ДЕБЮТ - 2019, Брой 3

Фотографията – форма на изкуство

 


 ​​​​ В този текст обект на изследване и анализиране е фотографията като форма на изкуство, проследявайки я през нейното развитие и модернистичните ù форми – през този и миналия век.

 ​​ ​​​​ Ще отбележа кога започва да се възприема като изкуство, какви са допирните ù точки с художественото, живопистта, както и мнението на опозицията – че фотографията не може да се възприеме като изкуство, след като всеки може да си позволи да притежава апарат, който е просто един технически продукт. ​​ 

 ​​ ​​​​ В историята на фотографията съществува дългогодишен дебат относно нейния статут – изкуство ли е или не е?

 ​​ ​​​​ Твърденията за това, че тя не е изкуство се основават на това, че тя има механичен ​​ характер, който е обвързан с регистрираща функция, с точност, с автоматизъм, че е просто - репродукция, възпроизвеждане - все понятия насочващи към научно-техническата област, схващащи се като противоположност на изкуството.

 ​​ ​​ ​​​​ В основата на контратезата се набляга върху последващите дейности от заснемането - на оформление на изображението, стила, идеализацията, оригиналността, намесата на автора. Художествената фотография е създаването на естетически оформен продукт, произлязал от концепцията на автора.

 ​​ ​​ ​​​​ Дали обаче всяка заснета фотография е такъв продукт? Друг важен въпрос, който ще разгледам в моята работа.

 ​​ ​​ ​​​​ Да ​​ разгледаме двете понятия сами по себе си.

 ​​ ​​ ​​​​ Жан Бодрийар казва: „Фотографията е нашето пречистване. Примитивните общества имат техните маски, буржоазните общества имат техните огледала. Ние имаме нашите образи.“ Нещо повече – с появата на фотографията Пол Дьоларош възкликва, че „От днес живопистта е мъртва.“

 ​​ ​​ ​​​​ Фотографията възниква през 19 век като оптическо откритие, което има способност да създадава и запазва образи от действителността с помощта на светлината върху фоточувствителни материали. Най-простото и естествено определение за фотографията гласи, че тя носи името си от гръцки и обединява двете думи φως, фос (светлина) и γραφις, графис (писец, четка) – рисуване със светлина. Нейната роля е да принуждава предмета от действителния свят да премине през окото й (окото на лещата) и да се репродуцира като изображение от картина, което се нарича снимка. Чрез специални методи и техники тя успява да съхрани различни предмети (образи) от реалността. По-надолу ще разгледаме фотографията подробно, като навлезем в дълбочина в нейната философска и ценностна материя, защото тя има такава.

 ​​ ​​​​ Фотографията се базира на натрупани впечатления от външния, заобикалящия ​​ свят и е проява на част от духовната същност на човека.

Може да се разгледа също като съвкупност от дейности, структури, институции и социални отношения. Жан Жак Русо казва , че изкуството не е репродукция ​​ или описание на реалността, а израз на човешките емоции и страсти. Според ​​ Аристотел изкуството е подражание на външния сват, според Русо изкуството е подражание на вътрешния свят – не може да се възрази на никой от тях. ​​ Зигмунд Фройд, основателят на психоанализата, гледа на изкуството само като начин човек да се освободи от емоционалното и социалното напрежение на егото. Лев Толстой намира изкуството като ​​ форма за общуване между отделните личности.

 ​​ ​​​​ Самото то по себе си свидетелства за обкръженията на човека, чувствата на човека, но представлява една нова действителност. Една трета истина. Изкуството има собствено Битие. Картината е на стената, скулптурата има собствена позиция. Благодарение на неговата опредметеност се автономизира като свой свят, свят на въображението, който се съзадава от диалога на човека със себе си.

 ​​ ​​​​ А дали фотографията се включва в този свят?

 ​​​​ История на фотографията

 ​​​​ В началото фотографията възниква като един чисто физически експеримент, т.е. в нея няма заложена идея за изкуство по какъвто и да било начин. Изображението, което създава е получено в резултат на чисто физическото въздействие на светлината върху светлочувствителна повърхност. Фотографското изображение се поражда – в същностния момент на снимането – без съзнателната намеса на автора, с неговите собствени идеологии, естетически предпочитания и морални принципи, ​​ неспособен да въздейства и контролира този краткотраен акт. Обектът (чиято първична форма е светлината) сякаш сам се записва върху филма

 ​​ ​​ ​​​​ Появата на фотографията през 19 век се свързва с два научни процеса. Първият от тях е физически свързан с оптиката ​​ - камера обскура, която не съхранявала получения образ, а само проектирала това, което се намирало пред отвора й. Вторият процес е химически.Свързан с познанието за това, че някои цветове избеляват на слънце, като причината за това са топлината, въздухът и светлината. Първата успешна фотографска снимка е от 1826 година на френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс.

https://i2.wp.com/metro.co.uk/wp-content/uploads/2017/07/pri_47292953.jpg?quality=90&strip=all&zoom=1&resize=644%2C491&ssl=1​​ 

Първата снимка от 1826 г.


​​ Постепенно фотографията достига до това състояние, в което я познаваме в момента - цифрова или дигитална, минавайки през много изследователски и технически етапи.
 ​​​​ В такъв случай защо ползваме за нея терминът „рисуване“ със светлина, термин противоположен на науката и техниката ? Не е ли фотографията просто един технически процес, физика, лещи, огледала и пречупване на светлина, какво точно я прави духовна, свързана с емоциите на човека, сравнявана с живопистта, с този художествен похват и методология на себеизразяване? Къде се крие във фотоапарата изразът на изкуството? Всъщност точно този въпрос ще разгледам сега.
 ​​​​ По темата съществуват много аргументи и контраргументи ​​ за това, че да умееш да запазиш един момент вечен е изкуство, но и че твореца не е човека а машината- фотоапарата.
 ​​​​ Да да умееш да снимаш, да създаваш хубави фогографии са нужни знания. Но отново се намира някой, който мисли, че всеки разполагащ с апарат може да хване някой момент, събитие, да го оформи с фотошоп и да се изтъкне като артист.
 ​​​​ 

 ​​ ​​​​ Дотук може да се замислим върху това сравнение и да го приемем почти за вярно. А ние веднага бихме разгледали фотографията и фотографите от преди създаването на фотошоп и апаратите с нови, модерни технологични предимства.

 ​​ ​​ ​​​​ Ако се върнем назад във времето – в началото на XX век, ще попаднем на няколко чешки фотографи, които изпозлват ​​ този метод за създаване на образ със същите критерии ​​ и стилове , които изпозлват худжониците. Отличителни творби на Франтишек Дъртикол, Яромир Функе, Ярослав Рьослер, Еуген ни помагат да научим повече за взаимовръзките на фотографията с другите изкуства. Тези автори са силно повлиани от различни културни течения, които се появяват по времето, между двете световни войни. Авторите са представители на сецесиона, символизма, авангардизъма, абстракционизма, конструктивизма.

 ​​ ​​​​ Франтишек Дъртикол (чешки фотограф) вкарва в актовите си (на голи тела) фотографии геометрични фигури и така създава излюзията за движение. Ценност на произведенията му е хармонията между духовна и физическа красота.

http://sofia.czechcentres.cz/public/galleries/107/106454/05frantisek-drtikol-wave-ii-undressingpigment-print-1925.jpg?3336d3affe753f034e9fe1c6b22e65a6​​ https://nationalgallery.bg/wp-content/uploads/2018/03/Frati%C5%A1ek-Drtikol-Nude-with-Circle-III-1927-528x640.jpg

 ​​ ​​ ​​​​ Голо тяло с кръг - III, 1927

 

 ​​ ​​ ​​​​ Ярослав Рьослер използва дигитална композиция в монтажа на снимките си, като заснема обекти от трудни гледни точки, експериментирайки с различни видове обективи. Той е единственият чешки фотограф, влязъл в чешката авангардна група „D evetsil”. Вдъхновява се от конструктивизма и абстракционизма, като в работите му може да се открие влияние на футуризма и на немското течение „Нова вещественост”.

https://www.obache.bg/wp-content/uploads/2017/03/avtoportret.jpg​​ 

Автопортрет, 1929

 

Яромир Функе е един от най-значимите новатори на чешката авангардна фотография. Той е и публицист, теоретик и педагог. ​​ Може да превърне обикновен натюрморт в абстрактна реалност.

https://nationalgallery.bg/wp-content/uploads/2018/03/15.-Jarom%C3%ADr-Funke-Solitude-and-Glasses-1924-640x471.jpg​​ 

Самота и очила, 1924

 

 ​​ ​​​​ Това са творци, които пресъздават реалността чрез фотография и те както всички творци на авангардизма са били гонени и преследвани по време на социалистическия режим, защото, както знаем, авангардът взривява всички граници на изкуството и желае да се наложи над обществото, като върви в разрез с логиката и нормите.

 ​​ ​​​​ В това време, когато се поражда стремеж за преосмисляне на идеите до момента и подбуди към нови творчески нагласи, както и ново разбиране за изкуството, много творци, освен тези, които изредих, обръщат поглед към фотографията като интересна възможност за изразяване на своите нови идеи, автентичност и оригиналност. По този начин фотографията постепенно намира място в областта на визуалните изкуства.

​​ ​​ Един от първите творци, поставили началото на художествената фотография е американският художник Емануел Рудницки, известен в света на изкуството под псевдонима Ман Рей. Той снима произведения на изкуството, мода, прави художествени портрети на популярни личности (с което се издържа) и се насочва към стила на сюрреализма. Играе си със светлината, за да получава различни, нестандартни образи и тук разбира се можем да твърдим, че не фотоапрата, а притежателят му, авторът е този който твори и създава изображението през собствената си призма. За фотографа, както и за художника е важно да успее да вдъхне на творението си живот. Не просто да е изображение. Това е изкуството..

 ​​ ​​​​ Както снимката, така и рисунката въздействат чрез композицията си, която засяга целия изобразителен строеж на произведението. Чрез композиционното изграждане се определят: разположението на обектите върху повърхността, посоката на търсеното движение, хода и ритъма на основните линии, разпределението на светлинните петна, перспективата на изображението.
 ​​ ​​​​ Освен това фотографското действие предполага предварителното наличие на определена „идеология”, система от представи и възгледи за реалността, за творчеството, за пространствените структури, ​​ за времето и мига и т.н.

 ​​ ​​ ​​​​ Във фотографията възможностите за художествен изказ са изключително разнообразни. Жанровете от изобразителното изкуство неминуемо присъстват във фотографското. С появата на фотографията портретизацията в рисуването тотално бива изместена от фотографските образи на личности. Нещо повече - когато са представени заснети, пейзажът, фигурална композиция, интериора и голото тяло се виждат и разбират по-добре. В уловения израз на едно човешко лице се проявява аура, душевност, психология, емоционалност. Стойността на фотографията изисква и вменява разбирането на определен смисъл и се превръща в средство за послания насочени към обществото.


Снимка на Старите фотографи в България -до към 1950-та.

Портрет от периода до 1950 г.

 ​​ ​​ ​​​​ С появата на възможността за възпроизводство и по-бързото и детайлното показване ​​ поставя началото на фотографията, но също така измества художника от някои области. Така се появява илюстрирания вестник и списание, а по-късно и на кино-индустрията.

 ​​ ​​ ​​​​ Изкуството и неговото възприемане са подложени на цялостна промяна под влияние на техническия прогрес. В XX век то навлиза в нова ера на масова продукция, точно заради появата на дигиталните технологии и промяната във възприятието за самото него и все по-трудно започва да се разпознават границите за това - кое е изкуство и кое не е.

 ​​ ​​​​ Този вид възпроизвеждане на изкуство започва пряко да се свързва с пазара, медиите и политиката, което от своя страна намалява въздействието, породено от уникалния характер на творбата, от нейната автентичност, превръщайки всичко в копия, което увеличава нейната социлана реализация.
 ​​ ​​​​ Поради своят многостранен и най-вече обективен характер фотографията бива желана и търсена в журналистиката, от медиите и рекламата. Но тук не бихме отрекли статуса на фотографията като изкуство, защото с развитието си тя допринася за повишаване нивото на медиите и рекламата.
 ​​ ​​ ​​​​ Фотографията навлиза в сферата на изкуството Чрез институционализирането ù, тоест ​​ чрез
влизането ù в галериите и музеите; чрез установяването на закономерности, авторитети, предпоставки – теоретични и практически – като задължителна база за всички тези, които искат да се занимават с нея. По този начин тя ярко изпъква и възпозлвайки се от това започва да създава творби със социална тематика, да се правят изложби, които показват различни проблеми, аспекти, гледни точки, национални ритуали на публиката, с различни цели. Обикновенно въздействат с цел да ни подсетят нещо или да ни отворят очите за друго, което художниците, склупторите и най-вече писателите постянно правят чрез техните форми на изкуство. Една снимка може дотолкова да бъде анализирана както и едно литературно и художествено произведение. Както и да върви ръка за ръка с него като например репрезентиране на ключови моменти: битки от решаващо значение, подвизи на национални герои, сцени на оковани във вериги четници и т.н. като се следва линията на документалността, ​​ визията е силно повлияни от събития в литературния канон. Ето защо фотографиите извършват двойно онагледяване на реалността и на измислиците, заличавайки рязката граница между тях. Възпроизвежда се образ на възрожденска епоха или с една дума извършва се театрализиране на събитията.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ По тези параметри фотографията влиза в състава на понятието изкуство, но ако вземем предвид факта, че с появата на постмодерната култура (и то може да бъде много разнородно( и различно за всеки, а ако изследваме мненията на една група от хора и друга група относно тази тематика ние можем да открием много противоречащи си твърдения, които няма да ни отведат до точен и конкретен отговор на въпроса: изкуство ли е фотографията или не.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Последно можем да засегнем няколко проблема, които съществуват в днешно време отностно задълбочеността, която се изисква при създаването на произведение във фотографията, което да може да се нарече творчески продукт, и това са: че снимането е достъпно за абсолютно всеки. Не е нужно да имаш професионален фотоапарат и да знаеш какво точно да правиш, за да го направиш. А в началото не е било така! Тогава само фотографите са снимали – те са правели семейните портрети на хора, които ​​ не са имали достъп до подобно изобретение. Затова и сега на пазара излизат лесно достъпни и преносими фотоапарати, което води до втория проблем, че лисва стремеж към правенето на въздействащи снимки, а просто се щракват в бързината, за да бъдат показвани после, с което се губи естетическия ефект от снимката. Проблемът е в това, че много снимки виреят из интернет пространството с претенцията за нещо велико, което носи объркване за истинността на фотографията като творчески процес. Няма изкуство без идея и послание към човека. А снимки, които са просто резултат от задвижения механизъм на фотоапарата, но са без идея и без цел, съществуват много и навсякъде. Някои от тях са и нещо по-лошо – те са кич и пошлост. Така че е добре зрителят да се научи и да успява да разграничава изкуството от самодейността, която не би трябвало да има място в интернет, въпреки, че всички сме за свободата на изразяване в интернет.

Nikon Camera and Old Camera - Free Stock Photo by Pixabay on Stockvault.net

Стар - срещу нов фотоапарат

 ​​ ​​ ​​​​ Както добрият художник, така и фотографът-творец, успява да намери в един обикновен пейзаж или в на пръв поглед скучна ежедневна ситуация възможност да отправи своето артистично послание, да влезе в диалог със зрителите.

 ​​ ​​ ​​​​ Автентичността на фотографското изкуство не само, че не изключва творчеството, а напротив, подсилва ефекта от ​​ силата на реално случващото се събитие. За постигане на замисъла си фотографът-художник използва различни средства, които в голяма степен се припокриват с тези, използвани и в изобразителните изкуства. Затова както при анализа на една живописна творба, и при фотоснимката, ​​ говорим за творчески замисъл, композиционна завършеност, цветово изображение и т.н. Фотографът Робърт Капуто дава полезен съвет – да мислим с прилагателни: „След като решиш кое в сцената те привлича – казва той, помисли за характера на мястото. Изброй прилагателните, които би използвал, за да опишеш гледката на свой приятел: величествен дъб, избуяла градина … и т.н. След това потърси начини да изразиш усещането, … да предадеш духа на мястото.” ​​ Този по същество много прост практически съвет е много важен и се използва в някои училища ​​ за създаването на много по-богат изказ към произведения на фотографията.


Библиография: ​​ 

http://piron.culturecenter-su.org - Христиан Йовчев, брой 11, изкуства и памет 27 ноември 2015 ​​ Развитие на художествената фотография в контекста на техническите революции в края на XX век (Феноменът на постфотографията – теории и практики)

https://photo-forum.net

http://kultura.bg

https://adellaphotography.wordpress.com

http://drugi.dokumentite.com

https://obache.bg


Бояджиев, Цочо. Философия на Фотографията, С. Изток-Запад. 2014. 250 с.

„Раждането на фотографията“

 

1563 общо 1 за днес