За 19-тото Международно биенале на графиката, Варна и съвременната графика с членовете на Селекционното жури
Селекционно жури: доц. Димо Колибаров, график, преподавател по графика в Националната художествена академия, председател, Венцеслав Антонов, график, директор на Биеналето, доц. д-р Деница Янева, график, преподавател по графика във Великотърновския университет, Албена Спасова, преподавател в Националната художествена академия, София и Емануела Ковач, график, хоноруван преподавател по графика в Националната художествена академия, София
Селекционното жури - доц. Димо Колибаров, Емануела Ковач, Албена Спасова, Венцеслав Антонов и доц.д-р Деница Янева
Недялко Кръстев фотографира допуснатите за участие графики от Селекционното жури за Каталога на 19-тото Биенале
● Началото: След провеждането през 1979 г. на национална изложба на българската графика във Варна, през 1981 г. бе открита първата изложба на Международното биенале на графиката, Варна – международен конкурс на графични творби, провеждащ се веднъж на 2 години., Цифрите за който и да е форум в изкуството не са основен показател, но експозицията още на Първото биенале преди 38 години включваше около 600 творби на 138 художника, от които 98 български и 39 чуждестранни от 16 държави от 3 континента. За участие в последното, 19-то Биенале през 2017 г. кандидатстваха
няколкостотин творби, от които Селекционното жури одобри за екпозицията 475 творби на 350 художника, от които 85 български и 263 чуждестранни от 57 държави от 6 континента.
●Приносите: Варненското международно биенале промени българското графично изкуство и повлия и на изобразителното ни изкуство, защото непрекъснатото състезание с върховите постижения в света ускоряват развитието. Промениха се критериите за оценка, което се отрази и на преподаването и на резултатите. Доказателство за това е, че средната възраст на половината селекционирани от журито графични творби за включване в експозицията още на 5-тото Биенале бяха на автори под 40 години, а в началото на 90-те години за участието в Биеналето се класираха не само току-що дипломирали се художници, а и студенти по графика. Каталозите, издавани за всяко Биенале са не просто представяне и документиране на поредната му мащабна експозиция - те са свидетелство и за нивото на българското графично изкуство, съпоставено с водещите графични школи в света към съответната година и „открит лист“ за всеки български и чуждестранен график, фигуриращ в каталог на Варненското биенале пред всяка галерия по света.
●Въпросите към членовете на Селекционното жури: Четирима от вас са графици и всички в съответни години сте кандидатствали за първи път с творби за участие в експозиция на Биеналето. Сега, като членове на Селекционното жури вие решавате един от най-важните въпроси - кои от кандидатстващите творби имат качествата да бъдат включени и кои отпадат и трябва да бъдат върнати на авторите им. Въпросите ми към вас – какво е личното ви усещане за Биеналето в двете позиции, които сте имали през годините, каква е оценката ви за Биеналето и развитието му като форум за графични творби, както и – каква е преценката ви за творбите, кандидатстващи в 19-тото Биенале и разбира се – как са се представили младите български графици, защото те са бъдещето на българското графично изкуство, както и бъдещето на Биеналето.
Тъй като експозицията ще бъде достъпна от 11 август до края на месец септември 2017 г., надявам се тя да заинтригува медиите и художествената критика, защото и графиката, и Биеналето не се радват на особено внимание от тяхна страна. А би трябвало, поне у нас, да бъде точно обратното, след като Варненското биенале е признато за най-престижната конкурсна периодична изложба на творби, изпълнени в класическите графични техники, а българските графици - за едни от най-добрите в света. Това се дължи, освен на добрата им подготовка и техните лични качества и талант, и на Международното биенале на графиката, Варна.
Доц. Димо Колибаров: Бях съвсем малко момче, когато този форум зае своето място в художествения живот на страната, но понеже вече бях избрал своя път – да се занимавам с рисуване, тогава можех да го свързвам само с моите мечти. Днес вече съм с прошарена брада, но, слава богу, Международното биенале на графиката, Варна продължава да съществува. Нещо повече – с годините то се превърна в институция, защото много млади автори, търсещи своето място под слънцето, проходиха именно оттук, от Варненското биенале и днес са изключително големи имена в световното изобразително изкуство. Казвам изобразително изкуство, защото на Биеналето участват художници, които освен графици са и живописци. От самото начало в Биеналето участват цели школи – на чехите, поляците, словаците, японците. Благодарение на Биеналето много от големите имена от тези школи имат свои последователи в световен план. Варненското биенале се превърна в институция и защото е един своеобразен ретранслатор на изкуство и култура с изключително голяма продължителност във времето. Като художник и като преподавател в Художествената академия - две тясно свързани професии, наблюдавайки развитието на младите български графици, които се явяват на Варненското биенале, както и на други конкурсни форуми, мога с радост и задоволство да отбележа, че сме свидетели на вълна от млади автори, които достойно защитават името на българската школа. Понятието „школа“ за България аз винаги слагам в кавички, защото не създаването на последователи е нашата грижа, а подпомагане изграждането на индивидуалности. Тоест – младите да развият индивидуалното и неповторимото от своя талант.
На това Биенале отново прави впечатление масовото участие – получени са няколкостотин творби от 350 графици от 57 държави. Когато бъдат експонирани, оценката може да бъде по-изчерпателна, но отсега мога да кажа - впечатляващо добри са китайските графиците както винаги - и поляците. На тазгодишното издание на Биеналето масовостта на участието на Турция е подплатено и с доста качество. С удоволствие отбелязвам и творбите на българските графици, които не се страхуват от големите формати. С техническите си умения те могат да си позволят да изявяват идеите си по един мащабен начин, което неминуемо ги откроява.
Международното биенале на графиката,Варна, мисля, че остана второто по възраст биенале в Европа. Съществуваха много интересни биеналета, които за съжаление изчезнаха от картата на графичните конкурсни изложби - или се трансформираха в нещо различно. Затова не без чувство на гордост мога да кажа, че Варненското биенале устоя и натрупа една завидна биография от имена на автори, които са фактор в световното изобразително изкуство.
Емануела Ковач: Графиката, както е известно, до известна степен остава в сянката на другите жанрове в изобразителното изкуство. Тя не е толкова позната на публиката. Затова форуми като Биеналето оценявам за много важни, защото на тях се представят творби на графици от цял свят – важно както за нас, графиците, така и за аудиторията, която получава представа за възможностите на графичното изкуство и на постиженията в него. Организирането на такъв форум изисква, бих казала, възрожденски качества, а за поддържане на равнището му е необходим и висок професионализъм.
Аз научих за Биеналето като студентка в Академията и започнах да участвам в него. През 2009 г. получих една от наградите на Биеналето, а от следващото участвам като член на Селекционното жури. Това ти дава шанса да се докоснеш до творбите в буквалния смисъл на думата, което за графичното изкуство е особено важно. Така имам възможност да се запозная отблизо с добрите и не чак толкова добри постижения на колегите. Сравнени с най-добрите чуждестранните художници, смятам, че нивото на българските автори е доста високо, в това число и на младите ни графици.
За нас, графиците, Варненското биенале е много важно събитие, защото ни дава възможност за изява и за сравнение с колегите от водещите държави в графичното изкуство в света. То дава възможност за съизмерване спрямо световните тенденции и световния елит в графиката. Участвала съм и в други конкурсни международни графични изложби и твърдя, че малко от тях са на такова високо ниво. Варненското биенале трябва да се подкрепя и популяризира, защото най-голямото му достойнство е, че стимулира развитието на българската графика. Можем само да си пожелаем Биеналето да продължи да съществува във времето и да се развива.
Въпрос: Що се отнася до отношението към графичното изкуство, поне от страна на критиката - никога няма да разбера подценяването му. Най-малкото заради това, че създаването на графична творба, освен всичко друго, е и тежък физически труд. Изчислявала съм, например, тъй като литографския камък тежи 50-100 килограма за средните и големи формати и се мести няколко пъти от място на място за всеки един цвят, че за една 5 цветна литографска творба, през ръцете на графика са преминали от един до няколко тона.
Емануела Ковач: На фона на всичко необходимо за създаването на една графична творба като знания, умения, мисъл, емоция, тоновете тежести са най-малкото, което отличава графиката от останалите жанрове.
Димо Колибаров: Има едно погрешно впечатление у публиката за графиката като за по-нисък клас изобразително изкуство. Този проблем на публиката е всъщност наш проблем, на графиците, които с неразбираем за мен аристократизъм не предприемаме нищо, за да стопим бариерата между нас и нея. Мисля, че ако отворим вратите към „кухнята“, към ателието, и хората получат нужните впечатления и познания как се създава една графична творба, те ще бъдат по-подготвени да възприемат това изкуство и графиката ще бъде ценена много повече. Трябва да мислим за прояви, имащи за цел просвещаване на публиката чрез демонстрации на процеса на създаване на една графична творба.
Албена Спасова: Иначе казано - проблемът за комуникацията. Трудна задача за всеки форум в културата, особено в графичното изкуство. Поради много дългата си история, означаваща и натрупвания в посока култивиране на аудитория, Варненското биенале има уникалния шанс да го постигне и да има още по-дълга история. Не само поради конкурсния си характер, но и защото не е без значение дали една изложба е национална или представя творби от 57 държави. Такъв интерес на водещи графици за участие в Биеналето сам по себе си е резултат. Затова смятам, че за Биеналето на графиката, което е и един от символите на културата на Варна, бариерите би трябвало да са по-лесно преодолими.
Трудно е непосредствено след журирането да се даде оценка на допуснатите творби за участие спрямо експозициите от предходни години, а и това не е най-важното. Всеки форум в културата има силни години и периоди на спадове, но е показателно, че до последния момент пристигат графични творби от цял свят за участие в Биеналето. Резултатът от политиката и цялостната работа на организаторите на Биеналето в годините е видим. Изключителните характеристики на Биеналето в комплекс - провеждането му в град с огромен поток български и чуждестранни гости по време на откриването му дават възможност за разнообразни инициативи за публиката. Варненското биенале има и изключителното предимство, че разполага със собствен богат Фонд от откупени творби на участници в него – български и чуждестранни графици. Едва ли има друго подобно пространство у нас – духовно или материално, в което да се съдържат такива образци на графичното изкуство от цял свят. Този фонд трябва да бъде показван периодично и не само във Варна, което е важно не само за публиката – култивирана или абсолютно недокосната до момента, но и за младите художници, които могат да проследят как се е развивало графичното изкуство.
Време да бъдат извадени шедьоврите от фонда на Биеналето и да бъдат показани и тогава ще може да се проследи как се е развивала във времето българската, европейската, световната графика. Представянето и коментирането на тези стойности е изключително важно за Биеналето и за развитието на графичното изкуство.
Всички предпоставки за успешна работа на Биеналето са налице, друг въпрос е – организаторите и ние като временни участници в процеса, в който след нас ще има други, както е имало и преди нас, ще успеем ли да ги използваме по най-добрия начин за развитието на Биеналето.
Мисля, че бихме могли да направим немалко за привличане на публика от страната специално за Биеналето, както и от средните и висши училища по изкуствата и особено тези по изобразително изкуство. За тях трябва да има един специализиран тур, в който директорът на Биеналето да представи експозицията, както и избрани творби от Фонда, които те няма къде да видят на друго място. Сияйното море, месец август и едно голямо международно културно събитие могат да работят комплексно за привличане на публика, това число и чуждестранна, която да идва специално за Биеналето, допринасяйки за развитие на туризма на Варна.
Представянето, отразяването и обсъждането на творби от Фонда са историята на Биеналето, но те най-добре биха работили и за неговото бъдеще.
Венцеслав Антонов: Стартирането на Биеналето беше продължителен и нелек процес, защото беше трудно то да бъде включено в списъка на вече утвърдили се други международни събития у нас за да му бъде осигурено финансиране. Не по-маловажен фактор беше и страхът, че излагането на творби от цял свят е вид идеологическа провокация. Българската графика беше добра, но подчертано класическа и по форма, и по дух, докато чуждестранните графици търсеха новото без всякакви ограничения и създаваха нещо различно и често – много впечатляващо.
Но ако в началото Биеналето имаше едни трудности, в днешно време те, макар и от друг характер, са не по-малки, защото тогава във финансирането на Биеналето участваха и Министерството на културата, и Съюзът на българските художници. Затова през първите 10 години наградите на Биеналето за участниците бяха многократно повече – 12 за българските и 12 награди за чуждестранните участници. Средствата за журиране бяха достатъчно, за да работят двете журита – селекционното и международното за наградите толкова време, колкото е необходимо, а не в сроковете, в които се налага да работим в последните години.
Това, което днес особено се чувства като липса е, че в първите години имаше обсъждане на експозициите на Биеналето, на което изкуствоведи, преподаватели по графика анализираха творбите.
Албена Спасова: Това е необходимо, освен на графиците и на Биеналето като форум, и на публиката и на художествената критика.
Венцислав Антонов: Освен това, в първите 10 години се правеха сериозни откупки от експозицията на Биеналето, благодарение на което се създаде Фондът му от графични творби. Тъй като финансирането на Биеналето от години се осъществява само от Община Варна, днес не можем да си позволим откупки. Интересът от страна на графиците към един форум като Биеналето, както знаем, зависи и от шанса твоя творба, ако не бъде наградена, да бъде откупена и да остане във Фонда му. Затова
фактът, че интересът към Биеналето от страна на графици от цял свят не е спаднал, оценяваме като най-важен резултат от работата си. Не по-малък резултат за нас е и това, че устояхме на опасността да променим характера на Биеналето. За разлика от други утвърдени стари и големи биеналета, които разводниха експозициите си с творби, изпълнени с възможностите на новите технологии, ние продължаваме да бъде форум за традиционните, класическите графични техники, тоест – на авторската графика, а не на компютърните технологии.
Доц. д-р Деница Янева: Тъй като съм работила с архива на Биеналето, отнасящ се до обсъжданията на експозициите, мисля, че анализите, изказванията и оценките на експозициите през годините трябва да получат публичност, защото са изключително интересни. За жалост това е правено само за първите 5 изложби на Биеналето, тоест за първите 10 години.
Като варненка съм имала шанса за първи път да видя Биеналето още като дете. По-късно, като ученичка, имах възможността на едно от изданията да бъда сред асистентите, които показваха графичните творби на членовете на Селекционното жури. Както каза Емануела Ковач, усещането е страхотно, защото имаш възможност да се докоснеш до оригиналите. Тогава в журито преобладаваха изкуствоведи. Въпреки че по това време не бях професионалист, още тогава у мен се оформи усещането, че в него превес трябва да имат графиците, защото, въпреки че имам докторска степен по изкуствознание, ако не съм график, нямаше да имам нужните познания, за да имам критерии за верни решения.
Следя развитието на Биеналето от самото начало и се присъединявам към становището на Венцеслав Антонов, че то не пое по лекия път, по който тръгнаха повечето чуждестранни форуми – да дадат място на новите технологии, навлезли в графичното изкуство. Намирам, че най-голямото постижение на Варненското биенале е, че то остана вярно на замисъла на създателите си – да бъде форум с конкурсен характер на творци, които работят в класическите графични техники.
Искам да подчертая и още една голяма заслуга на Биеналето. Подобни форуми, когато аз бях студентка като че ли бяха затворени за нас. А студентите са търсещите, те са, ако мога така да се изразя, завоеватели, те са бъдещето на графиката. Може би това е професионална деформация, но ние живеем за тези студенти и те трябва да имат сцена за изява и реализация. Всеки един форум е място за проверка на възможностите, на качествата, на съпоставка с колегите, с майсторите. Когато човек сам види творбите си отстрани, но наред с тези на други автори – в експозиция или дори само в каталог, резултатът е ясен. Понеже като варненка имах повече време от останалите членове на журито да се запозная с пристигналите творби смятам, че експозицията ще бъде много силна и достойна за форум като Биеналето. Затова очаквам експонирането на творбите, включени в 19-тото Биенале с нетърпение.
Венцислав Антонов: За ролята на Биеналето в развитието на графичното изкуство у нас – когато аз бях студент в края на 60-те години, рисунка с перо или въглен минаваше за графика. Такова беше разбирането на публиката. Въпреки добрите графици, които и тогава имахме, творбите задължително бяха фигурални, обикновено черно-бели, доста сходни и като техника, и като внушение. Биеналето промени всичко това. Нещо повече - българските графици оттогава участват в най-престижните графични форуми в света и се възприемат като едни от най-добрите. За това развитие на българската графика трябва да се благодари на Биеналето. А за Биеналето, както е известно най-вече трябва да се благодари на основния му организатор и първи директор Стоимен Стоилов, днес професор, и на подкрепата от страна на отговарящия за графиката в Съюза на българските художници - проф.Христо Нейков.
За младите ни автори – смятам, че студентите ни по графика са много добре подготвени и завършват следването си на добро професионално ниво. И в Академията, и във Великотърновския университет, тези специалности запазиха равнището на подготовка. Разбира се личностните качества и характерът са определящи за да станеш график, но те не са достатъчни за постигането на добър резултат, ако не си овладял професионално рисуването и графичните техники. Затова един график може и често е и добър живописец, докато обратното – не е възможно. Разбира се след подготовката в Академията започваш самостоятелна работа и търсения, за да формираш собствен стил, което изисква и много работа, и много време. Графичното изкуство е като религията – трябват години, затова и графиците сме по-малко.
Съгласен съм, че думата графика трябва да се чува по-често. Тогава и вниманието към Биеналето ще бъде по-голямо от страна на публиката и критиката, както и от страна на тези, от които зависи съществуването му.
Доц. Димо Колибаров: Класическите техники, създадени за графичното изкуство са две – дълбокият печат и високият печат. Останалите техники, в това число новите, имат друго предназначение - те са за приложни цели - за отпечатване на плакати, етикети, реклама и т.н. Съвременното разнообразие от техники за отпечатване на изображения ражда много форуми и е нормално те да са с различен характер. Моето виждане е, че независимо дали ние ползваме или не тези нови техники, то ние го правим като ги адаптираме за нуждите на изящната графика. Такъв е случаят с литографията, сериграфията и др., които се утвърдиха като жанрове на графичното изкуство. Варненското биенале беше и си остава конкурсна периодична изложба на графичното изкуство и това е нашето лице пред света. Затова не смятам, че сме консервативни, ние сме умерено консервативни, давайки превес на графични творби, изпълнени в класическите техники в графиката. Варненското биенале е международна конкурсна изложба за професионалисти - това е, което оценяват в него и художниците.
Говорил съм със шефа на Катедрата в Академията – да се осигури разпечатването на принтове от творби на Биеналето, защото за студентите е важно да работят в атмосфера на такива образци. Мисля си и как да активираме участието на студентите за следващото, юбилейно издание на Биеналето. Може би трябва да обявим предварителен конкурс за студенти, като наградите могат да бъдат графична хартия и материали, например.
Въпрос: Варненското биенале може да бъде много полезно на средните и висши училища по изкуствата. За това е нужно известно финансиране, което не е задача на Община Варна, осигуряваща издръжката на Биеналето. Това е задача на Министерството на културата – за средните училища, а за висшите училища – и на Министерството на образованието и науката.
Албена Спасова: В дългата история на Биеналето имаме няколко гостувания на Биеналето в София, което отдавна вече не се прави.
Въпрос: Но само едно от гостуванията на колекция от Беналето е била по инициатива и с финансиране на Министерството на културата. Останалите три гостувания през 90-те години – две в София и едно Добрич бяха организирани и финансирани от частна фирма в областта на културата, изискващо поне малко лудост, за да се изнесат от Фонда на Биеналето творби и да се носи отговорност за охраната им. Но вече 20-тина години друг луд не се появи.
Албена Спасова: Мисля, че през 2018 г., когато във връзка с Българското председателство ще има струпване на сериозно количество управленски елит от държави от ЕС в България, както и много чуждестранни журналисти, колекция от най-доброто от Фонда на Биеналето, трябва да гостува в София. Такава изложба би могла да носи названието „Шедьоври от Фонда на Международното биенале на графиката, Варна”. Подобна колекция не притежава никой друг у нас. По тази причина, смятам, че финансиране за охрана, транспорт и каталог ще се намери.
Едно гостуване на творби от Биеналето през 2018 г. има и друг смисъл – тя неминуемо ще прикове общественото внимание към графичното изкуство и, надявам се, и на художествената критика. Защото знаем, че тя не се занимава с изследване на процесите в графичното изкуство, а то заслужава това. Но за целта графичните творби трябва да се извадят от Фонда на Биеналето и да се покажат.
...
Благодаря на членовете на Селекционното жури за оценките и идеите им. Една изложба с най-доброто от Фонда на Биеналето би била престижна за България, защото ако разполагаме с нещо, доказало конкурентноспособност, то е в областта на изкуството. Убедена съм, че изложба от Фонда на Биеналето ще бъде поканена да гостува в централите на ЕС и от престижни галерии в Европа и по света, не само защото знаем, че „Щедьоври ...“ е точното ù название, а и защото ще включва творби на художници от поне още 30-40 държави. Много държави биха проявили интерес да приемат такава изложба, дори само поради факта, че в нея е представен и техен график.
