С художника Страхил Ненов за изложбата му „Сто настроения на морето“ 11 май – 27 май 2017 г. / СБХ, „Шипка“ 6. И за студентите му в Националната художествена академията.

Публикувано на октомври 10, 2017

Въпрос: Господин Ненов, да започнем от това – как се роди тази изложба. Видях я малко преди закриването ù, но имаше посетители и в двата дни, през които ходих да я гледам. Това не се случва често в края на една изложба.

Страхил Ненов: Мисля, че не мога да не съм доволен от интереса към изложбата. Особено от това, което споделиха с мен част от посетителите за усещанията си от картините. Питаха ме и дали е свързана с годишнина. Не, не е – очевидно беше дошъл моментът да изразя впечатленията и наблюденията си за морето, които са ме занимавали дълги години. И при достатъчно натрупване - идва ден, когато започваш да го рисуваш. Понеже започнах на малки формати, а имах да казвам още много неща, продължих да рисувам. Когато станаха 100 картини, реших, че трябва да спра. Картините са рисувани не от натура, а по натрупани впечатления и преживявания. Ако мога така да се изразя - понеже не мога да пиша, това е моята поезия, посветена на морето.

Завърших картините преди 2 години. Но времето за което съм ги нарисувал е много по-малко, както се казва – нарисувах ги на прима виста.

$D:\__АРТ ДИАЛОГ - 2 - 2017\Страхил Ненов - ИНТЕРВЮ и ФОТОСИ\IMG_0622.JPG$

Въпрос: Дори да са създадени за 2 години, това означава по творба на седмица, което звучи невероятно, имайки предвид и преподавателската Ви натовареност.

Страхил Ненов: Бързах да изразя натупаните наблюдения и настроения, затова и картините станаха толкова много. Помогна ми това, че не работех от натура, а също и избрания материал – сухия пастел. Масленият пастел ми е по-близък, защото с него правя ескизите към маслената си живопис. Със сухия пастел започнах да работя не толкова отдавна. Затова започнах и на по-малки формати. Оказа се благодатен материал при импулсивно и бързо рисуване. Не се налагаше да прекъсвам работа и да изчаквам, както е при други техники, което е отлично, защото след това обикновено си в друго настроение. Когато усетих, че без натурата, която те разсейва, работя много по-бързо – продължих. Можех да си позволя и експерименти, предимно цветови и много бързо да ги предам на листа.

Когато ги правех нямах намерение да ги излагам, защото са малки картини при това - само пастел. Рамкирах ги, но си стояха така, 2 години.

Въпрос: Трудно за вярване – при наличието на цяла готова изложба.

Страхил Ненов: Може би защото освен художник, съм и преподавател, което е още по-поглъщаща работа. Двете неща трудно вървят заедно. Преподаването изисква отдаване, трябва да живееш с това. Не го ли вършиш както трябва, ти си просто един чиновник, ходещ на работа, което е убийствено за студентите. За да си им полезен да изявят всичко, което носят в себе си, трябва много време първо, за да ги опознаеш. Те трябва да чувстват, че си им и приятел, за да са сигурни в теб и се вслушват в това, което им казваш. Не съм очаквал, но се оказа, че на тази възраст се налага и да ги възпитаваш. Много от студентите не са наясно с нещата от живота, със себе си, да не говорим за това какво смятат да правят след като завършат. Освен времето, това означава и много емоция, и въпреки че първо си художник, рисуването върви по-бавно и малко по-отстрани.

Но явно съм имал идея за изложба след като съм ги рамкирал още преди 2 години. Но не съм предприемал нищо в тази посока. Да решиш да покажеш творби трябва и смелост, за което е необходима и малко подкрепа от околните, на които вярваш. За тази изложба – подтикът дойде от колега художник, мой съученик, който като си дойде от Канада и видя творбите ми каза: „Добри са, това си ти. Трябва да ги покажеш“. Не помня по какъв повод споменах, че имам готова изложба и колегите от СБХ казаха – ами дай я, тук ù е мястото. И понеже и залата, и периода

11 май - 27 май, който ми предложиха бяха отлични – направих я.

Председателя на СБХ Любен Генов открива изложбата на Страхил Ненов

Доволен съм и от откриването на изложбата, защото смятам, че всяка изложба трябва да е и празник за всички – близки, колеги, посетители.

Изложбите ми са били предимно извън София. Може да се каже, че тази изложба е първа по-голяма самостоятелна изложба. Когато споделих, че ще правя изложба и то на „Шипка“, и ще е пастел - малки формати, колеги казаха: „Чакай, за цялостно представяне не е сериозно “. Наложи ми се да отговоря, че картините, според мен изразяват това, което съм искал да вложа в тях и рискът да се представя само с пастел не ме плаши. Картините изразяват моите чувства и се надявам, че това ще бъде разбрано. Не си сигурен никога, разбира се, но според мен хората усетиха настроенията, които съм искал да предам, почувстваха ги, а за мен това беше най-важното.

Въпрос: Море – ясно защо – един от най-интересните, макар и трудни за рисуване обекти. Както се казва – обект за майстори. Но защо – сух пастел, който е толкова труден за предаване на светлина, например?

Страхил Ненов: Един колега ми припомни, че веднаж съм казал, че пастелът е несериозен материал. Така смятах. Сега мога да кажа, че пастелът е незаменим за някои случаи - когато съм измислил картината мога много бързо да я предам на листа. Усетих, че без натурата мога да си позволя и експерименти. Всяка творба всъщност е едно мое настроение, но не по натура. А откъсването от натурата ми дава възможност да мисля повече за цвета, а дори и за композицията. Така с един и същ материал можеш да постигнеш разнообразие, а аз не обичам да се повтарям.

Въпрос: Как решавате, в такъв случай една основна задача – постигането на собствен стил?

Страхил Ненов: За мен стилът не е повтаряемост в композиционно или цветово отношение, за да бъдат разпознаваеми творбите ти. Аз не бих нарекъл това стил. За мен това е по-скоро начин да работиш бързо и да правиш повече картини. Разпознаваем можеш да бъдеш по чувствата, които влагаш в картината. Затова и нямах идея да ги излагам. Правех ги за себе си, така се родиха. Така работя. Аз не съм любител на концептуални изложби и творби, на изложби на определена тема, по която всички работят, на изложби с куратори.

Идеята за изложба, заглавието на изложбата, също се роди след като всички творби вече бяха готови и дори рамкирани. Когато се замислих как да ги обединя под някакво общо заглавие – то изплува самò. Картините родиха и заглавието, и каталога, и поканата. Но в процеса на работа и дори след като приключих да рисувам. А не предварително.

Въпрос: Изложбата в нейната цялост звучи така, сякаш е правена цял живот, защото тези 100 творби предават едва ли не всяко състояние на морето, брега, небето, което ти се е случвало да видиш през живота си и то, ако си имал възможност да го наблюдаваш дълго.

Но много от това, което виждаш в творбите – дори не си си го представял. Затова, гледайки изложбата „Сто настроения на морето“ имаш чувството, че за морето няма какво повече да се каже.

Страхил Ненов: Морето всеки момент е различно. Затова тези картини са само част от моите настроения, свързани с него. Много от тях съм усетил и преживял, но много са недействителни – може би съм искал така да бъде. Исках да събудя, да предизвикам друг поглед към морето у зрителя – не само като място, на което човек е отишъл на почивка.

Въпрос: Със сигурност го постигате дори само чрез това, че морето, небето, пясъкът в една творба се оказва, че могат да бъдат изцяло в кафяво, а в друга – в червено. Не си спомням подобен поглед към морето.

Страхил Ненов: Винаги съм смятал, че трябва да си напълно готов за всяка своя изложба. Трябва да си готов, когато обявяваш, че ще правиш изложба. Много колеги заявяват датата за изложбата си и тогава сядат да работят за нея. Не го разбирам, защото това те кара да работиш много бързо. Не че не е възможно, но работейки така някои неща си принуден да решаваш прекалено бързо, а те изискват повече време, да речем. Затова смятам, че ако си решил да откриваш изложба, а дори да не си решил – тя трябва да е готова.

Освен това, когато си преподавател и на себе си като художник, и на изложбите си гледаш по друг начин - трябва да си добър. Защото - ако ти си неуверен или слаб художник, след като ти си този, който обучава и вдъхва кураж на студентите – как те да бъдат уверени в себе си? Въпреки, че имаш много по-малко време да рисуваш и това ти пречи. Но накрая си казваш - нали със студентите работя с единствената цел – да станат по-добри художници от мен и щом в това не съм се изложил – няма страшно.