С художника Страхил Ненов за изложбата му „Сто настроения на морето“ 11 май – 27 май 2017 г. / СБХ, „Шипка“ 6. И за студентите му в Националната художествена академията.
Въпрос: Господин Ненов, да започнем от това – как се роди тази изложба. Видях я малко преди закриването ù, но имаше посетители и в двата дни, през които ходих да я гледам. Това не се случва често в края на една изложба.
Страхил Ненов: Мисля, че не мога да не съм доволен от интереса към изложбата. Особено от това, което споделиха с мен част от посетителите за усещанията си от картините. Питаха ме и дали е свързана с годишнина. Не, не е – очевидно беше дошъл моментът да изразя впечатленията и наблюденията си за морето, които са ме занимавали дълги години. И при достатъчно натрупване - идва ден, когато започваш да го рисуваш. Понеже започнах на малки формати, а имах да казвам още много неща, продължих да рисувам. Когато станаха 100 картини, реших, че трябва да спра. Картините са рисувани не от натура, а по натрупани впечатления и преживявания. Ако мога така да се изразя - понеже не мога да пиша, това е моята поезия, посветена на морето.
Завърших картините преди 2 години. Но времето за което съм ги нарисувал е много по-малко, както се казва – нарисувах ги на прима виста.
Въпрос: Дори да са създадени за 2 години, това означава по творба на седмица, което звучи невероятно, имайки предвид и преподавателската Ви натовареност.
Страхил Ненов: Бързах да изразя натупаните наблюдения и настроения, затова и картините станаха толкова много. Помогна ми това, че не работех от натура, а също и избрания материал – сухия пастел. Масленият пастел ми е по-близък, защото с него правя ескизите към маслената си живопис. Със сухия пастел започнах да работя не толкова отдавна. Затова започнах и на по-малки формати. Оказа се благодатен материал при импулсивно и бързо рисуване. Не се налагаше да прекъсвам работа и да изчаквам, както е при други техники, което е отлично, защото след това обикновено си в друго настроение. Когато усетих, че без натурата, която те разсейва, работя много по-бързо – продължих. Можех да си позволя и експерименти, предимно цветови и много бързо да ги предам на листа.
Когато ги правех нямах намерение да ги излагам, защото са малки картини при това - само пастел. Рамкирах ги, но си стояха така, 2 години.
Въпрос: Трудно за вярване – при наличието на цяла готова изложба.
Страхил Ненов: Може би защото освен художник, съм и преподавател, което е още по-поглъщаща работа. Двете неща трудно вървят заедно. Преподаването изисква отдаване, трябва да живееш с това. Не го ли вършиш както трябва, ти си просто един чиновник, ходещ на работа, което е убийствено за студентите. За да си им полезен да изявят всичко, което носят в себе си, трябва много време първо, за да ги опознаеш. Те трябва да чувстват, че си им и приятел, за да са сигурни в теб и се вслушват в това, което им казваш. Не съм очаквал, но се оказа, че на тази възраст се налага и да ги възпитаваш. Много от студентите не са наясно с нещата от живота, със себе си, да не говорим за това какво смятат да правят след като завършат. Освен времето, това означава и много емоция, и въпреки че първо си художник, рисуването върви по-бавно и малко по-отстрани.
Но явно съм имал идея за изложба след като съм ги рамкирал още преди 2 години. Но не съм предприемал нищо в тази посока. Да решиш да покажеш творби трябва и смелост, за което е необходима и малко подкрепа от околните, на които вярваш. За тази изложба – подтикът дойде от колега художник, мой съученик, който като си дойде от Канада и видя творбите ми каза: „Добри са, това си ти. Трябва да ги покажеш“. Не помня по какъв повод споменах, че имам готова изложба и колегите от СБХ казаха – ами дай я, тук ù е мястото. И понеже и залата, и периода
11 май - 27 май, който ми предложиха бяха отлични – направих я.