ЗАКОНОДАТЕЛСТВО в КУЛТУРАТА - 2021, Брой 2

Данъкоплатците имат право да знаят ЗАЩО на Станислава (Саня) Армутлиева и на съучастниците й (от Музикаутор и Профон) беше крайно необходимо тя да стане Министър на културата

 На вниманието на всички политически партии, участвали в изборите за 45-то Народно събрание, Президента на Република България-генерал Радев, служебния Министър на културата – проф. Минеков, творческите съюзи, организациите в културата и медиите

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Отговорът е: защото ​​ Армутлиева (която винаги е била част от управляващите), добре знае, че дори и да ù се размине за останали вреди, нанесени от нея на българската култура – предстои да отговаря поне за действията си, осигурили пълен монополизъм при колективното управление на права в България - в нарушение на европейското авторскоправно законодателство, антимонополното и антидискриминационното българско и европейско право.

 ​​ ​​ ​​​​ Но и защото има ли монопол налице е корупция.

 ​​ ​​ ​​​​ А когато монополът е въведен чрез закон корупцията е на всички най-високи етажи на властта, в това число в Народното събрание на Република ​​ България и в надзорния орган – Министерството на културата.

  ​​ ​​ ​​​​ Вредите от Армутлиева и съучастниците ù управителните органи на Музикаутор и Профон, нанесени на секторите литература, изкуство и наука са несравнимо по-тежки, отколкото тези в сектора музика. Въпреки че е налице конфликт на интереси между функциите ù като музикален продуцент - с търговските дейности на 15-те търговски фирми на Армутлиева (в 13, от които тя е едноличен собственик на капитала и управител) тя е член на Управителните съвети и на Музикаутор и на Профон. Когато преди години стана и Председател на Управителния съвет на Профон, малцина подкрепиха предходната онлайн подписка срещу това, поради което мога само да съчувствам на музикантите. Както и на всички, които не се борят за правата си.

 ​​ ​​ ​​​​ Поставям въпроса, за да се знае, че съм предупредила навреме, че не само тя, но и никой от съучастниците на Армутлиева - от управителните органи на Музикаутор и Профон, не трябва да бъде допуснати да се произнасят по въпроси на законодателството в културата и до управленски позиции в Министерство на културата. Защото за вредите, нанесени от тях плаща Бюджетът, тоест – всички ние, данъкоплатците, тъй като по сега действащото законодателство (Законът за отговорността на държавата и общините за вреди) очакваните наказателни санкции от Европейската комисия за България във връзка с правата, както и присъдени от български съд - не могат да бъдат възстановени в Бюджета, чрез регресни искове към виновните длъжностни лица - сега действащото законодателство не допуска такива искове. (За необходимата промяна сме ​​ публикували, съответното предложение в АртДиалго, но то не беше удостоено с вниманието на никоя от парламентарно представените политически сили в 44-тото НС.)

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Основанията за твърдението ми са следните факти и обстоятелства:

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ (1) На ​​ 28 февруари 2014 г. в Официален вестник на Европейския съюз бе обнародвана Директива 2014/26/ЕС за колективното управление на авторските и сродни права. Крайният срок за въвеждане нормите от Директивата в законодателствата на всяка държава-членка, установен в директивата беше 10 април 2016 г. ​​​​ Тъй като Директивата започваше с преамбюла, че при колективното управление „конкуренцията не трябва да бъде изкривена“ - не една гилдия у нас въздъхна с облекчение. ​​Защото ​​ 26 организации за колективно управление на права в трите сектора литература, изкуство и наука лишени от основния си предмет, в резултат на гласуваната от НС, в услуга именно на Музикаутор и Профон - първа монополна поправка ​​на Закона за авторско право и сродните му права през 2011 г. – да събират плащания за членовете си, можеха да възстановят дейността си.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ И в 2011 г. Армутлиева беше сред най-гласовитите „експерти” на Министерството за културата, твърдящи, че единственият начин да се събират плащания за права е – във всеки жанр или за категория права трябва да има само една организация и че монополът е полезен в авторското право (с активната подкрепа на „съветници“ от Комисията по културата и медиите на НС, които е крайно време да бъдат отстранени). ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ В Директивата на ЕС (от 2016 г.), обаче, изрично бяха подчертани основанията за необходимост от конкуренция – творците да имат възможност за избор на кого да възложат управлението на правата си и да могат „свободно, по всяко време да преминават от организация в организация”.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ А задължените от закона търговски обекти (заведения за обществено хранене, хотели, Радио- и ТВ-канали, фирми за различни платени услуги, осъществяващите платени превози и др.) –също да имат възможност за избор - чрез кого да платят за ползваните от тях творби при реализацията на стоки и платени услуги.

 ​​ ​​ ​​​​ В края на 2017 г. при вече стартирало съдебно ​​ дело от Европейската комисия на ЕС за налагане наказателна санкция на Република ​​ България (от близо 20 000 евра за всеки ден закъснение) на страницата на Правната комисия на Народното събрание, (на 13 декември 2017 г.)​​ се появи проект за Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за авторско право ​​ и сродните му права (ЗАПСП) за въвеждане нормите на ​​ Директивата в българското законодателство. Внесен от депутата Християн Митев и група депутати на ПП ГЕРБ и на ПП „Обединени патриоти“.

 ​​ ​​​​  ​​ Законопроектът не беше нов, а фактически същият, изготвен и защитаван активно от Министъра на културата Боил Банов, който ​​законопроект Правната комисия на 43-тото Народно събрание спря от по-нататъшно разглеждане, именно заради монополните текстове. Ще припомня само, че в същия ден „патриотите” отстраниха своя депутат Полина Карастоянова от поста - Председател на Комисията по културата и медиите (в която комисия този законопроект вече беше одобрен -единодушно), със запомнящото се изявление на Валери Симеонов, че всеки, който лобира за монополни интереси ще бъде изхвърлен „с шут“ от парламентарната група на „патриотите”.

 ​​ ​​ ​​​​ Още тогава вещ в политиката юрист охлади очакванията на всички ни - с прогнозата, че „патриотите“ сега работят за авторитет пред интелигенцията - поради предстоящите избори. Но в следващото, 44-то Народно събрание ще бъдат партньори на ГЕРБ и ще гласуват „за” отхвърления от тях законопроект. ​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Тази прогноза, за жалост, се сбъдна изцяло – новият-стар проект (№ 754-01-84 от 13.12.2017)  бе внесен не от друг, а от депутат на „патриотите“ – Християн Митев, заедно с други депутати от двете управляващи политически партии в 44-тото НС.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Нещо повече вносителите поискаха създаването на „Работната група“ към Комисията по правни въпроси - за доработка (?!) на Проекта за ЗИД, в която включиха само „експерти“ на монополните организации – автори, заедно с Боил Банов на отхвърления през юни 2016 г. от предходното НС проект за транспониране на Директивата. Една от двете най-гласовити ​​ експертки, отново беше Армутлиева (лесно проверимо - от стенограмите на 44-тото НС.)

 ​​ ​​ ​​​​ Така се стигна до влизането в сила на 29 март 2018 г. на нов Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона, съгласно който възнаграждения за права може да събира само първата по време регистрирана организация във всеки жанр или за дадена категория права.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Цели гилдии в сектора изкуство - художници, дизайнери, преводачи, архитекти, фотографи и т.н. (над 20 организации), които разчитаха ​​ да възстановят работата на сдруженията си като организации за колективно управление на права, загубиха окончателно това право. Без нито една организация от 2011 са и секторът литература, освен възможността писателите да членуват в организацията на издателите, от които те са изцяло зависими, както и секторът - наука.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ По тази причина ​​ монополните поправки на Закона могат да бъдат окачествена само като търг с предварително определени победители. Творците и публиката останаха губещи. ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Обнародван нов ЗИД има но той не транспонира Директивата, защото ù противоречи - по всички основни норми, които тя установява, а включва изискания, липсващи в нея. 

 ​​ ​​ ​​​​ ​​​​  Въпреки, че подписването на документ с невярно съдържание е наказуемо и по българския Наказателен кодекс, Министерският съвет, обяви, че нормите от Директивата са въведени и поиска от Европейската комисия на ЕС да прекрати заведеното от нея дело срещу Република България, поради това, че „делото е загубило своя предмет”. Европейската комисия прекрати делото - жест към най-бедния народ в ЕС, но Бюджетът, тоест – ние, данъкоплатците платихме направените разходи по делото, вместо управителните органи на Музикаутор, Профон и Министъра на културата.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Нищо ново не ни се случваше Министерският съвет през последните 10-12 години поне 3 пъти изпраща подобен документ – с невярно съдържание в ЕК на ЕС, получавайки потупване по рамото за „транспониране“ на поредната Директива. ​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • По време на обсъждането в Правната комисия Армутлиева и съучастниците ù - от двата Управителни съвета на монополните Музикаутор и Профон, не допуснаха разглеждането на текстовете от втория внесен проект за ЗИД, който действително осигуряваше въвеждането на нормите от Директивата. ​​А освен това - решаваха и проблеми, произтичащи от стари пороци на Закона, като: лишаването на цели жанрове с хиляди правоносители изобщо от имуществени права (почти всички сценични жанрове), както и всички, които са на трудов договор или други служебни правоотношения.

 ​​ ​​ ​​​​ На тях в действащия Закон е оставено само едно право – да отстъпват правата си на работодателя ​​ и/или поръчващия. (Може би затова в българския закон творците не се квалифицират като правопритежатели, а като правоносители). Работодателят или поръчващият, при това - нямат никаква полза, защото могат да използват творбите само за целите, за които са създадени. Поради което хиляди произведения и изпълнения, създавани със средства на Бюджета (в БНР, БНТ и др.) са лишени от друго разпространение, ощетяващо аудиторията, а правоносителите – и от приходи, увреждащо и Бюджета. ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Тези и други текстове – по други закони в културата, които съм ​​ внасяла нееднократно от името на една или друга организация (в не едно Народно събрание), отново не интересуваха депутатите. Затова в българския ефир 90% от звучащата музика е неевропейска и небългарска. (И по тази Директива сме докладвали, че не е въведена нормата в Закона за радиото и телевизията). Нищо удивително - Армутлиева от 30 години е представителят в България на американските звукозаписни гиганти. А известно е, че който плаща - той поръчва музиката.

​​ ​​  ​​​​ Но ако за предходните случаи, се бяхме разминали със санкциите - в този случай няма как да стане, защото подадохме 3 жалби до Европейската комисия - с искане за отмяна на обнародвания ЗИД, в сила от 29 март 2018 г. поради нарушено европейско право в България в секторите литература, изкуство и наука. Първата жалба е моя (като физическо лице, правоносител), но останалите 2 жалби са подадени от организации в културата. ​​ (И по 3-те жалби са получени отговори с входящия им номер, по който ЕК ще изпраща информация за хода на разследването им.)

​​  ​​​​ • Наказателната санкция за закъснението от крайния срок за въвеждане нормите от Директивата за колективно управление на права ​​в българския Закон води до плащане от около 40 млн. евра (ако санкцията бъде наложена сега - юли 2021).

 ​​ ​​ ​​​​ Но тъй като не става въпрос за закъснение, а за отказ да бъдат въведени норми от Директива (в обсъждането на която преди това - България е участвала), а и за внесен от Министерския съвет вна Република България документ с невярно съдържание в Европейската комисия.

 ​​ ​​ ​​​​ Още повече, че в Народното събрание бяхме внесли текстове ​​за закон, действително осигуряващи транспониране на нормите от Директивата, които Правната комисия отказа да разгледа. Въпреки, че бяха съпроводени и с Мотиви, и с изискваната от Директивата - Таблица за съответствието на предлаганите текстове с нормите от нея, каквато Армутлиева и компания не бяха внесли. А и не можеха, поради пълното противоречие на предложените от тях текстове с нормите на Директивата (документирано в стенограмите от заседанията).

 ​​ ​​​ ​​ (2) Положението на ползвателите на музикални творби в Република България при монопола на Музикаутор и Профон е същото като на поп-музикантите – крепостни, поради наличието само на една единствената организация в съответния жанр или категория права у нас. Но никой не реагира, в това число и най-засегнатият- секторът туризъм. Може би защото Музикаутор и Профон им се реваншират (вече 28 ​​ години), оставяйки 85% от задължените обекти да не плащат?

 ​​ ​​​​ Последиците от монополизма: освен изложеното по-горе са и факти като следния: при неизтекъл договор с Музикаутор, Националното ни радио, (издържано от Бюджета) беше заставено да подпише нов договор, защото близо половин година всички програми и предавания бяха принудени да работят с популярна музика с изтекли права (тоест създадена - до 1947 г.). При вече гласуван Закон за бюджета, в който не беше предвидено 2,5 пъти по-високо плащане за права от БНР.

 ​​ Вместо като надзорен орган по Закона Министърът на културата Боил Банов да реши проблема на БНР, той предложи да бъде МЕДИАТОР в спора. И „спорът“ беше ​​ решен в полза на Музикаутор.

 ​​ ​​​​ (3) Данъкоплатците имат право да знаят и какви са резултатите, в това число и финансови от „работата” на „успешната” Армутлиева двата управителни органа - на Музикаутор и Профон. Размечталата се (съгласно собствените ù думи в медиите) след издигане на кандидатурата ù за Министър на културата - да работи със съответните министри за увеличаване бюджета за култура, което напълно вярвам, но мисля, че – няма нужда да го прави нито тя, нито който и да е от управителните органи на Музикаутор и Профон.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Двете монополни организации, съществуващи от влизането в сила на Закона (Профон се отдели едва през 1998 г. - на 5-тата година от създаването на Музикаутор) за 28 години „работа” са „постигнали” следното: събират ​​ плащания от около 15% от задължените от Закона търговски обекти да плащат.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ С такъв растеж - съмнително е дали до края на този век двете организации ще постигнат събираемост от приемливите 90%, тъй като:

 ​​ ​​ ​​​​ • Армутлиева и управителните органи на ​​ Музикатор (събираща плащанията за авторски права) и Профон (за сродни права) знаят, или би трябвало да знаят, че съгласно анализите на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), чийто членове са: ​​​​когато събираемостта спадне под 70 % - културата не е в състояние да се възпроизвежда. А при спад под 50% - отделни жанрове загиват бързо, а културата като цяло – по-бавно, но сигурно.

 ​​ ​​​​ ​​ ​​​​У нас отдавна са налице и загиващи жанрове - при това не само с изключителен принос за популяризирането на българското изкуство в света, но и с голям финансов принос към останалите жанрове в културата – каквото е цирковото изкуство, например.

 ​​ ​​ ​​​​ ​​  Когато единствените, имащи право да събират дължимите се плащания на музикантите – Музикаутор и Профон, не си вършат работата, те лишават музикантите на свободна практика от правото на труд, тъй като плащанията за права са и тяхната „заплата“, и дължимите данъци и осигуровки, и ресурсът за самофинансиране на творби, изпълнения и записи. Резултатът е, че не само музикантите, а хиляди творци, получили едно от най-скъпите образования в средните и висши училища по изкуствата (защото обучението е предимно индивидуално), издържани от Бюджета, са принудени да се прехранват от други дейности. И че през изминалите 28, когато след влизане в сила на Закона за авторско право секторите литература и изктуство преминаха в пазарни условия, спадна и обемът, и качеството на създаваното.

 ​​ ​​​​ • И съвсем не на последно място в Музикаутор и Профон, в които ежегодно постъпват общо 15-16 млн.лв. от права - имат задължението да ги разпределят и изплащат, освен на членуващите в двете организации - и на всички останали музиканти в България. ​​ Двете монополни организации, ​​ обаче ​​ - ги разпределят и изплащат само на своите членове.  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​Правоносителите у нас, обаче, и то само с професионално образование са над 30 000 души; тоест българските музиканти са в пъти повече от членуващите в Музикаутор и Профон. Въпреки, че музикантите добре знаят, че няма да получат нищо, ако не членуват в една от двете организации, те продължават да не са членуват, което, мисля – не се нуждае от коментар.

 ​​ ​​​​ Това обяснява и фактът, че петицията в интернет срещу кандидатурата на Армутлиева за Министър на културата, събра само в първите 4 часа 1 600 гласа, а на третия ден те надхвърлиха над 6000.

 ​​ ​​ ​​​​ Неизплащането на полагаемото се на нечленуващите в Музикаутор и Профон, Наказателният кодекс квалифицира като кражба. Управляващите Музикаутор и Профон, обаче, са спокойни, защото го правят вече 28 години, за което Министерството на културата надзорен орган по Закона, ​​ отдавна би трябвало да внесе въпроса в Прокуратурата.

 ​​  ​​ ​​ ​​​​ (4) Музикаутор и Профон са отговорни и за несъбраните компенсационни възнаграждения за репрографиране и копиране на творби за лични нужди, дължими от производителите на апарати и носители за запис на творби по чл.26 на Закона. Тези плащания се дължат и разпределят на всички правоносители от секторите – литература, ​​ изкуство и наука. Събирането им първоначално бе възложено на Музикаутор създадена паралелно с работата ​​ по Закона за авторско право и сродните му права (за да има на кого да се прехвърлят активите на закритата държавна Агенция за авторско право в определения едномесечен срок от влизане в сила на Закона).

 ​​ ​​ ​​​​ Поради няколко годишното бездействие от страна на Музикаутор, председателите на 10 авторскоправни организации създадохме общата специализирана организация по чл.26 - БУЛРЕПРО и КОПИ.

 ​​ ​​ ​​​​ Понеже Музикаутор и Профон не можеха да ръководят организацията, в която членуватнепослушни“ организации за колективно управление на права като ИЗА-АРТ, чийто председател Александър Радославов избрахме за председател и на БУЛРЕПРО и КОПИ, Музикаутор и Профон отказаха да членуват. Съответно – и да работят. Само след година-две, законът изненадващо бе променен: двата вида права вече трябваше да се събират от - две различни национални организации. Така на Музикаутор и Профон бе дадена възможност, от Министерството на културата - да създаде своя организация ​​- КОПИ БГ. За изминалите години тя, както и се очакваше не свърши нищо: по същите причини, по които събираемостта от търговските обекти е само 15%, а цели сектори – като транспорт, спорт, услуги изобщо не плащат. Защото ръководствата на Музикаутор и Профон се издържат прекрасно от полагаемите им се отчисления от постъпващите в тях плащания за права (около 15-16 млн. лв. годишно), а как ще се издържат музикантите– това очевидно не е тяхна грижа.

 ​​ ​​ ​​​​ За ​​ разлика от Музикаутор и Профон, БУЛРЕПРО и КОПИ, с помощта на Международната федерация за репрографски ​​ права, Брюксел, създаде необходимите Правилата за разпределение на плащанията в това число и в музиката. Създаден бе (с нейна помощ и не без външен натиск) и Съвета за интелектуална собственост при Министъра на културата на ранг – заместник-министри и ръководители на съд, прокуратура, митници и останалите овластени институции. Когото нито един Министър на културата не използва като орган, който можеше да осигури по-висока степен на защита, в това число и законодателна на секторите. Очевидно интересите на Музикаутор и Профон и тези на министрите на културата – бяха еднакви - те нямаха нужда от подкрепа, точно обратното – Съветът би могъл да не подкрепи лобистките им поправки, внасяни от тях в поредното Народно събрание. ​​ .​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Когато приключихме цялата необходима предварителна работа за стартиране ​​събирането на комненсационните плащания по чл.26 и вече бяхме изпратили нотариални покани на първите 10 фирми – вносителки на апарати и носители за репрографиране и копиране, спешно бе направена ревизия на текстовете и чл. 26 стана напълно неработещ.

 ​​ ​​ ​​​​ Освен безхаберието на Армутлиева и на управителните органи на Музикаутор и Профон към интересите на членовете има и друга, по-основателна причина: с това се лишаваха от издръжка организациите на носителите с големи права – авторски - писатели, художници, дизайнери, преводачи, ​​ фотографи и др., за които това е единственото ​​колективно събирано право. При крайната бедност на преобладаващата част от правоносителите у нас тези организации или не събират членски внос или той е символичен, което обрича организациите им на полу - съществуване.

 ​​  ​​ ​​ • По-малко работещи организации – по-малко грижи за Министъра на културата, който връща оказаната му услуга, внасяйки и защитавайки в поредното Народното събрание такива закони, каквито са нужни на Армутлиева и управителните органи на Музикаутор и Профон.

 ​​ ​​ ​​​​ Въпросът ми обаче не е: кой на кого е послушен досегашните министри, зам. министри и други отговорни длъжностни лица от Министерството на културата на Музикаутор и Профон - или обратно, а - колко струва това на преобладаващата част от правоносителите, на Бюджета, тоест – на данъкоплатците, както и на авторитета на Република България в ЕС и света като правова държава.  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Финансовата загуба от тези несъбрани права (успешно събирани в над 190 държави от около 50 години, а в Западна Европа – от средата на миналия век), се изчислява на около 60 млн.лв. годишно.​​ ​​Несъбирането на тези права ощетява всички правоносители, ощетява и Бюджетът с по около 6 млн.лв. годишно, ​​ а Националния фонд ​​ „КУЛТУРА” с около 18 млн.лв. (за който по закон са предназначени 30% от събраното).

  ​​ ​​​​ (5) Няколко думи и за почтеността – на Армутлиева и съучастниците ù от управителните органи на Музикаутор и Профон. (Големият американски писател Робърт Пен Уорън твърди, че за да управляваш е достатъчно - да си почтен. Цитирам само американски, защото други у нас не са на мода; подобно на дебелите книги със ситни букви - по управление).

 ​​ ​​ ​​​​ ​​​​• При фалита на Кооперативна търговска банка узнахме, че в течение на поне10-12 години, ръководството на Профон (на което то нямаше право по действащия Закон) е внасяло суми на дългосрочен влог. Натрупалите се около 20 млн. лв., са дължими на всички артист-изпълнители и музикални продуценти – членове на Профон, нечленуващите в нея, както и на чуждестранните правоносители, с които Профон има сключени договори за взаимно представителство.

 ​​ ​​ ​​​​ По този проблем - в деня за месечен контрол в Комисията по културата и медиите на Народното събрание съм отправяла  2 питания до Министъра на културата от името на музиканти-нечленуващи в Профон, на които не получихме отговор (лесно проверимо – по стенограмите от заседанията на 44-тото НС). След седмица получихме писмен отговор от тогавашният Директор на Дирекция „Авторско право и сродни права” ​​ Георги Дамянов ​​ - че Министерството нямало право да се намесва в работата на частна организация, каквато е Профон. (?!)) ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Вместо Министерството на културата да поиска ревизия от НАП и да внесе за разследване членовете на управителните органи на Профон от Прокуратурата, единствената последица беше, че изпълнителният директор на Профон – Ина Килева подаде оставка. За да бъде назначена, както се оказа, като организационен секретар на Консултативния съвет по законодателство на Народното събрание, оглавяван от проф. Герджиков (което оставям без коментар.) ​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • От отчетите на Музикаутор и Профон е видно (от публикуваните до 2017 г.), че те не са изплащали нищо на чуждестранните организации от събираното у нас за техните членове. ​​Отделен въпрос е, че след като сключените договори за взаимно представителство с организации на чуждестранни музиканти не се изпълняват, претенциите на Музикаутор и Профон - че представляват почти 90% от световния музикален репертоар (основен техен аргумент при защита на монополизма) – е неокачествим цинизъм.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ На всички международни работни срещи у нас, провеждани в навечерието на приема на България в ЕС и през следващите години - от СОИС и двете международни Федерации - за репрографски и за копи- права (с участие на представители на ефективно работещи организации от Белгия, Испания, Норвегия, Франция и др.) - нееднократно бе декларирано, че процентът, който трябва да се отчислява за техните членове по Закона ще обсъждаме след като осигурим поне 70% събираемост от задължените обекти у нас. Това, по начина по който работят Музикаутор и Профон очевидно ще се случи най-рано в края на този век, но организациите на чуждестранните правоносители,  може да изгубят търпение да чакат това да се случи и да потърсят дължимите им се от Музикаутор и Профон плащания.

 ​​ ​​ ​​​​ Които, понеже техните творби звучат в българския ефир в 90% от времето, ще бъдат милионни. (Недопустимо съгласно Директивата на ЕС, изискваща повече от половината време в програмите на радио- и ТВ-каналите, излъчващи от територията на ЕС да бъде отделено за европейски творби. Подминавам въпроса, че повечето западноевропейски държави въведоха защитни квоти за национални творби).

 ​​ ​​​​ Със сигурност, ако това се случи, и особено ако поискат да им се плати дължимото за последните 5 години (на което имат законно право), ще плати отново Бюджетът, защото двете монополни организации нямат и не могат да имат подобна наличност (Законът е поставил срокове, в които на правоносителите да се разпределят и изплащат събраните плащания за права).. ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Ето защо е наложително да бъде извършена ревизия в Музикаутор и Профон, за да сме наясно какво ни очаква, защото е справедливо поне да установим размера на кражбите от българските музиканти.

 ​​ ​​ ​​​​ Грижата на Армутлиева и съучастниците ù от Музикаутор и Профон към музикантите е неокачествима ​​ – композитори, певци и инструменталисти от поп жанра, с по 40-45 годишен стаж, по-голямата част „на колела“, в гастроли, носещи на България значителни валутни приходи, са принудени да кандидатстват за пенсиониране със социална пенсия, защото не могат да представят документи за наличие дори на 15 години стаж. НОИ, в съответствие с действащото законодателство отказва ​​дори социална пенсия на ве един музикант, защото получава плащания за права (от порядъка на 100 лв. месечно.)

 ​​​​ • Преди години Управителният съвет на Музикаутор напуснаха знакови музиканти - като композиторите Митко Щерев и Найден Андреев и авторът с над 1000 текста за поп музика Александър Петров, който обясни в медиите, че това е протест против начина на работа на УС на Музикаутор, който ​​ ежегодно харчи около милион лева за издръжката на две сдружения - Българска музикална асоциация и Асоциацията на музикалните продуценти от плащанията, полагащи се на правоносителите. Нищо удивително двете сдружения бяха създадени от част от членовете на Управителните съвети на Музикаутор и Профон (членове и на техните УС) с ясната цел – тези дъщерни сдружения да бъдат клакьори на Музикаутор и Профон - в Министерството, Народното събрание и в медиите, както и - да изпълняват други поръчки. Последен пример - Председателката на УС на едно от дъщерните сдружения - Българска музикална асоциация – Весела Кондакова, бе назначена за заместник-министър на служебния Министър на културата – проф. Минеков. При това положение няма как да очакваме, Министър Минеков да предприеме нещо за преустановяване на кражбите от права.

 ​​ ​​​​ Ето защо - членовете на управителните органи на Музикаутор и Профон е на създадените от тях дъщерни сдружения​​ - не могат да заемат длъжности в Министерството на културата, Народното събрание, да работят по закони, регулиращи културата, или стратегии за развитие..

 ​​ ​​ ​​​​ ●●●

 ​​ ​​​​ Конституционно гарантираният достъп до културата на обществото се осигурява - от Бюджета, участващ с 30%, но останалите 70% ги осигуряват творците на свободна практика. Чиято издръжка, както и ресурсът за нови творби, изпълнения и записи се осигурява от плащанията им за авторски и сродни права. Освен това – със създаваното в творческите сектори ежедневно работят 7 други икономически сектора. ​​ 

 ​​ ​​​​ Поради което – авторското право не е секторен въпрос, ​​ а - ​​ национален..

 ​​ ​​​​ И след като  Министърът на културата е надзорен орган по Закона, означаващо че отговаря и за ​​ състоянието на закона, и за изпълнението му, неговият избор и на експертите му също е национален въпрос.

 ​​ ​​​​ Как може да се излезе от кризата е ясно – с програма, част от обществено приета стратегия и най-неотложната мярка е - спешно привеждане на законите в културата в съответствие с нуждите на правоносителите и на аудиторията – в съответствие с европейското право.

 ​​ ​​​​ Има и прецедент как най-бързо и качествено да се направи: по инициатива на частната Обсерватория по икономика на културата, голям брой външни експерти ​​ бяхме включени в работата за разработване частта „Култура” на „Програма 2020” (тъй като 150 организации в културата, в това число – всички творчески съюзи, отхвърлиха разработката на Министерството на културата, предложена ни в края на 2011 г. като напълно негодна.) Програмата остана недовършена, поради отказа на преобладаващата част от външните експерти да ​​приемем немотивираните законодателни и други предложения, налагани от експерти на Министерството на културата, Музикаутор и Профон, които имаха числен превес.

 ​​ ​​ ​​​​ Оттогава не само не е правен анализ на проблемните области в законите в сектора култура и медии, но напротив – те бяха влошавани с по няколко поправки по изложените по-горе причини. Към това мога само да добавя, че познавайки работещите експерти по Стратегията, смятам, че всички отново ще приемат да работят безплатно.

 ​​ ​​​ Българската култура, преди 10 години беше все още със значителен принос във вътрешния брутен продукт на България и създаваше заетост за десетки други професии (За справка – „Икономически принос на авторскоправните индустрии в икономиката ​​ на България” изследване по методика и с финансиране на СОИС  ​​​​ http://mc.government.bg/page.php?p=52&s=248&sp=0&t=0&z=0); както и изследванията през изминалите 10 години на Обсерваторията по икономика на културата).  

 ​​ ​​ ​​​​ Каквото и да е днешното състояние на българската култура ​​ – възможности за възстановяване има и то може да бъде осъществено, при промяна на законодателството, в рамките само на няколко години. ​​ 

 

Здравка Сиракова …………………………………

главен редактор и издател на интернет списанието АртДиалог,

Председател на Сдружение „Нехудожествена литература-България“

експерт-съдебно вещо лице по авторско право

8

7298 общо 1 за днес