С художника Радослав Генев за предимствата да си внук и син на имена в гилдията, както и – да си умдрукер в Графична база, Самоков и асистираш на своите колеги при реализация на графичните им творби

Въпрос: Радослав Генев - ти си трето поколение художник в семейството си – след дядо ти Слави Геневⁱ, изтъкнат, но и нестандартен художник, творил основно през първата половина на ХХ век, чиито творби са и в Националната галерия, Музеят в Самоков и други галерии, както и в частни колекции във Франция, ​​ 

Слави Генев, Пейзаж от Радуил, м.б./платно

Известно е, че Слави Генев е бил от тази най-добра част от българската интелигенция, приемаща грижата за хората като своя отговорност. ​​ И докато е работил в София, и след това, когато трайно се установява в Самоков животът му изобилства с примери за това. Достатъчно е да отбележим, че без да е самоковец, той се грижи за съхраняване културното наследство и образците на Самоковската живописна школа като един от съучредителите на Музея в Самоков, на който е и директор в течение на години. Поредното потвърждение на факта, че талантът е много важен, но все не все пак – ​​ няма голямо творчество, ако зад него не стои качествен човек.

Портрет на Слави Генев от Владимир Димитров-Майстора

Портрет на Слави Генев от проф. Васил Стоилов

Баща ти – Гено Генев е жива легенда в гилдията на графиците и ​​ живата история на Графичната база, Самоков – умдрукерът, разкрил на не един колега тайните и критичните моменти при различните графични техники. И асистирал на повечето от най-големите ни ​​ графици при създаване на творбите им, особено в литографията. Създадени при Гено Генов творби – винаги са допускани за участие в конкурсни периодични изложби – биеналета и триеналета. И в България, и по света, което само по себе си вече е отличие за художника, но и за умдрукера. Защото творбите му са издържали състезанието с тези на най-добрите в света, което е „печат за качество“ дори в техническо отношение. Но и защото влизат в каталога на съответната експозиция, което им отваря вратите на художествените музеи и частните галерии в света. Международните журита на почти всички биеналета и триеналета ​​ по света са присъждали ​​ на българските графици десетки награди, за което безспорно е допринесло и майсторството на баща ти. Немалка част то големите литографии, получили Голямата награда също са създадени с негово участие. Като например Голямата награда на Симеон Венов, което мога да твърдя, без някаква опасност да сбъркам, е Симеон Веновⁱⁱ който не работеше с друг умдрукер, освен с Гено Генев. За когото подчертаваше, че освен че е най-добрият умдрукер, че е и качествен човек (висшата похвала, с която според Венов слагаше край на дебата за когото и да било). Но за малцина той отбелязваше, че с Гено има и за какво да си говори, защото е един от най-четящите хора, които познава. А Венов, както

е известно общуваше само с най-умната и образована част от българската интелигенция.

Симеон Венов и Гено Генев – в Графична база, Самоков

Не се съмнявам, че рисуваш от малък и че кандидатстването и приема ти в Националната художествена академия, София е закономерно. Но когато вече си имал достатъчно познания, за да оцениш и дядо ​​ си, и баща си – не те ли плашеше фактът, че всички неизбежно ще те сравняват с тях и че към теб изискванията ще бъдат много по-високи, отколкото към останалите млади художници..

Радослав Генев: Не ме плашат изискванията към мен, нито сравненията – ние сме различни хора и живеем в различно време. Винаги съм знаел, че трябва да намеря своя стил, което ще определи и моето място. Мисля, че творбите ми показват, че моят стил е различен.

Въпрос: Все пак - помага или ти пречи, фактът, че си трето поколение художник?

Радослав Генев: Помага.

Въпрос: Как?

Радослав Генев: Гледам картините на дядо ми в къщи.

Въпрос: Докато се готвех за интервюто с теб, прочетох в едно твое интервю, че печелиш конкурса за специализация в "Cite Internationale des Arts" – института по изкуствата в Париж на 26 години. Би ли разказал какво дава на един художник двумесечна специализация в този институт, освен галериите на Париж, „претъпкани“ с картини на най-добрите в света?

Радослав Генев: Специализацията в Париж ми даде много ​​ – видях най-престижните галерии в света, разгледах отблизо, а не от албуми и каталози – шедьоври на художници от цял свят. Въпреки това, рисувах много и с творбите направих изложба в Отворено ателие в Ситето на Париж. Всичко това за всеки млад художник е мечта. Когато на такава ранна възраст попадаш в Париж, веднага разбираш, че трябва да мечтаеш – да намериш своето място и ставаш още по-взискателен към себе си. След това имах възможност да участвам в други специализации, като например по Програма „Леонардо“ – Учене през целия живот, в международни пленери. И да се сравнявам с колегите си – и виждам, че съм различен.

Въпрос: Как успяваш да съвместиш двете дейности - да бъдеш уредник - умдрукер на Графичната база в Самоков да бъдеш толкова добър художник и то в 2 жанра – графика и живопис. Не те питам как ти стига времето – въпрос на организация е. Но работата с толкова ​​ много ​​ и толкова различни художници няма ли опасност да повлияе на твоя стил на рисуване?

Радослав Генев: Работата ми в Графичната база не ми пречи да творя свои работи. Напротив - общуването с колеги ме обогатява и бих казал увеличената работа ме усъвършенства.

Въпрос: Есента на миналата година в Галерия „Мисията“ на Министерството на външните работи бе експонираната изложбата от творби, създадени в Графична база, Самоков, по проект, финансиран от Национален фонд „Култура“. Ти си координатор на работата по изпълнението на проекта, а заедно с директора на Музея в Самоков си и ​​ един от авторите на проекта. Изложбата ви беше впечатляваща. Би ли разказал малко повече за този проект.

Радослав Генев: Проектът имаше за цел, след няколко годишно прекъсване – да постави ново начало, на дейността на Графична база в Самоков. Директорът на Историческия музей в Самоков – д-р Веселин Хаджиангелов е двигателят за проектите, които се създават за Графчната база. Тя е важна за Музея и за Самоков, тъй като от създаваните в нея творби екземпляр остава във Фонда на Базата, респетивно за Музея на Самоков.

 ​​ ​​ ​​​​ Базата е основана през 1973 годинау по инициатива на Съюза на българските художници, в построената през XIX век Есова къща. Но в началото на 90-те години Съюзът не можеше да издържа Базата. След смъртта на Жорж Екли, неговите наследници не се интересуваха от договора му с Базата, от която той получаваше екземпляр. Добре е, че между СБХ и Община Самоков има добро сътрудничество, което доведе до това, че Базата започна отново работа.

Моята по-важна функция е – че асистирам на колегите си да пресъздадат своите проекти в графични творби. Художниците,с които започнаха ​​ работа в Базата след възстановяването ù бяхме аз, Емануела Ковач, Людмил Георгиев, Онник Каранфилян.

Въпрос: Един въпрос, на който можеш и да не отговаряш – защо не кандидатства с индивидуален проект, за да финансират теб като творец? Не е ли достатъчно, че на колегите си помагаш като умдрукер, без който е невъзможно да бъдат създадени големи формати литографии, с каквито обичайно с кандидатства за всички международни форуми?

Радослав Генев: За всяко нещо си има време. Може би ще помисля ​​ да кандидатствам за финансиране и на свой проект. Но сега трябва още по-внимателно да разпределям времето си. Сега участвам в 12-тото Международно триенале на графиката в Кочи, Япония. Преди това участвах в много други международни биеналета – като например - това в Мюнхен, ​​ Германия, Италия, Испания, Белгия и Тайланд.

​​