Арттерапия в Националната художествена академия

Въвеждащият текст в статията е насочен към маркирането на  ​​​​ основните видове и техники в арттерапията, както и процесът на обучение в магистърската програма по Арттерапия в НХА за седем годишен период. Процесът на творене, при студентите е откриване на нови категории – свобода и автономия, които може би никога не са познавали и не са срещали в живота си. В артстудиото, студентите в рамките на няколко часа, забравят драмите в детството, провалите в живота и загубата на реална самооценка. Естествената потребност от себеизразяване и себеопределение ​​ преминава през визуална медиация, трансформираща страховете и негативните преживявания в личността в достигане на автентичен ​​ визуален обект-отговор или решение. На кратко са представени основните теми в арт-студиото, които провокират в студентите търсене на различен ракурс на рефлексия, чрез визуални метафори.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ В съвременния свят арттерапията печели все повече ​​ съмишленици именно заради своята универсалност и заложения човешки потенциал за създаване на творчество, заради стремежа да извадиш себе си - от себе си в сътвореното. Въпреки това все още се срещат затруднения в точното определение на арттерапията – многопластово и разнообхватно направление в психотерапията, използващо терапевтичния ефект при създаване на творчество. В зависимост от насочеността и методите, които използва арттерапията, могат условно да бъдат определени различни видове: експресивна, мисловна, кинетична, сензитивна, изотерапия, танцова терапия, музикотерапия, драматерапия и др. Всеки един от тези видове на арттерапията има възможност да допълва или подкрепя друго креативно или психокорекционно направление.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Същността на арттерапията се корени в подкрепата на творческия потенциал у човека, във вярата в автентичния и спонтанен начин на изразяване като форма на личностно развитие и себепознание. Ползвайки обогатяващата и пречистваща сила на изкуството, арттерапията се явява посредник в изследването на собствения опит, светоглед и чувства. Актът на създаване на изкуство е духовният катарзис и екстазът от сътвореното, които винаги водят до трансформация на напрежението и страха, освобождаване и себепознание.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Визуалният език е многопластов. Понякога личните визуални метафори, дефиниращи състояния, намират своите съответствия в арттерапевтичните процеси. Чрез метафорите преживяванията се свързват с ежедневието. Тези мисловни конструкти създават, доразвиват и обогатяват в перспектива ​​ собствените понятия или репрезентации. Те са резултат ​​ от интерактивната връзка между водещия арттерапевт, осъзнатото общо оформяне на художествените „текстове“ на всички участващи и упражняваната откритост на визуалния диалог. Преминаването през различни арттерапевтични техники съдейства за откриване на различен контекст и позитивно решение.

 ​​ ​​ ​​​​ Това се случва в артстудиото на ст. преподавател Валери Василев. Още тук започва рефлек- сивният диалог за актуалните ситуации в живота ​​ и преноса им в спомените. Често тези разговори водят до неочаквано емоционално преживяване и резонантни визуализации. Във всяка от тях се интегрира личната реторика, мобилизираща определени събития от миналото, за да създаде ефект към настоящия момент. Методът на визуалната интерпретация придобива терапевтично значение понякога като абстракция, редуциране и сгъстяване на изказа, с което се подсказва емоционалната дистанция ​​ към случващото се. Визуалните експерименти концентрират в себе си впечатления, фази на възприятието, мисли, чувства и действия. В този момент изкуството се превръща в преходен обект и взаимовръзка между твореца и неговата работа. Те са неразривно свързани не само в процеса на създаване, но и са вплетени в динамиката на житейските събития на автора.

 ​​ ​​ ​​​​ Темите, представени в настоящия каталог от Валери Василев и работата със студенти в магистърска програма „Арттерапия“, са: „Селфи”, „Страх. Изкушение“, ​​ „Светлина и сянка“, „Този път завинаги“, „Единствено. Съкровенно. Автопортрет“, „Его табула пикта”, „Необичаен портрет, пейзаж, натюрморт“, „Искам да ти разкажа“ и др.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Отвъд логиката водещият търси свободата в творческата интерпретация през екзистенциалния анализ на всеки студент, открива вратата към първото преобръщане на собствената същност. Ето кое е безценното за всеки студент и неговия визуален разказ. Страхът, че няма да те харесват и лимитиращият дискурс към собствения Аз се претопяват в пространството на арттерапията, където житейските реалности и предразсъдъци не го позволяват. Художествените експерименти дават възможност на участниците да трансформират своите емоции, да свалят маските и да възстановят способността си за различаване на други ценностни системи в търсене на психическо освобождаване.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Задачата на арттерапевта е да постави необходимата дистанция от „провалената“ творба и да намери баланса между идеализирания Аз и реалния Аз; между конфликта, провокиран от надценена или подценена самооценка. За разлика от житейските ситуации, арттерапевтичното пространство е защитена зона, където могат да се връщат, за да потърсят нови провокации или да коригират „незавършените“ задачи.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Като художник и педагог старши преподавател Василев често подчертава колко важни са за студентите зададените теми, през които те развиват своите рефлексивни и креативни умения, създавайки колажи, инсталации, пърформанси и асемблирани художествени проекти. Този процес в психологията се определя като „праксиологическа рефлексия“. („Рефлексия, при която връщането на мисълта в реалността и в практиката, както и в процеса на проектирането и реализирането на личността в нейните творения, се дефинира, като „праксиологическа“ – проф. Веселин Василев.)

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Това, което отразяваме и ​​ възприемаме в общуването с другите, е маркирано от афекти на виталност като ускоряващ, избледняващ, експлозивен, нестабилен или енергичен времеви контур, който ние субективно усещаме като динамика на различни емоционални състояния. Същото усещане обхваща времето, което ни е нужно, за да свържем различните стимули на възприятието в един образ или разказ.  ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Целта на проекта „Разкази за визуалната рефлексия“ е не да разшири тематичния спектър, а да определи неговите граници, задълбочено да разгледа различни становища и да изтъкне функционалната адаптация на арттерапевтичната работа. Изборите на визуални еманации като изразно средство се сблъскват със света на личните преживявания, а думите са закодирани или подсказани. Визуалният „текст“ оформя арттерапевтичния процес така, както поезията се развива като лечебно средство. Сцените от визуалните „текстове“ се пресъздават в художественото пространство, където оживяват нови личностни рефлексии. В представените проекти се откриват символи с иновационни идеи и нестандартно асоциативно мислене. Някои проекти функционират само материално чрез различните визуални формати и поставят въпроса дали е възможно да бъдат прилагани в практиката. Неконвенционалните методи в интерфейса на изкуството и терапията дават повод за размисъл доколко могат да се задълбочат издържалите проверката на времето модели.

 Творческият проект е ориентиран към практиката и се свързва в информационната мрежа с оглед на създаване на общо, коректно подредено издание на ​​ магистърските тези. Анализите на визуалните рефлексии поставят въпроса за вътрешния свят на човека. Дипломните проекти и семестриалните задачи, коментиращи въздействащата сила на креативността от своя страна, допълват специфичните професионални представи за арттерапевтични методи в индивидуалните разкази. В тази връзка се разглежда въпросът за разговор на тема „Искам да ти разкажа” и някои случки от живота се разиграват на артсцената в ателието. По този начин арттерапията се прилага в разказна форма. В други художествени проекти картината, движението и езикът се използват като художествено и терапевтично средство ​​ за пресъздаване на алтернативни чувства и преживявания.

 Представената визуална хроника документира художествените процеси и резултати в магистърската програма „Арттерапия“ за седемгодишния период на нейното съществуване в НХА. Настоящият каталог е първата подобна платформа, която не само регистрира тематичния обхват на арттерапевтичните проекти, но и представя техния образователен, творчески и практически потенциал. Комплексното им осмисляне отчита едновременно съдържанието на визуалните разкази, личността на твореца, външните обстоятелства и вътрешните подбуди, формирайки едно цялостно пространство, в което художествените и арттерапевтичните изображения правят видими и въздействащи индивидуалните преживявания на участниците в ​​ творческия и образователния процес. ​​ 

 Осветявайки специфични страни от съвременната арттерапия и нейното преподаване в НХА, посланията на проекта фокусират публичното внимание върху проблематиката, стимулират научния и художествено-творческия обмен с колегията в национален и международен контекст и улесняват диалога с обществото.

•••

Art Therapy at National Academy of Arts, Sofia

Assoc. Prof. Roumiana Pankova, Ph.D

The introductory text in the article is aimed at marking the main types and techniques in art therapy, as well as the learning process in the Master's program in Art Therapy at the National Academy of Arts for a seven-year period. The process of creation, for students, is the discovery of new categories - freedom and autonomy, which perhaps they have never known or encountered in their lives. In the art studio, the students, within a few hours, forget the dramas of childhood, the failures in life and the loss of real self-esteem. The natural need for self-expression and self-determination passes through visual mediation, transforming fears and negative experiences in the personality into reaching an authentic visual object-answer or solution. The main topics in the art studio are briefly presented, which provoke in the students a search for a different angle of reflection, through visual metaphors.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

In the modern world, art therapy is gaining more and more adherents, namely for its generality and for the inherent human potential for inspiring creativity, the desire to remove yourself from yourself within the creation. However, it is still difficult to define art therapy - a multi-layered and diverse field of psychotherapy, using the therapeutic effect to create inventiveness. Thus, depending on the trends and methods used by art therapy, there are different types, which can conditionally be stipulated: expressive, mental, kinetic, sensitive, isotherapy, dance therapy, music therapy, drama therapy, etc. Each of these types of art therapy has the scope to complement or support another creative or psychocorrectional trend.

The essence of art therapy is rooted in the support of the inventive potential of man, in the belief in the authentic and spontaneous means of expression, as a form of personal progression and self-consciousness. Using the nourishing and purifying power of art, art therapy has become a mediator in the study of our experience, attitude and feelings. The act of art creation is the spiritual catharsis and ecstasy derived from what has been created, which have always led to the transformation of tension and fear, liberation and self-consciousness.

Visual language is multi-layered. Sometimes personal visual metaphors, which define states, find their matches in art therapeutic processes. Metaphors relate experiences to everyday life. In perspective, these thought constructs create, develop and enrich their own concepts or representations. They are the result of an interactive connection between: the leading art therapist; awareness of the general formation of the artistic "texts" on behalf of all participants and the enjoyed openness of visual dialogue. Adopting different art therapy techniques helps discover a new context and positive solutions.

This is happening in senior lecturer Valeri Vassilev’s art studio. This is where the reflexive dialogue about the current life situations and their transfer to the memories begin. Often such conversations lead to unexpected emotional experience and resonant visualizations. Each resonant image integrates personal rhetoric, calling upon certain past events to create an effect on the present. The method of visual interpretation acquires therapeutic significance, sometimes as an abstraction, reduction and compression of speech, which suggests the emotional distance in relation to on-goings. Visual experiments absorb impressions, phases of perception, thoughts, feelings and activities. At this point, art becomes a transitional object and an interconnection between the artist and his work. They are inseparably connected, not only in the process of creation, but are also intertwined within the dynamics of the life style of the author. The topics presented in this catalogue by Valeri Vassilev and his work with students in the Art Therapy master's program are: Selfie, Fear Temptation, Light and Shadow, This Time Forever, Only and Intimate, Self-portrait, Ego Tabula Picta, Unusual Portrait, Landscape, Still Life, I Want to Tell You, etc.

Beyond logic, the promoter tries to find freedom in the inventive interpretation through the existential analysis of each student, discovers the door to the initial overturning of one's own essence. This is invaluable to any student and the visual narrative. The dread of not being appreciated and of the constraining discourse with one's own self, is molten within the space of art therapy, where the realities of life and prejudices do not permit it. Art experiments make allowance for participants to transform their emotions, take off their masks, and regain their ability to distinguish other value systems in search of mental liberation.

The task of the art therapist is to mark off the required distance from the "failed" work and to find the balance between the idealized oneself and the real oneself, between the conflict provoked by overestimated or underestimated self-esteem. Unlike real-life situations, the art therapy space is a protected area, where one can come back to look for new challenges or to correct "unfinished" tasks.

Being an artist and tutor, senior lecturer Vassilev often emphasizes how important the set topics are for the students for developing their reflective and creative skills, creating collages, installations, performances and assembled art projects. This process in psychology is defined as praxiological reflection. ("A reflection is defined to be praxiological where the thought returns back to reality and practice, as well as to the process of designing and implementation of the personality within its own creations" - prof. Veselin Vassilev.)

What we reflect and perceive when communicating with others is marked by vitality affects, such as an accelerating, fading, explosive, unstable or energetic time loop, which we subjectively feel as the dynamics of various emotional states. Such feeling covers the time we need, in order to fit the various stimuli of perception, into one image or narrative.

The aim of the Stories of Visual Reflection project is not to expand the thematic scope, but to define its boundaries, to consider thoroughly different standpoints and to outline the functional adaptation of art therapy. The selections of visual emanations, as a means of expression, collide with the world of personal experiences, and the words are coded or suggested. The visual "text" shapes the art therapy process in the same way poetry acts as a remedy. The scenes from the visual "texts" are recreated in the artistic space, where new personal reflections come to life. The presented projects disclose symbols of novel ideas and unconventional associative thinking. Some projects function only materially, through the various visual formats and raise the question of their practical application. Unconventional methods in art and therapy interface provide grounds to consider how far the models, explored in time, can go.

The creative project is practice-oriented and is connected to the information network in order to create a common, properly arranged edition of the master's theses. The analyses of visual reflections raise the question of the inner world of Man. The Diploma projects and semester assignments on the influential power of creativity, in turn complement the specific professional notions of art therapy methods in the individual stories. In this regard, the issue of the conversation on the topic I Want to Tell You is considered, and some life events are performed on the art stage in the studio. Thereby, art therapy is applied in a narrative form. In other art projects the picture, movement and language are used as an artistic and therapeutic means to recreate alternative feelings and experiences.

The presented visual chronicle records the artistic processes and results in the master's program in Art Therapy for the seven-year period of its existence in the National Academy of Art. This catalogue is the first of its kind platform, which not only registers the thematic scope of art therapy projects, but is also indicative of their educational, creative and practical potential. Their complex interpretation takes into account the content of visual stories, the creator’s personality, external circumstances and internal motives, thus forming an integral space, where the artistic and art therapeutic images visualise and bring into effect the individual experiences of participants in the artistic and educational process.

Highlighting specific aspects of contemporary art therapy and its tutoring at the National Academy of Art, the messages of the project directs the public interest towards the issue, stimulate scientific and artistic and creational exchange with the faculties on a national and international plane and facilitate dialogue with society.