С пазителя на нетленното – член-кор. Иван Гранитски за кораба от светлината – Издателство „Захарий Стоянов“ за четенето, библиотеките и бъдещето на България
1 ноември – Ден на народните будители
Въпрос: Докато се готвех за интервюта с теб установих, че за изминалите 25 години от създаването на Издателство „Захарий Стоянов“, през 1997 година, издадените заглавия са над 4 500 - научна, художествена, детска и справочна литература в общо над 3 500 000 милиона екземпляра. Впечатляващо постижение, но още по-важно е, че поддържаш издаването на нови заглавия в цели поредици, някои от които са практически непродаваеми в условията на България. Като например - 200 заглавия философска литература, част от тях – многотомни съчинения, както и - албуми и каталози на български художници, което никой друг не дръзна да направи.
В такива случаи аз казвам – гордея се, че те познавам, защото ти успя да отговориш на собствените си понятия за професионализъм, но и на достойнство и чест – без което не би успял да реализираш безкомпромисната си издателска политика. Как устояваш вече 25 години, въпреки липса на каквото и да е отношението от страна на управляващите към четенето – най-важното нещо за развитие на младите.
Член-кор. Иван Гранитски: Благодарение на убеждението, че единственото спасение от заливащите ни ерзаци и художествени мутанти е противопоставянето срещу тях на енергията и духовната хармония на истинското слово. И също – работата за увличане на нови и нови читатели в странстващите приключения на ума и сърцето. Затова смятам за постижение организираните от Издателството над 7000 литературни премиери, срещи с актьори, учени, музиканти, камерни спектакли, пътуващи изложби, базари на книги, кръгли маси, дискусии.
Целта ми винаги е била - да издаваме най-доброто от българска художествена, детска, научна и справочна литература. Така се оформиха 40 издателски поредици, някои от които стигнаха до впечатляващ брой заглавия – например изданията по философия – над 200 заглавия, в това число многотомници – на български и чуждестранни автори.
Що се отнася до българските художници като част от българското изкуство – те са много важен дял от издателската ни политика и аз винаги съм имал специален интерес към тях освен като издател, ценител и художествен критик.
Въпрос: Затова твърдя, че постигнатото от Издателството е основание за истинска гордост, защото много от заглавията са първи издания на научната или художествена литературна класика. Особено впечатляваща е поредицата “Философия и човек”, в която с многотомни издания са представени на български за пръв път наследството на Аристотел – в 6 тома, Фридрих Ницше – в 6 тома, Ерих Фром – в 11 тома, Николай Бердяев – в 6 тома, Владимир Соловьов – в 5 тома. В 4 тома са представени творбите на Артур Шопенхауер, Лев Шестов и Сьорен Киркегор, по 2 тома - Клод Леви-Строс и Ортега и Гасет. Което не си е позволило нито едно издателство у нас, освен няколко - издали отделни заглавия, при това – само на някои от тях. Обяснимо с това, че освен регионалните библиотеки и много малко изследователи кой би купил многотомни философски издания?
Член-кор. Иван Гранитски: В поредицата са и заглавия на Василий Розанов, Н. Фьодоров, Тейар дьо Шарден, Алексей Лосев, Алексей Хомяков, Исак Паси, Борис Тарасов, Георгий Гачев, Владимир Проп, Джереми Рифкин, Питър Аткинс, Макс Вебер, Джон Дюи, Хърбърт Спенсър, Хойзинха, Виктор Бичков, Панко Анчев и др.
Въпрос: до допълним, че творби на част от тези автори си отпечатвал и в списание „Везни“.
Член-кор. Иван Гранитски: „ВЕЗНИ“ като наследник на издаваното някога от Гео Милев списание има същата цел.
Въпрос: Как оцеляваш?
Член-кор. Иван Гранитски: Трудно, но това за мен е мисия. Някои от заглавията бяха изчерпани бързо и се превърнаха в библиографска рядкост. Други – са израз на стратегията на издателството – да издаваме и преиздаваме върхови творби на отечествената литературна класика, както и нови оригинални книги на съвременни български писатели. Особени усилия положихме да представим възможно най-пълно в поредица от многотомници творчеството на автори, които според нас представляват живата класика на съвремието. А те за жалост нямат търговски успех, но имат естетико-художествена стойност.
Въпрос: Прав си, защото само това дава възможност да се оцени значението, дори и на най-издаваните и популярните български писатели в българската литература и култура. Мислех, че познавам Николай Хайтов, но мога да твърдя това едва след като ти го издаде в 17 тома, съдържащи в цялост и есеистиката му, и пътеписите, и особено - дневниците му.
Освен всичко друго – твоите издания се отличават и по художественото си оформление. Немалко от тях са богато илюстрирани и на такова равнище, че художниците им са истински съавтори на писателите. Част от тях са за представяне на международни периодични конкурсни изложби и със сигурност ще бъдат наградени. Освен че се отличаваш и по това от повечето български издатели, ти си единственият, който от години издава и албуми и каталози на български художници.
Член-кор. Иван Гранитски: Нашият стремеж през годините е бил - да върнем първозданния блясък на книгата. Книгата освен със съдържанието си, трябва да впечатлява и с оформлението си. Понеже у нас не е лесно да си издател – много издателства се отказаха от художественото оформление на книгите, от добрата хартия и качествен печат, някои – дори от коректорите и сме свидетели на книги пълни с правописни грешки.
Това не е пътят на Издателство „Захарий Стоянов”. През годините художественото оформление на нашите книги е дело на такива ярки художници и оформители като Любен Зидаров, Борислав Стоев, Богдан Мавродиев, Кънчо Кънев, Жеко Алексиев, Петър Добрев и пр.
Убедени сме, че издаването на албуми на художниците е толкова важно, колкото за писателите - да имат избрани съчинения.
Въпрос: България е на последно място по благосъстояние в Европейския съюз, респективно - и по разходи за потребление на култура, в това число и за нови книи. Библиотеките със сигурност те оценяват, но тяхното финансово положение също е плачевно.
Член-кор. Иван Гранитски: България е ратифицирала библиотечния стандарт за финансиране на библиотеки, валиден за държавите-членки на ЕС, съгласно който ежегодно българските библиотеки трябва да разполагат с около 9 милиона лева за купуване на нови книги. През последните 10 години библиотеките са получавали мизернио годишно финансиране – средно около 20 пъти по-малко от необходимите средства. Такова финансиране на обществените библиотеки, освен че рязко намалява възможността им да обслужват читателите си, се отразява катастрофално и на сериозните издателства.
Издателство „Захарий Стоянов” не се отказа да издава албуми, въпреки че освен че са най-трудоемки и скъпи, те са и най-неблагодарния вид издания от гледна точка на търговска реализация. Защото освен библиотеките, които не могат да си позволят да ги купуват, не могат да ги купуват и читателите. Тази ситуация ни върна към Средновековието с неговите стокови отношения: художниците даряват на издателството картини, ние правим опити да ги продадем, представяйки ги на изложби - в самото издателство, на премиерите на книги в София, на празниците в „Албена” и в още 12 града в Североизточна България и в библиотеките в цялата страна. Понякога успяваме, а когато не успяваме – теглим кредити. Спасява ни само нашата активна разпространителска политика и това, че отношенията ни с няколкото печатници, с които работим от години са такива, че те ни изчакват благородно, ако закъснеем да се разплатим.
Така през годините излязоха над 50 албума на художници. На някои - като Любен Зидаров, Борислав Стоев, Володя Кенаров и други художници сме издали по няколко албума за различните жанрове, в които те творят.
Въпрос: Някои от най-влиятелните ни художници, чието творчество модернизира българското изкуство през втората половина на ХХ век, а и са с доказано международно признание, си отидоха от този свят без да имат издаден един професионално направен каталог, който да представи творчеството им. Картините им – отиват в частни колекции, често – и зад граница и няма да остане памет за тях.
Член-кор. Иван Гранитски: Затова се заехме с мащабното представяне на художниците: Любен Зидаров, Ивайло Мирчев, Борислав Стоев, Светлин Русев, Греди Асса, Цветан Казанджиев, Слав Бакалов, Иван Димов, Христо Бараковски, Димитър Сотиров и др. Поредицата включва албуми за 40 художници.
За жалост днешните властимащи – политици или хора на бизнеса, с малки изключения, не четат, не посещават изложби, концерти, театрални и други спектакли. Затова и процесът на опростачване у нас се задълбочава катастрофално.
Въпрос: … и ще продължи, след като никой не въстава срещу факта, че почти половината от младите на възраст 14-15 години са функционално неграмотни - не разбират прочетеното.
Член-кор. Иван Гранитски: Което се дължи и на факта, че поради липса на средства за нови книги дори регионалните 27 библиотеки в областните центрове, не могат да си позволят да купуват албуми, защото вместо един албум ще купят 2 или 3 нови заглавия от друг вид литература.
Въпрос: Отминавам факта, че за повече от един екземпляр от по-скъпите издания библиотеките не могат и да мислят. С подобно отношение от управляващите към библиотеките, те са на път да ги превърнат в музеи на книги.
Член-кор. Иван Гранитски: Но ако не направим необходимото за съхраняване паметта поне за тези художници, чието творчество е определило посоките на развитие на българското изобразително изкуство, утре - едно по-любознателно и по-просветено поколение българи ще бъде лишено от паметта за тях,.
Затова през последните години работя върху книга, посветена на най-ярките български художници през последния половин век. Групирам ги по десетилетия,
защото освен историческите си определености, всяко следващо поколение се отличава и със специфична естетическа характеристика. Опитвам се да проследя процесите, които мотивират пластическите търсения от 60-те години на ХХ век, когато е налице истински разцвет в българското изобразително изкуство - до наши дни.
Въпрос: Има ли конкретен повод при избора на албуми? Защото една изложба, особено юбилейна играе ролята на – избрани съчинения при писателите?
Член-кор. Иван Гранитски: Една изложба може да послужи за повод, но определящото е качеството на художествените послания.
Въпрос: Как подбираш авторите на текстовете за този тип издания?
Член-кор. Иван Гранитски: Каним най-добрите - проф. Иван Маразов, проф. Светлин Русев, проф. Ружа Маринска, проф. Чавдар Попов и други.
Въпрос: Как се определят изображенията, включени в изданията?
Член-кор. Иван Гранитски: Обикновено заедно с твореца-автор на албума, работят и авторите на текста и нашите художници оформители.
Въпрос: А данните за каталожната част – участие в конкурсни периодични международни форуми, награди и др.?
Член-кор. Иван Гранитски: Художникът дава нужните сведения, които се уточняват с автора на текста.
Въпрос: Кои страни на този вид издания би оценил като специфични и какво би препоръчали на художниците, които искат да издадат свои каталози.
Член-кор. Иван Гранитски: Тези издания са едни от най-трудоемките, защото са и първи издания, свързани с уточняване верността на данните за художниците, а също – и за подбора на най-добрите техни творби.
Съветът ми към наследниците на напусналите ни художници е да проявят по-голяма активност, защото без тях е невъзможно да се направи албум. Например – албумът за Стефан Марков, е факт поради доброто сътрудничество с неговата съпруга Ева.
Въпрос: На библиотеките се налага да подаряваш издадените албуми. Какъв е интересът от страна на читателите/публиката?
Член-кор. Иван Гранитски: Интерес има. Когато ги даряваме на библиотека – на регионалните и на читалищните в по-големите градове и представяме албумите се случва и единици да купят. Но поради високата им цена те са най-бавно ликвидната продукция - лесно обяснимо с изключително ниската покупателната възможност на българския читател.
Въпрос: Един личен въпрос – как съвместяваш работата си като издател и автор - поет, литературен, а в последните години и художествен критик, което не е въпрос само на талант. Съдейки по обема на личното ти творчество – 55 книги (?!) – за тях е необходимо цялото време на един пишещ човек. Как успяваш при големия обем работа за издателството?
Член-кор. Иван Гранитски: Сутрин ставам рано – към 4:30–5 часа и до началото на работния ден – почти успявам с повечето текстове, които са предназначени за издаване. Денят е посветен на работата в издателството, на подготвянето на премиери на книги, базари и други събития за читателите. Личните си неща – като поезия, проза, литературната критика и други пиша предимно вечер и по време на пътуванията в страната за премиерите на нови книги, които са непрекъснати.
•••
Успех на Иван Гранитски и неговото Издателство „Захарий Стоянов“ в мисията за опазване националното наследство и в подкрепа на най-значимото от създаваното днес – у нас и зад граница.
•••
АртДиалог: Член-кор. Иван Гранитски, когото справедливо наричат човекът – оркестър, е избран от Общото събрание за член на Българската академия на науките (БАН, 2018) на основание:
„Ярък общественик със значимо присъствие в творческия живот на България, автор на 35 книги – поезия, литературна критика и публицистика“.
Иван Гранитски завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1979 г. Заместник главен редактор на вестник „Пулс“, заместник главен редактор на вестник „Литературен фронт“, главен редактор на списание „Черно и бяло“, генерален директор на БНТ (1995). През 1997 г- създава издателство „Захарий Стоянов“ като едновременно с това ръководи и литературно-критическото списание „Везни“.
Член на Съюза на българските писатели (СБП).
НАГРАДИ:
• Националната награда „Христо Г.Данов“ за цялостен принос към националната книжовна култура (2016)
• Национална литературна награда „Тодор Влайков“ (2015)
• Националната литературна награда на СБП „Богомил Нонев“ (2014 - за книгата „Внимателно бързайте“)
• Националната награда „Гео Милев“ (2009)
• Национална литературна награда “Тодор Влайков“ (2015)
• Националната поетична награда „Иван Невянин“ (2012)
Иван Гранитски е автор на 55 книги - поезия, литературна и художествена критика, публицистика:
(1) „Поезия и поетическо самосъзнание“ (1982)
(2) „Марксовата полемика“ (1984)
(3) „Време и художествени идеи“ (1987)
(4) „Отвъден щурец“ (1999)
(5) „Подземията на съня“ (1998)
(6) „Кораб от светлина“ (1999)
(7) „Горящият храст“ (2001)
(8) „Гео Милев и трагиката на националната съдба“ (2000)
(9) „Отломъци“ (2001)
(10) „Храм“ (2001)
(11) „Преди да дойде здрача“ (2002)
(12) „Архипелагът на думите“ (2002)
(13) „Лятото на чакалите“ (2003)
(14) „Атлантида“ (2003)
(15) „Литература и национална съдба“ (2004)
(16) „Луди водят слепи“(2004)
(17) „Пазар на роби с бюста на Волтер“ (2004)
(18) „Партийните Тартюфи“ (2004)
(19) „Ловци на метафори“ (2008)
(20) „Критически етюди“ (2008)
(21) „Гьонсуратлъците на прехода“ (2008)
(22) „Съчинения в седем тома“ (2009 – 2010)
(23) „Противоречивият човек“.Т.1 (2009)
(24) „Противоречивият човек“.Т.1 (2009) Архив на оригинала от 2013-09-08 в Wayback Machine.
(25) „Великата национална душа“. Т.1. Архив на оригинала от 2013-09-08 в Wayback Machine. (2009)
(26) „Ловци на образи“ Т.3. Архив на оригинала от 2013-09-08 в Wayback Machine. (2009)
(27) „Архипелаг“.Т..4. Архив на оригинала от 2013-09-08 в Wayback Machine. (2009)
(28) „Митове и тупурдии“, Т.5. (2010)
(29) „Слепци с очи“, Т.6., (2010)
(30) „Политически комедианти“. Т.7, (2010)
(31) „Щерна. Стихове“ (2010)
(32) „Внимателно бързайте?“ (2013)
(33) „Гео Милев и трагиката на националната съдба“ (2014)
(34) „Пристан“ (2014)
(35) „Устие“ (2015),
(36) „Образ и метафора“ (2016),
(37) „Знаци на прехода“ (2016)
(38) „Гласът на тишината“ (2016)
(39) „Стрелата на времето“ (2017)
(40) „Зазоряване“ (2018)
(41) „Атлантида“ (2018)
(42) “Клепоушко“ (2019)
(43) „Крипта“ (2019)
(44) „Залмоксис“ (2019)
(45) „Омайниче и бръмбазъче“ (2020)
(46) „Баща на вечността“ (2020)
(47) „Тракийският конник“ (2021), „Идеи, образи и символи“ (2021)
(48) „Гибелта на Троя“ (2021)
(49) „Пътят на душите“ (2021)
(50) „Пет поеми“ (2021)
(51) „Приказки за страната Бухтарландия“ (2021),
(52) „Времето на светлината и властта на мрака“ (2021)
(53) „Акварел“ (2022)
(54) „Пастел“ (2022)
(55) “Орфей“ (2022)
•••
ArtDialogue: Correspondent Member Ivan Granitsky, who is rightly called the orchestra man, was elected by the General Assembly as a member of the Bulgarian Academy of Sciences (BAS, 2018) on the following grounds:
"A bright public figure with a significant presence in the creative life of Bulgaria, author of 35 books - poetry, literary criticism and journalism".
Ivan Granitsky graduated in Journalism from Sofia University "St. Kliment Ohridsky", Sofia, Bulgaria. He graduated from Sofia University in 1979 and is a member of the Union of Bulgarian Writers. Deputy Editor-in-Chief of the newspaper "Pulse", Deputy Editor-in-Chief of the newspaper "Literary Front", Editor-in-Chief of the magazine "Black and White", Director General of Bulgarian National Television (1995).
He is a member of the Union of Bulgarian Writers (UBW).
Ivan Graniski is the author of 55 books - poetry, literary and art criticism, journalism.
AWARDS:
- National Award "Hristo G. Danov" for overall contribution to the national literary culture (2016)
- National Literary Award "Todor Vlaikov" (2015)
- The National Literary Award of the UBW "Bogomil Nonev" (2014 - for the book "Hurry carefully")
- The Geo Milev National Prize (2009)
- National Literary Award "Todor Vlaikov" (2015)
- National Poetry Award "Ivan Nevyanin" (2012)
In 1997, he founded the publishing house "Zahari Stoyanov" and at the same time managed the literary-critical magazine "Libra".
