Разговор с режисьора и писателя Павел Павлов за това – какво е изкуството, за отговорностите на твореца към него и публиката
[ Част от интервю за подготвяната Био-библиография за Павел Павлов във връзка с 90 годишнина от рождението му - 2 април 1934 година]
1956 г. завършва „Режисура“ при проф. Кръстьо Мирски, ВИТИЗ//НАТФИЗ
1956-1958 г. – режисьор в Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе
1958 г. – един от основателите на БНТ и първи назначен режисьори в нея
Създател на Телевизионния театър на БНТ – около 100 постановки
1960 г. специализира „Телевизионна и филмова режисура“ в Берлин
1966 г. – един от основателите на Театър „Сълза и смях“ (до 1969)
1969-1990 г. – Главен режисьор на Телевизионния театър на БНТ и на Поредицата
от 50 постановки на творби от световната класиха „Сцена на вековете“
Павел Павлов, 2022 г. i
Въпрос: Знаем, още от следването си, колко много определения са дадени за изкуството и за културата и колко различни са възгледите на авторите им – творци или теоретици. Оттогава, през изминалите години определенията само се увеличаваха – лавинообразно. Едно от най-кратките и съдържателните за мен остава това на Салман Рушди ii: „Работата на поета е да назове неназовимото, да посочва измамите, да взема страна, да започва спорове, да формира света и да му пречи да заспи.” Бих му възразила само, че това би трябвало да е мисията и на всеки мислещ и уважаващ себе си човек, който не иска да бъде само минувач в живота, както би се изразил поетът Цветан Начев, за когото сякаш е написал това определение.
Познавайки добре творчеството ти, а и теб самия – знам, че ти имаш доста по-различно определение, което намирам за също толкова вярно: че творецът - трябва да създава светове, в които сам би искал да живее.
Мисля, че не са много творците, които го споделят – нито преди, нито сега – след промените. Но ако трябва да спомена някой от връстниците ти, който твърдо стоеше на същите позиции– това беше Лиляна Михайлова. На една от многобройните срещи на писателите с читатели, на които по силата на тогавашната си работа присъствах, един читател, представил се за работник, стана и каза за повестта ù „Отвори, аз съм“ iii по която Любомир Шарланджиев създаде филмът „Най-добрият човек когото познавам!“, преминал току що по екраните в цялата страна с голям успех – с известно неудобство, но същевременно – категорично: „Хубаво пишете. И филмът по книгата е много хубав. Но трябва да знаете, че такива свестни хора в живота няма! Хубаво е да ги има, но – няма. Та да го знаете.“
На което Лиляна Михайлова отговори, още по-кратко и също толкова категорично: „Ама да има! – аз пиша така – за да има такива хора. И смятам да продължа.“
Павел Павлов: Да - отговорът ù говори за подобен възглед. Когато ме питат какво е за мен изкуството, обикновено казвам, че то е – празно пространство. Не смея да нарека Питър Брук свой колега, въпреки че дълго време вършех същата работа, но страшно ми харесва заглавието на една негова култова книга – „Празното пространство“. Празно пространство е всичко – това е празния бал лист, празната неосветена сцена, нотния лист, по който още са накацали ноти, грундирания лист, върху който още няма нарисувано нищо. Това е за мен изкуството - едно празно пространство, което чака да бъде запълнено. Но ти, според мен, трябва да го населиш, да направиш от него такъв свят – от музика, думи, живопис и толкова да ти харесва, че да искаш да станеш поданик на своя свят.
https://www.youtube.com/watch?v=oYABsk67iak
Въпрос: Знаем кой е Питър Брук и какви са приносите му в театралното и филмово изкуство. Но няма как да се съглася да подвеждаш читателите, особено младите, както и тези, които не са с театрално или филмово образование, изтъквайки творчеството на Питър Брук и омаловажавайки собственото си, което е поне два пъти по-голямо и - в повече жанрове. Питър Брук, роден в Лондонiv, завършил в Оксфорд, работил като режисьор в Лондон, а от 1968 г. и в Париж – по покана на Жан-Луи Баро. Където, както знаеш – създава Център за театрални изследвания, под егидата на ЮНЕСКО. От 1974 г. Брук става поданик и на Франция и се установява в Париж, но с международната си трупа гастролира в САЩ, Азия и Африка. И въпреки, че рогът на изобилието се излива върху Питър Брук, той през дългата си кариера създава като режисьор 10 филма, 50 театрални постановки и пише 4 книги. Докато ти си с поне 100 театрални постановки, 30 филма и 34 издадени книги и 2 готови за печат.
Питам: ако в ЮНЕСКО беше известно за съществуването на Телевизионния театър на БНТ- от години, всеки понеделик и без нито един провал; и ако не бяхме от другата страна на Желязната завеса – Телевизионния театър на БНТ нямаше ли също да бъде под егидата на ЮНЕСКО, а ти да бъдеш отдавна преведен на куп езици.
Вместо това – първите години постановки се играеха и излъчваха – директно в ефир – поради липса на достатъчно техника за запис. Така че сега – ще ми трябва доста време за работа в архивите, за да добавя към приносите ти названията на режисирани от теб, но незаписани пиеси през първите 4 години от старта на Телевизионния театър.
Павел Павлов: Не го прави – нали казваш, че съм с достатъчен обем творчество...
Въпрос: … би било непрофесионално, а в дипломата ми, знаеш – пише, че една от професиите ми е – библиограф. Но още по-важно е, че документирането на режисираните от теб творби е от значение и за творческите екипи и за актьорите. Ти създаде няколко десетки творчески портрети за актьори, но не за всички, с които си работил. Някои от тях написаха и автобиографични книги, но повечето - не, а и почти всички вече не са между живите. В днешния дигитален свят – с малко четящи млади хора – ако липсва достоверна информация в интернет – няма да остане памет за тях.
Сега прекъсвам, за да довърша кратката справка за творчеството ти и да дам възможност на интересуващите се читатели – да го съпоставят с това на Питър Брук – като обем.
И ропотът ми не е толкова срещу подценяването на личните ти постижения, а защото е и омаловажаване на значими приноси на България, която на етапа няма с какво да се гордее пред света, освен с постиженията си в изкуствата и литературата; с постиженията на изследователите ù, поставящо държавата ни в 2% на най-цитираните и влиятелните учени в света; и многобройните с медалите от международните състезания на българските ученици в областта на точните науки.
И вторият мит, който от години успешно разпространяваш и ще опитам да развенчая, е че ти си един галеник на съдбата, защото си имал „късмета“ да работиш само с интелектуалния елит и с най-талантливите актьори. И понеже те били талантливи - ти си бил успешен режисьор. Само един пример за несъстотелността на твоята теза: спектакълът „Напразните усилия на любовта“ на Уйлям Шекспир, поставяш през 1963 година, когато си на 29 години, но Невена Коканова тогава е само на 25, както и значителна част от останалия актьорски състав. Колкото и да са талантливи актьорите, с които започваш работа са твърде млади, и ако ти също не си бил достатъчно талантлив и най-важното – с познания, те не биха могли да ти осигурят успех.
• • •
Творчество на Павел Павлов:
● РЕЖИСЬОР
СЕРИЙНИ ИГРАЛНИ ФИЛМИ
• „Чичовци“ (3 сери) по Иван Вазов (първият филм, създаден в Студията),
• „Нечиста сила“ (3 серии) по Елин Пелин (на който Павел Павлов е и сценарист)
• „Вечери в Антимовския хан“ по Йордан Йовков и др.
• режисьор на 10 от сериите на 20 серийния игрален филм за деца, заедно с Магда Каменова, „Спилитим и Рашо“
ИГРАЛНИ ФИЛМИ
• „Вампир“ по Антон Страшимиров (по сценарий на Павел Павлов),
• „Горски хора“ по Добри Немиров,
• „Римска делва“ по сценарий на Николай Хайтов,
• „Господинката“ по сценарий на Генчо Стоев
• „Старомодни бижута“ по сценарий на Рада Москова,
• „Есенно слънце“ по сценарий на Георги Мишев и др.
ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ
• „Сътворени от камък и дърво“
• „Отвъд надвесените порти“
ТЕАТРАЛНИ ПОСТАНОВКИ в Телевизионния театър на БНТ и Театър „Сълза и смях“:
БЪЛГАРСКА класика
• „С чужди драг, в къщи - враг“ и „Митрофан и Дормидолски“ по Иван Вазов
• „Милионерът“ – по Йордан Йовков
• Женско царство“ по Ст.Л.Костов
• „Солунския чудотворец“, с което той успя да върне „забранената“ Фани Попова-Мутафова отново на сцената)
• “Из големия път“- по Вера Мутафчиева
• „Последните 13 дни на Цар Борис ǀǀǀ“ на Стефан Груев
• „Душата ми е стон“ (Яворов -Мина, Лора) на Павел Павлов
• „Светът е малък“ на Иван Радоев
• „Хитър Петър“ на Петър Незнакомов и др.
СВЕТОВНА класика
50 постановки за „СЦЕНА НА ВЕКОВЕТЕ“ за Телевизионния театър на БНТ, част от които – поставяни за пръв път у нас.
С изключение на постановките през първите 4 години, които са играни директно в ефир (поради липса на техника за запис), постановките на Павел Павлов – над 100 са в ЗЛАТНИЯ ФОНД на БНТ.
● ПИСАТЕЛСКИ ПРИНОСИ - автор на романи, повести, разкази, пиеси и приказки, издадени в 33 книги, от които 8 – мемоаристика (за 38 години), някои от които са с второ издание.
• „Време на гарвани – време на орли“, роман.[Част l от Трилогията за Цар Светослав Тертер] роман.
Предговор – Кирил Попов. 1983
• „Торба лакърдии“ разкази, 1985; Второ издание – 2018
• „Орфеида: Митичен роман“, роман. 1988
• „Циганско лято“, роман. 1993
• „Страстната неделя: сцени от Велчовата завера“, роман. 1993
• „Костеливият орех: Сцени от живота на Франсоа Вийон“, роман. 1994
• „Градината и плевелите: Сцени от едно безвремие“, пиеса, 1997
• „Ездачът на мълнии. Марлоу: роман-концерт за гений и епоха. Част l. 2000
• „Ездачът на мълнии. Марлоу: роман-концерт за гений и епоха. Част ll. 2003
• „Тъкачи на сънища“, роман. 2005
• „Орфеида или вариации за седмострунница“, пиеса. 2006
• „Бутилка в морето“, повести, 2007; Второ издание – 2020
• „Земя на божи длани. Част l: Опитомяване на страстите“ [Добруджа], роман. 2012
• „Земя на божи длани: Част ll: Възпитание на чувствата“, роман, 2013
• “Орел срещу орлица“, [Част ll от Трилогията за Светослав Тертер]. роман. 2014
• „Наяве или насъне“, пиеси. 2016
• „Било ли е, не е ли било“, роман. 2020
• „Брод през времето“, повести, 2009; Второ издание – 2021
• „Полетът на орлето“, [Част lll от Трилогията за Светослав Тертер), роман. 2021
• „Окървавената палитра. Караваджо.“ Предговор – Владимир Зарев. 2022
• „Йоан Кукузел. Ангелогласният и Комнините“2023 (предадена за предпечатна подготовка)
ПРИКАЗКИ
•„Дисаги бивалици и небивалици: разкази и приказки“. Предговор – Николай Хайтов. 2009
•„Нямало едно време: от приказка до приказка“, Предговор Иван – Гранитски. 20163
МЕМОАРИСТИКА – за знакови лица в българското изкуство и култура:
• „Слуга на две господарки или – за незавършения портрет на Телевизионния театър“. 2005
• „Нощна стража“. Спомени [за български актьори] 2001
• „Пленени от спомена“ – свидетелства за Апостол Карамитев и други български актьори, 2005
• „Невена“ [Коканова], непознатата“, 2000. Второ издание – 2005
• „Шепа мигове“. Част l. Спомени. [за учителя Кръстьо Мирски и актьорите. Леда Тасева, Николай Бинев, Катя Паскалева, Антон Горчев, Андрей Чапразов]. 2010
• „Шепа мигове“.Част ll. Спомени. [за писателите Константин Константинов, Фани Попва-Мутафова, Анна Каменова, Николай Хайтов, Вера Мутафчиева, Ганка Найденова] Послеслов – Атанас Свиленов
• „Шепа мигове“.Част lll. Спомени. [за български филмови дейци]. 2013
• „Шепа мигове“.Част lV. Спомени. [за български художници, режисьори и др.]
Само от началото на 2022 г. , за около година и половина - Павел Павлов написа и предаде за илюстриране и предпечатна подготовка:
● последния си роман „Йоан Кукузел. Ангелогласният и Комнините“
● завърши 9-та си мемоарна книга – с творчески портрети на знакови български творци
● написа 3 нови творби за списание АртДиалог – свидетелства/разкази за перипетии с обичани актьори, с цел – да предизвика интереса на младите към българската класика, в това число към „остарели“ автори като Добри Немиров, Иван Вазов, Антон Страшимиров и др.
Автор на фотографията на Павел Павлов – Силвия Куманова
Британският писател, сценарист, есеист от индийски произход (р. 1947 г. в Бомбай) Салман Рушди - един от големите съвременни писатели, в чиито творби, поради смесването на фантазия, митология и исторически измислици с реалния живот са определяни като магически реализъм. В почти всички свои творби, писателят разглежда проникването, противоречията и недоразуменията, възникващи при дὸсега на света на Изтока и света на Запада. Удостоен през 1981 г. с наградата „Ман Букър“ за романа „Среднощни деца“, а Крилицата го удостоява с рицарско звание за заслуги към британската литература. След публикуването през 1988 г. на романа му „Сатанински строфи“ предизвикало полярни мнения в ислямския свят е осъден на смърт от Иранския аятолях Хомейни – идейният вдъхновител на Ислямската революция (1978-1979) и управляващ Ислямската република, Иран осъжда на смърт и определя награда от 3 млн. долара за убийството на Салман Рушди, поради което Правителството му назначава охрана. От 2000 г. Салман Рушди живее в САЩ. При покушението срещу него на12 юни 2022 г. писателят е ранен с опасност за живота (в окото, ръката и черния дроб) и дълго време се възстановява.
По мотиви от повестта „Отвори, аз съм“ Лиляна Михайлова създава сценария за филма на режисьора Любомир Шарланджиев „Най-добрият човек когото познавам!“, оператор Борислав Пунчев, композитор Димитър Вълчев, художник Богоя Сапунжиев, с едни от най-емблематичните и обичани актриси и актьори като Невена Коканова (Специалната награда за ролята си на Варненския фестивал`1973 г.), Петър Слабаков, Григор Вачков, Сотир Майноловски, Владимир Смирнов, Васил Попилиев, Пепа Николова, Димитър Манчев, Васил Димитров-Профето и др.
Питър Брук - роден 1922 г. в Лондон в семейството на руски емигранти (от Двина, Витебска област, Латвия) – английски театрален и филмов режисьор с международна кариера. От 1968 г. работи в Париж, от 1974 – е и френски гражданин. Умира в Париж през 2022 г. на 97 години.