ЗАКОНОДАТЕЛСТВО в КУЛТУРАТА - 2021, Брой 2

Данъкоплатците имат право да знаят защо на Станислава (Саня) Армутлиева ù беше крайно необходимо да стане Министър на културата

На вниманието на всички политически партии, участвали в изборите за 45-то Народно събрание, Президента на Република България -генерал Радев, служебния Министър на културата –

проф. Минеков, творческите съюзи и организации в културата и медиите

 

Отговорът е: защото ​​ Армутлиева (която винаги е била част от управляващите), добре знае, че дори и да ù се размине за останали вреди, нанесени от нея на българската култура – предстои да отговаря поне за действията си, осигурили пълен монополизъм при колективното управление на права в България - в нарушение на европейското авторскоправно законодателство, антимонополното и антидискриминационното българско и европейско право.

 ​​ ​​ ​​​​ Но и защото – има ли монопол – налице е корупция.

 ​​ ​​ ​​​​ А когато монополът е въведен чрез закон – корупцията е на всички най-високи етажи на властта, в това число – в Народното събрание на Република ​​ България.

 

 ​​ ​​ ​​​​ Вредите от Армутлиева и компанията ù – управителните органи на Музикаутор и Профон, нанесени

на секторите литература, изкуство и наука са несравнимо по-тежки, отколкото тези в сектора музика. Въпреки че е налице конфликт на интереси между функциите като музикален продуцент с търговските дейности на 15-те търговски фирми на Армутлиева (в 13, от които тя е едноличен собственик на капитала и управител) тя е член на Управителните съвети и на Музикаутор и на Профон. Когато преди години стана и Председател на Управителния съвет на Профон, малцина музиканти подкрепиха предходната онлайн подписка срещу това, поради което мога само да им съчувствам. Както и на всички, които не се борят за правата си.

 ​​ ​​ ​​​​ Поставям въпроса, за да се знае, че съм предупредила навреме, че не само тя, но и никой от съучастниците на Армутлиева - от управителните органи на Музикаутор и Профон, не трябва да бъде допуснат да се произнася по въпроси на законодателството в културата или - до управленски позиции в Министерство на културата. Защото за вредите от тях плаща Бюджета, тоест – всички ние, данъкоплатците, защото по сега действащото законодателство (Законът за отговорността на държавата и общините за вреди) очакваните наказателни санкции от Европейската комисия за България и присъдени от съда у нас компенсации - не могат да бъдат събрани от виновните длъжностни лица.

 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Основанията за твърдението ми са следните факти и обстоятелства (в низходящ ред):

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ (1) На ​​ 28 февруари 2014 г. в Официален вестник на Европейския съюз бе обнародвана Директива 2014/26/ЕС за колективното управление на авторските права. Крайният срок за въвеждане нормите от Директивата в законодателствата на всяка държава-членка, установен в директивата беше 10 април 2016 г.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Тъй като Директивата започваше с преамбюла, че при колективното управление „конкуренцията не трябва да бъде изкривена“ - не една гилдия у нас въздъхна с облекчение. ​​Защото ​​ 26 организации за колективно управление на права в трите сектора – литература, изкуство и наука, лишени с първата монополна поправка ​​на Закона за авторско право и сродните му права през 2011 г. от основния си предмет – да събират плащания за членовете си, можеха да възстановят дейността си.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ И тогава Армутлиева беше един от най-гласовитите „експерти” на Министерството за културата, твърдящи, че единственият начин да се събират плащания за права е – във всеки жанр да има само по една организация и че монополът е полезен в авторското право.  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ В Директивата на ЕС (от 2016 г.), обаче, изрично бяха подчертани основанията за необходимост от конкуренция – творците да имат възможност за избор на кого да възложат управлението на правата си и да могат „свободно, по всяко време да преминават от организация в организация”. А задължените от закона търговски обекти (заведения за обществено хранене, хотели, Радио- и ТВ-канали, фирми за различни платени услуги, осъществяващите платени превози и др.) да имат възможност за избор - чрез кого да платят за ползваните от тях творби при реализацията на стоки и платени услуги.

 ​​ ​​ ​​​​ В края на 2017 г. при вече стартирало съдебно ​​ дело от Европейската комисия на ЕС за налагане наказателна санкция на Република ​​ България (от близо 20 000 евра за всеки ден закъснение) на страницата на Правната комисия на Народното събрание, (на 13 декември 2017 г.)​​ се появи проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за авторско право ​​ и сродните му права за въвеждане нормите на ​​ Директивата в българското законодателство. Внесен от депутата Християн Митев и група депутати на ГЕРБ и на „Обединени патриоти“.

 ​​ ​​​​  ​​ Законопроектът не беше нов, а фактически същият, изготвен и защитаван активно от предходния Министър на културата Боил Банов и неговите експерти, който ​​ законопроект Правната комисия на 43-тото Народно събрание спря от по-нататъшно разглеждане, поради монополни текстове. Ще припомня само, че в същия ден „патриотите” отстраниха своя депутат Полина Карастоянова от поста - Председател на Комисията по културата и медиите (в която комисия този законопроект вече беше одобрен -единодушно), със запомнящото се изявление на Валери Симеонов, че всеки, който лобира за монополни интереси ще бъде изхвърлен „с шут“ от парламентарната група на „патриотите”.

 ​​ ​​ ​​​​ Още тогава вещ в политиката юрист охлади очакванията на всички ни - с прогнозата, че „патриотите“ сега работят за авторитет пред интелигенцията - поради предстоящите избори. Но в следващото, 44-то Народно събрание ще бъдат партньори на ГЕРБ и ще гласуват „за” отхвърления от тях законопроект. ​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Тази прогноза, за жалост, се сбъдна изцяло - с внесеният проект (№ 754-01-84 от 13.12.2017)  от Християн Митев (ПГ„Обединени патриоти“) и други и депутати на ПГ ГЕРБ.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Нещо повече – вносителите поискаха създаването на „Работната група“ към Комисията по правни въпроси - за доработка (?!) на Проектозакона, в която включиха само „експерти“ на монополните организации – автори, заедно с Боил Банов на отхвърления през юни 2016 г. Една от двете най-гласовити ​​ експертки, отново беше Армутлиева (лесно проверимо от стенограмите на 44-тото НС.)

 ​​ ​​ ​​​​ Така се стигна до влизането в сила на 29 март 2018 г. на нов Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за авторско право и сродните му права, съгласно която плащания за права може да събира само първата по време регистрирана организация във всеки жанр или категория права. Цели гилдии в сектора изкуство - художници, дизайнери, преводачи, архитекти, фотографи и т.н. (над 20 организации), които разчитаха ​​ да възстановят работата на сдруженията си като организации за колективно управление на права, загубиха окончателно това право. Без нито една организация от 2011 г. е и секторът литература, освен възможността писателите да членуват в организацията на издателите, от които те са изцяло зависими, както и целия сектор - наука.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ По тази причина монополните поправки на Закона за авторско право и сродните му права могат да бъдат окачествена само като търг с предварително избрани победители.  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Обнародван нов ЗИД е налице – но той не транспонира Директивата, защото ù противоречи - по всички основни норми, които тя установява, а включва изискания, липсващи в нея. 

 ​​ ​​ ​​​​ ​​​​  Въпреки, че подписването на документ с невярно съдържание е наказуемо и по българския Наказателен кодекс, Министерският съвет, обяви, че нормите от Директивата са въведени и поиска от Европейската комисия на ЕС да прекрати заведеното от нея дело срещу Република България, поради това, че „делото е загубило своя предмет”. ЕК на ЕС прекрати делото - жест към най-бедния народ в ЕС , но Бюджетът, тоест – ние - данъкоплатците платихме разноските по делото, което трябваше да платят управителните органи на Музикаутор и Профон.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Нищо ново не ни се случваше – Министерският съвет през последните 10-12 години поне 3 пъти изпращаше подобен документ в ЕК, получавайки потупване по рамото, че дадена Директива е транспонирана. ​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • По време на обсъждането Армутлиева и компанията ù - от двата Управителни съвета на монополните Музикаутор и Профон не допуснаха разглеждането на текстовете от втория внесен проект за ЗИД, който действително осигуряваше въвеждането на нормите от Директивата. ​​ При това – ​​ решаваха и проблеми, произтичащи от стари пороци на Закона, като – лишаването на цели жанрове с хиляди правоносители изобщо от имуществени права (почти всички сценични жанрове), както и всички, които са на трудов договор или други служебни правоотношения. На тях в действащия Закон е оставено само едно право – да отстъпват правата си на работодателя ​​ и/или поръчващия. За тях това няма никаква полза, защото работодателят или поръчващият имат право да използват творбите само за целите, за които са създадени. Поради което хиляди произведения и изпълнения, създавани със средства на Бюджета (в БНР, БНТ и др.) са лишени от друго разпространение, ощетяващо аудиторията, а правоносителите – и от приходи, увреждащо и Бюджета. ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Тези и други текстове, които от името на различни организации съм внасяла в не едно Народно събрание, отново не интересуваха депутатите – затова в българския ефир 90% от звучащата музика е неевропейска и небългарска. Нищо удивително - Армутлиева от 30 години е представителят в България на световни звукозаписни гиганти. А известно е, че който плаща - той поръчва музиката.

​​ ​​  ​​​​ Но ако за предходните случаи, санкциите за Република България се бяха разминали (опитвахме да се справим сами) - в този случай няма как да стане, защото бяха подадени 3 жалби до Европейската комисия - с искане за отмяна на обнародвания ЗИД, в сила от 29 март 2018 г. поради нарушено европейско право в България в секторите литература, изкуство и наука. Първата жалба е моя (като физическо лице, правоносител), но останалите 2 жалби са подадени от организации в културата.

(И по 3-те жалби са получени отговори с входящия им номер, по който ЕК ще изпраща информация за хода на разследването.)

​​  ​​​​ • Наказателната санкция за закъснението от крайния срок за въвеждане нормите от Директивата ​​ в българския Закон води до плащане от около на 40 млн. евра (ако санкцията бъде наложена днес).

Но тя ще бъде много по-висока, тъй като става въпрос не само за отказ да се въведат норми на Директива (в обсъждането на която преди това - България е участвала нееднократно), а и за подписан

и внесен от Министерския съвет документ с невярно съдържание в Европейската комисия.

Още повече, че през периода януари – март 2018 г., когато се обсъждаше монополния ЗИД, в Правната комисия бяха внесени текстове ​​за закон, действително осигуряващи транспониране на нормите от Директивата. Заедно с Мотиви и с изискваната от Директивата - Таблица за съответствието на предлаганите текстове с нормите от нея, какъвто Армутлиева и компания не бяха внесли, а и не можеха, поради пълното противоречие на предложените от тях текстове с нормите на Директивата (документирано в стенограмите от заседанията) .

 

 ​​ ​​​​ (2) Положението на ползвателите на музикални творби в Република България при монопола на Музикаутор и Профон е същото като на поп-музикантите – крепостни, поради наличието само на една единствената организация в съответния жанр или категория права у нас.

 ​​ ​​​​ Достатъчно е да припомня, че в края на 2016 г., при неизтекъл договор с Музикаутор и след гласуван Закон за бюджета, в който не беше предвидено 2,5 пъти по-високо плащане, Националното ни радио, (издържано от Бюджета) беше заставено да подпише нов договор, след като близо половин година всички програми и предавания бяха принудени да работят с популярна музика с изтекли права (тоест създадена - до 1947 г. – доста неподходящо за поп-музика).

 ​​ ​​​​ Вместо като надзорен орган да защити Националното ни радио - Министърът на културата Боил Банов предложи да бъде МЕДИАТОР в спора.

​​ 

 ​​ ​​​​ (3) Данъкоплатците имат право да знаят и какви са резултатите, това число и финансови от „работата” на „успешната” Армутлиева и съучастниците ù – управителните органи на Музикаутор и Профон. Размечталата се (съгласно собствените ù думи) след издигане на кандидатурата ù за Министър на културата - да работи със съответните министри - за увеличаване бюджета на Министерството на културата. (Напълно ù вярвам, че би го правила с удоволствие, но – няма нужда.)

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Двете монополни организации, съществуващи от влизането в сила на Закона (Профон се отдели

едва през 1998 г., на 5-тата година от създаването на Музикаутор) за 28 години „работа” са „постигнали” следното: събират ​​ плащания от около 15% от задължените от Закона търговски обекти да плащат.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ С такъв растеж, е съмнително дали до края на този век двете организации ще постигнат събираемост от относително приемливите 90%, тъй като:

 ​​ ​​ ​​​​ • Армутлиева и управителните органи на ​​ Музикатор (събираща плащанията за авторски права) и Профон (за сродни права) знаят, или би трябвало да знаят (като членове на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), че съгласно анализите на СОИС - ​​​​когато събираемостта от обектите, задължени да плащат за права спадне под 70 % - културата не е в състояние да се възпроизвежда. А при спад под 50% - отделни жанрове загиват бързо, а културата като цяло – по-бавно, но сигурно1.​​ ​​​​У нас отдавна са налице и загиващи жанрове3 - при това с изключителен принос за популяризирането на българското изкуство в света и с финансов принос към други жанрове и области в културата.

 ​​ ​​ ​​​​ ​​  Когато единствените, имащи право да събират дължимите се плащания на музикантите – Музикаутор и Профон, нехаят, те лишават музикантите на свободна практика от правото на труд, тъй като плащанията за права са и тяхната „заплата“, и дължимите данъци и осигуровки, и ресурсът за самофинансиране на творби, изпълнения и записи. Резултатът е и, че не само поп-музиканти, а хиляди творци, получили едно от най-скъпите образования – за сметка на Бюджета в средните и висши училища по изкуствата са принудени да се прехранват от други дейности. И че през изминалите 28 години спадна и обемът, и качеството на създаваното в не един жанр.

 ​​ ​​​​ И съвсем не на последно място – Армутлиева и съучастниците ù от Музикаутор и Профон, в които ежегодно постъпват средно по около 15 млн.лв. - имат задължението да ги разпределят и изплащат освен на членовете си и на всички останали музиканти в България. Двете монополни организации, ​​ обаче ​​ - ги разпределят и изплащат само на своите членове.  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Но правоносителите у нас, и то само с професионално образование са 10 пъти повече.

 ​​ ​​ ​​​​ Неизплащането на дължимото на нечленуващите в Музикаутор и Профон, Наказателният кодекс квалифицира като кражба. Те обаче са спокойни, защото го осъществяват вече 28 години, за което ​​ солидарна отговорност носи и Министерството на културата – надзорен орган по Закона. Изпълнението на Закона се измерва не само с обема събрани плащания (които у нас са символични), но и със справедливото разпределение на сумите и навременно им изплащане на музикантите.

 ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ (4) На Музикаутор и Профон лежи и значителна част от вината за несъбраните плащания при репрографиране и копиране на творби за лични нужди, дължими от производителите на апарати и носители за запис на творби. По закон тези плащания се разпределят на всички правоносители от

трите сектора – литература, ​​ изкуство и наука. Събирането им първоначално бе възложено на Музикаутор – създадена паралелно с работата ​​ по Закона за авторско право и сродните му права (за да има на кого да се прехвърлят активите на закритата със закона държавна Агенция за авторско право в определения едномесечен срок от влизане в сила на закона).

 ​​ ​​ ​​​​ След няколко години бездействие от страна на Музикаутор, председателите на 10 авторскоправни организации създадохме общата специализирана организация БУЛРЕПРО и КОПИ.

 ​​ ​​ ​​​​ Понеже Музикаутор и Профон не можеха да ръководят организацията, в която членуват непослушни организации за колективно управление на права като ИЗА-АРТ, чийто председател Александър Радославов избрахме за председател и на БУЛРЕПРО и КОПИ, Музикаутор и Профон отказаха да членуват. Съответно – и да работят. Само след година – две, законът бе променен: двата вида права вече трябваше да се събират от две различни национални организации. Така на Музикаутор и Профон бе дадена възможност, от Министерството на културата - да създаде своя организация ​​ - КОПИ БГ. За изминалите години тя, както и се очакваше – не свърши нищо.

 ​​ ​​ ​​​​ За ​​ разлика от БУЛРЕПРО и КОПИ, която с помощта на Международната федерация за репро права, Брюксел, създаде необходимите Правилата за разпределение на плащанията в това число и в музиката.  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Създаден бе (под външен натиск) и Съветът за интелектуална собственост при Министъра на културата на ранг – заместник-министри и ръководители на съд, прокуратура и др.институции. ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Когато приключихме цялата необходима предварителна работа за стартиране ​​ събирането на плащанията и вече бяхме изпратили покани на първите 10 фирми – вносителки, спешно бе направена втора ​​ ревизия на Закона, в 2011 г., който в тази част (чл. 26) стана напълно неработещ.

 ​​ ​​ ​​​​ Освен безхаберието на Армутлиева и на управителните органи на Музикаутор и Профон към интересите на членовете (тъй като те и администрациите им се издържат отлично с отчисленията от събраното) има и друга, по-основателна причина: да се лишат от издръжка организациите на носителите с големи права - писатели, художници, дизайнери, преводачи, фотографи и др., за които това е единственото ​​ колективно събирано право. При крайната бедност на преобладаващата част от правоносителите у нас – тези организации или не събират членски внос или той е символичен, което обрича организацията на полу-съществуване.

 ​​  ​​ ​​  По-малко работещи авторскоправни организации – по-малко грижи за Министъра на културата, който връща оказаната му услуга, внасяйки и защитавайки в Народното събрание такива закони, каквито са нужни на Армутлиева и управителните органи на Музикаутор и Профон.

 ​​ ​​ ​​​​ Въпросът ми обаче не е: кой на кого е послушен – досегашните министри, зам.министри и други отговорни длъжностни лица от Министерството на културата на Музикаутор и Профон - или обратно, а - колко струва това на преобладаващата част от правоносителите, на Бюджета, тоест – на данъкоплатците, както и на авторитета на Република България в ЕС и света като правова държава.  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Финансовата загуба от тези несъбрани права (успешно събирани в над 190 държави от около 50 години, а в Западна Европа – от средата на миналия век), се изчислява на около 60 млн.лв.  ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Несъбирането на тези права ощетява всички правоносители, ощетява и Бюджетът – с по около 6 млн.лв., а Националния фонд ​​ „КУЛТУРА” – с около 18 млн.лв. (за който по закон са предназначени

30% от събраното).

 

 ​​ ​​​​ (5) Няколко думи и за почтеността – на Армутлиева и съучастниците ù от управителните органи на Музикаутор и Профон. (Големият американски писател Робърт Пен Уорън твърди, че за да управляваш е достатъчно - да си почтен. Цитирам само американски, защото други у нас не са на мода, както и дебелите книги със ситни букви - по управление).

 ​​ ​​ ​​​​ ​​​​• При фалита на Кооперативна търговска банка узнахме, че в течение на поне 10-12 години, ръководството на Профон (на което то нямаше право по действащия Закон) е внасяло суми на дългосрочен влог. Натрупалите се около 20 млн. лв., са дължими на всички артист-изпълнители и музикални продуценти – членове на Профон, нечленуващите в нея, както и на чуждестранните правоносители, с които тя има сключени договори за взаимно представителство.

 ​​ ​​ ​​​​ По този проблем - в деня за месечен контрол в Комисията по културата и медиите съм отправяла

​​ 2 питания от името на музиканти-нечленуващи в Профон, на които не получихме отговор. На писмените питания, отправени към Министъра на културата, отговори тогавашният Директор на Дирекция „Авторско право и сродни права” ​​ Георги Дамянов ​​ - че Министерството нямало право да се меси в работата на частна организация (?!) ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Вместо Министерството на културата да поиска ревизия от НАП и да внесе за разследване членовете на управителните органи на Профон, единствената последица беше, че изпълнителният директор на Профон – Ина Килева напусна. За да бъде назначена, както се оказа, като организационен секретар на Консултативния съвет по законодателство на Народното събрание, оглавяван от проф. Герджиков (което оставям без коментар.) ​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • От отчетите на Музикаутор и Профон е видно (поне от публикуваните до 2017 г.), че те не са изплащали нищо на чуждестранните организации от събираното у нас за техните членове. ​​ 

​​ (Отделен въпрос е, че след като сключените договори за взаимно представителство с организации на чуждестранни музиканти не се изпълняват, претенциите на Музикаутор и Профон - че представляват почти 90% от световния музикален репертоар - основен техен аргумент при защита на монополизма, е неокачествим цинизъм.)

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ На всички международни работни срещи, провеждани у нас, провеждани в навечерието на приема на България в ЕС и през следващите години - от СОИС и двете международни Федерации - за репрографски и копи- права (с участие на представители на ефективно работещи организации от Белгия, Испания, Норвегия, Франция и др.) - нееднократно бе декларирано, че процентът, който трябва да се отчислява за техните членове ще обсъждаме след като осигурим поне 70% събираемост на дължимите плащания за права у нас.  ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Днес – години по-късно, организациите на чуждестранните правоносители, ​​ може да са изгубили търпение да чакат това да се случи и да потърсят дължимите им се плащания. Които, понеже техните творби звучат в българския ефир в 90% от времето ще бъдат милионни. (Недопустимо съгласно Директивата на ЕС, изискваща повече от половината време в програмите на радио- и ТВ-каналите, излъчващи от територията на ЕС да бъде отделено за европейски творби). Със сигурност, ако това се случи, и особено ако поискат да им се плати дължимото за последните 5 години (на което имат законно право), ще плати отново Бюджетът, защото двете монополни организации едва ли имат необходимата наличност. ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Ето защо е наложително да бъде извършена ревизия в Музикаутор и Профон, за да сме наясно какво ни очаква, но и за да установим как двете организации се грижат за правоносителите от различните жанрове в музиката. За поп музикантите грижата на Армутлиева и съучастниците ù от Музикаутор и Профон е неокачествима ​​ – композитори, певци и инструменталисти с по 40-45 годишен стаж, значителна част прекаран на колела, в гастроли, носещи за България значителни валутни приходи са принудени да кандидатстват за пенсиониране със социална пенсия, като на някои НОИ отказва ​​ дори това, защото били получавали плащания за авторски права по 200 лв. на месец.

 ​​​​ • Преди години Управителният съвет на Музикаутор напуснаха знакови музиканти - като композиторите Митко Щерев и Найден Андреев и авторът с над 1000 текста за поп музика – Александър Петров, който обясни, че това е протест против начина на работа на УС на Музикаутор, който ​​ ежегодно харчи около милион лева за издръжката на две сдружения - Българска музикална асоциация и Асоциацията на музикалните продуценти от плащанията, полагащи се на правоносителите.

 ​​ ​​​​ Нищо удивително – двете сдружения са създадени от част от членовете на Управителните съвети на Музикаутор и Профон, които са членове и на техните УС и това е с ясната цел – тези дъщерни сдружения трябваше да бъдат клакьори на Музикаутор и Профон - в Министерството, Народното събрание и в медиите, както и да изпълняват други поръчки. Последен пример - Председателката на

УС на едно от дъщерните сдружения - Българска музикална асоциация – Весела Кондакова, бе назначена за заместник-министър на служебния Министър на културата – проф. Минеков. Питам се дали точно това не е причината, Министър Минеков, свършил толкова много работа - за такъв кратък срок, че не успя да се заеме и с авторските права, които беше обявил за един от своите приоритети.

 

 ​​ ​​​​ По изложените причини, смятам, че пред обществото ясно трябва да бъдат изложени причините поради които ​​ - Армутлиева и съучастниците ù - членовете на управителните органи на Музикаутор и Профон и създадените и управлявани от тях дъщерни сдружения ​​ - не могат да заемат никакви длъжности в Министерството на културата и да работят по законите, регулиращи културата.

 ​​ ​​ Авторското право е въпрос от национално значение, не защото така им се иска на творците, а защото конституционно гарантирания достъп до културата на обществото се осигурява от Бюджета, участващ с 30%, но останалите 70% ги осигуряват творците на свободна практика. Чиято издръжка, както и ресурсът за нови творби, изпълнения и записи се осигурява от плащанията им за авторски и сродни права.

И след като ​​ Министърството на културата е надзорен орган за изпълнение на Закона е отговорен - както за състоянието на закона, така и за изпълнението му, поради което – изборът му не може да бъде политически въпрос, защото е национален.

 ​​ ​​​​ Как може да се излезе от кризата е ясно – с програма за работа, в това число за спешно привеждане на законите в културата в съответствие с нуждите на отделните жанрове, аудиторията и най-вече – младите и с европейското право, след като сме ратифицирали всички международни конвенции и договори.

 ​​ ​​​​ Има и прецедент как най-бързо и качествено може да се направи: по инициатива на частната Лаборатория по икономика на културата, голям брой външни експерти бяхме включени в работата

по частта „Култура” на „Програма 2020” (тъй като 150 организации в културата, в това число – всички творчески съюзи, отхвърлиха изцяло разработката на Министерството на културата, предложена ни в края на 2011 г.) Програмата остана недовършена, поради отказа на преобладаващата част от външните експерти да ​​ приемем немотивирани законодателни предложения, налагани от експерти на Министерството на културата, Музикаутор и Профон, които имаха числен превес (и други аналогични причини).

 ​​ ​​ ​​​​ Оттогава не само не е правен анализ на проблемните области в законите в сектора култура и медии, но за сметка на това – те са влошавани с по няколко поправки. Към това мога само да добавя, че тогава (от есента на 2011 - до лятото на 2012 г.) в течение на поне 6 месеца заседавахме ежеседмично за обсъждане на разработените в писмена форма от всеки един от нас предложения. Познавайки експертите, смятам, че отново всички ще приемат да работят безплатно.

 ​​ ​​​​ Българската култура, преди 10 години беше все още със значителен принос във вътрешния брутен продукт на България и създаваше заетост за десетки други професии (За справка – „Икономически принос на авторскоправните индустрии в икономиката ​​ на България” – изследване по методика и с финансиране на СОИС  ​​​​ http://mc.government.bg/page.php?p=52&s=248&sp=0&t=0&z=0); както и разработките на сайта на Лабораторията по икономика на културата, част от които – в сътрудничество със Столична община).

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Каквото и да е днешното състояние на българската култура ​​ – възможности за възстановяване има и то може да бъде осъществено, при промяна на законодателството, в рамките на няколко години.

 

Здравка Сиракова,

 

 

Председател на УС на Сдружение „Нехудожествена литература-България”,

гл. редактор и издател на интернет списанието АртДиалог

експерт – вещо лице по авторско право

6

429 общо 2 за днес