Становище на Националното сдружение на общините
На Ваш № ККМ-47-253-13-7 / 31.01.2022
|
ДО Г-Н ТОШКО ЙОРДАНОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ 47-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ |
Относно: Становище по Законопроект за старите столици в Република България, сигн. № 47-254-01-9
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЙОРДАНОВ,
На основание решение на Управителния съвет на НСОРБ от 25. 02.2022 г. не подкрепяме внесения законопроект.
С цел подготовката на общо становище на НСОРБ изпратихме законопроекта на заинтересованите страни – шестте общини, на чиито територии се намират градовете-стари столици.
В отговор получихме нееднозначни становища от съответните общини. Изразените позиции варират от категорична подкрепа за необходимостта от такъв закон до предложения за отхвърлянето му. Така или иначе, в почти всички становища има значими бележки, които следва да бъдат взети предвид и в тази връзка ги представяме на Вашето внимание.
Бележки от съдържателен характер
Преди да се процедира такъв законопроект е необходимо да се представят и обсъдят становища от Министерство на културата, научни становища от Националния археологически институт с музей при БАН и от Института за исторически изследвания при БАН, Националния институт за недвижимо културно наследство, историческите факултети на основни български университети и др. с аргументирана историческа обосновка, основана на научни факти и доказателства за старите столици, включени в проекта.
Необходима е цялостна координация на нормите на законопроекта с основните действащи в тази сфера закони – Закона за закрила и развитие на културата и Закона за културното наследство и подзаконовата нормативна уредба към тях. За конкретните недвижими културни ценности (НКЦ) важат и режими, определени в плановете им за опазване и управление, както и зададени специфични правила и нормативи към устройствените планове и намесата в тях е силно ограничена. Основна роля в опазването има НИНКН, който никъде не е споменат в законопроекта и следва да бъде релевантно адресиран в йерархията от институции.
В допълнение, законопроектът следва да се разглежда като част от Националната стратегия за културно наследство (чл.12, ал.1 от ЗКН). Законопроектът се позовава на Стратегията в чл. 9, ал.1, но тя все още не разработена. В тази връзка, при евентуалното му процедиране в Допълнителните разпоредби следва да се запише, че Законът влиза в сила в минимум 6-месечен срок от деня на обнародването му в "Държавен вестник", като в този срок МС следва да приеме Национална стратегия за културното наследство.
Ясно следва да се регламентира финансовото обезпечаване на законопроекта и ангажиментите за целево финансиране на дейностите в общините, на чиито територии са градовете – стари столици. След като в основната концепция на законопроекта е НКЦ в старите столици да се предоставят за управление на общините, основателно е да се предвиди целево финансиране за изпълнение на техните годишни програми, разбира се с методическото ръководство от страна на МК. За повече яснота, в текста на чл. 15, ал. 2 след думите „и реставрация на НКЦ“ може да се добави текста „включени в годишните програми по чл. 11, ал. 2, т. 2“. Основателно е също така да се предвиди възможност за отпускане на средства и за развитието на съвременните селища, в близост до които са разположени старите столици. Въпросът с осигуряването на целево финансиране за общините е ключов, предвид факта, че те и сега поемат значителна част от финансирането за поддръжка на археологическите резервати, тъй като няма стандарт за открити площи на музеите, за което НСОРБ настоява вече в три поредни години при преговорите за държавния бюджет.
Значими са възраженията и бележките на общините относно функциите и ролята на предложеното „звено“ в общинската администрация, координацията му с другите териториални и национални органи с компетенции по опазване на културното наследство; дублиращите му функции със сега съществуващи структури, както и липсата на яснота за финансирането му. Създаването на две нови структури, които да изпълняват част от функциите на вече съществуващите, е несъвместимо с идеята за ефективно опазване и управление на НКЦ Това води единствено до бюрократизиране и административно утежняване на процеса по опазването на културното наследство.
Законопроектът не решава и основни проблеми, свързани с определяне на границите, режима, управлението и финансирането на визираните НКЦ, които са различни в зависимост от положението на обектите – във или извън рамките на урбанизирани зони.
Бележки с формален характер
По-лесни за отстраняване са бележките с чисто формален характер, касаещи актуализиране на терминологията, останала от предходни внесени варианти на законопроекта, свързани с привеждане в съответствие с действащото законодателство (напр. цитирането на „общински план за развитие“ вместо „план за интегрирано развитие на общината“, синхронизиране на понятия и определения в отделните части на законопроекта и др.).
На тези основания предлагаме преди разглеждането на законопроекта, във връзка с значимостта на темата, да бъде организирана широка обществена дискусия с участието на компетентни институции като Министерство на културата, Националния институт за недвижимо културно наследство, академични организации в сферата на история и археология, както и заинтересованите общини. Смятаме, че по такъв начин ще може да бъде постигнат комплексен подход към темата, като същевременно се гарантира взаимовръзка и координация с действащата към момента нормативна уредба в сферата на опазване и развитие на културното наследство.
НСОРБ отчита необходимостта от усъвършенстване на законодателството за опазване, съхраняване и социализация на недвижимото културно наследство, което да води до ясни отговорности и финансови ангажименти на всяка от страните в този сложен и дълъг процес.
В тази връзка бихме могли да организираме участието на всички заинтересовани общини, на чиито територии има градове – стари столици, в случай, че бъде инициирана широка обществена дискусия по проекта на закон във връзка с неговото голямо значение и обществена чувствителност към темата
С уважение,
Силвия Георгиева
Изпълнителен директор
