СЪБИТИЯ В КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ - 2017, Брой 2

С художника Страхил Ненов за изложбата му „Сто настроения на морето“ 11 май – 27 май 2017 г. / СБХ, „Шипка“ 6. И за студентите му в Националната художествена академията.

Въпрос:​​ Господин​​ Ненов,​​ да започнем​​ от​​ това – как се роди тази​​ изложба.​​ Видях я​​ малко преди закриването​​ ù, но​​ имаше​​ посетители​​ и в двата дни, през които ходих да я гледам. Това​​ не се​​ случва често в​​ края на една изложба.​​ 

 

Страхил Ненов:​​ Мисля,​​ че не мога да не съм доволен от интереса към изложбата. Особено от това, което споделиха​​ с мен​​ част от​​ посетителите​​ за​​ усещанията си от картините.​​ Питаха​​ ме и дали е свързана​​ с годишнина. Не, не е – очевидно​​ беше дошъл моментът да изразя впечатленията​​ и наблюденията си за морето, които​​ са​​ ​​ ме​​ занимавали​​ дълги години.​​ И​​ при​​ достатъчно​​ натрупване​​ -​​ идва ден, когато започваш да​​ го​​ рисуваш. Понеже​​ започнах на​​ малки формати,​​ а имах да казвам още много неща,​​ продължих да рисувам.​​ Когато​​ станаха​​ 100 картини, реших, че трябва да спра.​​ Картините са рисувани​​ не от натура, а​​ по натрупани​​ впечатления и преживявания.​​ Ако мога така да се изразя - понеже не мога да пиша, това е моята поезия, посветена на морето.​​ 

Завърших картините преди​​ 2 години. Но времето за което съм ги нарисувал е много по-малко,​​ както се казва –​​ нарисувах ​​ ги​​ на прима виста.​​ 

 

D:\__АРТ ДИАЛОГ - 2 - 2017\Страхил Ненов - ИНТЕРВЮ и ФОТОСИ\IMG_0622.JPG

 

Въпрос: Дори да са създадени за 2 години, това означава по творба на седмица, което звучи невероятно, имайки предвид и преподавателската Ви натовареност.​​ 

 

Страхил Ненов: Бързах да изразя натупаните​​ наблюдения​​ и настроения,​​ затова и картините станаха толкова много.​​ Помогна ми​​ това,​​ че не работех от натура, а също и​​ избрания материал​​ ​​ сухия​​ пастел.​​ Масленият пастел ми е по-близък, защото с него правя ескизите​​ към маслената си живопис. Със сухия пастел започнах да работя не толкова отдавна.​​ Затова започнах и​​ на по-малки формати. Оказа се​​ благодатен материал​​ при​​ импулсивно и бързо​​ рисуване. Не се налагаше да прекъсвам​​ работа и да изчаквам, както е при други техники, което е отлично, защото след това обикновено си​​ в​​ друго настроение.​​ Когато усетих, че без натурата, която те​​ разсейва,​​ работя много по-бързо – продължих.​​ Можех​​ да си позволя​​ и​​ експерименти, предимно цветови и много бързо​​ да ги предам​​ на листа.​​ ​​ 

Когато ги правех нямах намерение да ги излагам,​​ защото са малки картини​​ при това - само пастел.​​ Рамкирах ги, но​​ си стояха така, 2 години.​​ 

 

Въпрос:​​ Трудно​​ за вярване – при наличието на цяла готова изложба.​​ 

 

Страхил Ненов:​​ Може би защото​​ освен художник,​​ съм и преподавател, което е още по-поглъщаща работа.​​ Двете неща трудно вървят заедно. Преподаването​​ изисква​​ отдаване, трябва да живееш с това. Не го ли вършиш​​ както трябва, ти​​ си просто​​ един чиновник,​​ ходещ на работа,​​ което е убийствено за студентите.​​ За да си им полезен​​ да изявят всичко, което носят в себе си, трябва много време​​ първо,​​ за​​ да ги опознаеш. Те трябва да чувстват, че си им и приятел, за да са сигурни в теб и се​​ вслушват в това, което им казваш. Не съм очаквал, но се оказа, че на тази възраст се налага и​​ да ги възпитаваш. Много от студентите не са наясно с нещата от живота, със себе си, да не говорим за това какво смятат​​ да правят след като завършат. Освен времето,​​ това​​ означава и много емоция,​​ и​​ въпреки че първо​​ си художник,​​ рисуването​​ върви по-бавно и​​ малко​​ по-отстрани.​​ 

Но явно съм имал идея за изложба​​ след като съм ги рамкирал още преди 2 години. Но не съм предприемал нищо в тази посока.​​ Да решиш да​​ покажеш​​ творби​​ трябва и смелост, за​​ което е необходима и​​ малко подкрепа от околните, на които вярваш. За тази изложба – подтикът​​ дойде от колега художник, мой съученик, който като си дойде от Канада и видя творбите​​ ми​​ каза:​​ Добри са, това си ти. Трябва да ги покажеш.​​ Не помня по какъв​​ повод споменах, че имам готова изложба​​ и колегите от СБХ​​ казаха​​ – ами дай я, тук ù е​​ мястото. И понеже и залата,​​ и периода​​ 

11​​ май​​ -​​ 27 май, който ми предложиха​​ бяха отлични​​ – направих я.​​