в Плевен, най-вероятно заради бомбардировките над София от края на 1943. Неспокойният дух на времето се улавя безпогрешно на неговите страници: ,,Днес нервността у хората е повишена. Мнозина са предразположени едва ли не в всеки момент към избухвания, кипвания и спречквания.​​ (...) Живеем в тежки, изключителни времена, чието развитие не зависи от нас.‘‘²⁵

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Бяло и черно​​ (1943)

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Корицата на това двуседмично списание за киноизкуство и култура е черно-бяла снимка на популярна италианска актриса, над нея заглавката, на цветен фон, различен за всеки брой.​​ Текстът и снимките заемат почти еднакъв обем във вътрешността на​​ Бяло и черно, но са разположени небалансирано и оставят впечатление, че илюстративният материал се губи в обемните статии. В други случаи снимките са използвани безразборно за пълнеж към малки дописки. Материалите в списанието са от различен характер и на различни културни теми. Сериозни изкуствоведски анализи се балансират с по-леки рубрики и забавни приложения. Публикуват се и исторически материали. Особено внимание се отделя на взаимодействието на киното с другите изкуства – литература, изобразително изкуство, музика, театър, както и на отделните професии в киното, които традиционно попадат по-рядко в полезрението на пресата – сценография, грим, операторство. Именно в тези материали езикът е висок, интелигентен, особено в​​ случаите, когато е лишен от патоса на военновременния национализъм и правителствената политическа линия.​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Издаваното в София списание разполага с постоянни сътрудници: проф. Емануил п[оп]. Димитров (изобразително изкуство и кино), Иван Бурянов (музика и кино), Стамен Стаменов (критика) и Здравко Ем. Димитров (включително и превод от италиански). Те, заедно с редактора Николай Дончев са авторите на сериозните аналитични материали и очерци. Останалите текстове са обичайните портрети на звезди – актьори и режисьори и рекламни рецензии. Тук обаче, разказът на сюжета отстъпва място на задълбочената оценка и вникване в детайлите на филмовото изкуство. Описанието на фабулата е спомагателен, а не основен елемент на критическата рецензия. Въпреки, че по обективни причини оценката винаги е положителна, в тези текстове се забелязва истинска филмова критика. Авторите на​​  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Бяло и черно​​ разнищват филмовия език и разясняват творческите послания на филмите.​​ 

За разлика от предишните примери в същия период, структурата на изданието е стегната и утвърдена и почти не се променя по време на цялото течение. Обемът на изданието е впечатляващ:​​ 22–32 стр. при цена от 5-10 лв.​​ Повечето материали са подписани, включително и преводните – с автор, източник и/или преводач. В​​ това отношение слабо звено са снимките, които освен, че често не съответстват на текста, не е посочено и откъде са взети. Типографията също е разнородна – различни шрифтове на заглавия, рубрики и цели текстове, без основателна причина.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Бяло и черно​​ е ориентирано предимно към италианската култура – главно кино, но и литература, изобразително изкуство, музика, театър. Списанието е издателски аналог на​​ Филм​​ [1942-1944], но водещ геополитически дискурс е италианският филм. След киното, най-силно е застъпена литературата. Представят се разкази и поезия на съвременни италиански автори, както и биографични справки за тях. Преводите често се извършват от Николай Дончев, който очевидно познава отблизо италианската култура и може би това го прави подходящ за поста главен редактор на списанието.​​ 

Поради липса на редакторски​​ обръщения, разбираме интересни факти за политиката на изданието от постоянната рубрика ,,Строго поверително‘‘: ,,Необходимо е да запознаем публиката с артистични филми, и че към това трябва да насочваме нейния вкус, но за това пък не желаем да превърнем филма в едно изключително изкуство, за изтънчени естети. Филмът е създаден за народа и за народа трябва да си остане. (...) Да се култивира един добър вкус у публиката е твърде сложна работа. Към това се стреми точно и​​ нашето списание.‘‘²⁶​​ Рубриката е за отговори на читателски въпроси и неин водещ е човек с псевдоним Фанте, който с чувство за хумор задоволява любознателността и любопитството на читатели по всякакви теми, наред с което дава яснота и за възгледите на редакцията: ,,...списанието е предназначено не само за специалисти и крайно рафинирани люде, но и за една по-широка публика, която не би могла да следи и разбира винаги разсъждения и критики много проницателни и строги.‘‘²⁷​​ Показателни думи, за това, че списанието търси баланс между популярни и по-задълбочени материали. Фанте отговаря на писма от цялата страна, включително и от Скопие. ,,Нашето списание не може да изобилствува от такива статии​​ [относно техниката на филма], тъй като е списание за разгласа.‘‘²⁸​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ В него се разгласява най-вече италианското кино. Рубриката ,,Най-новото в италианския филм‘‘ представя новини от италианския филмов живот. Източниците на тази хроника не са посочени, но информацията е подробна и вероятно е плод на постоянен контакт с италианските филмови разпространители в България или италиански издания под ръка. По-късно рубриката​​ прераства в ,,Най-новото в европейския филм‘‘, където се поместват актуалности и от други съюзнически кинематографии. ,,Въпреки войната европейската кинематография не само не е отслабила своя производствен ритъм, но дори го е засилила, като е постигнала едно чувствително качествено подобрение. Тази година върху екраните на българските кина ще видим филми от следните страни, на първо място, Германия, която обещава значителен брой филми (...), сетне Италия, Унгария, Франция, Швеция, Дания.²⁹​​ По това време статистически ,,Унгарският филм държи трето място по броя на филмите прожектирани на българския екран – след германския и италианския.‘‘³⁰​​ Филмовата география на изданието се допълва от материали за Япония, Русия, Чехия и Румъния. Постоянната рубрика ,,Премиерите на софийските екрани‘‘ следи актуалния филмов афиш с рецензии за предстоящи филми. Води я Стамен Стаменов, който пише задълбочени критически рецензии, включително и отрицателни. Те са обемни, понякога достигат до една страница за филм, характеризират се с обективност и ерудиция.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Българското кино също намира достойно място в​​ Бяло и черно. Неотменно на 3-та страница се помества обширна статия на различна тематика. На нея се коментира състоянието на българската кинематография, дават се насоки и препоръки за нейното развитие.​​ Дейността на фондация ,,Българско дело‘‘​​ е силно застъпена. ,,Сериозна и солидна основа и предпоставка за смислено и национално българско филмово творчество се сложи чрез филмовото предприятие ,,Българско дело‘‘. (...) Имайки предвид силното въздействие на киното, високообразователната стойност на културните филми, ,,Българско дело‘‘ взе присърце идеята да засили производството на културни филми. (...) Когато става въпрос за българско филмово творчество, има се предвид здравото и реалистично, обществено осмислено филмово творчество, предназначено да служи преди всичко на българските национални интереси. Тая именно задача си е поставило и филмовото предприятие ,,Българско дело‘‘. С това то предначертава и посочва пътя, по който трябва да се движи българското филмово творчество, определя какъв трябва да бъде характера и съдържанието на българския национален филм. (...) Моралната и материална подкрепа на държавата в българското национално филмово производство е многостранна и значима. С това българската държава прави значителен принос за развоя на​​ нашето филмово творчество.‘‘³¹​​ От последните две изречения става ясно, че държавата, чрез фондация ,,Българско дело‘‘, вече подкрепя филмопроизводството.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Още в своя първи брой, изданието съобщава за предстоящия филм​​ Сватба​​ (1943, реж. Борис Борозанов). Следи се развитието на продукцията. Както вече стана ясно – дадена е дефиниция за правилен филм – националният филм и пътят, който той трябва да следва. ​​ Филмът на Борозанов е първата игрална продукция на ,,Българско дело‘‘.³²​​ Той трябва да покрива определените критерии за национален филм и съответно да стартира новото летоброене в българската киноистория. Брой 5 вече анонсира готовата лента с голяма редакторска статия. Главният редактор приповдигнато го определя като ,,добро начало за българския национален филм‘‘.³³​​ Оценява се високо режисьорската работа на Борис Борозанов, техническите качества на снимките (в лицето на оператора Бончо Карастоянов) и монтажа, както и актьорската игра на Асен Камбуров, Стефан Пейчев и Маня Бижева (в следващи броеве са поместени обширни интервюта с Камбуров и Бижева). Текстът дава и пълно определение за национален филм: ,,Преди всичко филмът​​ е осъществен напълно с наши, български средства – технически и други... (...) Както и трябва да се очаква от един опит за национален филм, ,,Сватба‘‘ е изграден на битова основа, в която са вплетени моменти из войните, които нашия народ води (...), и в които той разкри себе си, като показа ония добродетели (...), които са изконни на племето ни и благодарение на които той можа да създаде своя държава, да я закрепи вътрешно и външно и да я превърне в първа сила на Балканите.‘‘³⁴​​ Широко се използва националистическа реторика. Тя е характеристика и на популярният днес патриотичен популизъм, който в момента би трябвало да е в периферията на политическото пространство, но по време на Втората световна война е официална политика на правителството. След като обикаля страната няколко месеца, филмът се завръща отново в София – в кино ,,Култура‘‘. Посветена му е критическа рецензия в постоянната рубрика ,,Премиерите на Софийския екран‘‘. Определен е като ,,безсмъртна филмова творба на ,,Българско дело‘‘³⁵, но този път е допусната и минимална отрицателна критика: ,,Въпреки тук-таме забележимите в постановъчно или техническо отношение грешки и​​ опущения, ,,Сватба‘‘ изпъква като първият сериозно замислен български национален филм...‘‘³⁶

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Отбелязват се предстоящите ко-продукции между България и Унгария: ,,За българско производство не може още да се говори, тъй като цялото внимание на публиката ще бъде насочено към новия филм, производство на ,,Българско дело‘‘, изработен в сътрудничество с унгарци ,,Българо-унгарска рапсодия‘‘. Това ще бъде началото на една редица от български филми с унгарско сътрудничество и се надяваме, че то ще може да допринесе действително за развитието на нашата кинематография.‘‘³⁷

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Тоталитарните режими традиционно разпознават киното като най-подходящо средство за масова пропаганда. По време на Втората световна война, то изпълнява тази роля с пълна мощ. Военните съюзници на България – Германия и Италия наводняват пазара със своя продукция – т. нар. национални филми, с патриотична и историческа насоченост. Специализираните издания за кино също се включват в това културно-политическо явление.​​ Бяло и черно​​ следва плътно тази линия, акцентирайки върху италианското кино и култура. Те са водеща тема на многобройните​​ му, за времето, страници. Изданието е амбициозно, но просъществува в рамките само на няколко месеца (от​​ 15​​ март – до 25 декември 1943).​​  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Последният брой пожелава на читателите си щастлива 1944 година и изчезва от пазара.