​​ ​​​​ ​​ [Дисертационният труд, с научен ръководител доц. Димо Колибаров/защита 2022 г. в Националната художествена академия, София, Катедра „Изкуствознание“ – е на разположение  при поискване]

​​  

 ​​ ​​ ​​​​ Увод

 ​​ ​​ ​​​​ Международното биенале на графиката, Варна е форум с 40 годишна история, целящ да запознае българската публика с тенденциите и достиженията на графичното изкуство. Той събира творби на автори от цял свят, на представители на най-силните графични школи. Провежда се на всеки две години, като от първото си издание през 1981 г. до днес не е имало прекъсване. Това е първата периодична изложба в страната, показваща само произведения на графичното изкуство. Също така е второто голямо международно събитие за пластични изкуства след Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово, чието първо издание е през 1973 г. С течение на годините се появяват много подобни форуми във Варна, Русе, София и други градове в страната. Международното биенале на графиката, Варна запазва своят статут и се утвърждава като едно от най-значимите събития за изкуства у нас.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Още на първото издание през 1981 година за участие в експозицията журито селектира около 600 графични творби на 138 художници от 15 държави и Западен Берлин: България, Германска Демократична Република, Италия, Куба, Норвегия, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Федерална Република Германия, Франция, Финландия, Холандия, Чехословакия, Япония. Сред 98-те български участници са всички водещи художници-графици. Сред чуждестранните са едни от най-големите имена на графиката на XX век – Албин Бруновски, Иржи Андерле, Владимир Гаджович, Винцент Хложник от Чехословакия; Миодраг Джурич - Дадо, Франция; Кармело Гонзалес, Куба; Янош Каш, Унгария; Херман Хеблер, Норвегия; Джузепе Дзигайна, Италия; Акира Куросаки, Япония; Карл-Георг Хирш, ГДР и др.

​​ Организатори през годините са Комитет за култура; Съюз на българските художници; Окръжен съвет за култура, Варна; Окръжен съвет за духовно развитие, Варна; Областен народен съвет, Варна; Община Варна; Графичен кабинет на биеналето, Варна; Министерсттво на културата на Република България и Галерия за графично изкуство, Варна. От 1997 г. насам биеналето е под патронажа на ЮНЕСКО и на Кмета на град Варна, с финансовата подкрепа на Европейската комисия.

 ​​ ​​ ​​​​ През 60-те години на миналият век в страната все още преобладават битовите сюжети, най-често изпълнени във висок печат. На общите изложби по-често присъстват рисунки и илюстрации, отколкото графични отпечатъци. През 70-те и най-вече през 80-те години се забелязва изключително бързо развитие на технологията в графиката, което помага за промени и в сюжетно-тематичното търсене на авторите. В края на 80-те години по общите изложби вече присъстват графични произведения, изпълнени в големи по размер дълбокопечатни техники, ситопечат, многоцветни литографии. Интерес към графичното изкуство проявяват все повече художници, включително живописци, скулптори и др. За този скок в развитието на графиката основна роля играят няколко центъра в страната. Несъмнено един от най-влиятелните от тях е град Варна, ателиетата в бившата фабрика „Вулкан“ и Международното биенале на графиката.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ В настоящият труд проследявам историята на Международното биенале на графиката, Варна, фиксирам идеите и целите му и как те се променят с годините. В началото форумът е насочен повече към запознаване на българската публика с възможностите на изящната графика. Днес фокусът е върху запазването на класическите графични форми. Непроменен остава статутът и целенасочеността към високо технологично овладяване на формата, композицията, изпълнени в актуални за съвремието теми. Предвид обема на периода, нямам за цел да представя изчерпателна информация на ролята на форума върху развитието на българската графика, а да фиксирам някои линии на явления и влияния.

 ​​ ​​ ​​​​ Идеята се поражда в края на 70-те години на миналия век. Основен инициатор за създаването на форума е проф. Стоимен Стоилов. Първото издание се провежда през 1981 г. с подкрепата на представителите на Община Варна и СБХ. Журито е в два състава – селекционно и по наградите. Двете са абсолютно субективни към всички участващи. Това е едно от малкото събития тогава, в които политиката не играе никаква роля, единствено таланта и личните достижения на художниците. Така в една и съща зала виждаме творби на художници от Германска Демократична Република, Западен Берлин и Федерална Република Германия. След посещението си във Варна проф. Адолф Фронер казва: „Почти се влюбих в България. Запознах се с много творци и ме впечатли тяхната висока класа. Желязната завеса сякаш не съществуваше за тях. Те всички познаваха изкуството на Париж, на така наречения Запад, както и самият аз…“.¹

 ​​ ​​​​ Едни от най-изявените художници-графици на XX век са гостували в България благодарение на биеналето във Варна. Част от тях са били и членове на международното жури по наградите. Това е голяма възможност за младото поколение български графици да се запознаят с тези имена и да почерпят от техният опит. Много участници показват своето развитие в рамките на няколко издания. В графичното изкуство от особена важност е технологичното развитие, новостите, свързани не само с композициите, но и с технологията на създаване на графичен отпечатък. В рамките на този форум много наши автори успяват да се запознаят с нови техники. Опознаването на по-модерни методи за създаването на графичен отпечатък носят и свобода, която помага не само за повишаване на качеството, но и по-голямо разнообразие от композиции и сюжети. Виждаме как със създадената комуникация не само нашето изкуство се развива, но и чуждестранните участници успяват да обменят опит. Владимир Гаджович споделя: „…Сътрудничехме си много интензивно – аз бях в България, представих им моя изложба, показвах неща, свързани с графичните техники. После те идваха тук. Постоянното ядро, което движеше нещата напред бяха Стоимен Стоилов, Стоян Стоянов - Течи, Стоян Цанев. Започнаха да канят изтъкнати творци от Европа. Между първите поканени бях и аз. Получих и отличие. Чест за организаторите е, че успяха да запазят високото ниво на Биеналето във Варна и устояха на всички предизвикателства – това е страхотно!“²

​​ Добрите взаимоотношения между организаторите и изявени художници, куратори, изкуствоведи и колекционери помагат за високото ниво на селектираните за участие в биеналето произведения.

 ​​ ​​ ​​​​ Проф. д-р Филип Маурер: „Изкуството се отличава с това, че преминава границите. Не ги приема. Във всяка една посока. И особено днес… Голямо Биенале като Варненското показва на творците кой какви граници прекрачва. Творците не могат да бъдат ограничавани по никакъв начин. Подборът на творби за Биеналето е напълно демократичен, защото творби от висока класа никога не са били отхвърляни. По молба на Стоимен Стоилов и Венцеслав Антонов трябваше да подбера творби от австрийски художници и да ги изпратя във Варна. Никой не ми е давал указания. Биеналето има своето място, и то от много години. У нас, в Австрия, се говори за 3 големи биеналета – Варна, Любляна и Краков. Варна е част от тази триада през последните години, а от 1998 г. може би има ново развитие. Краков се развива в насока компютърна графика, Любляна – в посока медийно изкуство, а Варна – целенасочено и съзнателно пази мястото си като център на класическите техники в графика“.³

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ От първото издание до ’89-та година са документирани обсъждания, изказвания, кръгли маси, на които се дава оценка на биеналето. След това малко по малко те спират. Цел на настоящата разработка е да се съберат в едно изказвания, оценки, исторически факти за целият период на биеналето. Проведени са индивидуални и групови интервюта с организаторите на форума, членовете на селекционното жури и международното жури по наградите, редица художници и др. Анализирани са както документите (под формата на фактология, статии, интервюта), така и каталозите и изложбите (от периода 2013 – 2019 г.). Проследените тенденции и обобщения за вълненията в нашата графика обхващат само периода, съвпадащ с изданията на МБГ, като за него са използвани само произведения, участващи във форума. Така той няма как да бъде обобщаващ нито за явленията в страната, нито за световните тенденции. Целта на настоящият труд е проследяването на историята и събитията, пряко свързани с варненският форум и неговите участници.

 ​​​​ От 1991 до 1999 г. са проведени само две документирани обсъждания на МБГ (Международно биенале на графиката, Варна) – през 1992 и 1997 г., и двете с цел посочване на проблемите на биеналето и възможностите за бъдещето му развитие. От 2001 до 2019 г. статиите, свързани с форума стават все по-критични. През 2016 г. е публикувана статистика за биеналето, включваща информация за всяко издание: брой участници, страни, членове на журито, организатори, награди и информация за каталога. Тази документация е събрана и публикувана от г-жа Здравка Сиракова, летописец на биеналето. Правени са изследвания за художествените среди във Варна от периода, но те не са фокусирани върху развитието на графичните техники и не са пряко свързани с МБГ. Това, което аз представям, е цялостна статистика на биеналето, структуриране на изказванията за него и проследяване на ролята му в развитието на графиката в България.

 ​​ ​​​​ Дисертационният труд се състои от четири глави, разделени хронологично по години – първа глава обхваща периода от появата на идеята до създаването на форума, първата изложба през 1979 г. и първото издание на биеналето през 1981 г. Фокусът е върху художествената атмосфера във Варна, създаването на форума, графичната база във „Вулкан“ и авторите, творили там. Различни източници потвърждават, че идеята за създаване на Международно биенале на графиката се заражда в самия град, инициатор е проф. Стоимен Стоилов, а идеята се ражда през 1976 г. Следват множество разговори и справки с други международни графични форуми в Европа, различни български институции, автори, изкуствоведи и др. През 1979 г. е открита първата Национална графична изложба във Варна. Целта е да се съберат в една експозиция най-добрите произведения от страната, нещо като „репетиция“ за предстоящият форум. По този начин и авторите имат възможност да се съпоставят едни с други и да си дадат сметка за общото ниво на българското графично изкуство, което предстои да бъде представено на международна сцена.

​​ През 1981 г. е открито първото издание на Международното биенале на графиката, Варна, тогава наречено „Национална графична изложба с международно участие, която се провежда на всеки две години“. Статута си на биенале получава няколко години по-късно. Малко след появата на форума отваря врати емблематичната графична база в сградата на бившата фабрика „Вулкан“. Там вече се помещават група артисти, използващи помещенията за ателиета. В тях творят както художници – графици, така и живописци, фотографи и др. Те обменят опит и идеи, създават творческа и приятелска атмосфера, като същевременно обогатяват полето си на изява и методи на работа. Сред художниците, работещи във „Вулкан“ са Стоимен Стоилов, Георги Лечев, Ванко Урумов, Петьо Маринов, Милко Божков, Венцеслав Антонов, Мария Зафиркова, Димитър Трайчев, Емил и Снежина Попгенчеви, Владимир Иванов, Александър Капричев, Венелин Петров и др.

 ​​ ​​ ​​​​ Втора глава обхваща периода от 1983 до 1989 г.: цялостна оценка, участници, награди и успехи на форума. Акцентът е върху българското участие, технологичните особености при печат и множеството технически подобрения; развитието на нашата графика в следствие създаването на графичното биенале във Варна. Включен е анализ на каталозите, изказвания на изкуствоведи и оценки. Биеналето във Варна е важна стъпка за българската графика. В каталозите могат да бъдат видени едни от основателите на българската графична школа в съвременният ѝ вид. Интересно е, че има автори, които през ’85-та вече са заслужили художници, но техни творби можем да видим и в последните издания. Това показва, че МБГ се появява в точния момент, за да успее да събере в една обща изложба утвърдени автори от края на XX век и такива, които тепърва ще очертаят посоката на развитие на българското графично изкуство такова, каквото е днес. В периода ясно се вижда резултатът от добрата комуникация между авторите и всичко, което успяват да научат от международното участие. Българските художници започват да стават все по-уверени в технологичните си умения, успяват да обменят опит, вижда се попълването на нови графични техники като ситопечат, силно развитие на литографията и дълбокопечатните техники. Гостуващите чуждестранни художници имат голяма роля в това развитие. Имена като Владимир Гаджович, Албин Бруновски, Миодраг Джурич – Дадо и др. гостуват във Варна, правят демонстрации.

 ​​ ​​​​ Трета глава обхваща изданията от 1991 до 1999 г.: цялостна оценка, участници, развитие на форума. Акцентът е върху европейското участие, най-силните графични школи, големите имена, които са участвали и журирали събитието, както и какво влияние те оказват върху нашите автори. Периодът обхваща големите промени в политическата, обществена и културна структура. 90-те години на миналия век чертаят нови посоки на развитие на българското изкуство. Произведенията от периода, но и историческата справка показват изключителна емоционална наситеност. Обект на изследване е и промяната в изкуствоведската дейност. Един от основните източници, които ползвам са доклади и обсъждания на изкуствоведи и критици, повечето от които са публикувани в списание „Изкуство“ в периода 1981 – 1989 г. От 1991 г. тяхната дейност се пренасочва към конкретни автори, течения, общите изложби стават по-тематични, голяма част от изкуствоведите се насочват към кураторска и дори художествена дейност. През 1997 г. е създаден експериментален отдел към биеналето на графиката, Варна с кураторски проекти. Той се провежда само в рамките на едно издание. С изключение на този проект, биеналето остава форум за класически графични техники. В каталозите от периода ясно се вижда градацията, която претърпява не само нашата, но и чуждестранната графика. МБГ успява както да запази интереса към класическите техники, така и да бъде отворено за съвременните им интерпретации.

 ​​​​ Четвърта глава обхваща периода от 2001 г. до днес: обща оценка, участия, награди. Акцентът е върху фонда на биеналето, промените, които са настъпили най-вече като отношение на българската публика. Въпреки своите финансови затруднения, МБГ продължава да бъде сред най-елитните графични форуми на Европа. Разглеждам и потенциалното връщане към класическата графика, симбиозата на класическите графични техники със съвременни, глобални теми, които днес най-често са обект на изследване на художниците-графици. Международното биенале на графиката, Варна разполага с фонд от над 1500 графични отпечатъка. През 2018 г. 100 от тях са селектирани и представени на пътуваща изложба във Варна, Велико Търново и София, озаглавена „Шедьоври от фонда на Международното биенале на графиката“. Проектът е финансиран от Национален фонд „Култура“, България и Българско председателство на съвета на Европейския съюз. През годините фонда на МБГ е събрал значително количество от едни от най-добрите творби на световноизвестни имена. Той е изключително богат и ценен и е нужно да бъде показван в постоянна или пътуваща експозиция, тъй като би представлявал интерес за всеки изкуствовед, художник, колекционер и любител на изкуството. Фондът представлява и пример за развитието на българската графика и успешната комуникация с други графични школи. Ясно можем да проследим влиянието на наши автори от страна на големи имена от полската и чехословашката школи. Това свидетелства за осъществената връзка и взаимопомощ между отделните автори и школи, което е и една от основните цели на форума.

 ​​ ​​ ​​​​ Разпределението и обема на главите не отговаря на обема на самите издания от дадените периоди. Причината е проследяването не само на участващите художници от изданията, но и документирането на форума и неговото обсъждане и промените, които е претърпял.

 ​​ ​​ ​​​​ * * *

 ​​ ​​ ​​​​ Международното биенале на графиката, Варна е най-старият графичен форум у нас и един от най-старите в Европа. Той успява да запази статута и високото си ниво, без да има нито едно пропуснато или забавено издание за своята 40 годишна история. Несъмнено то е едно от най-значимите артистични събития в страната ни. До този момент единственото проучване на фактологията на форума е публикуваната в интернет списание за култура „Арт Диалог“ статия на г-жа Здравка Сиракова (https://artdialog-bg.com/международно-биенале-на-графиката-ва/). Направени са и изследвания върху явлението „Вулкан“ и културните среди във Варна от втората половина на миналия век, но в тях не се засяга конкретно графичното изкуство и връзката на „Вулкан“ с МБГ. Това прави настоящата разработка първото изследване на историята на форума. Разчитам на анализите на изкуствоведи, правени в периода 81 – 89 г., част от които са публикувани в списание „Изкуство“. Те засягат само МБГ, но не и периода преди него. Проследени са промените от периода 1989 – 1997 г., като източник отново е списание „Изкуство“. Фокус има върху изкуствоведската дейност, като важен елемент за отразяването, документирането и определяне на значението на културните събития, в контекста на събирането на документация конкретно за МБГ. Повод за този фокус е и проблемът с отразяването на изданията от последните две десетилетия, който е разгледан в последната глава, обхващаща този период. Достъп до почти всички документи получих от библиотеката на НХА (Национална художествена академия) и НБКМ (Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“). От директора на биеналето Венцеслав Антонов и основателят – проф. Стоимен Стоилов получих възможност за провеждане на интервюта, присъствие и наблюдение на селектирането на произведенията за 20-то издание на МБГ, 2019 г.

 ​​ ​​​​ В настоящият труд проследявам както историята на биеналето, така и промяната в отношението към него от страна на българските художници и публика. Може би най-важният етап за разрешаването на проблема с отразяването на форума е фиксиране на причините. Една от целите, които си поставих като докторант, изследващ МБГ е опит за възвръщане на обсъжданията. През 2019 г. се проведе 20-то, юбилейно издание на Международното биенале на графиката, Варна. През същата година се проведе и Осмо международно триенале на графиката в София. С подкрепата на г-жа Албена Спасова, (секция „Графика и илюстрация“ към Съюз на българските художници) се проведе проект „Дискусионен форум „Международното биенале на графиката – Варна 2019: посоки и тенденции в съвременното графично изкуство“, подкрепен от фонд „Култура“ – Варна, с участници Албена Спасова, Наташа Ноева и мен, Румяна Карастамова. Проведена бе и Кампания за изследване и популяризиране на графиката, осъществен с помощта на програма „Публики“ на НФК (Национален фонд „Култура“) със същите участници. Проведени бяха интервюта с организаторите на биеналето, международното жури по наградите, участници в изложбата. Публикувани са статии в сайт за култура „Въпреки“ (https://въпреки.com/post/187072102616/рефлексии-20-то-международно-биенале-на-графиката?fbclid=IwAR3Vbo-KJVsuHiWhVA8ekUJw_43bvxVvwSE3USOa1mUCs6Bn8g2x8SpM5EE) и бюлетин на СБХ (Съюз на българските художници), брой 5 от 2019 г. и брой 1 от 2020 г. На 16.01.2020 г. в СБХ бяха представени каталозите на триеналето на графиката в София и биеналето във Варна и се проведе актуален разговор за графиката (действителност, въздействие, съмнения, проекции и перспективи, механизми и посоки). Посочени бяха част от проблемите с финансирането на такива форуми, бе обърнато внимание на навлизането на дигиталното изкуство в изящната графика. ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Настоящият труд представлява цялостно проучване на фактологията, историята и постиженията на Международното биенале на графиката, Варна. Посочени са част от проблемите, които са преодолени от организаторите през годините, както и тези, с които се сблъскват днес. Запазването, но и популяризирането на класическите графични техники е нелека задача, която изисква внимание и гъвкавост. През последното десетилетие отразяването на форума е твърде оскъдно. Фонда на биеналето представлява колекция, в която присъстват едни от най-добрите български и световни художници от края на XX век. Днес, след 40 годишна история, МБГ продължава да е най-мащабният форум за изящна графика в България. Колекцията, която представлява изложбата впечатлява с внушителните си размери и нивото на селектираните произведения.

Глава I

Създаване на Международното биенале на графиката, Варна

 ​​ ​​ ​​​​ Международното биенале на графиката, Варна е първият голям форум у нас, насочен конкретно към класическите графични техники. През 60-те и 70-те години на миналият век графиката в България се развива, макар и бавно излиза от битовите сюжети и щампите. До края на 80-те години вече се произвеждат многоцветни литографии и офорти, а до началото на 90-те ситопечатът вече се нарежда наравно с останалите графични техники. Тази промяна се ръководи от няколко центъра в страната, един от които е град Варна. В първата глава на разработката за биеналето на графиката са проследени първите стъпки към създаването на варненската школа, художниците, които са инициатори за създаването на биеналето и базата във „Вулкан“, емблематично място и несъмнено един от най-влиятелните художествени центрове в историята на българското изобразително изкуство.

 ​​ ​​ ​​​​ Идеята за създаване на международен графичен форум се ражда в средата на 70-те години на миналия век в град Варна. По това време съществува само една толкова мащабна художествена проява и тя е Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово. През 1979г. се провежда първата изложба под името – „Национална графична изложба с международно участие, която се провежда на всеки две години“. Публикуван е и каталог. Основно лице в създаването и поддържането на биеналето е проф. Стоимен Стоилов. За идеята той споделя: „Трябва да ви кажа, колкото и нескромно да звучи, идеята за биеналето дойде от Варна. Тя не беше във въздуха някъде, просто се конкретизира във Варна и я родихме с моят колега Иван Кенаров. През 1976 г. бях взел Гран при на Биеналето в Бърно за оформление на книгата. Когато пътувахме, и после след връчването на наградата, разговаряхме с художници, роди се тази идея - защо да не направим във Варна едно биенале. Въпреки, че във Варна имаше издателство и добри илюстратори, решихме да се насочим към печатната графика. Тогава в Източна Европа имаше биеналета в Краков и Любляна. И ние, с някакъв ентусиазъм, си помислихме, че можем да направим във Варна. След това, същата или следващата година посетихме биеналето в Краков. Там разговаряхме с директора. Разгледахме, пак с моя колега – Кенаров. И тогава вече, през 1976 г., аз бях избран за председател на групата на художниците на творческият съюз, по онова време така се казваше. Тогава имах повече възможност да представя тази идея. Първо я представихме на Варна. Със скулптора Альоша Кафеджийски се срещнахме с госпожа Михова, одобриха от Варна, след което се представи в София в СБХ. В София заместник - председателят на СБХ, Христо Нейков; Симеон Венов и Борислав Стоев, прегърнаха тази идея, представиха я на Светлин Русев и той я одобри и нещата някак се оформиха. Стоян Стоянов – Течи беше отговорен секретар на СБХ, имаше голямо влияние, и така да се каже, влияние, което осигуряваше някакво финансиране. И фактически се оформиха три линии, основните средства се дават от Варна; съюза на художниците се включа при посрещане на известни художници, техния престой, тук за три дни, за жури; и Министерството на културата“.⁴

 ​​ ​​ ​​​​ През 2019 г. излиза от печат книгата „Стоимен Стоилов“ на Валерий Пощаров, в която чрез разговори с художника и лични спомени на автора се описват подробно всички по-важни събития от живота на професора. ​​ „През 1976 г. Стоимен Стоилов е избран за творчески секретар на групата на варненските художници. Това става на събрание, на което присъства делегация на Съюза на българските художници, водена от председателя Светлин Русев. От собствен опит зная, че това беше времето, през което се наложи политика за обновяване на творческите гилдии с млади, талантливи автори. Изгрява звездата на Лидера Стоимен Стоилов. За това той има всички необходими качества – талант, интелигентност, комуникативност, дипломатичност в представителството на всички нива, харизма и бохема“.⁵ За този момент художникът си спомня: „Това беше малко неочаквано за мен. Все пак в групата имаше много качествени художници с дългогодишен опит. Усетих голямата отговорност. Трябваше да се решават въпроси, свързани с базата и ателиетата, с търсенето на нови форми за изява на местните творци. Варна е отдавна известна с музикалните си фестивали, но липсваха форуми на пластичните изкуства. Първото нещо, с което се заех, бяха ателиетата. Самият аз исках да правя графика, но нямах условия за това. Отидох на разговор при Иванка Христова, която беше директор на отдел „Култура“ в Общината. Тя ми каза, че старата фабрика за печки „Вулкан“ е празна и ако желаем, бихме могли да си устроим ателиета в нея. Част от моите колеги приеха новината с радост“.⁶

​​ За създаването на биеналето и отварянето на ателиетата в старата фабрика проф. Стоимен Стоилов споделя: „Първо стана биеналето, и после „Вулкан“. Тя беше една празна фабрика, в която ни позволиха да влезем, и първите, които влязохме бяхме аз, Венцеслав Антонов, който сега е директор на биеналето и Ванко Урумов. 4-5 години след това дойдоха една млада вълна - Милко Божков, Георги Лечев и др. Действително „Вулкан“ е играл някаква роля, защото тук идваха колеги от различни страни и от страната. Но е в по-късен етап. Не е формирало биеналето. Графични бази нямахме, но поставихме въпроса в СБХ да ни отпуснат две бройки, те се забавиха, но аз вече бях намерил хората. Тогава моята заплата като директор на биеналето им я давах и те започнаха да работят. Така постъпи и Иван Кенаров, когато дойдох тук. Покани ме в издателството и се раздели със своята бройка, на две, за да мога да работя и аз в издателството и да разбирам неговата грижа за младите тогава художници. Общо взето, беше един ентусиазъм, това беше хит. Колегите ни от София и от страната, всички идваха, подкрепяха и се радваха на едно такова събитие като биеналето… Тези графични бази изиграха голяма роля. Това беше започнало още преди аз да се захвана с тази роля. Тук, макар че бяха повече скулптури и живописци, бяха купили една преса за литография. Нямаха къде да я държат, местихме я от един гараж в друг. Всъщност, първата литография във Варна се отпечата в един гараж. И всичко това ставаше в периода 76-79 г. после намерихме във „Вулкан“ база, отпуснаха бройки и двама великолепни печатари. Единият - Иван Бойчев за литография и другия – Петко Кирчев, за офорт, дълбокопечатни техники. Всъщност Петко Кирчев се оказа един от собствениците на Вулкан по-късно. Той е знаел, но не ни ​​ казал“.⁷

​​ Във Варна вече е създадена изключителна творческа атмосфера, а авторите оформят може би най-силната графична школа в страната ни от тези години. Центърът на тази школа са ателиетата във фабрика „Вулкан“. „Произведенията на варненските графици със своята професионална реализация и идейни търсения дава основание на изследователите да говорят за „варненска графична школа“. Една от първите прояви на тези процеси са т. нар. „гаражисти“, които работят в гаражи, превърнати в ателиета, разположени до Колхозния пазар в града в началото на 1970-те години. Сред тях са Петьо Маринов, Георги Лечев, Николай Николов, Мария Зафиркова, Димитър Трайчев, Тодор Тачев и Владимир Иванов. За „гаражизмът“ като специфично варненско артистично явление Петьо Маринов дава следната дефиниция „живопис и графика на тъмно“. По-късно художниците се местят в ателиетата във „Вулкан“… В средата на 1970-те години по искане на групата на Варненските художници към СБХ с председател Стоимен Стоилов, Община Варна предоставя пространства за художествени ателиета в сградата на старата фабрика „Вулкан“, намираща се в центъра на града. Първите устроени ателиета са на Ванко Урумов, Снежина и Емил Попгенчеви, Венцеслав Антонов, Александър Капричев и Стоимен Стоилов. До началото на 80-те години са устроени още шест ателиета и към „първите вулканисти“ се присъединяват „гаражистите“ Петьо Маринов, Георги Лечев, Димитър Трайчев и Мария Зафиркова, Владимир Иванов и Венелин Петров. Създават се две графични бази с печатарски преси за дълбок и висок печат. Второто поколение варненски графици са Николай Николов, Милко Божков, Явор Цанев, Валери Чакалов, Борислав Кузманов.“ пише Доротея Павлова.⁸

 ​​ ​​ ​​​​ Проф. Стоимен Стоилов подчертава, че „Вулкан“ е следствие от решението да се направи биеналето. Това е важно уточнение, тъй като в повечето доклади са показани само фактите в години – „Вулкан“ отваря врати за художниците през 70-те години, а първото издание на биеналето е през 1981 г. Доротея Павлова описва ролята на ателиетата в старата фабрика: „Така че „Вулкан“ е метафората, която обзема в себе си интензитета и динамиката на случващото се във Варненската култура през 80-те години на 20 в.

 ​​ ​​ ​​​​ Проф. Светлин Русев, анализирайки извежда следната ретроспекция: „Във времето, когато Биеналето се формира и започна дейността си, Варна беше една от най-интересните творчески групи. Във Варна работеха няколко художника, които бяха изключителни, силни автори в живописта, в графиката, в скулптурата. И Варна, без да е толкова шумна, като Пловдив или Бургас, които в определен момент имаха славата на центрове на новата пластична култура, бе един от най-съдържателните центрове… В един момент се оказа, че точно Варна е една от най-силните групи на Съюза на художниците. Неслучайно „Вулкан“ беше едно средище на събирателна творческа енергия… Струва ми се, че от няколко места се създаде една атмосфера, която беше естествена… Варна имаше климат и атмосфера, каквито в малко градове ги имаше. Неслучайно казвам, че завод „Вулкан“ беше един символ на духовна енергия“.⁹

 ​​ ​​​​ Биеналето на графиката във Варна носи на страната ни изключително богатство и възможност за развитие и реализация на българските художници. След като печатната графика вече има такова поле за изява, много автори се насочват в експерименти именно към това изкуство, а всеобщият ентусиазъм и амбиция се виждат както в произведенията на младите художници, така и в техните изказвания. Стоимен Стоилов: „Когато станах директор на Биеналето, аз насочих усилията си за създаването на графична база. Групата имаше една разглобена литографска преса, която възстановихме. Събрахме собствени средства и добрият приятел и колега Александър Лантухов от Одеса ни помогна да закупим три преси за офорт. Устроихме във „Вулкан“ специално помещение. Но нямахме умдрукери, които да печатат графиката. Привлякох Иван Бойчев, който беше добър полиграфист. Взех едно младо момче, Петко Кирчев, за да се обучава. Още нямаше бюджет и през първата година им давах заплатата, която получавах като директор на Биеналето. След това всичко мина към Творческия фонд на нашия съюз и нещата се нормализираха. Началото беше трудно, но от графичната база на „Вулкан“ излязоха прекрасни литографии на Милко Божков, Мария Чакърова, Веселин Начев, офорти и акватинти на Георги Лечев, Петьо Маринов, Тома Томов и много млади, талантливи художници. Там и аз изградих своя облик на график. „Вулкан“ не беше просто място за работа на група художници. Той беше творческа лаборатория за обмяна на идеи, беше смисъл и вяра в изкуството. „Вулкан“ беше умножена енергия. С развитието на българската графика стана възможно произведенията на нейните талантливи представители да се съпоставят с най-добрите световни образци. Създадохме Международното Биенале във Варна, за да се съизмерим с най-доброто европейско и световно графично изкуство“.¹⁰

 ​​ ​​ ​​​​ Резултатите от създаването му се виждат още с първото издание. Несъмнено голяма роля играе варненската школа, чийто център е базата във „Вулкан“. Наско Якимов: „За първи път за „Вулкан“ като културен център, се заговори през 80-те години на миналия век. Пустите сгради на старата фабрика в центъра на Варна се населяваха бавно и оживяваха пред очите ни. Създаваха се ателиета, раждаха се приятелства, обменяха се идеи, книги, умения. После дойде ред на съвместни проекти, на обновена база и общи изложби. И през цялото време прииждаха нови художници, създаваха се нови ателиета.

 ​​ ​​​​ Беше време, когато творците търсеха общност, взаимна защита, подкрепа за идеите си и старият „Вулкан“ беше идеално място за това. Далеч от познатите институции и обществената гълчава, нова земя, остров на свободата, в който можеш да твориш без пречки и най-пълно да изразиш себе си. Малко по малко „Вулкан“ се насели, имаше свои неписани правила, свои врагове и защитници, свое лице и характер. В тази своеобразна република на духа в култ бе издигната свободата на творчеството. Прескачаха се границите на установеното, експериментираше се смело с онова мощно младежко чувство и енергия, които раждаха новото, неповторимо творчество на свободната от предразсъдъци територия на „Вулкан“.“¹¹

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Проследявайки историята на сградата, можем да усетим и работната атмосфера, която е имала. Фирмата, помещавала се във „Вулкан“, е създадена през 1910 г. като еднолично предприятие. След около година то е закупено от Събирателното дружество „Кирчев-Вълков“. През 1919 г. поради нарасналата нужда от оборотен капитал то се трансформира в акционерно дружество за фабрикуване на метални и металолеярни изделия „Вулкан“ и разширява значително фабриката. Отначало работилницата на фирмата произвежда ветроупорни фенери и петролни лампи, по-късно домакински предмети и дребни земеделски сечива. След 1919 г. асортиментът се разширява с готварски и отоплителни печки, машинни части, метални инсталации. Предприятието е ликвидирано със закона за национализацията. Акционерно дружество „Вулкан“ съществува от 1919 до 1947 г. Ателиетата във ​​ „Вулкан“ са открити през 1975 г. „И въпреки различната щудираност, част от тях бяха завършили във Велико Търново, други в София, трети, присъединили се малко по-късно към тях, като Димитър Трайчев – в Москва, те бяха едно обединение, постигнато благодарение на изключителните професионални и лични качества на своя лидер Стоимен Стоилов. Този, който със своята толерантност, организационна гъвкавост и контакти, успя да консолидира разноликите, експанзивни и в много случаи абсолютно непредвидими като реакции и изяви варненски художници, да ги импулсира в създаването на петото в Европа международно графично биенале, събрало най-добрите в тази област от света, и не без значение да допринесе за митологията, създала се около Фабрика Вулкан“.¹² Стоимен Стоилов казва: „Познавам художници, които целуваха асфалта, влизайки във Вулкан. Това беше свободна територия”.¹³

 ​​ ​​​​ Георги Лечев: „Вулкан не може да бъде преместен. Вулкан не може да бъде създаден отново другаде. Вулкан е обител, която трябва да бъде опазена“.¹⁴ Четейки тези думи, и сами можем да си представим от какво значение е била тази графична база. Неслучайно много автори са придобили популярност, работейки точно там. Тази свободна територия, където всеки автор може да твори и да се чувства приет и в свои води, действа благоприятно на творческия дух и въображение. Това е нещо, необходимо на всеки художник – не просто поле за изява или подходящо ателие, а добра работна атмосфера и комуникация с други автори. Художниците постепенно се запознават с възгледите на съвременното изкуство. Докато отвъд океана цари новото изкуство, базиращо се на момента на изненада, на опити зрителят да бъде потресен и оставен изумен и безмълвен пред творбата на автора, то тук, във Варна се оформя една много по-различна представа и бъдеща школа, изградена на по-стари и може би по-стабилни форми на изкуство. Всеки от авторите следва своят път. Посланията, които искат да предадат чрез произведенията си, все пак следват една обща линия. И това е линията на експеримента, от който така се нуждае българското творчество. Авторите са обединени под общата идея да възродят графичното изкуство. „Защото освен работно място на тринадесетте художници „Вулкан“ е и място, където се събират приятели. На въпроса не си ли омръзват, не си ли пречат при постоянното съжителство, те отговориха категорично – не. Във фабриката те работят. Там могат да се дискутират и творчески проблеми. Вечер, когато седнат да изпият по чаша в клуба, избягват да говорят за работа. Всяко нещо си има място и време. Когато човек е работил цял ден, умората е приятна, приятни са разтоварващите разговори с приятели. Сещам се за познати столични кафенета, където хора на изкуството седят по цял ден, философствуват върху изкуството или просто си обменят клюки, губят излишна енергия, озлобяват се, изхабяват се… Във „Вулкан” няма и творческа завист. Когато човек обича работата си заради самата нея, а не заради личната полза, която може да има от нея, тогава творческата завист – този жесток бич за един колектив от хора на изкуството – не съществува. Когато се работи от любов към работата, съжителството е ползотворно за всички – и като възможност за обмен на опит, и като цялостна творческа атмосфера… „Изкуството, това е животът” – ми каза Петьо Маринов“.¹⁵

 ​​ ​​​​ Влагайки смисъла на живота си в една творба предполага, че всяко нейно отхвърляне се приема изключително тежко от автора. Така и всеки успех се приема с голяма радост и силно емоционално, защото това е и доказателство, че не само вложеният труд си заслужава, но и целият живот. При това лично отношение на всеки автор към произведенията си е трудно да се повярва как на едно място са събрани тези тринадесет художници, без между тях да има каквато и да било завист и конфликти. Във фабриката е създадена творческа атмосфера, изградена върху стабилното приятелство между художниците и тяхното общо желание и обща нужда да работят. Мнозина изтъкват, че там все още се усеща работната атмосфера, която е имала в периода си на съществуване като фабрика за печки. Това свидетелства за сериозното отношение на авторите към творчеството си и към изкуството изобщо. В тези години варненската художествена школа вече е факт и има своя почерк, отличаващ се от останалите художници от страната. „Илия Касабов остави на поколенията герба на гр. Варна. Ванко Урумов изписа завесата в реконструирания драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и създаде паното в главното фоайе в Общината... Можем спокойно да кажем, че това беше златното време на изобразителното изкуство във Варна… Възходът на художественото творчество в нашия град наложи пред варненската общественост проблема за създаването на по-добра материална база за културата. Нуждата от модернизация на базата беше крещяща. И тогава се отключи у нас желание и порив за съзидание и строителство на нови културни обекти. Художниците имаха много голяма нужда от ателиета. Хрумна ни идеята за фабрика „Вулкан“, която в миналото произвеждаше отоплителни печки на дърва и въглища. Но след това производството беше закрито и сградата беше напълно изоставена. И решихме, че тя може да се окаже подходящо пространство за създаването на ателиета. Заедно с ръководството на Групата на художниците отидохме да видим на място условията и те ги одобриха. С разрешението на съответните органи започнахме изграждането на ателиета, в което участваха и самите художници. Те сами си разпределиха пространствата. И вече никой не можеше да ни спре.  ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Изградихме един след друг Домове на архитекта, писателя, художника, актьора. В Дома на художника също се откриха няколко ателиета и Клуб на художника. Отделно от „Вулкан“ бяха изградени и няколко по-съвременни ателиета… Освен това се откри Графичен кабинет в едно от помещенията на Клуба на културните дейци. Това даде възможност да се роди идеята за провеждане в гр. Варна на Биенале на графиката. От Съвета за култура винаги посещавахме изложбите на художниците и се правеха откупки. Предприятията също купуваха картини. Този процес на откупуване на картини се следеше от съветите. Знаеха се не само творческите, но и битовите проблеми на варненските художници. Всяка година по няколко пъти внасяхме докладни записки в Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет за жилища. Държах на личните контакти и на това варненските творци да имат жилища. Жилищата ги задържаха в града. В работата на художниците много важен беше личният почерк. Стоимен Стоилов беше неуморим. Той стана председател на Варненската група на художниците. Беше естествен лидер и изборът му се наложи от само себе си. Освен Биеналето имаше и други мащабни изложби, например „Пластика на открито“ в Морската градина. Откриваше я винаги Светлин Русев. Правеха се откупки“.¹⁶

 ​​ ​​ ​​​​ Периодично художниците пренасяли вдъхновението си върху стените на бившата фабрика под формата на цветни абстракции. Фотографът – художник Саркис Саркисян, който е близък приятел на голяма част от авторите, съумял да заснеме тези абстракции и през 2017 г. открива изложба с част от тези фотографии в зала 5 на Градска художествена галерия – Варна. И до днес автори, които са творили там, се просълзяват, спомняйки си за тези години, изпълнени с топли спомени. Приятелската атмосфера е водила художниците по пътя на експеримента и свободата на интерпретации. Ограничените пространства на галериите, необходимостта на художника да се докаже, за да има възможност да участва, са стимулирали художниците от периода не само да не спират да творят, но и непрестанно да търсят нови похвати, концепции и форми, иновативни методи за постигане на графичен отпечатък.

 ​​ ​​ ​​​​ През 2012 г. е издадена книга „Идеята Вулкан“, която да запази спомена за това емблематично място. Авторът ѝ Наско Якимов пише: „Идеята за тази книга се роди в разговор със Стоимен Стоилов през пролетта на 2012 година. Седяхме в новата сграда на бул. „Княз Борис I“, кажи-речи на същото място, където беше някогашната изложбена зала на бившия бул. „Ленин“ 65. Разчепквахме спомени за художници, писатели, композитори, актьори, музиканти, журналисти, които обичаха това място и често се отбиваха на чашка и сладка раздумка в тогавашния клуб на културните дейци. Приказката ни стигна до „Вулкан“. „Грехота е да не оставим спомен!“ – въздъхна Стоимен и дълго мълчахме. След време, когато община Варна обяви конкурс за културни проекти, се сетих за това и заедно с Венцеслав Антонов оформихме този проект в памет и за спомен за „Вулкан“.¹⁷ В книгата Деница Янева проследява историята на фабриката преди заселването на художниците, която започва в началото на XX век: „Въпреки наличието на производствена дейност през 50-те и 60-те години много от постройките на някогашната фабрика „Вулкан“ пустеят. Едва през 70-те интересът към нейните помещения отново е възобновен. Той е предопределен от културните процеси в морската столица. Това е период, в който в града работят плеяда художници, чиито изяви и постижения утвърждават престижа на варненската школа, превръщайки я в една от водещите в страната ни“.¹⁸

 ​​ ​​​​ В началото на 80-те години е сформирано първото изпълнителско ателие за плакат към предприятие „Културен отдих и украса“. Започва провеждането на ежегодни курсове по рисуване и архитектура. „В непосредствена връзка с Биеналето година по-късно на територията на бившата фабрика са отворени и две графични бази – за висок и дълбок печат, с щатни бройки за умдрукери и оборудване, осигурено от СБХ – София… С годините „Вулкан“ се разраства. Към графичната гилдия, която през 70-те години оглавяват Стоимен Стоилов, Венцеслав Антонов, Георги Лечев, Петьо Маринов, Владимир Иванов и Венелин Петров, през следващите две десетилетия се присъединяват още Николай Николов, Милко Божков, Явор Цанев, Валери Чакалов, Борислав Кузманов, Боян Боев, Георги Йорданов, Тодор Тачев, Боян Янев, Агоп Гемджиян и Михаил Коевчинов.“, пише Деница Янева.¹⁹

 ​​ ​​​​ Както с базата във „Вулкан“, така и с биеналето свързваме едно име, което играе най-важна роля – Стоимен Стоилов. Според него първата стъпка към запазването на това ядро от художници във Варна – те да имат своя база, е изпълнено. Втората стъпка е те да имат възможността за своя лична изява. Това е биеналето на графиката във Варна. Още с първото си издание то се превръща в едно от най-влиятелните събития в страната. В него виждаме българската графика в различна светлина, с подбрани автори, представители на различните школи в България, както и на различните поколения.

 ​​ ​​​​ За каталога са селектирани 15 произведения във висок печат, 23 литографии и 59 дълбокопечатни гравюри, сред които има високопечатни гравюри на пластмаса, цинк, офорти, верниму, акватинта, мецотинто и много експерименти в смесени техники. Нивото, което демонстрира българският раздел е изключително високо, с ясната амбиция да се съревновава с най-добрите европейски автори. „Ако имаме основание да подчертаем значимостта на тази изложба, струва ми се, че ще проявим и увлечение, че с нея започва нов етап на българската графика. Този период е много интересен за нейните евентуални изследователи. При такова количествено натрупване и амбициозни прояви от различни центрове на България е възможна по-обективна преоценка на едно изминало десетилетие. Превъзходството на тази експозиция е наистина повече в количествено отношение, отколкото като решителен качествен скок, но на този етап това е повече от нормално. Едва ли някой проявява съмнение в промените, които е възможно да настъпят в близко бъдеще и то видени от една оптимистична позиция. Но сега, наред с всичко най-добро, което може да се види от отделните творци, имаме възможност и от по-голяма дистанция да огледаме пътя ни, изпълнен с успехи, с тревоги и разочарования.“, пише Румен Скорчев.²⁰ ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ За участие в експозицията на 1-вата международна конкурсна изложба журито е селектирало около 600 графични творби на 138 художника - 98 български и 39 чуждестранни от 15 държави (и Западен Берлин) от 3 континента - Европа, Азия и Америка: България, Германска Демократична Република, Италия, Куба, Норвегия, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Федеративна Република Германия, Франция, Финландия, Холандия, Чехословакия, Япония. Класиралите се за участие в експозицията графични творби са представени ​​ в изложбената зала на Двореца на културата и спорта, Варна, през май 1981 г. Сред 98-те български участници са всички водещи български графици. Сред чуждестранните участници са и едни от най-големите имена на графиката: Албин Бруновски, Иржи Андерле, Владимир Гаджович и Винцент Хложник от Чехословакия; Миодраг Джурич - Дадо, Франция; Кармело Гонзалес, Куба; Янош Каш, Унгария; Херман Хеблер, Норвегия; Джузепе Дзигайна, Италия; Акира Куросаки, Япония; Карл-Георг Хирш, ГДР и др.

 ​​ ​​ ​​​​ Голямата награда на град Варна в българският раздел е връчена на Тодор Панайотов. Голямата награда в чуждестранният раздел – на проф. Винцент Хложник, Чехословакия. Връчени са четири равностойни награди: Анастасия Панайотова, Борислав Стоев, Петър Чуклев и Златка Дъбова. Пет равностойни награди на спонсори: Петър Брайков, Георги Лечев, Румен Скорчев, Стоян Цанев и Стоян Стоянов. Организатори на събитието са Комитет за култура, Съюз на българските художници и Окръжен съвет за култура, Варна.  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Организационният комитет е в състав: Тодор Стойчев, Първи секретар на ОК на БКП, Варна; проф. Пейо Бербенлиев, заслужил деятел на културата, заместник председател на Комитета за култура; проф. Светлин Русев, народен художник, председател на СБХ; проф. Христо Нейков, народен художник, зам. председател на СБХ; Димитър Остоич, заслужил деятел на културата, първи зам. председател на СБХ; Симеон Венов, заслужил художник, секретар на секция „Графика“ на СБХ; Зафир Йончев, заслужил художник, отговарящ за групите на художниците на окръжните градове; Юли Минчев, заслужил художник, член на УС на Творческия фонд на СБХ; Борислав Стоев, заслужил художник, член на ръководството на секция „Графика“; Стоян Стоянов, художник, секретар на СБХ; Стоимен Стоилов, художник, секретар на Групата на художниците, Варна и директор на биеналето; Димитър Попов, председател на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет, Варна; Геновева Михова, секретар на Окръжния комитет на БКП, Варна; Христо Тошков, председател на Общинския народен съвет, Варна; Николай Димитров, председател на Окръжния съвет за култура, Варна и Райко Колеманов, директор на Двореца на културата и спорта, Варна.  ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Журито на първото биенале на графиката във Варна е в състав: проф. Светлин Русев, народен художник – председател; Анастасия Панайотова, заслужил художник; проф. Атанас Стойков, заслужил деятел на изкуството; Борислав Стоев, заслужил художник; Зафир Йончев, заслужил художник; Здравко Манолов, заслужил художник; Иван Димов; Любомир Йорданов; Петър Брайков; Румен Скорчев, заслужил художник; Симеон Венов, заслужил художник; Стоимен Стоилов; Стоян Стоянов; Стоян Цанев; Тодор Атанасов, заслужил художник; Тодор Панайотов, народен художник; проф. Христо Нейков, народен художник; Юли Минчев, заслужил художник; Луиза Тахмисян, представител на Окръжния комитет на БКП, Варна; Николай Димитров, председател на Окръжния съвет за култура, Варна; Георги Лечев, представител на Окръжния съвет за култура, Варна и Иван Б. Иванов, представител на Комитета за култура. Създаден е каталог със съставители Евдокия Димитрова, Пенка Сарафова и Пламена Димитрова. Фотограф е Недялко Кръстев, а издателството - Български художник.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ За участие в първото биенале са поканени голям брой водещи имена в графичното изкуство на Европа, Азия и Америка. В далечната 1981г., в разделеният на две части свят, осигуряване участието на чуждестранни графици у нас не е лесно. Но културата не обича границите, поради което повечето от поканените художници и експерти се отзовават. Д-р Валтер Кошацки, директор на виенската „Албертина“ и други имена помагат за участието на най-добрите европейски художници. Д-р Кошацки подбира и прави откупи на графични творби на няколко български художници за фонда на своят престижен музей. Сред чуждестранните автори виждаме имената на Агота Маргрит, Иржи Андерле, Гизела Брайтлинг, Албин Бруновски, Юрген Вебер, Владимир Гаджович, Кармело Гонзалес, Джузепе Дзигайна, Мишел Залцман, Янош Каш, Акира Куросаки, Бьорн – Вили Мортенсен, Ролф Мюнцнер, Сатиш Панчал, Стефан Суберлак, Херман Хеблер, Карл-Георг Хирш, Винцент Хложник, Йошида Хогака и Рейкаши Чаба. Сред участниците в българският раздел се нареждат Борис Георгиев, Тоня Горанова, Виолета Гривишка, Красимира Дренска, Мария Духтева, Златка Дъбова, Здравко Захариев, Зафир Йончев, Любомир Йорданов, Захари Каменов, Жана Костуркова, Георги Лечев, Венцеслав Антонов, Александър Алексов, Димитър Бакалов, Пенчо Балкански, Милко Божков, Георги Бостанджиев, Иван Бочев, Мотко Бумов, Симеон Венов, Иван Газдов, Кирил Гюлеметов, Иван Димов, Димитър Драганов, Любомир Чакъров, Мария Чакърова, Петър Чуклев, Любомир Янев, Пенчо Маринов, Стефан Марков, Костадинка Миладинова, Ада Митрани, Алекси Нечев, Христо Нейков, Ралица Николова, Иван Нинов, Минчо Панайотов, Тодор Панайотов, Анастасия Панайотова, Спартак Паскалевски, Илия Петров, Михаил Петков, Антоанета Радоева, Румен Скорчев, Росен Спасов, Борислав Стоев, Стоимен Стоилов, Стоян Стоянов, Тома Томов, Буян Филчев, Стоян Цанев и Валентина Цанева. Авторите от „Вулкан“ силно се открояват от останалите участници. Те имат характерна свободна ръка и изграждане на композицията. Добрата комуникация помежду им се отразява върху графичните листове. Преобладават литографията, офортът и акватинтата, които по-често са цветни. Композициите са сложни, с много елементи.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ „Първото биенале на графиката се реализира през 1981 г. във Варна. В дискусиите по обсъждането му Кольо Севов с доклада „Графикът на работа във Варна“ цитира художника Тодор Панайотов, който говори за силният „варненски тим“, съставен от млади и талантливи графици като Стоимен Стоилов, Георги Лечев, Венцеслав Антонов, Милко Божков, Петьо Маринов, Тома Томов, Николай Николов, Мария Чакърова, Тодор Тачев и Владимир Иванов. „Може би не случайно и ръководството на Съюза на българските художници избра за територия на Първото биенале на графиката град Варна.“ – допълва Севов. Изборът на място за Първото биенале на графиката, за който говори Севов не е външно решение, не е посочване между равностойни възможности. Има една единствена възможност и тя е Варна, за което съществува културно-историческа аргументация.“, пише Доротея Павлова.²¹

 ​​ ​​ ​​​​ Първото издание на биеналето на графиката във Варна създава ново отношение към графичното изкуство. За това повлияват както силното представяне на българският раздел, присъствието на големите имена в чуждестранният раздел, но и отразяването на събитието. От огромно значение е на такива изложби да им бъде отдадено необходимото значение. В списание „Изкуство“ е издаден цял брой, който е посветен на първото издание на биеналето. В него Румен Скорчев пише: „На този етап ние имаме нужда от сериозен и компетентен оглед на българската графика при широко и цялостно участие на различни стилове и поколения, от професионален разговор върху състоянието на графиката ни и проблемите, които стоят пред нас. Решението на тези проблеми ние не сме в състояние да внесем в готов вид отвън, нито да ползуваме компаса на многобройните международни биеналета.

 ​​ ​​ ​​​​ Неведнъж е имало случай да говорим за активността на българската критика, която в последните години някак странно притихна, а всеизвестна е голямата роля, която тя играе, за да приобщи зрителя към това изкуство. Графиката е все още непозната територия за българската публика. Нейната условност и сложна технология създават неизбежно дистанция спрямо всеки неподготвен зрител, противно на мнението, че този род изкуство притежава способността за широка разпространяемост, злободневност и революционна активност. Това основателно убеждение съществува от периода, когато една рисунка, пренесена върху литографския камък или полиграфически отпечатана, е изпълнявала категорично ролята на мощно агитационно-пропагандно оръжие.

​​ Откриването на първото биенале задължава нашите изкуствоведи и критици за един по-обширен поглед върху българската графика и върху нейната сравнително кратка история. Никога в нашето изкуство гравюрата не е достигала до такъв широк количествен размах, с бавни, но все по-нарастващи професионални стойности. В същност неотдавна бяха националните ни изложби, в които скромният графичен раздел се изпълваше от цветни илюстрации, кредови рисунки, етюди и литографии с корекции от бяла темпера, а дълбокият печат отдавна беше забравен.“²² В изданието са включени няколко изказвания и доклади. Максимилиян Киров споделя впечатленията си от първото издание: „Имайки пред себе си сега непосредствената възможност да съпоставяме на това биенале нашия собствен и чуждия художествен опит в сферата на графиката, ние можем и много категорично да дадем отговор и на въпроса: участвуваме ли достатъчно активно в актуалния художествен процес. Най-лесно и най-удобно за сегашната конюнктура би прозвучал следният отговор: преди едно две десетилетия майсторите от първото след априлско поколение успяха само да подготвят почвата на активното навлизане в актуалните проблеми на съвременната графика в международен мащаб. Застанали здраво върху нея, младите графици, които сега налагат творческото си присъствие и на това първо българско биенале, успяха за първи път активно да се включат в тази актуална проблематика, тъй като имат вече и необходимите за това професионално-творчески възможности. За щастие обаче този отговор няма нищо общо с истината, или още по-точно с онова, което наричаме диалектическа истина. А тя би ни показала една друга картина. Ние бихме приели например в творбите, включени в тази „предистория" на най-новия, модерен етап от развоя на нашата графика, една искрено задъхана експресивност в желанието на твореца да отговори адекватно на социалната и политическата повеля на времето, да се задоволят, от друга страна, и определени изисквания, свързани в последна сметка и c политическото и патриотичното възпитание на хората, които идваха в изложбените зали колкото жадни, толкова и неподготвени за пълноценно естетическо изживяване. Нека само да си спомним творбите, с които наложиха авторската си индивидуалност Златка Дъбова и Анастасия Панайотова. Ако не беше тази обективно налагаща се насока на социалната поръчка преди две десетилетия, нима можем да се съмняваме, че те щяха много по-рано да проявят склонността си към усложнена рефлексия при чувствено-емоционалното си и творческо реагиране на действителността, както сега в работите си, с които участвуват в биеналето, разкриващи толкова богато тяхната емоционална душевност. В същата или в още по-голяма степен това се отнася и за другите изтъкнати представители на това поколение“.²³

 ​​ ​​ ​​​​ Както занапред ще става дума, много автори дебютират като част от биеналето на графиката. Но това, което наистина отличава този форум и което се забелязва, е отношението към него, от страна както на публиката, на критиката, но и на художниците. Има цели поколения автори, които създават облика и имиджа на биеналето на графиката във Варна.  ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​​​ Един от тях е Златка Дъбова, която още от преди участията си е един от най-значителните графици, творили в този период. За биеналето на графиката във Варна Дъбова създава нов цикъл произведения, с които се старае максимално да излезе от битовизма, който до този момент неотлъчно следва нейните отпечатъци и създава произведения, достойни и за най-елитните графични форуми. Тя не е единственият автор с такова отношение към биеналето във Варна, в следващите години се раждат така наречените от самите автори „биенални“ творби. Преди всяко издание тече трескава подготовка, в общите графични бази в страната художниците се изчакват на опашки, за да печатат своите произведения, специално направени за биеналето във Варна. И всичко това, за да се създаде един образ на българската графика, за да се изяви всеки един автор в неговата най-добра светлина и да допринесе за високото ниво на българският раздел.

 ​​ ​​ ​​​​ Несъмнено един от най-важните елементи за утвърждаването на един форум е неговото отразяване и ролята на критиката. През 80-те години на миналият век на място в залите на експозицията на биеналето са гостували изкуствоведи, които са съставяли подробни доклади с оценка на организацията на биеналето, представянето на българските автори, подбора на чуждестранните. Пред зрителите биеналето във Варна е представяно от всичките му страни, но най-вече като едно от най-важните събития за пластичните изкуства тогава. Така се подхранва не само интереса на зрителите, но и художниците имат възможността да получат оценка на работата си, да анализират съвременните тенденции.  ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Максимилиян Киров е един от изкуствоведите, които следят отблизо биеналето на графиката във Варна. За първото издание той пише: „Тази универсализация на графичния език, с чиято помощ нашите графици общуват със своите зрители, се приема вече като свършен факт от много чужди специалисти, в това число и от някои интервюирани участници в биеналето. Нямаме никакво основание ние също да не признаем този факт. ​​ Друг е въпросът вече каква оценка ще му дадем. Тя е различна и при чужденците, въпреки че повечето от тях я приемат направо за положително явление има и такива, като например немеца Карл - Георг Хирш, който счита, че „българската графика загуби може би нещо от своята самостоятелност и самобитност“. И наистина, ние все по-трудно започваме да отличаваме нашите графици от чуждите, което нагледно може да бъде установено и чрез настоящата експозиция. Причината, разбира се, не е само във външния чисто формален и дори технологичен облик на графичния лист. За разлика от преди години сега само 12 от 90-те български участници в биеналето използуват техниката гравюра върху дърво или линолеум, която някога решително доминираше в графичните раздели на нашите общи художествени изложби… В много по-голяма степен за това впечатление допринася обстоятелството, че в сюжетно-иконографско отношение множество наши творби просто дублират проблематиката си с тази на голям брой чужди автори, с които те заедно участвуват и на други биеналета, които са недостъпни не само за нашите зрители, но общо взето и за критиката ни.

 ​​ ​​ ​​​​ Така че истинското значение на този факт може да бъде осъзнато едва сега, когато имаме непосредствени възможности за съпоставка, въпреки че сюжетно-иконографските аналогии могат да бъдат установени и чрез репродукциите от каталозите.

 ​​ ​​ ​​​​ Ще се опитам да засегна малко по-конкретно някои моменти на този въпрос, който има съществено значение при общата оценка на явлението, за което става дума. Биха могли да бъдат споменати и такива общи за много от участниците теми, като тази за самотността, намерила различни образни тълкования в работата на Мишел Залцман — Франция на редица наши участници, като Мария Духтева, Захари Каменов, Николай Николов, Стоян Цанев и др., а също така и карнавалът, клоунадата — Александър Алексов, Атанас Василев, Христо Стойчев, илюзиите в живота и тяхното осъзнаване и изстрелване — Генчо Павлов, Анастасия Панайотова и други.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Много аналогии от иконографско естество предлагат също така и творбите, в които се използуват културно-исторически съпоставки на съвременността и стари епохи, за което свидетелствуват циклите на Румен Скорчев, Любомир Йорданов, Костадинка Миладинова, Димитър Минев, Борислав Стоев, Иржи Андерле (Чехословакия), Гизела Брайтлинг (ФРГ), Рейкаши Чаба (Унгария). Общ е интересът и към други теми, като например липсата на равновесие в действителността и живота – наред с многото творби, където косвено или без упоменаване чрез наименованието се разглежда този проблем – можем да посочим „Балансьор“ на Милко Божков и „Равновесие“ на Ана-Мария Смигелски (Румъния).

 ​​ ​​ ​​​​ Сюжетно-иконографската близост е важен момент при установяването на типологичните аналогии върху изследванията на изкуството. Сходните сюжети и иконографски типове при участвуващите в творбата персонажи още в старото изкуство са били сигурни признаци за близост между отделните национални художествени култури. Сега, във века на универсалните знаци, те подсказват, ако не друго, поне близост в сферата на образно-художественото мислене на художниците от различни национални школи. Мимоходом ще спомена само няколко такива сюжетно-иконографски аналогии, които могат да обединят в обособени групи повечето от участвуващите и в това биенале автори. Измежду най-често срещаните е сюжетно-тематичната ситуация „Метаморфози“, в която се включват автори като Стоимен Стоилов, Димитър Бакалов („Метаморфози на страха“), Акира Куросаки — Япония ​​ („Камуфлиран свят“), Джузепе Дзигайна — Италия, Карл-Георг Хирш — ГДР („Демагози“). Към тази група може да бъдат включени без никакви типологични отклонения и „Хамелеонът“ на Любомир Янев и „Художникът като рисуваща маймуна“ от ​​ Райнер Шварц“.²⁴

 ​​ ​​ ​​​​ Критиката до края на 80-те години на миналият век е разглеждала в дълбочина проблемите на сюжетното осмисляне на творбите, на влиянието от чуждестранните участници.  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Толкова мащабен форум като биеналето във Варна предоставя огромна възможност тези анализи да бъдат на базата на конкретни произведения, както е направил и Максимилиян Киров. Първото издание на МБГ се разглежда и като първото съпоставяне на българската графика с европейската, като се изключват разпокъсаните впечатления на пътували художници и изкуствоведи и репродукциите от каталози и албуми; както и изложбите, представящи конкретни школи („Съвременно чехословашко изобразително изкуство“, „Норвежка графика“, „Испанска графика“ и др.).

 ​​ ​​ ​​​​ „Едновременно с това обаче биеналето се роди в края на едно десетилетие, извънредно наситено с общи идейно-тематични изложби, които стимулираха едно по-глобално, философско осмисляне на действителността и съответно търсене на художествените средства, в които то да бъде въплътено. Именно в тези обзори от общ характер графиката последователно и активно се утвърди като органично и самостойно художествено явление с категорично определен принос в развитието на съвременното българско изкуство, още повече, че много често тъкмо тя бе проводник на нови пластически и художествени идеи. Сега, в първото издание на биеналето, тези две най-общи закономерности се сливат и пречупват по своеобразен начин и така изграждат неговия мъчно уловим порядък. Ето защо е трудно да се извлече единен признак, който да ни даде опората за систематичен и последователен анализ. Обликът на биеналето е многосъставен, не се определя от общността на темата, а съвременната графика почти срина жанровите граници, за да търси в тази симбиоза средства за обогатяване на образността и усилване на внушението. И все пак като радващо изключение в експозицията се откриват, макар и спорадично, чисто жанрови творби. Повечето от тях привличат като свежи острови тъкмо заради прелестта на мотива, спонтанността на графичния изказ и техническата лекота, с която са въплътени.“, споделя Борис Климентиев.²⁵

​​  ​​ ​​​​ Близостта в търсенията на европейските школи все още се забелязва в началото на 80-те години. В експозицията на биеналето са представени и произведения от други краища на света, като Куба и Япония. Те представят едно съвсем различно отношение към сюжетно-тематичните търсения, както и подбор и обработка на материала. Така виждаме две гравюри на дърво, които имат съвсем различно внушение и усвояване на материала – „Триптих: Затвор. Бомбардировка. Разстрел. (В чест на Салвадор).“, ксилография на Кармело Гонзалез и „Камуфлиран свят 9“, дърворез на Акира Куосаки. Пред българските зрители се разтваря широкият обхват на графичните техники и чрез такива сравнения художниците могат да се запознаят по-добре с възможностите им. „Камуфлиран свят 9“ показва високопечатната гравюра в различен облик, съвременен, и от части може би повлиян от навлизането на технологията в човешкото ежедневие. През следващите издания на биеналето във Варна се вижда ясно развитието на високата гравюра у нас и влиянието от присъствието на авторите от Изтока. ​​ В анализа си Георги Геров пише: „В цикъла „Из моите сбирки“ Йошида Ходака прилага един от основните принципи на японското изкуство — пестеливостта, за да го изведе на нивото на основно изразно средство. Неговите изпълнени с фотографска точност къщи, апликирани върху почти абстрактен фон, разделен на две зони (долната, черна, внушава усещането за земна повърхност: горната, бяла — за небе), придобиват като че ли по един мистичен начин особена изразителна сила. Тяхната тъжна поезия ни нашепва за нещо отминало, за нещо забравено, захвърлено отдавна в старите ракли на спомените и възкръснало отново незнайно по каква причина, за да ни накара да потръпнем от сладката му сила“.²⁶

 ​​ ​​ ​​​​ Разнообразието, което представя биеналето на графиката във Варна като държави, сюжети и техники, силно влияе върху българските автори и това се вижда на следващите издания. Българските художници показват своята амбиция да създадат общ образ, борещ се да достигне нивото на най-силните европейски школи. Влиянието от словашките автори се вижда още на първото издание и при следващите се затвърждава. Такива елементи виждаме в творбите на Александър Алексов, Милко Божков, Иван Бочев, Тоня Горанова, Захари Каменов, Георги Лечев, Петьо Маринов, Стефан Марков, проф. Стоимен Стоилов и др. В „Карнавал I“ Александър Алексов умело борави с една от най-трудоемките техники – акватинтата. Темата, която е избрал също е широко използвана както тук, така и сред чехословашките художници. Обектите са наредени като в миниатюрна театрална постановка. Тази линия на построяване на композицията, която достига своят връх, но не и завършек в творбите на Владимир Гаджович, се развива и до днес, пленявайки с магичното си равновесие. Привидно пръснатите предмети създават усещане за движение, а зрителят сякаш наблюдава един театър, който се движи и развива без помощта на художника.  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Изпълнена в същата техника – акватинта, композицията „Каменна сватба IV“ на Таня Владова изненадва зрителите със своето задълбочено изследване на природните форми. Подобно на тях, в нейната графика виждаме наподобена човешка фигура, която на места е колкото конкретна, толкова и остава неясно дали това е случаен образ или не. Точно тази мистика и връзка с естествените природни форми завладява зрителят, който не спира да търси скрити фигури в изображението. Таня Владова успява да заимства от западноевропейските тенденции и да ги пресъздаде, пречупени през българските традиции.

 ​​ ​​ ​​​​ Носител на Голямата награда в българският раздел е Тодор Панайотов с композицията „Катедрали“, изпълнена в офорт. Роден в София, завършил Национална Художествена Академия (НХА), специалност Графика и илюстрация при проф. Илия Бешков, той участва и печели награди в множество национални и международни изяви на изобразителното изкуство. Дълбокопечатната композиция показва постиженията на експериментите му в тази техника и резултатите от дълго изследване на материала. Чистотата на композиционното търсене, което срещаме в „Катедрали“ е все по-голяма рядкост в съвременното изкуство.

 ​​ ​​ ​​​​ Назоваването на такива изяви „форуми“ не е случайно – те представляват една добра комуникация между автори от различни краища на света, които имат възможност да обменят идеи, технологични открития, да споделят своят опит, но и да почерпят от този на другите автори. В една страна като нашата, в която подобни по формат и мащаб събития няма, е от огромно значение подборът на авторите, които участват. Един от основните организатори на биеналето проф. Стоимен Стоилов е и една от главните връзки с чуждестранни автори. За подбора и комуникацията той споделя: „В началото всичко беше доста свързано с пътуванията на всеки един от нас. В двете ателиета в Париж, които имаше СБХ ​​ на разположение, се изпращаха членове на всеки два месеца. Когато сред тях имаше някой график, той се интересуваше и носеше някаква информация. После се свързахме с известни директори, например Валтер Кошацки, директор на музея „Албертина“, който два пъти беше тук като член на журито. Той направи австрийската колекция, а покрай нея познаваше и други художници. Поканихме и Зоран Крижишник, директор на биеналето в Любляна. Той също ни предостави известни автори. Влязохме в личен контакт с много художници. Когато бяхме в Париж със Стоян Цанев се запознахме с Миодраг Джурич – Дадо, убедихме го да участва. Той дойде и на откриването. Беше много силен автор. Другият, който ни повярва и след това дойде няколко пъти, беше Хосе Ернандес от Мадрид. Дори във второто изание е участвал и Виктор Вазарели. Да не говорим за школата от Чехословакия тогава - Албин Бруновски, Владимир Гаджович и други. Дори Владимир Гаджович беше тук и обучаваше нашите умдрукери“.²⁷ Отдаден на биеналето от създаването му до днес, за него една от най-важните негови функции е запазването и популяризирането на изящната графика в нейната класическа форма. За личното си отношение към рисунъка споделя: „Рисунката е моята религия в изкуството. Ако имах свое име и стил, то е благодарение на нея. Щастието ми се крепи на върха на молива“.²⁸

 ​​ ​​​​ Откриването на първото Международно биенале на графиката, Варна е голяма стъпка за популяризирането и развитието на графичното изкуство у нас. Като един толкова елитен и мащабен форум то до голяма степен определя хода и посоката на развитие на българското изкуство. Неведнъж се споменава за част от проблемите на изящната графика от периода и нуждата от едно периодично издание, което да бъде посветено конкретно за нея, за да я отдели от приложната графика. Дори в изказванията се споменава за големите имена на това изкуство от изминалите десетилетия, чиято творческа дейност е насочена повече към приложната графика. Имаше изказване, че началото на това биенале показва, че българският график все още обича да рисува и че това ще се промени, ако започне да следва чуждестранните школи. Имаше и опасения, че нашата графика ще загуби своят характерен почерк и традициите си във високопечатната гравюра. Още в първото издание българските художници-графици показват своите амбиции за големи постижения във всички графични техники и че това не само няма да наруши техният характерен почерк, а ще подсили тяхното внушение.

 ​​ ​​ ​​​​ Биеналето на графиката, Варна не само показва произведения от цял свят, чрез селекцията и предварителният подбор на авторите, чрез създаването на връзки с изявени художници и изкуствоведи, както и чрез определянето на наградите, организаторите целят да определят фокуса на форумът върху класическите графични техники. И с това биеналето не само не е загубило своята характерна същност, а е дало възможност тя да се развие и да стигне до по-високи нива на сюжетно осмисляне и технологично овладяване.

…

…

…

Заключение

 ​​​​ Международното биенале на графиката, Варна е част от историята на изобразителните изкуства у нас. То е вторият толкова мащабен международен форум за пластични изкуства в България след Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово и единственият за графично изкуство.

 ​​​​ Варненското биенале е и първата периодична изложба в България, насочена конкретно към изящната графика. В него участват само графични отпечатъци, без рисунки, илюстрации. До този момент не е имало събитие с такъв силен фокус върху това изкуство.

 ​​​​ Първото издание на МБГ се състои през 1981 г. и в него участват художници от Германска демократична република, Западен Берлин, Италия, Куба, Норвегия, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Федеративна република Германия, Франция, Финландия, Холандия, Чехословакия и Япония, което го прави събитие за изкуство, което преждевременно сваля „желязната завеса“. МБГ бързо придобива славата си на свободна територия за изкуство, където произведенията биват приемани единствено спрямо качествата си, но не и спрямо идеи, произход и убеждения на автора. Още в първите си издания форумът се отличава с изключителен професионализъм в организацията. Създателите му многократно подчертават, че биеналето е направено, за да послужи за развитието на българската графика.

 ​​​​ За да се подсили нашето участие е необходима материална база, където да се гравират и печатат графиките. Така отварят врати ателиетата в старата фабрика „Вулкан“. Инициатор на форума и създаването на графичната база във „Вукан“ е проф. Стоимен Стоилов. Иван Кенаров, Альоша Кафеджийски, проф. Стоян Стоянов –Течи, проф. Светлин Русев и Христо Нейков са неотлъчно до него и подпомагат създаването на форума. Венцеслав Антонов е чат от биеналето от самото му начало, а от 1998 г. до днес е и негов директор.

 ​​​​ Ателиетата във „Вулкан“ стават емблематично място за периода и развитието на културният живот в града. Международното биенале на графиката предизвиква всеобща еуфория от страна на художници и зрители и се приема за едно от най-значимите културни събития в страната.

 ​​​​ За своята вече 40 годишна история МБГ преживява много кризи, но оцелява и успява да затвърди своят статут и уважение. През 90-те години организаторите срещат проблеми с финансирането на форума. Промените и кризата, засегнала всички сфери в страната влияят върху варненското биенале. Културните среди в България също преживяват криза. През този период значително намалява броят на участниците (български и чуждестранни). Организаторите се опитват да запазят интереса, създавайки множество паралелни изложби (най-вече в изданията от 1995 и 1997 г.).

 ​​​​ През 90те години на миналия век и други големи графични форуми в Източна Европа претърпяват криза и големи промени. Биеналетата в Любляна и Краков и много други форуми променят своят статут и се насочват към нови, т. нар. неконвенционални форми на изкуство. Има опити нещо подобно да се случи и с варненското биенале. То обаче устоява на тези вълнения и остава форум, фокусиран върху развитието на класическите графични форми.

 ​​ ​​ ​​​​ Новото хилядолетие идва с надежди изящната графика и форумите за нея да се запазят в бързо променящият се свят. Международното биенале на графиката, Варна продължава своето съществуване до днес, подкрепяйки българската графика.

 ​​ ​​​​ В съвременният свят на пренасищане с визуални образи, една добра селекция от произведения е много ценна. Не само за младите художници, но и за тези, които са в разцвета на силите си. През последните години в българската графика се забелязва тенденция от едно младо поколение творци, които се насочват към класическите техники, търсят естетиката на изящната графика и я използват, за да постигнат най-силно внушение в актуалните теми, които са избрали. В голяма част от тях виждаме желанието за комуникация и заимстване от други школи и автори. Това още повече затвърждава тяхната нужда от форуми като МБГ. Там те могат да се докоснат до оригиналите на произведенията на изкуството, което е безценно.

 ​​ ​​​​ За да продължи да се провежда, МБГ има нужда от голяма подкрепа. Доверието на художниците идва с подкрепата и от страна на организаторите – както финансова, така и чрез популяризиране на участващите произведения. Настоящата работа ще помогне за проследяването и осмислянето на пътят, който е извървял този форум и трудностите, които среща днес. Възраждането на неговото обсъждане ще помогне за осъвременяването на системата, по която то работи не само като концепция, но и като отразяване на паралелните събития.  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Изящната графика в световен мащаб има нужда от своята подкрепа и място за изява. Международното биенале на графиката, Варна е подслон за това изкуство, в който художниците имат възможност да комуникират и обменят опит, да получат своето признание. Организаторите посочват като основни цели форумът да представи достиженията на световното графично изкуство и стимулира представянето и комуникацията на художници от всички краища на света.

 ​​ ​​​​ Приноси на дисертационния труд

 ​​ ​​​​ Настоящата разработка съдържа систематизирана информация за Международното биенале на графиката, Варна. Събрани и анализирани са историческите данни за биеналето, информация за основните експозиции, но и за съпътстващите събития за целият период. Систематизирана е оценката на форума и са проследени неговите приноси за развитието на изящната графика в България. Посочени са имената на основните фигури, движещи и популяризиращи форума, както и художниците, които са участвали и имат заслуги за развитието на графичното изкуство.

 ​​ ​​​​ Представен е цялостен анализ на Международното биенале на графиката, Варна, както и на неговото отразяване в медийното пространство. Анализът на последните издания включва оценката му от гледната точка на организаторите, изкуствоведи и критици, от участващи художници, от представители на художествените среди във Варна, както и от моя гледна точка, като участник и изследовател на биеналето.

 ​​​​ Направена е цялостна оценка на последното издание на МБГ. С помощта на г-жа Албена Спасова, секция „Графика и илюстрация“ към СБХ, бе проведен проект „Дискусионен форум „Международното биенале на графиката – Варна 2019: посоки и тенденции в съвременното графично изкуство“, подкрепен от фонд „Култура“ – Варна. Чрез него бе направена стъпка към възобновяване на обсъжданията на биеналето, посочване на проблемите, които срещат днес организаторите и промените, които се налагат предвид съвременните обществени вълнения. Такава оценка има за цел да повлияе благоприятно за бъдещата организация на форума.

 ​​ ​​ ​​​​ Публикации

​​ •„Технологични особености при печат на гравюра на дърво с валяк за асфалтиране“. – VII Научна конференция с международно участие „Съвременни технологии в културно-историческото наследство“, Технически Университет – София, 10 – 11 ноем. 2019.

• Международно биенале на графиката във Варна – поглед върху носителите на Голямата награда“. - VII Научна конференция с международно участие „Съвременни технологии в културно-историческото наследство“, Технически Университет – София, 10 – 11 ноем. 2019.

​​ • „Присъствието на дигиталните изкуства във форуми за изящна графика“. – Бюлетин на СБХ, 2020, брой 1.

​​ • Изложба „Графичен триалог“ в художествена галерия „Руси Карабиберов“, Нова Загора, планува за периода 09 – 31 март 2020 г., открита на 9 март 2020 г. и временно закрита на 13 март 2020 г., поради обявяване на Извънредно положение в Република България във връзка с разпространението на COVID -19.

 ​​ ​​​​ Библиография

1. Аврамова, С., М. Пейчева. 11-о международно биенале на графиката Варна 2001. Варна, 2001.

2. Аврамова, С., М. Пейчева, А. Спасова. 10-то международно биенале на графиката Варна ’99. С., 1999.

3. Бойкова, М. Международно триенале на графиката (София ’98) даде рамо на младите. – Демокрация: национален всекидневник, година IX, № 137 (27 май 1998), с. 12.

4. Бояджиев, Л. Биенале на графиката „Варна’85“ – чуждестранният раздел - Изкуство, година XXXV, № 5, 1985, с. 21 – 29.

5. Бояджиев, Л. Пътищата към графичния знак – наблюдения върху V международно биенале на графиката – Варна’89. - Изкуство, година XXXIX, № 10, 1989, с. 2 – 23.

6. Васев, С. Графиката в ОХИ ’79. – Изкуство, година XXX, № 1, 1980, с. 30-31.

7. Василева, М. Художествените събития през 2001. Анкета. – Култура. [онлайн списание], ​​ 18 ян. 2002. https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/6288 ​​ (1 май 2020).

8. Венов С. Графика, рисунка, илюстрации. С., 1974.

9. Вълканова, В., М. Коевчинов, А. Спасова. 14-о международно биенале на графиката Варна 2007. Варна, 2007.

10. Вълканова. В. Между амбицията и непрофесионализма. – Култура. [онлайн списание], ​​ 1 март 2002. https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/6501 ​​ (1 май 2020).

11. Вълканова, В. Скрити черти на тоталитарното изкуство. – Век 21: либерален седмичник за култура и политика, година III, №18 (6-12 май 1992), с. 6.

12. Вълканова, В. Световната графика пред прага на XXI век. – Литературен форум, година VIII, ​​ №2, (20 ян. 1998), с. 4.

13. Вълканова, В., П. Димитрова-Рачева, Х. Костадинова, М. Чаракчиева, Г. Минчев. 9-то международно биенале на графиката Варна ’97. С., 1997.

14. Ганева, Валентина. Клоунадата в българското изкуство на 60-те – 70-те години на XX век. – Изкуствоведски четения: тематично годишно рецензирано издание за изкуствознание. С., 2011. с. 329 – 334.

15. Генова, И. За изложбата на Симеон Венов. – Изкуство, година XXXV, № 6, 1985, с. ​​ 40-43.

16. Генова, И. За някои проблеми в българския раздел на Биеналето на графиката „Варна ’85“. - Изкуство, година ​​ XXXV, № 5, 1985, с. 14 – 20.

17. Генова, И. Отново графика… - Култура, година XXXIX, № 18 (5 май 1995), с. 7.

18. Генова, И. Погледът от България към изкуството отвъд „желязната завеса“ през 1960-те години. – Изкуство и живот. Юбилеен сборник доклади от международна научна конференция в чест на 85-годишнината на Проф. д. изк. Валентин Ангелов. Велико Търново, 2015.

19. Гетова, А. Изложба на Стоян Стоянов и Костадинка Миладинова. – Изкуство, година XXVI, № 2, 1976, с. 30-33.

20. Гочева, Т. 13 Международно биенале на графиката Варна ‘2003. Варна, 2005.

21. Грозданов, Д. За варненските художници. – Изкуство, година XXXV, № 5, 1985, с. 2-11.

22. Грозданов, Д. Необходимост от единни критерии. – Изкуство, година XXVI, № 2, 1976, с. 51-55.

23. Гроздев, Г. Стоян Цанев. С., 2006.

24. Данаилов, Б. Кризата на СБХ. – Изкуство, година XL, № 7, 1990, с. 10-16.

25. Джурова, А. За изложбата на Борислав Стоев. - Изкуство, година XXXIV,№ 9, 1984, с. 16 – 19.

26. Джурова, А., Н. Костадинова. Соцреализъм: Мисли, породени от една изложба. – Република, № 27 (2 февр. 2002), с. 12.

27. Джурова, А. Стоян Стоянов – Течи. С., 2006.

28. Джурова, А. Съвременно българско изкуство. Имена: Златка Дъбова. Представена от Аксиния Джурова. С., 2017.

29. Джурова, М. Международно биенале на графиката Варна ’93. С., 1993.

30. Димитров, Г. Д. Вълшебствата на Владимир Гаджович. – Изкуство, година XXXIII, № 2, 1983, с. 44-47.

31. Димитров, Г. Д. Графиката през трите десетилетия на социалистическа България. – Изкуство, година XXV, № 1, 1975, с. 2-9.

32. Димитров, Г. Д. За някои проблеми на графиката в ОХИ ’74. – Изкуство, година XXV, № 5, 1975, с. 9-13.

33. Димитрова, Е. Второ международно биенале на графиката, Варна ’83. С., 1983.

34. Димитрова, Е., П. Сарафова, П. Димитрова. Първо биенале на графиката Варна ’81. С., 1981.

35. Димитрова – Рачева, П. Вълшебство на визията: Трето международно триенале на графиката – София, 2001. – Дума: български национален всекидневник, година XII, № 149 (30 юни 2001).

36. Димитрова – Рачева, П. Един варненец, отдавна отвъд „Шенген“ графикът Стоимен Стоилов. – Пламък: месечно списание за литература, изкуство и публицистика, година XLIV, № 3-4, с. 157-159.

37. Димитрова-Рачева, П. Избрани графични творби на носители на награди от биенале на графиката – Варна. С., 1987.

38. Димитрова – Рачева, П. Изложби на варненски художници. – Изкуство, година XXXV, № 6, 1985, с. 12-15.

39. Димитрова – Рачева, П. Иржи Андерле. – Изкуство, година XXXIX, № 10, 1989, с. 25-26.

40. Димитрова - Рачева, П. История ГХГ Варна – Сградата. – Градска художествена галерия Варна. [официален сайт], http://varnacityartgallery.com/istoria-sgradata.html (1 май 2020).

41. Димитрова - Рачева, П. Преображенията и преобразованията: VII международно биенале на графиката – Варна ’93. Век 21: либерален седмичник за култура и политика, година IV, № 29. 1993. с.7.

42. Димитрова-Рачева, П. Стоимен Стоилов. С., 1988.

43. Димитрова – Рачева. Тошио Йошизуми – каталог от изложба Варна. Варна, 1998.

44. Димитрова - Рачева, П. Трето биенале на графиката Варна ’85. С., 1985.

45. Добромиров, М. Художествена галерия – Добрич ще представи графика на европейски художници. – Информационна агенция „Добруджа“. [официален сайт], 26 септ. 2017. http://dobrudjabg.com/novina/hudojestvena-galeriq-dobrich-shte-predstavi-grafika-na-evropeiski-hudojnici/35500.  ​​​​ (17 март 2020).

46. Доневска, Б. Българската критика и интерпретацията на националната традиция в изкуството през 60-те години на XX век. – Изкуство и живот. Юбилеен сборник доклади от международна научна конференция в чест на 85-годишнината на Проф. д. изк. Валентин Ангелов. Велико Търново, 2015.

47. Кабакчиева, П. Съсловието – преди и сега. – Изкуство, година XL, № 7, 1990, с. 26-33.

48. Каменова, Д. Многообразието в творбите на младите графици. – Изкуство, година XXV, № 7, 1975, с. 8-13.

49. Киров, М., А. Владимирова, Б. Климентиев, Д. Грозданов, Р. Скорчев, В. Горяйнов, М. Кудрна, Я. Одриски, Б. Брюнксе, Г. Геров. Първо биенале на графиката Варна'81г. Статии, изказвания, материали. - Изкуство, ​​ година XXXII, № 1, 1982, с.2-35.

50. Киров, М., Д. Грозданов, И. Генова, П. Димитрова – Рачева, В. Вълканова, Д. Г. Димитров, М. Гоева, Б. Климентиев, И. Ненов, С. Паскалевски, Б. Стоев. II биенале на графиката – Варна’83. Статии, изказвания, интервюта мнения. ​​ - Изкуство, година XXXIII, № 10, 1983, с. 2 – 40.

51. Киров, М., Ф. Зидаров, Е. Мусакова, Д. Грозданов, Б. Климентиев. Разговор по повод младежката изложба „Авторски отпечатък“. –Изкуство, година XXXVII, № 9, 1987, с. 16-26.

52. Коралова, И. Шипка 6 пак дерзае: Второ международно триенале на графиката София ’98. – Култура, година XLII, № 25 (26 юни 1998), с. 7.

53. Куюмджиева, С. По джапанки в галерията. – Култура. [онлайн списание], 4 септ. 2008. http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/14585 (1 май 2020).

54. Левчев, Владимир. Произведено във фабрика „Вулкан“. - А3 take the art train Бюлетин за служебно ползване. [онлайн списание], 24 ноем. 2010. http://a3.stalker.bg/24_11_2010/page_8.htm ​​ (1 май 2020).

55. ​​ Маразов, И. Изкуството. Проблеми на периода. – Проблеми на изкуството, № 1, 1994, с. 51-53.

56. Мутафчиева, И. <irina_nm@abv.bg>. „Въпроси селектиране“. Персонална комуникация чрез електронно писмо до Румяна Карастамова. 31 май 2019.

57. Николов, Л. Социалната промяна и самочувствието на българските художници, - Изкуство, година XL, № 7, 1990, с. 4-6.

58. Ножарова, В. Криза и потенциал. –Култура, година XLI, № 35 (5 септ. 1997), с. 2.

59. Пейчева, М., С. Аврамова, Т. Гочева. 12 международно биенале на графиката Варна 2003. С., 2003.

60. Петкова. С. Изкуство в капсула. – Култура. [онлайн списание], 24 окт. 2014. http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/22661 ​​ (1 май 2020).

61. Попов, К. Празник на духа: Четвърто международно триенале на графиката – София 2004. – Про & Анти: вестник за пътя на България, година XIV, № 22 (3-9 юли 2004), с. 10.

62. Попов, Ч. Четвърто международно триенале на графиката, София, 2004 г. С., 2004.

63. Попова, Д. Българското като международно: Разговор с Мартин Байенс, Белгия, председател на международното жури на IX биенале на графиката във Варна, с Херман Хеблер, Норвегия – почетен председател и с Тошио Йошизуми – Япония. Култура. 1997. XLI, 34, 29 авг. 1997 г., с. 8.

64. Попова, Д. Как се прави биенале. – Култура, № 15 (15 апр. 1997), с. 9.

65. Попова, Д. Новите форми в българското изкуство през 90-те години. – Проблеми на изкуството, №1, 1998, с. 15-20.

66. Попова, Д. Първо международно триенале на графиката. – Изкуство, година XL, № 22, 1995, с. 6-9.

67. Пощаров, В. Стоимен Стоилов. Варна, 2019.

68. Прашков, К. Бариерите. – Изкуство, година XL, № 7, 1990, с. 17-25.

69. Рожин, А., Р. Бала, Б. Бенев, Д. Вайкова, Х. Нейков, М. Киров. Изказвания от обсъждането на биенале „Варна ‘87“. – Изкуство, година XXXVIII, № 2, 1988, с. 8-20.

70. Руенов, Р. Триенале на графиката София ’98. - Литературен вестник: седмично издание, година VIII, № 25 (1-7 юли 1997), с. 7.

71. Сиракова, З. За 19-тото Международно биенале на графиката, Варна и съвременната графика с членовете на Селекционното жури. -– Арт Диалог ISSN 2367-8801. Интернет списание за култура. [онлайн списание], 7 май 2017. ​​ Начин на достъп (URL): https://artdialog-bg.com

72. Сиракова, З. За носителя на Голямата награда на град Варна, 2016 – проф. Стоимен Стоилов и приноса му към Международното биенале на графиката, Варна. - Арт Диалог. ISSN 2367-8801. Интернет списание за култура. [онлайн списание] 1 май 2020. Начин на достъп (URL): https://artdialog-bg.com

73 Сиракова, З. Изложба „Шедьоври от Фонда на Международното биенале на графиката, Варна“ (100 графични оригинала на художници от България, Европа и света) / Варна – февруари, Велико Търново-март, София – май 2018. – Арт Диалог ISSN 2367-8801. Интернет списание за култура. [онлайн списание] 1 май 2020). Начин на достъп (URL): https://artdialog-bg.com

74 Сиракова, З. Международно биенале на графиката, Варна, 35 години – имена, цифри и оценки. - Арт Диалог ISSN 2367-8801. Интернет списание за култура. [онлайн списание],1 май 2020). Начин на достъп (URL): https://artdialog-bg.com

75. Сиракова, Здравка. Международно биенале на графиката, Варна, 35 години – имена, цифри и оценки. – в: АртДиалог ISSN 2367-8801, 2016, бр. 4. [Интернет списание за култура. [онлайн списание], 21 ноември 2016,. Начин на достъп (URL): https://artdialog-bg.com

76. Спасов, С. Шансовете на биеналето с Николай Николов, художник, главен уредник на VII-то биенале на графиката – Варна’93 и Румен Серафимов, изкуствовед, член на журито, разговаря Спас Спасов. - Изкуство, година XL, № 8, 1994 , с. 11 - 13.

77. Спасова, А. 15-то международно биенале на графиката Варна 2009. Варна, 2009.

78. Спасова, А. 16-то Международно биенале на графиката Варна 2011. С., 2011.

79. Спасова, А. Второ международно триенале на графиката, София, 1998 г. С., 1998.

80. Спасова, А. Осмо международно триенале на графиката, София, 2019. С., 2019.

81. Спасова, А., П. Димитрова – Рачева, М. Ценова – Джурова, Д. Ризова. Пето международно биенале на графиката Варна ’89. С., 1989.

82. Спасова, А., П. Димитрова-Рачева, М. Ценова. Каталог шесто международно биенале на графиката – Варна ’91. С., 1991.

83. Спасова, А., П. Димитрова – Рачева, П. Сарафова. Четвърто международно биенале на графиката Варна ’87. С., 1987.

84. Спасова, А., П. Димитрова – Рачева, Х. Костадинова, М. Чаракчиева. 8-мо Международно биенале на графиката Варна ’95. С., 1995.

85. Спасова, А. Пето международно триенале на графиката, София, 2007 г. С., 2007.

86. Спасова, А. Трето международно триенале на графиката, София, 2001 г. С., 2001.

87. Стефанов, Й. Артсъбитие на годината: Осмо международно биенале на графиката – Варна ’95. – Век 1: либерален седмичник за култура и политика, година VI, № 42 (6-12 дек. 1995), с. 1, 13.

88. Стоев, Б., А. Джурова. Съвременни български графици. С., 1981.

89. Стоянова, Л. В галерията на Българския културен институт в Братислава се откри графичната изложба на изтъкнатия български художник проф. Стоян Стоянов – Течи. – ​​ Министерство на културата на Република България. [официален сайт], 5 дек. 2007. http://mc.government.bg/newsn.php?n=728&i=1 ​​ (27 апр. 2020).

90. Увалиев, Н. Варненското международно биенале на графиката е най-старо в Европа. ­– Паметта на българите. [онлайн списание]. http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:300846 (1 май 2020).

91. Филчев, Буян. Актуален разговор за графиката: действителност, въздействие, съмнения, проекции и перспективи, механизми и посоки. 16 ян. 2020.

92. Христова, Иванка. Какво беше характерно за развитието на културните процеси през 70-те и 80-те години на XX век във Варна. - А3 take the art train Бюлетин за служебно ползване. [онлайн списание], 24 ноем. 2010. http:///a3.stalker.bg/24_11_2010/page_1.htm (28 септ. 2019).

93. Цанев, П. Къде отиват образите? Графичният отпечатък днес от състояние на трансгресия към състояние на неочакваност. – Бюлетин на СБХ, 2020. [онлайн издание], 13 ян. 2020. https://www.sbhart.com/data/kfm/bulletin_2014-2015-2016-2017/Bulletin_1_2020.pdf ​​ (1 май 2020), с. 14-15.

94. Ценова, М. <marieta@justaperfectday.com>. „Международно биенале на графиката, Варна“. Персонална комуникация чрез електронно писмо до Румяна Карастамова. 28 авг. 2019.

95. Цокова, Е. Винцент Хложник. – Изкуство, година XXXIV, № 5, 1984, с. 2-3.

96. Чуховски, П. Графиката на Златка Дъбова. – Изкуство, година XXII, № 3, 1972, с. 11-13.

97. Янева, Д. 17-то международно биенале на графиката Варна 2013. Пловдив, 2013.

98. Янева, Д. 18-то международно биенале на графиката Варна 2015. Пловдив, 2015.

99. Янева, Д. 19-то международно биенале на графиката Варна 2017. Пловдив, 2017.

100. Янева, Д. 20-то международно биенале на графиката Варна 2019. Варна, 2019.

101. Янева, Д., В. Гребенска. Шедьоври от фонда на Международното биенале на графиката Варна. Пловдив, 2018.

102. Янева, Д. Живописна изложба „Фрагменти“ на Венцеслав Антонов в Галерия „Графит“, Варна. – Арт Диалог. Интернет списание за култура. [онлайн списание], 21 ноем. 2016. http://artdialog-bg.com/живописна-изложба-фрагменти-на-ве-2/ ​​ (1 май 2020).

103. Янева, Д., Н. Якимов. Идеята Вулкан. Варна, 2012.

104. Янева, Д. Шедьоври от фонда на Международното биенале на графиката, Варна. Изказвания, дискусии, доклади, кръгла маса. Варна, 2018.

***

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод (стр.3-14)  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

I глава: Създаване на Международното биенале на графиката, Варна (стр.14–39)

II глава: Международно биенале на графиката, Варна – оценка на периода 1983–1980 (стр. 40-76)

III глава: Международно биенале на графиката, Варна – оценка на периода 1991–1999 (стр. 75-127)

IV глава: Международно биенале на графиката, Варна – оценка на периода 2001–2019 (стр. 128-179)

Заключение (стр. 180-182)

Приноси на дисертационния труд (стр. 183–185)

Публикации (стр.186)

Библиография (104 заглавия – стр.187-197)