ЗА ПРЕМИНАВАНЕ В ДИГИТАЛНАТА ЕРА - 2021, Брой 2

Цифровата трансформация и библиотекарите: анализ на нуждите от нови знания и умения на пазара на труда в библиотечната сфера по проекта БИБЛИО

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ В статия, публикувана в брой 6, 2020 на АртДилалог дадохме представа за проекта БИБЛИО (BIBLIO) за националните политики и особености в България относно възможностите за развитие на човешките ресурси в българските библиотеки. Работата по проекта приключи в частта, свързана с анализа на потребностите от умения на пазара на труда в библиотечния сектор.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ В анализа се прави общ преглед на състоянието на библиотечния сектор в Европа и се констатира, че библиотечната професия не е регулирана в Европа и следователно няма стандарт. Общият преглед в целия ЕС показва обаче, че библиотекарите имат ключова роля при достъпа до информация и предоставянето на информация. В редица европейски проучвания се вижда и това, че библиотеките играят все по-важна роля в обучението на своите потребители и особено на възрастните, за придобиване на основните цифрови умения, които са необходими в техния живот. Това налага актуализиране на традиционният набор от умения на библиотекарите като организатори на колекции и каталогизатори и превръщането на библиотечната професия в една по-социално ориентирана професия. Затова и възниква необходимостта от нови цифрови и напречни умения, както технологични, така и свързани с обслужването на потребителите.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Анализът разкрива и някои национални профили на страните, участнички в консорциума BIBLIO (това са партньори, представляващи библиотечния сектор в Италия, Гърция, Латвия и България и организацията PL2030 като представител за Белгия и за целия ЕС). Библиотечен сектор няма никакви разпоредби на ниво ЕС,затова държавите-членки са създали свой собствен регулаторен пейзаж. Това води до много различни практики, профили,различни набори от умения. В тази част на анализа се правят сравнителни характеристики на: цифровите стратегии в Италия, България, Латвия и Белгия; насочеността на дейностите по обслужване на съвременните потребители в публичните и академичните библиотеки в съответствие с изследванията на CEDEFOP за бъдещи умения; необходимостта от неформално обучение в страните; на свободните работни места в сектора, като се отбелязва, че секторът не наема много хора и наименованията на длъжностите са сходни в цяла Европа. Също така е взето пред вид въздействието на недофинансирането в сектора.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Направеният по проекта анализ е сложен и се фокусира върху четири основни дейности:

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • кабинетно проучване

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • онлайн проучване на потребностите от обучение ( анкетиране),

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • ​​ дълбочинни интервюта с библиотечни специалисти и потребители на библиотеките;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • интервюта с представители на институции и организации за професионалнообразование и обучение (ПОО).

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Като резултат от дейностите по изследването се формират два нови профила на работа в библиотеките в Европа.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Тук трябва да отбележим, че изследванията засягат най-вече публичните библиотеки, но партньорите прецениха, че могат да бъдат подвкючени и други видове библиотеки с оглед на по-пълна и прецизна картина на състоянието ​​ и нуждите на библиотечния сектор

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ В доклада ще разкрием някои основни изводи, които са направени вследствие на тези четири дейности.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 1. Кабинетното проучване показва, че има разлика в уменията, която варира в различните страни партньори. Българските библиотекари имат желанието да придобият умения, но показват едно ниско начално ниво на тези умения. От друга страна цифровите умения на библиотекарите в Италия, Латвия, Белгия и Гърция са насочени повече към усвояването на едно основно ниво с възможност за повишаване на квалификацията в зависимост от наличните възможности за неформално обучение. Предварителните изследвания в консорциума извеждат необходимостта от педагогически умения в библиотекарите, тъй като се очаква те да извършват образователни дейности за своите потребители. Този набор от умения трябва да бъде придружен от умения за анализ на потребителските нужди, тъй като библиотекарите са ориентирани към ползвателите и трябва да могат да идентифицират нуждите на своите потребители, да ги предвидят и да реагират своевременно.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 2. Изключително интересни са резултатите от проучването за нуждите от обучение (онлайн анкетиране) сред библиотечни специалисти. Проучването разкрива различни елементи по отношение на нуждите на потребителите на библиотеки, както и потребностите от обучение в сектора. Що се отнася до потребителите-констатирана е нуждата от повече структурирани цифрови услуги в библиотечния сектор. Можем също така да забележим, че основната целева група, която се нуждае от дигитална помощ, са възрастните хора, следвани от студенти, младежи (под 18 години), безработни лица и мигранти. Интересното е, че тези групи бяха споменати със същата честота в страните партньори. Тъй като различни потребителски групи искат цифрова помощ, жизнено важно е библиотечните специалисти да могат:- да идентифицират потребителските групи в своята библиотека, които се нуждаят от подкрепа, и - да идентифицират къде има проблеми и слаби страни. Очертават се три проблемни области на компетентност по DigComp 2.1: онлайн безопасност, създаване на цифрово съдържание и решаване на проблеми. Те са изведени на основата на анкетата за самооценка, която респондентите са помолени да попълнят. Отделните области на компетентност имат различна важност в зависимост от конкретните работни роли, но това което е се налага е необходимостта библиотечните специалисти да имат поне средно ниво на владеене във всички области на компетентност на DigComp 2.1. В резултатите обаче се вижда, че въпреки, че на пръв поглед има интерес към осъществяването на творчески и дигитални дейности в библиотеките, все още остава нуждата от семинари за основни цифрови умения, за компютърни умения или интернет умения.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Библиотечните специалисти, които отговориха на анкета като цяло, са мотивирани и осъзнат необходимостта да обновят своите умения и идентифицираха различни нужди от обучение за изпълнение на своите задължения:

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • Онлайн и офлайн комуникация

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • Комуникация и взаимодействие с потребителите

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • Умения за създаване на цифрово съдържание

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • Проучване на технологичните промени

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • Повишаване на информационната и медийна грамотност, бази данни

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • Проучване на нуждите на общността и фасилитиране

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 3. Проведените дълбочинни интервюта показаха доста смесени нагласи относно мястото на дигиталната трансформация в библиотечния сектор. Някои се чувстваха отворени и позитивни към това, докато други изразяваха страх и срам от това, че не се докосват до цифровите инструменти. В изводите се посочва като пример един италиански респондент, който се е придържал към традиционния възглед за библиотечното дело и пренебрегвл четенето като цифрова опция. Той е успял обаче да преодолее страха, недоверието и срама си, като присъства на различни курсове за обучение за това как цифровите инструменти могат да бъдат приложени в библиотечния сектор. Въпреки това, той все още е на мнение, че прилагането на цифрови инструменти в неговата библиотека биха могли да се прилагат при по-малки групи и по-тясна аудитория. В България директорите на библиотеките смятат, че служителите им се страхуват от иновации в библиотеките и това донякъде възпрепятства въвеждането на цифрови услуги. Освен това има различни мнения за това как услугите и дейностите могат да бъдат подобрени. Някои български респонденти смятат, че финансирането трябва да бъдеизползвани за закупуване на ново оборудване и софтуер, докато друг респондент смята, че е по-важно да надгради съществуващите услуги.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Като цяло интервюираните смятат, че повишаването на квалификацията е необходимо през цялата кариера на библиотечния специалист, за да бъдат в крак с технологичните промени и да имат съответните знания. Няколко респонденти отбелязват, че библиотекарите могат да се чувстват уверени в способностите си за медийна грамотност, но те трябва редовно да участват в обучения, за да имат знания и умения, адекватни на информационната среда. Много от анкетираните отбелязват проблем с липсата на цифрови умения в библиотеките, тъй като се разчита на един или двама служители със съответните умения. Следователно е необходимо да се създаде широка база за усвояване на основни цифрови умения за всички членове на персонала, за да се осигури ниво на цифрова независимост на библиотечните специалисти. По-специално някои респонденти смятат, че библиотекарите трябва да бъдат принудени да участват в нетрадиционни обучение.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Въпреки това, в страните , участващи в проекта остава ключовия проблем, а именно възприемането на библиотечното дело като обвързано основно с фондовете и колекциите, които библиотеката притежава.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 4. Всички проведени интервюта за най-добри практики в предоставящите ​​ ПОО организации и институции са насочени към различни области на дигиталната компетентност. В България има общо усещане за нужда от основни цифрови умения за работа, докато в други страни разглежданите теми са насочени към подобряване на библиотечните услуги и повишаване на квалификацията на специфични области на компетентност. Като цяло интерюираните признават, че библиотечните услуги трябва да бъдат по-ориентирани към цифрови, а библиотечните специалисти трябва да могат да използват цифрови инструменти, за да служат на своите общности. Интересното е, че в Латвия библиотеките се разглеждат като „дигитални агенти“, които могат да достигнат до широк кръг от населението и следователно трябва да се включват при инициативи за повишаване на квалификацията на гражданите. Този тип подход се откроява сред всички най-добри практики, тъй като има за цел да предостави на библиотечните специалисти актуални познания за електронните услуги и да ги направи точка за достъп за цифрово изключените граждани, които искат да ползват библиотеките.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Въз основа на тези интервюта за най-добри практики съществува голяма нужда от смесени възможности за обучение, които да позволят на учащите да балансират професионалните и личните си ангажименти. В светлината на пандемията COVID-19, обучителните програми с онлайн компоненти успяха да продължат предоставянето на този етап на теоретични модули с възможност за привъствени обучения на учащи на по-късен етап. Само няколко от идентифицираните най-добри практики са с формати само за онлайн и много от тях включват някои практически дейности като част от своята учебна програма. Тъй като учебната програма БИБЛИО ПОО включва практически дейности, а смесената форма ​​ на обучение се налага като най-подходяща. Тя има за цел да предостави теоретичните аспекти онлайн и да събере присъствено учащите се за практическите дейности. Няколко интервюирани от различни страни смятат, че създадената от тях среда за сътрудничество и подкрепа предоставя добра възможност на учащите да се учат един от друг и да създадат мрежа за подкрепа между библиотеките. Учебният опит, предоставен от БИБЛИО, трябва да насърчи подобен подход за сътрудничество за насърчаване на междуевропейска общност, която също може да обменя най-добрите практики от всяка държава.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 5. На основата на резултатите от извършените изследователски дейности са разработени два различни профила на работа: „комуникация и работа с общността” и „фасилитатор на цифрова трансформация”. По време на изследователските дейности библиотечните специалисти посочиха необходимостта от комуникационни умения, за да общуват с общността и формират ангажираност и цифрови умения за работа. Очерталите се в този доклад профили на работа на основата на информацията от комплексното изследване, налагат създаването на два профила към момента, които отговарят на ключовите нужди от умения и от обучение, идентифицирани в изследването – проучване на нуждите на общността и комуникацията за улесняване на общността и дигитализация и техническа поддръжка. Те имат за цел да повишат цифровите умения във всички библиотечни специалисти до поне „междинно“ ниво във всички области на DigComp 2.1. Подобряването на цифровите и напречните умения, които притежават библиотечните специалисти ще помогне на сектора да премине в цифровата ера и да разберет как да реагират на новите продукти, в резултат на постоянното развитие на технологиите.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Изследването, проведено по проекта БИБЛИО, очертава в дълбочина потребностите от умения на библиотечните специалисти в резултат на цифровата трансформация. Този проект отваря поле за по-нататъшни изследвания и разработки за това как цифровите технологии могат да бъдат интегрирани в библиотечната сфера и възникващите нужди от знания и умения в тази връзка.

 

 ​​ ​​ ​​​​ • • •

 ​​ ​​ ​​​​ В ​​ брой 6 от 2020 г. и в настоящия брой 1 на 2021, на АртДиалог, с любезното съдействие и разрешение на авторите Анета Дончева, доц. д-р в СУ „Св. Климент Охридски и Спаска Тарандова, изпълнителен директор на Фондация „Глобални библиотеки – България“, ​​ представихме ​​ две публикации за Проекта БИБЛИО (BIBLIO), имащ за цел да идентифицира разликата в уменията в библиотечния сектор в Белгия, България, Гърция, Италия и Латвия в резултат на цифровата трансформация, да разработи учебна програма за професионално образование и обучение (ПОО) в отговор ​​ на възникващите профили на работа, която да бъде тествана чрез платформата Massive Open Online Course (MOOC), както и чрез специализирано обучение. Изследователските дейности по проекта са с цел - да идентифицират нуждите от обучение в европейския библиотечен сектор по отношение на цифровите и напречните компетенции, за да помогнат на сектора да премине в цифровата ера и да се възползва от наличните днес технологии за подобряване ​​ на ​​ съществуващите ​​ услуги ​​ и разработване на нови.

 

Дончева, Анета, Спаска Тарандова. Проектът БИБЛИО (BIBLIO) като възможност за развитие на човешките ресурси в българските библиотеки.-ББИА онлайн.- Год.10 (2020), №3, с.40-46.

Тарандова, Спаска , Анета Дончева. Цифровата трансформация и библиотекарите: анализ на нуждите от нови знания и умения на пазара на труда в библиотечната сфера по проект БИБЛИО. Доклад на XXX Национална конференция на ББИА „Библиотеките в дигиталната епоха“ , 15 – 16 октомври 2020, София [онлайн] Достъпно от : https://www.lib.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1409&Itemid=112

 

 

43 общо 2 за днес