​​​​ Проектът БИБЛИО /BIBLIO: ПОВИШАВАНЕ НА ДИГИТАЛНИТЕ УМЕНИЯ И КОМПЕТЕНТНОСТИ НА БИБЛИОТЕКАРИТЕ В ЕВРОПА, който се реализира в рамките на ​​ Еразъм + КА2/ Сътрудничество за иновации и обмен на добри практики / Sector Skills Alliance за периода 2019-2022 г. определя за своя основна цел: ”Развива умения и компетентности в библиотечния сектор чрез въвеждане на концепцията за дигитална трансформация чрез устойчиво сътрудничество между представители на сектора и предоставящи професионално ​​ образование и обучение”.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ За изпълнението на тази цел проектът си поставя няколко важни специфични задачи като:

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • да се идентифицират съществуващите и възникващите потребности от умения за библиотечния сектор, да се приравнят към EQF/ЕКР. (Европейската квалификационна рамка) и NQF/НКР (Националната квалификационна рамка), които показват ​​ резултатите в Панорамата на европейските умения;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • да се идентифицират създаващите се в цяла Европа профили на работа в библиотечния сектор през 21 век;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • да се подпомогне развитието на висококвалифицирана, квалифицирана и мобилна работна сила в сектора, като се преодолее несъответствието между формалното образование и пазара на труда

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ • да се разработи европейска учебна програма за ​​ професионално образование и обучение (ПОО) в платформата МООС, която може да бъде

адаптирана към националните нужди;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • да се разработи и проведе смесен курс на обучение – присъствено, онлайн и обучение в работна среда;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • ​​ да се подкрепи признаването на новата квалификация за ПОО на равнище ЕС, като се ​​ насърчава осигуряването на качество на учебните програми за ПОО, използвайки

системата EQAVET (The European Quality Assurance in Vocational Education and Training)- eвропейското осигуряване на качество в професионалното образование и обучение;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • да се популяризира обучението в работна среда и обучението между поколенията в рамките на ПОО.

 ​​ ​​ ​​​​ На страницата на ФГББ е публикувана кратка информация за прое(цел, дейности, партньори).¹

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Проектът отскоро има и собствена интернет страница.²

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ България като партньор се представлява в проекта от две организации: фондация „Глобални библиотеки – България” (ФГББ) и Центъра за професионално обучение (ЦПО) на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). ФГББ извършва изследователската дейност, заложена в проекта, прави ​​ необходимите проучвания и участва в апробирането на дейностите, а ЦПО на УниБИТ е водещ в дейността по разработване на модулен учебен план за предоставящите ПОО.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ На този етап от развитието, ФГББ ​​ като партньор в изпълнението на Проекта, вече няколко месеца активно работи по анализа на нуждите на работещите в библиотечния сектор в нашата страна. Този анализ ​​ е многоаспектен, има няколко компонента и включва следните изследователски дейности – кабинетно проучване³; дълбочинни интервюта с работещи в библиотечния сектор и потребители на библиотечни услуги; онлайн анкета с работещи в библиотечния сектор; ​​ представяне на ​​ добри практики на ​​ предоставящи ПОО организации; създаване на минимум два ​​ профила на длъжности, адекватни на пазара на труда и на променящите се изисквания към работните места.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Анализът показва, че поставените в проекта цел и задачи са свързани с няколко възлови съвременни проблеми в нашата страна, респективно в библиотеките:

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 1.Проблемът „човешки капитал“ и цифровите технологии в България. Готовност на българските библиотечни специалисти ​​ да работят в цифрова среда, да повишават цифровите и меките ​​ си умения ​​ и да предлагат иновативни услуги за потребителите.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Проблемът ​​ за „човешки капитал“ и цифровите технологии в България е  ​​​​ много дискутиран ​​ у нас. Във всички дискусии фактите се базират на ​​ публикувания от ​​ Европейската комисия (ЕК)  годишния индекс за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). ⁴

Source: DESI 2020, European Commission

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Този индекс обхваща пет показателя: свързаност, човешки капитал, използване на интернет услуги, внедряване на цифрови технологии и ​​ цифрови обществени услуги.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ България се намира на 28-мо място от 28 държави членки ​​ и това не се променя вече няколко години.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ В доклада за България се посочва „В областта на човешкия капитал България се нарежда на 26-о място от 28 държави от ЕС, като се е изкачила с две места спрямо 2019 г. Въпреки това резултатът ѝ от 33,9% остава доста под средния за ЕС - от 49%. Общото равнище на основните цифрови умения в България е сред най-ниските в ЕС. Делът на лицата с поне основни умения в областта на цифровите технологии възлиза на около 29% от българското население на възраст от 16 до 74 години, докато средно за ЕС този дял вече е 58%.“⁵

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Готовността за работа в цифрова ​​ среда ​​ е проследена в направеното кабинетно проучване. Посочено е, че изнесените данни и факти за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото естествено будят безпокойство ​​ и затова ​​ управлението ​​ у нас е започнало активни ​​ политики в тази насока.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Изведени са някои особености на ​​ националните ни политики по отношение на дигиталното включване и уменията в България като е обърнато внимание на това, че е разработена и приета ​​ НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА „ЦИФРОВА БЪЛГАРИЯ 2025“ от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ С тази програма се цели модернизиране и повсеместно въвеждане на интелигентни ИТ решения във всички сфери на икономиката и социалния живот, чрез създаване на среда за широко прилагане на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), национална инфраструктура, иновативни електронни услуги от нов тип за бизнеса и гражданите, единни стандарти и постигане на висока степен на мрежова и информационна сигурност и оперативна съвместимост за постигането на основните стратегически приоритети.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Отразени са приоритетите на Министерството на труда и социалната политика, разкрити ​​ в редица документи, в които като ​​ основен акцент ​​ се посочват обучения в умения и цифрови компетентности и насърчаване на ученето през целия живот:

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ • в рамките на Националния план за действие по заетостта за 2019 г.- над 11 400 души ще бъдат включени в обучения в умения и цифрови компетенции, за да станат по-конкурентоспособни на пазара на труда. Инвестиции се предвиждат за следващия програмен период 2021-2027 г.;

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ • през следващия програмен период на ОПРЧР повече от 500 млн. лв. са предвидени за обучения и други инициативи, свързани с дигитализацията на пазара на труда. Оперативна програма планира масови обучения по цифрови компетентности, които ще засегнат почти всеки работещ или безработен човек;

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ • един от основните приоритети на Европейският социален фонд плюс (ЕСФ +), част от бюджета на ЕС за 2021-2027 г./ European Social Fund Plus, part of the EU’s budget from 2021-2027, който ще бъде основният финансов инструмент за укрепване на социалното измерение на Европа чрез прилагане на принципите на Европейския стълб на социалните права ще бъде свързан с наваксване на цифровите умения на работната сила в България през следващия програмен период 2021-2027 г.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Посочено е, че подобряването на цифровите умения е част от реформирането на пазара на труда и подобряването на социалното включване в България.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Обърнато е внимание и на факта, че в България все още няма ​​ създадена национална рамка за цифровите компетентности (National Digital Competence Framework), ​​ която да обособи нуждите, възможностите за обучения и видовете им, както и за валидация на знанията на работната сила

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Готовността на българските библиотечни специалисти ​​ да работят в цифрова среда, да повишават цифровите и меките ​​ си умения ​​ и да предлагат иновативни услуги за потребителите могат да бъдат проследени в ​​ проведената онлайн анкета, в която бяха поканени да участват повече от 100 библиотекари и други библиотечни специалисти от различни библиотеки и библиотечни организации и институции в страната.  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ При приключването на анкетата е отчетено участие на 78 библиотечни специалисти в България. Представяме ​​ кратка характеристика на резултатите относно профилите на респондентите; съществуващи цифрови услуги в библиотеките и приоритети на потребностите от обучение в нашата страна.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Прави впечатление голямото разнообразие на длъжности в библиотеките - над 22 са посочените длъжности. При определяне на квалификацията се вижда, че в библиотеките в България работят голям брой специалисти с различни квалификационни степени без библиотечна квалификация - 43 респонденти са отговорили, че нямат библиотечна квалификация. Това е тенденция през последните години. Тя е свързана с финансовите условия в библиотеките и ниското заплащане труда на библиотекарите. Така - добре квалифицираните библиотекари напуснат библиотеките и работят на по-добре платена работа, докато други специалисти, които не са били наети на пазара на труда, по една или друга причина, са склонни да работят в библиотеки с по-ниско заплащане за осигуряване на работа и доход.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 74,3% от респондентите са посочили, че не познават рамката за дигитални компетентности ​​ Dig Comp 2.1, но са отговорили на въпросите за самооценка на цифрови умения в рамките на ключовите компоненти на дигиталната компетентност в 5-те основни области (Обработка на информацията; Комуникация; Създаване на съдържание; Сигурност; Решаване на проблеми). Средно 29 респонденти се определят ​​ с основно ниво на владеене, 39 със свободно ниво на владеене ​​ и само 10 със самостоятелно ниво на владеене ​​ на тези умения.  66 от анкетираните, независимо ​​ от посочената самооценка на своите цифрови умения искат да увеличат своите знания и умения. Това може да се обясни с технологичните промени, както и с желанието на библиотекарите като цяло да придобиват нови знания, за да бъдат адекватни на очакванията на потребителите и да запазят работните си места.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Обобщението на данните относно съществуващи цифрови услуги в библиотеките показва, че библиотечните специалисти смятат, че търсенето на цифрови услуги се увеличава и има тенденция към запазване на едно относително постоянно ниво. 92,3 % ​​ от тях обаче посочват, че библиотекарите не използват инструменти за оценка, за да оценят цифровите умения на своите потребители.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Библиотечният персонал посочва, че за най-често предлаганите услуги като компютри за потребители (PaCs); обучения на основни компютърни умения/ Microsoft Office workshops; безплатен Wifi и др. библиотеките разполагат с персонал, който да ги предоставя и да подпомага потребителите. Не такава е ситуацията обаче с такива услуги, които нашите библиотеки въвеждат в последните години, напр. дигитално пространство за обучение; роботика; сесии за виртуална реалност и др.

За тях библиотеките не разполагат с персонал, който да ги предоставя постоянно.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Анализът на данните относно приоритети на потребностите от обучение показват , че ​​ като ​​ приоритетни теми за нуждите от професионално обучение (цифрови и общи умения) се очертават:

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ •Управление на електронни ресурси (например: подбор, набавяне, лицензи, достъп, поддръжка, използване, оценка и вторичен подбор на електронните информационни ресурси на вашата библиотека)

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ •Поведение в интернет (Уеб етикет), защита на данните и  онлайн сигурност (напр.: да знаете как да се държите онлайн при фрустриращи ситуации, да знаете как да запазите вашите данни)

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • Програмиране (например: програмиране на конкретен език като Scratch, HTML и т.н. или приложение)

• Разработване на цифрово съдържание (например: знаете как да създадете анимирана презентация, като например видеоклипове в YouTube

• Дигитализация на материали (напр.: в контекста на проект за културно наследство, дигитализация на исторически текстове/краезнание)

•Авторското право (например: намиране на изображения, които са лицензирани под определен тип лиценз Creative Commons и могат да се използват без разрешение на автора)

• Библиотечни онлайн услуги (например: проверка на всички заявки, направени чрез уебсайта на вашата библиотека)

• Управление на социални медии / библиотечен маркетинг (например: създаване и провеждане на кампания в социални медии за събитие в библиотеката)

• Комуникация чрез цифрови технологии (например: използване на подходящи инструменти за сътрудничество с колеги по проекта)

В рамките на проекта бяха проведени и ​​ дълбочинни интервюта с цел да се идентифицира алтернативен начин за изследване на личните реакции и емоционалното отношение на библиотечните специалисти, заинтересованите страни и потребителите към въздействието на дигитална трансформация на услугите, предлагани от библиотеките в Европа, в случая ​​ и в нашата страна като участник в проекта.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ ФГББ ​​ организира провеждането на няколко дълбочинни интервюта. Това е качествен метод за събиране на данни, който включва директна ангажираност ​​ на отделните участници. На този етап в интервютата участваха двама директори на обществени библиотеки, един библиотекар, един ​​ ИКТ специалист, координатор обучения ​​ и издателска дейност, представляващ съсловната ни организация (ББИА), един млад потребител. Всички участници в анкетата декларират, че притежават цифрови умения, като са направили своята самооценка по DigComp (Дигитални компетенции - Mатрицата за самооценка). Двама от участниците ​​ се оценяват ​​ със свободно ниво на владеене, а останалите ​​ със самостоятелно ниво на владеене и със свободно ниво на владеене в области като обработка на информацията и ​​ комуникацията. Всички участници са убедени, че несъмнено дигиталната трансформация ​​ дава голямо отражение върху библиотечните услуги. В известен смисъл библиотеките и в частност българските трябва да догонват нововъведенията в ИКТ сектора. Поставя се въпросът за готовността както на персонала да въведе дигиталните услуги, така и на потребителите да ги използват.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ При въвеждането на дигитални услуги всички споделят, че срещат трудности и бариери. Като много съществени посочват възгледите на персонала, неговата неподготвеност и известен страх от новостите, скептицизъм ​​ и консервативна среда. Един от участниците изтъква положителната роля на екипите при формирането на ​​ новите услуги. Споделят се и редица организационни, управленски и технологични проблеми, свързани с липсата на достатъно средства за инвестиции в технологии.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Участниците споделят за различен тип услуги и анализират въвеждането, предоставянето или ​​ изолзването на традиционните библиотечни услуги чрез цифрови средства; иновативни библиотечни услуги; други образователни или културни услуги / дейности, както и една консултантска услуга.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ При въвеждането на дигиталните услуги се прибягва към различни партньори извън библиотеката. Това обикновено са общини, други библиотеки, НПО, фирми.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Чувствата на интервюираните варират от неувереност и притеснение при въвеждането на някои от новите дигитални средства и услуги до удовлетвореност при внедряване на услугите и обратната връзка на посетителите и читателите, особено когато ползвателите са деца и тийнеджъри.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Като методи на справяне с проблемите в новата цифрова среда се посочват – обученията за персонала, за различните категории потребители; съчетаването на обучения и онлайн ресурси и тюториали.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Все още няма натрупани много добри практики. Понякога работят фейсбук групи и групи по интереси за споделяне на добри практики. Колегията споделя, че част от проблемите могат да бъдат по-бързо решени, ако имат подкрепата на общините, особено при инвестиране в обучението ​​ и повишаването на квалификацията на библиотекарите.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Анкетираните имат мнение и за това какво може да се направи повече, за да се подобрят услугите / дейностите- трябва да се осигуряват средства за ​​ финансиране за закупуване на нова техника и софтуер, особено платформи за обучение. ​​ Един от анкетираните обаче казва, че „По мое мнение подобряването на услугите, не е въпрос на средства. Въпрос на готовност в библиотекарите да отговорят на реалността, на изискванията на времето“. Други считат ,че най-важно е да се надграждат тези услуги – да достигат до повече хора, да се усъвършенстват. Всички обаче са на мнение, че трябва да има обучение и непрекъсната квалификация на персонала.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Интервюираните ​​ проявяват мотивация да въвеждат нови услуги и да повишават дигиталната си грамотност и компетентност. Някои от тях се чувстват като пионери, други са удоволетворени и ентусиазирани да продължат да работят в тази насока.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ ФГББ благодари на всички участници дали съгласието си и участвали активно в интервютата. Опита, който те представиха; споделените мисли за това как биха могли да подобрят услугите в библиотеките, както ​​ и това как те се чувстват ​​ когато въвеждат, предоставят или използват нова услуга или дейност в дигитална среда бяха изключително интересни и полезни.

• Проблеми, свързани с пазара на труда в България и конкретно ​​ с пазара ​​ на труда в библиотечния сектор в България.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ В кабинетното проучване са разгледани и проблемите на пазара на труда. За съжаление нямаме специални изследвания за състоянието на пазара на труда в библиотечния сектор, но сме направили опит да покажем някои проблеми и тенденции на основата на: анализи на Агенцията по заетостта ​​ за състоянието на пазара на труда в България; различни анализи и публикации на Българската библиотено-информационна асоциация (ББИА); ​​ на национално представително проучване сред обществените библиотеки в България, извършено от през ​​ 2017 г. ​​ от фондация „Глобални библиотеки-България” ​​ и ​​ на данни на Националния статистически институт (НСИ), които рефлектират върху библиотечния сектор

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Кабинетното проучване подробно разкрива икономическата и социална среда; демографските тенденции и това, че те се ​​ отразяват върху работата в библиотеките; работната сила, заетост и безработица; трудовите възнаграждения и производителността на труда.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Основните изводи, които могат да бъдат направени са, че според ​​ средносрочни и дългосрочни прогнози за развитието на пазара на труда в България⁶, заетостта и дисбалансите на пазара на труда, факторите на предлагането на труд (2008–2034), пазарът на труда ​​ ще породи следните ​​ основни проблеми, които ще засегнат и библиотечния сектор:  ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ • Квалифицираната работна сила е съсредоточена в 10 областни града и трудно ще се намерят квалифицирани библиотекари за публични библиотеки в малките населени места.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ • Към 2030 г. 55% от новите работни позиции в България ще изискват средно ниво на квалификация, такова ще е необходимо и за ​​ библиотекарите така че от сега се мисли за промени и възникване на потребност от нови умения на пазара на труда

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • Проблем в страната (вкл. в библиотеките) е неясното категоризиране ​​ на работните места, основните задължения и компетентностите. На практика беше сменена цялата система на образованието, беше сменено законодателството и променена организацията на труда и до днес се наблюдава голям дисбаланс в работните места по отношение на образованието и необходимите компетентности, знания и умения.  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Стремежът към придобиване на по-висока образователна степен и честно казано - занижените критерии на българските висши училища, произведе ​​ доста бакалаври и магистри, които в библиотеките са на работни места не изискващи подобна квалификационна степен. В България се премахна и колежанското професионално образование, което на практика ликвидира 5-та образователна степен.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ • На този етап изследванията показват, че библиотекарите в публичните библиотеки се идентифицират в три ключови роли.

Първата роля е свързана с функционирането на библиотеката като такава – комплектуване, каталогизация, справочно-информационна дейност и обслужване. Втората роля е управленска – най-вече поддръжка на документацията на библиотеката, но също и участие в проекти и привличане на спонсорства и дарения. Третата роля е свързана с взаимодействието с потребителите. Тя се приема като най-важна, защото определя мястото на библиотеката в обществото.

• • Предпочитанията към различните форми на продължаващо образование в библиотеките, които могат да се видят по проведените тематични курсове ​​ от ББИА ​​ показват, че библиотекарите в големите библиотеки много държат да придобият умения в областта на цифровите технологии.

• Проблеми на професионалното образование и обучение (ПОО) в България.

Как ще се развиват в бъдеще досега познатите ни тенденции в ПОО, свързани с дигитализацията; индивидуализацията и демократизацията, гъвкавостта; новите възможности за начините и мястото за обучение; новите форми на ПОО; диверсификацията; развитие на Националните квалификационни рамки; развитието на инструментите за валидиране на неформалното и информално учене; плурализмът в образованието. Важна в бъдещите промени в ПОО ще бъде ​​ ориентацията към нуждите на пазара на труда ​​ и създаването на повече кариерни възможности.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ В кабинетното проучване има констатации и изводи относно нормативната ​​ основа ​​ на професионалното образование и обучение в България като са анализирани закони и други нормативни актове, както и ​​ държавните образователни стандарти и държавните образователни изисквания. Изводите са, че българското законодателство е хармонизирано с европейските норми и изисквания, свързани с процесите на професионалното продължаващо образование и обучение в България. Обърнато е внимание, че в последните години, с навлизането на ИКТ в библиотеките се идентифицира търсене на нови умения и компетентности и затова у нас от месец февруари ​​ 2020 г. е започнала работата по разработката на ​​ Държавен образователен стандарт (ДОС) за придобиване на квалификация „библиотекар“. Този стандарт ​​ ще даде възможност да се кореспондира с принципите на ECVET (The European Credit System for Vocational Education and Training /Европейската кредитна система за професионално образование и обучение)  като ​​ се определят професионалните знания, умения и компетентности, които следва да се придобият от обучаемия, групирани във вид на единиците резултати от учене ​​ (ЕРУ). Така ДОС ще може да осигури гъвкаво професионално обучение и повече кариерни възможности. Ще гарантира прозрачност на професионалната библиотечна квалификация, както и достъпът за реализация на пазара на труда. Посочено е, че ​​ в средното образование,

включващо и професионалните училища, вече има формат на Националното онлайн външно оценяване на дигиталните компетентности, като такова е извършено на различни етапи - през 2017 година са оценени всички ученици X клас. В областта на професионалното образование в училище се финансират и създават нови учебни програми. Вече има създадени 20 нови учебни предмети, част от тях свързани с дигитализацията.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • Представена е картина на структурата и видове подготовка в образователната система в България като се отчита добра организация по отношение на управлението и контрола на придобиването на квалификации по професия от страна на НАПОО и Агенцията по заетостта, но ​​ се счита, че координацията между всички, посочени като доставчици на професионални образователни услуги институции и организации е лоша и неефективна.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Направен е анализ на предлагани обучения и обучените библиотекари като се идентифицират проблеми относно липсата на прозрачност ​​ в работата на Центровете за професионално обучение (ЦПО).

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Представени са категории компетентност и са анализирани предлаганите в нашата страна обучения. Изброени са изискванията - в ​​ Държавните образователни изисквания (ДОИ); компетенции, посочени в ДОИ и в програмите на някои Центрове за професионално обучение (ЦПО).

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Направените изводи са:

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • Обученията се извършват по програми, които в голямата си част са съобразени с ДОИ и са свързани с ​​ EQF ниво 4 и NQF ниво 4 за завършили средно образование /общо образование и придобиване на ІІІ степенна професионална квалификация по професията 322010 -„Библиотекар" от областта на образование „Журналистика, масова комуникация и информация" и професионално направление 322 „Библиотечно-информационни науки и архивистика";• В програмите на ВУЗ картината е доста различна и там дисциплините, свързани с дигиталните компетентности са доста развити. Те покриват изцяло ниво 5 до ниво 8 от ​​ DigComp 2.1.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ •• Програмите за обучение са неразделна част от документацията по лицензирането на ЦПО. Те обаче не се публикуват официално от НАПОО и достъпът до тях е невъзможен. Някои от центровете са публикували своите програми, но за съжаление ​​ достъпни са само 4 програми ​​ и програмата на Националната гимназия по полиграфия  ​​​​ и фотография.;

• • Липсата на прозрачност ​​ е сериозен недостатък ​​ на работата на ЦПО. Затова ​​ усилията трябва да бъдат насочени към към повишаване на качеството на курсовете, които ​​ те предлагат;

• • В България все още няма ​​ създадена национална рамка за цифровите компетентности/National Digital Competence Framework, ​​ която да обособи нуждите, възможностите за обучения и видовете им, както и валидация на знанията на работната сила.

Заключение:

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ При изследователските дейности предстои обобщаване и сравняване на анкетното проучване от страните-партнори – България, Гърция, Италия и Латвия за работещите в библиотечния сектор; ​​ представяне на ​​ добри практики на предоставящи професионално образование организации; създаване на ​​ профили на длъжности, на база на идентифицираните нужди и - адекватни на пазара на труда.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Тези няколко изследователски дейности, които се осъществяват в рамките на проекта и включват библиотекари и други заинтересовани страни, предимно - образователни институции, са в полза на определянето на потребностите от обучение на настоящите и бъдещите библиотечни специалисти в областта на дигиталната трансформация.  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Защото библиотеките все още си задават въпроса за тяхното роля като физически библиотеки през 21-ви век, след като все още не са отговорили на дигиталното търсене и защото библиотекарите трябва да бъдат подготвени да използват, да улесняват и дори да насърчават потребителите за творческото използване на дигиталните технологии и услуги.