In memoriam Думи за д-р Димитър Кабаиванов
д-р Димитър Кабаиванов (01.01.1953 – 4.12.2021)
Образование: Националната академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”, теоретичен отдел - магистър; Всерусийски държавен институт по кинематография (ВГИК), Москва - доктор по кинознание
Допълнително обучение: авторско право и сродни права
Езици: руски, английски, немски
Работни позиции:
• БАН, Институт за изследване на изкуствата, Сектор „Екранни изкуства” (1986 -2017) – научен сътрудник, старши научен сътрудник, доцент
• Член на Комисии за финансиране на документални филми на Министерство на културата – Национален филмов център и на Журита на национални и международни филмови фестивали, провеждани в България
• Член на Журита за селекция на български филми за представяне на международни кино-фестивали
• Представител на Федерацията на националните организации на професионалните кинокритици (FIPRESCI) в международните журита на филмовите фестивали в България, в държавите на Балканите, Русия, Беларус, Украйна
Преподавател по:
“История и теория на световното кино”
“Документално кино”
“Мултимедия и виртуално изображение”
“Теория на екранното изображение”
Експертни позиции: по въпроси на теорията на филмовото изкуство и телевизията; виртуалната реалност, документално и научно-популярното кино; оперативна критика
Експерт - съдебно вещо лице в областта на плагиатство и авторско право
Експерт - вещо лице на полицията по порнография
Членство в професионални организации:
•Член на Съюза на българските филмови дейци
•Секретар на Съюза на журналистите в България “Подкрепа”
•Член на FIPRESCI - Международната организация на кинокритиците
•Член на IFJ - Международната организация на журналистите, Брюксел
•Съучредител и първи Председател (до смъртта си) на Управителния съвет на Сдружение А
•Съосновател и член на Редакционния съвет на интернет списанието АртДиалог
• Автор на 20 изследвания и над 400 публикации в професионалния и масов печат и медии – български и чуждестранни; права като продуцент и сценарист на 2 документални филма
***
Брой 1 за 2022 година на списание АртДиалог започва както беше замислен – с краткото въведение към поредицата публикации по темата Виртуална реалност на д-р Димитър Кабаиванов, член на Редакционния съвет.
Но и - не съвсем, защото всеки, който го познаваше, знае, че във времето до излизане на броя, той би редактирал текста си поне още веднъж, но този път не успя – напусни ни на 4 декември 2021 г.
А той редактираше всичко по няколко пъти не защото не беше с изяснено становище по темата, или понеже пишеше трудно, а защото знаеше много – за историята на съответната страна през разглеждания период, за процесите и явленията във философията и в литературата (която също би могъл да преподава) и т.н., имащо отношение към темата. По тази причина, първият вариант на текста за всяка негова публикация или изследване беше – в пъти по-обемист. Твърдя го, защото получавах почти всичко, преди да го предаде за публикуване. Изпълнението на годишната си научна задача в Института за изследване на изкуствата, на БАН, всяка година той започваше с педантично редактирани авторски 500-600 страници, от които на
финала „изваждаше“ около 120-150 - като окончателен вариант. Отстрани изглеждаше, че върши с лекота това безжалостно „пресяване“, но той твърдеше, че една от най-трудните му задачи, е било да напише кратките статии за всички по-важни автори на българското кино, публикувани в многотомната руска киноенциклопедия.i
Ако съм имала спорове с Кабаиванов, достигащи до разпри, то е било само по повод на неговите книги. Чужд на каквато и да било суета, той недоумяваше, защо трябва да бъдат издавани изследванията му (поне 20) след като ги изпраща в електронен вариант на колегите, проявили интерес, или имащи нужда от тях. Като например, изследването „Виртуална реалност“, по което от години се преподава на студентите по филмови специалности във всички висши училища в страната.
Сега си мисля, че трябва да сме благодарни, че не ни даде възможност да се почувстваме осиротели, защото няколко души осъмнахме пред задачата да издадем поне един том с най-доброто от публикациите (над 400) на Димитър Кабаиванов в български и чуждестранни списания. За което - се налага да подредим архива му, което е значително по-трудно, защото съдържа неща, свързани с дългогодишната му работа като придставляващ Международната организация на кинокритиците (FIPRESCI) – в журитата на международните кинофестивали, провеждани в България, на Балканите, в Русия, Беларус и Украйна.
Когато го изпращахме, за д-р Димитър Кабаиванов, бяха казани немалко неща: признат европейски изследовател и оперативен критик в областта на филмовото изкуство; а като човек - толерантен, отзивчив към всеки, обърнал се към него. Но когато някой от колегите му от Института отбеляза, че бил и най-толерантният, добър и вежлив човек – възроптах, въпреки че и това е вярно. Може би - за да припомня, че Димитър Кабаиванов беше един от няколкото участника в прес-конференцията-апел на списание АртДиалог срещу въвеждане на монополни текстове в частта – колективно управление на авторските права в българския закон. А когато това се случи – той беше автор на един от трите внесени жалби до Европейската комисия на ЕС по повод нарушеното европейското право в България в областта на колективното управление. Което го характеризира по-скоро като борец за права. Но не само в случаите, когато невежи или подкупни „народни представители“, ревизират закони в културата, в нарушение на европейски документи, които България е ратифицирала - в ущърб на правоносителите от секторите литература, изкуство и наука, а и когато става въпрос за правата на отделния човек.
Само един пример - при започване работата през 2011 годниа по частта Култура на Стратегия`2020 на Република България, една от чиновничките на Министерството на културата се опита да отстрани един от независимите експерти от Работната група по законодателството в културата. Понеже спорът между нея и останалите външни експерти, възроптали срещу несъстоятелния ù мотив, се очертаваше да продължи дълго и неизвестно с какъв резултат, Димитър Кабаиванов безцеремонно (и с рязък тон) реши въпроса по следния начин: „Ние, 10 души от Института по изследване на изкуствата на БАН, приехме поканата, за да помогнем на Министерството след няколко месеца, България да бъде представена с добра Стратегия в Брюксел. И като отговарящ за работата на колегите си във всички комисии, ако не прекратите веднага разчистването на сметки с непослушния ви външен експерт, какъвто би трябвало да е всеки експерт – ние си тръгваме веднага“. Всички участващи в заседанието се стреснаха, особено от тона, на Кабаиванов. С изключение на мен, защото в годините съм била свидетел, че той никога не се е „разсейвал“ по какъвто и да е главоболен въпрос. При това реакцията му освен аргументирана, в повечето случаи е била бурна, независимо какви биха били последиците за него самия.
• Най-важното, което мисля, че трябва да бъде отбелязано за д-р Димитър Кабаиванов е, че той преди всичко беше мислител, поради което влиянието му се простира не само върху вчерашния и днешния ден на филмовото изкуство, но и - напред във времето.
• За доказателство, ще цитирам финала на един от анализите-оценки за процесите във филмовото изкуство от представеното на един от десетките международни кинофестивали зад граница, на които той е журирал:
Д-р Димитър Кабаиванов: „Може да ни изглежда доста интелигентска и уязвима позицията на авторите на тези документални филми, но всички те се солидаризират и ни приканват да открием човешките достойнства на жертвите на глобализацията в съвременния процес на прекрояване на световното и житейското пространство. Впрочем всичко е много относително и зависи от вътрешния ресурс на личността. Това, което обединява мисленето на героите в тази драматургия на оцеляването е, че те обикновено не са склонни да се самосъжаляват, а често и избягват да съдят обществото и другите, че именно те са се оказали потърпевши.
И на този фестивал бе показано едно документално кино екзистенциално центрирано около тази тема. Явно светът през 21 век все още не е най-доброто място за живеене, макар че предишните поколения в исторически план са живели определено по-зле.
Проблемът е, че днес несигурността и безперспективността идват след един период на илюзии, че вече сме приключили с един век на конфликти (20 век) и че ни предстои една колкото трудна, толкова съзидателна и достойна перспектива.
А на практика затъваме в една реалност, където няма сигурност, а частната инициатива неимоверно деформира представата ни за равни възможности и просперитет на способните. Животът на личността се обезценява, а всичко останало може да бъдат остойностено конвертируемо.
Единственото, което все по-малко влиза в сметките са - цената на човешките знания и труд – основен световен проблем.
Днес създателите на документално кино вече почти нямат илюзии, че филмите им могат да „поправят” живота. Но едновременно с това, всеки документален филм - за личност или за живота на определена общност носи цял един спектър от наблюдения и обобщения, някои от които имат и остър социален адрес. И неслучайно тези филми са отбелязвани не само от журитата на международните фестивали, но правят впечатление и на зрителите.“ii
•••
Смисълът на живота, освен всичко друго, което сме научили по въпроса от големите мислители – древни или съвременни, се състои и
в това - да изживееш собствения си, а не предписан или натрапен живот. Колкото по-богат е естетическият ни опит, толкова по-категоричен е нравственият ни избор, което ни прави свободни.
Димитър Кабаиванов беше трудно достижим и в това.
.
По време на работата над докторантурата си във Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГИК) Димитър Кабаиванов пише и десетки статии за томовете на излизащата по това време руска кино-енциклопедия.
Кабаиванов, Димитър. Документалното кино на Минския международен филмов фестивал „Листопад” 2017 – дебюти. – В: АртДиалог, бр.4/2017 https://artdialog-bg.com/%d0%b4%d0%be%d0%ba%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%bc%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d1%83/
In Memoriam
Words about Dr. Dimitar Kabaivanov
Zdravka Sirakova
Dr. Dimitar Kabaivanov (01.01.1953 - 4.12.2021)
Education: The National Academy of Theatre and Film Art "Krystyo Sarafov", Theoretical Department - Master; All-Russian State Institute of Cinematography (VGIK), Moscow - PhD in Film Studies
Additional studies: copyright and related rights
Languages: Russian, English, German
Working positions:
- Bulgarian Academy of Sciences, Institute for the Study of Arts, Screen Arts Sector (1986 -2017) - Research Fellow, Senior Research Fellow, Associate Professor
- Member of the Commissions for funding documentary films of the Ministry of Culture - National Film Centre and of the Juries of national and international film festivals held in Bulgaria
- Member of Juries for selection of Bulgarian films for presentation at international film festivals
- Representative of the Federation of National Organisations of Professional Film Critics (FIPRESCI) in the international juries of film festivals in Bulgaria, the Balkan countries, Russia, Belarus, Ukraine
Lecturer in:
History and Theory of World Cinema
Documentary Cinema
Multimedia and virtual image
Theory of the Screen Image
Professional interests: film and television art theory; virtual reality, documentary and popular science cinema; operational criticism, producer and writer of 2 documentaries, forensic and police expertise in plagiarism, copyright and pornography.
Membership in professional organisations:
- Union of Bulgarian Filmmakers
- Secretary of the Union of Journalists in Bulgaria "Podkrepa"
- FIPRESCI - International Organisation of Film Critics
- IFJ - International Organization of Journalists, Brussels
- Founder and first Chairman (until his death) of the Board of ArtDialogue Association
- Founder and member of the Editorial Board of the online magazine ArtDialogue
- Author of 20 studies and over 400 publications in mass and specialized media in Bulgaria and abroad.
***
Issue 1 for 2022 of ArtDialogue magazine starts with an introduction to a series of publications on Virtual Reality by Dr. Dimitar Kabaivanov.
Anyone who knew him knows that in the time until the issue's release, he would have edited his text at least once more, but this time he didn't make it - left us on December 4, 2021.
And he edited and refined everything several times, not because he had an unclear opinion, or because his writing was difficult, but because he knew a lot - about history, and philosophy, and literature, which he could also teach.
For years I received almost every text of his. Always the first version was many times more voluminous. For example, his annual research assignment at the Institute for the Study of Art, BAS, he would begin with meticulously edited author's 500-600 pages, from which he would "subtract" 120 -150 for the final version. From the outside it seemed that he did this ruthless "sifting" with ease, but he himself claimed that one of his most difficult tasks was writing the short articles on all the major figures in Bulgarian cinema published in the multi-volume Russian Cinema Encyclopedia.i
If I have had disputes with Kabaivanov, reaching to arguments, it was only about his books. Alien to any vanity, he puzzled over why his research should be published when he could send it in electronic form to colleagues interested in it. Such is the fate of his unique work "Virtual Reality", which is taught in all universities with film majors in the country.
Now I think we should be grateful that he did not give us the opportunity to feel orphaned, because several of us were faced with the task of publishing at least one volume of selected texts by Dimitar Kabaivanov. For which we had to study not only his more than 400 publications in Bulgarian and foreign publications, but also to organise his archive containing the results of his long work as a representative of the International Organisation of Film Critics (FIPRESCI) - in the juries of international film festivals held in Bulgaria, the Balkans, Russia, Belarus, Ukraine.
When we bid Dr. Dimitar Kabaivanov farewell, many things were said: a recognised European researcher, an erudite critic, a responsive and tolerant person. Kind and courteous, but firm and consistent in defending just causes. I would like to remind you that Dimitar Kabaivanov was one of the few participants in the press-conference in which ArtDialogue magazine appealed against the introduction of monopoly texts in the part - collective management of copyright in the Bulgarian law. And when this happened - he was the author of one of the three documents submitted to the European Commission regarding the infringements in Bulgaria. All this characterises him as a fighter for rights. But not only when ignorant or corrupt "MPs" revise laws in culture, in violation of European documents that Bulgaria has ratified and to the detriment of rights holders in the literature, art and science sectors, but also when it comes to the rights of the individual.
Just one example - when the work on the Culture part of the Strategy 2020 of the Republic of Bulgaria started, one of the officials of the Ministry of Culture tried to remove one of the independent experts from the Commission on Cultural Legislation. Since the dispute between her and the other external experts, who objected to her unreasonable motive, was going to last a long time and with unknown results, Dimitar Kabaivanov unceremoniously (and with a sharp tone) solved the issue in the following way. “And as the person in charge of the work of my colleagues in all the committees, if you do not immediately stop settling scores with your naughty external expert - as every expert should - we are leaving immediately." Everyone present at the meeting was startled, especially by Kabaivanov's tone. Except for me, because over the years I have witnessed that he has never been "distracted" by any headache. Moreover, his reaction, apart from being reasoned, was in most cases violent, no matter what
the consequences for himself.
The most important thing to note about Dr. Dimitar Kabaivanov is that he was first and foremost a thinker, which is why his influence extends not only to yesterday and today's film art, but also - forward in time. To prove this, I will quote the finale of one of his analyses of the processes of film art from his presentation at one of the dozens of international film festivals he has juried:
Dr. Dimitar Kabaivanov: “The position of the authors of these documentaries may seem quite intelligent and vulnerable, but they all stand in solidarity and invite us to discover the human dignity of the victims of globalization in the contemporary process of reshaping the world and life space. By the way, everything is very relative and depends on the inner resources of the individual. What unites the thinking of the characters in this dramaturgy of survival is that they are usually reluctant to feel sorry for themselves, and often avoid judging society and others for the fact that it is they who have been the victims. And this festival screened a documentary existentially centred around this theme. Clearly, the world in the 21st century is still not the best place to live, even though previous generations have historically lived decidedly worse. The problem is that today's insecurity and hopelessness come after a period of disillusionment that we are now done with a century of conflict (the 20th century) and that we have a prospect as difficult as it is creative and worthy.
And in practice we are stuck in a reality where there is no security and private initiative is immensely distorting our idea of equal opportunities and prosperity for the able. The life of the individual is devalued, and everything else can be valued convertibly. The only thing that increasingly enters less into the calculations is the cost of human knowledge and labour - a major global problem.
Today, documentary filmmakers are under little illusion that their films can "fix" lives. But at the same time, every documentary film - about a person or about the life of a particular community - carries a whole spectrum of observations and generalisations, some of which also have a pointed social address. And it is no coincidence that these films are not only noted by the juries of international festivals, but also impress the audience."ii
•••
The meaning of life, besides everything else we have learned on the subject from the great thinkers, ancient or modern, consists in this that it
is to live one's own life, not a prescribed or imposed life. The richer our aesthetic experience, the more definite our moral choices, which makes us free.
Dimitar Kabaivanov was hard to reach in this as well..
While working on his doctorate at the All-Russian State Institute of Cinematography (VGIK), Dimitar Kabaivanov also wrote dozens of commissioned articles for the volumes of the Russian Cinema Encyclopedia published at the time.
Kabaivanov, Dimitar. Documentary Cinema at the Minsk International Film Festival "Leaffall" 2017 - Debuts. - In. Issue 4/2017 https://artdialog-bg.com/%d0%b4%d0%be%d0%ba%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%bc%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d1%83/
