Представяне на книгата „Горчива мъгла“, сборник с разкази на художника-фотограф Огнян Панов

[ Панов, Огнян. Горчива мъгла. Разкази.

Илюстрации Анри Кулев. С. Труд, 2016  144 с.]

     В Литературния клуб „Перото“ на Националния дворец на културата на 21 ноември 2016 г. бе представена дебютната книга сборник разкази на Огнян Панов, имал в годините не една премиера като художник-фотограф.

    Един от разказите – „Горната махала“ бе публикуван преди това в брой 2 на законодателя в литературата – списание “Съвременник“.

    И други утвърдени автори в даден жанр са ни „изненадвали“ с дебюта си в различна област на изкуството. Нищо изненадващо няма в това да искаш да се изразиш със средствата и на друг жанр, но далеч не всеки успява. Изненадващ е резултатът при Огнян Панов – езикът е образен и лаконичен, наблюденията и посланията са направени чрез ярки образи, изградени с твърде пестеливи, но точни изразни средства, така че ги „виждаш“, което, по дефиниция е белег за зрелост в литературата. При първа книга това рядко се постига, нужно е време и много, много работа. Затова ще си позволим да не се съгласим с Огнян Панов, който твърди: „Трябва ти само … сърце“.

 Огнян Панов

  

Но вероятно точно поради усещането за сърце във всеки разказ, книгата бе представена от писател от ранга на Димитър Шумналиев. Поради което само ще го цитираме:

Димитър Шумналиев

„Познавам Огнян Панов като художник-фотограф.  Бил съм в неговото студио и съм наблюдавал с голямо удоволствие как работи, как търси нюанса, състоянието, образа, как си играе със светлините, осветление, обективи и т.н.  Той направи една великолепна изложба и още тогава си казах – този човек е художник. И си помислих, че този силно ерудиран мъж ще избие и в друга посока, както става с таланта. Ако е много, той все се отклонява нанякъде. И ми се обажда този мъж и казва “Започнах едни разкази – искаш ли да ги видиш.“ Това е не толкова приятно занимание за един автор, защото не знаеш на какви минни полета ще попаднеш. Още първият текст, който ми прати, формира у мен очакване и му казах: Оги, работи, чисти плява, слама, допълнения, скъси изреченията и т.н.   

      Когато онзи ден прочетох книгата, наистина се зарадвах, защото видях един много приятен продукт – извинете ме за думата, но все пак книгата е и стока. Нека да поздравим колегите от Книгоиздателска къща „Труд“, които подадоха ръка и поеха тази отговорност… В много сложно време излиза тази книга – времето, когато уж книгата боледува и няма пазар за нея. Аз съм на друго мнение – фактът, че има печеливши издателства, печеливши търговски вериги, означава, че книгата се търси.  

     И слава богу, че се появяват такива бойци като Огнян, които да зареждат старата щампа с предизвикателства. Защо обичам младите хора и обичам да чета по-млади от мен автори? Защото аз се уча от младите на нова изказност – те не обичат епитетите, те, покрай интернет или бързата комуникация, късат изреченията. Те не обичат местоимението който, което, които… Няма подчинени изречения. Всичко е директно – след точката започва следващото.

    Искрено се надявам книгата на Оги да вкара нови предизвикателства в съвременната литература, защото той не мисли ординерно.“

    Актьорът Веселин Ранков преди да прочете разказа „Горчива мъгла“, дал име на сборника с разкази, сподели, че в душевността на героя е видял себе си от „онова време“.

Веселин Ранков

 

    Литературният критик Митко Новков, благодари на Веселин Ранков, избрал да прочете точно разказа „Горчива мъгла“, единственият написан от първо лице, единствено число, който, според него е най-показателен за автора. И след емоционалния си разказ за изпитаните усещания от прочита на разказите, завърши с думите: „Когато четете книгата „Горчива мъгла“ ще знаете, че в тялото Ви тупти не Вашето сърце, а сърцето на Огнян Панов“.

Веселин Ранков, Димитър Шумналиев, Митко Новков и Огнян Панов

   Изборът на АртДиалог би бил на представянето да бъде прочетен и предговора на Огнян Панов, защото на една страница той е успял да каже за творческия процес и писателския труд не по-малко, отколкото са казали някои от най-големите писатели – български и чуждестранни. А тъй като науката до момента не е дала задоволително обяснение на тази енигма  - творческият процес, за него знаем само  това, което ни казват самите творци. Именно поради това предговорът на Огнян Панов към книгата му има самостоятелно и приносно значение по въпроса.    

    На журналистическия въпрос, отправени към Огнян Панов – има ли светлина в „горчивата мъгла“, неговият отговор беше еднозначен: „Светлината е във вечните неща, като например това, че да даваш е повече и по-важно, отколкото да получаваш. Ако си в състояние да изпитваш това – няма защо да те безпокои нещо материално.“  

     Пожелаваме успех и на следващата книга на Огнян Панов, но не само защото, както той казва, „Ако не можеш да не пишеш – пиши!“, но и защото след „Горчива мъгла“, знаем със сигурност, че той има какво да каже на нас читателите.