● Съвременният английски писател Нил Геймън в лекцията си: „Защо бъдещето ни зависи от библиотеките, четенето и мечтите”, отбелязва, че разрастващото се строителство на частни затвори в САЩ се планира по формула, в която основни величини са следните данни: - процентът на децата между 10 и 11 години, които не могат да четат; - процентът на тези от тях, за които четенето не е удоволствие.
● Цивилизация и култура не са идентични понятия, поради което загиналите цивилизации не са една и две и причината е - недостатъчна степен на развитие на културата като цяло. Ще споменем само могъщото в 17-15 век преди новата ера Хедско царство, изчезнало от картата на света няколко века след това. Но то продължава да се споменава, почти 25 века оттогава, само благодарение на хедската литература, която с останалите 6 най-древни литератури и днес се преподава в рамките на дисциплината „Световна литература” в някои реномирани университети в света.
● „Друго бъдеще, освен очертаното от изкуството, човек няма, в противен случай ни очаква миналото – преди всичко политическото, с всички негови масови полицейски прелести. Във всеки случай положението, при което изкуството като цяло и литературата в частност са достояние на малцинството, ми се вижда нездраво и застрашително.“ „… ако избираме нашите властимащи по читателския им опит, а не по политическите им програми, на земята би имало по-малко мъка”. Йосиф Бродский
● Смисълът на живота, освен всичко друго, което сме научили по въпроса от големите мислители – древни или съвременни, се състои и в това - да изживееш собствения си, а не предписан или натрапен живот. Колкото по-богат е естетическият ни опит, толкова по-категоричен е нравственият ни избор, което ни прави свободни.
АртДиалог

Към читателите на АртДиалог
Уважаеми читатели,
• Както е известно, 71 български учени са класирани в първите 2% на най-влиятелните учени в своята сфера в света, като 16 от тях са класирани в топ 1% за цялостен научен принос – сред 9 милиона учени от цял свят, публикуващи в авторитетни списания, включени в глобални дигитални платформи като SCOPUS, EBSCO и др., (изчисляващи ежегодно броя цитирания на всички учени в публикации на техни колеги). Благодарение на което и българските научни и други специализирани списания, и България попадат в топ 2% сред държавите с най-високи научни постижения.
• Тези резултати дължим преди всичко на таланта и работата на българските изследователи, но и на факта, че още през 70^-те години на ХХ век, бюджетът плащаше и скъпите абонаменти за включването на публикациите от повечето списания на БАН и на част от университетите в издаваните от няколко западноевропейски държави, Русия и САЩ – реферативни списания (днес – глобални дигитални платформи). За жалост, поради високата цена – това се правеше само за списанията в областта на селско-стопанските, точните науки, новите технологии, космическите изследвания.
• Първото списание, извън тях, оценено от Редакционните съвети на глобални дигитални платформи, беше интернет списанието за литература и литературна критика – ЛитерНЕТ, дало възможност на публикуващите в него писатели и критици да бъдат представени на чуждестранната публика от цял свят. Резултатите от което през изминалите години са осезаеми.
• Второто списание е АртДиалог, (което е и първото многожанрово), чиито публикации се пре-публикуват в глобалната дигитална платформа - EBSC0, една от най-старите и авторитетни в света. Тъй като публикациите се включват/качват в платформата на EBSCO като – библиографско описание, под което се прикачва публикацията (в pdf формат) във вида, в който тя е достъпна в АртДиалог, при липса на превод на английски език, той не може да бъде добавен допълнително.
• По тази причина, за 6-те броя през 2022 г. на АртДиалог се наложи да осигури: превод на публикациите или подробно резюме на английски език и подробни бележки, в края на всяка публикация (предимно предназначени за чуждестранните експерти и ценители), както и представяне на авторите на английски език.
• Защото ако АртДиалог е общодостъпно, безплатно, но – и независимо списание, то е благодарение на безвъзмездно предоставяните текстове, илюстрации и видео-материали от над 300 творци и изследовавтели от различните жанрове на изкуството, литературата и архитектурата. • Но и защото, представени в превод на чуждестранните читатели, техните публикации със сигурност ще допринесат за авторитета на българското изкуство, но и на България, от което имаме остра нужда.
• Като Ви благодарим за разбирането, че нямате достъп до обявени в съдържанието публикации (поради това, че са качени само на български език и изчакват превода), Ви информираме, че от брой 4// 2023 година този проблем ще бъде решен.
АртДиалог