СБОРНИЦИ С ПРОТЕСТАНТСКИ ПЕСНИ В БЪЛГАРИЯ
Сборниците с протестантски песни, издадени у нас, са свидетелство за историята на евангелското1 движение в България. В известна степен те разкриват „еволюцията“ и „разклоненията“ в него – степента, в която една евангелска деноминация ползва дадена колекция, откроява своеобразието й като теологично-прагматични2 принципи и ориентации.
Първите издания се появяват още преди Освобождението. Д-р Алберт Лонг е пионер сред американските мисионери, превеждали песни на български – сред ранните му преводи са „Славословете Господа“, „Сей семето“ и „Радостно, радостно върви напред“, последният от които става особено известен3. През 1963 г. д-р Лонг издава малка стихосбирка в Цариград със стихове на 25 духовни песни, подготвена от него. В списание „Зорница“ също се появяват негови преводи на песни – има данни, че първият от тях е „Тиха нощ, свята нощ“4. През 1860-те години са отпечатани и нотни текстове, което подготвя появата на първите „песнарки“.
„Свещени песни“
„Свeщени песни с напеви“ е поредица от сборници, издавани многократно през следващите десетилетия, като броят на песните, преводите и редакциите „набъбва“ с всяко следващо издание5. Един от най-ранните образци е книжката „Правила за пение и священни песни с напевите им“6 от 1866 г.
Първите двадесет и шест страници представляват сбито въведение в елементарната теория на музиката и нотната грамотност – вероятно първото по рода си на български. Езикът е архаичен, например тактът е „мера“, паузата е „премълчателен знак“, гамата е „лествица“, сол ключ е „требл“, консонансът е „съгласие“ и т.н. Tова помагало обаче да поставя теоретичното мислене на пътя към изработване на музикалнотерминологичен апарат – нещо, което продължава през следващите десетилетия. След стр. 27 следват десет песни, предназначени за музикално обучение в училищата7, написани според С. Томов от „много заслужилия учител Йоаким Груев“8.
Едва след тях започват християнските песни – предимно четиригласни, с хомофонна фактура и традиционни хармонични връзки9. Срещат се образци с по-енергичен, маршообразно точкуван ритъм. Налице са типични характеристики на протестантския подход в пеенето – мелодиите са силабични и лесно възпроизводими, с тонов обем около октава. Любопитно е, че първата от тях – „Царю наш всесилний“ – е нагодена върху мелодията на днешния английски химн „God Save the King/Queen”10. Хармонизацията е почти същата с няколко дребни различия:
God Save the King/Queen
Четвърта по ред е песента „Ще ходим напред“, която се отличава с маршообразен ритмичен рисунък. Словесното ù послание е било недолюбвано от османската власт, разчела в борбата срещу греха призиви за друг вид борба:
Определен брой песни са преведени както на български, така и на турски. Те, според С. Томов, са взети от „сборника на караманлийските и греко-турски свещени песни“11. Любопитно е, че турските текстове са изписани на кирилица – през XIX в. на турски се пише все още с арабски букви! Вероятно съображенията са практически – арабският шрифт се изписва от дясно наляво, което, меко казано, „спъва“ разполагането на букви под нотните знаци12. В края на сборника са поместени няколко библейски текста (Псалм 23, псалм 8, Матей 11:28-30, Откр. 22;17 и „Отче наш“), предназначени за изпяване в т. нар. „равнопение“ или „равнотон“13 – техника, при която библейски текст се пее така, че повечето срички са на един и същи тон, като само финалният сменя височината.
„Священни песни с напеви“14 (1893) е доста по-разширен сборник. Текстовете са все още на кирилица, използвана около средата на XIX век, а на заглавната страница е отбелязано, че е отпечатан в Цариград в „книгопечатницата“ на А. Х. Бояджиян. Кратък надпис на османо-турски дава информация за издателството: