Мислители – заслужили позитивисти

    Поради скромността на египетските, иранските, индийските, китайските и критските летописци през третото и второ хилядолетие преди н. е., поименното цитиране започва едва при Омировата (100-750 г. пр.н.е), древногръцката и древноеврейската литература (епохата на Цар Давид и Цар Соломон, (1010-931 г.пр.н.е.).
    Двете световни религии – християнството, (възникнало през І век от н.е. в Палестина, намираща се във владение на Римската империя) и ислямът (възникнал VІ в. от н.е.), родили се от лоното на дневноеврейската литература, претендират за „авторство” над  наследеното.
     Но, трябва да им признаем заслугата, че чрез Библията и Корана го правят достояние на широката аудитория.
     Ропотът срещу „премъдростите” на нормативната  дидактика  и особено  срещу  тяхната дължина  не датира от Ренесанса, а още от първите писмени паметници на древноеврейската литература (ХІ-Х век пр.н.е). Поради което мислителите са особено внимателни не само към съдържанието и формата, но и към  дължината на сентенциите.

Подбрано – не от интернет, а от произведенията.
Подредено – не по старшинство, а на принципа

„…глупавата старост е не по малко жалка от страхливата младост”
Михаил Зощенко (1894-1958), руски писател

Фотос от анимационния филм “Анна Блуме”, 2009.
режисьор Весела Данчева, художник Иван Богданов

И при най-големи беди съдбата винаги оставя вратичка за излизане.
Мигел де Сервантес (1547-1616), испански писател, драматург и поет

Истински щастливите хора не са онези, които имат непременно най-доброто от всичко. Те са тези, които правят най-много от нещата, които им поднася животът.
Аристотел (384-322 пр.н.е.), древногръцки философ

Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова.
… животът е един рай, но не искаме да го разберем, а само да поискаме да го разберем – още утре по целия свят би настъпил рай…
Фьодор Достоевски (1821-1881), руски писател

Не зяпай безсмислено света. Има битие, а небитие – изобщо няма.
Парменид (ок.540 – ок.450 до н.е.), древногръцки философ 

Има само две форми на живот – гниене и горене.
Максим Горки (1836-1936), руски писател и публицист

Да се умре не е страшно, страшно е да не се живее.
Анри Барбюс (1873-1935), френски писател, публицист и журналист

Целта на живота е радостта.
Асен Златаров (1885-1936), български учен, публицист и писател

Най-яркият белег на мъдростта е постоянната веселост.
Мишел дьо Монтен (1553-1592), френски философ и писател

Ако радостта се свърши – търси къде е причината.
Лев Толстой (1553-1592), френски философ и писател

Няма тъжни времена… има тъжни хора!
Ромен Ролан (1866-1944), френски писател и публицист 

Яростта винаги е лоша храна.
Уилям Шекспир (1564-1616), английски драматург и поет

Старай се да станеш умен, а не богат; можеш да загубиш богатството, но умът винаги остава с теб.
Езоп (около 600 г. до н.е.), древногръцки поет и сатирик

 Най-щастлив е онзи човек, който от много работа няма време да мисли върху своето щастие.
Стилиян Чилингиров (1884-1962), български писател, публицист и преводач.

Никой не може да бъде щастлив, ако не се радва на собственото си уважение.
Жан Жак Русо (1712-1778), швейцарски и френски философ, писател и композитор-основоположник на комичната опера и мелодрамата

Скептицизмът винаги се отличава с безплодие и безсилие.
Иван Тургенев (1818-1983), руски писател 

Песимизмът … е душевно състояние, което се предава преди всичко на този, който е твърде ленив и твърде страхлив.
Йоханес Бехер (1991- 1958), немски писател и общественик

Разочарованието е свойство на слабите.
Густав Флобер (1821-1880), френски писател 

Всяко нещастие винаги е преувеличено.
Антон Макаренко (1988-1939), руски писател и педагог 

Човек не би могъл да оцелее в самота.
Ибн-Сина / Авицена (980-1037), персийски учен, философ, поет и лекар 

Ако искаш да построиш кораб, не свиквай мъжете с барабани да носят талпи, … а ги научи да копнеят по безкрайната морска шир.
Антуан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944), френски писател и летец

 Бъди герой за себе си! (Правило 5 на Питър)
Лоурънс Питър (1919-1990), американски писател и педагог

Ако всичко беше преходно – не би имало нищо превъзходно.
Дени Дидро (1713-1784), френски философ и писател, съставител на първата западна Енциклопедия

Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите. Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.
Николай Хайтов (1919-2002), български писател, драматург, сценарист и публицист

 

АртДиалог