„Ангели-хранители‘‘– нова художествена крачка

 С този свой проект Барамó развива предишен проект, "Архитекта", в нови посоки. Това е крачка напред в полето на абстрактно-неевклидово-геометричната и фигурална живопис с мистериално-визионерски експери­менти.

Космически байонет ● Утаяване ● Съзерцание ● Кула ● Ангел пазител
● Механизъм ● Вътрешни пространства ● Лабиринт
/фрагмент, акрил, пастел, хартия, Седиментен процес, 100/ 64 cm/ *125/89 cm /

Видимо-невидимо, видения (eдно от заглавията на композицията "Седмица" е: "Стълба от небето" - визират се символично и ангелите по стълбата на Яков!), извикване на образи от електро-магнитно вълново-вибрационно естество, заплитани и разплитани посредством медитативно-цветови и сребристо-сиво блестящи ленти от нишки светлина, изплуващи от синьо-черния фон на "мрака", отгдето се ражда тя.

Някои от тези "живи феномени" са покрити с прозрачни червени плаки, прозирни и отделими от повърхността на картината. Тази интерактивна процедура предпоставя пърформанс с участие и от страна на публиката.

Нивото на абстракцията е пределно - разтворимо във, и изводимо от невидимостта. Касае се за гранично-общи метафизически абстракции, симфонийно обхващащи също пространството и времето в движение, в което динамично обитават антропоморфни и хибридни полуетерни, вълшебно-магични духове и същества.

Фигуративното начало преобладаващо е магесно загатнато , във­лечено в дефигурации, рефигурации и метаморфозни преливания в други образи-видения, които прииждат, идват, стоят зад, под, встрани, слитат отгоре, долитат отдолу, падат гравитационно -седиментно, или отлитат незнайно "къде". Впрочем "Къде" няма! Образите не са "приземени", няма и строго-определени посоки на движението им. Те се реят и витаят в едно релативизирано 4-то измерение като вълново-ефирни феномени. Доминират пулсации, вибрации, пречупвания, надупчвания, пролуки, вретено-образни вихри от манифестираща се енергия.

Въвлечени сме в шемета на "имагинерното" в контекста на една разширяваща се и свиваща се Вселена. Разбягващите се контури тласкат въображението на наблюдаващите към синестезис¹ и симфонично досътворяване /съ-креация/ на образите от перспективата нa зрителската публика.

Новалис² препоръчва в своите "фрагменти" картините на художниците да се разглеждат в съпровод на музика, а музикалните концерти да се изпълняват в архитектурно-изящни сгради със зали украсени с вдъхновя­ващи картини и скулптури.

Хибридността и миксирането на разплавяните образи в метаморфоза рефлектира и в плуралността на размножаващите се смисли, поради релативизирането на фигуралното,

​​ 
Андрогинен торс ● Присъствие ● Целувка ● „Шепот и крясък“ ● Ангел пазител ● Екстаз
/акрил, пастел, хартия, Седиментен процес, 48/ 70 cм/ *66.5/89 cм /

фрагментарно присъстващо в абстрактната структура. Въпросната семантична релативизация се поражда и от съвместното избликване на образи.

 Част от възможните смисли са подсказани от Барамó чрез секвенция от заглавия, различни за всяка от отделните творби.

 Тази "многоименност" поражда асоциация с "множествеността" на имената Божии.

 В двусмислеността и многосмислеността участват немалко символи.

Огънят (червените плаки) е, и става Светлина. Духовете на Светлината и на Мрака, Топлината и Студа са, и встъпват в единство и борба.

 Светлинно-ангеличните фигури са "въплъщение" на Духове и Кивот³.

 Всичко това напомня за теософската мистика на Якоб Бьоме⁴.

 Изниква впечатлението за: метафизично-мистично-абстрактна и флуидна силуетно-светлинно-вълнова живопис; диплено разлистваща се чрез разнищване като с магическо вретено и изпредена от нишки светлинно-ефирни лъчи, призрачно раждащи се от бездната на Мрака, където живее Божият Дух и Светлина. Според .Хайдегер "битието" като "събитие" е свър­зано с Нищото като надупченост на "зèвове" и "пролуки", с нескритост и скритост на истинността, проблясваща в идване и чезнене на биващи себепоказващи се феномени.

В картините на Барамó изображенията се из­лъчват в състояние на "безтегловност", "левитация", свободно-защитени в някакво лично антигравитационно поле /напр. в картината "Възторга на победата"/ аналогично на Меркаба⁵ - чудодейната колесница възнасяща старозаветните пророци на Небето, символ на божествената сила и лична молитвена мощ.