ЗЛОБОДНЕВНО - 2017, Брой 4

44-тото Народно събрание ще сложи ли край на щетите, нанесени на секторите литература, изкуство и наука, а и на Бюджета на България, в резултат на монополните поправки в закона за авторско право, приети от 41-то и 42-то Народно събрание?

     С два Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, приети от 41-то и 42-то Народно събрание,

първият (в сила от 25 март 2011 г.) който въведе условия (които могат да бъдат квалифицирани само като търг с предварително определени участници) доведе до това, че 26 авторскоправни организации загубиха статута си на организации за колективно управление на права и днес цели групи правоносители като художници, преводачи, дизайнери, фотографи, а и целият сектор наука останаха без нито една организация 

 вторият (в сила от 11 март 2014 г.) имаше за цел да ликвидира ЕАЗИПА1 - единствената оцеляла конкурентна организация (не само в музикално-сценичните изкуства, а изобщо в творческите сектори) но също и за да бъде използван от Министерството на културата за да не изпълни влязло в сила (8 месеца преди това) решение на Върховния административен съд по иск на ЕАЗИПА  

Обнародваната на 26 февруари 2014 г. Директива 2014/26/ЕС, регламентираща по-подробно правилата за колективното управление на авторски и сродни права не спря гласуването на втората поправка и тя влезе в сила.

● Въпреки Становището на Центъра за превенция на корупцията и организираната престъпност на Министерски съвет (в резултат на искане на ЕАЗИПА, намиращо се и в  момента на сайта на Министерския съвет), което е: (цитирам):

 „Предвид изложеното и съгласно новия § 23 на ПЗР от ЗАПСП, Народното събрание решава един правен спор от компетентността на съдебната власт относно дейността на ЕАЗИПА, тъй като към настоящия момент единствено ЕАЗИПА попада в обхвата на §23 на ПЗР на ЗАПСП“.

    Поради което, предложението на Центъра на МС е: 

    „Да бъдат  разписани нови разпоредби относно реда и начина за колективно управление на авторските права, с които:

     1.Да се създадат равни условия за организациите , управляващи авторски и сродните им права;

     2. Да се гарантира възможността на потребителите и носителите на авторски права на право на избор на организация за колективно управление на авторски права.“ 

Въпросът е - дали поне сега при въвеждане Директивата, която започва с изискването „конкуренцията да не бъде изкривена“ ще се ликвидират монополните текстове в българския закон, още повече, че Европейската комисия е образувала срещу България процедура за нарушение №2016/0260 за сезиране на Съда на Европейския съюз, като санкцията, която се изисква да платим е в рамзер на 19 121.60 евро на ден. 

На етапа отговорът е: НЕ, ако бъде приет внесения проект № 754-01-84 от 13.12.2017 от Християн Митев и група депутати за Закон за изменение и допълнение на Закона за авторско право и сродните му права.  Тъй като като противоречи на Директива 2014/26/ЕС, българското и европейско антидискриминационно и антимонополно право и вреден за правоносителите, културата и приходната част на Бюджета.

● Щетите от двете монополни поправки на българския закон, изложени в СТАНОВИЩЕ на ЕАЗИПА (внесено в Народното събрание в законоустановения срок) са достатъчно основание да бъде спряно по-нататъшното обсъждане на проектозакона в този му вид, а не само защото противоречи на Директивата. 

По тази причина го публикуваме: