Изкуственият интелект в психологията на изкуството
Алгоритмите на изкуствения интелект имат все по-осезаемо влияние върху визуалната култура и съответно имплицитно създават световни тенденции в естетическата парадигма, поради глобалната си интеграция в дигиталната сфера. Сферите на естетиката и изкуството са все по-тясно обвързани с полето на изчислителните науки, от една страна посредством изкуствен интелект като творчески инструментариум, от друга чрез метакогнитивните взаимоотношения между технологичното развитие и творческия акт. Поради експоненциалното развитие на технологиите и тяхното своевременно усвояване в сферата на визуалните медии е необходимо паралелно и систематично да бъде изследвано и тяхното отражение в когнитивните и метакогнитивните процеси на човешкото мислене и в частност на креативността. От особена важност е фактът, че разработките при изкуствения интелект се базират върху неврални структури. Това означава че интеракцията между двете области – невронаука и изкуствен интелект, е до голяма степен определяща културните влияния в 21-ви век.
Метакогнитивните взаимоотношения между изкуствения интелект и творческите процеси се изразяват в това, че все по-голяма част от информацията, която достига до отделния реципиент се класифицира и определя от алгоритми. Актът на творчество се дължи на интегриране на отделни области в единен концептуален модус, като по този начин изкуственият интелект създава мейнстрийм тенденции в метакогнитивното релационно познание. Този процес по всяка вероятност определя резултатите от творческия акт, тъй като креативността се базира върху мисловни процеси, които оперират посредством паметови конструкти съставени от ежедневно постъпващи концептуални стимули, чрез средствата за комуникация и медия. Този процес на автоматизация води до стандартизиране на входящите стимули, от които на следващ етап се формират творческите продукти, както в масовата култура, така и в сферите на изкуствата.
Човешкият ум има способността да изгражда смислови връзки между независими един от друг компоненти, като чрез тази проекция на себе си, систематизира отделни перцепти в логически свързани обяснения и истории. Поради тази причина при изкуствения интелект резултатите от процеса на подбор, кои точно части от обекта да бъдат представени в артефакта, са функционално интерпретативни за човешкото съзнание. Този процес в машинното обучение, обаче, е донякъде случаен или линеен, като в него липсва субективно-аксиологичната паметова система на човешкото съзнание.
Поради ограниченията на физиологията си, човешкият ум непрестанно се стреми да пести време и енергия. Този проблем е еволюционно решен чрез процесите на идеализация и абстракция. Процесът на идеализация променя свойствата на обектите, като ги усъвършенства по определен начин, докато абстракцията е процес, в който някои от функциите са избрани да бъдат представени, а други игнорирани. В абстракцията, има загуба на особености, когато човек премине от субекта към неговия модел. Разликата между човешкият ум и изкуственият интелект е, че при първия в представените в модела свойства на обекта са обобщени, без да има загуба на характеристики, докато този процес е изконно чужд на алгоритмите, където функционира избирателност, рефлектираща в крайния резултат. Обобщаването на образ и редукцията до краен синтез на основни отличителни характеристики в човешкия неокортекс се осъществява на база на метакогниция и релационно познание, докато при изкуствените системи върху база от най-повтарящи се елементи. Следователно при човека можем да говорим за отличаване по аксиологична система, отсъстваща при алгоритмите. Двата процеса са от съществено значение при когнитивната обработка на символи и знаци, а от своя страна семиотичната и семиологичната система са едновременно и базов материал и резултат от творческа активност. Тази семиоза представлява триадична връзка между репрезентация, когнитивен обект и интерпретация или смисъл, представени в семиологичните теории на Пиърс и Сосюр.
Ако приложим конекционистката парадигма към креативността, можем да получим удовлетворително решение функционално приложимо в изкуствения интелект. Ако приемем творческият акт като опит за решаване на даден проблем, то тогава изкуството е следствие от инвариантни колаборации на умствени евристики. Начинът по който интелектът борави с паметовите процеси е определящ за разбирането на текст или феномен въобще, въз основа на контекст. Субективният характер на изкуството, създадено от човек, е предопределен от тази индивидуалността на всяка памет. За изкуственият интелект е характерна крайната обективност по отношение на оценка, разбиране и извличане на информацията, което повдига въпроса каква част и защо би предпочел да съхранява и от чия гледна точка ще се осъществява това систематизиране – негова или на човекът, който програмира алгоритъмът? По-коректният въпрос би бил – способен ли е човекът да се абстрахира от собствената си субективност, когато създава изкуствен интелект или машината винаги ще бъде проекция на човешкия фактор?
За разлика от изкуственият интелект, човешкият неокортекс съхранява информацията избирателно, поради физиологичната си ограниченост и това приоритизиране дава отражение в изкуството – в нито едно човешко произведение няма пълноценно съхранение на постъпилите стимули от изобразения обект, както вече беше установено при процесите на абстракция и идеализация. При художествения стил, направление, дори за всеобхватността на цели жанрове се налага един архетипен и преднамерен когнитивен дисонанс, дори само в субективната акцентуация вследствие на сетивността. Такова преобразователно въздействие върху феноменалния свят може да служи едновременно и като дефиниция, и като условие за творчески акт, а при наличието на тези два компонента е възможно и прилагането на алгоритъм. Информацията, която човешкият ум манипулира за да създава изкуство е по някакъв начин йерархично подредена, дори да е абстрактно структурирана. Когато са налични единици знание, подредени в йерархична зависимост, можем да кажем, че е налично значение. Именно йерархичната зависимост е условие за това, изкуството да бъде комуникативно и да предполага приложение в матричен принцип. Да, артефактът представлява предумишлен отрязък информация, от потока на битието, но ако в тази на пръв поглед „случайна“ комбинаторика се установят йерархични отношения, всеки алгоритъм ще я усвои мигновено. ИИ трябва да е способен да борави с прототипи, тоест да умее да извежда основни характерни черти според техния праг на значимост, а не чрез линеен принцип.
Семир Зеки говори за това, че функцията на изкуството е разширение на мозъчната активност или придобиване на знание за света, и е основателно да предположим, че механизмите, използвани за внушаване на смисъл в този свят, са същите които внушават значения в произведения на изкуството. Креативността може да се разглежда и като неочаквани, интердисциплинарни скокове на мисълта. Оттам се открива възможността да се разглежда изкуството като инсайт – тип прозрение, което лежи на дълъг, но несъзнателен умствен процес усилена върху даден казус. Изкуството е зле структуриран проблем, от гледна точка на логиката, съответно решаването му е повече свързано с инсайт от други видове задачи. Според Марк Де Мей двусмислието се получава, когато очевидно несъвместими данни или ограничения се възприемат, но се намери начин да бъдат интегрирани в съгласувано цяло или неинвазивно да влияят върху интерпретациите.
Според Мерлин Доналд институционалните структури са тези, които контролират потока на идеи, памет и познание. Но все пак, в светлината на човешките култури като масивни, разпределени, когнитивни мрежи, хората занимаващите се с изкуство са тези, които влияят върху когнитивната активност на специфичното за тях племе и поколение, чрез възприятие и модифициране на символи, изображения и други експресивни форми. Масовата невро-интеграция се отнася до невралната кросмодална унификация на множество източници на опит в единен абстрактен перцептивен модел. С интегрирането на изкуственият интелект в творческия инструментариум и неговото имплементиране във все повече битови сфери, влиянието му върху човешкото съзнание и разбиране за света става все по-осезаемо и налагащо естетически парадигми., тъй като технологията винаги е била предпоставка и катализатор на човешката креативност. Без технологичен напредък, няма как да има иновативни изразни средства.
Дали обаче, присъщият обективизъм за изкуственият интелект обрича индивидуалистичните характеристики на творчеството или неговото „съвършенство“ е естественият ход на еволюцията, предстои тепърва да разберем.
Литература:
Davidson, J. E. (1984). The role of insight in intellectual giftedness. Gifted Child Quarterly.
Hambrick, E. 2. (2004, July). The Role of Working Memory in Problem Solving. pp. 18(5): 519-532.
Koralek, A. C. et al., “Corticostriatal Plasticity Is Necessary for Learning Intentional Neuroprosthetic Skills”, Nature 483, 2012: 331-35
Manovich, L. (2017, September-October). Automating Aesthetics: Artificial Intelligence and Image Culture. Retrieved August 20, 2018, from manovich.net: http://www.manovich.net
Schacter DL. The seven sins of memory: How the mind forgets and remembers. Boston and New York: Houghton Mifflin;
Turner, M. (2006). The Artful Mind. Cognitive Science and the Riddle of Human Creativity, OXFORD.
Кърцуайл, Р. (2015). Как да създадем ум. Изток-Запад.
Стърнбърг, Р. (2012). Когнитивна психология. София: Изток-Запад
●●●
AI in Psychology of Art
Pavlina Obretenova
Artificial intelligence algorithms have an increasingly tangible impact on visual culture and thus implicitly create global trends in the aesthetic paradigm thanks to their global integration in the digital field. The fields of aesthetics and art are increasingly closely linked to the field of computational sciences – on the one hand through artificial intelligence as a creative set of tools, on the other through the metacognitive relationships between the technological development and the creative act. Due to the exponential development of technologies and their timely integration in the field of visual media, it is necessary to study in parallel and systematically their impact on the cognitive and metacognitive processes of human thinking and in particular on the creativity. The fact that the development of artificial intelligence is based on neural structures is of particular importance. This means that the interaction between the two fields of neuroscience and artificial intelligence is largely determining cultural influences in the 21st century.
The metacognitive relationships between artificial intelligence and creative processes are expressed in the fact that an increasing part of the information reaching the individual recipient is classified and determined by algorithms. The act of creativity consists of the integration of individual areas in a single conceptual mode – thus artificial intelligence creates mainstream trends in the metacognitive relational knowledge. This process in all probability determines the results of the creative act, as creativity is based on thinking processes operating through memory constructs composed of daily incoming conceptual stimuli through the communications and media. This process of automation leads to the standardization of the incoming stimuli, based on which the creative products are formed at the next stage, both in the mass culture and in the art fields.
The human mind has the ability to build semantic connections between independent components, and through this projection of itself, it systematizes individual perceptions into logically related explanations and stories. Therefore, in artificial intelligence the results of the selecting process which parts of the object to be represented in the artifact are functionally interpretable for human consciousness. This process in machine learning however is somewhat random or linear, lacking the subjective-axiological memory system of human consciousness.
Due to the limitations of its physiology, the human mind is constantly striving to save time and energy. This problem has been evolutionarily solved through the processes of idealization and abstraction. The process of idealization changes the properties of the objects by refining them in a certain way, while abstraction is a process where some of the functions are chosen to be represented and others get ignored. In abstraction there is a loss of features when a person moves from the subject to their model. The difference between the human mind and artificial intelligence is that in the former the properties of the object presented in the model are generalized without any loss of characteristics, while this process is fundamentally foreign to algorithms, where selectivity functions, reflecting in the end result. The generalization of image and the reduction to the final synthesis of basic distinctive features in the human neocortex is carried out based on metacognition and relational knowledge, while in artificial systems it is carried out based on the most repetitive elements. Therefore, in humans we can talk about differentiation by axiological system, absent in the algorithms. Both processes are essential in the cognitive processing of symbols and signs, and in turn the semiotic and semiological system are both basic material and the result of the creative activity. This semiosis is a triadic connection between representation, cognitive object, and interpretation or meaning presented in Pierce and Saussure's semiological theories.
If we apply the connectionist paradigm to creativity, we can obtain a satisfactory solution, functionally applicable in artificial intelligence. If we accept the creative act as an attempt to solve a problem, then art is a consequence of invariant collaborations of mental heuristics. The way the intellect handles memory processes is crucial for understanding a text or phenomenon in general based on context. The subjective nature of man-made art is predetermined by this individuality of each memory. Artificial intelligence is characterized by the ultimate objectivity in terms of evaluation, understanding and extraction of information, which raises the question of what part and why it would prefer to store and from whose point of view this systematization will take place – its own or the one of the person programming the algorithm? The more correct question would be – is man able to abstract from their own subjectivity when creating artificial intelligence or will the machine always be a projection of the human factor?
Unlike artificial intelligence, the human neocortex stores information selectively due to its physiological limitations and this prioritization is reflected in art – in no human work is there a full preservation of the received stimuli from the depicted object, as already established in the processes of abstraction and idealization. In the artistic style, direction, even for the comprehensiveness of whole genres, an archetypal and deliberate cognitive dissonance is required, even if only in the subjective accentuation due to the senses. Such a transformative effect on the phenomenal world can serve both as a definition and as a condition for a creative act, and in the presence of these two components it is possible to apply an algorithm. The information that the human mind manipulates to create art is somehow hierarchically arranged, even if it is abstractly structured. When units of knowledge are available, arranged in a hierarchical relationship, we can say that a meaning is available. It is the hierarchical dependence that is a condition for art to be communicative and to suggest application in a matrix principle. Yes, the artifact is a deliberate piece of information from the flow of being, but if hierarchical relationships are established in this seemingly "random" combinatoric, each algorithm will assimilate it instantly. AI must be able to handle prototypes, i.e., it must be able to derive basic characteristics according to their threshold of significance and not by a linear principle.
Semir Zeki states that the function of art is to expand brain activity or acquire knowledge of the world, and it is reasonable to assume that the mechanisms used to suggest meaning in this world are the same ones that suggest meaning in the works of art. Creativity can also be regarded as unexpected interdisciplinary leaps of thought. This reveals the opportunity to consider art an insight – a type of insight that lies in a long but unconscious mental process focused on a certain case. From the point of view of logic, art is a poorly structured problem, and its solution is more related to and insight than any other types of tasks. According to Marc De Mey, ambiguity arises when obviously incompatible data or constraints are perceived, but a way is found to integrate them into a coherent whole or to non-invasively influence interpretations.
According to Merlin Donald, it is the institutional structures that control the flow of ideas, memory, and knowledge. Yet, in the light of human cultures as massive distributed cognitive networks, artists are those who influence the cognitive activity of their specific tribe and generation by perceiving and modifying symbols, images, and other expressive forms. Mass neuro-integration refers to the neural cross-modal unification of multiple sources of experience into a single abstract perceptual model. With the integration of artificial intelligence in creative tools and its implementation in more and more everyday fields, its impact on human consciousness and understanding of the world becomes more tangible and imposes aesthetic paradigms as technology has always been a prerequisite and catalyst for human creativity. Without technological progress there can be no innovative means of expression.
However, it remains to be seen whether the inherent objectivism of artificial intelligence dooms the individualistic characteristics of creativity or its "perfection" is the natural course of evolution.
Literature:
Davidson, J. E. (1984). The role of insight in intellectual giftedness. Gifted Child Quarterly.
Hambrick, E. 2. (2004, July). The Role of Working Memory in Problem Solving. pp. 18(5): 519-532.
Koralek, A. C. et al., “Corticostriatal Plasticity Is Necessary for Learning Intentional Neuroprosthetic Skills”, Nature 483, 2012: 331-35
Manovich, L. (2017, September-October). Automating Aesthetics: Artificial Intelligence and Image Culture. Retrieved August 20, 2018, from manovich.net: http://www.manovich.net
Schacter DL. The seven sins of memory: How the mind forgets and remembers. Boston and New York: Houghton Mifflin;
Turner, M. (2006). The Artful Mind. Cognitive Science and the Riddle of Human Creativity, OXFORD.
Kurzweil, R. (2015). How to Create a Mind, Sofia
Sternberg, Robert J. (2012). Cognitive psychology, Sofia
