Данъкоплатците имат право да знаят ЗАЩО на Станислава (Саня) Армутлиева и на съучастниците й (от Музикаутор и Профон) беше крайно необходимо тя да стане Министър на културата
На вниманието на всички политически партии, участвали в изборите за 45-то Народно събрание, Президента на Република България-генерал Радев, служебния Министър на културата – проф. Минеков, творческите съюзи, организациите в културата и медиите
Отговорът е: защото Армутлиева (която винаги е била част от управляващите), добре знае, че дори и да ù се размине за останали вреди, нанесени от нея на българската култура – предстои да отговаря поне за действията си, осигурили пълен монополизъм при колективното управление на права в България - в нарушение на европейското авторскоправно законодателство, антимонополното и антидискриминационното българско и европейско право.
Но и защото – има ли монопол – налице е корупция.
А когато монополът е въведен чрез закон – корупцията е на всички най-високи етажи на властта, в това число – в Народното събрание на Република България и в надзорния орган – Министерството на културата.
Вредите от Армутлиева и съучастниците ù – управителните органи на Музикаутор и Профон, нанесени на секторите литература, изкуство и наука са несравнимо по-тежки, отколкото тези в сектора музика. Въпреки че е налице конфликт на интереси между функциите ù като музикален продуцент - с търговските дейности на 15-те търговски фирми на Армутлиева (в 13, от които тя е едноличен собственик на капитала и управител) тя е член на Управителните съвети и на Музикаутор и на Профон. Когато преди години стана и Председател на Управителния съвет на Профон, малцина подкрепиха предходната онлайн подписка срещу това, поради което мога само да съчувствам на музикантите. Както и на всички, които не се борят за правата си.
Поставям въпроса, за да се знае, че съм предупредила навреме, че не само тя, но и никой от съучастниците на Армутлиева - от управителните органи на Музикаутор и Профон, не трябва да бъде допуснати да се произнасят по въпроси на законодателството в културата и до управленски позиции в Министерство на културата. Защото за вредите, нанесени от тях плаща Бюджетът, тоест – всички ние, данъкоплатците, тъй като по сега действащото законодателство (Законът за отговорността на държавата и общините за вреди) очакваните наказателни санкции от Европейската комисия за България във връзка с правата, както и присъдени от български съд - не могат да бъдат възстановени в Бюджета, чрез регресни искове към виновните длъжностни лица - сега действащото законодателство не допуска такива искове. (За необходимата промяна сме публикували, съответното предложение в АртДиалго, но то не беше удостоено с вниманието на никоя от парламентарно представените политически сили в 44-тото НС.)
Основанията за твърдението ми са следните факти и обстоятелства:
(1) На 28 февруари 2014 г. в Официален вестник на Европейския съюз бе обнародвана Директива 2014/26/ЕС за колективното управление на авторските и сродни права. Крайният срок за въвеждане нормите от Директивата в законодателствата на всяка държава-членка, установен в директивата беше 10 април 2016 г. Тъй като Директивата започваше с преамбюла, че при колективното управление „конкуренцията не трябва да бъде изкривена“ - не една гилдия у нас въздъхна с облекчение. Защото 26 организации за колективно управление на права в трите сектора – литература, изкуство и наука лишени от основния си предмет, в резултат на гласуваната от НС, в услуга именно на Музикаутор и Профон - първа монополна поправка на Закона за авторско право и сродните му права през 2011 г. – да събират плащания за членовете си, можеха да възстановят дейността си.
И в 2011 г. Армутлиева беше сред най-гласовитите „експерти” на Министерството за културата, твърдящи, че единственият начин да се събират плащания за права е – във всеки жанр или за категория права трябва да има само една организация и че монополът е полезен в авторското право (с активната подкрепа на „съветници“ от Комисията по културата и медиите на НС, които е крайно време да бъдат отстранени).
В Директивата на ЕС (от 2016 г.), обаче, изрично бяха подчертани основанията за необходимост от конкуренция – творците да имат възможност за избор на кого да възложат управлението на правата си и да могат „свободно, по всяко време да преминават от организация в организация”.
А задължените от закона търговски обекти (заведения за обществено хранене, хотели, Радио- и ТВ-канали, фирми за различни платени услуги, осъществяващите платени превози и др.) –също да имат възможност за избор - чрез кого да платят за ползваните от тях творби при реализацията на стоки и платени услуги.
В края на 2017 г. при вече стартирало съдебно дело от Европейската комисия на ЕС за налагане наказателна санкция на Република България (от близо 20 000 евра за всеки ден закъснение) на страницата на Правната комисия на Народното събрание, (на 13 декември 2017 г.) се появи проект за Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за авторско право и сродните му права (ЗАПСП) за въвеждане нормите на Директивата в българското законодателство. Внесен от депутата Християн Митев и група депутати на ПП ГЕРБ и на ПП „Обединени патриоти“.
Законопроектът не беше нов, а фактически същият, изготвен и защитаван активно от Министъра на културата Боил Банов, който законопроект Правната комисия на 43-тото Народно събрание спря от по-нататъшно разглеждане, именно заради монополните текстове. Ще припомня само, че в същия ден „патриотите” отстраниха своя депутат Полина Карастоянова от поста - Председател на Комисията по културата и медиите (в която комисия този законопроект вече беше одобрен -единодушно), със запомнящото се изявление на Валери Симеонов, че всеки, който лобира за монополни интереси ще бъде изхвърлен „с шут“ от парламентарната група на „патриотите”.
Още тогава вещ в политиката юрист охлади очакванията на всички ни - с прогнозата, че „патриотите“ сега работят за авторитет пред интелигенцията - поради предстоящите избори. Но в следващото, 44-то Народно събрание ще бъдат партньори на ГЕРБ и ще гласуват „за” отхвърления от тях законопроект.
Тази прогноза, за жалост, се сбъдна изцяло – новият-стар проект (№ 754-01-84 от 13.12.2017) бе внесен не от друг, а от депутат на „патриотите“ – Християн Митев, заедно с други депутати от двете управляващи политически партии в 44-тото НС.
Нещо повече – вносителите поискаха създаването на „Работната група“ към Комисията по правни въпроси - за доработка (?!) на Проекта за ЗИД, в която включиха само „експерти“ на монополните организации – автори, заедно с Боил Банов на отхвърления през юни 2016 г. от предходното НС проект за транспониране на Директивата. Една от двете най-гласовити експертки, отново беше Армутлиева (лесно проверимо - от стенограмите на 44-тото НС.)
Така се стигна до влизането в сила на 29 март 2018 г. на нов Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона, съгласно който възнаграждения за права може да събира само първата по време регистрирана организация във всеки жанр или за дадена категория права.
Цели гилдии в сектора изкуство - художници, дизайнери, преводачи, архитекти, фотографи и т.н. (над 20 организации), които разчитаха да възстановят работата на сдруженията си като организации за колективно управление на права, загубиха окончателно това право. Без нито една организация от 2011 са и секторът литература, освен възможността писателите да членуват в организацията на издателите, от които те са изцяло зависими, както и секторът - наука.
По тази причина монополните поправки на Закона могат да бъдат окачествена само като търг с предварително определени победители. Творците и публиката останаха губещи.
Обнародван нов ЗИД има – но той не транспонира Директивата, защото ù противоречи - по всички основни норми, които тя установява, а включва изискания, липсващи в нея.
• Въпреки, че подписването на документ с невярно съдържание е наказуемо и по българския Наказателен кодекс, Министерският съвет, обяви, че нормите от Директивата са въведени и поиска от Европейската комисия на ЕС да прекрати заведеното от нея дело срещу Република България, поради това, че „делото е загубило своя предмет”. Европейската комисия прекрати делото - жест към най-бедния народ в ЕС, но Бюджетът, тоест – ние, данъкоплатците платихме направените разходи по делото, вместо управителните органи на Музикаутор, Профон и Министъра на културата.
Нищо ново не ни се случваше – Министерският съвет през последните 10-12 години поне 3 пъти изпраща подобен документ – с невярно съдържание в ЕК на ЕС, получавайки потупване по рамото за „транспониране“ на поредната Директива.
• По време на обсъждането в Правната комисия Армутлиева и съучастниците ù - от двата Управителни съвета на монополните Музикаутор и Профон, не допуснаха разглеждането на текстовете от втория внесен проект за ЗИД, който действително осигуряваше въвеждането на нормите от Директивата. А освен това - решаваха и проблеми, произтичащи от стари пороци на Закона, като: лишаването на цели жанрове с хиляди правоносители изобщо от имуществени права (почти всички сценични жанрове), както и всички, които са на трудов договор или други служебни правоотношения.
На тях в действащия Закон е оставено само едно право – да отстъпват правата си на работодателя и/или поръчващия. (Може би затова в българския закон творците не се квалифицират като правопритежатели, а като правоносители). Работодателят или поръчващият, при това - нямат никаква полза, защото могат да използват творбите само за целите, за които са създадени. Поради което хиляди произведения и изпълнения, създавани със средства на Бюджета (в БНР, БНТ и др.) са лишени от друго разпространение, ощетяващо аудиторията, а правоносителите – и от приходи, увреждащо и Бюджета.
Тези и други текстове – по други закони в културата, които съм внасяла нееднократно от името на една или друга организация (в не едно Народно събрание), отново не интересуваха депутатите. Затова в българския ефир 90% от звучащата музика е неевропейска и небългарска. (И по тази Директива сме докладвали, че не е въведена нормата в Закона за радиото и телевизията). Нищо удивително - Армутлиева от 30 години е представителят в България на американските звукозаписни гиганти. А известно е, че който плаща - той поръчва музиката.
Но ако за предходните случаи, се бяхме разминали със санкциите - в този случай няма как да стане, защото подадохме 3 жалби до Европейската комисия - с искане за отмяна на обнародвания ЗИД, в сила от 29 март 2018 г. поради нарушено европейско право в България в секторите литература, изкуство и наука. Първата жалба е моя (като физическо лице, правоносител), но останалите 2 жалби са подадени от организации в културата. (И по 3-те жалби са получени отговори с входящия им номер, по който ЕК ще изпраща информация за хода на разследването им.)
• Наказателната санкция за закъснението от крайния срок за въвеждане нормите от Директивата за колективно управление на права в българския Закон води до плащане от около 40 млн. евра (ако санкцията бъде наложена сега - юли 2021).
Но тъй като не става въпрос за закъснение, а за отказ да бъдат въведени норми от Директива (в обсъждането на която преди това - България е участвала), а и за внесен от Министерския съвет вна Република България документ с невярно съдържание в Европейската комисия.
Още повече, че в Народното събрание бяхме внесли текстове за закон, действително осигуряващи транспониране на нормите от Директивата, които Правната комисия отказа да разгледа. Въпреки, че бяха съпроводени и с Мотиви, и с изискваната от Директивата - Таблица за съответствието на предлаганите текстове с нормите от нея, каквато Армутлиева и компания не бяха внесли. А и не можеха, поради пълното противоречие на предложените от тях текстове с нормите на Директивата (документирано в стенограмите от заседанията).
(2) Положението на ползвателите на музикални творби в Република България при монопола на Музикаутор и Профон е същото като на поп-музикантите – крепостни, поради наличието само на една единствената организация в съответния жанр или категория права у нас. Но никой не реагира, в това число и най-засегнатият- секторът туризъм. Може би защото Музикаутор и Профон им се реваншират (вече 28 години), оставяйки 85% от задължените обекти да не плащат?
Последиците от монополизма: освен изложеното по-горе са и факти като следния: при неизтекъл договор с Музикаутор, Националното ни радио, (издържано от Бюджета) беше заставено да подпише нов договор, защото близо половин година всички програми и предавания бяха принудени да работят с популярна музика с изтекли права (тоест създадена - до 1947 г.). При вече гласуван Закон за бюджета, в който не беше предвидено 2,5 пъти по-високо плащане за права от БНР.
Вместо като надзорен орган по Закона Министърът на културата Боил Банов да реши проблема на БНР, той предложи да бъде МЕДИАТОР в спора. И „спорът“ беше решен в полза на Музикаутор.
(3) Данъкоплатците имат право да знаят и какви са резултатите, в това число и финансови от „работата” на „успешната” Армутлиева двата управителни органа - на Музикаутор и Профон. Размечталата се (съгласно собствените ù думи в медиите) след издигане на кандидатурата ù за Министър на културата - да работи със съответните министри за увеличаване бюджета за култура, което напълно вярвам, но мисля, че – няма нужда да го прави нито тя, нито който и да е от управителните органи на Музикаутор и Профон.
Двете монополни организации, съществуващи от влизането в сила на Закона (Профон се отдели едва през 1998 г. - на 5-тата година от създаването на Музикаутор) за 28 години „работа” са „постигнали” следното: събират плащания от около 15% от задължените от Закона търговски обекти да плащат.
С такъв растеж - съмнително е дали до края на този век двете организации ще постигнат събираемост от приемливите 90%, тъй като:
• Армутлиева и управителните органи на Музикатор (събираща плащанията за авторски права) и Профон (за сродни права) знаят, или би трябвало да знаят, че съгласно анализите на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), чийто членове са: когато събираемостта спадне под 70 % - културата не е в състояние да се възпроизвежда. А при спад под 50% - отделни жанрове загиват бързо, а културата като цяло – по-бавно, но сигурно.
У нас отдавна са налице и загиващи жанрове - при това не само с изключителен принос за популяризирането на българското изкуство в света, но и с голям финансов принос към останалите жанрове в културата – каквото е цирковото изкуство, например.
• Когато единствените, имащи право да събират дължимите се плащания на музикантите – Музикаутор и Профон, не си вършат работата, те лишават музикантите на свободна практика от правото на труд, тъй като плащанията за права са и тяхната „заплата“, и дължимите данъци и осигуровки, и ресурсът за самофинансиране на творби, изпълнения и записи. Резултатът е, че не само музикантите, а хиляди творци, получили едно от най-скъпите образования в средните и висши училища по изкуствата (защото обучението е предимно индивидуално), издържани от Бюджета, са принудени да се прехранват от други дейности. И че през изминалите 28, когато след влизане в сила на Закона за авторско право секторите литература и изктуство преминаха в пазарни условия, спадна и обемът, и качеството на създаваното.
• И съвсем не на последно място – в Музикаутор и Профон, в които ежегодно постъпват общо 15-16 млн.лв. от права - имат задължението да ги разпределят и изплащат, освен на членуващите в двете организации - и на всички останали музиканти в България. Двете монополни организации, обаче - ги разпределят и изплащат само на своите членове.
Правоносителите у нас, обаче, и то само с професионално образование са над 30 000 души; тоест българските музиканти са в пъти повече от членуващите в Музикаутор и Профон. Въпреки, че музикантите добре знаят, че няма да получат нищо, ако не членуват в една от двете организации, те продължават да не са членуват, което, мисля – не се нуждае от коментар.
Това обяснява и фактът, че петицията в интернет срещу кандидатурата на Армутлиева за Министър на културата, събра само в първите 4 часа 1 600 гласа, а на третия ден те надхвърлиха над 6000.
Неизплащането на полагаемото се на нечленуващите в Музикаутор и Профон, Наказателният кодекс квалифицира като кражба. Управляващите Музикаутор и Профон, обаче, са спокойни, защото го правят вече 28 години, за което Министерството на културата – надзорен орган по Закона, отдавна би трябвало да внесе въпроса в Прокуратурата.
(4) Музикаутор и Профон са отговорни и за несъбраните компенсационни възнаграждения за репрографиране и копиране на творби за лични нужди, дължими от производителите на апарати и носители за запис на творби по чл.26 на Закона. Тези плащания се дължат и разпределят на всички правоносители от секторите – литература, изкуство и наука. Събирането им първоначално бе възложено на Музикаутор – създадена паралелно с работата по Закона за авторско право и сродните му права (за да има на кого да се прехвърлят активите на закритата държавна Агенция за авторско право в определения едномесечен срок от влизане в сила на Закона).
Поради няколко годишното бездействие от страна на Музикаутор, председателите на 10 авторскоправни организации създадохме общата специализирана организация по чл.26 - БУЛРЕПРО и КОПИ.
Понеже Музикаутор и Профон не можеха да ръководят организацията, в която членуват „непослушни“ организации за колективно управление на права като ИЗА-АРТ, чийто председател Александър Радославов избрахме за председател и на БУЛРЕПРО и КОПИ, Музикаутор и Профон отказаха да членуват. Съответно – и да работят. Само след година-две, законът изненадващо бе променен: двата вида права вече трябваше да се събират от - две различни национални организации. Така на Музикаутор и Профон бе дадена възможност, от Министерството на културата - да създаде своя организация - КОПИ БГ. За изминалите години тя, както и се очакваше – не свърши нищо: по същите причини, по които събираемостта от търговските обекти е само 15%, а цели сектори – като транспорт, спорт, услуги изобщо не плащат. Защото ръководствата на Музикаутор и Профон се издържат прекрасно от полагаемите им се отчисления от постъпващите в тях плащания за права (около 15-16 млн. лв. годишно), а как ще се издържат музикантите– това очевидно не е тяхна грижа.
За разлика от Музикаутор и Профон, БУЛРЕПРО и КОПИ, с помощта на Международната федерация за репрографски права, Брюксел, създаде необходимите Правилата за разпределение на плащанията в това число и в музиката. Създаден бе (с нейна помощ и не без външен натиск) и Съвета за интелектуална собственост при Министъра на културата на ранг – заместник-министри и ръководители на съд, прокуратура, митници и останалите овластени институции. Когото нито един Министър на културата не използва като орган, който можеше да осигури по-висока степен на защита, в това число и законодателна на секторите. Очевидно интересите на Музикаутор и Профон и тези на министрите на културата – бяха еднакви - те нямаха нужда от подкрепа, точно обратното – Съветът би могъл да не подкрепи лобистките им поправки, внасяни от тях в поредното Народно събрание. .
Когато приключихме цялата необходима предварителна работа за стартиране събирането на комненсационните плащания по чл.26 и вече бяхме изпратили нотариални покани на първите 10 фирми – вносителки на апарати и носители за репрографиране и копиране, спешно бе направена ревизия на текстовете и чл. 26 стана напълно неработещ.
Освен безхаберието на Армутлиева и на управителните органи на Музикаутор и Профон към интересите на членовете има и друга, по-основателна причина: с това се лишаваха от издръжка организациите на носителите с големи права – авторски - писатели, художници, дизайнери, преводачи, фотографи и др., за които това е единственото колективно събирано право. При крайната бедност на преобладаващата част от правоносителите у нас – тези организации или не събират членски внос или той е символичен, което обрича организациите им на полу - съществуване.
• По-малко работещи организации – по-малко грижи за Министъра на културата, който връща оказаната му услуга, внасяйки и защитавайки в поредното Народното събрание такива закони, каквито са нужни на Армутлиева и управителните органи на Музикаутор и Профон.
Въпросът ми обаче не е: кой на кого е послушен – досегашните министри, зам. министри и други отговорни длъжностни лица от Министерството на културата на Музикаутор и Профон - или обратно, а - колко струва това на преобладаващата част от правоносителите, на Бюджета, тоест – на данъкоплатците, както и на авторитета на Република България в ЕС и света като правова държава.
• Финансовата загуба от тези несъбрани права (успешно събирани в над 190 държави от около 50 години, а в Западна Европа – от средата на миналия век), се изчислява на около 60 млн.лв. годишно. Несъбирането на тези права ощетява всички правоносители, ощетява и Бюджетът – с по около 6 млн.лв. годишно, а Националния фонд „КУЛТУРА” – с около 18 млн.лв. (за който по закон са предназначени 30% от събраното).
(5) Няколко думи и за почтеността – на Армутлиева и съучастниците ù от управителните органи на Музикаутор и Профон. (Големият американски писател Робърт Пен Уорън твърди, че за да управляваш е достатъчно - да си почтен. Цитирам само американски, защото други у нас не са на мода; подобно на дебелите книги със ситни букви - по управление).
• При фалита на Кооперативна търговска банка узнахме, че в течение на поне10-12 години, ръководството на Профон (на което то нямаше право по действащия Закон) е внасяло суми на дългосрочен влог. Натрупалите се около 20 млн. лв., са дължими на всички артист-изпълнители и музикални продуценти – членове на Профон, нечленуващите в нея, както и на чуждестранните правоносители, с които Профон има сключени договори за взаимно представителство.
По този проблем - в деня за месечен контрол в Комисията по културата и медиите на Народното събрание съм отправяла 2 питания до Министъра на културата от името на музиканти-нечленуващи в Профон, на които не получихме отговор (лесно проверимо – по стенограмите от заседанията на 44-тото НС). След седмица получихме писмен отговор от тогавашният Директор на Дирекция „Авторско право и сродни права” Георги Дамянов - че Министерството нямало право да се намесва в работата на частна организация, каквато е Профон. (?!))
Вместо Министерството на културата да поиска ревизия от НАП и да внесе за разследване членовете на управителните органи на Профон от Прокуратурата, единствената последица беше, че изпълнителният директор на Профон – Ина Килева подаде оставка. За да бъде назначена, както се оказа, като организационен секретар на Консултативния съвет по законодателство на Народното събрание, оглавяван от проф. Герджиков (което оставям без коментар.)
• От отчетите на Музикаутор и Профон е видно (от публикуваните до 2017 г.), че те не са изплащали нищо на чуждестранните организации от събираното у нас за техните членове. Отделен въпрос е, че след като сключените договори за взаимно представителство с организации на чуждестранни музиканти не се изпълняват, претенциите на Музикаутор и Профон - че представляват почти 90% от световния музикален репертоар (основен техен аргумент при защита на монополизма) – е неокачествим цинизъм.
На всички международни работни срещи у нас, провеждани в навечерието на приема на България в ЕС и през следващите години - от СОИС и двете международни Федерации - за репрографски и за копи- права (с участие на представители на ефективно работещи организации от Белгия, Испания, Норвегия, Франция и др.) - нееднократно бе декларирано, че процентът, който трябва да се отчислява за техните членове по Закона ще обсъждаме след като осигурим поне 70% събираемост от задължените обекти у нас. Това, по начина по който работят Музикаутор и Профон очевидно ще се случи най-рано в края на този век, но организациите на чуждестранните правоносители, може да изгубят търпение да чакат това да се случи и да потърсят дължимите им се от Музикаутор и Профон плащания.
Които, понеже техните творби звучат в българския ефир в 90% от времето, ще бъдат милионни. (Недопустимо съгласно Директивата на ЕС, изискваща повече от половината време в програмите на радио- и ТВ-каналите, излъчващи от територията на ЕС да бъде отделено за европейски творби. Подминавам въпроса, че повечето западноевропейски държави въведоха защитни квоти за национални творби).
Със сигурност, ако това се случи, и особено ако поискат да им се плати дължимото за последните 5 години (на което имат законно право), ще плати отново Бюджетът, защото двете монополни организации нямат и не могат да имат подобна наличност (Законът е поставил срокове, в които на правоносителите да се разпределят и изплащат събраните плащания за права)..
Ето защо е наложително да бъде извършена ревизия в Музикаутор и Профон, за да сме наясно какво ни очаква, защото е справедливо поне да установим размера на кражбите от българските музиканти.
Грижата на Армутлиева и съучастниците ù от Музикаутор и Профон към музикантите е неокачествима – композитори, певци и инструменталисти от поп жанра, с по 40-45 годишен стаж, по-голямата част „на колела“, в гастроли, носещи на България значителни валутни приходи, са принудени да кандидатстват за пенсиониране със социална пенсия, защото не могат да представят документи за наличие дори на 15 години стаж. НОИ, в съответствие с действащото законодателство отказва дори социална пенсия на ве един музикант, защото получава плащания за права (от порядъка на 100 лв. месечно.)
• Преди години Управителният съвет на Музикаутор напуснаха знакови музиканти - като композиторите Митко Щерев и Найден Андреев и авторът с над 1000 текста за поп музика – Александър Петров, който обясни в медиите, че това е протест против начина на работа на УС на Музикаутор, който ежегодно харчи около милион лева за издръжката на две сдружения - Българска музикална асоциация и Асоциацията на музикалните продуценти от плащанията, полагащи се на правоносителите. Нищо удивително – двете сдружения бяха създадени от част от членовете на Управителните съвети на Музикаутор и Профон (членове и на техните УС) с ясната цел – тези дъщерни сдружения да бъдат клакьори на Музикаутор и Профон - в Министерството, Народното събрание и в медиите, както и - да изпълняват други поръчки. Последен пример - Председателката на УС на едно от дъщерните сдружения - Българска музикална асоциация – Весела Кондакова, бе назначена за заместник-министър на служебния Министър на културата – проф. Минеков. При това положение няма как да очакваме, Министър Минеков да предприеме нещо за преустановяване на кражбите от права.
Ето защо - членовете на управителните органи на Музикаутор и Профон е на създадените от тях дъщерни сдружения - не могат да заемат длъжности в Министерството на културата, Народното събрание, да работят по закони, регулиращи културата, или стратегии за развитие..
●●●
Конституционно гарантираният достъп до културата на обществото се осигурява - от Бюджета, участващ с 30%, но останалите 70% ги осигуряват творците на свободна практика. Чиято издръжка, както и ресурсът за нови творби, изпълнения и записи се осигурява от плащанията им за авторски и сродни права. Освен това – със създаваното в творческите сектори ежедневно работят 7 други икономически сектора.
Поради което – авторското право не е секторен въпрос, а - национален..
И след като Министърът на културата е надзорен орган по Закона, означаващо че отговаря и за състоянието на закона, и за изпълнението му, неговият избор и на експертите му също е национален въпрос.
Как може да се излезе от кризата е ясно – с програма, част от обществено приета стратегия и най-неотложната мярка е - спешно привеждане на законите в културата в съответствие с нуждите на правоносителите и на аудиторията – в съответствие с европейското право.
Има и прецедент как най-бързо и качествено да се направи: по инициатива на частната Обсерватория по икономика на културата, голям брой външни експерти бяхме включени в работата за разработване частта „Култура” на „Програма 2020” (тъй като 150 организации в културата, в това число – всички творчески съюзи, отхвърлиха разработката на Министерството на културата, предложена ни в края на 2011 г. като напълно негодна.) Програмата остана недовършена, поради отказа на преобладаващата част от външните експерти да приемем немотивираните законодателни и други предложения, налагани от експерти на Министерството на културата, Музикаутор и Профон, които имаха числен превес.
Оттогава не само не е правен анализ на проблемните области в законите в сектора култура и медии, но напротив – те бяха влошавани с по няколко поправки по изложените по-горе причини. Към това мога само да добавя, че познавайки работещите експерти по Стратегията, смятам, че всички отново ще приемат да работят безплатно.
Българската култура, преди 10 години беше все още със значителен принос във вътрешния брутен продукт на България и създаваше заетост за десетки други професии (За справка – „Икономически принос на авторскоправните индустрии в икономиката на България” – изследване по методика и с финансиране на СОИС http://mc.government.bg/page.php?p=52&s=248&sp=0&t=0&z=0); както и изследванията през изминалите 10 години на Обсерваторията по икономика на културата).
Каквото и да е днешното състояние на българската култура – възможности за възстановяване има и то може да бъде осъществено, при промяна на законодателството, в рамките само на няколко години.
Здравка Сиракова …………………………………
главен редактор и издател на интернет списанието АртДиалог,
Председател на Сдружение „Нехудожествена литература-България“
експерт-съдебно вещо лице по авторско право