С художника Страхил Ненов за изложбата му „Сто настроения на морето“ 11 май – 27 май 2017 г. / СБХ, „Шипка“ 6. И за студентите му в Националната художествена академията.

Публикувано на октомври 10, 2017

Въпрос: Господин Ненов, да започнем от това – как се роди тази изложба. Видях я малко преди закриването ù, но имаше посетители и в двата дни, през които ходих да я гледам. Това не се случва често в края на една изложба.

Страхил Ненов: Мисля, че не мога да не съм доволен от интереса към изложбата. Особено от това, което споделиха с мен част от посетителите за усещанията си от картините. Питаха ме и дали е свързана с годишнина. Не, не е – очевидно беше дошъл моментът да изразя впечатленията и наблюденията си за морето, които са ме занимавали дълги години. И при достатъчно натрупване - идва ден, когато започваш да го рисуваш. Понеже започнах на малки формати, а имах да казвам още много неща, продължих да рисувам. Когато станаха 100 картини, реших, че трябва да спра. Картините са рисувани не от натура, а по натрупани впечатления и преживявания. Ако мога така да се изразя - понеже не мога да пиша, това е моята поезия, посветена на морето.

Завърших картините преди 2 години. Но времето за което съм ги нарисувал е много по-малко, както се казва – нарисувах ги на прима виста.

$D:\__АРТ ДИАЛОГ - 2 - 2017\Страхил Ненов - ИНТЕРВЮ и ФОТОСИ\IMG_0622.JPG$

Въпрос: Дори да са създадени за 2 години, това означава по творба на седмица, което звучи невероятно, имайки предвид и преподавателската Ви натовареност.

Страхил Ненов: Бързах да изразя натупаните наблюдения и настроения, затова и картините станаха толкова много. Помогна ми това, че не работех от натура, а също и избрания материал – сухия пастел. Масленият пастел ми е по-близък, защото с него правя ескизите към маслената си живопис. Със сухия пастел започнах да работя не толкова отдавна. Затова започнах и на по-малки формати. Оказа се благодатен материал при импулсивно и бързо рисуване. Не се налагаше да прекъсвам работа и да изчаквам, както е при други техники, което е отлично, защото след това обикновено си в друго настроение. Когато усетих, че без натурата, която те разсейва, работя много по-бързо – продължих. Можех да си позволя и експерименти, предимно цветови и много бързо да ги предам на листа.

Когато ги правех нямах намерение да ги излагам, защото са малки картини при това - само пастел. Рамкирах ги, но си стояха така, 2 години.

Въпрос: Трудно за вярване – при наличието на цяла готова изложба.

Страхил Ненов: Може би защото освен художник, съм и преподавател, което е още по-поглъщаща работа. Двете неща трудно вървят заедно. Преподаването изисква отдаване, трябва да живееш с това. Не го ли вършиш както трябва, ти си просто един чиновник, ходещ на работа, което е убийствено за студентите. За да си им полезен да изявят всичко, което носят в себе си, трябва много време първо, за да ги опознаеш. Те трябва да чувстват, че си им и приятел, за да са сигурни в теб и се вслушват в това, което им казваш. Не съм очаквал, но се оказа, че на тази възраст се налага и да ги възпитаваш. Много от студентите не са наясно с нещата от живота, със себе си, да не говорим за това какво смятат да правят след като завършат. Освен времето, това означава и много емоция, и въпреки че първо си художник, рисуването върви по-бавно и малко по-отстрани.

Но явно съм имал идея за изложба след като съм ги рамкирал още преди 2 години. Но не съм предприемал нищо в тази посока. Да решиш да покажеш творби трябва и смелост, за което е необходима и малко подкрепа от околните, на които вярваш. За тази изложба – подтикът дойде от колега художник, мой съученик, който като си дойде от Канада и видя творбите ми каза: „Добри са, това си ти. Трябва да ги покажеш“. Не помня по какъв повод споменах, че имам готова изложба и колегите от СБХ казаха – ами дай я, тук ù е мястото. И понеже и залата, и периода

11 май - 27 май, който ми предложиха бяха отлични – направих я.

Председателя на СБХ Любен Генов открива изложбата на Страхил Ненов

Доволен съм и от откриването на изложбата, защото смятам, че всяка изложба трябва да е и празник за всички – близки, колеги, посетители.

Изложбите ми са били предимно извън София. Може да се каже, че тази изложба е първа по-голяма самостоятелна изложба. Когато споделих, че ще правя изложба и то на „Шипка“, и ще е пастел - малки формати, колеги казаха: „Чакай, за цялостно представяне не е сериозно “. Наложи ми се да отговоря, че картините, според мен изразяват това, което съм искал да вложа в тях и рискът да се представя само с пастел не ме плаши. Картините изразяват моите чувства и се надявам, че това ще бъде разбрано. Не си сигурен никога, разбира се, но според мен хората усетиха настроенията, които съм искал да предам, почувстваха ги, а за мен това беше най-важното.

Въпрос: Море – ясно защо – един от най-интересните, макар и трудни за рисуване обекти. Както се казва – обект за майстори. Но защо – сух пастел, който е толкова труден за предаване на светлина, например?

Страхил Ненов: Един колега ми припомни, че веднаж съм казал, че пастелът е несериозен материал. Така смятах. Сега мога да кажа, че пастелът е незаменим за някои случаи - когато съм измислил картината мога много бързо да я предам на листа. Усетих, че без натурата мога да си позволя и експерименти. Всяка творба всъщност е едно мое настроение, но не по натура. А откъсването от натурата ми дава възможност да мисля повече за цвета, а дори и за композицията. Така с един и същ материал можеш да постигнеш разнообразие, а аз не обичам да се повтарям.

Въпрос: Как решавате, в такъв случай една основна задача – постигането на собствен стил?

Страхил Ненов: За мен стилът не е повтаряемост в композиционно или цветово отношение, за да бъдат разпознаваеми творбите ти. Аз не бих нарекъл това стил. За мен това е по-скоро начин да работиш бързо и да правиш повече картини. Разпознаваем можеш да бъдеш по чувствата, които влагаш в картината. Затова и нямах идея да ги излагам. Правех ги за себе си, така се родиха. Така работя. Аз не съм любител на концептуални изложби и творби, на изложби на определена тема, по която всички работят, на изложби с куратори.

Идеята за изложба, заглавието на изложбата, също се роди след като всички творби вече бяха готови и дори рамкирани. Когато се замислих как да ги обединя под някакво общо заглавие – то изплува самò. Картините родиха и заглавието, и каталога, и поканата. Но в процеса на работа и дори след като приключих да рисувам. А не предварително.

Въпрос: Изложбата в нейната цялост звучи така, сякаш е правена цял живот, защото тези 100 творби предават едва ли не всяко състояние на морето, брега, небето, което ти се е случвало да видиш през живота си и то, ако си имал възможност да го наблюдаваш дълго.

Но много от това, което виждаш в творбите – дори не си си го представял. Затова, гледайки изложбата „Сто настроения на морето“ имаш чувството, че за морето няма какво повече да се каже.

Страхил Ненов: Морето всеки момент е различно. Затова тези картини са само част от моите настроения, свързани с него. Много от тях съм усетил и преживял, но много са недействителни – може би съм искал така да бъде. Исках да събудя, да предизвикам друг поглед към морето у зрителя – не само като място, на което човек е отишъл на почивка.

Въпрос: Със сигурност го постигате дори само чрез това, че морето, небето, пясъкът в една творба се оказва, че могат да бъдат изцяло в кафяво, а в друга – в червено. Не си спомням подобен поглед към морето.

Страхил Ненов: Винаги съм смятал, че трябва да си напълно готов за всяка своя изложба. Трябва да си готов, когато обявяваш, че ще правиш изложба. Много колеги заявяват датата за изложбата си и тогава сядат да работят за нея. Не го разбирам, защото това те кара да работиш много бързо. Не че не е възможно, но работейки така някои неща си принуден да решаваш прекалено бързо, а те изискват повече време, да речем. Затова смятам, че ако си решил да откриваш изложба, а дори да не си решил – тя трябва да е готова.

Освен това, когато си преподавател и на себе си като художник, и на изложбите си гледаш по друг начин - трябва да си добър. Защото - ако ти си неуверен или слаб художник, след като ти си този, който обучава и вдъхва кураж на студентите – как те да бъдат уверени в себе си? Въпреки, че имаш много по-малко време да рисуваш и това ти пречи. Но накрая си казваш - нали със студентите работя с единствената цел – да станат по-добри художници от мен и щом в това не съм се изложил – няма страшно.

Страхил Ненов в обичайната си среда – студентите

Въпрос: Изглежда, че успехът на една изложба е още по-важен за Вас, заради студентите Ви.

Страхил Ненов: Да защото в нашата сфера студентите имат нужда да вярват на преподавателя, и то 100 %.

Въпрос: …А за целта се изискват и много други неща извън професионалните знания и умения. Мисля, че на това дори не можеш да се научиш, ако не го носиш в себе си. Имах щастието да следвам при преподаватели, които освен висока класа като професионалисти, независимо от голямата си заетост, знаеха за нас повече от близките ни, така че въпреки възрастовата разлика, ни бяха приятели. Резултатът от това беше че всички работехме не просто да знаем и можем, а и да ги впечатлим. Защото виждахме, че всякакъв друг резултат би ги огорчил.

Страхил Ненов: Това е начинът в нашата сфера. Ако не си достатъчно време със студентите – първо за да ги опознаеш, а те са толкова различни и като хора и като талант - не можеш да знаеш кой от какво се нуждае. Когато между преподавател и студенти няма граница, когато си с тях във всичко и преживяваш личните им неща, тогава можеш да кажеш, че ги познаваш. Иначе не знаеш от какво се нуждае всеки и нищо не можеш да им дадеш. Няма значение колко са – работиш с всеки индивидуално.

Въпрос: Със сухия пастел е трудно да постигнеш осветяване на даден обект и светлина в картината. Известно е, че е по-добре да го правиш с други средства. Не че не познаваме страхотни изключения в това отношение, но все пак – са изключения.

Страхил Ненов: Така е – трудна техника, особено от гледна точка на светлината. Когато си завършил творбата и започнеш да фиксираш със съответния спрей, въздушната струя отнася част от най-горния слой. И понеже той няма голяма покривност, този отнет от листа прах най-много личи на най-светлите части, те понижават интерзивността си и светлината се приглушава. Ако си я постигнал, рисуваш отново тези места и пак фиксираш. Понякога обаче по-меката светлина може да ти харесва повече и тогава го оставяш така.

С масления пастел можеш да постигнеш по-интензивен цвят и по-голям контраст, той е по-близо до маслената живопис. При сухия пастел трябва да се работи много внимателно, защото веднага проличава всичко, което е некачествено. Деликатен е, но отдадеш ли му се – с него можеш да постигнеш неща, които с друг материал не можеш. Като говорим за сериозен или несериозен материал – малко преди откриването на изложбата си спомних, че у нас има такава колекция на Рьорих. Уникална колекция от пастели, работени в Тибет, която сина му, благодарение на Людмила Живкова, дари на България. Дори само тази прекрасна колекция представя Рьорих като един много голям художник. Да не изброяваме импресионистите, работили сух пастел.

Въпрос: … тоест – когато си овладял материала, с който работиш няма трудна техника, тя е само средство за изразяване.

Страхил Ненов: Да, ако не се отказваш само защото сухият пастел е трудна техника. Труден като акварела. За него един колега - Сава Цоневски, много по-възрастен от нас, на 91-92 години може би, но работещ повече от нас, казва че е много труден, защото трябва да овладееш водата. А водата е много трудно нещо.

По повод техниките – след много години работа с различни материали в някои от тях стигаш до технически похвати, които на останалите не са известни. Някои от тях са много ефектни и те те отличават от останалите колеги. Някои колеги са склонни да ги споделят, други ги пазят за себе си. Всичко, което аз съм научил и до което сам съм стигнал, го предавам на студентите, но им казвам, че не можеш да бъдеш интересен само с технически похвати или дори открития. Поне не за дълго. Едно творчество не може да се крепи на тях. Ако в картините ти липсва чувство и преживяване – това не е изкуство. Във всеки случай – ти отсъстваш. Трябва да се усети твоето отношение, а не да работиш само в цветовата гама, да кажем, с която си разпознаваем. Освен това когато рисуваш различни обекти не можеш да подхождаш по еднакъв начин, защото едни неща са важни при рисуването на пейзаж, а съвършено други – при портрета, да речем. А и дори когато правиш портрети – те трябва да говорят за обекта и за това как ти се отнасяш към него. Ако робуваш на стила си – те стават еднакви.

Въпрос: … наричам тези портретисти - дворцови, защото наистина всичките им портрети си приличат. Докато, виждайки за пръв път портрета на съдия Никола Чехларов, рисуван от Майстора, се замислих дали ако не го бях го видяла в едно изследване, бих познала, че е рисуван от него – толкова различно е излъчването на Чехларов от други портрети на Майстора.

Страхил Ненов: … да добавя, че когато в депото на Кюстендилската галерия видях за пръв път портретите на Георги Димитров и Сталин, рисувани от Майстора си казах - да, Майстора е, да – неговият стил, но виждаш, че в тези два портрета я няма душата на Майстора.

Въпрос: Какво още казвате на студентите си по най-важния и може би най-сложен въпрос – изграждането на собствен стил.

Страхил Ненов: Че стилът не е и не може да бъде самоцел. Че всеки човек е уникален и всеки трябва да се опре на това, което носи в себе си, без да се влияе от стила на други художници, дори да са много добри. И че по-важно от стила, който трябва да се стремят да изграждат е – творбите им да отразяват преживяванията и чувствата им.

Въпрос: Тоест – стилът, възниква на основата на личните качества и в резултат на развитие на професионалните умения да се изразяват чувствата и преживяванията по отношение на изобразяваното.

Страхил Ненов: Затова, когато работех картините, единствената ми грижа беше да предам чувствата и вълненията, с което съм рисувал всяка една от тях. Затова и ме зарадва казаното от посетителите, а и от специалистите, за картините, от които личеше, че бяха усетили, че те са преживяни, че не са правени с комерсиална цел.

Въпрос: … Но, казано с езика на галеристите, творбите са много продаваеми.

Страхил Ненов: Може и да е така, но аз не съм подхождал към тях с тази цел. И поради това, че съм установил много отдавна, че този, който гледа, независимо с какво образование и с какъв художествен вкус е, никога не трябва да бъде подценяван. И ще дам пример от началото на пътя си като художник – мой познат, производител на зеленчуци, искаше да подари картини на посетили го партньори от чужбина и ме помоли да му предложа няколко неща. Избрах няколко по-колоритни, по-впечатляващи според мен, но и няколко, които бях оставил за себе си, защото намирах, че по-добре изразяват чувствата, които са ме вълнували. И човекът без всякакво колебание избра точно тях. Затова и казвам на всеки свой студент – работи така, че картината да харесват на теб, не мисли за публиката и за това дали ще се продават.

Въпрос: Смятам, че най-сериозното постижение на творбите е, че в много от картините има море, което ние със сигурност никога няма да видим, колкото и да го наблюдаваме. Защото са измислени от Вас състояния. Както казва писателят Павел Павлов – изобразявам светове, които сам бих искал да населявам.

Страхил Ненов: Може и това да е обяснението – не съм мислил от тази гледна точка.

Въпрос: Защото Вие сте автор на творби, тоест - един от тези, които, условно казано, Господ е целунал по челото, а ние – публика. Използвам този израз, без да съм вярваща, защото няма как да не призная съществуването на нещо над нас и извън нас, след като дори съвременната наука не е дала вразумително обяснение на въпроса: Как възниква творческия процес, какви са движещите го сили и защо едни хора могат и са автори, а други - не? И как авторите създават една творба.

Професионалният ми интерес към процесите в българската култура обикновено ме кара да задавам тези въпроси на всеки творец, с когото разговарям. Въпреки че го правя от години, авторите също нямат обяснение на тази енигма – създаването на творба. Отговорите им обикновено са за това - как „записват“ това, което „звучи“ в главата им – музика, картина, поезия, проза. Вие го направихте, без да съм Ви задала въпроса, за което благодаря.

Стана ясно, че каквото и да правите като художник винаги го свързвате и със студентите. Няма да питам колко време им отделяте, защото студентите, както разбрах, мислят, че живеете в Академията. Но е ясно и че те чувстват, че са на първо място.

Страхил Ненов: Ако не е така – защо да преподавам? Талантът е капитал и преподавателите сме отговорни за развитието му. Често ме питат има ли толкова талантливи студенти днес, колкото преди, когато напливът към Академията беше много голям. Да има, дори по-талантливи от моето поколение, особено през последните 2-3 години. Нещо повече, понеже водя курсове и в тях идват деца, които учат в математическа или в немската гимназия или в други училища, а не в нашите специализираните средни училища, виждаш рисунки, които са работили сами, без да са се обучавали при никого. Да можеш да направиш такива рисунки, без да си учил за композиция, за светлосенки и т.н. – това е талант. Да не говорим за децата от нашите училища – имаме изумителни таланти. Лошото е, че понеже у нас няма достатъчно работа много от тях тръгват да учат в чужбина, за да си намерят по-лесно работа след завършване. Със сигурност ще се разочароват, защото смятам, че у нас ще получат по-добра подготовка.

Проблемът ми със студентите и то с немалко от тях, е само един – питам: защо не работиш? И отговорът е – нямам мотивация. Казвам им – ние когато бяхме студенти тази дума не я знаехме. Фактът, че са ни приели в Академията беше достатъчен, за да работим здраво – от тъмно до тъмно.

Като материална база нашите училища отстъпват на западните, но има всичко необходимо за работа, а като система за обучение, преподаватели и всичко друго, което е важно, не само не им отстъпваме, а смятам, че сме по-добри от тях. Усещането при нас е друго, дори само поради това, че ние сме на разположение на студентите от сутрин до вечер. При нас студентите основно рисуват, а не пишат есета, не разработват концепции, както е в много специализирани средни и висши училища на запад. Но според мен студентите недостатъчно работят. Питам: Защо не работиш, какво ти липсва – ателието ти е ателие, в центъра на София, моделът - срещу теб, аз съм до теб или съм на повикване 24 часа в денонощието. Като ги притисна някои си признават: Мързи ме. Но такива влияят на мотивираните и работещите. Ако в един курс има повече от един, който го мързи и не го е срам да ми го каже, той разлага и останалите.

Въпрос: …Гонете ги.

Страхил Ненов: Казвам им – днес няма толкова работа, колкото когато ние се дипломирахме, затова всеки трябва да се стреми да бъде номер 1. Лошо е, когато студенти на 25 - 26 години не разбират това. Имаме студенти вече завършили едно висше образование и май само те знаят за какво са в Академията и какво ще правят утре.

Въпрос: … Ако е така - семейството и училището не са си свършили работата.

Страхил Ненов: Има изключения, разбира се, дори такива, които изкуствено удължават следването си с година, за да натрупат творби и да могат да се представят и реализират. Но когато завършват и се оказва, че няма работа и за да се издържат трябва да работят нещо друго - това е много тежко. И понеже отношенията ни продължават и след завършването им – виждам, че липсата на подходяща работа при много от тях продължава години. И ти е мъчно, защото си ги мотивирал за професия, в която съществуването е толкова трудно. Те се чувстват излъгани. Обвиняват ни, че създаваме безработни. Чувстваш се виновен, че си ги вкарал едва ли не в капан, обрекъл си ги на мизерия.

Въпрос … Има много безработни счетоводители, въпреки че са най-търсената професия. С творческите професии в почти всички жанрове е така навсякъде по света – успяват само част от тях, които имат не само професионални качества, а и нужните човешки качества и на първо място - характер.

Срахил Ненов: Така е - трябва сила на духа, за да се реализираш. Мои съученици, които в 90-те заминаха в чужбина се реализираха като художници, но икономическата криза промени нещата и някои вече не живеят от професията си. В повечето държави намирането на работа вече е същият проблем, какъвто е и у нас. Има великолепни деца, които не се предават, но повечето не са такива. Случайни контакти помагат на някои бързо да се реализират, но за повечето животът е тежък.

Въпрос: Не смятам, че има случайни неща. Ако нямаш качествата да развиеш един контакт в общуване той умира, без да донесе нищо. Повечето млади хора просто не мислят по въпроса – те очакват от околните да имат към тях отношението, което имате родителите им и Вие.

Страхил Ненов: Основното, за което трябва да мисля като преподавател, е как да им помогна да развият таланта си и с какви средства да работя с всеки един от тях, защото един може да понесе и критика, но друг реагира само на похвала и ти трябва първо това да откриеш – кой какъв човек е и най-важното – в каква посока да насочиш развитието на таланта, който носи.

Моят принцип е – да им помогна по-лесно и по-бързо да преминат през неща, които ги отклоняват от основното – от творчеството. Упрекват ме, че прекалено много се грижа за тях, а те трябвало сами да преодоляват трудностите, за да се подготвят за тях. Сигурно истината е някъде по средата.

Въпрос: Сега по колко души са в клас в Академията?

Страхил Ненов: по 10-12 души.

Въпрос: Прекалено много са за висше училище по изкуствата. Не знам кога Министерството на образованието, към което, неизвестно защо, прехвърлиха трите държавни академии по изкуствата, ще разбере, че те се различават от всички останали висши училища. Дори само по това, че студентите не ходят отвреме - навреме на „практика“ - те ежедневно създават творчески продукт под ръководството на преподавателите си, разбира се. Коригираш и обясняваш на всеки студент грешките, държиш му ръката, както се казва - как да ти стигне времето, ако класът е повече от няколко човека. Алтернативата е – или се изразходваш емоционално и физически през дългия ден и това ти пречи да се развиваш, или ставаш чиновник, за да се съхраниш. Няма други варианти, ако класовете са повече от 5-6 души.

Страхил Ненов: Да наистина са големи класовете, а с всеки работиш индивидуално.

Въпрос: Студентите каква част от деня прекарват в Академията?

Страхил Ненов: През 4 дни от седмицата по 8-9 часа, защото специалният предмет гълта 5-6 часа. Когато един курс се оказа само с 20 % софиянци, се зарадвах, защото извън София има още по-малко възможности за реализация, мислех че ще работят здраво, няма да излизат от Академията. Но те започнаха да отсъстват и от редовните занятия. Отивам в общежитието да ги търся – здрави са, но нищо не правят, лежат! Не съм го правил досега, но мисля да направя среща с родителите, които съм сигурен, че са горди, че децата им са в Академията и се лишават, за да могат те да следват, но не знаят, че нищо не правят. Това не е честно!

Въпрос: Да не говорим, че може би са заели мястото на някой друг, който не е успял да постъпи и който би работил.

Страхил Ненов: Занимавал ме е този въпрос, но си мисля, че това не сигурно. Изживя се мита, че Академията е елитарна, че се приемат само деца на художници, че влизането е с връзки. Въпреки че дали поради генетично заложените способности, което не винаги е гарантирано, или поради по-добрата си подготовка при постъпване, но поне в средното училище, което завърших, децата от семейства на художници се справяха по-добре от останалите.

Сега не е така, приемът е много демократичен. В момента имам студент, който е на 65 години, което преди не можеше да се случи. Интересно ми беше – как ще се впише в тази възрастова среда, как ще го приемат студентите. Оказа се, че няма проблем, може би защото той е и много интелигентен, а освен това – много сериозен към задачите си. Завърши успешно първи курс. Доволен съм и затова, че той е доказателство за това, че винаги можеш да започнеш нещо ново в друга област и то – на всякаква възраст. Това много помага, защото студентите си мислят – дипломиране, после – член на Съюза и това е не само върхът, но едва ли не краят.

Въпрос: А то е началото на пътя…

Страхил Ненов: Целият път е едно начало.

Днес в Академията могат да следват и хора с увреждания, на количка, с увреден слух и това е правилно, защото тази професия е подходяща за тях. Правил съм предложения да се отделят по няколко бройки и в средните училища, както при нас в Академията. Прекрасни деца са, особено тези с увреден слух – талантливи, интелигентни, всеотдайни. Проблем имаме само с деца, които са имали психически проблеми и влизат с удостоверение от диспансер, показващо, че всичко е наред, но обикновено това не е така и следването не е от полза нито за тях, нито за околните.

Изобщо, въпреки спадналия наплив към Академията, аз не виждам разлика в качествата на кандидатстващите – много талантливи млади хора са и ми е странно, когато се казва – нашето поколение – вашето поколение. С поне 50 души от бившите ми студенти поддържам връзка. Те знаят, че винаги могат да разчитат на мен, а и аз на тях. Те са великолепни и като хора – искат да живеят и работят тук, а не в чужбина, някои от тях дори искат да отидат да живеят на село, за да се съсредоточат само върху това, което искат да правят. Толкова груби станаха нещата у нас, че някои от тях ми казват, че избягват да излизат от къщи.

Въпрос: … творбите, които светът на изкуството оценява високо, винаги носят националните особености на автора и са ценни именно с това. Така че, независимо дали осъзнават това или не, студентите Ви са прави, че искат да живеят и работят у нас.

Страхил Ненов: Така е – и ме радва, че студентите ми искат да живеят и работят в България.

…

Творческа биография на Страхил Борисов Ненов

+359 888 943 540

Роден на 17 август 1960 г.

Образование:

1980 г. – ССХУ за изящни изкуства „Илия Петров“, София

1988 г. – Национална художествена академия, София – Специалност „Стенопис“

Член на СБХ от 1993 г.

Преподавателска дейност:

1993-2003 – преподавател в Национална гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“

2003 – и до момента - старши преподавател по живопис в Национална художествена академия, Катедра „Стенопис%

Професионална реализация:

1990 – Стенопис, техника „Мозайка“, 32 кв.м., Телевизионна кула „Копитото“

1993 – Стенопис, техника „Секо“, 18 кв.м., РВД – Аерогара, София

2000 – Самостоятелна изложба „Живопис“, галерия „Велина“, гр. Велинград, България

2004 – Самостоятелна изложба „Живопис“, Клуб „Асоцияция на завършилите Токайски Университет“, София

2006 – Участие в „Биенале на Пастела“, Полша

2007 – Самостоятелна изложба „Живопис“, хотел „Гардения“, гр. Банско, България

2007 – Участие в международен пленер „Де Ниро“ гр. Битола, Македония

2008 – Самостоятелна изложба „Живопис“, Градска художествена галерия гр. Дупница, България

2008 – Самостоятелна изложба „Пастели“ в сградата на Минпроект, София, България

2010 – Витраж, 70 кв. м., Къща „Яблански“, София, България

2010 – 2015 – Участие в колективни изложби в страната

2014 – Участие в Международен пленер „Поганово“, Погановски манастир, Сърбия

2016 – Участие в Международен пленер „Де Ниро“ гр. Битола, Македония

2016 – Участие в Международен пленер по живопис, гр. Петровац, Черна гора

2550 общо 1 за днес

ПРИНТИРАНЕ

За връзка