ЛИТЕРАТУРА,НАСЛЕДСТВО,ТЕАТРАЛНО ИЗКУСТВО,ФИЛМОВО ИЗКУСТВО - 2023, Брой 4

Разговор с режисьора и писателя Павел Павлов за това – какво е изкуството, за отговорностите на твореца към него и публиката

 

 

 

 

[ Част от интервю за подготвяната Био-библиография за Павел Павлов във връзка с 90 годишнина от рождението му - ​​ 2 април 1934 година]

 

 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 1956 г. завършва „Режисура“ при проф. Кръстьо Мирски, ВИТИЗ//НАТФИЗ

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 1956-1958 г. режисьор в Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 1958 г. един от основателите на БНТ и първи назначен режисьори в нея

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Създател на Телевизионния театър на БНТ – около 100 постановки

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 1960 г. специализира „Телевизионна и филмова режисура“ в Берлин

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 1966 г. един от основателите на Театър „Сълза и смях“ (до 1969)

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 1969-1990 г. – Главен режисьор на Телевизионния театър на БНТ и на Поредицата

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ от 50 постановки на творби от световната класиха „Сцена на вековете“

 

Павел Павлов, 2022 г. i​​ ​​ 

 

Въпрос: Знаем, още от следването си, колко много определения са дадени за изкуството и за културата и колко различни са възгледите на авторите им – творци или теоретици. Оттогава, през изминалите години определенията само се увеличаваха лавинообразно. Едно от най-кратките и съдържателните за мен остава това на Салман Рушди ii: „Работата на поета е да назове неназовимото, да посочва измамите, да взема страна, да започва спорове, да формира света и да му пречи да заспи.” ​​ Бих му възразила само, че това би трябвало да е мисията и на всеки мислещ и уважаващ себе си човек, който не иска да бъде само минувач в живота, както би се изразил поетът Цветан Начев, за когото сякаш е написал това определение.

 ​​ ​​​​ Познавайки добре творчеството ти, а и теб ​​ самия – знам, че ти имаш доста по-различно определение, което намирам за също толкова вярно: че творецът - трябва да създава светове, в които сам би искал да живее.

 ​​ ​​ ​​​​ Мисля, че не са много творците, които го споделят – нито преди, нито сега – след промените. Но ако трябва да спомена някой от връстниците ти, който твърдо стоеше на същите позиции– това беше Лиляна Михайлова. На една от многобройните срещи на писателите с читатели, на които по силата на тогавашната си работа присъствах, един читател, представил се за работник, стана и каза за повестта ù „Отвори, аз съм“ iii ​​​​ по която Любомир Шарланджиев създаде филмът „Най-добрият човек когото познавам!“, преминал току що по екраните в цялата страна с голям успех – с известно неудобство, но същевременно – категорично: „Хубаво пишете. И филмът по книгата е много хубав. Но трябва да знаете, че такива свестни хора в живота няма! Хубаво е да ги има, но – няма. Та да го знаете.“

 ​​ ​​ ​​​​ На което Лиляна Михайлова отговори, още по-кратко и също толкова категорично: „Ама да има! – аз пиша така – за да има такива хора. И смятам да продължа.“  ​​ ​​​​ 

 

Павел Павлов: Да - отговорът ù говори за подобен възглед. Когато ме питат какво е за мен изкуството, обикновено казвам, че то е – празно пространство. Не смея да нарека Питър Брук свой колега, въпреки че дълго време вършех същата работа, но страшно ми харесва заглавието на една негова култова книга – „Празното пространство“. Празно пространство е всичко – това е празния бал лист, празната неосветена сцена, нотния лист, по който още са накацали ноти, грундирания лист, върху който още няма нарисувано нищо. Това е за мен изкуството - едно празно пространство, което чака да бъде запълнено. Но ти, според мен, трябва да го населиш, да направиш от него такъв свят – от музика, думи, живопис и толкова да ти харесва, че да искаш да станеш поданик на своя ​​ свят. ​​ 

 

https://www.youtube.com/watch?v=oYABsk67iak

 

Въпрос: Знаем кой е Питър Брук и какви са приносите му в театралното ​​ и филмово изкуство. Но няма как да се съглася да подвеждаш читателите, особено младите, както и тези, които не са с театрално или филмово образование, изтъквайки творчеството на Питър Брук и омаловажавайки собственото си, което е поне два пъти по-голямо и - в повече жанрове. Питър Брук, роден в Лондонiv, завършил в Оксфорд, работил като режисьор в Лондон, а от 1968 г. и в Париж – по покана на Жан-Луи Баро. Където, както знаеш – създава Център за театрални изследвания, под егидата на ЮНЕСКО. От 1974 г. Брук става поданик и на Франция и се установява в Париж, но с международната си трупа гастролира в САЩ, Азия и Африка. И въпреки, че рогът на изобилието се излива върху Питър Брук, той през дългата си кариера създава като режисьор 10 филма, 50 театрални постановки и пише 4 книги. Докато ти си с поне 100 театрални постановки, 30 филма и 34 издадени книги и 2 готови за печат.

 ​​ ​​ ​​​​ Питам: ако в ЮНЕСКО беше известно за съществуването на Телевизионния театър на БНТ- от години, всеки понеделик и без нито един провал; и ако не бяхме от другата страна на Желязната завеса – Телевизионния театър на БНТ нямаше ли също да бъде под егидата на ЮНЕСКО, а ти да бъдеш отдавна преведен на ​​ куп езици. ​​ 

 ​​ ​​​​ Вместо това – първите години постановки се играеха и излъчваха – директно в ефир – поради липса на достатъчно техника за запис. Така че сега – ще ми трябва доста време за работа в архивите, за да добавя към приносите ти названията на режисирани от теб, но незаписани пиеси през първите 4 години от старта на Телевизионния театър.

 

Павел Павлов: Не го прави – нали казваш, че съм с достатъчен обем творчество...

 

Въпрос: … би било непрофесионално, а в дипломата ми, знаеш – пише, че една от професиите ми е – библиограф. Но още по-важно е, че документирането на режисираните от теб творби е от значение и за творческите екипи и за актьорите. Ти създаде няколко десетки творчески портрети за актьори, но не за всички, с които си работил. Някои от тях написаха и автобиографични книги, но повечето - не, а и почти всички вече не са между живите. В днешния дигитален свят – с малко четящи млади хора – ако липсва достоверна информация в интернет – няма да остане памет за тях.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Сега прекъсвам, за да довърша кратката справка за творчеството ти и да дам възможност на интересуващите се читатели – да го съпоставят с това на Питър Брук – като обем.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ И ропотът ми не е толкова срещу подценяването на личните ти постижения, а защото е и омаловажаване на значими приноси на България, която на етапа няма с какво да се гордее пред света, освен с постиженията си в изкуствата и литературата; ​​ с постиженията на изследователите ​​ ù, поставящо държавата ни в 2% на най-цитираните и влиятелните учени в света; и многобройните с медалите от международните състезания на българските ученици в областта на точните науки.

 ​​ ​​​​ И вторият мит, който от години успешно разпространяваш и ​​ ще опитам да развенчая, е че ти си един галеник на съдбата, защото си имал „късмета“ да работиш само с интелектуалния елит и с най-талантливите актьори. И понеже те били талантливи - ти си бил успешен режисьор. Само един пример за несъстотелността на твоята теза: спектакълът ​​ „Напразните усилия на любовта“ ​​ на Уйлям Шекспир, поставяш през 1963 година, когато си на 29 години, но Невена Коканова тогава е само на 25, както и значителна част от останалия актьорски състав. Колкото и да са талантливи актьорите, с които започваш работа са твърде млади, и ако ти също не си бил достатъчно талантлив и най-важното – с познания, те не биха могли да ти осигурят успех.

 ​​ ​​ ​​​​ • • •

 

 ​​ ​​ ​​​​ Творчество на Павел Павлов:

​​ 

● РЕЖИСЬОР ​​ 

 

СЕРИЙНИ ИГРАЛНИ ФИЛМИ

• „Чичовци“ (3 сери) по Иван Вазов (първият филм, създаден в Студията),

• „Нечиста сила“ (3 серии) по Елин Пелин (на който Павел Павлов е и сценарист)

• „Вечери в Антимовския хан“ по Йордан Йовков и др.

 

• режисьор на 10 от сериите на 20 серийния игрален филм за деца, заедно с Магда Каменова, „Спилитим и Рашо“  ​​​​ 

 

ИГРАЛНИ ФИЛМИ

• „Вампир“ по Антон Страшимиров (по сценарий на Павел Павлов),

​​ „Горски хора“ по Добри Немиров,

​​ „Римска делва“ по сценарий на Николай Хайтов,

• „Господинката“ по сценарий на Генчо Стоев

​​ „Старомодни бижута“ по сценарий на Рада Москова,

• „Есенно слънце“ по сценарий на Георги Мишев и др.

 

ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ

• „Сътворени от камък и дърво“

• „Отвъд надвесените порти“

 

ТЕАТРАЛНИ ПОСТАНОВКИ в Телевизионния театър на БНТ и Театър „Сълза и смях“:

 

БЪЛГАРСКА класика

• „С чужди драг, в къщи - враг“ и „Митрофан и Дормидолски“ по Иван Вазов

• „Милионерът“ – по Йордан Йовков

• Женско царство“ по ​​ Ст.Л.Костов

• „Солунския чудотворец“, с което той успя да върне „забранената“ Фани Попова-Мутафова отново на сцената)

• “Из големия път“- по Вера Мутафчиева

• „Последните 13 дни на Цар Борис ǀǀǀ“ ​​ на Стефан Груев

• „Душата ми е стон“ (Яворов -Мина, Лора) на Павел Павлов

• „Светът е малък“ на ​​ Иван Радоев

• „Хитър Петър“ на ​​ Петър Незнакомов и др.

СВЕТОВНА класика

​​ 50 постановки за „СЦЕНА НА ВЕКОВЕТЕ“ за Телевизионния театър на ​​ БНТ, част от които – поставяни за пръв път у нас.  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 

С изключение на постановките през първите 4 години, които са играни директно в ефир (поради липса на техника за запис), постановките на Павел Павлов – над 100 са в ​​ ЗЛАТНИЯ ФОНД на БНТ.

ПИСАТЕЛСКИ ПРИНОСИ - автор на романи, повести, разкази, пиеси и приказки, издадени в 33 книги, от които ​​ 8 – мемоаристика (за 38 години), някои от които са с второ издание.

• „Време на гарвани – време на орли“, роман.[Част l от Трилогията за Цар Светослав Тертер] роман.  ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​​​ Предговор – Кирил Попов. 1983

• „Торба лакърдии“ разкази, 1985; Второ издание – 2018

• „Орфеида: Митичен роман“, роман. 1988

• „Циганско лято“, роман. 1993

• „Страстната неделя: сцени от Велчовата завера“, роман. 1993

• „Костеливият орех: Сцени от живота на Франсоа Вийон“, роман. 1994

• „Градината и плевелите: Сцени от едно безвремие“, пиеса, 1997

• „Ездачът на мълнии. Марлоу: роман-концерт за гений и епоха. Част l. 2000

• „Ездачът на мълнии. Марлоу: роман-концерт за гений и епоха. Част ll. 2003

• „Тъкачи на сънища“, роман. ​​ 2005

• „Орфеида или вариации за седмострунница“, пиеса. ​​ 2006

• „Бутилка в морето“, повести, 2007; Второ издание – 2020

• „Земя на божи длани. Част l: Опитомяване на страстите“ [Добруджа], роман. ​​ 2012

• „Земя на божи длани: Част ll: Възпитание на чувствата“, роман, 2013

• “Орел срещу орлица“, [Част ll от Трилогията за Светослав Тертер]. роман. ​​ 2014

• „Наяве или насъне“, пиеси. 2016

• „Било ли е, не е ли било“, роман. ​​ 2020

• „Брод през времето“, повести, 2009; Второ издание – 2021

• „Полетът на орлето“, [Част lll от Трилогията за Светослав Тертер), ​​ роман. ​​ 2021

• „Окървавената палитра. Караваджо.“ Предговор – Владимир Зарев. 2022

• „Йоан Кукузел. Ангелогласният и Комнините“2023 (предадена за предпечатна подготовка)

 

ПРИКАЗКИ

•„Дисаги бивалици и небивалици: разкази и приказки“. Предговор – Николай Хайтов. ​​ 2009

•„Нямало едно време: от приказка до приказка“, Предговор Иван – Гранитски. ​​ 20163

 

МЕМОАРИСТИКА – за знакови лица в българското изкуство и култура:

• „Слуга на две господарки или – за незавършения портрет на Телевизионния театър“. 2005

• „Нощна стража“. Спомени [за български актьори] ​​ 2001

• „Пленени от спомена“ – свидетелства за Апостол Карамитев и други български актьори, 2005

• „Невена“ [Коканова], непознатата“, 2000. ​​ Второ издание – ​​ 2005

• „Шепа мигове“. Част l. Спомени. [за учителя Кръстьо Мирски и актьорите. Леда Тасева, Николай Бинев, Катя Паскалева, Антон Горчев, Андрей Чапразов]. ​​ 2010

• „Шепа мигове“.Част ll. Спомени. [за писателите Константин Константинов, Фани Попва-Мутафова, Анна Каменова, Николай Хайтов, Вера Мутафчиева, Ганка Найденова] ПослесловАтанас Свиленов ​​ 

• „Шепа мигове“.Част lll. Спомени. [за български филмови дейци]. ​​ 2013

• „Шепа мигове“.Част lV. Спомени. [за български художници, режисьори и др.]

 

 ​​ ​​ ​​​​ Само от началото на 2022 г. , за около година и половина - Павел Павлов написа и предаде за илюстриране и предпечатна подготовка:

последния си роман „Йоан Кукузел. Ангелогласният и Комнините“

● завърши 9-та си мемоарна книга – с творчески портрети на знакови български творци

написа 3 нови творби за списание АртДиалог – свидетелства/разкази за перипетии с обичани актьори, с цел да предизвика интереса на младите към българската класика, в това число към „остарели“ автори като Добри Немиров, Иван Вазов, Антон Страшимиров и др.

 ​​ ​​ ​​​​ 

 

 

 

 

 

 

i

​​ Автор на фотографията на Павел Павлов – Силвия Куманова

 

ii

​​ Британският писател, сценарист, есеист от индийски произход (р. 1947 г. в Бомбай) Салман Рушди - един от големите съвременни писатели, в чиито творби, поради смесването на фантазия, митология и исторически измислици с реалния живот са определяни като магически реализъм. В почти всички свои творби, писателят разглежда ​​ проникването, противоречията и недоразуменията, възникващи при дсега на света на Изтока и света на Запада. Удостоен през 1981 г. с наградата „Ман Букър“ за романа „Среднощни деца“, а Крилицата го удостоява с рицарско звание за заслуги към британската литература. След публикуването през 1988 г. на романа му „Сатанински строфи“ предизвикало полярни мнения в ислямския свят е осъден на смърт от Иранския аятолях ​​ Хомейни – идейният вдъхновител на Ислямската революция (1978-1979) и управляващ Ислямската република, Иран осъжда на смърт и определя награда от 3 млн. долара ​​ за убийството на Салман Рушди, поради което Правителството му назначава охрана. От 2000 г. Салман Рушди живее в САЩ. При покушението срещу него на12 юни 2022 г. писателят е ранен с опасност за живота (в окото, ръката и черния дроб) и дълго време се възстановява.

 

​​ По мотиви от повестта „Отвори, аз съм“ Лиляна Михайлова създава сценария за филма на режисьора Любомир Шарланджиев „Най-добрият човек когото познавам!“, оператор Борислав Пунчев, композитор Димитър Вълчев, художник Богоя Сапунжиев, с едни от най-емблематичните и обичани актриси и актьори като Невена Коканова (Специалната награда за ролята си на Варненския фестивал`1973 г.), Петър Слабаков, Григор Вачков, Сотир Майноловски, Владимир Смирнов, Васил Попилиев, Пепа Николова, Димитър Манчев, Васил Димитров-Профето и др.

 

iii

 

 

iv

​​ Питър Брук ​​ - роден 1922 г. в Лондон в семейството на руски емигранти (от Двина, Витебска област, Латвия) – ​​ английски театрален и филмов режисьор с международна кариера. От 1968 г. работи в Париж, от 1974 – е и френски гражданин. Умира в Париж през 2022 г. на 97 години. ​​ 

829 общо 1 за днес