За магичното изкуство с Ивайло Синапов, Христо Митев, Венсан и инж. Христо Христов, Голбез от българския клуб на фокусниците „Бързите ръце“
Преди интервюто присъствам на поредното представяне на спектакъла от фокуси на Клуб „Бързите ръце“ (Quick Hands Project), член на Международното Братство на Маговете (IBM – International Bratherhood of Magician „Quick Hands”) в едно от заведенията на НДК, Студио 5, за които билетите свършват ведага.
Изнесеният спектакъл беше впечатляващ, и то не само от техническа гледна точка (изключително важно и за този жанр) защото иначе няма магия, но и като шоу, което не само истински забавляваше публиката, но я въвлече за участие в спектакъла.
Основният ми въпрос към всички млади артисти беше – кога и защо са започнали да се занимават с фокуси и как виждат тяхното място в живота си.
Въпрос: Разбрах от колегите Ви, че сте абитуриент, на 18 години, и сте най-младият член на Клуба на маговете „Бързи ръце“. От кога се занимавате с фокуси и защо?
Ивайло Синапов, сценично име Mafia Boy / Мафия Бой : Занимавам се с фокуси от 4 години. Бях видял в интернет обяснението на няколко фокуса и ги научих. Не бяха нищо особено, но когато ги показвах всички ги харесваха. А всеки обича да е в центъра на вниманието. Но истинското запалване по фокусите дойде, когато един приятел, който си беше купил комплект от предмети за начинаещи фокусници, ми демонстрира един фокус. Сега съм наясно, че не е нещо особено, но тогава бях очарован и изумен и разбрах, че искам да правя това и да го правя добре. Така с него започнахме да търсим информация за фокуси и за това как се правят и да си помагаме да ги усвояваме.
Въпрос: Тоест, от 14-15 годишен Вие се занимавате с фокуси.
Ивайло Синапов: Да, търсех информация и обучение и така се натъкнах на Клуба и съм много горд, че ме приеха за член.
Въпрос: Значи Ви признават за добър. Номерът, който ни представихте тази вечер, освен като фокус, впечатлява и с постановката. Всеки фокус се усвоява бавно, а всъщност е кратък като изпълнение. Добре е да приковеш вниманието не само с доброто техническо изпълнение на фокуса, а и с впечатляващо му поднасяне. Така че Ви поздравявам за избора на персонажа, изпълняващ фокуса - мафиот. Малко сте млад за ролята на мафиот, но се справихте добре, а съдейки по аплодисментите – публиката много Ви хареса. Сам ли подготвихте номера си или ползвахте помощ при режисурата?
Ивайло Синапов: Мисля, че всеки обича да е душата на компанията и аз не правя изключение. Избрах този персонаж защото имам вкус към филмите за мафиоти, а и те много допадат на публиката. Мисля това да бъде моят стил на сцената. Добре би било някой да ми помага в режисурата на фокусите, но засега нямам такъв човек. При подготовката на този номер ми помогнаха колеги от Клуба, които се грижеха за режисурата на цялото шоу тази вечер - това са президентът на Клуба, Дани Белев и Мистър Джим - Росен Димитров.
Въпрос: Колко време Ви беше необходимо да усвоите номера, който ни демонстрирахте тази вечер?
Ивайло Синапов: Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото обикновено работиш върху няколко фокуса едновременно. Много време е необходимо за усвояването на всеки един. Бих казал – цялото време, в което не съм на училище, отива за репетиции или тренировки – както искате го наречете. Моите колеги от Клуба по този въпрос казват: За нас няма почивка – тренираш и когато почиваш.
Въпрос: Вие сте ученик в гимназия по туризъм в Смолян. Как смятате да продължите – в професията, която усвоявате в училище или като артист? Или ще ги практикувате паралелно?
Ивайло Синапов: Моето желание е да бъда само артист, но знам, че у нас това е невъзможно, ако се занимаваш с магично изкуство.
Въпрос: … как като по същество нямаме стационарен цирк.
Ивайло Синапов: Така е. Живея в Мадан, завършвам тази година гимназията по туризъм в Смолян, където усвоявам няколко професии – сервитьор, готвач и управител на хотел. Мисля след няколко години да кандидатствам за работа като фокусник на круизни кораби – нещо доста разпространено сред колегите ми, които искат да бъдат само артисти.
Въпрос към Христо Митев, артистичен псевдоним Matt Murdock / Мат Мърдок: От кога се занимавате с фокуси?
Христо Митев: Бях много малък, току що бях тръгнал на училище, 7-8 годишен. По БНТ имаше едно интересно предаване - „Спукано гърне“, в което показваха по-елементарни фокуси за малките и разкриваха как се правят. Следях предаването непрекъснато и тренирах всеки фокус. Но за съжаление спряха предаването, нямаше откъде да уча нови неща и заниманията ми с фокуси постепенно затихнаха.
Искрата пламна отново след като гледах един английски филм за магове - „Магьосници“. Вече имаше и интернет, където търсех и намирах информация, и започнах отново да се занимавам с фокуси, защото исках да имам интересно хоби.
Така започналото като на шега, като хоби постепенно се превръщаше в основно занимание, особено след като се запознах с маговете от Клуба.
Въпрос: Вие сте на 29 години. Каква е работата, която Ви осигурява издръжката, защото поради липса на Национален цирк, колкото и добър фокусник да си – това времепоглъщащо занятие не може да ти осигури издръжка?
Христо Митев: Да, така е, за съжаление. Живея и работя в Казанлък, в „Арсенал“.
Въпрос: Сериозно предприятие. Как съвместявате тези дейности?
Христо Митев: Фокусите изискват много тренировки, тоест - много време. Но работата си е работа – по 8 часа съм на програмна машина, правя детайли. Всяка минута извън това, отделям за тренировки. В моя случай единствената възможност да си осигуриш достатъчно време е като крадеш часове от съня си.
Въпрос: Имате ли възможности за изяви пред публика в Казанлък?
Христо Митев: Малко са, затова винаги се възползвам от всеки шанс.
Иван Петров - Венсан: Когато научих първия фокус, бях ученик на 17 години. Усвоих техниката на изпълнение, но демострирах фокуса по мой начин и първият ми съученик, пред който го представих беше много впечатлен. В голямо междучасие той доведе друг съученик и каза: „Направи фокуса!“. Така започна всичко – в голямото междучасие идваше някой и казваше „Направи фокуса!“. И аз го правех, за да впечатля съучениците си. Интересът беше много голям, затова научих още фокуси. Някои бяха съвсем елементарни, но изпълнени добре създаваха впечатление за нещо свръхестествено, и така тръгна мълвата, че съм магьосник. Аз съм зодия лъв, егото при нас е огромно и понеже то се зарежда от такова внимание продължих да уча фокуси. Но не само вниманието и интересът към мен бяха важни, на мен самият ми беше много интересно, когато видя даден фокус да разбера как се прави и да мога да го направя.
Да усвоиш и да направиш един фокус, така че никой да не може да открие как става и да гледа на него като на нещо свръхестествено – това отнема много време. А да научиш няколко – още повече. През първата година отделях цялото време извън училище, за да уча фокуси. Непрекъснато бях в интернет, лягах сутрин към 4 часа, ставах в 6 за училище, където целия ден бях неадекватен. Това сигурно прави 8-10 часа на ден. И в края на тази година ме поканиха в шоуто на Иван и Андрей, което тогава беше много популярно. Страхотна радост за едно дете, каквото всъщност бях тогава и стимул да продължа да се занимавам все по-отдадено и упорито. Към всичко това се прибави и комедията и с годините – шоуто стана моя основна работа.
Въпрос: Твърдите, че дори у нас, ако решите да се посветите изцяло на фокусите, те могат да станат професия, от която да живееш.
Венсан: Да, ако имаш малко талант, ако решиш, че ще правиш само това, ако се интересуваш от публиката си и отдаваш на това цялото си време. Тогава може да те храни и магическото изкуство, но това си има и своята цена. Повечето хора на изкуството често мислят и казват: Това е моето изкуство, аз правя това, ако го харесвате - добре. Но не е така. Ако искаш да пробиеш, трябва да се съобразяваш и с публиката и тогава можеш да показваш и неща, които ти самият харесваш. Фокусите сами по себе си са интересни. Но ако направиш от тях и шоу, за публиката е много по-занимателно. А когато публиката се забавлява – това зарежда всички, в това число и нас.
Въпрос: … по-лесно би било, ако имахме и цирк, разбира се.
Венсан: Да, за нашето изкуство щеше да е по-лесно. Но след като нямаме цирк – трябва да търсим други форми за показ на фокуси. Пример за това е – Даскала - Камен Донев, който доказва това 10 години и то в България.
Инж. Христо Христов – Голбез. Запалих се по фокусите, когато бях
12 годишен. Сега съм на 29. Страстта към фокусите у мен запали един приятел на баща ми, който ми показа един много прост фокус с ръцете си, при който се получава илюзията, че един от пръстите ти изчезва. Така започна всичко. След това, в „Метро“ видях комплект за правене на фокуси, които пожелах за коледен подарък и родителите ми го подариха – за Коледа той се оказа под елхата. Тогава имаше и предаване по БНТ, в което разкриваха по един фокус и това беше цялата информация, с която разполагах. Всичко, което можех, показвах само на роднини, приятели и на съученици.
Фокусите ме интересуваха сами по себе си – интересно е да успееш да постигнеш такива движения на ръцете си, че резултатът от фокуса да изглежда като нещо свръхестествено, като чудо, като магия.
Но след години занимания, каквато и да е страстта ти да разбереш как се постига това и колкото и да си отдаден на това ти да го постигнеш, настъпва момент, в който си на път да се откажеш. Защото това занимание поглъща страшно много време, а това не се оценява. В училище, например, съм демонстрирал фокуси пред приятели, но не съм бил канен за участие в програми. Освен това - повечето хора смятат че фокусите не са занимание за сериозни хора. Всичко това те демотивира и започваш да мислиш да се откажеш.
Това се засили, когато станах студент и направо си се отказах от фокусите, защото специалността, която следвах, свързана с автоматиката и инфомрационните системи, е не по-малко интересна, но с бъдеще, в което реших че трябва да влагам всичкото си време и бях на път да се откажа. Но състудентите ми разбраха от приятели, че мога и съм правил фокуси и настояха да им покажа. Хареса им и искаха да им показвам още. Когато се запознавахме с нови хора ме представяха като фокусник, радваха се на изпълненията ми и всъщност това ме накара не само да не спра, а отново и дори по-сериозно отпреди да започна да се занимавам с магия.
Дотогава не познавах други фокусници и се чудех как да намеря съмишленици. Решихме да създадем, с един приятел – Дидо, първия форум (сайт) в България с такава тематика и постепенно всички фокусници намериха нас вместо ние тях.
През 2008 г. Астор беше организирал в неговия „Магичен театър“ едно събитие, предназначено за изява на младите. Аз не исках да се явявам, но приятелите ми много настояха и, удивително, не бях много притеснен - а това беше първото ми излизане на сцена. Може би публиката, от която адреналинът ти се покачва, подтиска притесненията. А може би е помогнало и това, че си без опит и не знаеш какво е провал, докато по-късно, на други сценични изяви, особено на фестивали и състезания, съм бил много по-напрегнат и често това си личеше.
Въпрос: Тоест, вече 10 години ти си със сценични изяви. Но, понеже те познавам от 7-8 години, знам че отдавна работиш като компютърен специалист, създаваш сайтове, „качваш“ материалите в тях. Как съвместяваш тези две занимания?
Инж. Христо Христов. Излизам на сцена, когато това е възможно, участвам на фестивали, което изисква непрекъсната подготовка. Може да се каже, че фокусите са паралелна професия на основната ми.
Въпрос: Какво време отива за подготовка на един сценичен номер като този с монетите, който ни показа тази вечер?
Инж. Христо Христов. За се постигне плавност на движенията, отиват месеци.
Въпрос: За да изглежда магично?
Инж. Христо Христов: Да, ако не си усвоил правенето на фокуса така, че илюзията за магия да е пълна – може дори да се разбере как правиш фокуса.
Въпрос: … което е много разочароващо за публиката, въпреки че тя обикновено пита: Как става това? А фокусът не става, него го прави Магът, както е прието да се казва в света.
Инж. Христо Христов: Да, но това е само част от работата, свързана с един фокус. Най-важното е как ще го представиш, за да бъде интригуващо за публиката, да стане шоу.
Въпрос: … да, защото публиката и в цирка, и особено в заведение, е дошла да отдъхне, да се забавлява – това е част от живота.
Повечето от вас, обаче, са с други основни професии. Единици са част от шоу програми, които ги издържат.
Стигат ли вечерите и съботите и неделите за това скъпо занимание? Скъпо – защото нищо по-скъпо от това да употребяваш част от живота си за едно занимание няма.
Инж. Христо Христов: За да си добър в обастта, в която искаш, не само за магията, трябва не само да се интересуваш от нея, да си ангажиран с нея, трябва да обичаш това, което правиш, да живееш с него. Трябва да успееш да го превърнеш в начин на живот, да ставаш и лягаш с тази мисъл, да си обсебен от магията. Тогава времето започва да ти стига, дори и да имаш паралелна друга професия.
•••
Въпросът ми защо младите магове отделят толкова време за подготовка на сложни сценични номера, след като магичното изкуство може да стане професия само за единици, намери отговор.
Основният мотив, както и за всеки друг артист е – заради публиката. Но, както и очаквах – оказа се, че и заради любопитството да узнаеш как се прави, заради амбицията да го постигнеш и дори да подобриш крайния резултат. Иначе казано – да направиш опит да преместиш още малко границите на човешките възможности.
Откъде вземат необходимото време, след като повечето, както видяхме не се издържат от артистичната си дейност?
Знам отговора и без да питам – изхвърляш телевизора, например, или нещо друго от живота си и се „обзавеждаш“ с нужното ти време за това, с което искаш да се занимаваш.
