За Грaфичната база в Самоков и приносът ù за развитие на българското графично изкуство и за художествения живот в града през изминалите 50 години – юбилейна равносметка
Графичната база в Самоков, създадена през април 1973 година с решение на Съюза на българските художниците, по инициактива на самоковския художник-график Зафир Йончев, (по това време – Секретар на Съюза), вече половин век играе важна роля за развитието на съвременното българско графично изкуство и за качеството на културния живот в Самоков.
Това, че една от първите графични бази е създадена в Самоков е признание и към приноса на Самоковската иконописна школа за развитие на изобразителното изкуство на България. Но признание и на факта, че печатната графика също води началото си от Самоков, където през 1928 година Никола Карастоянов внася първата графична преса в България, съхранявана днес в Музея на Самоков. Признание и към следващите поколения художници и дейци на културата, създали Музея в Самоков, почти преди век, в който има и постоянна експозиция от картини, и зала за временни изложби.
Атмосферата на реставрираната Есова къща, запазила духа и красотата на възрожденската епоха допринася за хармонията между – традиция и съвременност.
Графична база, Самоков
Не само създаването и цялата дейност, но и възобновяването на активната работа Графичната база е пример за далновидност и за добро партньорство между Съюза на българските художници и Кметство Самоков и неговото ръководство.
То е еднакво полезно както за Самоковскта общественост, така и за развитието на съвременното българско изкуство и гаранция, че в града ще продължават да се раждат и в бъдеще художници.
Благодарение на Графичната база днес в Музея, наред с възрожденските щампи Самоков разполага е с втората най-богата колекции от съвременна българска графика, след тази на Международното биенале на графиката, Варна.
Справедливостта изисква да отбележим приносите на най-заслужилите за създаването на Базата, които безспорно са - самоковският художника-график Зафир Йончев, който като Секретар на Съюза на художниците отговаря за групите на художниците в страната, Христо Попхристов - Заместник председател на Окръжен народен съвет, София, също самоковец, Христо Нейков, преподавател по графика и илюстрация в Академията и Секретар на Секция „Графика“ и Светлин Русев – Председател на Съюза на художниците.
В първите години, Базата се намираше срещу Музикалната школа, зад Полицията, а домакин на Базата беше винаги усмихнатия бай Боре Филчев – Мустако. Въпреки скромните условия за работа, ентусиазмът на Зафир Йончев-Зефо, преподавател по графични техники и първи умдрукер в Академията, беше толкова увличащ, че той успя да запали художници-живописци да създадат и графични творби. Първите художници, които работиха над свои творби в Базата, бяха – Наум Хаджимладенов, Преслав Кършовски, Васил Чакъров, Христофор Пейчев, академик Дечко Узунов, проф. Светлин Русев и много други.
Още в първите години, художникът Любен Стоев, завършил графика в Дрезденската художествена академия, доведе на гости в Базата известния немски умдрукер Роланд Ерхард, завеждащ Графичния кабинет на Академията.
С това започнаха и международни контакти на Графична база, Самоков.
От самото начало в Базата предимство се даваше за работа над творби, предназначени за международните конкурсни форуми-биеналета и триеналета, в които участваха най-добрите български графици. Още в годините 1975-1979 работата се увеличи многократно и се наложи да назначаването на още един човек. Така младият самоковски художник – Иво Масларски стана и умдрукер в Базата.
През този период в Базата са работили едни от най-утвърдените ни художници: Дечко Узунов, Найден Петков, Симеон Венов, Светлин Русев, Петър Чуклев, Петър Брайков, Румен Скорчев, Любомир Йорданов и много други.
На активността на Светлин Русев, Зефо Йончев и Христо Нейков и на Кмета на Самоков – Методи Паунов – дължим вземане на решението - на Графичната база да бъдат предоставени Босевата и Есовата къща - паметници на културата. Двете къщи бяха реставрирани и подържана в автентичния им вид от СБХ. Оборудването на Графичната база също беше грижа на СБХ. От началото на 80-те години беше подобрено и снабдяването на базата с професионални материали от Франция - бои, специалната за графичните творби – хартия и други материали.
Графична база, Самоков
През 1983-1984 г. в Графичната база гостува един от водещите специалисти в света на литографските техники - Бил Лакатута от Института "Тамаринд", САЩ - Ню Мексико. Така ние се запознахме със световните тенденции в литографията. Сътрудничеството беше много полезно не само за нас, умдрукерите, асистиращи на художниците, но и за тях. По това време при нас вече работеше и трети човек – Николай Коцов.
През тези години работиха редица от най-авторитетните български художници - Златка Дъбова, проф. Христо Нейков, Симеон Венов, проф. Стоян Стоянов, Георги Трифонов, Димо Колибаров, Христо Кърджилов, Николай Майсторов, и много други. В същото време работихме и със студенти от Националната художествена академия, както и от Великотърновския университет.
През 1989-1999 г., (когато СБХ вече не беше в състояние да издържа Базата), проф. Стоян Стоянов – Течи, осигури спонсорство за Графичната база в лицето на френския меценат и колекционер Жорж Екли.
През 1993 г. бе назначен на работа още един млад художник – Иво Янакиев. Точно в този период бяха осигурени и нови качествени материали.
В Графична база, Самоков бяха създадени и великолепните творби за няколко библиофилски издания – илюстрациите на Симеон Венов за поетични творби на Христо Фотев, на Светлин Русев – за Константин Павлов, на Онник Каранфилян за поетична книга на Цветан Начев. Както и творбите за голямо форматното издание на американския поет Стенли Кюниц с илюстрации от Стоян Чуканов-Чочо.
За съжаление, през юни 1999 година, Босевата къща бе реституирана и трябваше да се преустроим в Есовата къща. В този тежък период, по здравословни причини, се оттегли и спонсорът на Базата, Жорж Екли и изпаднахме в няколко месечен вакуум. Единствения изход бе да търсим програми за спонсорство. Така попаднахме на швейцарската фондация "Про Хелвеция".
Тук голяма роля за успеха изигра Албена Спасова, секретар на секция "Графика" с опит в създаването на проекти за конкурсни програми. Съвместно с нея кандидатствахме с проект в конкурс на швейцарската фондация "Про Хелвеция" и за наша радост се класирахме. Финансирането беше достатъчно да обновим и технически, и материално Базата. През 2000 година направихме и цветен каталог на Графичната база.
През 2001-2002 г. отново по програма на "Про Хелвеция" организирахме международни пленери по графика с участие на Сърбия, Македония и България, подпомогнати и от Хотел "Самоков", където експонирахме Изложба от създадените на пленера творби.
През 2003 година отбелязахме 30 години от създаване на Базата с голяма Изложба в същите зали на хотела.
Изложби на графични творби, създадените в Графична база Самоков бяха представени в София, Плевен, Братислава, Будапеща.
В Графичната база са работили над 300 художници в това число и чужденци от Германия, Италия, Франция, САЩ, Япония, Русия, Куба, Чили, Норвегия, Холандия.
От момента на своето създаване Графичната база предоставя отпечатъци от всички създадени в нея графични произведения на Музея в Самоков. Графичната база е инициатор на изложби, представящи нейната продукция като по традиция се провеждат освен в Самоков – и в София. Създадените в базата графики са важна част от колекциите на най-авторитетните международни изложби организирани в България; Триеналето на графиката – София и Биеналето на Варна, а също така редовно участва и в редица значим графични форуми по света.
През 2007 година беше направен основен ремонт на базата от Общината по проект по програма "Красива България" като се направи и малка галерия в двора. Това ново пространство за изложби ни дава възможност през лятото да излагаме създадените нови творби. Първата изложба беше – в чест на Зафир Йончев, следващата бе на американка със самоковски произход Надин Цанов, фотографската изложба на Георги Субев. Една от значимите прояви беше изложбата на Симеон Венов с негови графики по стихове от Христо Фотев. Беше изпълнен вълнуващ рецитил от Руси Чанев и Димитър Рачков с музикален съпровод на китара от състава на Анго Боянов "Capella".
През следващия период бяха организирана и две международни прояви, финансирани от Фондация "1300 години България".
• • •
Обновената Графична база заработи в края на 2021 година, с уредник-умдрукер – младият самоковски художник – Радослав Генов.
Първите художници работили в нея са представители на три поколения български графици - Милко Божков, Людмил Георгиев, Онник Каранфилян, Емануела Ковач и най-младият - Ради Генев, който е и умдрукерът, с който всеки създаде по няколко нови графични творби.
С тях беше организирана изложба, с куратор проф. Аксиния Джурова, която бе представена, освен в Самоков – и в Галерия „Мисията“ на Държавния културен институт на Външно министерство пред многобройна публика.
При откриването на изложбата, Директорът на Историческия музей, Самоков – д-р Веселин Хаджиангелов дари една графична творба – съвременен отпечатък от оригиналната плоча на творбата „Иван Иконописец“ (1936) на проф. Васил Захариев, за Фонда на Държавния културен институт към Министерството на външните работи на България.
Директорът на Държавния културен институт Снежана Йовена и Директорът на Музея, Самоков – д-р Веселин Хаджиангелов
На д-р Веселин Хаджиангелов автор на проекта, подкрепен от Националния фонд „Култура“, трябва да благодарим за създадената и експонирана изложба - „Щампарското изкуство в Самоков – традиция и съвременност“. Както и за следващия класиран проект, по който студенти и преподаватели от Националната художествена академия ще създават свои творби в Графичната база в Самоков още това лято.
•••
Гено Генев: роден 1946 година в град Самоков, син на известния художник Слави Генев.
Образование: завършил Гимназия "Константин Фотинов", Механо-техникума "Никола Вапцаров" и
индивидуално обучение при Зафир Йончев – преподавател по графични техники и първи умдрукер на
Националната художествена академия. Който е и първият, художник на когото Гено Генев асистира
като умдрукер при създаване на графични творби. Следващите са - Наум Хаджимладенов, Преслав
Кършовски, академик Дечко Узунов, Найден Петков, проф. Светлин Русев, проф. Петър Чуклев, Васил
Чакъров, Христофор Пейчев, Любомир Йорданов и много други от това поколение.
Работил е с всички най-талантливи художници от следващите поколения и на които се дължи
международния авторитет на българското графично изкуство - Тодор Атанасов, Златка
Дъбова, проф. Христо Нейков, Симеон Венов, проф. Стоян Стоянов-Течи, Петър Брайков,
проф. Николай Майсторов, Захари Каменов, Георги Трифонов, Алекси Начев и др.
Сред тях са и тези, които имат отлични условия и умдрукери във Варна и Бургас - проф.
Стоимен Стоилов, Стоян Цанев, Милко Божков, Ванко Урумов и други, които идват в Самоков
заради Гено Генев - легенда в гилдията.
Гено Генев освен умдрукер е и директор на Графичната база в Самоков в течение на 37 години (от
създаването ù до пенсионирането си през 2010 г.) и има личен принос за нейното оцеляването при
всички трусове, които тя преживява през изминалите 50 години, в която работят 300 художник,
създавайки 1 600 графични творби.
Радослав Генев: Роден 1987 г. в град Самоков, трето поколение художник.
Образование: Национална художествена академия, София (2013, магистър) при доц. Димо Колибаров. Специализант по Програма "Леонардо да Винчи" в Рим, Неапол, Флоренция, Пиза и Венеция (2012) и в Парижкия институт по изкуствата "Cite Internationale des Arts" в Париж (2013), в края на която представя своя самостоятелна изложба и получава първата си награда. Член на Съюза на българските художници от 2014 година.
• Представя 8 самостоятелни изложби в Самоков, Сандански, София и Париж и в участва в
няколко групови изложби на живопис или графика
• Класира се и участва със свои творби в конкурсните периодични изложби - международните
биеналета във Варна, Венеция, Тайланд, Мюнхен, Белгия, Испания.
НАГРАДИ:
2013 – Награда на Парижкия институт по изкуствата "Cite Internationale des Arts" в Париж
2009 – Втора награда в конкурса „Пабло Пикасо в България“ - Малки графични форми.
• • •
АртДиалог: Българските художници, работещи активно в областта на рафиката, разполагаха с графични преси в ателиетата си за отпечатване творби в основните графични техники. Но условия за създаване на литографски творби имаха единици. Освен това – за състезание, каквото е всяко международно биенале – у нас или по света, художниците обикновено представят цветни и голямо-форматни графични творби (по тази причина, наричани от художниците – биеналски). Без участието на умдрукер, такива творби е трудно да бъдат създадени дори в някои от металните техники, а литорафски – невъзможно. Така че до края на 60-те години българската графика, въпреки безспорното майсторство на българските графици беше предимно черно-бяла и основно – само в няколко техники.
Създадените през 70-те години 17 графични бази осигуриха условия това да се промени, но приносът им е най-вече в това, че дадоха възможност и на извънстоличните художници да се развиват и като графици. Това видимо ускори развитието на българското графично изкуство. Още през 70-те години, когато творбите на най-добрите ни графици неизменно са класирани от журитата на международните конкурсни периодични изложби и са включвани в експозициите и каталозите им.
Това доведе през 1979 година Съюзът на българските художници да организира Националната графична изложба във Варна. Тя беше преглед на етапа, достигнат от българското графично изкуство. Но и катализатор на работата на всички художници за предстоящата (през 1981) – Първата периодична конкурсна изложба за печатни графични творби, изпълнени в класически техники – Международното биенале на графиката, Варна.
Тъй като в София работят и живеят поне половината от графиците в България, 2-те графчни бази не можеха да се справят с обема работа. Налагаше се немалко от софийските графици да създават своите творби в Графичната база в Самоков. Поради това, че в нея умдрукер е Гено Генев – признат от графиците за най-добрият, много от тях предпочитаха да създават и следващите си творби - за Първото биенале във Варна, 1981 г. отново в Самоков. Както и за следвщите издания на Варненското биенале, биеналета и триеналета по света и в създаденото през 90-те години Международно триенале на графиката, София.
Така в течение на години, десетки графици от София и страната създават едни от най-добрите си творби в Графичната база в Самоков.
Доказателство за качеството на създаваното в Графчната база, Самоков е фактът, че творбите винаги са допускани от селекционните журита на Международното биенале, Варна на Триеналето, в София и в задгранични биеналета по света за участие в поредната конкурсна експозиция.
В резултат на това, фондът от творби, съхранявани в Есовата къща, собственост на Музея в Самоков, освен с качеството си е ценен и с обема – вече над 1 600 графични творби – достойни за национална художествена галерия на графичното изкуство. При това именно от периода, в който то бележи върховите си постижения и международно признание.
Това е още един принос на Графична база, Самоков, още повече, че националната и регионалните художествени галерии, поради липса на финансиране, не попълват фондовете си с творби на съвременни художници през последните почти 30 години.
По тези причини, възстановяване работата на Графичната база, Самоков беше от изключително значение.
