Създаващият националната езикова политика – Институтът по български език „проф.Любомир Андрейчин“ на БАН на 75 години
Един от най-старите институти на Българската академия на науките – Институтът за български език, чиято мисия е да изследва българския език и да формира националната езикова политика, отбелязва своя юбилей с поредица от научни събития през цялата 2017 година.
Годишнината на Института, обаче, е доста условна, тъй като изграждането и усъвършенстването на българския книжовен език е една от основните цели на Българското книжовно дружество, основано през 1869 г. в Браила. След преместване на седалището на дружеството в София след Освобождението, заедно със създаване на Висшето училище (1888 г.), прераснало в Софийски университет, се създават първите средища на развиващата се филологическа наука у нас – Историко-филологическият факултет на Висшето училище и Историко-филологическият клон на Дружеството, прераснало в Българската академия на науките (след преструктурирането му през 1911 г. със закон).
Огромната лексикографска работа за създаване на Български тълковен речник с оглед към народните говори довежда до създаването в „най-неподходящо“ време - 15 май 1942 г., по инициатива на акад. Стоян Романски1 и на тогавашния председател на БАН и министър-председател на България акад. Богдан Филов, на обособена структура на БАН - Служба за българския речник, прераснала в Институт за българския речник, а от 1949 – в Институт за български език.
Първи директор на Института (1947-1951) и ръководител на Секцията за български речник към института (1951-1958) е чл.- кор. проф. Стоян Романски. От 2004 г. Институтът носи името на един от най-големите български езиковеди и негов дългогодишен директор - акад. проф. Любомир Андрейчин.
В Института за български език на БАН се слага началото на редица нови научни и приложни направления, като някои претърпяват качествено развитие през 50-те години:
• българска лексикология и лексикография
• българска граматика
• въпроси на езиковата култура
• исторически развой на българския език
• издаване и изследване на писмени паметници
• изследване на българските диалекти
• сравнителни анализи с други славянски езици
• балканско и сравнително езикознание
• етимология и ономастика
През последните десетилетия се развиват:
• терминология и терминография
• социолингвистика
• етнолингвистика
• лингвокултурология
• психолингвистика
• теоретични и приложни изследвания в областта на компютърната обработка на естествените езици – компютърна лингвистика и др.
През 1951 г. започва издаването на списание „Български език“ - научен орган на Института по български език, а в периода 1951–1985 г. излизат „Известия на Института за български език“, чийто наследник е поредицата „Българско езикознание“ (1995–2004). От 2014 г. издаването на Известията е възобновено. През 1959 г. започва да излиза списание „Балканско езикознание“, в което се публикуват проучвания за българския език и за балканските езици.
В резултат на цялостната работа на Института в продължение на десетилетия са издадени голям брой речници и справочна литература. За успешното осъществяване на различни изследователски проекти се изграждат електронни корпуси, които подпомагат научната работа и улесняват достъпа до уникални ресурси от специализирани научни области.
Издаването на речници и справочници, които са с официален нормативен характер, е от голямо значение за работата на публичните институции на всички равнища и за обществото като цяло. Трудове като многотомния Речник на българския език (издаден в 14 тома), Български диалектен атлас, многотомния Български етимологичен речник имат както фундаментално, така и научно-приложно значение и се използват от много хуманитарни научни направления, от различни образователни и културни институции.
Една от основните задачи на Института за български език е описанието и кодифицирането на книжовните езикови норми. Правописните правила и нормативно установеният правопис на думите се регламентират в академичните правописни речници, най-новият от които е „Официален правописен речник“ (2012). През 1982–1983 г. е издадена тритомната „Граматика на съвременния български език“, а през 2013 г. излиза тритомното издание „Българска лексикология и фразеология“, които са най-авторитетните теоретични трудове в тези области.
Решаваща е ролята на Института за утвърждаване на езиковата норма и подобряване на езиковата култура във всички сфери на обществения живот. Институтът предоставя и високопрофесионални експертни и консултантски услуги, необходими при функционирането на редица институции - министерства, съдебна система, обществени организации, медии, издателства.
В сравнително новото направление - компютърната обработка на естествения език, Институтът осъществява както теоретични изследвания в областта на граматичната структура и лексикалния състав на българския език, така и приложни разработки в няколко основни направления:
• интегриране на програми за обработка на езика в многоезикова уеб базирана система за управление на съдържание
• разширено търсене и извличане на информация
• предварителна обработка на текста и отстраняване на многозначност
• проверка и корекция на правопис и граматика.
Езиковите ресурси и програмите за тяхната обработка, които се разработват в Института за български език, са не само съпоставими по качество и количество с тези за големите европейски езици, но в някои случаи налагат стандарти за бъдеща работа.
За последния проект за нова платформа за машинен превод, имащ за цел да събере езикови ресурси на всички официални езици в Европейския съюз с цел улесняване на комуникацията и обмена на информация и документи на различни езици между институциите, бизнеса и гражданите, Институтът получи висока оценка и специални поздравления от Дирекция „Информационни технологии“ на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Новият проект за автоматизиран превод е оценен високо и ще бъде финансиран по Механизма за свързване на Европа, сектор Телекомуникации.
…
По-важните събития, с които Институтът за български език
„проф. Любомир Андрейчин“ отбелязва своя юбилей:
• Международна юбилейна конференция - 15 и 16 май 2017 г., в която участват български учени - изследователи от Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, както и от различни научни центрове в Русия, Украйна, Сърбия, Полша, Словакия, Чехия, Румъния, Норвегия, Литва, Италия.
Сред темите на конференцията са: съвременният български език, българска лексикология и лексикография, терминология и терминография, история на българския език, българска диалектология, етимология, ономастика и етнолингвистика, общо и съпоставително езикознание и компютърна лингвистика.
Докладите и дискусиите по време на конференцията са на един от следните езици - български и останалите славянски езици, английски, немски, френски. Материалите от конференцията ще бъдат издадени.
• Кръгли маси, в рамките на юбилейната конференция „Нови подходи в езиковедската българистика“ и „Нови подходи в обучението по български език“
• Изложба „Личности в българистиката“ – 15 - 28 май 2017 г. в централното фоайе на сградата на БАН, на която ще бъдат представени учени, работили в Института за български език и имащи значими научни постижения в областта на българистиката и славистиката като: акад. Владимир Георгиев, акад. Стефан Младенов, акад. Валентин Станков, чл.- кор. Любомир Андрейчин, проф. Йордан Заимов, проф. Кирил Мирчев, проф. Йордан Пенчев, проф. Стойко Стойков, проф. Тодор А. Тодоров, проф. Кристалина Чолакова и др.
• Форум „Интердисциплинарността в изследванията на българския език“ – 26 октомври 2017 г., четвърто издание – съвместна инициатива със Софийския университет „Климент Охридски“
• Форум „Изследователски подходи в обучението по български език“ – 3 ноември 2017, организирано от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ за учени, университетски преподаватели, учители и експерти по български език
•••
Създадената в Института през 1953 г. Служба за езикови справки и консултации предоставя на граждани, институции, организации, медии и др. компетентна информация по всички въпроси, свързани с българския език като:
• правописа, правоговора и пунктуацията в съвременния български книжовен език;
• значението, употребата, произхода и стилистичната характеристика на думите;
• правилното оформяне на различни видове документи;
• практическа помощ при редактиране на текстове с различен характер;
• практическа помощ при изучаването на български език в училище;
• енциклопедични справки
на телефони 0900-12-230 и 0879 66 83 63 от 9 до 17 часа всеки работен ден, както и писмено на имейл - ezikovispravki@ibl.bas.bg
На Вашите въпроси отговарят висококвалифицирани специалисти, сред които са авторите на „Официалния правописен речник на българския език”, на справочници за правопис, правоговор и пунктуация и на многобройни научни изследвания в областта на съвременния български език.
Акад. проф. Стоян Романски - завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1905), специализира в Лайпциг при професора по романско и балканско езикознание Густав Вайганд, защитава докторат и става негов асистент. От 1909 г. е доцент по славянско езикознание и етнография в Софийския университет, извънреден професор от 1915 г., редовен професор и ръководител на Катедрата по български език и славянска етнография (от 1922 г.), главен уредник на Славянския институт при Софийския университет (1934-1937), първи директор на Института за български език при БАН (1947-1951) и ръководител на Секцията за български речник към института (1951-1958), директор на Етнографския институт с музей при БАН (1949-1958). От 1929 г. е чл.- кор., от 1922 г. е член на Българския археологически институт, на научното дружество “Тарас Шевченко” в Лвов, на Румънското историческо дружество в Букурещ и на Славянския институт в Прага.
