44-тото Народно събрание ще сложи ли край на щетите, нанесени на секторите литература, изкуство и наука, а и на Бюджета на България, в резултат на монополните поправки в закона за авторско право, приети от 41-то и 42-то Народно събрание?
С два Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, приети от 41-то и 42-то Народно събрание,
●първият (в сила от 25 март 2011 г.) който въведе условия (които могат да бъдат квалифицирани само като търг с предварително определени участници) доведе до това, че 26 авторскоправни организации загубиха статута си на организации за колективно управление на права и днес цели групи правоносители като художници, преводачи, дизайнери, фотографи, а и целият сектор наука останаха без нито една организация
● вторият (в сила от 11 март 2014 г.) имаше за цел да ликвидира ЕАЗИПА1 - единствената оцеляла конкурентна организация (не само в музикално-сценичните изкуства, а изобщо в творческите сектори) но също и за да бъде използван от Министерството на културата за да не изпълни влязло в сила (8 месеца преди това) решение на Върховния административен съд по иск на ЕАЗИПА
Обнародваната на 26 февруари 2014 г. Директива 2014/26/ЕС, регламентираща по-подробно правилата за колективното управление на авторски и сродни права не спря гласуването на втората поправка и тя влезе в сила.
● Въпреки Становището на Центъра за превенция на корупцията и организираната престъпност на Министерски съвет (в резултат на искане на ЕАЗИПА, намиращо се и в момента на сайта на Министерския съвет), което е: (цитирам):
„Предвид изложеното и съгласно новия § 23 на ПЗР от ЗАПСП, Народното събрание решава един правен спор от компетентността на съдебната власт относно дейността на ЕАЗИПА, тъй като към настоящия момент единствено ЕАЗИПА попада в обхвата на §23 на ПЗР на ЗАПСП“.
Поради което, предложението на Центъра на МС е:
„Да бъдат разписани нови разпоредби относно реда и начина за колективно управление на авторските права, с които:
1.Да се създадат равни условия за организациите , управляващи авторски и сродните им права;
2. Да се гарантира възможността на потребителите и носителите на авторски права на право на избор на организация за колективно управление на авторски права.“
•Въпросът е - дали поне сега при въвеждане Директивата, която започва с изискването „конкуренцията да не бъде изкривена“ ще се ликвидират монополните текстове в българския закон, още повече, че Европейската комисия е образувала срещу България процедура за нарушение №2016/0260 за сезиране на Съда на Европейския съюз, като санкцията, която се изисква да платим е в рамзер на 19 121.60 евро на ден.
•На етапа отговорът е: НЕ, ако бъде приет внесения проект № 754-01-84 от 13.12.2017 от Християн Митев и група депутати за Закон за изменение и допълнение на Закона за авторско право и сродните му права. Тъй като като противоречи на Директива 2014/26/ЕС, българското и европейско антидискриминационно и антимонополно право и вреден за правоносителите, културата и приходната част на Бюджета.
● Щетите от двете монополни поправки на българския закон, изложени в СТАНОВИЩЕ на ЕАЗИПА (внесено в Народното събрание в законоустановения срок) са достатъчно основание да бъде спряно по-нататъшното обсъждане на проектозакона в този му вид, а не само защото противоречи на Директивата.
По тази причина го публикуваме:
● Изхождайки от необходимостта изискванията и нормите при колективното управление на права да бъдат въведени в българското законадателство колкото е възможно по-бързо, за да се избегнат санкциите от ЕС, ЕАЗИПА внесе в Народното събрание попдготвени текстове за необходимия законопроект, за да подпомогне работата на Работната група, която (съгласно съобщението от вносителите) ще работи по окончателния вариант.
МОТИВИ на ЕАЗИПА
към предложенията за текстове за законопроект
за транспониране на Директива 2014/26/ЕС
[към текстовете за законопроект, внесени в Комисията по правни въпроси (водеща) в Народното събрание - вх.№ ПГ-704-00-5 от 26.01.2018 г., съгласно изискваната на Закона за нормативните актове]
1.Причините, които налагат приемането:
(1.1) Конкретният повод за предлагания ЗИД е задължението на България като страна членка на ЕС и страна по всички европейски и международни авторскоправни договори да транспонира липсващите в българския закон текстове от Директива 2014/26/ЕС, която само прецизира и досега съществуващите в европейското право норми за колективното управление на аворските и сродните права, което трябваше да бъде направено най-късно до 10 април 2016 г., в резултат на което e в ход наказателна процедура срещу България.
Значително по-важните основания за предлагания ЗИД са еднакви с причините за създаване на българскя Закон за авторско право и сродните му права - да гарантира на създателите на произведения на литературата, изкуството и науката утвърдения от европейското право и работещ модел: създателите на произведения да имат свободата сами да решават какво да създават, поемайки отговорността за финансирането и за качеството на създаваното от тях, а обществото да заплаща само тази част, която ползва. Грижата на държавата за тях е – създаването на добър закон за закрила на творчеството и правата на създателите им над тях, в това число на имуществените и строг надзор за спазването на закона и кражбите на интелектуален продукт, включително и при колективното управление на правата им. Влизането в сила на ЗАПСП (1 август 1993 г.) преструктурира напълно секторите литература и изкуство, които шоково преминаха в пазарни условия, тоест закрити бяха десетки хиляди работни места.
В резултат на това от години Бюджетът в България издържа около 30% от дейностите в културата („паметниците на културата“ и „разпространението на културни ценности“ чрез културните институти, читалищата и др.), докато останалите правоносители на свободна практика, които са около 70% от общия брой се самофинансират. Поради това осигуряване на конституционно гарантирания достъп до култура на обществото Бюджетът участва с около 30%, а творците на свободна практика и фирмите им (продуцентски и др.) с около 70% през последните 20 години. Ето защо грижата за закрила на имуществените права на правоносителите на свободна практика, тоест за събиране плащанията за права които са основен доход за тях, е важна освен за издръжката им, но и за развитието на съвременната българска култура, която те фактически съфинансират, но и за приходната част на Бюджета, в която постъпват дължимите от тях данъци и осигуровки.
(1.2) Предлаганият ЗИД отстранява основните и най-тежки пороци в ЗАПСП, противоречащи на Директивата и всички предходни актове на европейското и международното право - някои съществуващи от създаването на закона, други, въведените с 2 закона за изменението и допълнението му (от 2011 и 2014 г.):
• Със заличаването на чл. 40е, ал.2 се отстранява нормата, въведена със ЗИД (в сила от 25 март 2011 г.) съгласно която организациите за колективно управление на права не събират плащания при ползване на произведения от сценичните жанрове - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски, циркови, вариетитни и други. С това редица жанрове и десетки хиляди правоносители фактически загубиха имуществените си права, противоречащо на други текстове от самия ЗАПСП.
•Отстранява абсурда (съществуващ от създаването на ЗАПСП) групата правоносители под общото название артист-изпълнители (чл.74 - актьори, диригенти, режисьори на драматични, музикално-сценични, хореографски, куклени, циркови и др.сценични и други реализации), на които чл.76, във връзка с чл. 41 и чл.42 и чл.81 е оставил само едно право - да разрешават използването на създаденото, но не и сами да го използват, когато са на трудов или граждански договор. С това те също са лишени от имуществените си права, за разлика от всички останали правоносители. Освен на Директивата тази норма е в противоречие с всички предишни нормативни документи на европейското авторскоправно законодателство, което осигурява еднаква защита както на правоносителите с авторски права, така и на тези със сродни права, на следното основание – имуществените права и за авторите възникват едва след намесата на артист-изпълнителите за пресъздаване на произведенията, които да бъдат представени пред аудитория, разпространявани и ползвани. Установената норма чрез внесените през 2011 г. е и правен абсурд (след като не можеш да отстъпваш права, които не притежаваш). Работодателят и поръчващият също нямат икономическа полза от предоставените права, защото работодателят има право да използва създаденото само „по начин и до степен, съответстващ на обичайната му дейност“ (чл.41) и „за целта, за която то е било поръчано“ (чл.42).
От това произтича следващ абсурд – при любителските формации във всички жанрове, водещите лица в творческият процес, които са режисьорите и диригентите, като правило професионалисти и на трудов или граждански договор, са лишени от правата си, докато останалите правоносители - артист-изпълнителите от ансамбли, танцови състави, вокално-инструментални групи и др., които са предимно любители, са с имущесвени права над създаваното от тях.
•В предлагания ЗИД текстът в чл.74 е коригиран и терминологично, за да е в съответствие на професионалната терминология и да се отговори на фактическото положение, защото диригентите и всички режисьори (без филмовите, които не пресъздават, а създават ново, несъществуващо до тогава произведение) са артисти в широкия смисъл на това понятие, но не са изпълнители (каквито са актьорите, певците, инструменталистите и др. изпълнители).
Причината за неотложността от изменението и допълнението на чл.74, чл.76, чл.41 и чл.42 и чл.81 на ЗАПСП произтича от това, че те от години лишават от доходи десетки хиляди български правоносители със сродни права, за разлика от тези в ЕС, и в света, щетите от което, освен за правоносителите са и за съвременното българско изкуство и за приходната част на Бюджета.
(1.3) Предлаганият ЗИД заличава редица текстове от чл.40, въведени със ЗИД, в сила от 25 март 2011 и ЗИД, в сила от 11 март 2014 изцяло противоречащи на досегашните европейските норми на Директивата, на антидискриминационното и антимонополно законодателство – българско и европейско. Тези 2 изменения и допълнения на ЗАПСП превърнаха господстващото положение на първите по време създадени организации за колективно управление на права в монополно, тъй като с тях 26 организации за колективно управление на права не успяха да отговорят на всички въведени нови изисквания (като администрация на трудов договор), загубиха статута си и вече не са в публичния Регистър на Министерството на културата. Последицата от това е ,че от 2011 не само цели жанрове са без нито една организация за колективно управление на права (художници, писатели, преводачи, дизайнери, фотографи и др.), както и целия сектор наука. ЗИД, влязъл в сила на 11 март 2014 бе опит да бъде законово закрита единствената оцеляла организция за колективно управление на права не само в музиката, но в целия авторскоправен сектор, а когато законът не успя да свърши това, поради невъзможността му да се приложи със задна дата влезе в сила административния произвол от страна на Министерството на културата (губещо времето и на съдебната система, принудена да отменя наказателни постановления, които са в нарушение на ЗАПСП).
Установеният със ЗАПСП пълен монопол в авторскоправния сектор, е в пълно противоречие на европейското и международно право и Директивата, която е конкретизирала действащите норми за случаите на колективното управление на правата. Те обаче не могат да бъдат осъществени без премахване на поредица порочни текстове, които правят възможни следните явления:
• Тъй като монополистът доказано не работи, събираемостта на плащанията у нас на 24-тата година от влизане в сила на ЗАПСП е все още малко над 10%, следователно българските правоносители фактически са лишени от имуществените си права
• Правоносителите в България, ако искат да получават дори символичните суми, които им се изплащат, са безправни, тъй като трябва да се съобразяват само с управителните органи на собствената си организация, защото във всеки жанр (условно казано) у нас съществува само една организация, имаща право да събира плащанията за права, да ги разпределя и изплаща. Създаването на нова организация е невъзможно поради изискването – първата по време регистрирана да подпише споразумение с всяка следваща кандидатстваща
• Дългогодишна практика на 2 от монополните организации е събраните от тях (от името и в полза
на всички правоносители плащания) да разпределят и изплащат само на членуващите в тях, което е кражба от плащанията на всички останали правоносители.
•Правоносителите не получават информация за основанията за разпределената им сума. •Информация не получават и нечленуващите в тези организации, дори когато определената за тях
сума е в крещящо противоречие с данните от радио- и ТВ-каналите за ползването на произведенията им. Закъснението при изплащането на дължимите суми от някои организациите е обичайно явление. Норма, до скоро (тоест поне в течение на 20 години) бе и това, че обикновено сумите се изплащаха наведнъж за няколко години, за да изглеждат по-приемливи като обем.
Всички изброени порочни практики - пряк резултат от монополното положение са в пълно противоречие с Директивата.
• Въпреки че нямат право да извършват сделки със събрани от правоносителите права, в това
число като ги депозират на дългосрочни депозити в банка, при фалита на Корпоративна търговска банка стана известно, че в течение най-малко на 12 години значителен обем от събраните от Профон плащания не са били разпределяне ежегодно и изплащани на правоносителите, а са били на депозит. Резултатът е, че българските музиканти със сродни права (артист-изпълнители и продуценти) загубиха около 20 млн.лв. при фалита на КТБ, събрани от тяхно име и в тяхна полза. (Няма отговор от надзорния орган по ЗАПСП - Министерството на културата за наложени санкции на ръководствата на Профон, отговорни през тези години за това, нито – какви мерки е предприело, за да не се случи нещо подобно в бъдеще).
(1.4) Допълнителна причина за предлагания ЗИД е фактът, че секторите литература, изкуство и наука са със следния икономически принос през 2002-20031 и следващите 10 години:
•Относителният дял на създаващите творчески продукт и свързаните с тях други икономически сектори в България произвеждат годишно продукция за 4,14 млрд.лв., представляваща 4,51% от брутната продукция, произвеждана в България. А добавената стойност от 1,2 млрд.лв. представлява 3,42 % от брутната добавена стойност. През тези години авторскоправните сектори осигуряват заетост на всеки 20-ти от заетите в България. Авторскоправните сектори са и най-бързо развиващите се сектори в българската икономика. С общ растеж почти петкратно по-висок (над 50%) от този на българската икономика като цяло (11,5%). Растежът им е по-висок от този на и секторите „добивна промишленост” и „хотели и ресторанти” (за които държавата е предприемала допълнителни мерки за развитие за намаляване щетите от икономическата криза). Добавената стойност, създавана в секторите литература, изкуство и наука по това време е най-висока - от 18 522 лв. до 25 503 лв.
• По принос към ВБП в 2002-2003 г. авторскоправните сектори заемат 10-то място
• 10 години по-късно те са на 8-мо място, а в София – на 5-то, поради съсредоточаването на най-големия обем творци. И тъй като анализът е направен за 3 последователни години – може да се твърди, че това е тенденция.2
Като се има предвид, че авторскоправният сектор е свързан с други 7 сектора, работещи със създавания от него продукт ежедневно: книгоиздаване и печат, визуални и графични изкуство, театър и музика, фотография и филмово изкуство, радио и телевизия, реклама и софтуер, е очевидно, че имуществените права на правоносителите не са секторен, а национален проблем.
(1.5) В същото време поради ниската събираемост на плащанията за права, доходите на правоносителите са символични или те не получават такива и почти всички групи правоносители са сред крайно бедните у нас (по данни на Музикаутор само няколко десетки ползватели са получавали над минималната работна заплата през последната отчетна година, но това се отнася само за под 100 души, а членовете им са около 2 800 души, а правоносителите в музиката са около 30 000, на които не се разпределят плащания).
Последиците за почти всички групи правоносители, особено за тези на свободна практика в музиката са - тежки социални проблеми, емиграция на младото и средно поколение професионалисти, получили образование средни и висши професионални училища по изкуствата, издържани от Бюджета, което е най-скъпото, защото е индивидуално.
(1.6) Липсата на финансов ресурс у творците се отразява и на обема и качеството на създаваните от тях нови произведения. Съгласно изследвания, проведени в западноевропейските държави когато събираемостта спадне до около 70% - развитието на литературата и изкуствата спира. Събираемостта у нас е под 15%, продължаващо 25 години. Когато кражбите от имуществените права са почти 90% правото не работи, а тежката правна обстановка допълнително се отразява крайно негативно на творците.
(1.7) Причина за предлагания ЗИД са и действията на Министерството на културата, осигурил законова подкрепа на монопола чрез ЗАПСП (вносител на ЗИД от 2011 г., и писмено подкрепил следващия ЗИД от 2014, внесен от група депутати). В действащия ЗАПСП липсват критерии за разпределение на събраните суми, както и срокове за изплащането им, тъй като законът не предвижда конкуренция, а монополизъм, противоречащо на цялото авторскоправно законодателство, както и на Директивата. Към което трябва да се прибави и отказа на Министерството да предприеме мерки, срещу злоупотребите на 2 от организациите-монополисти и неизплащането на дължимите от тях плащания на останалите правоносители – нечленове или членуващи в друга организация.
(1.8) Не на последно място - вредите от изложените причини за ситуацията – ЗАПСП да се превърне от инструмент за закрила в инструмент за репресия на правоносителите, за 2008 г. заемат 21 стр. в Доклад`301 на Световната организация за интелектуална собственост (при това те са посветени предимно на проблемите, ощетяващи и чуждестранните правоносители, докато повечето от тези, които засягат българските творчески сектори, не са намерили отражение, което е обяснимо). България беше извадена буквално в последния момент (в края на м.март 2009 г.) от Черния списък за 2008 г. където попадаше за 3-ти път - жест към България като към най-бедната държава в ЕС, тъй като санкциите на Световната търговска организаця за държавите - пирати, са непосилно високите мита, влизащи в сила всяка година на 1 април, обезсмислящи българския износ, щетите от които са за производителите, тоест плащат всички, а не държавните структури. В момента Република България е в Списъка на държавите под наблюдение, в който е обикновено, тоест на крачка преди поставянето й в Черния списък.
(1.9) Интелектуалната собственост като основен фактор за развитие на стратегическите индустрии, от който зависи положението на хората и мястото й като държава в света, отдавна не е само правен, творчески или икономически въпрос, а национален, следователно – политически въпрос.
2. Целите, които се поставят;
(2.1) Привеждане на ЗАПСП в съответствие с изискванията на Директива 2014/26/ЕС конкретизирала нормите от европейското и международно право за случаите когато правата върху праизведенията се управляват колективно, поради наличието на 2-ма и повече правоносители;
(2.2) Ликвидиране монополизма при управление на правата чрез възстановяване на
съществуващата до 2011 г. възможност за конкуренция, което ще даде възможност на функциониращите до тогава организации да възстановят дейността си, а действащите да станат по-ефективни;
(2.3) Гарантиране на правоносителите, регламентираното от Директивата право на избор на организация, която да управлява правата им и да събира плащанията им, както и за реалното им участие при решаването на всички въпроси, свързани с разпределението на събраните суми;
(2.4) Осигуряване на ползвателите на защитени обекти – възможност за избор чрез коя организация да изпълнят задълженията си по ЗАПСП;
(2.5) Въвеждане изискването в Директивата на действащ механизъм за справедливо
разпределение на събраните плащания за права при пълна прозрачност и отчетност от страна на организациите с цел избягване на каквато и да е възможност за злоупотреби, които продължават и в момента;
(2.6) Регламентиране на правила и механизъм за събиране на плащанията по начин, удобен както за ползвателите при наличието на 2 и повече организации за даден вид произведения или категории права, така и за разпределянето на събраните от организациите суми, без да е необходимо те да преговарят и да се споразумяват за да бъде възможно изпълнението на въведената норма от Директивата – изплащането на правоносителите на събраните плащания да се извършва не по-късно от 9 месеца от постъпването на сумите в организациите.
(2.7) Регламентиране на условията за придобиване правото за колективно управление на права над български музикални произведения за онлайн многотериториално ползване;
(2.8) Подобряване надзора над ЗАПСП за осигуряване по-висока събираемост чрез ясно регламентиране правата и задълженията на надзорния орган по ЗАПСП – Министерството на културата при разпределението на събраните суми за права и за спазване сроковете за изплащане за своевременната реакция при неспазването им от управителните органи на организациите за колективно управление на права. Децентрализация на контрола за изпълнение задълженията на ползвателите на общинско равнище при категоризация на обектите от туризма, транспорта, търговията и др.
(2.9) Рационализиране механизма при създаване на тарифите, по които организациите ще събират плащанията от използването на произведенията от ползвателите, в съответствие на пазарните принципи и антимонополно законодателство и с участието на ползвателите.
(2.10) Гарантиране изпълнението на ЗАПСП чрез включване на текстове в други закони за осигуряване изпълнение задълженията по закона от страна на ползвателите, а в резултат на това – повишаване събираемостта на плащанията за постененното намаляване на тежките социални проблеми и възможност за създаването на по-голям обем качествени съвременни български произведения.
Решаващо за събираемостта е неотложното изменение на чл.19а от Закона за радиото и телевизията, в който при транспониране на Директивата на ЕС (ДВ.бр.12 от 2010 г.) не бе въведена нормата, осигуряваща преимуществено разпространение на европейски произведения от радио- и ТВ-каналите, излъчващи от територията на България.
Основанията за предлагания текст в законопроекта са:
• Младите ежедневно прекарват пред екраните значително повече време, отколкото в училище – тоест в небългарска интонационна среда, а медиите, както е известно, са третият елемент на възпитателната среда. За големите български личности, постижения и събития от миналото, младите българи, освен че не научават достатъчно в училище, това знание не е толкова въздействащо и трайно, колкото чрез художествените произведения. Дори език се учи най-лесно и добре чрез песните. Най-ощетени от това, че българските произведения не са преобладаващите в програмите на радио- и ТВ-каналите са младите българи, с майчин език, различен от българския, на които това пречи да се интегрират в обществото, в което ще се реализират;
• Икономическите причини: недостатъчният бюджет на културата дори да бъде удвоен, няма да осиури финансиране на производство адекватно на потенциала от творци, което генерира системната емиграция на подготвени професионалисти. Единственият друг сериозен източник е само чрез защитните квоти за европейски и национален продукт, което води до по-голям обем плащания за права, тоест до ресурс за самофинансиране на нови музикални, музикално-сценични творби, филми и други аудиовизуални произведения (основание и за Директивата на ЕС за електронните медии).
3.Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;
При изискването за регистриране и категоризиране на обектите в туризма и търговията да се изисква и договор с организация за колективно управление на права за плащане на защитени от ЗАПСП обекти, както и необходимостта от съществено увеличаване щата на специализираната дирекция и специализиран инспекторат на Министерството на културата.
Необходими са средства за краткосрочно обучение за служители на институциите, с функции по ЗАПСП и за служители на общините.
Очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;
(4.1) Преустановяване на съществуващата в момента дискриминация от ЗАПСП по отношение на произведенията от цели жанрове, които сега не се събират и възстановяване имуществените права на немалко групи правоносители със сродни права чрез заличаване на един текст в действащия ЗАПСП. Събирането на дължимите им се плащанията за тях ще увеличи приходите им, а оттам възможността да самофинансират нови произведения или изпълненията и записите им. Получените от тях плащания означават приходи за НАП и НОИ;
(4.2) Възстановяване имуществените права на огромен брой правоносители от всички жанрове в изкуствата чрез заличаване на текстовете, лишаващи ги от правото и сами да ползват създаденото от тях по време на трудово правоотношение или по поръчка. Разпространението на създаденото по начини, които са различни от тези за които те са създадени ще увеличи разпространението на творбите, което е от полза за аудиторията. Част от начините на разпространение ще носят и приходи и за заетите в бюджетната сфера, чиито заплати са едни от най-ниските, а и за Бюджета;
(4.3) Възстановяване на конкуренцията при колективното управление на права чрез осигуряване възможност за избор на организация както от правоносителите, така и за ползвателите;
(4.5) Преустановяване многобройните и системни злоупотреби от страна на 2 монополни организации у нас, събиращи плащания от ползвателите от името на всички правоносители, които разпределят и изплащат само на своите членове, ощетяващо от години всички останали правоносители. Изключване на възможността събраните плащания да бъдат отклонявани за сделки или за създаване на фондове, освен по решение на правоносителите;
(4.6) Засилване на контрола над организациите за колективно управление на права, особено при разпределение на събраните за права суми от ползвателите от страна на надзорния орган по закона и други институции, които публикуват на страниците си обобщените финансови отчети за събраните, разпределени и изплатени суми на членовете си, нечленовете, възложили им събиране на плащанията и друга/други организации, ако има такива, за спазването изискването на Директивата за изплащането на всяка постъпила в организациите сума в срок не по-дълъг от 9 месеца. В резултат - по-ритмично изплащане на правоносителите на дължимите им се суми (особено важно за тези, които са на свободна практика) и съответно по-ритмични постъпления в Бюджета.
(4.7)Своевременна реакция от надзорния орган при нарушения от страна на организациите за предотвратяване по-серизни щети за правоносителите, предвид на това, че санкциите се плащат от събраните за правоносителите суми, а не лично от управителните им органи и администрациите.
Краен резултат – реални права за правоносителите, справедливо разпределение на събраните суми и своевременното им изплащане, еднакво справедливи тарифи както за правоносителите, така и за ползвателите, организции за колективно управление на права, спазващи закона, резултатно работещи за повишаване на събираемостта на плащанията, по-малко бедност за творците, по-ритмични постъпления за правоносителите и приходната част от Бюджета, възможност за развитие на съвременната българска култура.
Дългосрочните цели за предлагания законопроект съотвестват на основните стратегически цели и приоритети, приети от държавите - членки на ЕС като:
● увеличаване относителния дял на интелектуалната собственост във вътрешния брутен продукт на страната
● увеличаване присъствието и влиянието на културата в сфери като образованието, екологията социалната сфера и др.
чрез мерки, съответстващи на:
● разбирането за културата като основен фактор за развитие, личностна и професионална реализация на човека, усъвършенстване на обществото, превенция на конфликти, но и като възможност за влияние на Европа в света чрез културното й многообразие.
5.Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
Предлаганият ЗИД осигурява съответствие с основни документи на европейското и право:
(5.1) Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения (1886) в последната й редакция (от 1914 г.), по която Българя е страна от 1921 г., (с още 150 държави), администрирана от Световната организация за интелектуална собственост (СОИС, в която членуват 165 държави);
(5.2) Универсалната конвенция за авторско право (1952, която се администрира от ЮНЕСКО) по която България е страна от 1975 г. (с още над 100 държави)
Както и по-новите, отразили променящите се условия, като:
(5.3) Римската конвенция за закрила на артист-изпълнителите, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации (1961), по която България е страна от 1995 г. (заедно с над 100 държави), администрирана освен от СОИС и от Международната организация на труда.
(5.4) Женевската конвенция за закрила на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешеното възпроизвеждане на техните записи (1971), по която България е страна от 1995 г., администрирана от СОИС.
(5.5) Договора на Световната организация за интелектуална собственост относно авторското право (1996), отчитащ промените, свързани с развитието на технологиите и интернет.
(5.6) Договора на СОИС относно изпълненията и звукозаписите (1996).
(5.7) Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (Споразумението ТРИПС,1994), по което България е страна като държава-член на Световната търговска организация;
(5.8) Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (подготвя се нова, тъй като тя не реши проблема за кражбите на защитен продукт в интернет на принципа: както в магазин не може да се предлага крадена стока, да не се предлага и в интернет, въпреки че Франция, например, въпреки отпора, въведе законовата норма: при трето влизане на краен потребител в пиратски сайт той да бъди изключван от интернет, което много от интернет-доставчици вече спазват поради високите санкции);
(5.9) Директива 2011/77/ЕС за артист-изпълнителите (2011), „транспонирана“ в ЗАПСП с карикатурния ЗИД, в сила от 11 март 2014, който не реши нито един проблем от изброените в т.1 в настоящите мотиви, тъй като вносителите, а и Комисията по културата и медиите, бяха заети не с правата на българските артист-изпълнители, а с това да въведат в ЗАПСП още няколко текста в услуга на монопола в главата за колективното управление.
Така българският ЗАПСП удължи от 50 на 70 г. права на правоносителите от няколко жанра (под общото название артист-изпълнители), каквито те по действащия закон нямат, поради което са включени в предлагания ЗИД, наред с всички липсващи текстове за колективното управление от Директива 2014/26/ЕС.
Приведените данни са от изследването, осъществено у нас по методика на Световната организация за интелектуална сигурност (СОИС) и финансирано от нея (проведено вече в почти половината от членуващите в нея над 170 държави) – в: Икономически принос на авторскоправните индустрии в България. Изследване по методика на Световната организация за интелектуална собственост. С. Университетско издателство „Стопанство”, 2007, 194 стр.
Данните са от проведеното изследване от Обсерваторията за изследване на културата и Столичната община, реализирано по проект с европейско финансиране.
Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права (в музикално-сценичните изкуства)
