СЪБИТИЯ В КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ - 2017, Брой 2

С художника Страхил Ненов за изложбата му „Сто настроения на морето“ 11 май – 27 май 2017 г. / СБХ, „Шипка“ 6. И за студентите му в Националната художествена академията.

Въпрос:​​ Господин​​ Ненов,​​ да започнем​​ от​​ това – как се роди тази​​ изложба.​​ Видях я​​ малко преди закриването​​ ù, но​​ имаше​​ посетители​​ и в двата дни, през които ходих да я гледам. Това​​ не се​​ случва често в​​ края на една изложба.​​ 

 

Страхил Ненов:​​ Мисля,​​ че не мога да не съм доволен от интереса към изложбата. Особено от това, което споделиха​​ с мен​​ част от​​ посетителите​​ за​​ усещанията си от картините.​​ Питаха​​ ме и дали е свързана​​ с годишнина. Не, не е – очевидно​​ беше дошъл моментът да изразя впечатленията​​ и наблюденията си за морето, които​​ са​​ ​​ ме​​ занимавали​​ дълги години.​​ И​​ при​​ достатъчно​​ натрупване​​ -​​ идва ден, когато започваш да​​ го​​ рисуваш. Понеже​​ започнах на​​ малки формати,​​ а имах да казвам още много неща,​​ продължих да рисувам.​​ Когато​​ станаха​​ 100 картини, реших, че трябва да спра.​​ Картините са рисувани​​ не от натура, а​​ по натрупани​​ впечатления и преживявания.​​ Ако мога така да се изразя - понеже не мога да пиша, това е моята поезия, посветена на морето.​​ 

Завърших картините преди​​ 2 години. Но времето за което съм ги нарисувал е много по-малко,​​ както се казва –​​ нарисувах ​​ ги​​ на прима виста.​​ 

 

D:\__АРТ ДИАЛОГ - 2 - 2017\Страхил Ненов - ИНТЕРВЮ и ФОТОСИ\IMG_0622.JPG

 

Въпрос: Дори да са създадени за 2 години, това означава по творба на седмица, което звучи невероятно, имайки предвид и преподавателската Ви натовареност.​​ 

 

Страхил Ненов: Бързах да изразя натупаните​​ наблюдения​​ и настроения,​​ затова и картините станаха толкова много.​​ Помогна ми​​ това,​​ че не работех от натура, а също и​​ избрания материал​​ ​​ сухия​​ пастел.​​ Масленият пастел ми е по-близък, защото с него правя ескизите​​ към маслената си живопис. Със сухия пастел започнах да работя не толкова отдавна.​​ Затова започнах и​​ на по-малки формати. Оказа се​​ благодатен материал​​ при​​ импулсивно и бързо​​ рисуване. Не се налагаше да прекъсвам​​ работа и да изчаквам, както е при други техники, което е отлично, защото след това обикновено си​​ в​​ друго настроение.​​ Когато усетих, че без натурата, която те​​ разсейва,​​ работя много по-бързо – продължих.​​ Можех​​ да си позволя​​ и​​ експерименти, предимно цветови и много бързо​​ да ги предам​​ на листа.​​ ​​ 

Когато ги правех нямах намерение да ги излагам,​​ защото са малки картини​​ при това - само пастел.​​ Рамкирах ги, но​​ си стояха така, 2 години.​​ 

 

Въпрос:​​ Трудно​​ за вярване – при наличието на цяла готова изложба.​​ 

 

Страхил Ненов:​​ Може би защото​​ освен художник,​​ съм и преподавател, което е още по-поглъщаща работа.​​ Двете неща трудно вървят заедно. Преподаването​​ изисква​​ отдаване, трябва да живееш с това. Не го ли вършиш​​ както трябва, ти​​ си просто​​ един чиновник,​​ ходещ на работа,​​ което е убийствено за студентите.​​ За да си им полезен​​ да изявят всичко, което носят в себе си, трябва много време​​ първо,​​ за​​ да ги опознаеш. Те трябва да чувстват, че си им и приятел, за да са сигурни в теб и се​​ вслушват в това, което им казваш. Не съм очаквал, но се оказа, че на тази възраст се налага и​​ да ги възпитаваш. Много от студентите не са наясно с нещата от живота, със себе си, да не говорим за това какво смятат​​ да правят след като завършат. Освен времето,​​ това​​ означава и много емоция,​​ и​​ въпреки че първо​​ си художник,​​ рисуването​​ върви по-бавно и​​ малко​​ по-отстрани.​​ 

Но явно съм имал идея за изложба​​ след като съм ги рамкирал още преди 2 години. Но не съм предприемал нищо в тази посока.​​ Да решиш да​​ покажеш​​ творби​​ трябва и смелост, за​​ което е необходима и​​ малко подкрепа от околните, на които вярваш. За тази изложба – подтикът​​ дойде от колега художник, мой съученик, който като си дойде от Канада и видя творбите​​ ми​​ каза:​​ Добри са, това си ти. Трябва да ги покажеш.​​ Не помня по какъв​​ повод споменах, че имам готова изложба​​ и колегите от СБХ​​ казаха​​ – ами дай я, тук ù е​​ мястото. И понеже и залата,​​ и периода​​ 

11​​ май​​ -​​ 27 май, който ми предложиха​​ бяха отлични​​ – направих я.​​ 

 

Председателя на СБХ Любен Генов​​ открива изложбата на Страхил Ненов

 

Доволен съм и от откриването на изложбата, защото смятам, че всяка изложба трябва да е и празник за всички​​ – близки, колеги, посетители.

 

Изложбите ми са били предимно извън София. Може да се каже,​​ че тази изложба е първа по-голяма самостоятелна изложба. Когато споделих,​​ че ще правя изложба и то на „Шипка“,​​ и​​ ​​ ще е​​ пастел - малки формати, колеги казаха: „Чакай,​​ за цялостно представяне​​ не е сериозно​​ “. Наложи ми се да отговоря, че картините, според мен​​ изразяват това, което съм искал да вложа в тях и​​ рискът да се представя само с пастел не ме плаши. Картините​​ изразяват​​ ​​ моите чувства и​​ се надявам, че това ще бъде разбрано. Не си сигурен никога, разбира се, но според мен хората усетиха настроенията, които съм искал​​ да предам, почувстваха ги, а за​​ мен това беше най-важното.​​ 

Въпрос: Море – ясно защо –​​ един от най-интересните, макар​​ и трудни​​ за рисуване​​ обекти.​​ Както се казва – обект за​​ майстори.​​ Но​​ защо –​​ сух​​ пастел, който е толкова труден за предаване на светлина, например?​​ 

Страхил Ненов:​​ Един колега ми припомни, че веднаж съм казал, че пастелът е несериозен материал.​​ Така смятах.​​ Сега мога да кажа, че пастелът е незаменим за някои случаи -​​ когато​​ съм измислил картината​​ мога много бързо да я предам на листа.​​ Усетих, че без натурата мога да си позволя​​ и​​ експерименти.​​ Всяка творба всъщност е едно мое настроение, но​​ не по натура. А​​ откъсването от натурата​​ ми дава възможност да мисля повече за цвета, а дори и за композицията.​​ Така с един и същ материал можеш да постигнеш разнообразие, а аз не обичам да се повтарям.​​ 

Въпрос:​​ ​​ Как решавате, в такъв случай една основна задача​​ – постигането на собствен стил?

Страхил Ненов:​​ За мен стилът не е​​ повтаряемост в композиционно или цветово отношение, за да бъдат​​ разпознаваеми творбите ти.​​ Аз​​ не бих нарекъл това стил. За мен това е по-скоро начин да работиш​​ бързо и да правиш повече картини.​​ Разпознаваем можеш да бъдеш по чувствата, които влагаш в картината. Затова и нямах идея да ги излагам. Правех ги за себе си, така се родиха. Така работя. Аз не съм любител​​ на концептуални изложби и творби,​​ на​​ изложби на определена тема, по която​​ всички работят,​​ на​​ изложби с куратори.​​ 

Идеята за изложба, заглавието на изложбата,​​ също​​ се роди след като​​ всички творби вече​​ бяха готови и дори рамкирани. Когато се замислих как да ги обединя под някакво общо заглавие​​ – то изплува самò. Картините родиха и заглавието,​​ и​​ каталога,​​ и поканата. Но в процеса на работа и дори след като приключих да рисувам. А​​ не предварително.

Въпрос:​​ Изложбата​​ в нейната цялост​​ звучи​​ така, сякаш е правена цял живот, защото тези 100​​ творби предават​​ едва ли не​​ всяко състояние на морето,​​ брега, небето,​​ което ти се е случвало да видиш​​ през живота си​​ и то, ако си имал възможност​​ да го наблюдаваш дълго.​​ 

Но много​​ от​​ това, което виждаш в​​ творбите​​ ​​ дори не си си го представял.​​ Затова, гледайки изложбата „Сто настроения на​​ морето“ имаш​​ чувството, че​​ за морето​​ няма какво повече да се каже.​​ 

 

Страхил Ненов:​​ Морето всеки момент е различно. Затова тези картини са само​​ част от​​ моите настроения,​​ свързани с него. Много от тях съм усетил и преживял, но много​​ са​​ недействителни – може би съм искал така да бъде.​​ Исках да​​ събудя, да​​ предизвикам​​ друг поглед към​​ морето​​ у зрителя​​ – ​​ не само като място, на което човек е​​ отишъл на почивка.​​ 

 

Въпрос:​​ Със сигурност го​​ постигате​​ дори само​​ чрез това, че​​ морето, небето,​​ пясъкът​​ в една творба​​ се оказва, че могат да бъдат​​ изцяло в кафяво, а в друга – в​​ червено.​​ Не си спомням​​ подобен поглед към морето.​​ 

 

 

Страхил Ненов:​​ Винаги съм смятал, че трябва да си напълно готов за всяка своя изложба.​​ Трябва да си готов, когато​​ обявяваш, че ще правиш​​ изложба. Много колеги заявяват датата за изложбата си и тогава сядат да работят за нея. Не го разбирам, защото това те кара да работиш много бързо. Не че не е възможно, но работейки така някои неща си принуден да решаваш прекалено​​ бързо, а те изискват повече време, да речем.​​ Затова смятам, че ако си решил да откриваш​​ изложба, а дори​​ да не си решил – тя​​ трябва да е готова.​​ 

Освен това, когато​​ си преподавател и​​ на себе си като художник,​​ и на изложбите си​​ гледаш по друг начин​​ -​​ трябва да си добър.​​ Защото - ако ти си неуверен или слаб художник, след като ти си този, който обучава и вдъхва кураж на студентите – как те да бъдат уверени в себе си?​​ Въпреки, че​​ имаш много по-малко време да рисуваш и това ти​​ пречи.​​ Но​​ накрая​​ си казваш -​​ нали със студентите работя с единствената цел​​ – да станат по-добри художници​​ от мен и щом в това не съм се изложил – няма страшно.​​ ​​ 

 

Страхил Ненов в обичайната​​ си среда – студентите

 

Въпрос:​​ Изглежда,​​ че успехът на една изложба е още по-важен за Вас, заради студентите Ви.​​ 

 

Страхил Ненов:​​ Да защото в нашата сфера студентите имат нужда да вярват на преподавателя,​​ и​​ то 100 %.​​ 

 

Въпрос:​​ А за целта се ​​ изискват и много други неща извън професионалните знания и умения.​​ Мисля, че на това дори​​ не можеш да се научиш, ако не го​​ носиш в себе си. Имах щастието​​ да​​ следвам​​ при​​ преподаватели, които​​ освен висока класа като професионалисти,​​ независимо от​​ голямата си заетост,​​ знаеха за нас повече от близките ни, така че въпреки възрастовата разлика,​​ ни бяха​​ приятели.​​ Резултатът от това​​ беше че​​ всички​​ работехме​​ не просто да знаем и можем, а и​​ да ги впечатлим. Защото виждахме, че​​ всякакъв​​ друг резултат би ги огорчил. ​​ 

​​ 

Страхил Ненов:​​ Това е начинът в нашата сфера. Ако​​ не си​​ достатъчно време​​ със студентите – първо за да ги опознаеш, а те са толкова различни и като хора и като талант - не​​ можеш да знаеш кой от какво се нуждае. Когато​​ между преподавател​​ ​​ и студенти​​ няма граница, когато си с тях във всичко и преживяваш личните им неща, тогава можеш да кажеш,​​ че ги познаваш.​​ Иначе не знаеш от какво се нуждае всеки и нищо​​ не можеш да им дадеш.​​ Няма значение колко са – работиш с всеки индивидуално.

 

Въпрос:​​ Със​​ сухия пастел е трудно да постигнеш осветяване на даден обект и светлина в картината.​​ Известно е, че​​ е​​ по-добре да го правиш​​ с други средства.​​ Не че не познаваме​​ страхотни​​ изключения​​ в това отношение, но все пак​​ ​​ са​​ изключения.​​ 

 

 

Страхил Ненов:​​ Така е – трудна техника, особено от гледна точка на светлината. Когато си завършил творбата и започнеш да фиксираш със съответния спрей, ​​ въздушната струя отнася част от най-горния слой. И понеже той няма голяма покривност, този отнет от листа прах най-много личи на най-светлите части,​​ те понижават интерзивността си​​ и светлината се приглушава. Ако си я постигнал,​​ рисуваш отново тези места и пак фиксираш. Понякога обаче по-меката светлина може да ти харесва повече и тогава го оставяш така.​​ 

С масления​​ пастел можеш да постигнеш по-интензивен цвят и по-голям контраст, той е по-близо до маслената живопис. При сухия пастел трябва да се работи много внимателно, защото​​ веднага проличава всичко, което е некачествено.​​ Деликатен е, но отдадеш ли му се –​​ с него можеш да постигнеш неща, които​​ с друг материал не можеш.​​ Като говорим за сериозен или несериозен материал – малко преди откриването на изложбата си спомних, че у нас има такава колекция на Рьорих. Уникална колекция от пастели, работени в Тибет, която сина му,​​ благодарение на Людмила Живкова, дари на България.​​ Дори само тази прекрасна колекция представя Рьорих като един много голям художник.​​ Да не изброяваме импресионистите, работили​​ сух пастел.​​ 

 

Въпрос: … тоест – когато си овладял материала, с който работиш​​ няма трудна техника, тя е само средство за изразяване.

 

Страхил Ненов: Да,​​ ако не​​ се отказваш само защото сухият пастел е​​ трудна техника. Труден​​ като акварела.​​ За него един​​ колега​​ -​​ Сава Цоневски, много по-възрастен от нас, на 91-92​​ години може би, но​​ работещ повече от​​ нас, казва че е много труден, защото трябва да овладееш водата. А водата е много трудно нещо.​​ ​​ 

По повод техниките – след много години работа с различни материали в някои от тях стигаш до технически похвати, които на останалите не са известни. Някои от тях са много ефектни и те​​ те​​ отличават от останалите колеги.​​ Някои колеги са склонни да ги споделят, други ги пазят за себе си.​​ Всичко,​​ което аз съм научил и до което сам съм стигнал,​​ го предавам на студентите, но им казвам, че не можеш да бъдеш интересен само с технически похвати​​ или дори открития.​​ Поне не​​ за​​ дълго.​​ Едно творчество не може да​​ се крепи на тях.​​ Ако в картините ти липсва​​ чувство и преживяване – това не е изкуство.​​ Във всеки случай – ти отсъстваш. Трябва да се усети твоето отношение, а не да​​ работиш​​ само в цветовата гама,​​ да кажем,​​ с която си разпознаваем.​​ Освен това когато рисуваш различни обекти не можеш да подхождаш по еднакъв начин, защото едни неща са важни при рисуването на пейзаж, а съвършено други​​ – при портрета, да речем.​​ А и дори когато правиш портрети – те трябва да говорят за обекта​​ и за това как ти се отнасяш към него.​​ Ако робуваш на стила си – те стават еднакви.

 

Въпрос:​​ …​​ наричам тези портретисти​​ - дворцови,​​ защото​​ наистина​​ всичките им​​ портрети си приличат. Докато, виждайки​​ за пръв път портрета на​​ съдия Никола Чехларов, рисуван от​​ Майстора,​​ се замислих дали ако не го бях го видяла в едно​​ изследване, бих познала, че е рисуван от него​​ –​​ толкова различно е излъчването на Чехларов​​ от други портрети на Майстора. ​​ ​​ 

​​ 

Страхил Ненов:​​ … да добавя, че когато​​ в депото на Кюстендилската галерия​​ видях за пръв път портретите​​ на Георги Димитров и Сталин, рисувани от Майстора​​ си казах - да, Майстора​​ е, да – неговият​​ стил, но​​ виждаш, че​​ в тези два портрета​​ я няма душата на Майстора.​​ ​​ 

 

Въпрос:​​ Какво още казвате на студентите си по най-важния и може би най-сложен въпрос – изграждането на собствен стил.

 

Страхил Ненов:​​ Че стилът не е и не може да бъде самоцел.​​ Че​​ всеки човек е уникален и всеки трябва да се опре на това, което носи в себе си,​​ без да се влияе от стила на други художници, дори да са много добри. И че по-важно​​ от стила,​​ който трябва да се стремят да изграждат е – творбите им да отразяват преживяванията и чувствата им.​​ 

 

Въпрос:​​ Тоест – стилът, възниква на основата​​ на личните качества​​ и в резултат на развитие на професионалните​​ умения да​​ се изразяват чувствата и преживяванията​​ по отношение на изобразяваното. ​​ 

 

Страхил Ненов:​​ Затова,​​ когато работех картините,​​ единствената ми грижа беше да предам​​ чувствата и​​ вълненията, с което съм​​ ​​ рисувал​​ всяка една от тях.​​ Затова и​​ ме зарадва казаното​​ от​​ посетителите,​​ а и​​ от​​ специалистите,​​ за картините, от които личеше, че бяха​​ усетили, че те са преживяни, че не са правени с комерсиална цел.​​ 

 

Въпрос: …​​ Но,​​ казано с​​ езика на галеристите,​​ ​​ творбите​​ са много продаваеми.

 

Страхил Ненов: Може и да е така, но аз не съм подхождал към тях с​​ тази цел. И поради това, че съм установил много отдавна, че този, който гледа, независимо с какво образование и с какъв художествен вкус е,​​ никога не трябва да бъде подценяван. И ще дам​​ пример​​ от началото на пътя си като художник​​ – мой​​ познат, производител на зеленчуци,​​ искаше да подари​​ картини на​​ посетили го​​ партньори от чужбина​​ и ме помоли да му предложа няколко неща. Избрах няколко​​ по-колоритни, по-впечатляващи​​ според мен, но и няколко,​​ които бях оставил​​ за себе си, защото намирах, че по-добре изразяват чувствата, които са ме вълнували. И човекът​​ без всякакво колебание​​ избра точно тях. Затова​​ и казвам на всеки свой студент – работи​​ така,​​ че картината да​​ харесват на теб, не мисли за публиката​​ и за това дали ще се продават. ​​ 

 

Въпрос:​​ Смятам,​​ че най-сериозното постижение на творбите е, че в много от картините има море, което ние със сигурност никога няма да видим, колкото и да​​ го наблюдаваме. Защото​​ са измислени от Вас състояния.​​ Както казва писателят Павел Павлов – изобразявам светове, които сам бих искал да населявам.

 

Страхил​​ Ненов:​​ Може и това да е обяснението​​ – не съм мислил от тази гледна точка.

 

Въпрос:​​ Защото​​ Вие сте автор на творби,​​ тоест - един от тези, които,​​ условно казано, Господ е целунал по челото,​​ а ние – публика.​​ Използвам този израз, без да съм вярваща, защото няма​​ как да не призная съществуването на нещо над нас и извън нас, след като​​ дори съвременната наука не е дала вразумително обяснение на въпроса: Как​​ възниква творческия​​ процес,​​ какви​​ са движещите го сили и защо​​ едни хора могат и са автори, а други - не? И как авторите създават една творба.​​ 

Професионалният ми интерес към​​ процесите в​​ българската​​ култура​​ обикновено ме кара да задавам тези въпроси на​​ всеки творец, с когото разговарям. Въпреки че го правя от години,​​ авторите също нямат​​ обяснение на тази енигма – създаването на творба. Отговорите им обикновено са за това​​ ​​ - как​​ „записват“ това, което „звучи“ в главата им – музика, картина, поезия,​​ проза. Вие го направихте, без​​ да съм Ви задала въпроса, за което благодаря.​​ 

 

Стана ясно, че каквото и да правите като художник винаги го свързвате и със студентите. ​​ Няма да питам колко време им отделяте, защото​​ студентите, както разбрах,​​ мислят, че живеете в Академията.​​ Но е ясно и че те чувстват, че са на първо място.​​ 

 

Страхил​​ Ненов:​​ Ако не е така – защо да преподавам?​​ Талантът е капитал​​ и преподавателите сме отговорни за развитието му.​​ Често ме питат има ли толкова талантливи студенти днес, колкото преди, когато напливът към Академията беше много голям.​​ Да има, дори по-талантливи​​ от моето поколение,​​ особено през последните 2-3 години.​​ Нещо повече, понеже водя​​ курсове и в тях идват деца, които учат в​​ математическа или​​ в немската гимназия или​​ в други училища, а не в нашите​​ специализираните​​ средни училища, виждаш рисунки, които са работили сами, без да са се обучавали при​​ никого. Да​​ можеш да направиш такива рисунки, без да си учил за​​ композиция, за светлосенки и т.н. ​​​​ – това е​​ талант. Да не говорим за децата от нашите училища – имаме изумителни таланти. Лошото е, че понеже у нас няма достатъчно работа​​ много от​​ тях тръгват да учат в чужбина, за да си​​ намерят​​ по-лесно​​ работа​​ след завършване. Със сигурност ще се разочароват, защото смятам, че​​ у нас ще получат по-добра​​ подготовка.​​ 

Проблемът ми със студентите и то с немалко от тях,​​ е само един – питам: защо не работиш? И отговорът е – нямам мотивация. Казвам им – ние когато бяхме студенти тази дума не я знаехме. Фактът, че са ни приели в Академията беше достатъчен, за да работим​​ здраво​​ ​​ – от тъмно до тъмно.​​ 

Като материална база нашите училища отстъпват​​ на западните, но​​ има всичко необходимо​​ за работа, а​​ като система​​ за обучение,​​ преподаватели​​ и​​ всичко​​ друго, което е важно,​​ не само не​​ им​​ отстъпваме, а смятам, че сме по-добри​​ от тях. Усещането при нас е друго,​​ дори само поради това, че​​ ние сме на разположение на студентите от сутрин до вечер.​​ При нас​​ студентите основно рисуват, а не пишат есета, не разработват концепции,​​ както е в много​​ специализирани средни и висши​​ училища​​ на запад. Но според мен​​ студентите​​ недостатъчно работят.​​ Питам: Защо не работиш, какво ти липсва – ателието ти е ателие, в центъра на София,​​ моделът - ​​ срещу​​ теб, аз съм до теб или съм на повикване 24 часа в денонощието.​​ Като ги притисна някои си признават: Мързи ме.​​ Но такива влияят​​ на мотивираните и работещите.​​ Ако в един курс има повече от един, който го мързи и не го е срам да ми го каже, той разлага и останалите.​​ ​​ 

 

Въпрос:​​ Гонете ги.

 

Страхил Ненов:​​ Казвам им – днес няма толкова работа,​​ колкото когато​​ ние се дипломирахме, затова всеки трябва да се стреми да бъде номер 1.​​ Лошо е, когато​​ студенти на​​ 25​​ -​​ 26 години​​ не разбират това.​​ Имаме студенти вече завършили едно​​ висше​​ образование и май само те знаят за какво са в Академията и какво ще правят утре.​​ 

 

Въпрос:​​ …​​ Ако е така -​​ семейството и училището не са си свършили работата.​​ 

 

Страхил Ненов:​​ Има изключения, разбира се, дори такива, които изкуствено удължават следването си с година, за да натрупат творби​​ и да могат да се представят и реализират.​​ ​​ Но​​ когато завършват и се оказва, че няма работа​​ и​​ за да се издържат​​ трябва да работят нещо друго -​​ това е много тежко. И понеже отношенията ни продължават и след завършването им – виждам, че​​ липсата на подходяща работа​​ при много от тях​​ продължава години.​​ И ти е мъчно,​​ защото си ги мотивирал​​ за професия, в която​​ съществуването е толкова трудно. Те се чувстват излъгани. Обвиняват​​ ни, че​​ създаваме безработни.​​ Чувстваш се виновен, че си ги вкарал едва ли не в​​ капан, обрекъл си ги на мизерия.​​ ​​ 

 

Въпрос​​ …​​ Има​​ много​​ безработни счетоводители, въпреки че са най-търсената професия.​​ С​​ творческите професии​​ в почти всички жанрове е така навсякъде по света​​ – успяват само част от тях, които имат не само професионални качества, а и нужните човешки качества и на първо място​​ - характер.

 

Срахил Ненов:​​ Така е - трябва сила на духа, за да се реализираш.​​ Мои съученици, които в 90-те заминаха в чужбина​​ се реализираха​​ ​​ като художници, но икономическата криза промени нещата и някои​​ вече​​ не живеят от професията си.​​ В​​ повечето държави намирането на работа вече е​​ същият проблем, какъвто е и у нас.​​ Има великолепни деца, които не се предават, но повечето не са такива.​​ Случайни контакти помагат на някои бързо да се реализират, но за повечето животът е тежък.

 

Въпрос:​​ Не смятам, че има​​ случайни​​ неща. Ако нямаш качествата да развиеш един контакт в общуване той​​ умира, без да донесе нищо.​​ Повечето млади хора просто не мислят по въпроса​​ – те очакват​​ от околните да имат към тях отношението, което имате​​ родителите им​​ и Вие.

 

Страхил Ненов:​​ Основното, за което трябва​​ да мисля като преподавател,​​ е​​ как да им помогна да​​ развият таланта си и​​ с какви средства да работя с всеки един от тях, защото един може да понесе и критика, но друг реагира само на​​ похвала и ти трябва първо това да откриеш – кой​​ какъв човек е и най-важното – в каква посока да насочиш развитието на таланта, който носи.​​ 

Моят принцип е – да ​​ им помогна по-лесно и по-бързо да преминат през неща, които ги отклоняват от основното – от творчеството. ​​ Упрекват ме, че прекалено много се грижа за тях, а те трябвало сами да преодоляват трудностите, за да се подготвят за тях. Сигурно истината е някъде по средата.

 

Въпрос:​​ Сега по колко души са в клас​​ в Академията?

 

Страхил Ненов:​​ по 10-12 души.


Въпрос:​​ Прекалено много​​ са за висше училище по изкуствата.​​ Не знам кога Министерството на образованието, към​​ което, неизвестно защо, прехвърлиха​​ трите държавни академии​​ по изкуствата, ще разбере, че те се различават от всички останали​​ висши училища. Дори само по това, че​​ студентите не ходят​​ отвреме - навреме на​​ „практика“ -​​ те​​ ежедневно създават творчески продукт​​ под ръководството на преподавателите си,​​ разбира се.​​ Коригираш и обясняваш на всеки студент грешките, държиш му ръката, както се казва ​​​​ - как да ти стигне времето, ако​​ класът е повече от няколко човека.​​ Алтернативата​​ ​​ е – или се изразходваш емоционално и физически ​​ през дългия ден и това ти пречи да се развиваш, или ставаш чиновник, за да се съхраниш. Няма други​​ варианти,​​ ако класовете са повече от 5-6 души.​​ 

 

Страхил Ненов:​​ Да наистина са големи класовете, а​​ с всеки работиш индивидуално.​​ 

 

Въпрос:​​ Студентите каква част от деня прекарват в Академията?

 

Страхил Ненов:​​ През 4 дни от​​ седмицата по 8-9 часа, защото​​ специалният​​ предмет гълта 5-6 часа. Когато един курс се оказа само с 20 % софиянци,​​ се​​ зарадвах, защото извън София има още по-малко възможности за реализация, мислех че ще работят​​ здраво, няма да излизат от Академията. Но те​​ започнаха да​​ отсъстват​​ и от редовните занятия. Отивам в общежитието да ги търся – здрави са, но нищо не правят, лежат!​​ ​​ Не съм го правил​​ досега, но мисля да направя среща с родителите,​​ които съм сигурен, че са горди, че децата им са​​ в Академията​​ и се лишават,​​ за да могат те да следват,​​ но​​ не​​ знаят, че ​​ нищо не правят. Това не е честно!​​ 

 

Въпрос:​​ Да не говорим, че​​ може би са заели​​ мястото на някой друг, който не е успял да постъпи и който би работил.​​ 

 

Страхил Ненов:​​ Занимавал ме е този въпрос, но си мисля, че това не сигурно. Изживя се ​​ мита,​​ че​​ Академията е елитарна, че се приемат само деца на художници, че влизането е с връзки.​​ Въпреки че дали поради​​ генетично заложените способности, което не винаги е гарантирано,​​ или​​ поради​​ по-добрата си подготовка при постъпване, но поне в средното училище, което завърших,​​ децата от семейства на художници​​ се​​ справяха по-добре от останалите.​​ 

Сега​​ не е така,​​ приемът е много демократичен.​​ В момента имам студент, който е на 65 години, което преди не можеше да се случи. Интересно ми беше – как ще се впише в тази възрастова среда,​​ как ще го приемат студентите. Оказа се, че няма проблем, може би защото той е и много интелигентен, а освен това – много​​ сериозен към задачите си. Завърши успешно първи курс. Доволен съм и затова, че той​​ е доказателство за това, че винаги можеш да започнеш нещо ново​​ в друга област и то – на всякаква възраст. Това много​​ помага, защото студентите​​ си мислят – дипломиране, после – член на Съюза и това е​​ не само върхът, но едва ли не​​ краят.​​ 

 

Въпрос:​​ А то е началото на пътя

 

Страхил Ненов:​​ ​​ Целият​​ път​​ е​​ едно начало.

Днес в Академията могат да следват и хора с увреждания, на количка, с увреден слух и това е правилно, защото тази професия е подходяща за тях. Правил съм предложения да​​ се​​ отделят по няколко бройки​​ и в средните училища, както при нас в Академията.​​ Прекрасни деца са, особено тези с увреден слух – талантливи, интелигентни, всеотдайни. Проблем​​ имаме​​ само с​​ деца, които са имали психически проблеми и влизат с удостоверение от диспансер, показващо, че всичко е наред, но обикновено това не е така и следването не е от полза нито за тях, нито за околните.​​ 

Изобщо,​​ въпреки спадналия наплив към Академията,​​ аз не виждам разлика в качествата на кандидатстващите – много талантливи млади хора са​​ и ми е странно,​​ когато се казва – нашето поколение – вашето поколение.​​ С поне 50 души от бившите ми студенти поддържам връзка. Те знаят, че винаги могат да разчитат на мен, а и аз на тях.​​ Те са великолепни и като хора – искат да живеят и работят тук, а не в чужбина, някои от тях дори искат да отидат да живеят на село, за да се съсредоточат само върху това, което искат да правят. Толкова груби станаха нещата у нас, че някои от тях ми казват, че избягват да излизат от къщи.​​ 

 

Въпрос:​​ … творбите, които светът на изкуството оценява високо,​​ винаги​​ носят​​ националните особености на автора​​ и са ценни именно с това.​​ Така че, независимо дали осъзнават това или не,​​ студентите Ви са прави, че​​ искат да живеят и работят у нас.​​ 

 

Страхил Ненов:​​ Така е –​​ и ме радва, че студентите ми искат да живеят и работят в България.

 

 

Творческа биография на​​ Страхил Борисов Ненов

+359​​ 888 943 540

​​ Роден на 17 август​​ 1960 г. ​​ 

Образование:​​ 

1980 г. – ССХУ за изящни изкуства „Илия Петров“, София  ​​​​ 

1988 г. – Национална художествена академия, София ​​ – Специалност „Стенопис“​​ 

Член на СБХ от 1993 г.​​ ​​ 

Преподавателска дейност:

1993-2003 – преподавател в Национална гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“​​ 

2003 – и до​​ момента -​​ старши преподавател по живопис в​​ Национална художествена академия, Катедра „Стенопис%

 

Професионална реализация:

1990 – Стенопис, техника „Мозайка“, 32 кв.м., Телевизионна кула „Копитото“

1993 –​​ Стенопис, техника „Секо“, 18 кв.м., РВД – Аерогара, София

2000 – Самостоятелна изложба „Живопис“, галерия ​​ „Велина“, гр. Велинград, България

2004 – Самостоятелна изложба „Живопис“, Клуб „Асоцияция на завършилите Токайски Университет“, София

2006 – Участие в „Биенале на Пастела“, Полша

2007 – Самостоятелна изложба „Живопис“, хотел „Гардения“, гр. Банско, България

2007 – Участие в международен пленер „Де Ниро“ гр. Битола, Македония

2008 – Самостоятелна изложба „Живопис“, Градска​​ художествена галерия​​ гр. Дупница, България

2008 – Самостоятелна изложба „Пастели“ в сградата​​ на Минпроект, София, България

2010 – Витраж, 70 кв.​​ м., Къща „Яблански“, София, България

2010 – 2015 – ​​ Участие в колективни​​ изложби в страната

2014 – Участие в Международен пленер ​​ „Поганово“, Погановски манастир, Сърбия

2016 – Участие в Международен пленер „Де Ниро“ гр. Битола, Македония

2016 – Участие в Международен пленер​​ по​​ живопис, гр. Петровац, Черна гора

2550 общо 1 за днес