Изкуство и трансперсонална психология
В публикацията се разглежда инструментариумът
на трансперсоналната психология и приложението
му в арттерапията чрез медиацията на изкуството.
Последователно е потърсена връзката от
филогенетичните предпоставки на
трансперсоналната парадигма към съвременните
теоретични интерпретации и практики. Основният
акцент е поставен на процеса на самооткритие и
самопознание в трите форми на съзнание според
концепта: предличностно, личностно, надличностно.
Ключови думи: трансперсонална психология,
трансперсонални феномени, променени състояния
на съзнанието, надличностен модел.
1. Трансперсонална психология – системна интеграция на наука и традиция
Трансперсоналната психология изучава онези прояви на психическото, които се намират отвъд границата на егоцентричния подход, характерен за другите концепции в психологическата наука. Тя позволява интерпретацията на конвенционални знания, които са добре известни, но традиционно излизат извън пределите на общоприетия анализ на науката.
Към тази категория могат да се отнесат феномени, които се включват в понятието променени състояния на съзнанието, както и анализ на редица религиозни практики, сравнително рядко разглеждани от науката. Като приемник на хуманистичната психология трансперсоналната психология (трансперсонален – надличностен – термин на К. Юнг) постулира феноменологията на съзнанието и холистичния подход, който определя хармоничното развитие на всички аспекти на човешкото съществуване: емоционален, интелектуален, социален, физически, творчески и духовен.
Надличностната теория приема в своя инструментариум рационалните и интуитивните методи на познание, тъй като припознава идеи от философски и духовни практики, създадени във филогенезиса на човечеството. В своята парадигма трансперсоналната психология създава терапевтична рамка с основен акцент върху преживяването на опита (емпирично). Терапевтичните техники позволяват достигане до дълбинните слоеве на психиката, нивелират събитийни процеси с драматични преживявания и завършват проблемните епизоди и интеграцията им по нов, здравословен начин в индивидуалната психика.
Този психологичен поход осигурява развитие на личния потенциал, актуализиране на основните етични ценности, подобряване на самооценката и мотивационните критерии. Предметът на анализ, включен в трансперсоналната психология, позволява интегриране на древните практики на индуизма и будизма, в контекста на които е самопознанието (разликата е в проекцията към божественото при индуизма: Опознай себе си; така ще опознаеш Бога, защото Атман = Азът е частица от Бога), но оставайки извън предмета на традиционната наука, все пак имат доказано положително въздействие върху психическото състояние на хората.
Заедно с това трансперсоналната психология използва и много от напълно актуалните и добре развити психологически теории. Тук могат да се споменат: теорията за рождената травма на О. Ранк, индивидуалната психология на А. Адлер, психологията на телесността на В. Райх, аналитичната психология на К. Г. Юнг, теорията за психосинтеза на Р. Асанджоли и интегралната психология на Кен Уилбър (Friedman, Harris L. (ed.). The Wiley-Blackwell Handbook of Transpersonal Psychology. Wiley-Blackwell, 2013)..
Трансперсоналната психология изследва онези области на човешката психика, които се създават при взаимодействието на различните структурни елементи, както и на различните нива на тези структурни елементи.
По-специално, особен интерес представлява взаимодействието между различните нива на безсъзнателното (често отбелязвано в други области на психологията като предсъзнание), съзнанието и колективното безсъзнателно, отразяващо психологическото състояние на обществото.
В граничните области на тези нива на психиката възникват и се развиват психологически феномени, които могат да имат както позитивно, така и негативно въздействие върху човешката психика и поведенческите прояви. Там могат да бъдат открити както тъмните подбуди, върху които се изграждат асоциалните поведенчески форми, така и областта на творчеството, водещо до създаването на забележими образци на изкуството.
Изследването на тези феномени не е ново за психологическата наука. Както психоанализата, така и когнитивната психология изучават отделни компоненти на тези области с акцент върху елементи на поведенческите, емоционалните или мисловните процеси на психиката, които в най-голяма степен отразяват концептите на тези теории.
Трансперсоналната психология прави опит да примири анализа, направен от другите научни области, като фокусира вниманието върху системния характер на психологическия феномен, който се определя като променено състояние на съзнанието. Това дефиниране предполага качествена промяна на субективните възприятия и различните реакции, промяна на рефлексията на външните събития и факти, настъпващи произволно, без волевото участие на индивида.
За разлика от другите теоретични области на психологическата наука, трансперсоналната психология не само анализира тези феномени, но и ги разглежда като своеобразен резерв, от който психиката черпи потенциал за своето развитие в ситуациите, в които личността не е удовлетворена от съществуващото положение и степен на активност. Използвайки възможностите на психиката, трансперсоналната психология не прилага ресурса за създаване на нещо ново, а обобщава многообразието от знания и опит, натрупани в различни медитативни практики. Тези практики се насочват не към обслужването на култа, а към преодоляване на социални обстоятелства, затрудняващи адаптацията на индивида и неговото развитие като личност.
Трансперсоналната психология използва символните системи като един от основните механизми за моделиране на променените състояния на съзнанието и заедно с това е един от инструментите за позитивно пренасочване на личността.
Причината според нея за значението на символа се състои в това, че той е стимул за сензорните модалности на психиката – от една страна, за съзнанието на човека, а от друга – за дълбинните слоеве на безсъзнателното и несъзнателното.
Обект на изследване за трансперсоналната психология са и дейностите в областта на изкуството, и творческият процес (Ferrer, Jorge N. Participation and the Mystery: Transpersonal Essays in Psychology, Education, and Religion. State University of New York Press, 2017)
2. Изкуството и творчеството като трансперсонални феномени
Дори беглият анализ на данните, които ни предлагат научните изследвания за профила на творческите личности, както и наблюденията върху тяхната дейност, показват, че художественият процес – особено в областта на изобразителното изкуство, може да се определи като явление в трансперсоналната характеристика на психиката.
За аналитичния преглед на този феномен следва да се даде отговор на много въпроси, засягащи артистичната дейност, и по-специално творчеството в сферата на изобразителното изкуство.
Може ли, например, склонността към художествено творчество да се разглежда като генетично заложена способност на човешката психика? Отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен.
Разбира се, упражняването на определено изкуство изисква мотивирана нагласа на човешката психика към подобен вид дейност. Заедно с това няма точни и определени критерии, които да дефинират онзи неврофизиологичен носител, който да се приема в качеството на катализатор на склонността към художествено творчество.
Самият процес на реализация на художественото творчество също носи определен белег на трансперсонален феномен.
Обобщените мнения на много от художниците, както и творците в други области на творчеството, сочат, че създаването на нов образец няма нито чисто когнитивен характер (създаването на образци на художественото творчество не се подчинява на рационални правила), нито характер на чисто емоционален изблик, в резултат на който да се създаде съответно произведение (изводи от изследване на студенти в магистърската програма Психология на творчеството – 2014–2020 г. в НХА).
Много от творците посочват, че творческият импулс не може да се осъзнае. В повечето случаи е продиктуван от вътрешен мотив, който не подлежи на определяне и подробен отчет.
Процесът на създаване на художествена творба не може да бъде и систематизиран (въпреки че се правят подобни опити). Възниква спонтанно, неочаквано и непредсказуемо, като често е с неясни за самия творец процеси, които в определен момент отключват готовност за работа.
Развитието на описаната активност в творческия процес има всички характерни белези на променено състояние на съзнанието.
Във въображението на твореца често се създават образи, които нито е имал възможността да наблюдава, нито са възможни поради обективни причини. Това може да се открие в мнението за собственото творчество на художници като Вито Акончи, чиито манипулации с тялото и формите, които представя, не могат да намерят израз в друг, по-рационален свят, който да бъде извън техните творби. Дори малък елемент от бита или околната среда може да отключи потока от мисли и вдъхновение, които да се изразят в непринуден, естествен процес на творческа дейност. Ако концептуалното изкуство не се беше появило, нямаше да има място за мен. Да влезеш, е възможно само в определено време и в определен контекст. Не можех да рисувам, не можех да строя, но щом някой каза „концептуално изкуство”, си помислих, че може би мога да правя това; имам идеи, има място за мен ( Вито Акончи, МоМА, 2016).
Можем да го наблюдаваме, например, в серията Пепелник и Картини и скулптури от мухи на Деймиън Хърст. Един малък детайл отключва и може да бъде крайъгълният камък, около който да се създаде цяла серия от визуални обекти на изкуството.
Външният наблюдател може да смята избора на този детайл за случаен, но всъщност мисловният процес на твореца отдавна го е възприел, а отделните нива на психиката са го преработвали, за да се превърне в крайна сметка в основен елемент в творчеството и да доведе до преекспониране във визуалните медии.
В процеса на реализация на творческите си планове творецът често губи реална представа за рационалните елементи: време, психологическо и физическо натоварване, форми на социални контакти. Това е един от характерните признаци на промененото състояние на съзнанието на твореца (Anderson, R., Braud, W. Transforming Self and Others through Research: Transpersonal Research Methods and Skills for the Human Sciences and Humanities. State University of New York, 2011.)
Заедно с това при нагласата за творчество и неговите реални стимули има различни компоненти на колективното безсъзнателно. Те мотивират твореца към търсене на автентично изразяване на тези нагласи с особен акцент и специфични изразни средства, които за другите хора остават като загадка и/или откритие. Посочените особености маркират художествените обекти към образците на трансперсоналните феномени, които изискват допълнително изучаване и установяване на закономерности в тяхното проявление.
На свой ред, след като създаването на образци на визуалното изкуство може да се причисли към феномените на трансперсоналната психология, закономерностите и нейните психологически преноси могат да бъдат приложени в широкия диапазон от арттерапевтични практики
3. Практически аспекти на трансперсоналната психология в арттерапията
Една от особеностите на трансперсоналната арттерапия се състои в това, че тя в сравнително по-голяма степен от останалите парадигми на арттерапията поставя акцент върху работата с колективното, а не толкова с личното безсъзнателно. Изражението на тази особеност е както в целите и задачите, така и в практическото използване на терапевтичните методи.
От гледна точка на практическата реализация трансперсоналният подход е ориентиран към възможността клиентът да изживее определено пътешествие към най-дълбинните нива на своята психика. Тя не е ориентирана към идентифицирането на актуалните за определен период от време психологически проблеми, а по-скоро към промяна на модела, в който клиента е включен и като личност, и като единица от пространството и времето. Такова пътешествие позволява да се преоценят екзистенциални избори и конкретни поведенчески модели, които следва.
Клиентът се потапя в свой, специфичен вътрешен свят, свободен от въздействието на съществуващите норми и ограничения. Той може да го реконструира по начин, в който са разрешени и прояви на различни импулси (недопустими до този момент), които не може да прояви поради социални или личностни ограничения. В този свят са приемливи всички елементи както на личното, така и на колективно безсъзнателното, подлежащи на трансформация и преобразуване, които клиентът счита за подходящи.
Основните области, върху които се концентрира трансперсоналната арттерапия, са диспозиционните характеристики и придобиването или развитието на трансперсоналния опит.
Изследването на собствената личност трябва да започне още от пренаталния период. Това е свързано с отговора на въпросите:
Защо се родих в това време?
Защо там, където се родих?
Защо се появих в това семейство?
Съсредоточаването върху генезиса на личността не може да даде ясни и отчетливи отговори (образи). Те ще имат размит, замъглен характер, но заедно с това ще дадат възможност да се намери основата, върху която се изгражда биографичната история на личността.
Подобно изследване се прави в следващия етап от работата с трансперсонална арттерапия, при който се наблюдават всички аспекти на събитията от живота на клиента, но не в хронологично подредена периодизация, а в рамките на конфигурация, актуална за неговия вътрешен свят.
Тя може да се различава най-вече с наличието на незначителни за външния наблюдател факти: отделни образи или техни елементи, усещания, чувство за психологически климат и други.
Клиентът следва да усети в преживяването (наблюдава или участва в ролево изпълнение) различния смисъл от биографичния сюжет, нова възможност за определяне на мястото в цялостния свят, във Вселената такава, каквато я възприема.
Създаването на трансперсоналния опит или неговото развитие е обвързан с усилията да се установи връзка със самопознанието, самоопределянето и реалната самооценка. Тези процеси формират динамичен, реален Аз-образ, а полученият опит се синхронизира със значимите за него архетипи: личното и обективно съществуващото в неговия живот (Shorrock, Andrew. The Transpersonal in Psychology, Psychotherapy and Counselling. Palgrave Macmillan UK, 2008.)
В частност, в затвореното, лично пространство на своето съзнание той следва да отвори защитена и позитивно заредена зона, в която се обединява минало, настояще и бъдеще.
Практическите аспекти на използването на трансперсоналната психология в арттерапията предполагат работа с колективното безсъзнателно. Използваните техники в сесиите са комбинация от медитативни, интерактивни практики. Това предполага включването на различни похвати от митологията, елементи на фолклора, изработване на маски, нейрографика (цветосбъдване на нова реалност), фрактално рисуване и др.
Друга посока на развитие в трансперсоналния подход е работата не само с пространството, но и с времето. Използват се мандала-терапии, при които се създава колело на времето; идеята е клиентът да намери и да създаде за себе си хармонично и сензитивно място в серия от различни провокативни форми, цветови композиции и елементи.
Интересна част от практиката е интеграцията с природата, като дейност от трансперсоналната арттерапия, предполагаща активно използване на различни формати на ландшафтното изкуство и създаване на композиции в природната среда.
Конкретните технически средства зависят от желанието и подготовката на клиента и готовността му да се потопи в дълбините на собствената си психика.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Anderson, R., Braud, W. Transforming Self and Others through Research: Transpersonal Research Methods and Skills for the Human Sciences and Humanities. State University of New York, 2011.
2. Ferrer, Jorge N. Participation and the Mystery: Transpersonal Essays in Psychology, Education, and Religion. State University of New York Press, 2017.
3. Friedman, Harris L. (ed.). The Wiley-Blackwell Handbook of Transpersonal Psychology. Wiley-Blackwell, 2013.
4. Shorrock, Andrew. The Transpersonal in Psychology, Psychotherapy and Counselling. Palgrave Macmillan UK, 2008
• • •
ART AND TRANSPERSONAL PSYCHOLOGY
Assoc. Dr. Roumiana Pankova – National Academy of Art, Sofia
Abstract: The article discusses the toolkit of transpersonal psychology and its application in art therapy through the mediation of art. The connection from the phylogenetic prerequisites of the transpersonal paradigm to contemporary theoretical interpretations and practices is consistently sought. The main emphasis is placed on the process of self-discovery and self-knowledge in the three forms of consciousness according to the concept: prepersonal, personal, suprapersonal.
Keywords: transpersonal psychology, transpersonal phenomena, altered states of consciousness, suprapersonal model.
Transpersonal Psychology – Systematic Integration of Science and Tradition
Transpersonal psychology studies those manifestations of the psychic that lie beyond the egocentric boundary typical of other concepts in psychological science. It allows for the interpretation of conventional knowledge that is well known and traditionally goes beyond the limits of conventional scientific analysis.
This category includes phenomena that are included in the concept of altered states of the consciousness, as well as analysis of a number of religious practices, relatively rarely considered by science. As successor to humanistic psychology, transpersonal psychology (transpersonal - suprapersonal – a C. Jung term) postulates the phenomenology of the consciousness and the holistic approach that defines the harmonious development of all aspects of human existence: emotional, intellectual, social, physical, creative and spiritual.
The suprapersonal theory adopts rational and intuitive methods of cognition in its toolkit as it recognizes ideas from philosophical and spiritual practices created in the phylogenesis of humanity. Within its paradigm, transpersonal psychology establishes a therapeutic framework with a primary focus on passed through experience (empirically). Therapeutic techniques allow for accessing the deep layers of the psyche, levelling event processes with dramatic experiences, and completing problematic episodes and their integration in a new, healthy way in the individual psyche.
This psychological march ensures progression of the personal potential, updating the basic ethical values, improvement of the self-esteem and motivational criteria. The subject of analysis included in the transpersonal psychology allows for the integration of the ancient practices of Hinduism and Buddhism, in the context of which stands self-knowledge (the difference is in the projection to the divine of Hinduism: Know thyself if you wish to know God, because Atman = the I-self is a particle of God), but remaining beside the subject of traditional science, they still have a proven positive impact on the psychological state of people.
Along with this, transpersonal psychology also uses of many of the entirely present and well developed psychological theories. Here we can mention: O. Rank's birth trauma theory, A. Adler's individual psychology, W. Reich's corporeality psychology, C. G. Jung's analytical psychology, R. Assangoli's psychosynthesis theory and the integral psychology of Ken Wilber.
Transpersonal psychology explores those areas of the human psyche that are created in the interaction of various structural elements as well as at the different levels of these structural elements.
In particular, of special interest is the interaction between the different levels of the unconsciousness (often noted in other areas of psychology as the preconsciousness), the consciousness and the collective unconsciousness, reflecting the psychological state of society.
Psychological phenomena arise and develop in the border fields of these levels of the psyche, which can have both positive and negative effects on the human psyche and behavioural manifestations. Both the dark urges upon which the antisocial behavioural forms have been erected and the field of creativity leading to the creation of notable examples of art, can be found there.
The research into these phenomena is not new to the science of psychological. Both psychoanalysis and cognitive psychology study distinct components of these domains with an emphasis on elements of the behavioural, emotional, or thought processes of the psyche that most closely reflect the concepts of these theories.
Transpersonal psychology attempts to reconcile the analysis made by other scientific fields by focusing attention on the systematic nature of the psychological phenomenon, which is defined as an altered state of consciousness. This definition implies a qualitative change of subjective perceptions and the various reactions, a change in the reflex to external events and facts occurring arbitrarily, without the volitional participation of the individual.
Unlike other theoretical fields of psychological science, transpersonal psychology not only analyses these phenomena, but also considers them as a kind of reserve from which the psyche draws upon for potential for its development in situations where the personality is not satisfied with the existing situation and the degree of activity. Using the potentials of the psyche, transpersonal psychology does not apply the resource to create something new, but generalizes the diversity of the knowledge and experience accumulated in various meditative practices. These practices do not aim at serving the cult, but at overcoming social circumstances that hinder the individual's adaptation and development as a person.
Transpersonal psychology makes use of symbolic systems as one of the primary mechanisms for modelling the altered states of consciousness, and along with this, is one of the tools for positive personality redirection.
According to it, the reason why the symbol is important is that it is a stimulus for the sensory modalities of the psyche - on the one hand, for the consciousness of the person, and on the other hand, for the deep layers of the unconsciousness and unawareness.
The object of study for transpersonal psychology are both the activities in the field of art and the creative process (Ferrer, Jorge N. Participation and the Mystery: Transpersonal Essays in Psychology, Education, and Religion. State University of New York Press, 2017)..
2. Art and Creativity as Transpersonal Phenomena
Even a vague analysis of the data offered us by scientific research on the profile of artistic personalities, as well as the observations on their activity, indicate that the artistic process - especially in the field of fine art, can be defined as a phenomenon in the transpersonal characteristic of the psyche.
For the analytical review of this phenomenon, many questions concerning the artistic activity, and in particular creativity in the field of fine arts, should be answered.
For example, can the tendency towards artistic creativity be seen as a genetically innate ability of the human psyche? The answer to this question cannot be unambiguous.
Certainly, the pursuit of a particular art requires a motivated disposition of the human psyche towards such kind of activity. At the same time, there are no precise and definite criteria, which define that neurophysiological medium that can be accepted as a catalyst of the inclination to artistic creativity.
The very process of implementation of artistic creation also bears a certain mark of transpersonal phenomenon.
The summarized opinions of many artists, as well as artists from other fields of creativity, indicate that the creation of a new pattern has neither a purely cognitive character (the creation of exemplars of artistic creativity does not obey rational rules), nor the character of a purely emotional outburst, resulting in the creation of a corresponding work (conclusions from a study of students in the Master's Psychology of Creativity Program - 2014-2020 at the National Academy of Art).
Many artists point out that the creative impulse cannot be distinguished. In most cases, it is driven by an inner motive that is not subject to determination and detailed account.
The process of creating a work of art cannot be systematized either (although such attempts are being made). It arises spontaneously, unexpectedly and unpredictably, often with processes that are obscure to the artist himself, which at a certain point unleashes a desire for work.
The development of the described activity in the creative process has all the characteristic marks of an altered state of consciousness.
In the imagination of the artist, images are often created, which he has neither had the opportunity to observe, nor for objective reasons were they possible. This can be found in the opinion of the own work of artists, such as Vito Acconci, whose manipulations with the body and forms presented, cannot find expression in another, more rational world outside their works. Even a small element of everyday life or the environment can unleash a flow of thoughts and inspiration that express themselves in a casual, natural process of creative activity. If conceptual art hadn't come along, there wouldn’t have been room for me. Entering it is only possible at a certain time and in a certain context. I couldn't draw, I couldn't build, but as soon as someone said "conceptual art" I thought maybe I can do this; I have ideas, there is room for me (Vito Acconci, MoMA, 2016).
This can be observed, for example, in Damien Hirst's Ashtray and Paintings and Fly Sculptures series. One small detail unlocks and can be the cornerstone around which entire series of visual art objects are created.
The outside observer may consider the choice of this detail to be random, but in fact the thought process of the artist has long since adopted it, and the different levels of the psyche have reworked it to eventually become a core element in the work and lead to its overexposure in visual media.
In the course of implementation of his creative plans, the artist often loses true awareness of the rational elements: time, psychological and physical load, forms of social contacts. This is one of the signs typical of the altered state of mind of the artist .
Along with this, there are different components of the collective unconsciousness present when tuning the attitude to creativity and its real stimuli. They motivate the artist to seek authentic expression of these attitudes with particular emphasis and specific means of expression which to other people remain a mystery and/or a discovery. The aforementioned peculiarities mark the artistic objects as samples of transpersonal phenomena, which require additional study and establishment of regularities in their manifestation.
In turn, since the creation of samples of visual art can be attributed to the phenomena of transpersonal psychology, the regularities and its psychological transferences can be applied to the wide range of art therapy practices.
3. Practical Aspects of Transpersonal Psychology in Art Therapy
One of the features of transpersonal art therapy is, that to a relatively greater extent than other art therapy paradigms, it emphasizes working with the collective rather than the personal unconsciousness. The expression of this feature is both in the aims and objectives as well as in the practical use of therapeutic methods.
From the point of view of practical implementation, the transpersonal approach is oriented towards the opportunity of the client to experience a certain journey to the deepest levels of his psyche. It is not oriented towards the identification of current psychological problems of a certain period of time, but rather towards a change of the model in which the client is included both as a person and as a unit of space and time. Such a journey allows one to re-evaluate existential choices and the particular behavioural patterns that follow.
The client is immersed in his own specific inner world, free from the influence of the acting norms and constraints. It can be reconstructed in a way in which different impulses (previously inadmissible) are allowed to be manifested, which he cannot manifest due to social or personal limitations. All elements of both the personal and the collective unconsciousness are admissible in this world, subject to transformation and conversion, as the client deems appropriate.
The main fields that transpersonal art therapy focuses on are the dispositional characteristics and the acquisition or development of transpersonal experience.
The exploration of one's own personality must begin from the prenatal period. This is related to answering the questions:
Why was I born at this time?
Why was I born there, where I was born?
Why did I appear in this family?
Focusing on the genesis of personality cannot provide clear and distinct answers (images). They will have a misty, blurred character, but along with this will make it possible to find the foundation on which the biographical history of the individual was built.
Similar research exploration is done at the next stage of work with transpersonal art therapy, where all aspects of the events of the client's life are observed, but not in a chronologically ordered periodization, but within a configuration relevant to his inner world.
It can differ mostly by the presence of insignificant to the external observer facts: individual images or their elements, sensations, a sense of psychological climate, etc.
During the experience the client should feel (observe or participate in a role-game) a different meaning from the biographical plot, a new opportunity to determine the place in the overall world, in the Universe as he perceives it.
The creation of the transpersonal experience or its development is bound by the efforts to establish a connection with self-knowledge, self-determination, and real self-evaluation. These processes form a dynamic, true Self-model, and the resulting experience is synchronized with its significant archetypes: the personal and those objectively existing in his life ( Shorrock, Andrew. The Transpersonal in Psychology, Psychotherapy and Counselling. Palgrave Macmillan UK, 2008).
In particular, in the closed, private space of his consciousness he should unveil a protected and positively charged zone in which past, present and future are united.
The practical aspects of using transpersonal psychology in art therapy involve working with the collective unconsciousness. The techniques used in the sessions are a combination of meditative, interactive practices. This involves the incorporation of various concepts from mythology, elements of folklore, mask making, neurography (colouring in a new reality), fractal drawing, etc.
Another direction of development in the transpersonal approach is working not only with space but also with time. Mandala therapies are used where a wheel of time is created; the idea is for the client to find and create for himself a harmonious and sensual place in a series of different provocative shapes, colour compositions and elements.
An interesting part of the practice is the integration with nature as an activity of the transpersonal art therapy, involving the active use of different formats of landscape art and the creation of compositions in the natural environment.
The specific technical tools depend on the client's desire and preparation and his readiness to delve into the depths of their own psyche.
BIBLIOGRAPHY
1. Anderson, R., Braud, W. Transforming Self and Others through Research: Transpersonal Research Methods and Skills for the Human Sciences and Humanities. State University of New York, 2011.
2. Ferrer, Jorge N. Participation and the Mystery: Transpersonal Essays in Psychology, Education, and Religion. State University of New York Press, 2017.
3. Friedman, Harris L. (ed.). The Wiley-Blackwell Handbook of Transpersonal Psychology. Wiley-Blackwell, 2013.
4. Shorrock, Andrew. The Transpersonal in Psychology, Psychotherapy and Counselling. Palgrave Macmillan UK, 2008.