Емили Дикинсън. Стихове

Рай – прииждай бавно

Рай – прииждай бавно,

че устните невкусвали от Теб

за Твоите жасмини са свенливо жадни

подобно на пчела забравила за мед

коя едва-що стигаща до цветното си лоно

над входовете му кръжейки пей,

отмерваща небесната си манна

влиза – и се дави в елей.

1890 г.

Come slowly – Eden!

Come slowly—Eden!

Lips unused to Thee—

Bashful—sip thy Jessamines—

As the fainting Bee—

Reaching late his flower,

Round her chamber hums—

Counts his nectars—

Enters—and is lost in Balms.

1890

Неподозирано остава нашето величие

Неподозирано остава нашето величие

докато не чуем призива да се издигнем.

Ако после, верни, справим се с отличие

пораснали небето ще достигнем.

Геройството, което декламираме

било би рутина в дните

ако себе си опазим да не скрием

под воала на страха от висините.

1890 г.

We never know how high we are

We never know how high we are
Till we are called to rise
And then if we are true to plan
Our statures touch the skies —

The Heroism we recite
Would be a daily thing
Did not ourselves the Cubits warp
For fear to be a King —

1890