​​ ЕПИЗОД ​​ І

ГОРА. НОЩ.

​​ Между облаците изплува Луната и огрява пътека, по която вървят десетина уморени жени и мъже.

ВОДАЧЪТ

/към една от жените/:

- Донке, наближаваме границата,сипи малко ракия в бебешките гърла,че да не ревнат.

Всички спират за почивка, Донка сваля от гърба си дисаги с две бебета, имитира,че им дава ракия, обръща се с гръб и ги кърми.

ВОДАЧЪТ: 

- Хайде, тръгваме, че ще ни надушат.

ГОРА.

Луната се скрива зад облаците.Някои се спъват,падат,стават,вървят.Светкавица раздира небето, хората се стряскат, вдигат ръце в поза”предавам се”.

ВОДАЧЪТ:

- Стигнахме! Прескачайте,това е Гърция.

ГОРА.

Някои прескачат,други не успяват.Донка се спъва в камък,залита,едното бебе се изсипва от торбата и се търкулва в дерето,и след него се търкулват камъни.

Донка вече е прескочила браздата с другото бебе

ГОРА:

Чува се настървен лай на кучета.Прожектори осветяват две жени, които не са успели да прескочат.

ГРАНИЧАР:

- Стой,ще стрелям !  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

​​ По-голяма част от хората са прескочили браздата.Граничарите залавят двете жени-майка и дъщеря.

НА ГРЪЦКА ЗЕМЯ-НОЩ

ДОНКА

/към водача, паникьосана опипва празната торба/:

- Върни ме обратно, да си търся детето!

ВОДАЧЪТ:

- Ти луда ли си ма?То вече е умряло!Една камара камъни се стовариха след него в дерето!

СЦЕНАТА ПОСТЕПЕННО ПОТЪМНЯВА.

ДВОР НА ДОМ ЗА СИРАЦИ.ДЕН.

Ръждясали люлки, олющени пейки, пясъчник. Две високи дървета с узрели кайсии по върховете. Лазурно небе, към което летят сапунени балончета. Едно от тях е много по-голямо, издига се нагоре, пада бавно надолу и застава за миг върху протегната детска ръка. Балонът се пука.

ЗАПОЧВАТ ТИТРИТЕ.

Камерата показва два детски крака, обути в скъсани гуменки на босо, качва се нагоре и спира на лицето и очите му – те са азиатски. Детето е на около шест години, момче, пълничко, по-едро от възрастта си, тананика си и прави едва забележими движения е усукване на врата. В ръцете си държи алуминиева купичка със сапунена вода и саморъчно огънато кръгче от ръждясала тел, с която прави сапунени мехури. Крачолите на анцуга му са разнищени, отрязани накриво, на тениската му има надпис “USA”.

От ​​ сградата излизат опърпани деца и отегчено започват да ровят в пясъчника с ръждясали лъжици. Камерата показва главите им отзад. Тиловете им са плешиви. Момчето на пейката поглежда неспокойно към ​​ решетката на оградата. От външната й страна ​​ има кофи за боклук. Пристига клошар – мръсен и брадясал, с количка, пълна със смачкани хартии. Вади канап от джоба си, поглежда към момчето и сяда на земята с гръб към оградата.

Детето се оглежда, изтичва до оградата, сяда и то на земята с гръб. Гърбовете на двамата се допират през пръчките. Детето бърка в гащите си, вади две филии хляб и две вафли. Подава хляба и едната вафла на клошаря и само захапва другата.

КЛОШАРЯТ:

- ​​ А, бе китаец, все забравям да ти кажа, че един ден Господ ще те награди, защото си направен добър!

МОМЧЕТО:

​​ - А ти защо не си получил награда от Него? Лошо дете ли си бил?

КЛОШАРЯТ:

- Аз не съм бил дете! Родил съм се направо голям и затова нямам награда. Ама не знаех, че китайските деца са толкоз добри!

МОМЧЕТО:

- Аз не съм китаец , нито съм идиот, а само приличам на такъв! Аз съм Алсарио!

КЛОШАРЯТ:

- К`во пък е това име, много е шантаво?

АЛСАРИО: /оживено/

- Айше дето мие клозета ме кръсти така, пък ми вика Алсо, че да й звучи малко по цигански..

ДОМ ЗА СИРАЦИ. РЕТРОСПЕКЦИЯ:

В ​​ коридора се мотаят сополиви деца на около две години. Алсарио е по-едър.

Две циганки /Айше и Фатме/ ​​ с кофи и парцали в ръце. Спират до децата и им удрят по един килимбаш по главите. Фатме поглежда учудено очите на едрото дете, сръгва Айше и двете се втурват към врата, на която пише “ Директор”, чукат и на съседната врата на която пише “Лекарски кабинет”.

ФАТМЕ: (чука на двете врати)

- Ненска, Ванчева, елате да видите онова едрото дете!

Вратите се отварят. Ненска – директорката, и ​​ Ванчева-лекарката, излизат почти едновременно. Ненска е ниска, възпълна, с големи гърди. Тя е изрусена, с тупиран кок на главата, набучен с разноцветни фиби, силно гримирана. ​​ Ванчева е с вид на продавачка в бакалия, с плетен елек, ​​ и тричетвърти чорапи.

НЕНСКА: / с кисела физиономия/

- К`во пак искате?

АЙШЕ:

- Елате да видите онова едрото дете. Ама то е идиот, не се усмихва, гледа към тавана и има китайски очи!

Ванчева ​​ разглежда детето от глава до пети, оглежда и гърба му.

​​ ВАНЧЕВА:

- Това е “Синдром на Даун”!

НЕНСКА:

- Ама как сме го утървали досега, то си е съвсем за бавноразвиващата група!

ФАТМЕ:

- Хем ще му викаме Данчо като Даун, че си няма истинско име.

ОГРАДАТА НА ДОМА. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

АЛСАРИО:

- И ме курдисаха в бавната група, ама аз не ревах много, щото на бавните всичко им е позволено, можеш да се пипаш по пишката , да се плезиш и да повръщаш.

Клошарят слуша със стиснати юмруци и отпива ракия от лимонадено шише.

ДОМ ЗА СИРАЦИ. СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ. СТАЯТА НА “БАВНАТА ГРУПА”.

На столчета седят и се клатят деца на около 4-5 години. Възпитателката, г-жа Зиза вади от шкафа полусчупени играчки, раздава ги на децата, изчаква ​​ да ги разгледат и в мига в който се заиграят, им ги грабва от ръцете и им ги разменя. Алсарио държи червена пожарна кола ​​ без колелца, когато ми я взема г-жа Зиза, се чува :

ГЛАСЪТ НА АЛСАРИО: /зад кадър /

- Аз пак не ревах много, щото знам, че трябва ​​ да опитаме от всички играчки, ама така не ​​ се научаваме да играем с нищо. Ние тук си нямаме наши неща, всичко е на всички и на никого.

СТАЯТА:

Айше и Фатме мият пода между столчетата и уж без да искат бутат силно ​​ Алсарио. Той се залюлява и пада на пода. В очите му има сълзи.

ФАТМЕ:

- На лудия Данчо трябва да му напишем и едно човешко име, че като го бием да се знаем как се казва по документ.

Айше и Фатме ​​ се втурват и чукат на вратата на директорката. Вратата се отваря, показва се секретарката с намазана ​​ маска за разкрасяване.

Айше влиза сама.

НЕНСКА: /към Айше/

- Най-мразя да ми чукат на вратата по всяко време!

АЙШЕ:

- Измислих име на онова едрото Даунче! Пиши го Алсарио Калов, пък ще му викаме Алсо.

В неделята гледах на телевизора серия за един полуидиот, дето правеше мръсно на бразилците и накрая красивата господарка го навря в лудница, та всички мирясаха! Той се казваше Алсарио Кало!

Ненска духа с уста току-що лакираните си с червен лак нокти.

НЕНСКА: /силно отегчена/

- Миче, пиши там в книгата, че тъз да са маха!

Мичето отваря голяма книга, ​​ Камерата показва една графа:

име: “Намереният от вълци”.

майка: Донка , адрес: Гърция, баща – неизвестен, братя и сестри – въпросителна, години: намерен в гората на около 4 месеца.

С коректор заличава написаното и отгоре записва: Алсарио Калов.

Айше излиза победоносно и отива при Фатме:

ФАТМЕ:

- Айше ти си най-начетена, `сичко знайш за тоз свят!

Айше се ухилва доволно и златните й зъби заблестяват.

ДВОРА.ДОМА .ОГРАДАТА.

Клошарят седи облегнат на оградата и връзва предварително смачканите кашони. ​​ Обръща се и гледа към вратата на сградата.

Излиза Алсарио, затичва се към оградата и сяда с гръб ​​ към клошаря.

КЛОШАРЯТ:

- Алсо, туй за “намерения от вълци” е номер, стар колкото света. Някой ти е разправял изтъркани легенди от митологията. Кой ти ги каза?

АЛСАРИО:

- Обаче не е така! Аз не съм бозал от вълка, както каза леля Мария. Тя и чичо Гошо ходили в гората за билки и чуват скимтене в дерето и като се приближават гледат сив вълк ближе и побутва едно мърдащо вързопче. И се измръзнали на място щото чуват бебешки рев.

ГОРА. РЕТРОСПЕКЦИЯ. ЛЕТЕН ДЕН.

Мъж и жена с по един кол в ръце се втурват към вълк, който ближе ревящо бебе.

МАРИЯ И ГОШО:

- У- у-у, а-а-а, а- ма-ха!

Вълкът се обръща, поглежда ги и хуква да бяга. Мария и Гошо се приближават до бебето, то има синина на челото и охлузвания по лицето. Двамата почват да викат, да ръкомахат, гледат нагоре към короните на дърветата и към небето. Мария се престрашава, взема бебето и го слага в кошницата.Хукват обратно към селото. Минават покрай извор и дават на бебето да лочи вода от шепа.

Пристигат при кмета, събират се хора от селото. Мария и Гошо задъхани разказват.

КМЕТЪТ:

- Това ми прилича на кръстоска с вълк!

МАРИЯ:

- Ама не е !

- То от сега е умно, ревна чак когато ни видя, а не насаме с вълка, че да го ядоса.

КМЕТЪТ:

- Ще го водим в града, полицаите да се оправят с това бебе!

КМЕТСТВОТО.ОТВЪН.

​​ Отпред е каруцата на кмета. Мария се качва с кошницата. Кметът хваща поводите. Пристигат в близкият град.

ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ. СТАЯТА НА ДЕЖУРНИЯ.

Двама отегчени полицаи редят пасианс на компютъра. Вратата се отваря без почукване. При вида на хората с бебето полицаите ​​ скачат от столовете.

ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ: /хваща носа си с ръка/

- Тук мирише на развалено! Някой да отвори това бебе.

МАРИЯ:

- Дайте стари ризи, ама чисти!

Мария разопакова бебето от мръсните пелени.....

ГЛАСЪТ НА АЛСАРИО: / зад кадър/

- Като ме отворила леля Мария веднага се разбрало,че съм момче, щото съм се изпикал на високо, а не някаква вълча кръстоска. После ми измила лошото под чешмата , усукала ме с полицейските ризи, а ръкавите ми ги вързала отпред на корема. После ме черпят с кисело мляко, че да млъкна с реването.

И започва записването.

“Полицаите са затова полицаи, че да си записват биографии. И понеже никой ​​ нищо не знае за мен, написали в графата за име “ Намереният от вълци”. И така ме завеждат в тази къща за деца, които не са могли да се абортират навреме и са се родили без желание. И започват да пускат съобщения по радиото и да търсят кой ме е изтърсил в гората. После идваха разни хора да ме разглеждат за осиновяване, обаче не може! Хем съм опасен с този китайски очи, хем съм нямал документи с подпис за отказване от мен. Един ден биографията ми започна да набъбва.

ДОМЪТ.КАБИНЕТЪТ НА НЕНСКА . ДВЕ ЖЕНИ ЧУКАТ НА ВРАТАТА Й:

НЕНСКА:

- К`во става тука, всеки чука когато си иска.

ПО-ВЪЗРАСТНАТА ЖЕНА:

- Идваме ​​ да разкажем каквото знаем за изтърваното дете в гората, щото чухме съобщението по радиото.

Камерата показва Алсарио скрит зад ъгъла в коридора, наблюдава сцената. Жените влизат в кабинета, Той залепя око на ключалката. Стаята първо е във форма на ключалка, после картината се разширява до нормален размер.

НЕНСКА:

- Ами разказвайте к`вото знайте, че нямам много време!

ПО-МЛАДАТА ЖЕНА:

- Тръгнахме преди години да си търсим късмета в Гърция. Дадохме по 1000 лева на един търговец на щастие, че той знаел всички пътеки в планината. С нас имаше едно едро момиче от село Полет. Тя се казваше Дона и мъкнеше две еднакви бебета на гърба си. Ама докато прескачаше браздата, изтърва едното на наша територия, и ние помислихме, че е умряло при търкалянето в дерето.

А нас ни хванаха граничарите и право в участъка.

А Дона пищеше и искаше да се връща да го търси, но беше късно, щото вече беше на гръцка територия и беше броила 3000 лева, които каза, че взела от баба си, която имала бостан и продала дините.

Картината се свива до размерите на ключалката. Алсарио, разплакан се отдалечава.

СПАЛНЯТА НА “БАВНИТЕ ДЕЦА”

Алсарио лежи в леглото си .

ГЛАСЪТ МУ: /зад кадър/

Това за връщането на Дона не го вярвам,щото не ми звучи истински! После си мисля, нали е била без мъж, и оставя баба си от бедна по-бедна, пък и как се хранят две гърла!

Тя не е можела да знае как щях да фигурирам кротко до нея и да й държа ръката ако плаче .

ОГРАДАТА НА ДОМА. ДЕН.

Клошарят е със скъсана,но чиста риза. Алсарио му подава половината от закуската си.

КЛОШАРЯТ:

- Алсо, защо главите ви са на бабуни? Някой да не ви трепе там вътре?

АЛСАРИО:

-Лелите ни слагат да спим нощен сън, когато навън е още светло, за да не пречим  ​​ ​​​​ да си плетат пуловери и да си говорят гадни неща за свекървите, и за рецепти за курабии.

Ние съвсем не можем със заспиването и се чудим какво да правим в тези гадни легла и проявяваме каприза и тогава лелите ни удрят по тъпите глави с железните куки с топчета.Нас ни е страх от тези куки, заради бабуните, започваме въртене на главите на възглавниците като гламави. Все едно някой ни люлее като истински деца. И така се омайваме и заспиваме. И затова главите отзад са ни плешиви като кокоши гъз (както казва Айше).

КЛОШАРЯТ:

- Ти си много умен бе китаец! Защо си в бавната група?

АЛСАРИО:

- Заради китайските очи. Обаче има и други умни там. Когато водят нови деца, викат Айше да ги проверява. Тя им вика: Я кажи “мама му стара”. И който се загледа от страх ​​ в тавана по-дълго – остава при нас кретените. А денем ни събират двете групи- кретените и нормалните, че някои лели да си ходят по магазините. А казват, че ние тъпанарите ще възприемем умности от бързонормалните. Ама ние нали сме тъпи и не знаем на какво да се научим и затова умните се учат от нас, как да се клатят на столчетата за да си омайват главите.

КЛОШАРЯТ:

- А защо сте с толкова опърпани дрехи?Нали имате дарения?

АЛСАРИО:

Новите дрехи, дето ги носят хората по празниците, лелите ги вземат за тях. А ние ги гледаме опулени.

А лелите викат, че сме кретени и че те имат по 8 циганете в къщи.

Ти знаеш ли защо на лелите зъбите им падат като зрели круши? Щото като са още деца, започват да раждат други деца и като станат лели при нас имат зад гърба си по 7-8 деца. Затова им се изтощават зъбите и те ги подменят със златни за красота.

КЛОШАРЯТ:

- Защо си навлякъл това космато бебешко палто в този топъл ден?

АЛСАРИО:

- Айше ми го даде да го нося, защото много хубаво скърца и пуска звездички и всички ми се хилят. Загасят лампите, и пипат палтенцето, за да се виждат звездите и тогава бретона ми се изправя нагоре и лелите се напикават от смях. И понеже съм едър, лелите като ме виждат, ми викат : “ Алсо, с този дебел гъз и с тази голяма глава ще ни изядеш ушите!”

А пък аз не мога да проговарям каквото искам и си викам на мене си “Аз свински уши не ям, мама му стара”.

КЛОШАРЯТ:

- Що не ме запознаеш с приятелите си, все те гледам с две деца играеш?

АЛСАРИО:

- Аз най-обичам Данчо! И той е синдромен като мен,ама е от истинските. Като докопам нещо сладичко, го крия в гащите и после му го пъхам в устата. Той се хили, стиска ме с ръце за врата, и аз усещам нещо хубаво и добро, ама не знам как да го обясня.

КЛОШАРЯТ:

- Аз те питам за онова хилаво цигане и едно длъгнесто момиче?

АЛСАРИО:

- А за тях ли ? Аз съм им покровител! Те са Тото и Елхата! Тото щеше скоро да умре, ама прескочи някакъв трап както каза Фатме.

ДОМЪТ. ВЪТРЕ.

По коридора върви Фатме и носи тава с топли ​​ понички. Дребно, сополиво циганче се е скрило зад ъгъла на коридора. Фатме започва да киха върху поничките, тавата се наклонява и една поничка се търкулва на пода.

Алсарио излиза от стаята си и вижда как циганчето Тото се хвърля върху поничката и я напъхва цялата в устата си.

Фатме оставя тавата и с крак рита Тото в главата. Той се премята като парцалена кукла, блъска се в стената и замира.

АЛСАРИО:/към Фатме,със стиснати юмруци/

- Мама ти стара, вещице миризлива!

Алсарио се хвърля върху Фатме, увисва на ръката й, отхапва й парче месо, изплюва го, устата му е в кръв. Фатме се мята по земята и врещи.

Айше и още две лели минават покрай нея:

АЙШЕ: (подминавайки Фатме)

- Тази има хистерична болест на нервите и вечно врещи!

КАМЕРАТА ПОКАЗВА Тото,който лежи неподвижен. Алсарио се хвърля към него, бърка му в устата, вади парчета от поничката и (за да не цапа пода), ги слага в своята уста. Тича до тоалетната, намира празно шише, пълни го с вода, връща се при Тото, полива му главата и насила му дава да пие. Тото вече е посинял, но Алсарио продължава да му бърка в гърлото. Тото започва леко да кашля,после по-силно, и най-сетне си поема дъх. Алсарио го взема на ръце, занася го в леглото си, оставя го и хуква да търси директорката.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

„ Сега Ненска като види, че съм спасил живота на Тото, и като чуе, че вече мога всичко да говоря, може да ме причисли към нормалните.

КАБИНЕТЪТ НА НЕНСКА:ТЯ СИ ЛАКИРВА НОКТИТЕ И ПОДУХВА ВЪРХУ ТЯХ. ВРАТАТА СЕ ОТВАРЯ С ТРЯСЪК, ВЛИЗА АЛСАРИО, ХВАЩА Я ЗА РЪКА И Я ДЪРПА:

АЛСАРИО:Ела с мен, че Тото може да умре!

Ненска се изтръгва и удря два шамара на Алсарио. Отвратена поглежда размазания лак на ноктите си, и без охота тръгва към Тото.Камерата показва главата на Тото,която е посиняла и подута. Едното му око е скрито в патладжанено синя подутина. От устата му излиза повърната храна.

Ненска прави гнусна физиономия и удря шамар на Алсо.

НЕНСКА:

- Що викаш мен бе кретен? Търси сестра Ванчева!

Камерата показва отдалечаващата се пищна задница на Ненска. Алсо панически хуква, чука на кабинета на сестрата. Отваря вратата, стаята е празна. В коридора среща една от възпитателките.

АЛСАРИО:

- Лельо Тони, къде е сестрата?

ЛЕЛЯ ТОНИ:

-Тя си отиде, за да коли петел за курбан на мъжа си, че е жив.

ДВОРЪТ НА КЪЩАТА НА ВАНЧЕВА. РЕТРОСПЕКЦИЯ.

До оградата са мъжът й и съседът му.

МЪЖЪТ НА ВАНЧЕВА:

(клатушкайки се пиян)

- Ти защо си ми обрал сливата бе говедо?

СЪСЕДЪТ: клатушкайки се пиян, замахва с брадва към главата на мъжа на Ванчева,разсича ухото му и част от бузата му..Потича кръв, чуват се женски писъци

- Аз твойта мама!

ДОМЪТ: Леля Тони и Алсо вървят към Тото.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО./зад кадър/

“Леля Тони е много добра с нас, тя все ни пробутва с Тото най-отпред, когато в дома има посещения за осиновяване, ама то аз нали съм гигант с китайски очи, а Тото е ​​ сополиво цигане и нас не искат да ни разглеждат. Те, мамите сигурно си мислят, че ще им изяждам ушите, а пък аз искам да им кажа, че не съм тъп идиот, а само приличам на такъв, ама нашия ред все не идва.

А леля Тони нас малко ни обича, щото тя си говори с нас и веднъж ни каза, че едното й детенце ​​ умряло още като бебе, щото в родилното свършило топлото и станал кучи студ. Ама това, че й викаме “мама Тони” си е чиста фантазия.”

СТАЯТА НА АЛСО. На леглото му лежи Тото. Леля Тони и Алсо се приближават към него. При вида на Тото, леля Тони, се хваща за сърцето.

.След миг хуква към кухнята, връща се с купа с лед и кърпи. Прави компрес и го слага на главата на Тото. Дава му аспирин. . Показва на Алсо как да сменя компресите. Алсо краде от лекарския кабинет аспирин. Алсо сменя компресите на Тото, дава му аспирин.

ДОМЪТ: МЪЖ И ЖЕНА ПЛАХО ВЪРВЯТ ПО КОРИДОРА, ЧУКАТ НА ВРАТА “ДИРЕКТОР”. ВЛИЗАТ.

Алсарио ги проследява с поглед от ъгъла на коридора. Когато те влизат, Алсо се затичва и залепя око на ключалката.

КАБИНЕТЪТ. ОТВЪТРЕ.

(във формата на ключалка и постепенно картината заема целият екран)

ЖЕНАТА:

- ​​ Преди години намерихме в гората едно бебе ​​ с един вълк.

МЪЖЪТ:

- Казаха ни, че е в този дом и искаме да го видим!

​​ КОРИДОРЪТ: АЛСАРИО ИЗБЪРСВА ЕДНА СЪЛЗА С РЪКАВА СИ.

КАБИНЕТЪТ.

ЖЕНАТА: -Донесли сме прясно изцедено мляко и баница за всички деца.

НЕНСКА:

​​ (издува бузите си от досада, отваря вратата и се сблъсква с приведения Алсарио.)

- Уф, пак ли се пречкаш тук бе? Влизай вътре, че тези искат да те видят!

Алсарио влиза уплашен и с ръка си прикрива главата.

НЕНСКА:

- Ето го вашият хубостник , дето прави бели и подслушва на вратата.

ЖЕНАТА И МЪЖЪТ (ЛЕЛЯ МАРИЯ И ЧИЧО ГОШО)

Галят Алсарио по главата, той потреперва от допира. Виждайки китайските му очи, леля Мария прави учудена физиономия.

​​ МАРИЯ:

- Колко хубав си станал и колко си пораснал! Изплела съм ти подаръци, само ти да ги носиш и да ти е топло!

Леля Мария вади от торбата пуловер, шапка и терлици и ги подава на Алсарио.

На тръгване леля Мария и чичо Гошо, прегръщат бащински Алсаио.

​​ МАРИЯ:

- Алсо, ние пак ще дойдем някой ден и ще те заведем в нашата къща да се видиш с нашите деца.

ДВОРЪТ НА ДОМА. ОГРАДАТА. КЛОШАРЯ Е СЕДНАЛ И ВРЪЗВА КАШОНИ. ПОГЛЕЖДА КЪМ СГРАДАТА. АЛСАРИО И ТОТО ВЪРВЯТ КЪМ ОГРАДАТА.

АЛСАРИО: (към Тото)

- Това е чичо Анди, той е бил учител, ама сега е алкохолик и като го изгонва жена му, става клошар.

ТОТО:

- Аз съм чувал за теб, че си много добър клошар.

КЛОШАРЯТ:

- Ти ли си Тото? И аз съм чувал за теб, че работиш добре с глината.

ТОТО:

- Госпожата по изкуствата ще ми нарежда фигурите в коридора на дома и ще вика лелите и децата да ми гледат изложбата. А на мен Алсо ми е покровителски брат, щото ме спаси да не ритна някаква камбана, както казва Айше. Само дето ми остана един “блуждаещ” бъбрек и малко ме боли. Виж как си вдигам клепача (показва му), че да мога хубаво да виждам, Алсо ме научи. Щото иначе след боя на Фатме, окото ми си стои все затворено.

КЛОШАРЯТ:

(отпива от шишето с ракията)

- Аз един ден на Айше, Фатме и Ненска ще им счупя главите!

Алсо и Тото се споглеждат уплашени някой да не е чул заканата и тичешком се прибират в дома.

ДОМЪТ.

Няколко лели разглеждат подаръците на Алсо от леля Мария.

​​ ГЮЛА:

- А-у каква хубава плетка и каква мека вълна!

АИШЕ

​​ -Ще ги приберем високо в шкафа в съблекалните.

АЛСАРИО:

- Те са мои! Подари ми ги леля Мария!

​​ ГЮЛА:

- Марш от тук! Кретен такъв!

Алсарио се отдалечава с наведена глава, влиза в стаята си и прегръща малкото дете със “синдром на Даун”, на когото викат Данчо.

ДОМЪТ.НОЩ. ВСИЧКИ СПЯТ. КАМЕРАТА ПОКАЗВА ОТВОРЕНА ВРАТА, НА ЛЕГЛОТО ХЪРКА ЕДНА ЛЕЛЯ. ДО НЕЯ ИМА ПРАЗНА БУТИЛКА ОТ РАКИЯ.

Алсарио става от леглото си, отива в съблекалнята, взема столче, качва го на пейката, покатерва се и отваря високия шкаф. Взима си пуловера, шапката и терлиците. Столчето се залюлява и Алсо пада с подаръците си на цимента. Стиска зъби от болка, опитва се да стане, но не може. Лежи на цимента и пъшка.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО:/зад кадър/

“И да викам няма кой да ме чуе, щото вечер лелите си отиват в къщите да си дондуркат онези родените по желание. Тях като ги боли нещо, сигурно реват преувеличително, за да им викат доктори и други такива глезотии. Има голяма разлика да си роден по желание и да си роден без желание.

Ох, всичко ме боли, ама най-много крака. Ама не си струва да лежа тук като презряла диня!”

Алсарио се вдига и сяда на пода. Опитва се да облече пуловера,но той му е малък. Слага си терлиците на краката, шапката на главата, връзва пуловерчето като шал, обръща се по корем и ​​ пълзи към стаята си.

Допълзява до леглото на малкият Данчо, помага му да облече пуловера (Алсо стои на един крак). После го завива и си ляга, прегръщайки под завивката терлиците и шапката.

МИСЛИТЕ НА АЛСО:

“Леля Мария не е можела да знае колко съм пораснал на едрост и затова ми е дала малка дреха. Кракът ми се поду като самун. Ще мижам от болка, ама дано онези вещици да не ми вземат другите подаръци.”

ДОМЪТ. СУТРИН. ЛЕЛИТЕ ШУМНО ВЛИЗАТ.

Гюла и Фатме оставят кофите на замята и влизат да търсят дрехите в шкафа, не ги намират и влизат в стаята на Алсарио. Дръпват завивката му. Кракът му ​​ е отекъл.

ФАТМЕ:

(вижда прегърнатите подаръци)

- Ето го крадецът, дето взема от общите неща!

ГЮЛА:

- Ще го накажем този слабоумник, че да му уври тъпата тиква!

Двете лели му грабват подаръците и започват да го налагат с юмруци. Алсарио се брани и прикрива главата си с ръце. Лелите го обръщат по корем и го бият по гърба и задника.

ФАТМЕ:

- Ти си крадец! Наказан си! Няма да ставаш от леглото три дни и няма да ядеш, ​​ че да се научиш на възпитание!

Лелите излизат победоносно от стаята.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО: (зад кадър)

“Ама аз и без това не мога да ставам, щото тялото ми ​​ лежи безпомощно. Не се сърдя много на лелите. Тук боя си го имаме за нещо естествено. Лелите са много ядосани

на мъжете си, дето пият ракия и после ги бият. Идват в дома с насинени челюсти и си изплюват нервите върху нас. Чувал съм, че човешките победи започват тогава, когато си бит, ама може и да не е вярно. И не искам вече леля Мария и чичо Гошо да ме лъжат, че носят подаръци, които са само за мен. Хич не искам повече да идват и да ме виждат.”

Алсарио поглежда към Данчо. Той се е изправил в креватчето (облечен е с пуловерчето от Алсо). Хванал е с две ръце главата си и от очите му текат сълзи.

АЛСАРИО: (на глас)

- Помолвам те Боже, нали отговаряш за правдата и ​​ за добрината, помогни и на нас!

Алсарио се претъркулва от леглото, изпълзява до Данчо, с мъка се изправя и го прегръща.

ДОМЪТ. ДЕН. СЛЕД 10ДНИ.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Алсарио и Тото разглеждат глинените фигури на Тото, които са наредени на столове в коридора.

Минава госпожата по рисуване, спира зад гърба на децата, понечва да погали Тото по главата, той си скрива главата с ръце, преди да е видял кой е зад него.

ГОСПОЖАТА:

- Тото, ти един ден ще станеш известен склуптор. Имаш вроден талант!

Тото изпъчва слабичките си гърди от гордост.

В този момент откъм входа на дома се чува шум . Другите деца са залепили чела на прозореца и гледат голяма червена кола.

Айше и Фатме се опитват да спрат фрапантна дама. Тя се отскубва от тях и влита при децата с големи торби.

Ненска отегчена излиза от кабинета си.

НЕНСКА:,

- К`во пак става?

ЖЕНАТА:

- Нося за децата лакомства и подаръци ​​ и искам да им ги раздам веднага!

Без ​​ да чака разрешение, жената ​​ вади лъскави опаковки от торбите. Децата с опулени от радост очи вземат подаръците.

НЕНСКА:

- Не може сега! Ще им ​​ ги приберем ​​ за после, че да не си развалят обяда!

Ненкса дава знаци на Гюла да прибере всички подаръци. Гюла дърпа пакетите от ръцете на децата.

ЖЕНАТА: (приближава се плътно до Ненска)

- Вие сърца имате ли? Днес е Коледа! Ще раздам на тези самотници подаръците и ще стоя тук докато изядат лакомствата!

Жената грабва торбите от Гюла и раздава на децата подаръците.

Децата късат със зъби опаковките, лапат каквото сварят и крият в гащите.

Ненска, силно ядосана,се хвърля ​​ към жената, блъска я, ​​ с ръце и пищи.

НЕНСКА:

- Никаквица такава! Вън от дома! Тук командвам аз!

Жената оправя раздърпаното си палто, обръща се към Ненска и й удря два здрави шамара.

Главата на Ненска се завърта като на кукла и фибите й се посипват на земята.

Гюла се опитва да избяга с част от подаръците. Жената я настига, удря и на нея шамари й взема пакетите.

ЖЕНАТА:

- Деца, яжте бързо и си крийте подаръците, аз пак ще дойда!

ДВОРА.ОГРАДАТА. КЛОШАРЯТ, АЛСАРИО И ТОТО.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

АЛСАРИО:

- И тогава Ненска започна да пищи като заклана кокошка: “полиция, полиция...”

Ама не извика ​​ полиция, скри се в стаята си и два дни не се показва пред нас. Ненска е много насрана и хич не й трябват посещения , понеже в склада не можеш да намериш нищо от онова дето го пише в списъците. А ние закусваме само ​​ чай от липа и конфитюр, който е кисел.

ТОТО:

- Леля Тони вика, че трябвало всеки ден да ни дават по парченце салам и кашкавал и на обяд парченце месо в чиниите, ама аз съм виждал,че на лелите ​​ от мрежите им стърчат краставици, салами и банани.

Клошарят оставя кашоните, става и започва да рита с крак оградата, взема си шишето с ракия и се отдалечава куцайки.

ДОМЪТ.ДЕН.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Алсарио и Тото се шляят из коридора и надничат в отворените врати. Домът е почти празен,другите деца играят навън.

АЛСАРИО:

- Тото, усещаш ли как хубаво мирише от кухнята, ела да видим!

Алсарио отваря вратата на кухнята и през процепа двамата виждат готвачката – Вита(дебела жена с голям търбух под престилката). Вита бърка ​​ с черпака в горещото ястие, вади мръвките и ги гълта без да дъвче.

ВИТА: (вижда ​​ децата )

- Този Алсо е кретен , той не може да говори като хората и не може да ме издаде!

Затръшва вратата под носа им.

АЛСАРИО: /към Т ото/

- Тази Вита я мислех за добра, защото все ухилена ходи. Мисля, че има 200 кила месо върху тялото си от нашите мръвки!

ТОТО:

- Леля Тони ми каза, че преди години Вита ​​ получила кръвоизлив в мисълта и устата й замръзнала, като ухилена.

АЛСАРИО:

-А защо не е замръзнала затворена, че да не ни изсмуква всичкото месо, а ние да ядем само яхния с лук и домати?

​​ ДОМЪТ. ТРАПЕЗАРИЯТА..

Някои от по-големите деца, стават от масите, грабват каквото докопат от чиниите на по-малките. ​​ Чуват се писъци и плач. Айше, Фатме и Гюла удрят по един килимбаш на всички. Алсарио е легнал наполовина върху чинията си и с лъжица изгребва всичко до дъно

. ФАТМЕ:

- Този слон Алсо, виж го как лапа, сигурно е правен от двама бащи?

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО: /зад кадър/

“Как ми се иска поне единият баща да дойде и да им натрие носовете на тези гъски”

​​ ДОМЪТ. ДВОРЪТ. ОГРАДАТА.

Алсарио и клошарят с опрени гърбове. Алсарио вади от гащите си сладкиш в лъскава опаковка и го подава на клошаря.

КЛОШАРЯ:

- Това да не са подаръците от жената, дето заби шамарите на Ненск

АЛСАРИО:

-Те са,ама не знаеш какво стана после!

КЛОШАРЯТ:

- Ако са ти сторили нещо гадно, да знаеш, че един ден ще им спукам главите на тези вещици!

АЛСАРИО:ПРОДЪЛЖЕНИЕ:

- Ние си грабваме пакетите, бягаме да се крием и късаме със зъби хартийките. Всичко,каквото е сладко го пъхаме в устата, а аз слагам и в гащите, че да нося на малкия Данчо. А когато отварям пакета с коледната изненада откривам кутия с кукла с жълта коса и с всички женски хубости: червено за уста,фиби и розово огледалце. Стана ми мъчно, защото аз много искам пожарна кола., ама нали съм идиот и нямам късмет и затова ми се пада подарък за женско дете.

КЛОШАРЯТ - Ти не си идиот! Ти си най-доброто и умно момче и ако аз бях нормален човек с къща и храна, щях да ти стана най-добрият татко!:

Клошарят протяга ръка през решетките и гали Алсарио по главата. Хваща му ръката и я задържа в своята. После рязко се обръща напред, отпива от ракията си и избърсва очите си!

АЛСАРИО:

- ​​ Тъгата ми бързо отмина, защото се радвам, че си имам нещо само мое. Обаче Гюла ме наблюдава през това време и ме напада.

ДОМЪТ.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Гюла наблюдава Алсарио как си отваря кутията и я грабва от ръцете му .

ГЛАСЪТ НА АЛСАРИО: /зад кадър/

“От очите на Гюла потича олио като видя куклата. Аз ако, можех да избирам щях да й счупя главата. Те ми откраднаха плетените подаръци и сега ще се боря, доколкото мога, щото една кървава буря се появява пред очите ми.”

ДОМЪТ.

Алсарио се засилва и се хвърля върху Гюла. Тя губи равновесие и пада по задник, изтървава куклата, всичко се чупи и разпилява. Алсарио и Гюла пълзят по земята и събират парчетата. Гюла е по-бърза, грабва тялото на куклата и главата. Алсарио намира пукнатото огледалце, скрива го в гащите си и хуква да бяга.

Гюла го настига, засилва крак да го ритне в главата, Алсарио се извърта и Гюла го рита по задника. Преди втория ритник, Алсо, вече е далече.

ГЮЛА: /зад гърба на Алсо/

- Този идиот кога най-сетне ще се научи на уважителност към големите?

Алсарио влиза в стаята, крие се под леглото, вади огледалцето, оглежда се в пукнатато стъкло, образът му е разкривен.

АЛСАРИО: /на глас/

- Ама аз май приличам на същински бит синдромен идиот, но аз не съм виновен за всички страхотии по света.

Алсарио пъха огледалцето под дюшека, и ляга в леглото.

ДВОРЪТ. ОГРАДАТА.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

АЛСАРИО: /към клошарят/

- Аз тогава си измислих мечтата, че ще пазя огледалцето, за моята ​​ майка ако реши да се върне да ме търси, аз ще й го подаря и тя много ще ме хареса.

КЛОШАРЯТ:

- Ти си вече малък мъж Алсо! Твоят живот до тук е просто един урок! Знаеш ли, че дори болката може да е добър учител?

АЛСАРИО:

- Също като теб, нали? Ти също си учител и си най-добрият човек!

КЛОШАРЯТ:

- Ти не познаваш много хора и затова мислиш, че съм добър! Като пораснеш ще срещнеш и добри и лоши хора и тогава ще си избереш приятели, които заслужаваш!

АЛСАРИО:

- Аз вече съм избрал Тото и Елхата!

КЛОШАРЯТ:

- Утре ми доведи Тото да го видя как е.

АЛСАРИО:

- Омайването му се поправи, само дето понякога пада без да се спъва. Едното му око обаче остана затворено и аз го научих как да си хваща клепача с ръка, ако му се наложи да види нещо по-специално, щото нали знаеш, че нас от кретенската група не ни водят на разходка, че сме трудни за управление. Тото става тъжен след разходките, защото постоянно си измисля мечти.

Той казва че е виждал голяма вода и голяма трева.

ДОМЪТ. ИНТЕРИОР.

Група деца говорят за геройството на Алсо :отхапването на ръката на Фатме и лекуването на Тото. Обявяват Алсарио за защитник на слабите. Едно през друго децата му се оплакват от насилие и несправедливост. По коридорите върви ​​ секретарката. Алсарио я дърпа за ръката.

АЛСАРИО:

- Мен кога ще ме местите в нормалската група? И аз искам за слушам звуци от черните търкала и да дращя с моливи?:

- СЕКРЕТАРКАТА:Алсо, много си нахален! С твоето питане, някой ден до Цариград ще стигнеш!

АЛСАРИО:

- Ще стигна я! Там сигурно е пълно с царе и царски живот, ама тебе няма да те взема!

Секретарката се залива от смях и влиза в директорския кабинет.

Алсарио застава до вратата, върти очи и кърши ръце. Събира смелост, повтаряйки на глас “ кога ще ме местите?”. Отваря със замах вратата. Камерата показва торта с череши, Ненска и Мичето я ядат без прибори, ръцете и устите им са омазани с крем.

НЕНСКА:

- Марш навън! Идиот такъв! Тук не се влиза без чукане и въобще тук не се влиза! Ненска затръшва вратата под носа на Алсо, който си залепя окото на ключалката.

НЕНСКА:

- А, бе Миче, този кретен Алсо, нали го беше намерил вълк в гората? Как не го е изял, не знам!

МИЧЕТО:

- Чичо ми разправя, че чул от овчаря Дечо, че онзи вълк преди да намери Алсо, удушил едно агне и затуй не го ​​ изял – щото не бил гладен!

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО: / зад кадър/

“Онзи вълк е бил от добрите, ама не знам дали има добри вълци”

ДВОРЪТ НА ДОМА. ОГРАДАТА.

Клошарят чете на Алсо и Тото детска книжка – приказки на Братя Грим.

Тото си държи единия клепач с ръка. Като свършва приказката, Тото вади от гащите си глинена фигурка (на дете с топка) и я подава през решетките на клошаря.

ТОТО:

- Това съм го направил за теб, да ти спомня за твоето момче, дето нямаш право да го виждаш!  ​​ ​​ ​​​​ 

Клошарят посяга и гали по главите Тото и Алсо. След това заравя глава между коленете си, стиска фигурката в ръка и раменете му се разтрисат.

АЛСАРИО/притеснен/

- Сега ще извикам Елхата, да доведе нейното извънземно Ротшилд, за да помогне справедливо на всички.

КАМЕРАТА ПОКАЗВА ЕЛХАТА НА ЛЮЛКАТА.

Елхата е слабичко, височко за възрастта си момиченце. С големи тъжни очи и къдрава черна коса, и светла кожа.

АЛСАРИО:

- Елха, викай Ротшилд и бързо идвай при нас!

ДОМЪТ.ВЪТРЕ.РЕТРОСПЕКЦИЯ.

Децата са се скупчили в коридора. Пред дома спира полицейска кола, децата веднага залепят носове на прозорците. Влиза полицай, който води за ръка Елхата. ​​ 

ПОЛИЦАЯТ:

- Това е Елхине, тя е на 5 години и вече ще живее при вас! През миналата седмица избухна колата на баща й ​​ и вътре изгоряха родителите й и брат й. Само тя остана, щото била на гости у съседите.

Полицаят я погалва па главата и си тръгва. Елхата остава права с ужас в очите. ​​ Айше се приближава до Елхата. С кокалчетата на пръстите си чука по главата на Елхата.

АЙШЕ:

- Аз те познавам! Ти си момичето на Рашид, знам ви аз, вий сте магьосници и само мръсно правите! Добре, че всички изпукаха! Тук ща вкараме в пътя!

НЕНСКА:

- Обръснете й главата и и облечете нещо подходящо! После ще я записвам!

Ненска се прибира в кабинета си. Айше вади стол в коридора и пред всички слага Елхата да седне. Пристига Фатме с ножица , кърпа и бръснач.

Децата са наредени в кръг. Някои се хилят, други гледат уплашено. Айше и Фатме събличат роклята на Елхата,тя остава по гащи пред децата, разплакана. Айше тръгва да й търси дрехи, но не намира подходящи. Фатме донася стара синя престилка, като тези с които се обличат чистачките. Айше отрязва с ножица ръкавите и полите на престилката, облича я на Елхата и усуква колана три пъти около тялото й. ​​ Повечето деца се смеят. Тото и Алсо са сериозни. Тото гледа Елхата с възхищение. Айше започва да реже косата на Елхата. На пода падат черни масури.

АЙШЕ: /към децата/

- Сега ще й обръсна главата против въшки и се пазете от нея, щото е вещица! Те са ми комшии. Баба й и майка й правят магии, леят куршуми и гадаят на боб. През миналата година тези двете минават покрай мойта ограда, уж да си говорим, а очите им все към къщата ми ​​ шарят. И тогаз цялата ми къща пламна в огън и изгоря наполовина.

ФАТМЕ:

- Ти нали каза, ме мъжът ти изпил нея сутрин едно кило ракия и нещо ти се ядосал, та дръпнал кибрита на къщата.

АЙШЕ: /чука по главата на Елхине с ръка/

- Фатме, ти да не си била там, че да знаеш? Онези двете имаха лоши очи и с магия ми подпалиха чергата, та ми изгоря къщата!

От очите на Елхата капят сълзи. Алсарио се втурва към Айше и я сритва силно по краката. Айше изтървава ножицата и започва да пищи. Алсарио се скрива, а децата се смеят. Елхата вече е с обръсната глава. Айше и Фатме заминават. Елхата плаче тихо. Алсарио се връща, застава пред нея и започва да ​​ мърда ушите и веждите ​​ си и ​​ си криви лицето. Децата се заливат от смях. Елхата се усмихва, Тото се приближава до тях, хваща я за ръка и тримата тръгват към двора.

Камератае ги показва отзад. Алсо е плешив на тила, от престилката на Елхата висят конци, а Тото е с една глава по-нисък от нея.

ДОМЪТ.ИНТЕРИОР.

Лелите усилено мият пода.

АЙШЕ: /към децата/

Айде, обличайте си другите дрехи, че днес пак ще идват хора да ви оглеждат за осиновяване!

ДОМЪТ. ДВОРА.

На пейката са седнали Алсарио, Тото и Елхата.

ТОТО:

- Алсо, защо нас по- големите никой не ни иска за деца?

АЛСАРИО:

- Защото мамите си избират бебета, за да си имитират пред съседите, че са си ги родили сами. А ние сме много големи?

ТОТО:

• Аз искам днес да им кажа на мамите, че ако мен ме изберат, мога всичко да им правя в къщите - ​​ да им чистя килимите и да им мия чиниите.

АЛСАРИО:

• Този номер не го ползвай! Като чуват такива неща от очите на мамите потича мокро.! Пък нали виждаш, че ние не сме много сполучливи. Айше разправя, че ние имаме ефекти, щото още докато сме били в коремите, хич не сме били желателни. Тези подути кореми се превързвали с големи ластици и се слагали конски инжекции срещу гадните зародиши, които здраво се държат вътре в тъмното. После се раждаме кой без око, или крак. Затова не ни искат – защото сме дефектни!

ЕЛХАТА:

• Аз ще извикам Ротшилд! Той ще ви направи магия за харесване и осиновяване!

АЛСАРИО:

• Ти все за този приятел говориш! Кой е той, що не го виждаме никога?

ЕЛХАТА:

• Щото е невидим! Той ми казва, че не е от нашата земя, а от друга – много далечна. Казва, че дошъл тук преди 214 години с една хвърчаща чиния, заедно с баща си и други подобни! Обаче като пристигнали, чинията се избухнала (като на тати колата), и повечето неземни умират, а също и татко му. Ротшилд и още няколко изпълзявят и оживяват невидимо.

ТОТО:

• А той как ти ги говори тези неща?

ЕЛХАТА:

• Говори ми мозъчно. Той казва, че на неговата земя не е невидим, щото там техните хора не гледат с нашите очи, а с други органи.

АЛСАРИО:

• Може да са нещо като антените на хлебарките или охлювите?

ЕЛХАТА:

• Аз не се плаша, щото съм получила само добро от него. Той преди да дойде при мен, ходил при други деца, ама там хората много се плашели от него и накрая си съборили къщата, за да го изгонят.

ДОМЪТ НА ЕЛХАТА. РЕТРОСПЕКЦИЯ.

Родителите ​​ й имат гости в хола. Елхата е сама в детската стая. Първо се чува леко почукване по масата, после по прозореца, после мебелите започват да се клатят. Под Елхата се образува локвичка. Тя стои парализирана. Чува глас.

ГЛАСЪТ:

• Не се плаши, аз съм Ротшилд и съм добър, и ще те пазя от всичко.Азсъм на 228 години, и затова тропам,щото съм малък. Нашите хора живеят до 700 години.

ЕЛХАТА:/към Алсарио/

• Аз на никого не казах за Ротшилд, за да не ми казват “магьосница”!

АЛСАРИО:

• Що не го извикаш тук, да стане и наш приятел . Аз, едно нещо докато не го видя, не го вярвам.

Елхата започва да чука с юмрук по пейката като морзова азбука. Мърмори си нещо под носа и застива неподвижно.

По облегалката на пейката започва силно да се чука и тя се заклаща. Тото ​​ и Алсо скачат като ужилени.

ТОТО:

• Той сега тука ли е? Чува ли ни?

ЕЛХАТА:

• Тука е и каза да го питате нещо?

АЛСАРИО:

• Питай го, защо като е толкова добър е позволил майка ти и татко ти да умрат?

Елхата мърмори под носа си и застива неподвижно.

ЕЛХАТА:

• Той каза, че баща ми правел лошо на хората с един бял прах за омайване и си намерил майстора.

ТОТО:

• А майка ти, що и тя умряла?

ЕЛХАТА:

• Ротшилд казва, че тя му помагала да носят този прах при хората. Също казва, че той няма нищо общо с това избухване. Нарочно мен ме завел на гости тогава.

ДОМЪТ. ОГРАДАТА.

Клошарят с книжки в ръка чака децата. Пристигат Тото, Елхата и Алсо. Сядат облегнати на оградата. Всеки вади от гащите се нещо за ядене и го подава на клошаря.

КЛОШАРЯТ:

• Аз пък ви нося книжки с картинки, някои хора не ги пазят и ги хвърлят в кофите.

Децата раглеждат очаровани илюстрациите от басните на Лафонтен, ​​ и приказките на Братя Грим.

КЛОШАРЯТ:

• Алсо, идваха ли вчера хора да ви осиновяват?

АЛСАРИО:

• Идваха едни хора, на които нищо не им се разбира. Само повтарят “йес” и “ъвкорс”.

ДОМЪТ. ВЪТРЕ. РЕТРОСПЕКЦИЯ.

Три семейства англичани, водят и преводачка, притеснено оглеждат подредените в редица деца. Ненска е най-отпред.

НЕНСКА: /към преводачката/

• Тези хора, нали знаят, че могат да избират само от дефектните циганета, че тях никой не ги ще!

Преводачката превежда, англичаните се усмихват и галят децата.

Покрай тях минават Фатме и Айше.

ФАТМЕ: / подминавайки/

• Куцо и сакато се урежда за чужбина, накрая няма да останат деца тука и къде шъ работим не знам?

КАБИНЕТЪТ НА НЕНСКА.ИНТЕРИОР.

Ненска е на бюрото си. Един по един англичаните влизат с избраното дете, подават на Ненска папки с документи, а най-отгоре бял плик. Без притеснение Ненска отваря всеки плик – вътре има пари, преброява ги и с доволна усмивка изпраща гостите.

НЕНСКА:

• Хайде, гуд бай , след една година ще ви уредим документите и тогава ще вземете децата.

ДОМЪТ. ОГРАДАТА.

КЛОШАРЯТ:

• Значи тя продава децата като стока? Ама аз и да кажа в полицията на мен кой ще ми повярва?

АЛСАРИО:

• Обаче след такива посещения, Ненска си оправя нервите за 2-3 дни. Дори онзи ден се разтопи съвсем и заведе Елхата у тях си, че да прави компания на нейното момиче – Катя.

ДОМЪТ НА НЕНСКА. РЕТРОСПЕКЦИЯ.

Катя ​​ блъска по клавишите на пианото фалшиви звуци. Мъжът й Владо е на балкона, гол до кръста вдига гири.

Влизат Ненска и Елхата.

НЕНСКА:

• Хелоу, вижте кого ви водя на гости!

Няма отговор. Ненска ​​ води Елхата в кухнята. Слага я на стол до масата. Пред нея слага тава с вишни и желязна кука. Показва й как да чисти костилките.

НЕНСКА:

- Докато си почиваш и Катето докато си свърши урока, ще изчистиш тези вишни, че утре ще правя конфитюр.

Елхата ​​ уплашена, ​​ започва да чисти костилките. Поглежда през прозореца на балкона и вижда мъжът на Ненска- Владо с гирите. Ненска наднича в кухнята.

НЕНСКА:

• А браво, добре си ги изчистила, измий се и ела да видиш Катето.

Води я в детската стая. Катя е пухкаво дете с кичозни дрехи и обувки.

КАТЯ: /към Елхата/

• Ти ли си Елхата, дето ще те кичат за Нова година! Ама много си дълга и слаба!

ЕЛХАТА:

• Аз съм Елхине, ама децата ми викат Елха!

КАТЯ:

• Искаш ли да ти покажа богатствата си?

Катя вади от шкафа всичките си рокли, чорапи, обувки и кукли Барби.

ЕЛХАТА:

• Преди и аз имах такива богатства!

КАТЯ:

• Лъжкиня! Ти си изоставено дете, а те нямат никакви богатства и не могат да свирят на пиано и са тъпанари!

НЕНСКА: /от вратата/

• Хайде момичета, ще ви водим на разходка до центъра!

Владо и Ненска водят за ръка Елхата и Катя. Спират до щанд със захаросани пуканки. Ненска купува по едно пакетче ​​ и ги дава на Елхата и Катя.

НЕНСКА: /към Елхата/

• Вземи, това ти е за награда,че хубаво чистиш вишни!

Приближават въртележка с кончета. Владо качва Катя и Елхата. Катя пищи и я свалят. Люлката се задвижва и постепенно въртенето става много бързо. Когато Елхата слиза лицето й е бяло като платно и повръща пуканките върху роклята на Катя, която започва да пищи:

КАТЯ: /крещейки/

• Не я искам тази повръщалница повече да идва у нас!

ВЛАДО: /към Катя/

• Хайде успокой се моето момиче, утре татко ще му купи две нови рокли!

ДОМЪТ.ИНТЕРИОР. НОЩ.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Алсарио става от леглото и на пръсти излиза от стаята и тръгва по коридора. Стига до вратата на мазата. Отваря я, и пипнешком намира ключа за лампата. Слиза по стълбите. Мазата е пълна с боклуци. Алсарио рови в боклуците, без да иска се спъва и пада, от устната му потича кръв.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО: /бършейки кръвта/

„Боли ме, ама няма да плача, щото съм едър и като рева съм доста смешен и лелите

все ми казват “Голямата уста реве”.  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Алсарио продължава да рови, хваща гумен кабел, издърпва го и вижда ръждясала ютия. Продължава да търси и намира още една. Хваща ги за дръжките и с усилие ги вдига едновременно нагоре като гири. С ръждясала ножица им отрязва кабелите и тихо се качва в стаята си. Крие ютиите под леглото. Сутринта става преди другите, вади ютиите и започва да ги вдига като гири.

Камерата показва на бърз кадър няколко поредни дни как Алсарио вдига ютиите Другите деца го виждат, пипат мускулите на ръцете му.

1-во ДЕТЕ:

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ -  ​​ ​​ ​​​​ Алсо, ти си станал по-здрав и силен!

. 2-ро ДЕТЕ:

-А не дебел и каба, както викат лелите.

ДОМЪТ,. ВЪТРЕ. СУТРИН. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Лелите,сестра Ванчева и госпожа Зиза пристигат рано. Косите на всички са фризирани, облечени са с чисти дрехи. Лелите започват усилено да мият коридорите и стаите. Айше обикаля с гумена палка и убива хлебарки. Пристига Ненска с Катя, облечена с рокличка на волани. Лелите обличат на децата чисти и здрави дрехи, които свалят от високия шкаф. Свалят на Алсарио скъсаните гуменки и му слагат червени женски сандали. Настаняват Катя пред разнебитено пиано, което е заключено с катинар. Намират ключа, отключват го и Катя започва да блъска по клавишите. Когато всичко е готово на вратата се звъни. Ненска оправя блузата си и разкопчава най-горното си копче, отваря вратата.

Влизат двама мъже с костюми и папки в ръцете. Децата са строени.

НЕНСКА: /към децата с мазен глас/

-Дечица, това са инспекторите Киров и Гочев. Те са дошли да разгледат нашия

дом, да поговорят с вас и да разберат, че сте добре!

3-то ДЕТЕ:

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ -  ​​ ​​​​ И сега още повече ще ни пазиш от бой!

Киров забелязва дрънкането на пианото.

КИРОВ:

• Браво, Ненска! И музикално ги образовате тези дечица! Отлично! Даже похвално!  ​​ ​​​​ 

Ненска си изпъчва гърдите, още едно копче се разкопчава и част от гърдите й се виждат.

ГОЧЕВ:/ вторачен в деколтето на Ненска/

• А как стои въпросът с храната на децата?

Тото е разбутал децата и застава до Гочев, като си придържа клепача с ръка. Гочев гали Тото по главата:

ГОЧЕВ: /към Тото/

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ - ​​ Ти какво обичаш най-много да ядеш?

Тото си пуска клепача и започва да рие с крак.

. ТОТО:

- Аз най-много обичам понички!

ГОЧЕВ:

• Тука дават ли ви понички?

ТОТО:

• Дават ни, даже много! Фатме ги носи с цяла тава!

ГОЧЕВ:

• А, добре ви хранят тука!

Фатме наблюдава разговора разтреперана и на заден ход напуска коридора.

КИРОВ:

• Я да видим какво имате в склада и в кухнята?

НЕНСКА:

• Продуктите вече привършват, че много лапат тези деца, но нали са сираци, гледаме да не ги ограничаваме!

Гочев вади тефтер. Ненска му диктува продукти от които имат нужда.

Зад гърба й лелите се споглеждат ухилени, златните им зъби блестят.

ДВОРЪТ. ОГРАДАТА. КЛОШАРЯТ, АЛСАРИО, ТОТО И ЕЛХАТА .

КЛОШАРЯТ:

• Алсо, от 3 дни гледам две деца, все се крият под едно дърво в ъгъла и по цял ден плачат. Кои са те?

АЛСАРИО:

• Това са Радка и Кико-брат и сестра. Те мислеха че вече са италианци, ама не станаха и сега им е мъчно.

ТОТО:

• Той,Алсо им прави маймунски физиономии и си мърда ушите, за да ги разсмива, обаче не става.

ЕЛХАТА:

• Преди, в дома дойде един красив чичо да си избира деца за семейство. Ненска му показа само дефектните остатъци.

ДОМЪТ.ИНТЕРИОР. РЕТРОСПЕКЦИЯ.

Влиза висок, красив мъж с брада. Децата го наобикалят, той раздава на всички бонбони и бисквити.

Радка и Кико се хвърлят на врата му. Радка е кривогледа, а Кико е с един по-къс крак. Мъжът силно ги прегръща, вдига ги на ръце и ги целува. Те се гушват в него и не го пускат. Мъжът ги оставя на земята, избърсва очите си и тръгва към кабинета на Ненска. Чука и влиза. Алсарио и Тото залепят един по един очи на ключалката.

КАБИНЕТЪТ. ВЪТРЕ.

МЪЖЪТ:

-Госпожа Ненска, вече месеци наред идвам, все ми обещавате да подготвите документите? Докога да чакам?

НЕНСКА:Поглежда празните му ръце, и с пръсти потупва бял плик на бюрото си.

Аз тези деца не ви ги давам! То, сега всякакви се навъдиха! Може да сте педофил

и да ги повредите.Защо нямате жена например?

МЪЖЪТ: /с мъка сдържа сълзите си/

-Както вече ви казах, аз съм осигурен материално. Живея в Италия и съм оперен певец. Всички ме познават, защото пея в “ La Scala” и не съм никакъв педофил, а искам да осиновя тези дечица, защото ги обичам от сърце. А жена сега нямам, защото преди четири години при катастрофа тя загина с дъщеря ми.

НЕНСКА: /продължава да почуква плика/

-Не ги давам и това е! Тук аз командвам! Виждате ми се опасен за децата!

Мъжът става с наведена глава, излиза в коридора, просълзен прегръща Радка и Кико и си тръгва.

ДВОРЪТ. ОГРАДАТА. ПРОДЪЛЖЕНИЕ

. АЛСАРИО:

-Този певец продължава да изпраща подаръци за Радка и Кико,ама първо ги разглеждат Ненска и лелите и ако остане нещо им го показват.

Често си мисля,че нас живота ни е забравил.

КЛОШАРЯТ:

• Алсо умей да живееш и тогава, когато животът ти е непоносим.! Направи го полезен и той никога няма да те забрави!

​​ ТОТО: Елха, Алсо! Вижте идват нови постъпления!

Децата се затичват към сградата.

ДОМЪТ. ДЕН.

Чуват се крясъци . Циганин води 3 деца. Очите им са гурелясали и имат рани по главите. Ненска и лелите не го пускат. Циганина отваря вратата с шут.

НЕНСКА:

• Марш ​​ от тука бе,ще викам полиция! Има си органи за оформяне на документи!

ЦИГАНИНЪТ:

• Не мърдам от тук! Тез дяца трябва държавата да ги гледа, че у нас имам още седем гладни гърла!

НЕНСКА:

• Ами що правите толкоз деца кат` не можете да ги гледате, бе?

ЦИГАНИНЪТ:

• По причина, че на нас циганите, като ни дойде хубавото прай`м деца ама после не знай`м к`во да ги прай`м и затуй ги водим на държавата!

Циганинът бута децата през вратата и хуква да бяга. Айше и Фатме се опитват да го догонят, но се отказват.

ДВОРЪТ. ОГРАДАТА. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

АЛСАРИО:/към клошарят/

-Разправят, че на такива деца, майките им ги “подхвърляли”. Не съм виждал как го правят. Те, като постоят малко при нас ми разказват, че бързо му намирали лесното с торбички с лепило, дето се дишало много хубаво, а после просят хляб и пари. А по-отраканите викат, че ходели на гората за влакове и искат да свирят свирки за 1 лев. Н Сигурно е като свиренето на пиано,ама не съм сигурен.

КЛОШАРЯТ:

• Не е като пианото, а нещо много страшно, за което са виновни големите хора, а не децата. “ Лесно е да се съберат много хора и заедно да вършат зло, трудно е да направят нещо добро”- това го е казал Толстой.

ЕПИЗОД 2

ДОМЪТ. ИНТЕРИОР.

В занималнята са събрани по-големите деца. ​​ 

Обстановката е тягостна. Децата гледат в земята. Влиза ухилена госпожа Зиза.

Г-жа ЗИЗА

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ -  ​​ ​​​​ Деца, Мирно! Сега има радостна новина за вас! Вижте колко големи сте  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

Станали! Вече ще бъдете ученици! Утре тръгвате за друг град, където има училище и ще ви учат на четмо и писмо

. ДОМЪТ. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Децата се разплакват. Едно през друго казват, че ги е страх от местенето и че не

искат да тръгват.

Г-жа ЗИЗА:

-  ​​ ​​​​ Ама това да не ви е концерт по желание?! И като отидете там, да не вземете да

разказвате лъжи и да ни излагате!

АЛСАРИО :

-  ​​ ​​​​ А къде са Тото и Елхата? Аз без тях не тръгвам!

Г-жа ЗИЗА:

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ -  ​​​​ О, ще тръгнеш и още как! Тото и Елхата са с една година по-малки от теб и ще

отидат в училището догодина. А ти си дървен философ, нека ти сърбат попарата

другаде.

Алсарио се просълзява и избягва от стаята. Излиза на двора и се хвърля по очи на тревата под дървото с кайсии. ПристигаТ Елхата и Тото. Алсарио се изправя. и Алсо потичат сълзи. Алсарио се отскубва, втурва се в стаята за спане и прегръща Данчо, и се разплаква с глас. От очите на Данчо текат сълзи.

ДОМЪТ. ​​ ДВОРА.

​​ Автобус със запален мотор. Децата са готови за път. От гащите на Алсарио стърчи дръжката на розовото огледалце, а в ръцете си носи двете ютии. Лелите раздават на децата пликчета с хляб и сирене.

АЙШЕ:Тримата се прегръщат и в кръг се въртят. Елхата пее детска песен. От очите на Тото

• Алсо, ти нали не си тамън, мъкни ги тези ютии, че да ти уври тъпата тиква!

ШОФЬОРЪТ НА АВТОБУСА:

• Хайде качвайте се по-бързо, че моторът може да загасне, а е стар колкото баба ми.

Децата се качват неохотно.Алсарио се затичва до оградата, където го чака клошарят. През решетките двамата се прегръщат. Клошарят подава на Алсо опърпана книга – “Пинокио”.

КЛОШАРЯТ:

- Не се плаши Алсо! Продължавай да се променяш и да променяш света около себе си! Там ще ти се случат хубави неща и ​​ тогава всичко ще заблести!

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

АСЛАРИО:

• Обещавам да бъда силен като Пинокио!

Алсарио неохотно тръгва към автобуса. Спира пред Тото и Елхата.

ЕЛХАТА:

• Алсо, не казвай в училището, че тук ми викат Елха. Искам като дойда да ми викат Елица.

ТОТО:

• Алсо, ние ще дойдем скоро при теб, а до тогава ще ни пази Ротшилд!

​​ АЛСАРИО:

• Там ще ме научат да броя и да чета, и аз всеки ден ще броя дните и ще ви чакам.

​​ Трите деца се хващат за ръце в кръг. Алсарио се качва с ютиите в автобуса и сяда на мястото до шофьора. Поглежда през прозореца. Отвън Тото държи с пръсти клепача си, а Елхата стърчи до него с една глава по-висока. Двамата махат за сбогом.

Автобусът потегля, след време на повечето деца им прилошава. Шофьорът няколко пъти спира и тръгва. Над автобуса преминават самолети. Децата се плашат от тях и се свиват под седалките от шума.

АЛСАРИО:

• Чичо Мишо, какви са тези железни птици над нас?

ШОФЬОРЪТ МИШО:

• Това са самолети, които пренасят хората на далечни и красиви места!

Алсарио се заглежда в поредния самолет замечтано.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/ на фона на действието/

„Алсарио кара самолет (нещо като автобус с крила, издига се на горе, а долу се виждат Ненска, Зиза, Вита, Айше и Фатме, които постепенно се смаляват до черни точки. Камерата показва лицето му - ​​ то е щастливо и усмихнато”.

ШОФЬОРЪТ:

• Деца, приготвяйте се! Пристигнахме в морския град, след малко слизате!

Автобусът спира пред голяма стара сграда, прясно боядисана отвън. Възпитателките посрещат децата, въвеждат ги ​​ в голяма зала. Там група деца пеят и играят “танц на минзухарите” – за “добре дошли”.

НОВИЯТ ДОМ. ИНТЕРИОР.

Камерата показва на бърз кадър Алсарио и новодошлите седнали зад чиновете. С усилие пишат ченгели и цифри. Алсарио ​​ си бърше потта от челото. Той вдига ръка няколко пъти и задава въпроси на учителката.

Учителката, г-жа Димова, наблюдава с интерес Алсарио. Приближава се до него, поглежда в тетрадката му, поправя нещо и го гали по главата. Алсарио й отвръща с усмивка.

НОВИЯТ ДОМ. ВЪТРЕ.ПРОДЪЛЖЕНИЕ. СТАЯТА ЗА СПАНЕ.

Леглата са 10 на брой на два етажа. Момчетата са на различна възраст. Алсарио им показва как вдига ютиите и им показва мускулите си. Всички момчета се изреждат да вдигат ютиите.

НОВИЯТ ДОМ. КЛАСНАТА СТАЯ НА АЛСАРИО. ЧАС НА КЛАСНИЯТ РЪКОВОДИТЕЛ.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Г-жа Димова разказва на децата нещата от живота, учи ги на добродетели, казва им, че като пораснат и се изучат, ще имат работа, ще получават пари, ще имат семейства и деца.

Г-ЖА ДИМОВА:

- ​​ Разбрахте ли деца? Хайде сега вие кажете как си представяте бъдещия си живот?

Всички вдигат ръка и един през друг питат колко пари ще получават, от къде ще си намерят жени и деца и дали има домове за големи хора.

АЛСАРИО: /става от чина/

• Госпожо, туй дето го разправяте е много далече. Това дето го живеем тук, в този дом, не е ли също живот? Аз пък го искам сега живота!

ДИМИТРОВА:

- И това също е част от живота Алсо, обаче законите са лошо направени за вас

НОВИЯТ ДОМ. СПАЛНЯТА НА МОМЧЕТАТА.

Момчетата ​​ си говорят ​​ за футбол(който са гледали по телевизията). Едновременно с разговора един по един вдигат ютиите. Вратата се отваря и при тях влиза учителят по спорт г-н Колев. Наблюдава Алсо как вдига ютиите.

. КОЛЕВ:

- Алсо, бях чувал за тези ютии, идвам да видя вярно ли е?

АЛСАРИО: / застава „мирно”/

-Ами аз такова, за мускули ги вдигам!

КОЛЕВ:

- Ама ти наистина си много як, я ела с мен в салона!

СПОРТНИЯ САЛОН В ДОМА:

Колев показва на Алсо как се вдигат гирите и как да ги закрепва на краката си.

​​ Камерата показва на бърз кадър ежедневните тренировки на Алсарио с Колев, който ​​ го учи да вкарва топка в баскетболен кош.

КОЛЕВ: /с ръка на рамото на Алсарио/

• Алсо, ти си много упорит и способен! Ще те направя след години истински спортист!

АЛСАРИО: /щастлив/

• Като тези по телевизията ли?

КОЛЕВ:

-Като тях и още по-добър! Ама сега наближава лятната ваканция и аз заминавам. Ти продължавай сам да играеш с топката

ДВОРЪТ НА ДОМА. ЛЯТО.

Лазурно небе. Алсарио седи на пейка и на пръсти брои дните, децата по групички си говорят. Другите играят “народна топка”. В дъното на двора двама мъже пушат цигари и наблюдават децата.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО: /зад кадър/

“ Сега е лятна ваканция. Две – три деца ги взеха някакви баби. Другите самотни остатъци няма къде да ваканцуваме. Онези двамата възпитатели (камерата показва мъжете) са оставени при нас да ни пазят дисциплината. По-високият се казва

Гойнов,който е с очилата с дебели рамки и къдрав бретон на челото. Той най-много се плаши от другия – Батов,който е мазен и грозен като боклукджийска кофа. Устата му мирише на лучена яхния и най-обича да се оригва пред нас, когато иска да покаже, че е страшен. На кутретата си има дълги нокти да си вади кирта от ушите, докато ни възпитава поведението. Всички ни е страх от него, понеже той бие, без да пита с един дебел железен пръстен и ни блъска по главите, за да сме му подчинени.

САЛОНЪТ ЗА СПОРТ:

Камерата показва Алсарио,който играе с топката и често уцелва коша. На вратата се появява Батов. Алсарио се стъписва и изтървава топката.

БАТОВ:

- Я ела тука бе, келеш!

Алсарио се приближава и вижда зад гърба му мъж, жена и малко момиче. Жената погалва Алсарио по главата.

АЛСАРИО:

• Леля Мария и чичо Гошо, вие ли сте?

​​ ГОШО:

• Ние сме Алсо, дошли сме да те вземем да гостуваш у нас!

Камерата показва очите и косите на Мария и Гошо. Очите им са тъжни, а в косите им има бели кичури.

БАТОВ: /оригва се/

• Елате всички в кабинета за подпис! И да го върнете невредим!

Мария и Гошо извеждат Алсарио за ръка от дома. До тях подскача дъщеря им – Нели. Пред Дома е паркирана колата им – червен “Москвич”. Алсарио и Нели сядат отзад и колата потегля бавно. Алсарио се надвесва към чичо Гошо, гледа таблото.

АЛСАРИО:

• Чичо Гошо, колко километра може да вдигне колата?

​​ ГОШО:

• Ами тя е много стара – на 25 години и може да върви с 50 км. в час.

АЛСАРИО:

• А това много бързо ли е?

​​ ГОШО:

• Не е бързо, но ще стигнем у дома!

АЛСАРИО:

• Това къде е? В онова село дето сте ме намерили ли?

МАРИЯ:

• Ние си продадохме там къщата и земята и си купихме гарсониера в края на града, че Нели да може да ходи на училище. Колата започва да пуши. Спират за почивка до една чешма. Гошо отваря капака на двигателя и нещо поправя. Леля Мария вади баница от торбата и раздава на всички.

АЛСАРИО:

• Тази баница е сигурно същата, като онази дето я донесе с пуловерчето, ама те тогава само лелите я изядоха.

​​ МАРИЯ:

• А плетените подаръци, ти облече ли ги тогава?

АЛСАРИО:

• Всичко ми взеха лелите, а на другия ден като си ги намерих, ядох здрав бой. Обаче пуловерчето го облякох на малкия Данчо и те не можаха да го намерят 3 дни.

Мария се разплаква, след нея и Нели. В очите на Гошо се виждат сълзи. Потеглят отново. Пристигат ​​ и спират в покрайнините на града пред голям сив блок.

ДОМЪТ НА МАРИЯ И ГОШО.

Камерите показват на бърз кадър как Алсарио и Нели рисуват, нареждат пъзел, гледат телевизия, хранят се, смеят се.

ДОМЪТ НА МАРИЯ И ГОШО. РАЗСЪМВАНЕ.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Алсарио е в леглото си. Чува шум от отваряне на ​​ врата. Става и тихо излиза на балкона. Камерата показва Мария и Нели – излизат от входа с кофи и четки и влизат в съседния вход. Алсарио се връща в леглото си и се разплаква.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО:/зад кадър/

“Вчера чичо Гошо ми каза, че има мечта да има хубава кола, за да я направи на такси. Ама дотогава ходи да си търси работа на някакво парче. А сага леля Мария и Нели мият стълбите за пари. Защо не съм голям, че да помогна на добрите хора? И защо все добрите хора са нещастни, а такива като Ненска и Батов си имат всичко.

Шум от отваряне на врата прекъсва мислите му. Алсарио избърсва мокрите си очи, облича се бързо и влиза в кухнята. Мария и Нели приготвят пържени филии. От неудобство Алсарио гледа в земята.

АЛСАРИО:

-Леля Мария, това ли е хубавият живот, когато човек порасне?

МАРИЯ: /с ръка на рамото на Алсо/

- Ти много си поумнял, моето момче! Това е животът и така може да си отиде до стари години. Обаче има и друг живот,за други хора! Ако заводът не беше фалирал, и не бяха изгонили целият персонал, и ние щяхме да сме добре.  ​​ ​​ ​​ ​​​​ Хайде сега да излезем да ви разходя с Нели до центъра!

ЦЕНТЪРЪТ НА ГРАДА.

От автобус слизат Мария, Нели и Алсарио. Мария държи за ръка децата. Заради “китайските” очи на Алсарио, хора се обръщат след тях.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО:/зад кадър/

“Тези сигурно ме мислят за истинско дете, все едно, че имам майка и сестра.”

Когато Алсо вижда преминаващия поток от коли, шадравана и витрините на магазините, замръзва от учудване на място.

Мария купува за децата сладолед в кофички.

АЛСАРИО:/ наблюдава Нели как се яде сладолед и започва и той/

-Такова нещо не съм ял до сега! Хем студеничко, хем сладичко!

Алсарио целува ръката на леля Мария. Тя се хваща за челото и се разплаква.

​​ ДОМЪТ НА МАРИЯ И ГОШО. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Децата играят, а Мария плаче свита на дивана.

АЛСАРИО:

-Не плачи леля Мария, какво искаш да ти направя за утешение: мога да си мърдам ушите и веждите, а мога и кълбо напред и назад. Искаш ли?

МАРИЯ:

 ​​ ​​​​ -Алсо, ти имаш златно сърце, дано да имаш късмет! Като ви гледам с Нели, все за нашата Галя си мисля, която избяга от нас.

ГЛАСЪТ НА МАРИЯ: /зад кадър /

Камерата показва голямата дъщеря на Мария и Гошо – Галя,която се качва в черна кола. На волана е брадясал ​​ мъж. След тях тичат Мария и Гошо и я молят да се върне.

ДОМЪТ НА МАРИЯ И ГОШО ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

МАРИЯ:

- Галя напусна училище, заради този изрод, който я води някъде за 1 час и после я връща рошава. А тя, като й се караме, хвърля буркани по нас и един път счупи главата на баща си. После я водихме на психиатър, но тя пак избяга и сега е в Испания с този същия и хич не ни се обажда. Затова все плача Алсо, от мъка .

Алсарио и Нели прегръщат Мария, която плаче неудържимо.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО: /зад кадър/

“Питам се защо тази Галя на която Бог й ​​ дал и майка и татко, е избягала от тях, а ние социалните се правим на маймуни и се пробутваме по-напред, че някой да ни хареса за деца. Аз знам, че леля Мария и чичо Гошо вече ме обичат като истинско дете, ама не могат да ме осиновят по причини на мизерност. Аз не се сърдя. Тук при тях пораснах умствено и започнах да използвам по-голяма част от мозъка си.Не знаех за какво се използва думата “ щастие”. А сега съм щастлив, че живях при тях цяло лято и опознах обичта, защото те ми се радваха като на истински човек.

НОВИЯТ ДОМ.ДВОРЪТ.ДЕН.

Алсарио и другите деца посрещат автобуса с новите ученици. От вълнение Алсарио чупи с ръце клечки. От автобуса слизат Елхата и Тото. Алсарио се затичва към тях , ​​ прегръща ги и ги въвежда в дома. Отново вътре има програма за посрещането.

ДОМЪТ:ИНТЕРИОР. Камерата показва на бърз кадър учебните занимания. Тото и Елхата в І- ви клас. Когато удря звънеца, те тичат на двора, където ги чака Алсо.

ДВОРЪТ НА ДОМА ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Тото е в стаята по изкуство. На рафт се виждат новите му ​​ глинени фигурки. Тото бърка боя в две кутии. Взема 3 четки и излиза на двора с кутиите.

ТОТО:

-Алсо, Ели, елате да помагате!

АЛСАРИО:

-Ти откога викаш Ели на Елхата?

ТОТО:

-Тя получи срам от името Елха, щото в стария дом все я питат: “Елха, кога ще дойде Коледа, че да те окичим с пуканки?” Затуй сега й викам Ели, както иска тя.

ДОМЪТ.ДВОРЪТ.

Елхата и други момичета ​​ пеят, държейки в ръка химикалки(като микрофони)

ТОТО:

-Алсо,Ели идвайте и грабвайте четките, направил съм два цвята боя – жълта и синя и ще боядисаме пейките !

Тото им показва как да боядисват пейките на ивици.

Елхата и Алсарио започват до боядисват.

ДВОРЪТ .ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Камерата показва четири боядисани пейки на ​​ ивици. На едната пейка на седнали Алсо, Тото и Елхата.

АЛСАРИО:

-Тото, кажи какво прави малкия Данчо?

ТОТО:

-Той замина далеч в друга страна!

ЕЛХАТА:

-Ротшилд помогна да дойдат в дома една мама и един татко от онези, дето не могат да говорят като нас. Те си избраха Данчо и Тинка от слабоумната ​​ група и заминаха за една френска страна.

Камерата показва усмихнатото лице на Алсарио

. МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО:/зад кадър /

“Тази френска страна сигурно е близо до онзи Цариград и някой ден може да го видя. Добре, че има френски хора да спасяват най-нещастните.”

ЕЛХАТА:

- Тези хора си носеха пликовете със зелени пари и Ненска им даде децата без огъване.

ТОТО:-Обаче после някой казал в полицията за Ненска и един ден я спипаха с пликовете в кабинета. Изведоха я пред нас с вързани ръце, а тя гледаше в замята, пък децата се хилеха доволни.

ЕЛХАТА:

-После доведоха нова директорка, която е много добра и всеки ден си говори с децата. А също изгониха Айше и Фатме и сега там има нови лели – съвсем чисти.

АЛСАРИО:

-А тях как ги спипаха, че крадат?

ЕЛХАТА:

-Едни хора донесоха цял кашон банани за дарение. Ние с Тото бяхме там и видяхме Айше и Фатме да крадат бананите и искаха да избягат с мрежите.

ТОТО:

-И тогава Елхата извика мозъчно Ротшилд.

СТАРИЯ ДОМ. РЕТРОСПЕКЦИЯ.

Айше и Фатме тъпчат банани в мрежите си.

ЕЛХАТА:

​​ -Защо крадете бананите, те са за децата!

АЙШЕ:

-Ето я вещицата, дето се меси в личния живот на хората!

Фатме свива ръката си в юмрук и посяга към Елхата. Невидима сила подсича краката и на двете. Те падат на цимента. Бананите се разлетяват из въздуха и удрят по главите Айше и Фатме. По един банан влиза в устите им и те започват да се душат. От там минава техникът Добри и с мъка вади бананите от устите им. Той се подхлъзва на един банан, събаря още веднъж на земята Айше и Фатме.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО: /зад кадър/

“Ех, как ми се иска да съм бил там и да видя с очите си този конфуз! Който тъпче онези десет заповеди, винаги си намира майстора !”

НОВИЯТ ДОМ. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Камерата показва на бърз кадър Тото,който прави глинени фигури, Елхата се упражнява да пее, а Алсарио с учителя Колев усилено тренира с топката.

ДВОРЪТ НА ДОМА Под дървото са седнали Алсо, Тото и Елхата. Ядат мекици..

АЛСАРИО:

• Тото, трябва да спрем да си измисляме фантазии за осиновяване. Възрастта ни е променена и не ни отива да се препоръчваме за деца!

ТОТО:

• На мен ми харесва да живея в общински дом, щото тук знам как да се развивам с глината.

ЕЛХАТА:

-Ротшилд не се е обаждал от няколко дни. Дали не ми се сърди?

АРСАРИО:

-Твоят приятел е спокоен за теб, щото тук не те тормозят!

ДОМЪТ. КЛАСНАТА СТАЯ НА АЛСО.

Децата пишат задачи. Врата се отваря, влиза полицай който води едно момиченце Ани.

Полицаят разменя няколко думи с учителката. Ани гледа засрамено в земята. Учителката я слага на първия чин. Алсарио я гледа онемял с широко отворени очи. Тя е с небесносини очи, бяла кожа и червеникаво руси дълги коси.

Учителката вдига Алсарио на дъската.

УЧИТЕЛКАТА:

• Алсо, пиши задачата на дъската!

Алсарио гледа Ани в захлас и не чува учителката.

УЧИТЕЛКАТА:

• Алсо, ти чуваш ли какво говоря?

Алсарио започва да пише и се обръща постоянно назад към Ани. Погледите им се срещат и тя засрамено поглежда надолу.

ДВОРЪТ НА ДОМА.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Алсо, Тото и Елхата седят на пейката. Алсарио помага на Тото и Елхата за домашните.

АЛСАРИО:

-Тото, аз нямам опит в запознанствата, и затова ти ще ми бъдеш посредник за едно момиче.

ТОТО:

-Добре бе Алсо, аз познавам всички момичета тук!

Елхата поглежда намусена към Тото и го ощипва по крака.

АЛСАРИО:

-Тази Ани не я познаваш, тя дойде вчера при нас, прилича на графиня и кара сърцето ми, да ме блъска отвътре като чук наковалня. И като я погледна, си гълтам думите.

ТОТО:

• Ама ти от къде знаеш как изглеждат графините?

АЛСАРИО:

-Не знам как изглеждат, но си измислям, че сигурно изглеждат като Ани.

ТОТО:

- Хайде, покажи ми я коя е!

Алсарио сочи до оградата,където ​​ е застанала сама Ани и гледа играещите деца.

Тото пуска ръката на Елхата която почти винаги държи. Хваща си клепача с ръка и разглежда отдалече Ани. Става и тръгва към нея. Алсарио притеснен наблюдава .

ДВОРЪТ. ОГРАДАТА. АНИ И ТОТО.

ТОТО:

-Моят приятел Алсо е с големи мускули, може да пази от бой и има интереси към теб?

Без да чака отговор, Тото хваща Ани за ръката и я води на пейката при Алсо и Елхата. Алсарио притеснено си бърше носа с ръкава. Вдига поглед към Ани и среща сините й очи.

АНИ: /подава му ръка/

-Казвам се Анета, но ти ми викай Ани. И ако искаш можеш и мен да пазиш от бой!

АЛСАРИО: /окопитен от нейната непринуденост/

-Ще те пазя до гроб!

ДОМЪТ.ИНТЕРИОР.

Камерата показва на бърз кадър Ани, Алсо, Тото и Елхата как учат, играят и се забавляват .

ДОМЪТ. СПОРТНИЯТ САЛОН. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Алсарио е отслабнал и издължен. Тренира упорито баскетбол и прави упражнения. Колев е плътно до него и с хронометър брои упражненията.

КОЛЕВ:

- Алсо, ти имаш голям талант. Ще станеш баскетболист и ще те направя цар на топката!

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО: /зад кадър /

“Толкова е готско да ти обръщат внимание и някой да се интересува от мен. Аз не се боя от трудностите. На треньора Колев му храня голямо уважение. Ако имах право на баща, бих избрал Колев. Ама това са пак мои фантазии.

ДОМЪТ.ДВОРА.

Момчетата ритат футбол. Колев намира Алсарио и двамата сядат на една пейка.

КОЛЕВ:

-Алсо, искам да знам цялата ти биография!

АЛСАРИО:

-Ама за какво ви е? Никой нищо не знае за мен.

КОЛЕВ:

-Сега заминавам за 2 дни, в онзи град дето си пораснал, за да разбера нещо за теб

СТАРИЯТ ДОМ.КАНЦЕЛАРИЯТА.

Колев трескаво разгръща тетрадки и списъци. Намира графата за Алсарио. Камерата показва Колев, който се качва усмихнат в колата си.

БОЛНИЦА.

Колев разговаря приятелски с един лекар. Двамата се качват в кабинет. Колев и доктора търсят в картотеката. Намират данните за Алсарио. Колев ги чете усмихнат. Качва се в колата и потегля.

​​ ДОМЪТ:ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Влиза щастлив Колев. Намира Алсо и го прегръща.

КОЛЕВ:

-Алсо, ти нямаш никакъв синдром! Това дето го пише в биографията ти е лъжа! Майка ти се запознала с един виетнамец и затова имаш китайски очи!

АЛСАРИО:

-Добре, че това се уясни, щото децата ме питат “Кой е този Даун” и аз не мога нищо да кажа.

СПОРТНИЯТ САЛОН. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Алсарио цели с топката коша без грешка. Влизат Колев и още един мъж. Наблюдават играта на Алсо.

КОЛЕВ:

-Алсо, ела да се запознаеш с треньора Станев. Той е старши на националния юношески отбор.

 ​​​​ Алсо се приближава и подава ръка.

СТАНЕВ:

-Алсо, ти си много способен и ще станеш голям спортист! След година, две, ще те взема да тренираш при юношите и ще те водя на състезания по света, та чак в Япония ще те заведа!

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

“За първи път в живота си се чувствам толкова подут от гордост. Цялото това внимание върху мен ми повдига морала до небето. Разбирам,че оттук нататък няма ​​ огъване. Хич не знам къде е тази Япония, но усещам, че е нещо специално и ми е хубаво, че ще ставам част от отбора на Станев.”

ДВОРЪТ НА ДОМА. ДЕН

Ани е сама на пейката. Къса в захлас детелини и търси четирилистна. В очите й има сълзи.

Алсарио трескаво я търси в стаите на дома. Среща Тото, който му я показва на двора. Алсарио се затичва към нея. Вижда сълзите й.

АЛСАРИО:

-Защо плачеш, Ани? Нали ти обещах да те пазя от всичко!

АНИ:

-Не можеш да ме пазиш от минали неща!

АЛСАРИО:

-Ти си живяла ​​ години на вън и знаеш повече от всички нас за истинския живот. Разкажи ми за него!

АНИ:

-Аз преди живях в истинска къща и имах истински майка и татко. Обаче майка ми много обичаше морето и всеки ден отиваше там да лекува някакви катерици и дълго не се прибираше. А татко ми получи писмо в пощата, в което пишеше, че аз не съм негово дете, а на някой, който лекувал онези катерици. И тогава, татко ми без да каже нещо, си грабна куфара и си отиде завинаги и никога не се обади.  ​​​​ 

АЛСАРИО:

-Чакай ме тук, ще ти донеса подарък за разведряване!

СТАЯТА НА АЛСАРИО:

Той бърка под дюшека, вади пукнатото огледалце, поглежда се в него, избърсва го с одеалото, крие го зад гърба си и се връща при Ани.

АЛСАРИО/подава й огледалцето/:

-Ани, това е за теб! “Вече знам, че моята майка няма да дойде никога да ме види и няма да й пазя повече розовото огледалце.  ​​​​ Искам да не си ​​ тъжна. Аз не съм виждал живи ни майка, ни татко, и не знам как се тъгува за тях. Тежко ми е за миналия ти живот , обаче се усещам страшно щастлив, че Господ те изпрати, а пък ти избра мен за най-скъп приятел.

Ани се усмихва през сълзи, поглежда се в огледалото, прегръща Алсо и го целува по бузата. Той се изчервява и се усмихва.

АНИ:/ ​​ иска да смени темата, пипа мускулите на Алсарио/.

-Ауу, какви мускулни топки си направил от спортната игра!

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО /лицето му е замечтано/

“Искам в този момент да хвръкна пет метра над земята. И защо слънцето сега ми прилича на красив голям портокал? А белите облаци на пухкави възглавнички?”

АЛСАРИО:

-Ани, още малко като порасна, ще ходя по големи състезания, та чак някъде в една Япония. От там ще ти донеса здраво огледало и красива рокля за танци!

СПОРТНИЯТ САЛОН НА ДОМА.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Алсарио с още няколко момчета тренира баскетбол под погледа на Колев. Ани, Елхата и Тото ги наблюдават от пейката и при всеки кош на Алсарио бурно ръкопляскат.

​​ ДОМЪТ.ИНТЕРИОР.

Медицинската сестра Светла и учителят Колев събират децата в коридора.

СВЕТЛА:

-Деца, днес е неделя и сме ви организирали автобус да ви водим до морето на плаж!

КОЛЕВ:

-Вие вече сте на дванадесет години, и аз знам, че ще бъдете послушни и внимателни.

ПЛАЖЪТ. МОРЕТО Е ЛАЗУРНО СИНЬО И СПОКОЙНО.

Децата са насядали по гащи на хавлиите. Гледат с невярващи очи морето.

АЛСАРИО: (към Ани, Тото и Елхата)

-Вижте каква голяма вода и мърда като жива! А ​​ на вътре има кораби!

ТОТО:

-Един ден ще се качим четиримата на един кораб и ще тръгнем по това море, че чак до големите океани, които съм виждал на “географичната” карта.

АНИ:

-Ама това си струва пари, а човек може да ги получи, чак когато стане голям!

ЕЛХАТА:

-Аз и от “фантазните” мечти съм доволна, защото са без пари и можеш да ги ползваш по всяко време!

АЛСАРИО:

-Ние имаме търпение и ще чакаме!

СЕСТРА СВЕТЛА:

-Хайде деца, влизаме във водата да се къпем!

Децата се подреждат на брега. Правят неуверени крачки напред и когато водата им стигне до коленете, с писъци се връщат на пясъка. Някои клякат във водата, други треперят от страх. Алсо, Ани, Тото и Елхата се държат за ръце.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

“Аз съм се къпал под душа в банята на дома и не ме е било страх. Обаче сега е друго. Трябва да се потопя, за да съм смел пред Ани.”

КОЛЕВ/към децата/

-Алсо ще влезе и ще се потопи пръв, защото е спортен тип и ще ви научи на смелост!

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

Аз наистина съм тип, обаче съм дете, като другите. Но пред Ани трябва да стана “еталон” или “ешалон”, не знам точно.

Алсарио прави няколко крачки напред и кляка във водата. След него всички деца се потапят. Алсо, Ани, Тото и Елхата се държат в кръг и лицата им греят от щастие.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО:

“Водата е топличка и мекичка като ръцете на леля Мария, когато вечер ми обличаше пижамата. Не познавам думата “удоволствие”, ама това къпане май че е едно удоволствие”

Децата излизат на пясъка. Слънцето се пречупва във водните капки и тялото на Ани блести. Алсарио я гледа захласнат

АЛСАРИО:

-Тото виж, Ани блести като принцеса! И очите й блестят и тялото и косата! Когато леля Мария ни четеше приказки на мен и на Нели, там всички принцеси блестяха, дори и облечени с дрипи и така другите хора се досещаха веднага за произхода им.

ТОТО:

-Тя и Елхата блести,ама аз не се заплесвам като теб!

АЛСАРИО: /към Ани/

-Аз вярвам на хората, които пишат приказки, защото те измислят истории за деца, а децата не трябва да се лъжат. Иначе като пораснат стават недоверчиви и им пада моралът.

АНИ:

-Алсо, какво ти става? Ние сме на море, а ти говориш за приказки?

АЛСАРИО:

-Това е, защото ти си хубава като принцесите от приказките!

Ани се засрамва и сяда на пясъка до Елхата.

ДВОРЪТ НА ДОМА.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Децата се прибират развълнувани. Готвачката им раздава палачинки в салфетка. Алсо, Ани, Тото и Елхата сядат на пейката със закуската и започват да обсъждат първата си морска баня.

Неочаквано, Ани оставя закуската си и се разплаква. Другите се опитват да я утешат.

АЛСАРИО:

-Какво стана бе Ани, защо плачеш? Сигурно е станала грешка! Кажи ми!

АНИ: /през сълзи/

-Много ми е мъчно за баба Софка и за майка ми, затова плача!

АЛСАРИО:

-Те къде са?На нас тези мъки са ни изрязани отвътре. Ние нямаме такива грижи.

АНИ:

-В нашата къща на първия етаж живееше баба Софка, която имаше 90 години отгоре си.

КЪЩАТА НА АНИ.РЕТРОСПЕКЦИЯ.

Баба Софка стои на балкона и чака някого. Пристига малко камионче. Младо момиче подава два буркана ​​ с храна на бабата.

БАБА СОФКА: /през балкона/

-Ани, ела дете, ​​ храната дойде!

Ани облечена с остарял анцуг изтичва и влиза при баба Софка. На масата има две чинии с малко супа и две чинии с ядене. Баба Софка гали с ръце сплъстената ​​ коса на Ани.

БАБА СОФКА:

-Яж, дете, яж да пораснеш, че сърцето ми се къса като те гледам ​​ такава кльощава!

Когато свършва с обяда, Ани целува баба Софка и подсвирквайки си с уста излиза на улицата. Камерата показва скитащата с часове Ани.

УЛИЦА. НОЩ. РЕТРОСПЕКЦИЯ.

Ани е задрямала, опряна на една сграда, а до нея лежи улично куче. Минава полицейска кола. Слиза полицай.

ПОЛИЦАЯТ: /побутва Ани/

-Колко е часът бе, дете? Защо не си в къщи? Вашите сигурно те търсят!

АНИ: /търка очи/

-Никой не ме търси, защото у нас няма никой!

ПОЛИЦАЯТ:

-Качвай се в колата и казвай къде живееш!

АНИ:

- Живея до сладкарницата “Пчела”, ама нямам ключ!

ДВОРЪТ НА ДОМА.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Камерата показва Ани,Алсо,Тото и Елхата.

АНИ:

-Аз исках да ме заведат при баба Софка, ама нейните уши са запушени от тези 90 години и тя не чува звънеца. И като нямаше къде да ме оставят и не можаха да отворят нашата врата, ме заведоха да спя в полицията. А на сутринта пак ме помъкнаха към къщи.

КЪЩАТА НА АНИ. РЕТРОСПЕКЦИЯ.:

Полицаите звънят на всички врати. Съседите обясняват, че майка й на Ани е “долна гювендия” и всеки ден изоставя Ани по улиците. Баба Софка отваря вратата и ​​ прибира Ани при себе си.

ПОЛИЦАЙ: /към Ани/

-Ти стой при бабата! Ние ще открием майка ти и ще я доведем!

Ани влиза разплакана при баба Софка.

АНИ:

-Бабо Софке, знам, че не ме чуваш, обаче много искам да убия съседите, които говорят гадости за майка ми. Искам да я защитя, защото я обичам!

Баба Софка гали Ани по главата и в очите й има сълзи.

КЪЩАТА НА АНИ. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Камерата показва спряла полицейска кола. Двама полицаи влачат на сила разчорлена жена с лачени ботуши, синджири и голямо деколте. Всички съседи са по балконите и

сипят хули към майката на Ани. Тя им отговаря с нецензурни думи. Ани излиза и се втурва да прегръща майка си.

МАЙКАТА:

-Махни се, навлек такъв! Заради теб мъжа ми избяга! Качвай се горе и стига си ме правила за резил пред тези идиоти!

Ани с наведена глава хваща ръката на майка си и двете се качват по стълбите.

ПОЛИЦАЯТ: /след тях/

-И ако още веднъж намеря това дете на улицата, ще те вкарам в затвора и ще ти вземем детето!

МАЙКАТА/към полицая/

-Ай сиктир от тука бе!

ДВОРЪТ НА ДОМА. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

АНИ:

-И като се качихме горе, на майка ми й стана лошо. Почна да крещи и да хвърля чинии ​​ и всичко се изпотроши! И тогава ме би лошо по главата! Ама аз пак не й се сърдех, защото за всичко съм виновна аз.

АЛСАРИО: /хваща й ръката/

-Ани, госпожа Димова казва, че децата не са виновни за нищо, а само законите са лошо направени за тях.

ТОТО:

-Тази твоя майка трябва да умре, защото тя е лоша колкото Фатме, която ми направи “блуждаещ” бъбрека.

ЕЛХАТА:

-Майките не трябва да умират докато децата са малки!

АЛСАРИО:

-Ани, ако ти е много мъчно, повече не ни разправяй!

АНИ:

-Искам всичко да ви кажа и да ми стане по-леко! На сутринта майка ми ме качи на тавана, където има един килер с боклуци и мишки от 100 години.

КЪЩАТА НА АНИ. ТАВАНЪТ. РЕТРОСПЕКЦИЯ.

МАЙКАТА: /ядосано дърпа Ани /

​​ -Аз няма да се излагам повече пред тези простаци, които нямат друга работа, освен да гледат къде ходя и какво правя!

АНИ: /разплакана/

-Мамо недей ме оставя, аз ще бъда вече добра и ще те чакам пред вратата всеки ден! Майката набутва Ани в килера и слага при нея една кофа.

МАЙКАТА:

-Тук ще седиш мирно и ще ме чакаш! Да не съм чула “гък”. Ще пикаеш и ще повръщаш в кофата!

Майката затваря пайантова врата и я заключва с катинар и залоства вратата със сандък.

АНИ: / чука с юмруци от вътре/

-Мамо, много ме е страх, не ме оставяй тука!

МАЙКАТА:

-Млък, ако чуя още една дума, ще те хвърля от покрива!

ДВОРЪТ НА ДОМА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Ани гледа втренчено една пеперуда. Излиза от унеса си.

АНИ:

• Аз тогава много исках да летя към небето!

АЛСАРИО:/ядосан/

-Аз пък искам да съм бил там с Тото и със зъби да накъсам месото на майка ти!

Камерата показва ​​ Елхата и Тото, които се държат за ръце и се клатят,седнали на земята.

АНИ:

-Аз първо щях да умра от страх и от глад, защото майка ми забрави да ми даде храна и вода. А една мишка искаше да се качва върху мен. Обаче вечерта всичко се оправи. Като съм заспала, сънувах най-хубавия сън на свет!. Бях съвсем лекичка като перце и полетях към небето, където ме чакаше голяма бяла светлина. Имах големи крила като ангелите и прозрачна рокля, а на главата си имах венец от бели цветя. Всичко беше много бяло и красиво.

КЪЩАТА НА АНИ.РЕТРОСПЕКЦИЯ. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Баба Софка стои на балкона . Очите й са пълни със сълзи, кърши ръце. Пристига камиончето с храната. Момичето излиза и й подава два буркана. ​​ 

БАБА СОФКА: /към момичето/

-Дете, краката ми са повредени и не мога да търся Ани! Извикай ми бързо един полицай, че май нещо лошо става тук!

Момичето влиза в сладкарницата и звъни по телефона на полицията. Пристига полицай под балкона на бабата.

БАБА СОФКА: /към полицая/

-От два дни не съм виждала ​​ Ани, дето я намерихте на улицата.

ПОЛИЦАЯТ:

-То сигурно пак скитори някъде, ще го търсим!

БАБА СОФКА:

-Не, не! То, като огладнее идва да яде при мен, а сега го няма от два дни.

ПОЛИЦАЯТ:

-Да не го е взела със себе си онази лудата му майка?

БАБА СОФКА:

-Аз хубо не чувам, ама онзи ден ми се стори, че нещо тропа на тавана. Вижте горе, ама бързо!

ДВОРЪТ НА ДОМА. ПРОДЪЛЖЕНИЕ

АНИ:

-Полицаят се качил на тавана и разбил вратата на килера. Като ме намерили, аз съм била заспала, също като умряла.

АЛСАРИО:

- След такова геройство старите хора спокойно могат да отлетят към вътрешността на небето, щото тук на земята са свършили най-важната си работа!

БОЛНИЦАТА РЕТРОСПЕКЦИЯ.

На легло лежи Ани в безсъзнание. Набучена е с тръбички и системи. Доктор Каменски седи на леглото и й държи ръката в своята, а с другата ръка се държи за челото. Ани помръдва пръстите си в ръката на доктора. Той се усмихва щастлив. Ани отваря очи.

ДОКТОР КАМЕНСКИ: /гали челото на Ани/

-Ще живееш мъниче!

АНИ:/отваря очи/

• Къде съм? Къде са майка ми и баба Софка?

ДОКТОРЪТ:

-Тежка борба водихме за теб! Сега си при нас в болницата, после ще ги търсим, ама първо трябва да оздравееш!

АНИ:

-Аз като бях умряла, бях много щастлива, щото нямах никакви грижи и хич не бях жадна и гладна!

Камерата показва на бърз кадър оздравяването на Ани и всекидневните грижи на сестрите и на д-р Каменски.

БОЛНИЦАТА. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Доктор Каменски седи на леглото на Ани и й подава книжка с картинки. Ани е седнала и разглежда книжката.

АНИ:

-Докторе, толкова си добър и хубав!

ДОКТОРЪТ

-И ти си добра и хубава Ани, и заслужаваш като всяко дете нормален живот!

АНИ:

-Моля те, заведи ме като оздравея на адреса да видя баба Софка, че ми е много мъчно за нея!

ДОКТОРЪТ:

-Другата седмица ще идва полицай да те води в социален дом и там ще се грижат добре за теб. Ще питам, ако може, ще те заведем да видиш баба Софка.

ВХОДЪТ НА КЪЩАТА НА АНИ.РЕТРОСПЕКЦИЯ.

На вратата има залепен некролог на баба Софка като млада.

АНИ:

-Какво пише на белият лист?

ПОЛИЦАЯТ:

-Пише, че преди три дни баба ти Софка е умряла на 90 години! Дай Боже всеки му да живее толкова!

АНИ:

-А пише ли, че е отлетяла с големи крила към небето?

ПОЛИЦАЯТ:

-Това не го пише! Хайде да тръгваме!

Полицаят и Ани се качват в колата,пристигат пред дом за сираци.

ПОЛИЦАЯТ:

-Не се страхувай Ани, сега ще останеш в този дом при другите деца, а ние ще търсим майка ти!

ДОМ ЗА СИРАЦИ. РЕТРОСПЕКЦИЯ.

Директорката въвежда Ани в дома. Ани е много уплашена и гледа в земята.

ДВОРЪТ НА ДОМА. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

АЛСАРИО:

-Полицаят после намери ли майка ти?

АНИ:

-Намерил я в един хотел, дето живеят само жени, а мъжете ходели там само за акомпанимент.

АЛСАРИО:

-Хич не е трябвало да я търсят, а да й счупят главата. Ти от къде ги знаеш тези неща за майка ти?

АНИ:

-Чух полицаят като разказваше това на директорката.

АЛСАРИО:

-И к’во стана после, тя дойде ли да те види?

​​ АНИ:-Не можела да дойде,защото на входа на хотела ги пазел човек с дебел врат и полицията имала сблъсъци. После майка ми направила скандална криза и си блъскала главата в стената. Завели я на доктор в нервната болница и там казали, че тя има “шизонно”поведение. Сега е в дом за хора с луди нерви.

АЛСАРИО:

-Ани, ти си много красива, а не някакъв остатък като мен и Тото. Някоя нова мама ​​ ще те вземе за дете?

АНИ:

-Директорката на онзи дом вика, че като идвали хора да ме харесват, после гледали в тетрадката и там пише, че майка ми е “шизофренна” и никой не ме взема, че да не си слага таралеж в гащите.

АЛСАРИО:

- На мен хич не ми пука какви са им майките на готините хора. И аз съм малко китаец, но това е природа и не може да се поправя.

АНИ:

-Ако не бях ви срещнала тук теб Алсо, Тото и Елхата, бях решила да скоча от някой покрив и да полетя към небето!

АЛСАРИО:

-Не говори така! Аз съм най-щастлив, че ти си тука и си така прекрасна и аз ще те пазя от всички тежести на живота.

ДОМЪТ. ИНТЕРИОР. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Тото е в кабинетът по изкуства с учителката. На масата пред него има ​​ сполучливи глинени фигури на животни и хора.

УЧИТЕЛКАТА:

-Тото, утре да оцветиш с боя фигурите, че ще ти правя изложба в трапезарията. Искам и другите деца да се запалят покрай тебе.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Тото оставя глината, избърсва ръцете си и тръгва по стаите да търси Елхата.  ​​ ​​​​ Намира я да дрънка на пианото и да пее. Около нея няколко момиченца танцуват в кръг. Тото остава зад гърбовете на групичката и слуша безмълвно песента на Елхата. Когато песента свършва, Тото ръкопляска щастлив!

ТОТО:

-Браво Ели, много хубаво пееш, също като телевизор. Обаче сега ми трябваш за изложба!

Елхата тръгва с Тото. Влизат в кабинета с фигурите.

ЕЛХАТА:

-Ама аз не мога да правя изложба от глина.

ТОТО:

-Ти ще ми боядисаш фигурите, че нямам време от тези изложби! По телевизора казаха, че жените за това са жени, за да помагат на мъжете!

ЕЛХАТА:

-Аз не съм чула такова нещо!

ТОТО:

-Ама ти можеш да боядисваш и да си пееш песните!

Тото показва на Елхата как се оцветяват фигурите с боя. Тя започва първо неуверено, но постепенно се справя отлично.

ТОТО:

• Браво Ели, много хубаво ги правиш. Искаш ли като пораснем да се оженим ​​ и заедно да правим фигури, ама много големи,като онези на входа на морето?

ЕЛХАТА:

-Може да се оженя за теб, ама фигури не ща да правя! Искам да пея на телевизора!

ДВОРЪТ НА ДОМА.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Алсарио играе на топка с ​​ момчетата. Топката се търкулва към оградата и Алсо се затичва към нея. От външната страна на оградата в гръб спи седнал клошар. До него се търкаля празна бутилка от ракия. Алсарио застива на място. Усмихва се и наднича през пръчките, за да види лицето му.

АЛСАРИО:

• Чичо Анди, ти ли си? Аз съм Алсо от стария дом! Събуди се, моля те!

Алсарио ​​ излиза на улицата,бута по раменете клошаря. Той не помръдва. Алсарио е притеснен, разтриса раменете му. Клошарят се свлича на една страна, пада безжизнен по гръб на земята. В скута му има опърпана книжка с картинки. Минават хора ​​ и викат “Тука има умрял човек, викайте линейка.”

Камерата показва лицето на Клошаря.

АЛСАРИО:

-Чичо Анди, ти сигурно си пътувал до тук, за да ме намериш! Защо умря чичо? Защо умря сега? Ето виж ме, моля те отвори си очите, аз съм добре! Имам да ти разказвам много неща, а също ще ти донеса и кифла!

Алсарио /с ръце на лицето на клошаря/ се разридава неудържимо. Пристигат Тото и Елхата. Коленичат и те до клошаря и заплакват.

ТОТО:

​​ - Ако не беше изпил това шише, сега можеше да е жив и да си говори с нас.

ЕЛХАТА:

-Може да му е станало студено, докато ни чака и за това да е изпил шишето!

При децата на улицата излизат две учителки.

1-ва УЧИТЕЛКА:

-Какво става тука, защо го оплаквате този просяк, не виждате ли, че е умрял!

2-раУЧИТЕЛКА:

-И не го пипайте, че сигурно е пълен с въшки и ще ги внесете вътре!

АЛСАРИО:

-Той не е просяк, а работи на кашоните! Ние го познаваме, той е чичо Анди и някога е бил учител!

1-ва УЧИТЕЛКА:

-Алсо, твойте фантазии край нямат! Хайде прибирайте се вътре и си мийте ръцете!

АЛСАРИО:

-Аз от тука не мърдам, докато не дойдат за него!

Елхата събира малки цветя и тревички до оградата. Прави ги на букетче и ги връзва с тревичка, слага букечтето на гърдите на клошаря.

Алсарио съблича ризата си и покрива лицето му.

Пристига линейката. Слиза лекар и слага слушалка на гърдите на клошаря.

ЛЕКАРЯТ: към шофьора си/

-Умрял е! Давай носилката!

Алсо, Тото и Елхата разплакани махат с ръце след линейката.

ДОМЪТ. ИНТЕРИОР. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Учителката по изкуство Тодорова, Тото и Елхата подреждат оцветените фигури в трапезарията. Влиза Алсарио, разглежда фигурите.

МИСЛИТЕ НА АЛСО/зад кадър/“

Аз като чуя, че за някого се говори, че е голям талант, искам сам да видя с очите си, защото понякога хората обичат да преувеличават, че да си поправят несъвършенствата”

Алсарио спира пред фигура на диригент,с разперени ръце.

АЛСАРИО: /смеейки се/

-Това човече е много смешно бе, Тото!

ТОТО:

-Алсо, ти нищо не разбираш от изкуствено производство, а само ти дай топката!

Г-жа ТОДОРОВА: /към Тото/

-Тото, не се казва “изкуствено”, а “произведение на изкуството”

Г-жа ТОДОРОВА/към Алсо/

-Алсо, ти си умно момче и трябва да се научиш да гледаш сериозно на изкуството. В живота има различни неща, а не само спортни успехи. За да може човек да види красотата, трябва да си отвори очите и душата!

Камерата показва ​​ засрамения поглед на Алсарио.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО:

“Понякога съм истински идиот! Хем нищо не разбирам, хем се кискам! От къде да знам, че това е нещо специално.”

Тото се ​​ повдига ​​ на пръсти и прегръща Алсарио през рамото.

ТОТО:

-Алсо, виж! Направих Ани от глина, а Елхичката я боядиса. Като свърши  ​​​​ изложението, ще ви я подаря на двамата!

Камерата показва фигура на момиче с рокля и с големи крила, а на главата й има венец от цветя.

АЛСАРИО:

-Тази е много хубава, всичко й е на мястото!Ани ще й се зарадва!

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

“Може и да е вярно, че изкуството издърпва хората от блатото. Сега виждам, че Тото има всички външни белези за измъкване.

ДОМЪТ. ИНТЕРИОР.

Камерата показва на бърз кадър подреждането на дома за Нова година. Децата украсява голяма елха. Тото и Елхата режат гирлянди от хартия. Други деца заедно с лелите чистят прозорци и чистят пода. Учителките слагат лампички по первазите.

Г-жа ТОДОРОВА:

-Внимание деца! Утре е специален ден! Ще ви водим на тържество в един клуб. Вече сте големи и там ще има музика и танци. Искам утре всички да сте с измити лица и чисти дрехи!

Децата ​​ скачат и се прегръщат от радост.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО:

„Утре трябва да съм чист и красив, защото твърдо съм решил да целуна Ани, ама по-така. Виждал съм по телевизора два начина – по бузата и по устата. Може танците да ми помогнат за целувката. Аз не мога да танцувам, ама те и другите не могат. Само Елхата се чупи в кръста и показва на Тото как става това.”

КЛУБЪТ.

Децата, облечени с чисти дрехи слизат от автобус. Слизат и учители и възпитатели.

Камерата показва надписа над клуба. “ПЕНСИОНРСКИ КЛУБ” Витрините са украсени с гирлянди. Няколко мъже с черни очила и костюми посрещат децата.

Г-жа ТОДОРОВА:

-Деца, тези добри хора ще ви направят дарение от дрехи и лакомства!

АЛСАРИО:/към Тото/

-Тези късовратите ми изглеждат много мълчаливи и страшни! Сигурно имат нужда от откупуване на грешните си ходове! Те даренията за това се правят, за да смилят небесните сили.”

КЛУБЪТ. ИНТЕРИОР. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

До голямата елха мъжете трескаво отварят кашони и чували. Вадят лакомства, обувки, маратонки и дрехи. Децата се ​​ блъскат, всеки иска да грабне повече неща. Ани е най-отпред, ​​ грабва червен пуловер и черна плисирана пола, които веднага навлича върху роклята си. Алсарио я гледа възхитен. ​​ Алсарио последен взима подаръци. Останали са къси панталони и синьо яке. ​​ 

АЛСАРИО:/към Тото/

-Изоставените деца затова сме социални, щото нямаме голяма култура и като видим подаръци оскотяваме и се блъскаме.

​​ ТОТО:

-Ти все правдата търсиш!Когато ти дават вземай,когато те гонят бягай!

КЛУБЪТ.

Музиката е блус. Децата вече танцуват.

АЛСАРИО: /към Ани/

-Ани, ти си по-хубава и най-красива отвсякъде! Хайде да танцуваш с мен! 

Камерата показва възпитателят Батов, който съсредоточено ги наблюдава.

Погледът на Алсарио се спира върху него.

АЛСАРИО: /към Ани/

-Там в дъното има един стабилен идиот, който ни гледа страшно. Той бие по главите без да пита!

АНИ:

• Той от къде се взе? Аз не го познавам.

АЛСАРИО:

- Възпитател е на момчетата. Той най-обича да се оригва, когато иска да покаже, че е важен. Момчетата се панират от страх като му видят железния пръстен, с който ни блъска по главите.

АНИ:

-Това е сигурно, защото ме прегръщаш през кръста, а това май не е позволено на деца!

АЛСАРИО:

-Батов се развива само, ако другите са унижени! Аз като порасна, ще измисля машинка, която да предизвиква ударни реакции по главата.

Камерата показва Батов, който се приближава до Ани.Той е нисък, възпълен, космат мъж – с плешиво и мазно теме.

БАТОВ:/към Ани/

-Хайде да танцуваш с мен! Не виждаш ли, че този кретен Алсо постоянно те настъпва?

АНИ: /към Батов изплезва език/

-Ти си тъпанар и миришеш на лук!

Камерата показва лицето на Батов, което е почервеняло от гняв. Стискайки  ​​​​ юмруци той се отдалечава.

АЛСАРИО: /към Ани/

-Ани, ти не разбираш напълно положението, щото Батов няма права над женската група! После ще бъхти момчетата с онзи пръстен!

АНИ:

-Забрави го този гадняр! Ако ви бъхти, ще го издадеш на треньора Колев и той ще го сложи на мястото му!

Танцът ​​ на Ани и Алсо продължава.

АЛСАРИО:

-Мен не ме е страх за мене си, а за другите момчета, които му треперят!

АНИ:

-Знаеш ли Алсо, в часа по трудов урок си уших чантичка от плат и навсякъде си нося розовото огледалце.

АЛСАРИО:

-Аз като порасна и като отида в Япония и в други градове ще ти купя истинско огледалце и други женски хубости!

Ани целува Алсарио по бузата.

АНИ:

-Уф, стана ми много горещо с тези двойни дрехи! Отивам в клозета да си избърша потта и да си подредя косата с фиби.

Камерата показва Ани,която се отдалечава към вратата. Алсарио остава сам . ​​ Музиката се сменя с “диско”. Децата ​​ играят в такт с музиката.

Няколко момичета ​​ са заобиколили Тото, който ги забавлява със смешни истории и те се превиват от смях.

Елхата седи сама на един стол.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО:/зад кадър/

“Този Тото, откакто стана фигурист на глината се прави на много отворен. После ще ​​ поканя Елхата на бавен танц, за да му натрия носа”.

Камерата показва Алсарио с разтревожен поглед към вратата, от която е излязла Ани. Оглежда целия салон, и като не я вижда, тръгва ​​ да я търси.

КОРИДОРЪТ. ЗАТВОРЕНА ВРАТА, НА КОЯТО ПИШЕ “ТОАЛЕТ”.

Алсарио натиска няколко пъти дръжката. Вратата е заключена. Поглежда през ключалката, от вътре се вижда ключ. Алсарио прави няколко крачки назад, засилва се и с тяло чупи вратата,зад която се вижда дебел и космат гол задник.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО

“Тази миризма трябва да е на Батов?! Има голяма разлика между облечен и  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ съблечен гъз”

Камерата показва Ани с гръб към Батов. Той е запушил устата й с една ръка, а с другата си бърка в дюкана. Гащите на Ани са свалени до колене.

При вида на Алсо, Батов се обръща и ръмжи. Алсарио прави две крачки на зад, засилва се отново, блъска Батов в задника, Батов пада на колене със събути панталони. Ани се отскубва и с писъци хуква да бяга. Алсарио набутва главата на Батов в тоалетната чиния, стъпва с крак върху нея и пуска водата. Изчаква казанчето да се напълни и я пуска последователно 5 пъти. След 5-я път Батов се отпуска .

КОРИДОРЪТ НА САЛОНА.

Събрали са се учителите, възпитателите и децата. Най-отпред са Колев и медицинската сестра Светла. Всички крещят. Ани е в прегръдките на Светла.

При вида на отпуснатия Батов, Алсарио паникьосан се отдръпва от него, обръща се и чак тогава вижда и чува крясъците на другите.

Колев се хвърля към Батов, обръща го по гръб и започва да му прави усилено изкуствено дишане” уста в уста” Към тях се втурва Светла и с две ръце натиска на гърдите на Батов.

КОЛЕВ:

-Господи, помогни ми да спася това мазно говедо! Помогни ми заради Алсо!

Чува се сирена на линейка. ​​ Батов се размърдва и започва да повръща и да кашля. Колев го обръща на една страна, допира дланите си една в друга и както е на колене, гледа към тавана.

КОЛЕВ: /на глас/

- Благодаря ти господи за помощта, че не позволи Алсо да затрие живота си!

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

“Толкова мъки за този мазен гъз не си струват! Радвам се, че не му позволих да използва “онуй нещо”, дето му се мендахерцаше зад Ани.

Пристигат доктор и шофьор и се опитват да качат Батов на носилка.. Когато го вдигат, носилката се чупи от тежестта му и те започват да го влачат като шейна до линейката. По стълбите главата на Батов подскача като топка. Повечето учители се подсмихват, а децата се смеят на глас.

КОРИДОРЪТ НА САЛОНА:

Колев се хвърля и прегръща Алсо.

КОЛЕВ:

-Алсо,какво щеше да направиш?! За малко да погребеш живота и таланта си!

АЛСАРИО:

-Ама гадовете не трябва да живеят!

КОЛЕВ:

-Така е, но ако беше умрял този плондер, ти щеше да пострадаш и за мен смисълът щеше да свърши!

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

“ Колевсе тревожи заради мен. Това ми се случва за първи път. Значи аз съм нещо важно, почти като онези навън, за които непрекъснато някой реве ,като са болни или недоволни. На някой му пука за мен!

Алсарио прегръща Колев. После поглежда към Ани, която е седнала на стол, а сестра Светла й мери кръвното налягане. Алсарио отива до Ани и хваща ръката й.

АЛСАРИО:

-Ани, аз съм виновен, че те пуснах да ходиш сама до тоалетната, ама нали там всеки ходи сам!

Камерата показва одобрителните погледи на учителите към Алсо. Децата го заобикалят и го поздравяват за геройството

ДОМЪТ. СТАЯТА НА МОМЧЕТАТА.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Всички кроят планове как да подражават на Алсо в тежки моменти. Алсарио и Тото

стоят замислени.

​​ ТОТО:

-Днес учителката каза, че Батов е напълно спасен и щял да живее за радост на себе си. Когато полицията ходила да го разпитва за “лошото”, което щеше да направи на Ани, Батов изгубил положението и се насрал от страх в леглото си!

АЛСО:

-Много искам да видя Ани, ама тя е още уплашена и не става от леглото си. Днес ще й създават доверие и ще я водят при психичен доктор, за да я върнат към надеждата.

ДОМЪТ. СПОРТНИЯ САЛОН.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Алсарио тренира баскетбол с Колев.

КОЛЕВ:

-Алсо, сега ще дойдат полицаите да те питат за случая с Батов. Ти не се страхувай, кажи им какво съм видял, ​​ аз ще бъда до теб!

Влизат двама полицаи, сядат на пейката и викат Алсарио.

1- ПОЛИЦАЙ/виждат се белезници на кръста му/

-Алсо, к’во ща прайм сега? Искат да ти го водят като опит за убийство!

АЛСАРИО:

-Ама аз наистина исках да го убия, като му видях голия гъз!

2-ри ПОЛИЦАЙ:

-Недей да говориш така! Убийството е страшно нещо! Ти не ги разбираш още тези неща!

1-ви ПОЛИЦАЙ

-Сега трябва да те закопчеем и да те водим на разпити, а после ще видим дали ще те прибираме или пускаме!

КОЛЕВ: /вади напечатан лист хартия и го размахва пред полицаите/

-Не може да го закопчеете и никъде няма да го водите! Не му ли виждате очите? Момчето е смахнато. Тук пише, че има “синдром на Даун”

Полицаите, ​​ разглеждат ​​ “китайските” очи на Алсарио.

1-ви ПОЛИЦАЙ:

-Верно бе, как не сме ги видели досега?

2-ри ПОЛИЦАЙ:

-То от нас не зависи, ще го водим на психиатър още сега!

Камерата показва Алсо, Колев и двамата полицаи в болницата, търсят  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ кабинета на д-р Дойнов.

КОЛЕВ: /шепнешком на ухото на Алсарио/

-Като влезем, прави ​​ маймунджелъци, мърдай си ушите, плези си езика и друго каквото се сетиш, че ни е спукана работата!

КАБИНЕТЪТ НА Д-Р ДОЙНОВ.

Алсарио седи на стол и прави смешни физиономии. Доктора се смее. Колев е сериозен.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

“Чух, че имало дом за психични нарушители. Ако ми лепнат отново “синдромен идиот”, става много кофти. Знам, че никой не ходи да ги вижда , както и моята майка никога не ме видя. Спирам повече да ​​ се правя на маймуна пред доктора. Това е работа за онези, които се показват по телевизията”

ДОКТОР ДОЙНОВ:

-Алсо, ще ти излязат бръчки от тези физиономии! На това момче всичко му е наред, даже е много умен и забавен, може да стане артист!

КОЛЕВ: / към полицаите/

-Алсо е непълнолетен и е много добро момче, дори най-доброто! Никъде няма да го водите! От днес аз съм му баща!

1-Ви ПОЛИЦАЙ: /гледа документа/

-Тук пише, че той се казва Калов, а вие сте Колев. Туй грешка ли е или е нарочно?

КОЛЕВ:

-Нито е грешка, нито е нарочно! Утре го осиновявам и поемам пълните грижи и отговорности за него! За всичко ще търсите мен! И повече няма нищо да го разпитвате, защото ще ви обвиня, че защитавате изнасилвачите и педофилите!

Колев хваща Алсо за ръка, излиза и ядосано тръшка вратата на кабинета.

КОРИДОРА НА БОЛНИЦАТА. ПРОДЪЛЖЕНИЕ

КОЛЕВ: /прегръща Алсарио/

-Алсо, това го мисля отдавна, но окончателно го реших сега. Просто дойде моментът за бърза реакция. Ти порасна пред очите ми голям, силен и добър! Обичам те като истински син!

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

“Значи е вярно, че се случват чудеса! Сякаш ме изстрелват със самолет в космоса! Изведнъж получих това, което всички други искат да имат.

АЛСАРИО:

-Ти тренер, имаш голяма стойност за мен! Аз съм те избрал за баща още от времето, когато нямах право на избор!

От кабинета излизат полицаите и спират до Колев и Алсарио.

1-ви ПОЛИЦАЙ:

-Алсо, да не мислиш, че полицаите нямат сърца!

2-ри ПОЛИЦАЙ:

-Слава Богу, че Батов оживя! Сега ще му намерим майстор завинаги! Хайде, ​​ свободни сте!

ДВОРЪТ НА ДОМА. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Алсо, Ани , Тото и Елхата са на двора. Елхата е прегърнала Ани и й пее последната си песен. Ани се клати напред и назад в такт с песента.

ТОТО: /към Алсо/

-Разбрах, че Колев ще ти става баща, заради удавянето на Батов!

АЛСАРИО:

-Не е за това! Той каза, че отдавна ме е избрал за син! Обаче не можело без жена!

ТОТО:

-Каква жена бе, Алсо?

АЛСАРИО:

-Вчера тренера ходил някъде да дава документи, че иска да ми става баща. Писал биографии, и умни мисли за бащи и деца. Тренерът Станев бил с него и говорил за най-доброто в потеклото на Колев.

ТОТО:

-Аз те питам за каква жена говориш?

АЛСАРИО:

- ​​ Колев има 40 години, обаче никога не е имал жена за сватба и законът не ме позволява за дете на мъж без жена!

ТОТО: /смейки се/

Аз съм го виждал как гледа сестрата Светла и тя него, ама хич го няма по женските въпроси! Ако иска, мога да го светна за туй-онуй! Всички шушукат, че Колев е изпаднал по Светла и обратното и му чакат сеира.

АЛСАРИО:

-И аз съм виждал как се гледат Светла и Колев. Аз Светла много я харесвам за жена, дори и за майка!

ДОМЪТ. ИНТЕРИОР. СУТРИН. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Пристига Колев с букет цветя, гладко избръснат, облечен с костюм. Алсарио го очаква и се затичва към него. Колев го хваща за ръка.

КОЛЕВ: /притеснен/

-Алсо, идвай с мен при Светла да помагаш, че съвсем си глътнах думите!

АЛСАРИО:

-Ще й кажа да си сложи главата в торбата, заради случката с мен и Батов!

КОЛЕВ:

-А не, не това! Измисли нещо друго!

КОРИДОРЪТ НА ДОМА. КАБИНЕТЪТ НА СЕСТРАТА

Колев чука и без да чака “да” влизат с Алсо. Светла се стряска, но при вида на Колев широко се усмихва.

КОЛЕВ: /подава й цветята/

-Светла, един ден ще ти разкажа колко много те обичам и колко много искам да споделиш живота си с мен. Ама както знаеш, тук станаха едни неща и няма време. Искам те веднага за жена!

Светла стои онемяла с широко отворени очи. Камерата показва Алсарио. Той прави тъжни физиономии, бърше си очите, имитира, че плаче.

СВЕТЛА: / към Алсарио /

-Защо плачеш, милъчък? Какво се е случило? Да не те е обидил някой? Ти си такова хубаво момче!

АЛСАРИО:

-И тебе те бива за наша жена!

Всички се разсмиват. Светла целува по бузата Алсарио, обръща се към Колев, целува и него.

СВЕТЛА:

-И аз те харесвам отдавна, Джони, и днес чаках този момент. Ще ти стана с радост жена! Дори днес си нося паспорта, за да не губим време за осиновяването на Алсо!

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

“Все забравям да ви кажа, че Колев се казва Иван, но още от момче му викат “Джони”, щото много харесвал някакъв друг “Джони” и все му имитирал китарата”

Камерата показва Светла и Джони прегърнати.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/излизайки тихо от кабинета/

“ Децата не трябва да гледат, ако големите се целуват и искат да се пипнат по-така! ​​ Причината за тази прегръдка съм аз, значи съм нещо “ефектно” или “ефективно” – не знам точно. Днес ми се струва, че слънцето е по-голямо от преди и небето е по-синьо, това сигурно е така от щастие. Направо се чудя понякога, как нещата се нагаждат по мечтите на хората. Не си мислете, че винаги е така!”

ДОМЪТ. СТЯТА НА МОМИЧЕТАТА.

На леглото седят Ани и Елхата. Двете се държат за ръце и говорят.

Влиза плахо Алсарио.

ЕЛХАТА:

-Алсо, ела да ти разказвам какво стана!

АЛСАРИО: /слага ръка на рамото на Ани/

-Какво стана?

ЕЛХАТА:

-Ротшилд ​​ снощи беше при нас. Каза, че и той бил в клозета при Батов и заедно с теб му натискал главата във водата Ама понеже не познавал точните закони за убийство и с мъка спрял да натиска, за да не пострадаш ти.

АНИ:

-После дойде при мен и започна да ми успокоява нервната уплаха и сега съм доволна. Алсо, разбрах от Ротшилд, че ти си стабилен герой и аз много се гордея с теб, че си ми спасител!

АЛСАРИО:

-Ани, аз нали ти обещах да те пазя до гроб. Това не е геройство, а голямо приятелство!

АНИ: /усмихва се тъжно/

-Алсо, ти вече ще си имаш истински баща и майка и сигурно ще ме забравиш!

АЛСАРИО:

-Ани, като ми свърши осиновяването, съм решил да говоря с бащата и майката да осиновят и теб. Знам, че те обичат!

АНИ:

-Не трябва да правиш това, защото ще станем брат и сестра и ако някога ме поискаш за женитба, законът няма да ме позволи!

АЛСАРИО:

-За това хич не съм се сетил! Ама да знаеш, че хората, които имат майка и баща не забравят любимите си хора.

РИТУАЛНИЯТ ДОМ. ДЕЛНИЧЕН ДЕН.

Светла, Джони, Алсо, треньорът Станев и учителката Димова са в залата. Служителката чете баналните неща. Младоженците и кумовете се подписват.

СГРАДАТА НА СЪДА.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Същата група е в съдебната зала. Светла и Джони подписват съдебни документи.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

“За първи път влизам в съдилище. Ама аз не съм тука, за да ме съдят, а за да ме присъждат за дете на семейство Колеви. Забравих да ви кажа, че е изминала давност за родилен подпис, за отказ от мен.

След малко всички ще се разплачем. Знам, че не си струва да се леят сълзи от радост, но природата е по-силна от нас.”

КОЛЕВ:

-Алсо, честито! Вече си наш син и ние много се гордеем с теб!

СВЕТЛА: /показва акта за раждане/

-Виж, тук пише, че си наше дете и се казваш Алсарио Колев.

РЕСТОРАНТ.

На маса стоят Алсарио и Светла.

СВЕТЛА:

-Алсо, избери си нещо вкусно, днес ще се почерпим за голямото събитие!

АЛСАРИО:

-А къде е бащата Джони?

СВЕТЛА:

-Не се казва “бащата, а “татко”. Той ще дойде след малко!

В ресторанта влизат Колев с Ани за ръка .

КОЛЕВ:

-Алсо, водя ти Ани! Ние със Светла решихме да я вземаме всяка седмица у нас, за да бъдете заедно.

Ани пляска с ръце, става от стола и целува по бузите Светла, Колев и Алсо.

АЛСО:

-Големите затова са големи, защото могат да мислят за всичко и аз много се радвам, че ще бъда с Ани.

Светла вади от чантата си фотоапарат, дава го на сервитьора, който прави снимка на четиримата прегърнати.

ДОМЪТ НА СЕМ.КОЛЕВИ.

В детската стая Алсарио е пред компютъра,гледа снимки на известни спортисти. В стаята влиза Колев.

КОЛЕВ:-Знаеш ли кои са тези?

АЛСАРИО:

-Знам,но се чудя как идват големите успехи при тях?

КОЛЕВ:

-Успехите никъде не ходят. Хората живеят, мислят и работят, така че, да се доближат до тях!

АЛСАРИО:

-Ама нали всички хора са еднакво направени с глави, крака и ръце,но не всички имат успехи!

КОЛЕВ:

-За да достигнеш до успеха ,трябва да си различен. Дълго да се учиш, много да мислиш и винаги да правиш онова, което можеш най-добре! От утре започваме с теб много усилени тренировки, защото треньора Станев ще те взема след един 1 месец при юношите.

АЛСАРИО:

-А ти защо не си станал голям баскетболист?

КОЛЕВ:

-Понякога човек не може да стигне много далече, ако няма кой да го подпре! Моят баща умря млад и аз оставих топката, за да работя за хляба!

АЛСАРИО:

-А на големите спортисти дават ли им пари, или това не се брои за работно място?

КОЛЕВ:

-Никой нищо не дава Алсо! Големите спортисти сами си печелят парите! Ама това са далечни мечти, които могат да ти размътят мозъка. Сега от теб се иска да играеш като лъв!

АЛСАРИО:

-Аз като порасна и като получа пари от тази дейност, искам да помогна на всички деца в стария дом, а също и на леля Мария, чичо Гошо и Нели!

ЕПИЗОД ІІІ

СПОРТНИЯ САЛОН НА ЮНОШЕСКИЯТ ОТБОР. ТРЕНЬОРА СТАНЕВ ДАВА НАСТАВЛЕНИЯ.

Влизат Колев и Алсарио

СТАНЕВ:

-Алсо, събличай се и бързо влизай в играта!

АЛСАРИО:

-Ама, аз така веднага ли? Не може ли малко да погледам?

​​ Камерата показва едно от момчетата – Иво, как засилва топката към Алсо. Той я хваща и от място я забива в коша След миг залата се оглася от аплодисментите на момчетата.

Камерата показва на бърз кадър ежедневните тренировки на юношеския отбор. На пейката са Колев, Ани, Тото и Елхата и подкрепят с възгласи Алсарио.

Алсарио се е сработил с отбора,и виртуозно цели коша.

КАФЕНЕ:КОЛЕВ И СТАНЕВ ПИЯТ КАФЕ:

СТАНЕВ:

-Ако Алсо върви все така,ще го пусна на следващото първенство!Но ще имам нужда и от теб. Уредил съм ти да се запишеш в курса за помощник треньори.  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

КОЛЕВ:

-За какво ще ти потрябвам? Ти се справяш много добре и без мен!

СТАНЕВ:

-Подал съм си документите за старши треньор на националния в София, догодина ще има сесия за избор на нов треньор, че стария отива в пенсия!А ти ще ми бъдеш помощник!

КОЛЕВ:

-Това за какво го правиш? Тук имаш много успехи с юношите!

СТАНЕВ:

-Как за какво бе Джони? Правя го заради Алсо, пък и заради теб! Не виждаш ли, че момчето е златно! Как да им го дадем ей – така в София и други да се фукат с него! Ти си му откривател, аз съм треньор и така ще си вървим заедно. Хич не се огъвай, а започвай курса!

ДОМЪТ. ИНТЕРИОР. СЛЕД ЕДНА ГОДИНА.

​​ Тото е в банята и си търка лицето с паста за зъби. Влиза Алсарио

АЛСАРИО:

-К`во правиш бе Тото?

ТОТО:

-Чух от телевизора, че пастата за зъби избелва всичко захабено. Нали ми знаеш потеклото и не искам да имам проблеми!

АЛСАРИО:

-Малко си успял вече с тази паста, щото от пръв поглед не ти личи потеклото!

КУРС ПО СКУЛПТУРА.РЕТРОСПЕКЦИЯ. /ателието на известен скулптор/

Тото е с гумена престилка и с шпакла в ръка извайва човешка фигура. До него с пура в уста, го наблюдава учителя му.

Алсарио пие чай и го гледа внимателно.

АЛСАРИО:

-Тото, признавам те за голяма работа! Направо ми вземаш акъла с тези фигури!

ТОТО:

-Най-сетне узря да ме похвалиш!

СКЛУПТОРЪТ:

-Тото е съчетание на артистизъм,талант и опасен чар за момичетата,които му позират.

ТОТО:

-Това последното да не го чуе Ели!

Влиза Елхата, целува Алсо, и Тото.

ЕЛХАТА: /кокетно/

Внимание! Научих ​​ нова песен. Утре съм на изпит и сега ще я ​​ изпея първо на вас.

Без да чака разрешение Елхата запява “Две праскови посях и две череши.”

Тото и Алсо пляскат с ръце. Учителят ги наблюдава очарован.

ДОМЪТ НА КОЛЕВ.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Алсарио пробва костюм и вратовръзка пред огледалто. Светла е в напреданала бременност.

СВЕТЛА/оправя му вратовръзката/

-Моето момче ще бъде най-хубавия абитуриент! Цялото това щастие го имам заради теб, Алсо! Ти беше причината да покоря Джони и сега искам да си най-щастлив на бала.!

АЛСАРИО:

-Как да бъда щастлив? Нали знаеш, че Ани е напълно мръднала по оня Гено от съседния клас. Не мога да я спра, защото тя не ме поглежда и не мога да я пазя повече.

СВЕТЛА:

-Мой скъпи Алсо, ти вече си малък мъж и ще станеш голям спортист. Ще срещнем много хора, които заслужават доверието ти. Ани носи в себе си част от болестта на майка си и затова не се интересува от теб. Ние пак ще се грижим за нея и ще й помагаме с всичко.

Алсарио сяда на дивана и захлупва глава върху коленете си.

Камерата показва на бърз кадър детството на Алсо и Ани- играят, смеят се, къпят се в морето, говорят си и се гледат в очите.

Алсарио вдига глава, в очите му има сълзи. Съблича костюма, хвърля го на стола, взема сака с екипа си и тръшва вратата.

СПОРТНИЯТ САЛОН НА ШНОШЕСКИЯ ОТБОР.

Алсарио цели коша ядосано, но винаги безгрешно. Колев и Станев го наблюдават притеснени.

СТАНЕВ:

-Алсо, успокой се! Знам за какво е всичко това! Мисли само за играта! Ти изведе отбора на първо място сред юношите! Навсякъде говорят само за нас! Виж баща си, не може да спи от притеснение!

АЛСА РИО:

-Спокойно,ще ви оправдая надеждите,не се тревожете за мен.  ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

СПОРТНАТА ЗАЛА НА ГРАДА.

Всички места са заети от публиката. Камерата показва Тото, Елхата и Светла. Между

Колев и Станев дават наставления на отбора.

КОЛЕВ: /Към Алсо/

-Ти преобрази коренно играта на отбора! Нахъса всички да играят като лъвове! Имаш 20 победи зад гърба си. Дръж се и този път! Мисли само за играта! За другото не се тревожи!

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО:8зад кадър/

“Те големите обичат да се тревожат, за да са полезни. Аз проблеми на терена нямам,а само в сърцето си.”

АЛСАРИО: /слага ръце на раменете на Колев/

-Никога няма да те изложа, баща ми! Заради теб и тренера Станев мога с топката и луната да уцеля!

​​ Публиката ​​ посреща с овации двата отбора. Играта започва. Алсарио ​​ спасява няколко критични топки, прави пируети и ​​ вкарва кош след кош.

Камерата показва таблото. Поредна победа за отбора на Станев.

Публиката скандира името на Алсо. Най-усърдни са Тото и Елхата.

РЕСТОРАНТ / украсен с балони/

Абитуриентите влизат със закачки и смях. Повечето изглеждат нелепо нагиздени. Тото открито държи ръката на Елхата.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/оглежда мнозинството/

“Много фантазия е нужна, за да заприличаме ​​ на истински пълнолетници. Природата е оставила отпечатъка си върху физиономиите ни. Няма как тези дарителски дрехи да разкрасят характеристиките ни.”

Камерата показва Ани с цвете в косата. Тя се кълчи и прегръща Гено. Тя поглежда победоносно Алсарио, който стои до Тото с наведена глава:

ТОТО: /с чаша вино в ръка/

-Хайде на здраве бе приятелю! Стига си я гледал тази Ани! Не разбираш ли, че животът затова е жив, за да създава проблеми , иначе щеше да е умрял!

АЛСАРИО:

-Много ме е яд, когато напълно се заблудя в някого!

Камерата показва Елхата, която взема микрофона и запява с оркестъра Всички стават на дансинга.

Тото я гледа с възхищение.

ТОТО: /към Алсо/

-Момичетата не трябва да се изпускат нито за миг от поглед, защото са трудни за управление! Трябва човек да бъде нащрек с тях, че да не бъде изненадан като теб.

АЛСАРИО:

-Това, дето го казват, че природата подреждала нещата както трябва без да й се молим не ​​ е вярно. Аз се прибирам да спя, за да не мисля за нищо. То спането затова е спане, за да можеш по-лесно да скъсаш въжето, което те държи вързан мозъчно за нещо.

ДОМЪТ НА СЕМ. КОЛЕВИ.

В кошче спи пухкаво бебе. Светла помага на Алсо и Джони да подредят саковете си за път.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

“Забравих да ви кажа, че вече си имам сестричка. Това е нещо напълно непознато за мен. Кръстихме я Виктория, защото на бащата майката се казвала баба Вита. Вики е пухкава и бяла като еклерче. Чувствам се добре и не се страхувам от бъдещето. Аз, както знаете, не съм пълноклетъчен българин. Без подкрепата на мама Светла и на баща ми Джони, може би още щях да бъда никому ненужен остатък и нямаше да ставам за нищо. Баща ми каза, че съм взел най-доброто от мозъчните влакна на виетнамеца и на жената родилница. Вече, е доказано, че не съм чалнат по рождение.”

ГАРАТА В СОФИЯ

От влак слизат Алсарио и Колев със сакове в ръце. От трамвая Алсарио гледа с невярващи очи гъмжилото по улиците. Коли свирят, тълпи от хора се разминават.

КОЛЕВ:

-Алсо, не се стресирай! Това е столицата! Тук хората са повече, отколкото могат да се поберат. Ти от сега нататък ще гледаш само големи градове и лъскави неща! Животът е хубав, но е скъп и на теб се пада да го спечелиш!

АЛСАРИО:

-Ама тук къде ще живеем, дали ще има място за нас?

КОЛЕВ:

-Станев всичко е уредил и ни чака още днес в залата с националите.

СПОРТНИЯТ САЛОН НА НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР ПО БАСКЕТБОЛ.

Момчетата са нетърпеливи в очакване.Иво е вече капитан на отбора. Говорят помежду си за предстоящото пристигане на Алсо и Колев. Станев дава указания за посрещането.

Влизат Колев и Алсо.

ОТБОРЪТ: /в един глас/

-Добре дошли при нас!

​​ Алсо и Колев се запознават ​​ поотделно с всеки.

МИСЛИТЕ НА АЛСОРИО:

“С тези момчета сме правени от една и съща мая. Всички сме високи и здрави! Тук май ме чакат големи изненади в спорта!”

СТАНЕВ:

-Момчета, чака ни тежка работа. Наближават квалификациите! Капитанът да ​​ обясни на Алсо режима на хранене и на спане. Големите неща в живота искат жертви!

СПОРТНИЯТ САЛОН. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Камерата показва на бърз кадър тренировките. В почивките момчетата завързват с кърпа очите на Алсо, водят го до коша и му дават топката. Алсо застива за миг и цели без грешка коша. Другите ръкопляскат. Алсо сваля кърпата от очите си и се поздравява с другите с пляскане не ръка.

На пейката седят Тото и Елхата.

В почивките влизат журналисти, задават въпроси на Алсо с набутани в лицето му микрофони.

Алсарио притеснено поглежда към баща си. Колев избутва Алсо и с усмивка разказва легенди пред микрофоните.

ГЛАВНАТА УЛИЦА НА СОФИЯ. ВЕЧЕР.

Алсо, Тото и Елхата са пред витрината на галерия “Арте”.

ТОТО:

-Алсо, гледай какви модерни течения има в изкуството! Влизай да разглеждаме и да се сверяваме часовника!

АЛСАРИО:

-Ама нали знаеш, че изкуството ми е най-слабата страна.

ЕЛХАТА:

-Алсо, ти си гений с топката, обаче човек има нужда и от духовна храна! Утре ще те водим на концерта на една голяма певица, имам пропуски от колежа.

АЛСАРИО:

-Щом е за песни може! Аз от малък настръхвам като чуя хубава музика.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО:/зад кадър/

Пропуснах да ви кажа, че г-жа Тодорова изкрънка от организацията на етносите подкрепа за таланта на Тото и Елхата. Тото сега учи за художествен висшист, а Елхата пее в колеж по музика.” Аз пък се готвя за изпити за в Спортната академия, защото не е казано че като си спортист трябва да си тъпанар!

СПОРТНИЯ САЛОН НА НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Камерата показва усилените тренировки на отбора. Всички са напрегнати.

Станев и Колев бършат челата си с кърпи. Най-добрия “защитник” в отбора е ​​ Иво, ​​ който често се изнервя от дреболии.

СТАНЕВ:

- Какво става бе момче, пак те хванаха лудите?

ИВО:

-Имам се грижи! И ако не ви харесвам такъв си тръгвам!

КОЛЕВ:

-След една седмица са европейските квалификации! Тръгваме за Германия, а ти сега откачи!

ИВО:

-Не съм откачил, казах, че си имам проблеми!

КОЛЕВ:

-Ела на пейката да поговорим! Виж, най-лесно е да те заменим. Няма незаменими хора!

ИВО:

-Ами хайде чао тогава! Сменяйте ме!

КОЛЕВ:

-Знам за болестта на майка ти,знам и това,че баща ти гони фустите,Но ти си добър спортист и ще е жалко да потрошиш таланта си. Всички ние държим на теб и отбора има нужда от теб. Заставаме на твоя страна и ще ти помогнем с каквото можем.Станев е обявил сметка и вече се набират пари за операцията.Успокой се и играй!

АЕРОГАРАТА. НАЦИОНАЛНИЯТ ОТБОР ЗАМИНАВА ЗА СЪСТЕЗАНИЕ В ​​ БЕРЛИН.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

На мен ми е първото пътуване със самолет и първото в друга страна Усещам, че коленете ми треперят. Другите вече са летяли ​​ и не ги е шубе.Аз, както знаете обичам да се плаша, защото даяня на страх, ама това излитане е извън пътя. Трябва. да си заповядам да се успокоя, че да не ме спукат от майтап.”

БЕРЛИН. АВТОБУСЪТ С ОТБОРА ПЪТУВА КЪМ ХОТЕЛА.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

“Тази германска страна е много лъскава. Май германските хора са я чистили и лъскали специално за европейското и са постигнали голям ефект.

БЕРЛИН.СПОРТНАТА ЗАЛА

Камерата показва на бърз кадър тренировките на отборите и високомерието на журналистите към българския отбор.

СПОРТНАТА ЗАЛА.МАЧА С ЧЕХИТЕ. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

​​ В публиката се вижда агитка с българското знаме. Те скандират при всяко точно попадение на отбора. Останалата публика е отчаяна. На таблото точките са ​​ в полза на българите, които печелят мача.

Камерата показва на бърз кадър четири поредни мача на българите с различни отбори. Последният мач е с испанците. На таблото точките отново са в полза на българите. Алсарио и Иво са най-резултатни. Всяка подадена топка се забива в коша от Алсарио. Българската агитка скандира името на Алсарио. Отново победа за българите.

Нервите на треньора на испанците на издържат. Той е най-близо до Иво и се хвърля към него с юмруци. Иво хваща испанския треньор, вдига го във въздуха и се кани да го тръшне на земята.

Алсарио вижда ситуацията, втурва се към тях и хваща треньора, миг преди да падне ​​ на земята.

СПОРТНАТА ЗАЛА. НАГРАЖДАВАНЕТО НА ОТБОРИТЕ.

На стълбичката на второ място се качват българите. Публиката ги аплодира.

Журналистите са наобиколили българския отбор и треньорите им. Най-много микрофони и преводачи има до Алсо.

1-ви ЖУРНАЛИСТ:

​​ -Как ще коментирате вашето класиране? Алсарио, вие сте сензацията на първенството, как се чувствате като победител?

АЛСАРИО:

-Чувствам се добре! Така както се чувства всеки, направил нещо за родината си.

2-ри ЖУРНАЛИСТ:

- А как успявате да целите коша всеки път?

АЛСАРИО:

-С много труд и малко магия!

3-ти ЖУРНАЛИСТ:

- Алсарио, срещу колко пари ще ви продаде вашия отбор на някой европейски?

АЛСАРИО:

-Аз не съм от сезонното намаление, че да ме продават!

АЕРОГАРАТА В СОФИЯ.

Тълпа от посрещачи аплодира отбора; “БЪЛ-ГА-РИ!”, “БЪЛ-ГА-РИ!”

Телевизионно студио в София. Отборът и треньорите разказват за победата. На монитор в студиото показват на бърз кадър всички попадения на Алсарио.

ГЛАВНАТА УЛИЦА НА СОФИЯ

Алсарио и Колев вървят и на всяка крачка, хора ​​ искат автографи от Алсо. Той се подписва, притеснен от вниманието.

КОЛЕВ:

-Алсо, трябва да свикваш с това внимание върху себе си. Ти си голям спортист и хората те харесват.

АЛСАРИО:

-Мозъкът ми не е свикнал да бъде такъв важен обект.

КОЛЕВ:

-Ти вече си атракция!

АЛСАРИО:

-Добре, ще се окуражавам и ще се уча на поведение!

АПАРТАМЕНТЪТ НА СМЕЙСТВО КОЛЕВИ В СОФИЯ.

Тото и Елхата са на гости на. Елхата е гушнала Вики и й пее песен.

ДОМЪТ ЗА ИЗОСТАВЕНИ ДЕЦА:РЕТРОСПЕКЦИЯ.

​​ Алсарио като малък, прегърнал Данчо, тананика му мелодия и двамата се полюшват в такт .Елхата с обръсната глава,плаче в един ъгъл.Тото лежи с насинена глава.

Камерата показва сълзи в очите на Алсо.

ТОТО: /към Алсо/

-Алсо, гледахме с Ели всичките ви победи по телевизията. Каква радост беше да знаеш.Може да не вдяваш много от изкуство,но с топката си голяма работа , да знаеш!

АЛСАРИО:

-Не е вярно,че не вдявам!от хубавото всеки разбира!И ти Тото си голяма работа в изкуството. Кажи какво си измислил пак!?

ТОТО:

-Миналият месец спечелих паричен конкурс от фондацията на едно общество, ама забравих “затворено” ли беше или “отворено”. Измислих авангарден проект и им взех акъла…

ГРАДСКАТА ГРАДИНА. Тото и Елхата подреждат на тревата кълбо от ръждясала тел. Тото е обул единия си крак с офицерски ботуш, другия с джапанка. Облечен е с шинел. Елхата е с войнишка куртка, а на главата й има тенджера, вместо каска. Лицата им са изрисувани с американското знаме. Двамата застават в пози. Около тях е пълно с журналисти, телевизионни камери, студенти и минувачи, които ги снимат. Пред микрофон и камера Тото със сериозен глас обяснява, че това е „пърформанс” и ироничния протест на двама творци срещу войната.

АПАРТАМЕНТЪТ НА СЕМЕЙСТВО КОЛЕВИ. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

АЛСАРИО:

-Тото, ти защо не оставиш Елхата да си гледа пеенето, а все я мъкнеш по твойте художествени измишльотини. Май ​​ е от ревност, а това не е най-доброто нещо!

Елхата поглежда съучастнически Алсо.

ТОТО:

-Нищо не разбираш бе, Алсо. Така като се показваме с нея по вестници и телевизии, хората ни забелязват и ни познават по улиците, както теб. Ето ти снимки, гледай и се

обогатявай.

.Камерата показва снимките. Тото и Елхата стърчат сред храстите. Алсарио ги разглежда с едва сдържан смях, но на последната снимка прихва .

ТОТО: /обиден/

-Нали ти казах,че не вдяваш от модерно изкуство! Не виждаш по-далеч от топката и това е!

АЛСАРИО:

-Аз много ти харесвам скулпторите и знам, че имаш голям талант, ама сега се смея, щото на снимката в дъното до дървото се вижда едно куче, което пикае, затова се смея.

ЕЛХАТА: /сменя темата/

-Алсо, имаме голяма новина за теб! През другия месец с Тото ще се женим!

ТОТО/щастлив/

-Вече си направихме бебето и сега трябва да озаконим,че като чуя думата „копеле”,ми се повръща.

АЛСАРИО:

-Много съм щастлив за вас приятели! А за бебето съм сигурен, че ще ви наследи всички пластични умения за изкуството и пробивност.

СПОРТНИЯТ САЛОН. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Текат усилени тренировки на отбора. Всички момчета играят със спортен хъс.

МОРСКИЯТ БРЯГ /изгрева на слънцето/

Алсарио е седнал сам на камък на брега.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО:

„Морето ​​ винаги е красиво:и през зимата и през лятото. Не знам дали вие сте говорили с море. Но на мен то ми отговаря на всички въпроси - и когато съм тъжен и когато съм радостен. Морето винаги ме окуражава да вървя напред без огъване. Наближава световното първенство в Америка. Очакванията към нас са огромни. Знам, че и този път морето ще ми помогне да оправдая надеждите.”

Алсарио става, слага ръце в джобовете си и си тръгва подсвиркайки с уста.

Зад гърба му се чува гласът на морето:

“За да покориш света, първо трябва да покориш себе си и после да победиш!”

Алсарио, стреснат се обръща назад, поглежда морето и му маха за сбогом.

АЕРОГАРАТА. ОТБОРЪТ СЕ КАЧВА НА САМОЛЕТА ЗА АМЕРИКА.

В самолета момчетата са превъзбудени. Споделят, че повечето от тях ще видят Америка за първи път.

​​ АЛСАРИО:/към Колев/

-Това вече е извън пътя! Не че ме е страх, ама няколко часа вече висим над тази огромна вода!

КОЛЕВ:

-Ама си струва да видим с очите си тази “американска мечта”и с добър късмет да я победим!

АЕРОГАРАТА НА НЮ ЙОРК. ОТБОРИТЕ И ТРЕНЬОРИТЕ СЕ ОТПРАВЯТ КЪМ ИЗХОДА

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО: /зад кадър/

“Сега разбирам колко интересен е животът на спортистите. Не съм сигурен дали сънувам или съм буден. Тази аерогара е голяма колкото един град!”

Отборът се качва в автобус. Алсарио и Колев коментират гледката. През 100 метра по магистралата има големи билбордове с голям надпис „KAMIDAS”, изписан върху спортна обувка. Всички момчета са залепили лица на прозорците и започват да викат. На билбордовете до обувката е усмихнатото лице на Алсарио.

Колев казва на шофьора да спре автобуса. Всички слизат и гледат билборда.

КОЛЕВ: /към преводача на отбора/

Какво е това безобразие? Питай шофьора каква е тази реклама с Алсарио.

ШОФЬОРЪТ:/към преводача/

-Това е известна марка спортни обувки.

КОЛЕВ:

-А бе, американец! Не те питам за обувките, а за снимката на Алсо /сочи го с пръст/

ШОФЬОРЪТ: /гледа обезумял Алсо, търка си очите и гледа билборда/

-Този на плаката е Бобо-най-големият спортист!Той е ​​ американец!А този вашия,какъв е?

СТАНЕВ: /с преводач/

-Какъв Бобо, какъв Зоро? Не виждаш ли, че това е нашето момче? Как не ги е срам тези американци да си правят рекламите на наш гръб, без да плащат?! Ще ги съдим бе Джони и това е!

АЛСАРИО: /към Колев/

-Недей да се нервиш, баща ми! Може китайските очи да са заразни или да са ги прилепили с компютър на онзи тип.

Всички се качват и автобуса потегля. Спират пред много висок хотел. Момчетата влизат в хотела.

При вида на Алсарио, персоналът е шокиран. Всички го гледат и шушукат. Някой му подава рекламни бланки за автограф.

СПОРТНИЯТ САЛОН В НЮ ЙОРК. ЗАПОЧВАТ ТРЕНИРОВКИТЕ. ВЛИЗА БЪЛГАРСКИЯТ ОТБОР.

При вида на Алсарио всички спортисти се стъписват. Някои от тях се здрависват приятелски с Алсарио и му говорят на английски език. Алсарио се усмихва на всички.

Треньорът на англичаните вика Станев, Колев и преводача.

Започва оживен разговор.

Алсарио ги наблюдава, а и те него.

ХОТЕЛЪТ ВЕЧЕР.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО: /зад кадър/

“От този разговор се разбра, че онзи Бобо от плакатите е мой двойник. Може да е нещо като двойниците при гъбите. Какво толкова?! Чувал съм, че всеки човек си има двойник някъде по света! Чух,че онзи Бобо Камидас от американския отбор е емигрант от Гърция и в последните месеци го взели в националния. Толкова бил успешен, че го обявили за най-голямата звезда и всички го обожават. Списанията и телевизиите се надпреварвали да правят филми за живота му. Сигурно от това падат много пари и долари!

СПОРТНАТА ЗАЛА. ВЛИЗА БЪЛГАРСКИЯ ОТБОР.

Испанците са вече там и усилено тренират. При влизането на Алсо, треньорът на испанците вика Станев.

ИСПАНСКИЯТ ТРЕНЬОР: /с преводач към Станев, нервно/

-Това,дето се говори с двамата двойници не го вярвам! Вие сте използвали някакъв клониращ метод! Българите ни правят кал за следващия мач!

СТАНЕВ: /с преводач/

-Спокойно бе колега!Какви глупости говориш? Това с Алсо и Бобо е пълна случайност. Нека да го видим този Бобо и после ще говорим!

САЛОНЪТ НА СВЕТОВНОТО ПЪРВЕНСТВО.

/продължение/

Играят българският и испанския отбор. Камерата показва на бърз кадър попаденията на българите. Алсарио с атрактивни движения вкарва кош след кош. Публиката е екзалтирана. Таблото показва победа за българите.

СЪБЛЕКАЛНИТЕ

Испанският треньор е с торба лед на главата. Крещи и с крак рита всичко пред себе си.

СПОРТНАТА ЗАЛА. ТРЕНИРОВКА НА БЪЛГАРСКИЯТ ОТБОР

КОЛЕВ КЪМ АЛСО: /в почивката/

-Алсо, всички спортни коментатори и наблюдатели днес искат да се запознават с теб и да те интервюират.

АЛСО:

-Днес е мача с французите и съм напрегнат. Не може ли ти да им кажеш нещо?

Влиза група журналисти и коментатори.

КОЛЕВ:към журналистите / с преводач/

-Всички въпроси към мен! Играчите трябва да са спокойни преди мача!

1-ви ЖУРНАЛИСТ:

-Вие сте треньор и баща на един от най-успешните играчи на световното! Горд ли сте с новите победи?

КОЛЕВ:

-Горд съм, направо съм на седмото небе! Той е моето голямо откритие!

Горд съм и с това, че Алсарио сам проправи пътя си напред с железни нерви, дисциплина, трудолюбие и доброта!

2-ри ЖУРНАЛИСТ:

- В публиката вече вървят наддавания и залози за победните точки на Алсарио,  ​​ ​​ ​​ ​​​​ какъв е коментарът ви?

КОЛЕВ:

-Това нас не ни интересува! По-важно е, че понякога в живота победните точки се печелят, дори и тогава, когато съдбата е сложила пречки и трудности пред човешката душа. ​​ Алсарио сам се съпротивляваше и успя!

СПОРТНАТА ЗАЛА МАЧА МЕЖДУ БЪЛГАРСКИЯ И ФРЕНСКИЯ ОТБОР.

ГЛАСЪТ НА АЛСАРИО/зад кадър/

“ Преди този мач в очите на французите имаше лек присмех по отношение на нас,

защото те са големи шампиони. Но по средата на мача очите им взеха да се пълнят със страх и спортна злоба, ама вече им е късно! В този мач аз направих личен рекорд, щото овладях девет драматични топки.”

Камерата показва “край на мача” . На таблото се виждат 88 на 104 точки в полза на българите. Публиката реве Съотборниците изнасят “Алсарио” на ръце от залата. Колев и Станев се прегръщат и с юмруци се тупат в гърдите.

Журналисти се втурват към Алсарио.

ХОТЕЛЪТ. АЛСАРИО Е В СТАЯТА СИ.

ГЛАСЪТ НА АЛСАРИО: зад кадър/

“На баща ми гърлото напълно пресипна от викане и трябваше аз да им говоря на журналистите. Разказах им как се постигат успехите и че ние българите не сме някакви диваци, ами сме способни за всякакви световни рекорди. Разказах им и малко за България, че да им обогатя мозъците за природните ни красоти. Някой ме пита, дали не съм лек Даун или азиатски тип. Оставих тези въпроси без отговор. Аз вече не съм предишния Алсо. Въобще не им тъпея пред въпросите, защото освен за китайския им фасон, нямат за какво друго да ме упрекнат.

СПОРТНАТА ЗАЛА ТРЕНИРОВКА НА БЪЛГАРСКИЯ ОТБОР.

ВЛИЗА АМЕРИКАНСКИЯ ОТБОР.

ГЛАСЪТ НА АЛСАРИО:ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

“Леле мале, те повечето са негри, високи над два метра! Аз негри съм виждал от дете. В дома имаше такива, които не ги е хванал абортът. Обаче тези са хем негри, хем с руси къдрави косички и с халки в носовете.”

Камерата показва погледът на Алсарио,който спира на Бобо. Той е същият, като него самия. Двамата се гледат онемели. Момчетата от двата отбора гледат с отворени усти. Никой не помръдва от мястото си.

АЛСАРИО: /излиза от изумлението си, на български към Бобо/

-Кой си ти? Какъв си? Да не си някакъв клонинг?

БОБО: /стъписан, на развален български/

-Аш шъм Бобо от Америк., обаше идвам от Герсия, ама съм роден в Бългерия, оштаналото не го жнам.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО.ПРОДЪЛЖЕНИЕ:/зад кадър/

“Той говори заваляно, но всичко му разбирам. Как ли изглеждаме отстрани?

Като един и същи раздвоен човек, който говори със себе си.

Нещо ми подсказва, че ме чакат неочаквани събития!”

Камерата показва Алсарио и Бобо които едновременно протягат ръце, накланят се

един към друг и се прегръщат,спира на лицето на Колев. Капки пот са покрили челото му, а ръцете му треперят.

Бобо взема телефона си, набира майка си и на един дъх разказва случката.

Извъднъж Бобо млъква и сяда с телефона на земята. Слуша в слушалката с отворена уста. Изведнъж скача, и се обръща към Алсарио.

БОБО:

-Алсо, ти ако не си умрял от камъните значи може да си ми брат, даже близнак!

АЛСАРИО:

-Защо мислиш така,кажи какво разбра от телефона?

Бобо прегръща Алсо през раменете, двамата излизат и сядат един срещу друг на пейките в съблекалнята.

БОБО: /на развален български/

-Алсо, аз съм българин по майка, но никога не съм бил там. До дванадесетата си година живях в Гърция, а в къщи майка ми ​​ говореше на български и аз мислех, че съм полугрък.

АЛСАРИО:

-Как се казва майка ти?

БОБО:

-Донатела, но това име е откакто сме в Америка. Преди беше Дона. За да се изхранваме тя работеше в едно кафене в Атина, и аз все висях при нея. Собственикът г-н Камидас много ми симпатизираше, въпреки китайските ми очи и дебелият ми гъз, заради който все отнасях подигравки.

АЛСАРИО:

-А от къде са се взели тези китайски очи?

БОБО:

-Преди майка ми разправяше, че били от някакъв баща, който умрял млад. В училище разправяха, че съм бил синдром на някой си Даун, дори за кратко ме курдисаха в бавен клас. Обаче г-н Камидас застана на моя страна и даде пред учителите гаранция за моята нормалност.

АЛСАРИО: /нетърпеливо/

-Кажи ми какво разбра за тези очи?

БОБО:

-Като бях малък,аз търсих обяснение от майка ми, а тя мълчи и плаче. И аз се ядосах, тропах ,дори един път спрях да ям за 3 дни. Майка ми се уплаши и ми направи разказ.

ГЪРЦИЯ. ДОМЪТ НА БОБО И МАЙКА МУ. РЕТРОСПЕКЦИЯ.

ДОНА: / едра,хубава жена/

-Всичко ще ти кажа Бобо, само недей да гладуваш!

БОБО: /около дванадесет годишен/

-Кажи ми всичко от игла до конец.

ДОНА:

-Когато бях съвсем млада се съгласих да ходя с приятелка на купон в общежитието за чужди студенти. Там ни чакаха виетнамски момчета, които ни наливаха в чашите нещо за добро настроение. После нищо не помня, а само,че единият с дръпнатите очи ме омайваше с прегръщане.

БОБО:/към Алсо/

-Като минало време, коремът на майка ми пораснал и тя била тотално уплашена и започнала да го стяга с ластични гащи. Като отишла на доктор, онзи казал, че е късно за отрязване на коремното съдържание. И решила да ме ражда. Отишла да търси онзи виетнамец, за да поеме и той отговорност. Ама те виетнамците си приличат като капките на водата и всички й се хилят и никой не поема отговорности.

АЛСАРИО:

-А после къде отишла, кой й помогнал?

БОБО:

• -Когато баща й и майка й видели този позор я изгонили от срам пред хората. И тя отишла с корема в село Полет при добрата си баба, която я приела заедно с позора. Когато дошъл денят, майка ми отишла в големия град и там съм се родил аз.

АЛСАРИО:

- Може да сме се родили двамата?

БОБО:

-Може! После майка ми взела пари от баба си, която имала бостан и продала дините и тръгнала да бяга в съседска Гърция Аз като бях малък не разбирах защо майка ми много плаче като ми купува разни неща. Първо си мислех, че хората си раждат децата, за да плачат,ако имат и други неудачи. ​​ За празниците тя ​​ ми купуваше по две еднакви блузки или играчки и почваше пак да плаче.

АЛСАРИО:

-Значи онова дето съм го чувал за моя произход е истински вярно! И ти си мой брат, дори близнак!А майка ти е плачела за мен!

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО:

“Моят живот е една случайност! Господ е можел тогава да ни размени и не аз, а Бобо да се търкулне в дерето! Но в Божиите работи никой не трябва да се меси. Аз съм доволен от моята съдба, дори много повече, отколкото мечтаех, когато бях в дома за изоставени”

БОБО:

-Алсо, аз се гордея, че ти ми се явяваш тук ​​ и си ми истински брат! Преди майка ми никога не ми каза, че сме се родили двама. Чак днес по телефона като разбра за теб, вдигна кръвна захар и ми разказа, че нейните бебета били два близнака с китайски очи и всичко останало, което ти казах. Тя иска веднага да те водя при нея!

АЛСАРИО:

-Още не съм готов за такава конфузна среща. Пък и не знам баща ми какво мисли по въпроса. Разказвай още, как стана герой в тази неограничена Америка.

БОБО:

-Аз като станах на 10 години, господин Камидас забеляза как играя с топката на двора и ме записа в детски отбор по баскетбол. Той ми каза, че като бил млад бил спортист, обаче от една катастрофа си счупил ръцете и не можел да продължи. Всеки ден тоя човек идваше с мен на тренировки, а в свободните дни правехме с него дълги кросове. Ето така ме взеха в младежкия отбор. И г-н Камидас стана много горд с мен – неговото откритие Борис Донкин. Един ден той поиска майка ми за жена, а мене за син.

АЛСАРИО:

-А майка ти, хубава ли беше? Аз като съм се сещал за нея, съм се страхувал да не си вади хляба с фръцкане.

БОБО:

Много хубава беше и хич не се фръцкаше! Заведението се пълнеше с мъже за изплакване на очите. Някои я искаха за жена, но тя беше уплашена от мъжки контакти и каза, че имала да купува много грехове и че нейната цел съм само аз. А господин Камидас й обеща, че ще й осигури на нея и на мен световно бъдеще.

На едно състезание играх като лъв. Целех коша без грешка и публиката ревеше. Тогава ме видя един американски треньор и ме поиска от баща ми, да ме вземе в Америка. Обаче г- Камидас не е паднал от Марс, както той обича да казва.Вика им,че съм малолетен и не ме пуска сам в Америка. Може, ама ​​ ако приемат цялото семейство.Американецът много бързо се съгласи. Като пристигаме тук, почват да ме тренират, ама много усилено и от мен се иска да играя върховно.

За мен това беше лесно, щото си ми е по рожденност. Първо се шашардисах от отбора. Тука в Америка има всякакви хора: и бели и черни и дебели и високи и с китайски очи и с обици на пъпа и никой не се сети да ме пита, защо съм от Гърция, а съм с китайски очи. Постепенно станах най-добрия и ме взеха в националния отбор. Сега им целя коша с вързани очи за демонстрация и публиката реве неудържимо. Почнаха да ме курдисват на първа страница и да ми искат интервюта отвсякъде. Тук човек трябва да се прави на “лошо момче”, за да си им интересен. Почнаха да валят много пари и придобивки. За всичко това се грижи г-н Камидас. Аз най се радвам на конете, дето ги имаме в двора, защото те ме обичат, без да знаят, че съм най-големия реализатор с топката.

АЛСАРИО:

-Виж, Бобо, конете и аз искам да ги видя с радост, обаче за майка ти не знам! Струва ми се голяма фантазия на двайсет и кусур години да се изтъпаня пред непозната жена и да кажа “Мамо здравей!”

СЪБЛЕКАЛНЯТА. ПЕЙКАТА. ПРОДЪЛЖЕНИЕ. ПРЕЗ ВРАТАТА НАДНИЧА КОЛЕВ.

КОЛЕВ:

-Айде бе момчета! Не се ли разбрахте вече кой на кого е брат? Всички ви чакаме. Трябва да се стегнете и да покажете, че сте шампиони. Утре ще имате отговорни мачове.

Бобо и Алсо се подчиняват, стават, чукват си ръцете и тренировката започва.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО: /на фона на действието/

“ Има голяма разлика между самостоятелен човек и такъв, който изведнъж се оказва половината от едно цяло.. Аз като малък, ако имах право на брат, бих си избрал Бобо, щото ми се струва, че е много съхранен в добрината си. Не мога да повярвам, че на една крачка от мен, стои половината от моето тяло, гледа ме с моите очи, говори с моята уста, а ми разказва различни от моите събития.

ХОТЕЛЪТ

Алсарио и Колев пият сок във фоайето. Колев отбягва погледа на Алсо и тревожно ​​ мълчи.

АЛСАРИО:

-Баща ми, защо гледаш страшно? Да не би да се плашиш от моето приобщаване към новоизлюпените брат и майка?

КОЛЕВ:

-На света има много лъскави неща и богатства, които променят хората. Ти ще постъпиш така, както ти казва сърцето!

АЛСО:

-Вие големите, превъртате в главите си най-невъзможните ситуации, за да сте готови за емоционалните събития! На света няма сила, която да ми пречупи обичта ​​ към теб и цялото семейство!

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО:/зад кадър/

“Утре е големият мач с американците. До тук имаме една загуба от италианците. Аз много се кефя, да побеждаваме в името на България! Бобо може да си има две три държави, обаче аз имам само една и искам тя да е на върха!

СПОРТНАТА ЗАЛА. ДЕНЯТ НА МАЧА.

Публиката е изпълнила до краен предел местата. Журналисти с микрофони обграждат Бобо, Алсо и Колев.

1 ЖУРНАЛИСТ:/към Колев/

- Разкажете ни за невероятното откриване на двама братя?

2 ЖУРНАЛИСТ:/към Бобо/

- Каква е ингригата в живота ви?

БОБО: /на аглийски/

-Сега разбирам, защо хората гледат бразилски сериали! Това е, за да затаяват дъх и да не виждат собственото си положение!

1 ЖУРНАЛИСТ:

-Такъв сериал като вашата братска история ни се поднася за първи път на живо и всички се интересуват от крайния резултат!

БОБО: /на аглийски/

-Тази приказка сега започва, тя е само наша и никога няма да има краен резултат! Резултатите са само на терена.

СПОРТНАТА ЗАЛА. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.МАЧЪТ МЕЖДУ АМЕРИКАНЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ.

Играчите се хвърлят с хъс в играта. Иво е на резервната скамейка. Американците играят агресивно. Настъпва лек смут сред българите. Бобо е настъпателен и цели коша без грешка. Станев вкарва Иво в игра. Алсо и Иво си подават успешно топката и Алсо цели коша няколко пъти.

СИГНАЛ:Край на пълно полувреме. На таблото се появяват равен брой точки. Българите са се скупчили около треньорите.

СТАНЕВ: /към Иво/

-Иво,вие с Алсо сте голям тандем, гледай да не си изпуснеш нервите и да не крещиш “мамата” и “лелята”. Тук ни гледат под лупа. Ти си голям спортист!

КОЛЕВ: /към Алсо/

-Разбий ги Алсо! Забрави всичко друго! Покажи им кой си и какво можеш!

СИГНАЛ:Започва второто полувреме. Всички играчи играят от сърце. Алсарио овладява много драматични топки и ги праща без грешка в коша на противника. На таблото точките са с минимална разлика, ту в полза на едните, ту на другите.

СВИРКА. КРАЙ НА МАЧА.

На таблото точките на американците са с малка преднина. Публиката става на крака и реве Отборите се оттеглят при треньорите.

​​ КОЛЕВ:

-Какво са се разревали тези от кеф, като че ли победиха извънземните, а не българите.

СТАНЕВ:

-Това е от голямото шубе, което ги тресеше досега!

1-ви ЖУРНАЛИСТ: /към Колев/

-Вие, българите наистина ли сте толкова добри или сте случаен феномен?

КОЛЕВ:

-Вие да не мислите, че живеем по дърветата? Не виждате ли какви таланти имаме!

В големият спорт случайности няма!

ГЛАСЪТ НА АЛСАРИО/на фона на действието/

“Ние сме втора сила на планетата! Довечера ще ни показват по всички телевизии. Как искам сега да прегърна майка ми Светла и Вики, леля Мария, чичо Гошо и Нели, Тото, Елхата и Ани. Сигурно Айше, Фатме и Гюла и те се гордеят с мен.”

КОЛЕВ: /прегърнал Алсо/

-Алсо, ти защити достойно името на България! Ти си много голям спортист!

АЛСО:

-Знам татко! И трябва да знаеш, че откриването на моя брат няма нищо да промени между нас!

Камерата показва Бобо, който търси Алсо и Колев. Вижда ги, отива при тях и ги прегръща и двамата. Камерите и светкавиците на журналистите се насочват към тях.

1-ви ЖУРНАЛИСТ:

- Алсо, вие ще останете ли в Америка, за да станете втора световна звезда?

2-ри ЖУРНАЛИСТ:

​​ - Срещу каква сума ще се съгласите да играете в Америка?

СПОРТНАТА ЗАЛА. ВЕЧЕР. НАГРАЖДАВАНЕТО.

На първата стълбичка се качват американците. Публиката ги аплодира. На втората се качват италианците.На трета стълбичка ​​ се качват българите. Голяма група български емигранти става на крака и развяват български флагове и аплодират сънародниците си.

От високоговорителите след американския и италианския химн, зазвучава “Мила Родино”. В очите на играчите се появяват сълзи.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/на фона на действието/

„Този успех ми се струва, като да се качиш на висока стълба и да погалиш с ръка луната и тя също да те погали...”

Аз не се захласвам по богатства, обаче ако сега ми дадат пари, ще купя ​​ подаръци за децата от стария дом,в който пораснахме с Тото и Елхата, а също за леля Мария и Нели.И една кола за чичо Гошо. А също и на Тото ще дам да си оперира падналия клепач. И на социалния дом на Ани, че да й лекуват внимателно нервите..

СПОРТНАТА ЗАЛА. ИГРАЧИТЕ СЕ ОТПРАВЯТ КЪМ СЪБЛЕКАЛНИТЕ.

Бобо настига Алсо и Колев. До тях застава и елегантен възрастен мъж.

БОБО: /превежда/

-Алсо, Колев, запознайте се, това е баща ми Панайотис Камидас!

АЛСО:

-Приятно ми е, чувал съм за вас от Бобо.

КАМИДАС:

-И на мен ми е приятно Алсо! Тази вечер ние ви каним теб и баща ти на вечеря в нашия дом.

КОЛЕВ:

-Благодаря за поканата, но аз ще остана с отбора. Алсо ще дойде сам!

АЛСО: /към Колев, шепнейки/

-Нали там ще бъде и Дона, която ме е изтървала в гората? Не искам да ходя без теб, не съм готов за такива емоции!

КОЛЕВ

-Трябва да отидеш у тях сам! Това ще бъде твоя следващ житейски изпит! Ще бъде драматична тази среща, и аз нямам място там. Ти сам ще си направиш избора!

АЛСО:

-Татко, за какъв изпит ми говориш? Аз съм изградена личност, а не някой, който е сбъркал пътя! Аз си харесвам живота и семейството и никакъв избор няма да правя!

КОЛЕВ:

-Алсо, ще те чакам в хотела 24 часа! Ако избереш да останеш, ти желая най-голямото щастие!

АЛСО:

-Ама недей така бе, баща ми! Аз най-голямото щастие вече съм го получил!

КОЛЕВ:

-Хайде тръгвай, че гърците те чакат!

УЛИЦИТЕ НА НЮ ЙОРК. ВЕЧЕР.

В луксозна кола са г-н Камидас, Бобо и Алсо. Вози ги шофьор.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

„Кой им плаща електричеството на тези хора, толкова светлина през нощта не съм виждал дори и във филмите?”

Камерата показва колата, която се отправя по магистралата извън града. Покрай тях на пътя се виждат билбордовете с усмихнатия Бобо.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО.ПРОДЪЛЖЕНИЕ:

“На американците май им харесва да си губят времето в колите. Много са им далече къщите, много им е голяма страната и са им дълги пътищата. Тази среща с Дона ме човърка и ме яде като червей ябълка.

В КОЛАТА.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

БОБО: /нарушава мълчанието/

-Алсо, забравих да ти кажа, че майка ми е сърдечно болна и сега при нея има доктор. Тя откакто разбра, че си жив и че си тук, не може да спи и е минала изцяло на хапове.

АЛСО:

-Ама аз не обичам да причинявам мъка на никого! Връщай ме обратно в хотела! Не искам да тревожа майка ти с моята поява!

БОБО:

-Тя е и твоя майка и трябва да се видите!

Камерата показва алеята, по която колата се приближава до голяма портална врата, която Бобо отваря с дистанционно устройство. Колата влиза в голям осветен двор. На вратата ги посреща иконом,който ги въвежда в луксозен салон.

Алсарио върти очи на всички страни. Погледът му обхожда зимна градина, стена, по която се стича вода, осветена в синьо и червено, която пада в каменно езеро.

Бобо и г-н Камидас хващат под ръка Алсо от двета му страни. Поднасят му питие с лед и го въвеждат в съседна стая.

Дона е седнала в дълбок фотьойл. Очите й са широко отворени, а ръката й е на сърцето. Погледите на Алсо и Дона се срещат.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/на фона на действието/

“ До скоро не знаех коя ме е родила. Бях чувал нещо за още едно бебе, ама то беше нещо като да си чул за червената скала в Австралия. Хем я има, хем не ти пука за нея. Колко много мечтаех като дете, майка ми да ме потърси и да й подаря огледалцето. Страх ме ​​ е от това напрежение, да не ми се скъса нещо в мозъка. Дона

е хубава , с гладко лице. Ето с Бобо от къде сме получили високите тела, защото от виетнамеца това няма как да се получи.

Камерата показва очите на Дона, които са пълни със сълзи. Тя протяга ръцете си към Алсо. Той коленичи пред нея и главата му пада на гърдите ù.

ДОНА:

-Сине мой! Сине мой!

Бобо, коленичил до тях, и ги прегръща.

Камерата показва Дона, тя дава знак да я оставят насаме с Алсо. Дона има красиви, топли очи.

Камидас и Бобо излизат. Алсарио и Дона си държат ръцете.

ДОНА:

-Ти си моето момче!

АЛСАРИО:

-Да аз съм, наистина съм аз, можеш да разчиташ на това!

ДОНА:

-Когато ти се роди, те кръстих с името Александър.А когато те изтървах в гората, чух в тъмнината, че много камъни тръгнаха след теб. Бях сигурна, че си умрял моментално. Само се молех на Бога да не си изпитал болка и никога не те прежалих в сърцето си.

АЛСАРИО:

-Много е несправедливо човек да живее с такова голямо страдание. Виж ме сега, че съм жив и здрав и трябва да се вземеш в ръце!

ТРАПЕЗАРИЯТА НА СЕМЕЙСТВО КАМИДАС. ВЕЧЕРЯТА.

Алсарио разказва за хората, които са го намерили в гората, за дома, за Ани, Тото и Елхата. За баща си и майка си. Дона тихо плаче през цялото време. От време на време се усмихва през сълзи. Вечерята свършва, настаняват Дона на дивана.

На масата са г-н Камидас, Бобо и Алсо. Поднасят им питие.

Г-н КАМИДАС: / /Бобо превежда/

-Алсо, ние цялото семейство ти предлагаме да останеш завинаги при нас, като наш син и брат. Тук е истинското ти семейство!

Камерата показва Дона. Тя е сключила ръце пред гърдите си и гледа към тавана. Лицето на Алсарио е пребледнало, очите му са пълни със страх.

Г-н КАМИДАС: /продължение/

-Майка ти няма да си намери място от мъка по теб, сега, като те вижда жив. Ако се съгласиш, американската федерация ще плати милиони за теб на България. Вие с Бобо ще бъдете най-великите баскетболисти1 Ще станеш много много богат! Ще си купиш всички мечти на света и ще помогнеш на приятелите си в България.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

„Ама как се купува прегръдката на баща ми или усмивката на Вики? Тези хора са сбъркани, мислят си, че всичко се купува с пари? А дали не е така? Не знам, до сега нищо не съм купувал – нито приятели, нито родители, нито обич!

Г-н КАМИДАС: /продължение/

-Не ми отговаряй веднага. Помисли си! Аз мога да напиша роман за вашата невероятна история и ще го продам на киното. Ще станем световна атракция!

БОБО: /става от стола и прегръща Алсо/

-Алсо, аз те искам завинаги! Нека да сме истински братя тук, в Америка! Ще бъдем най-големите шампиони. Помисли си!

Алсарио се освобождава от прегръдката на Бобо и ​​ излиза на двора. Камерата показва големия басейн, осветен от много светлини. По водата скачат разноцветни отблясъци.

Алсарио сяда на земята до басейна.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

-Това наистина е истинското ми семейство, родната ми майка и брат. Тук се усещам много желан!”

Алсарио задържа поглед в небето и звездите, после гледа водата.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/продължение/

-Няма отговор нито от небето, нито от водата! Знам, че отговорите не са някъде навън. Човек по-често трябва да се разравя собствените си мозъчни гънки, където са всички отговори.

Алсарио става, сваля си панталона и блузата и се потапя в басейна. Плувайки се разплаква.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО./продължение/

Тук е мокро и не ми личи, че плача, дори и да ме наблюдават. Казвал съм, че от проблеми не се боя, обаче съм се лъгал. Тази вода е толкова топла и мека, като онази в нашето море. И като ръцете на леля Мария, когато ми обличаше пижамата. Като лицето на Данчо, когато ме целуваше. Като прегръдката на баща ми. Тези спомени не могат да се изтрият. Малко ме е яд на баща ми, че ме набута да идвам сам и да си давам отговори на най-трудните човешки задачи.

Сега искам да имам магическа машина за спешно връщане в България.

Не искам да оставям никого нещастен. И това име “Александър” ми дълбае мозъка! Хубаво име, звучи ми като царско. Но на мен ми отива името “Алсарио”, защото е малко чалнато и то ме държи за миналите години, когато се развивах сам. Представям си ухилената физиономия до тази на Бобо и окачени на билбордове из Америка. Това е доста шантаво и смешно!” ​​ 

Алсарио, излиза от басейна. Г-н Камидас го посреща с бяла хавлия с надпис “KAMIDAS” и бащински го загръща с нея. Двамата влизат в салона. Чува се музика. Бобо гледа Алсо с очакване.

Г-н КАМИДАС:

Алсо, оставяме те сам още малко да помислиш. Заради вълнението, сложиха инжекции на майка ти и сега тя спи в другата стая.

Алсарио ляга на дивана с хавлията

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

ХОТЕЛЪТ:

Колев и Станев пият бира на бара. Колев е пребледнял и държи челото си. От време на време гледа часовника си.

СТАНЕВ:

-Джони, ще видиш, че Алсо ще се върне! Момчетата наддават, че Алсо ще остане, но ти бъди спокоен. Утре го чакаме!

КОЛЕВ:

-Не мога да бъда сигурен. Знаеш, че луксозният живот е като магнит за мозъците на младите хора. Пък и тези кръвни връзки с майка му и брат му могат да го огънат.

САЛОНЪТ НА СМЕЙСТВО КАМИДАС.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.СУТРИН.

Алсарио спи на дивана. Бобо и баща му са станали рано и се суетят около Алсо, който се събужда от шума. Алсо става и се изпъчва пред тях.

АЛСО:

-Знам, че чакате моя отговор. И на двамата ви благодаря, че ме доведохте тук и получих уверение за произхода си и за вашата обич! Гордея се, че ти Бобо си ми брат, защото освен голям спортист, ти си и голям човек, на който успехите не са замъглили мозъка. Но аз съм болен патриот и истински син на баща си Джони. ​​ Половината от моето сърце ще си остане брат на Бобо и син на майка ми Дона завинаги. Светът не е много голям, и ако искате може да си разширим семейството и да се срещаме по наше желание.

Камерите показват Бобо, с очи пълни със сълзи, прегръща Алсо и двамата стоят така неподвижни. Г-н Камидас гледа тъжно в земята. Алсо се пуска от прегръдката на Бобо и влиза в стаята на Дона, която спи в леглото си. Той сяда до нея и взема ръката й в своята.

АЛСО: /шепнейки/

-Мамо, обичам те и теб и Бобо. Ние пак ще се виждаме, можеш да разчиташ на честната ми дума. Но сега искам да се прибера в България.

Алсарио се навежда и целува Дона по челото. Клепачите на Дона потрепват, но тя не отваря очи, а само две сълзи се стичат по лицето й. Алсарио излиза. Навън, готов го чака Бобо. До колата ги изпраща г-н Камидас, Бобо му стиска ръцете и двамата приятелски се потупват по раменете.

КОЛАТА ПОТЕГЛЯ. КАРА БОБО.

АЛСО:

-Този ​​ вашият Ню Йорк гъмжи и всички ври като тенджера под налягане? Как се живее тук?

БОБО:

-Тук хората живеят динамично, като за последно. Обаче всичко се прави с полицейска точност и грешките не се прощават. А сега ми разкажи истината за твоето детство, а не тези весели случки, които разказа пред майка ни.

ГЛАСЪТ НА АЛСАРИО/на фона на действието/

СТАРИЯТ ДОМ.РЕТРОСПЕКЦИЯ.

Камерата показва на бърз кадър истинския живот в дома.Униженията, побоите и тъжните лица на децата.Ситуациите с ​​ Ненска, Ванчева, Вита,Айше,Фатме и децата, Тото, Елхата, Ани, Алсо, Колев, Клошаря, ​​ леля Мария, чичо Гошо и Нели.

В КОЛАТА.

Камерата показва Бобо, той плаче. Спира колата в една отбивка, излиза, прескача мантинелата и ляга по очи на тревата. До него ​​ сяда Алсо, просълзен, притеснен гледа часовника си.

АЛСО:/иска да разведри обстановката/

-Бобо, ти си полубългарски и полугръцки американец с виетнамска кръв, а аз съм полувиетнамски българин с бразилско име. На такива смески като нас и на такива рекордьори с топката не им отива да реват насред пътя. Ставай, че ще закъснея и баща ми ще откачи!

Бобо се изправя и двамата се разсмиват. Над колата почва да кръжи хеликоптер. Двамата бързо потеглят.

АЛСО:

-Бобо, заведи ме за малко в голям магазин, да купя подаръци за моите хора в България.

ГОЛЯМ МАГАЗИН В НЮ ЙОРК.

Камерата показва на бърз кадър Алсо и Бобо как избират подаръци.

Алсо купува красива рокля за Ани. Дрехи за Нели и леля Мария и много подаръци.

ХОТЕЛЪТ.

Първи влиза Бобо с торбите. Момчетата от отбора се хвърлят на врата му. Бобо оставя торбите и ги прегръща подред. След него с торби влиза Алсо. Всички разбират грешката, започват да се смеят и да се прегръщат. Алсо се пуска от прегръдките и с поглед търси Колев. Иво му показва с ръка в дъното на фоайето.

Колев е седнал на дивана с гръб към вратата. Хванал е главата си с две ръце. Алсо се приближава. Погледът му спира върху посребрен кичур в косата. Алсо слага ръка на рамото му, Колев се стресва, избърсва очите си, става и двамата се прегръщат без думи. Идва и Бобо. Колев ​​ прегръща и него.

Всички са готови за път. Багажът е опакован и подреден в автобуса.

Алсо и Бобо се усамотяват.

АЛСО:

-Бобо, ние завинаги ще си останем братя, защото имаме еднакви нишки, които са се вързали на възел още преди да се родим.

БОБО:

-Никога няма да скъсаме тези нишки, нали? А пък светът е едно голямо село и човек може да ​​ го прелети за един ден, ако има пари и желание.

САМОЛЕТЪТ. МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

​​ Ние пак ще се видим с майка ми Дона и аз ще й кажа, че всичко съм й простил и че съм щастлив да имам две семейства. Нямам търпение да прегърна Вики и мама Светла. Да видя Тото и Елхата и тяхното родено вече детенце. Да подаря роклята на Ани. Да занеса подаръците на леля Мария и чичо Гошо. Да прегърна Нели. Аз като се сещам за Нели, сърцето ми започва да думка отвътре като барабан. Това е едно топло чувство, което познавах още като дете, ама сега е много по-истинско.

Откакто съм национален спортист, животът ми се промени напълно. Откъснат съм задълго от България, заради състезанията по света. Връщал съм се за два-три дни. Сега ще имам по-дълга ваканция. С парите, които спечелих, ще се опитам да помогна на моите приятели. Както казва г-н Кмидас “На човек му трябват малко неща, за да е щастлив: Една любяща жена, чаша добро вино и няколко милиона в банката.”

АЕРОГАРАТА В СОФИЯ.

Тълпи от посрещачи скандират имената на спортистите и развяват знамена. Отборът е посрещнат с ликуващи възгласи. Светкавици и камери снимат посрещането. Вземат се интервюта в движение.

ДОМЪТ НА СЕМЕЙСТВО КОЛЕВИ. АЛСАРИО ДЪРЖИ НА КОЛЕНЕТЕ СИ ВИКИ. СВЕТЛА СЕ СУЕТИ ПРИТЕСНЕНА ОКОЛО ТЯХ.

СВЕТЛА:

-Алсо, момчето ми, случи се нещо страшно! Преди няколко дни Тото почина!

АЛСО: /хваща се за главата/

-Как Тото? Защо Тото е починал? Господи, какво стана?!

СВЕТЛА:

-Почина от бъбречна недостатъчност. Последният месец той беше изцяло в болницата на хемодиализа. Докторите направиха всичко възможно! .

АЛСО:/просълзен/

-Преди време Тото ми разправяше, че като ходил на доктор, разбрал, че от онзи ритник ​​ на Фатме му се откачили и двата бъбрека и станали плаващи. Ама той все беше усмихнат и не разбрах, че е толкова сериозно, а може и той да не е знаел напълно за положението си?

СВЕТЛА:

-Болестта се оказа по-силна от него и от усмивката му. Тото беше жив, когато Елхата роди тяхното прекрасно момченце. Тя му го занесе в болницата и Тото като го видя много плака и от радост и от мъка. Тото каза на Елхата да го кръсти Александър, че да му звучи по царски.

УЛИЦАТА/ Алсарио разгърден и просълзен бърза към дома на Елхата/

ГЛАСЪТ НА АЛСАРИО/ зад кадър/

“Тото, приятелю, не мога да повярвам, че това се е случило! И защо точно на теб и защо точно сега? Мислех да ти дам пари, за да оперираш клепача си. Можех да ти дам пари да застопориш бъбреците си! Защо си отиде, Тото?

АПАРТАМЕНТЪТ НА ЕЛХАТА.

Алсо звъни, отваря му Елхата с подути очи. Тя се хвърля в прегръдките на Алсо и двамата се разплакват с глас. От креватчето Сашко се разплаква.

АЛСО:

-Елха, за нищо до сега не съм изпитвал такава мъка! Не съм съгласен със законите на природата, че за умирането няма ред!

Камерата показва рамкирана снимка на Тото, а до нея малка пластика на бременна жена.

ЕЛХАТА: /през сълзи/

-Виж Алсо, тази фигура Тото я направи преди да влезе в болницата. Той искаше тя да прилича на мен и на майка му, когато той е бил в корема й!

АЛСО: /държи в ръцете си фигурката/

-Има толкова мъка и самотност в тази фигура! Човек и да не разбира от изкуство, си дава сметка за истинските неща!

ЕЛХАТА:

-Алсо, защо природните закони не защитават добрината и таланта?

АЛСО:

-Не знам, Елха! Не знам защо е така!

Алсарио остава до снимката на Тото луксозен каталог на световноизвестен скулптор и плик с пари.

АЛСО:

-Искам да приемеш от мен това, което съм решил да дам. С тези пари искам да купиш на Сашко подаръка, който Тото не успя да му купи. Обещавам ти Елха, че ще се грижа за теб и Сашко с всички сили, докато съм жив!

Двамата се разплакват и прегръщат.

ГРОБИЩЕТО. ПО АЛЕЯТА ВЪРВИ АЛСАРИО.

Започва да вали дъжд. Капките на дъжда се смесват със сълзите на Алсарио.

ГРОБА НА ТОТО.

От некролога го гледат лъчезарните очи на Тото. Алсарио остава цветя до кръста, пада на колене пред гроба, навежда се, взема буца пръст и я целува.

АЛСАРИО: /на глас/

-Скъпи приятелю, кълна се във всичко, което ти дойде на ум, че ще отгледам Александър като мой син и ще помагам на Елхата да изпее най-хубавите си песни! Ще ти събера всички фигури и ще ти подредя изложбата, която искаше да правиш. Почивай в мир, братко! Кълна се!

Алсарио се изправя, обръща се и вижда зад гърба си малко, слабичко и сополиво циганче с протегната за просия ръка. Очите му поразително приличат на очите на Тото като дете. ​​ Алсарио хваща протегнатата ръка на циганчето и двамата тръгват по алеята към изхода.

Камерата показва витрините на ресторант “Карма” срещу входа на гробището.

Алсарио влиза с детето вътре Персоналът го наобикаля. Всички го познават от телевизията и искат автографи.

Към Алсарио се приближава управителят на ресторанта и си разменят любезности.

АЛСАРИО: /към управителя/

-Искам да ви оставя пари, за да храните това дете всеки ден с топла храна, докато заякне!

УПРАВИТЕЛЯТ:

-За мен е чест да ви услужа!

АЛСАРИО: /към детето/

-Асене, сядай да се нахраниш1 Аз отивам до магазина да ти купя топли дрехи и се връщам веднага.

РЕСТОРАНТА. ОТВЪН. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Алсарио излиза от ресторанта усмихнат. От витрината му маха детето, залепило нос на стъклото. Облечено е със спортно дебело яке и джинси.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/на фона на действието/

“Ще идвам тук от време на време, за да следя развитието на Асен. Защото е много лесно да помогнеш веднъж, трудно е да продължиш!

Понякога ние хората правим добрини, за да си поправим грешките. Не звучи честно, ама то и без това животът не е честен, като се има предвид смъртта на Тото и още куп други неща.”

АВТОКЪЩА

Алсарио и Колев избират кола марка “ОПЕЛ”.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

“Чичо Гошо ми е разправял, че има мечта да има нормална кола, за да я направи таксиметър и да си вади хляба.”

ДОМЪТ НА ЛЕЛЯ ​​ МАРИЯ И ЧИЧО ГОШО.

Около печката се суети леля Мария. Нели подрежда масата за гости. Чичо Гошо носи кана с червено вино. На вратата се звъни. Двама носачи оставят пред вратата ​​ кашони.

ЧИЧО ГОШО:

-Какво е това бе момчета, нищо не съм поръчвал!

НОСАЧИТЕ:

-Това са телевизор и шевна машина, подпишете се на документа, друго не знаем!

По стълбите се чува гласа на Алсо:

-Подписвай чичо Гошо, че ръцете ти да са свободни да ме прегърнеш!

Излизат Нели и леля Мария и всички се прегръщат. С общи усилия монтират уредите по местата им. Алсо и Нели се прегръщат и това трае дълго. Другите влизат вътре и ги оставят прегърнати в коридора.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

“Нели е станала толкова хубава, а аз не съм от най-сполучливите. После като се поотпусна малко, ще я поискам за жена, това съм го решил още в Америка. Ако Тото беше жив, щеше да ми ходатайства, щото мен хич ме няма по тънката част. Баща ми вика, да действам по неговия начин, когато поиска майка ми Светла за жена.

ХОЛА НА ЛЕЛЯ МАРИЯ И ЧИЧО ГОШО.

ЛЕЛЯ МАРИЯ: /през сълзи/

-Алсо, момчето ми, как се сети, че исках шевна машина и телевизор? Защо си даваш парите за нас, бе дете?

Алсарио се приближава до чичо Гошо и му подава бял плик.

АЛСАРИО:

-Чичо Гошо, това е за теб! Искам да си щастлив!

Гошо притеснен отваря плика и вади ключ за кола. Алсо го извежда на балкона и му показва ​​ белия “Опел”. Гошо подпира глава на парапета. След миг вече тича по стълбите надолу.

​​ Колев, ​​ показва на леля Мария как се ползва шевната машина.

Алсарио хваща Нели за ръката и я извежда на балкона. Долу на улицата чичо Гошо пали Опела.

Алсарио държи ръцете на Нели и я гледа в очите.

НЕЛИ:

-Алсо, липсваше ми много!

АЛСО:

-И ти ми липсваше, Нели! Искаш ли да свържеш земния си път с моя и да ми станеш жена? Искам да ти сбъдна мечтите и да се развиваме заедно!

Нели и Алсо се целуват.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

“Тази целувка ми спомня чувството, когато съм ял праскова. Толкова е ароматно и сладко. Този миг е най-прекрасния в живота ми.

Алсарио пуска Нели, вади малка кутийка от джоба си и я подава. Нели отваря кутийката и вижда годежен пръстен.

НЕЛИ:

• Съгласна съм, защото те обичам, Алсо! Ще бъда най-щастливата ти жена!

ХОЛА НА ЛЕЛЯ МАРИЯ И ЧИЧО ГОШО. МАСАТА Е СЛОЖЕНА.

Влизат Алсо и Нели. Нели показва на всички ръката си с пръстена.

АЛСО:

-Чичо Гошо, леля Мария, ще ми дадете ли Нели за жена?

РЕСТОРАНТ /Сватбата на Нели и Алсо /

​​ Сред гостите са отбора на Алсо, много спортни деятели. На подиума Елхата пее с оркестър.

КОЛЕВ: /към Алсо и Нели/

-Деца, имам голяма изненада за вас, погледнете!

Камерата показва плазмен екран. Колев включва с дистанционното. На екрана се появява първо Бобо, който започва да изказва поздравления за младоженците.

Гостите онемяват за миг, гледат с учудване Алсо и после екрана. Появява се и Дона и г-н Камидас. Тримата са прегърнати и изказват прекрасни пожелания за щастие. Те обещават от екрана, че скоро ще посетят България, за да се видят отново с Алсо и да се запознаят с Нели и семейството й.

УЛИЦА.

Камерата показва на бърз кадър хора които си купуват списания и вестници, на които е отразена сватбата на Алсо и Нели.

ОГРАДАТА ​​ НА ДОМ ЗА ХОРА С ДУШЕВНИ БОЛЕСТИ.

От две коли слизат Светла с Вики, Колев, Елхата със Сашко, Нели и Алсо.

Всички носят пакети в ръце.

СВЕТЛА: /към притеснения Алсо/

-Алсо, успокой се и приеми нещата такива, каквито са! Ние с Елхата идваме често тук и се опитваме да помогнем с каквото можем.

Камерата показва Ани седнала на пейка в парка с вторачен поглед във високо дърво.

На клон е кацнала птица, с която Ани говори. Всички я прегръщат, но тя седи безучастно и се клати напред-назад.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

”Ани е все така хубава като графиня, но очите й са други. Моля се на Господ да направи чудо и да смени мозъка й, защото това не може да се поправи с подаръци.

Алсарио сяда до нея, прегръща я и й подарява роклята за танци. Ани се усмихва, прегръща роклята и сгушва се в Алсарио. “

АНИ:

-Толкова исках да полетя с големи бели крила от покрива и да се кача на небесния път и там да се сбъдне това, което не ​​ е могло на земния. Един глас ме вика горе и ми обещава да танцувам танца на принцесите.

Ани ​​ рязко се обръща настрани и започва да говори на птицата, която вече е отлетяла. Групата си тръгва. От колата Алсарио маха на Ани.

Камерата показва Ани, тя се оглежда в счупеното розово огледалце и си слага червило.

ДОМЪТ НА АЛСАРИО И НЕЛИ.

Алсарио е на компютъра, чете писмо от Бобо.

КАМЕРАТА ПОКАЗВА ПИСМОТО НА ЕКРАНА

“Алсо, без да те питам, ти преведох по сметката много пари. Колко много, ще видиш като отидеш в банката. Съгласен ли си, ти и баща ти да се заемете с организацията по построяването на нов дом за изоставени деца на мястото на стария, в който си пораснал? Представям си го с басейн и градина, с плодни дървета и много цветя!”

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО.ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Не е за вярване, че парите не правят хората щастливи! Това се отнася само понякога.

АЛСАРИО/ отговаря на писмото/

„Бобо, аз съм много горд, че имам най-верния и добър брат на света и че необикновените неща владеят умът ти и сърцето ти.Обещавам ти,че аз и баща ми,ще построим най-красивата и удобна къща за децата”.

СТАРИЯТ ДОМ ЗА ИЗОСТАВЕНИ ДЕЦА.

Алсарио, Нели и Елхата са на посещение в кабинета на директорката Панова.

Алсарио на един дъх й разказва за предстоящия строеж, за документите, които предстои да се извадят и бюрокрацията,с която трябва да се преборят.  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

КОРИДОРЪТ НА ДОМА.

Децата са се скупчили около Елхата и Нели, които раздават подаръци и лакомства. Две близначета – момче и момиче са прегърнали Нели и я обсипват с целувки.

КАБИНЕТЪТ НА ДИРЕКТОРКАТА НА ДОМА. ПРОДЪЛЖЕНИЕ.

Алсарио и Нели подписват документите за осиновяване на близначетата.

ЦЪРКВА. /кръщават близнаците Светла и Джони/.

Присъстват Бобо и Дона, които са пристигнали за събитието. Дона прегръща Светла и Колев и през сълзи им благодари, че са отгледали и възпитали с много любов Алсарио.

Когато Дона прегръща близнаците, от вълнение се залюлява и се налага да я пренесат да седне. Бобо вади лекарство, което дава на майка си и я успокоява.

РЕСТОРАНТ. ЕЛХАТА ПЕЕ “Две праскови посях и две череши”

Алсарио е организирал тържество за кръщаването на близнаците.Той наблюдава с умиление глъчката на всичките си роднини.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО/зад кадър/

“За такова щастие дори и не бях се сетил да мечтая като дете. Нашето семейство е най-странната гледка, която се е появявала някъде. Бразилските сериали с всичките им завъртулки не могат да се преборят за първенство по интересност с нашата сага.

КАМЕРАТА /показва едно по едно лицата на всички/.

Нели, Мария, Гошо, близнаците - Светла и Джони, Колев, Светла, Вики, Сашко, ​​ и Дона. Камерата спира по-дълго на лицето на Бобо. Той е подпрял с ръка главата си и е впил поглед в Елхата. Бобо не чува какво му говорят на масата и не откъсва поглед от певицата. Елхата първо свенливо, после открито отвръща на погледа му.

Елхата се приближава до Бобо и поднася микрофона пред него. Последните думи от песента ги изпяват двамата. Всички ги аплодират.

Камерата показва Елхата, която се покланя. Тя е стройна и екзотична. С черна дълга коса и големи черни очи.

Бобо става, взема карамфил от масата, подава го на Елхата и я целува. Двамата се гледат продължително.

СТРОЕЖА НА НОВИЯ ДОМ. АЛСАРИО, БОБО И КОЛЕВ СА С КАСКИ НА ГЛАВИТЕ И С ГУМЕНИ БОТУШИ.

Тримата обикалят строежа, дават наставление, проверяват качеството, разговарят с работниците. Шефът с гордост им показва напредъка на строежа.

АЕРОГАРАТА В СОФИЯ.

Камерата показва групата на цялото семействто. Бобо държи на ръце Сашко, до него Елхата с опъната коса на опашка –щастлива и усмихната. Дона е седнала до тях на канапе, а на коленете са близнаците й Светла и Джони.

Камерата показва изпращачите.По коридора, заминават и махат за сбогом Бобо, Елхата, Сашко и Дона.

ГРОБИЩЕТО. ГРОБА НА ТОТО. АЛСАРИО Е НА КОЛЕНЕ. ДЪРЖИ БУЦА ПРЪСТ, КОЯТО ЦЕЛУВА.

АЛСАРИО: /на глас/

-Скъпи приятелю, дойдох да ти се извиня, че няма да мога лично да отгледам Александър. Заклевам ти се, че това което сега му се случва е още по-добро за него. Ние с Бобо сме еднояйчни и имаме еднаква структура на обич и доброта. Колкото до Елхата, бъди спокоен и за нея. Животът продължава, приятелю, а ти бъди спокоен за тях във вечния си сън!

Камерата показва Алсарио, който влиза в ресторант “Карма”

На една маса циганчето Асен с двете си сестрички лакомо ядат крем карамел. Алсарио сяда при тях. Дава им подаръци, гали ги по главите и разговарят.

ОТКРИВАНЕТО НА НОВИЯ ДОМ.

В двора се подготвя тържество. Децата са облечени с костюми на герои от приказки. Лелите и директорката дават последни указания. Сградата е украсена с гирлянди, балони и цветя. В небето се пръскат разноцветни ракети.

Управниците на града, политици и спортисти и много гости присъстват на откриването. Бобо и съпругата му Елхине Камидас /бременна/ са пристигнали специално за случая От микрофона кметът на града изказва благодарности на Бобо, Алсарио и на Колев. Камерата показва Алсарио, който саморъчно засажда две плодни дръвчета в двора. Всички ръкопляскат.

МИСЛИТЕ НА АЛСАРИО (зад кадър)

Избрах нискостеблени праскови и кайсии, че като узреят плодовете, децата сами да могат да ги берат.

СТАРИЯ ДОМ РЕТРОСПЕКЦИЯ.

Алсарио и децата събират от земята и ядат полуизгнили плодове, паднали от високите дървета, отрупани с плод.

НОВИЯ ДОМ. ВЕЧЕР. СВЕТЛИНИТЕ ЗАГАСВАТ. ГОСТИТЕ СИ ТРЪГВАТ.

Камерата показва Бобо и Елхата прегърнати, зад тях върви Нели с близнаците. До тях Колев носи Вики и държи Светла за ръка.

Най отзад върви Алсо с грейнало лице. Оглежда групата един по един, слага ръце в джобовите си и засвирва с уста “Две праскови посях и две череши”

Камерата показва групата отгоре, постепенно се издига на високо, показва ​​ Дома, който се смалява до едно петънце.

​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Започват финалните надписи  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ ​​ КРАЙ

●●●

Маргарита Войнова (родена 11 август 1952, гр. Варна) е специлизирала изобразително изкуство при Стоимен Стоилов (Хердеров лауреат, професор). Приета е за член на Творческия фонд на Съюза на българските художници през 1980 година..

Като художник, Маргарита Войнова е с постижения в акварела, живопистта, тъкàния и рисуван текстил, ​​ керамиката; сценограф е на постановки на куклени и театрални пиеси за деца и възрастни – автор на декорите, костюмите, аксесоарите. Има многобройни реализации в областта на монументалното изкуство – десетки рисувани витражи в сгради с културно и общесвено предназначение, като Фестивалния комплекс във Варна, курортния комплекс „Златни пясъци“ и др.

Освен многобройни изложби в България, Маргарита Войнова се е представяла с индивидуални изложби неедноктратно в Австрия, Австралия, САЩ, Турция, Франция и др. Нейни картини са участвали в представителни изложби на българското изкуство в Австрия, Аржентина, Германия, Гърция, Дания, Испания, Йордания, Норвегия, Русия, САЩ, Турция, Франция и са в много частни колекции в тези държави.

За творбите на Маргарита Войнова, френският писател и арт критик Андре Мюр пише: “Войнова представя чрез своите картини невероятно добре кръстопътя и срещата на различните култури. Чудесната цветова хармония, фантазия и импровизация завладяват зрителя. Войнова ни представя душевни състояния на един пластичен, модерен език, което прави изкуството ù понятно за публиката. Тя има оригинален, съвременен творчески изказ, който е поетично послание, пълно с оптимизъм и виталност и носител на богатата славянска душевност.“

Оценката се отнася, в същата степен, и за литературното творчество на Маргарита Войнова - автор на множество разкази, есета и други публикации и роман, оцененен веднага от българската критика.

Литературният ù сценарий ​​ „Алсарио“, за игрален филм, който Ви предлагаме, се публикува за пръв път.

●●●

ALSARIO

LITERARY SCRIPT

AUTHOR: MARGARITA VOYNOVA

TRANSLATOR: ANNA VLADEVA

EPISODE I

WOODS. NIGHT. The Moon floats out among the clouds and casts light over a path on which some ten tired women and men are walking.

GUIDE:

/To one of the women/

- Donka, we are close to the border now, pour some rakiya in the babies’ throats, we don’t need them crying.

The group stops for a rest. Donka takes off from her back saddlebags in which two babies are huddled. She makes movements as if to pour brandy in the babies’ throats, and then turns her back to the group and breastfeeds the babies.

GUIDE:

- Come on, let’s move. They might sniff us out.

WOODS. NIGHT.

The Moon floats to hide behind some clouds. Some of the walkers trip off, they fall, then stands up and walk on. Lightning tears through the sky, the group are startled, they hold up their hands to “I surrender” position.

GUIDE:

-Here we are! Jump over the furrow, Greece is on the other side!

WOODS.

Some of the group manage to jump over, some fail. Donka trips on a stone, loses her balance, one baby slips out of the bag and rolls down in the gulch. Stones start rolling down after it.

Donka has already jumped over the border furrow with the other baby.

WOODS.

Furious barking of dogs is heard. Searchlights illuminate two women who have failed to jump over the furrow.

BORDER GUARD:

- Don’t move! I’ll shoot!

The greater number of the group have jumped over the furrow. The border guards capture the two women (mother and daughter)

ON GREEK TERRITORY. NIGHT.

Donka

/Addresses the guide/ feverishly clutching the empty bag:

- Take me back. I have to find my baby!

GUIDE:

- Are you crazy, woman? He’s dead already. A ton of stones fell after him!

THE SCENE SLOWLY SUBSIDES IN DARKNESS.

THE FRONT YARD OF AN ORPHANAGE. DAYLIGHT.

Rusty swings, benches which paint is peeling, a pool of sand. Two tall trees with ripe apricots high on their top branches. Bright blue sky and soap bubbles flying up to it. One bubble is considerably larger than the rest; it floats up, slowly drifts down and stops still for an instant on an outstretched child’s palm. Then bubble bursts.

THE TITLES START TO RUN.

The camera shows a pair of child’s feet in torn cheap sneakers. No socks. The camera moves up and stops on the child’s face and his eyes. The child has slanting Oriental-shaped eyes. The child looks about six years old; it is a slightly plump boy, larger than the average for his age. The boy is humming softly and makes almost imperceptible twisting movements with his neck. In his hands he holds an aluminum cup full of soapy water and a ring-shaped rusty wire. The boy has bended the wire into shape all by himself to blow his soap bubbles with it. The legs of his jogging pants are frayed and cut to different lengths. His T-shirt has a USA logo.

Shabbily dressed children come out of the building and start to limply plough through the sand with rusty tablespoons. The backs of their heads are bald. The boy sitting on the bench looks worriedly to the metal bars of the fence. Garbage bins are arranged on the outer side of the fence. A homeless man comes along pushing a buggy full of crumpled paper of all sorts. He takes some pack thread out of his pocket, looks at the boy and sits on the ground with his back to the fence.

The boy looks around, runs to the fence and sits there too, his back to the fence. The backs of man and child touch through the metal bars. The child searches in his pants, takes out two slices of bread and two waffles. Then he passes one slice and one waffle to the homeless man and bites in the other one.

HOMELESS MAN:

- Hey, China boy, all the time I forget to tell you that God will reward you someday because you have been created of the kind sort.

BOY:

- Why hasn’t he rewarded you? Were you a bad little boy then?

HOMELESS MAN:

- I have never been a child. I was born adult and so there’s no reward for me. But I never knew that Chinese boys were such good boys.

BOY:

- I am not a Chinese boy. And I am not an imbecile; I only look like one. My name is Alsario.

HOMELESS MAN:

- What’s that name? Sounds somewhat queer to me.

ALSARIO:

/His manner is animated/

- Aishe, that woman that cleans the loos gave me that name but she calls me Also because it sounds a bit like a Gypsy name.

ORPHANAGE. RETROSPECT

Some snotty children of about two years old are idling aimlessly in the corridor. Alsario is larger than the. Two Gypsy women (their names are Aishe and Fatme), come into the scene, buckets and cleaning mops in their hands. They stop at the children and slap in turn each child on the back of their heads. Fatme looks with surprise at the eyes of the larger boy, nudges Aishe and the two women rush to a door bearing a plate with the word “Director” on it. They knock then on the next door marked with “Doctor’s Office”.

FATME:

/Knocking on the two doors/

- Nenska, Vancheva, come and see that big child!

The two doors open. The directress Nenska and the medical doctor Vancheva appear in the corridor almost at the same time. Nenska is a short overweight woman with large breasts. Her hair is dyed and is arranged in a puffy bun perched on the top of her head with numerous multicoloured hairpins; her makeup is heavy. Vancheva looks like a grocery-shop seller; she is dressed in a handmade knit sleeveless cardigan and knee-high socks.

NENSKA:

/Her face sour/

- What do you want this time!

AISHE:

- Come and see that big child. He is an imbecile! He never smiles, he’s looking at the ceiling all the time and he has Chinese eyes!

Vancheva goes to the child, scrutinizes him thoroughly from head to toes, turns him around and looks at his back, too.

VANCHEVA:

- This child has the Down syndrome.

NENSKA:

- I wonder why we haven’t noticed him until now. He’s right to go to the retarded group.

FATME:

- We’ll call him Dancho; sounds like Down and besides he hasn’t got a name of his own yet.

THE FENCE OF THE ORPHANAGE. CONTINUED.

ALSARIO:

• And they placed me in the retarded group but I didn’t mourn it much because they allow the retarded ones to do everything they like. You can touch your Willie, stick out your tongue or throw out.

The homeless man listens, his fists clenched and he draughts a gulp of brandy from a soft-drink glass bottle.

THE ORPHANAGE. TWO YEARS LATER. THE ROOM OF THE RETARDED GROUP.

Some children aged between 4 and 5 are sitting on small stools and are swaying back and forth. The attending woman, Mrs. Ziza takes out half-broken toys from a cupboard, hands them out to the children to have a look and just when the children have started playing with the toys she takes the toys out of the children’s hands and exchanges them among the children. Alsario is holding a red fire car, its wheels missing and when Mrs. Ziza takes the car from his hands,

ALSARIO’S VOICE

is heard /behind the frame/ going on with his story:

- I didn’t cry much because I know that we all have to try all toys but in this way we cannot learn to play properly with any of them. We don’t have a single thing of our own here, everything belongs to everyone and not personally to anyone.

THE ROOM:

Aishe and Fatme are washing the floor around the stools and “unintentionally” push strongly Alsario’s stool. The stool overturns and the child falls on the floor. There are tears in his eyes.

FATME:

• This mad child Dancho, we have to give him a proper human name. It would be good to know what his official name is when he beat him.

Aishe and Fatme rush to the Directress’s office again and knock on its door. The door opens and the secretary appears on the opening, her face covered with a beauty mask.

Aishe goes in alone.

NENSKA:

/To Aishe/

• One thing, which I hate most of all is someone to knock on my door all the time!

AISHE:

• I thought out a name for that big Down child. Write the name Alsario Kalov in his birth document and we’ll call him Also. I watched that series on TV on Sunday, it was about a half-imbecile man who played dirty tricks to the Brazilians and finally the beautiful lady of the manor put him in the asylum and all had peace, finally. His name was Alsario Kalo!

Nenska blows on her newly painted blood-red nails.

NENSKA:

/Extremely bored/

- Miche, put that name in the book of the children and make this woman go.

The secretary opens a large book and finds the respective page. The camera shows one cell of a table:

“Name: “Found by wolves”; Mother: Donka. Address: Greece. Father: unknown; brothers and sisters: (?); years: found in the woods at approx. 4 months old.

The secretary it all with correction liquid and writes over the wet white strip: “Alsario Kalov”. Aishe leaves the room triumphantly and goes to Fatme.

FATME:

• Aishe, you are so learned! You know everything in this world!

Aishe grins with satisfaction and the golden crowns of her front teeth glint on the light.

THE ORPHANAGE YARD. AT THE FENCE.

The homeless man is standing there, reclining on the fence and ties the crushed cardboard boxes. Now and then he turns around and looks at the door of the building.

Alsario comes out and runs to the fence. There he sits down, his back to the homeless man.

HOMELESS MAN:

• Also, this thing “found by wolves” is a trick as old as the world. Someone’s been telling you well-worn legends from the mythology book. Who told you that story?

ALSARIO:

• No, you are wrong! The vulture did not breastfed me as Aunt Maria said. She and Uncle Gosho went to the woods to collect herbs. They heard someone whimpering in the gulch and when they came nearer they saw a grey wolf to lick and muzzle one little bundle, which moved. They froze on the spot because they heard a baby crying.

WOODS. RETROSPECT. SUMMER DAY

A man and a woman rush, long wooden poles in their hands, to a wolf that licks a crying baby.

MARIA AND GOSHO:

- Uuuu, aaaa, ma-ha!

The wolf turns its head and looks at them and then runs away. Maria and Gosho approach the baby. His head is bruised; there are scratches on his face. The two of them start shouting and waving their hands; they look up at the tree branches and at the sky. Maria gathers courage, picks up the baby and puts it in her basket. They start running back to the village. They pass by a water spring and give the baby to drink water from their scooped hands.

They run to the mayor’s office, village people gather around. Maria and Gosho start to tell their story, still panting from their run.

MAYOR:

• This looks like a wolf’s offspring!

MARIA:

• But it is not! It is something clever. It started to cry when it saw us and not before that. It did not want to anger the wolf.

MAYOR:

• We’ll take him to town. Let the Police decide what to do with this baby.

THE MAYOR’S OFFICE FROM THE OUTSIDE.

The Mayor’s horse-cart is in front of the building. Maria climbs into it holding the basket with the baby. The Mayor takes the reins. They arrive in the nearby town.

POLICE OFFICE. THE ROOM OF THE OFFICER ON DUTY

Two bored policemen play computer solitaire. The door opens unpreceded by a knocking. The policemen are startled and jump up when they see the newcomers with the baby.

FIRST POLICEMAN:

/Pressing his nostrils closed with his fingers/

• This smells rotten nasty! You unwrap this baby!

MARIA:

• Give me some old shirts. But find them clean.

Maria unwraps the dirty nappies from the baby.

ALSARIO’S VOICE:

/Behind the frame/

“When Aunt Maria unwrapped my nappies they saw at once that I was a boy because I pissed high up. So they got to know that I was not a wolf’s offspring. Then she washed me in the sink, wrapped me in the police shirts and tied the sleeves on my belly. Then they gave me some yogurt to stop me crying.”

Then the writing job starts.

“This is the policemen’s job to write down people’s life stories. And because noone knew a single thing about me they wrote “Found by wolves” at the place where they had to fill-in my name. They took me to a house specially intended for kids who could not manage to abort themselves on time and were born unwanted. Then they started to announce me on the radio and tried to find who’d lost me in the woods. Then people started to come to inspect me for adoption. But no luck! I looked dangerous to them with these Chinese eyes of mine and I had no documents to say that my parents did not want me any longer. One day my biography file started to bulge out.”

THE ORPHANAGE. THE OFFICE OF NENSKA.

Two women knock on the door.

NENSKA:

/Opens the door/

• What’s going on here? Everyone knock whenever they feel like knocking on doors.

OLDER WOMAN:

• We’ve come to tell what we know about that child lost in the woods because we heard about it on the radio.

The camera shows Alsario hidden behind a corner in the corridor, watching the scene. The women go into the directress’s room. Alsario looks through the keyhole. The room is shaped like a keyhole at first and then the frame expands to a normal room size.

NENSKA:

• Well, tell me what you want to tell but hurry up. I don’t have much time.

YOUNGER WOMAN:

• Some years ago we started off to Greece to look for better life there. We gave 1000 levas each to a trader of luck because he knew all the paths through the mountain. There was a girl with us, she was from another village, Polet the village’s name was. The girl’s name was Donka and she was carrying two identical babies on her back. But when she was jumping over the furrow she dropped one of the babies on the Bulgarian side. We thought that it died when it fell in the gulch. And the border police caught us and brought us straight to their station. And Dona was shrieking and crying to go back and look for that baby but it was too late for that because she was in Greece in the meanwhile and she had given 3000 levas. She told us she’d taken this money from her grandmother who had been farming water melons and then selling them on the market.

The frame shrinks back to keyhole size. Alsario goes away crying.

THE DORMITORY OF THE RETARDED CHILDREN.

ALSARIO IS LYING ON HIS BED

ALSARIO’S VOICE:

/Behind the frame/

“This thing about Dona’s wanting to turn back, I don’t believe it ‘cos it doesn’t sound true to me! Then I think: well, she had no husband and she’d left her granny behind, and her granny was so poor; and then, it’s not easy to feed two babies!

She had no way to know that I would figure quietly by her side and hold her hand if she started to cry.”

THE FENCE OF THE ORPHANAGE. DAYTIME.

The homeless man has a clean shirt on, though it’s a worn-out shabby shirt and Alsario gives him one half of his snack.

HOMELESS MAN:

- Also, why are the heads of you all so bumpy? Surely noone beats you in there?

ALSARIO:

- The nannies put us to bed when it’s still light in the outside so we would not be on their way when they knit sweaters and talk nasty things about their mothers-in-law and exchange recipes for cookies.

But we cannot manage at all to fall asleep at once and we wonder what to do in those nasty beds and we show caprice, so the nannies beat our dumb heads with that iron ball of their knitting pins. But we cannot sleep, again, and because we are afraid of the knitting pins, because they make those bumps, we start to toss and turn our heads on the pillows like dizzy. It is as if someone lulls us in baby cots like real children. Thus we make ourselves dazed and we fall to sleep eventually. That is why our heads are all bald on the back, like hen’s arse (as Aishe puts it).

HOMELESS MAN:

- You are very clever, you China boy! Why did they put you in the retarded group?

ALSARIO:

- Because of my Chinese eyes. But there are other clever kids there, too. When they bring in new children they call Aishe to check them for brains. And she says to these children: “Say Shit!” And if someone looks fear-numbed at the ceiling and remains silent, then this numbed child stays with us, retards. But in the days they merge us together, retards and normals, I mean. Thus some of the nannies are freed to go out shopping. And besides, they say that in this way we retards learn clever things from normals. But we are dumb by birth and we don’t know what to learn and so the clever ones learn from us how to sway on their stools to make their heads dizzy and thus to fall asleep faster.”

HOMELESS MAN:

- And why are your clothes so shabby? Does noone give you grants?

ALSARIO:

- Well, some people bring in bags full of new clothes for the holidays and the nannies take these clothes away to their homes. And we look goggle-eyed.

And the nannies tell us that we are cretins and that they, nannies, have eight little gipsy children each in their homes.

Do you know why the nannies’ teeth fall out like ripe pears? Because when they are still children they give birth to other children and when they become grown up nannies they have already 7 or 8 children born to them. That is why their teeth grow exhausted and the nannies replace them with gold teeth, to make themselves beautiful.

HOMELESS MAN:

- Why have you put on this hairy baby coat on a warm day like today’s?

ALSARIO:

- Aishe gave it to me to wear because it gives out such nice crunching sound and put off sparkles everyone grins at me. They turn off the lamps and they touch my coat to see the sparks and then my fringe stands up and the nannies pee with laughter. And because I am a large boy, when the nannies see me they say to me: “Also, your big ass and your big head will eat our ears up!

But I cannot honestly reply what I really want to, so I say to myself: “Shit! I don’t eat sow’s ears.”

HOMELESS MAN:

- Why don’t you introduce me to your friends, I see you play with two children all the time.

ALSARIO:

- I love Dancho most of them all! He has a syndrome and slanting eyes, just like me. When I lay my hands on something sweet to eat, I hide it in my pants and then I put it in his mouth. He grins and squeezes my neck and then I feel something good and nice but I don’t know how to explain it.

HOMELESS MAN:

- I’m asking about that skinny gipsy boy and that tall bony girl.

ALSARIO:

- Ah, they! I am their mentor. These are Toto and the Alder. Recently Toto was going to die but then he jumped over some ditch, that’s what Fatme said.

THE ORPHANAGE. INSIDE.

Fatme walks along the corridor and carries a large tray of warm sweet-smelling doughnuts. A small snotty gipsy boy is hiding behind the corner. Fatme starts to sneeze over the doughnuts, the tray tilts and one doughnut falls on the floor.

Alsario goes out of his room and sees how the gipsy boy Toto plunges to the doughnut and squeezes it into his mouth without chewing it.

Fatme puts down the tray and kicks Toto on his head. Toto rolls over like a rag doll, hits the wall and remains lying motionless.

ALSARIO:

/To Fatme, his fists clenched/

- Damn you, stinking witch!

Alsario throws himself at Fatme, grabs her arm, bites off a mouthful of flesh, spits it, his mouth is all smeared with blood. Fatme convulses on the floor and screams.

Aishe and two other nannies pass by her.

AISHE:

/Passing by Fatme/

- This woman has hysteria illness of her nerves and she screams all the time!

The camera shows Toto who lies motionless on the floor. Alsario plunges down at him, digs in his mouth with fingers, takes out pieces of the doughnut and (afraid not to soil the floor) puts the pieces in his own mouth. Then he runs to the WC, finds an empty bottle, fills it with water, runs back to Toto, pours water on his head and forces him to drink some water. Toto’s face has turned grey but Alsario keeps on exploring Toto’s throat. Eventually Toto starts to cough weakly, then his cough becomes stronger and finally he takes a breath. Alsario lifts him up in his arms, brings him to his own bed, puts him down there and then runs to find the directress.

ALSARIO’S THOUGHTS:

/Behind the frame/

“Now Nenska will see that I saved Toto’s life. When she hears that I can say all the words of the salvation story she might move me to the normals’ group.”

NENSKA’S OFFICE. NENSKA IS PAINTING HER NAILS AND BLOWS SLIGHTLY ON THE POLISH. THE DOOR SLAMS OPEN, ALSARIO RUSHES IN, GRABS HER HAND AND PULLS HER:

- Come with me for Toto can die!

Nenska frees her hand and slaps Alsario twice on the face. She looks angrily at her smeared nail polish and reluctantly goes to Toto. The camera shows Toto’s head, which is swollen and taken on a bluish hue. One of his eyes is hidden into a purple swell. Vomited food spills out of his mouth.

Nenska makes a disgusted face and slaps strongly Alsario on the face.

NENSKA:

- You calling me, you cretin! Go seek for nurse Vancheva!

The camera shows Nenska’s retreating plump hips. Alsario runs again in panic, knocks on the nurse’s door. He opens the door, the room is empty. He sees one of the supervisors in the corridor.

ALSARIO:

- Aunt Toni, where’s the nurse?

AUNT TONI:

- She left for home to cook a cock for offering, to celebrate that her husband stayed alive.

THE YARD OF VANCHEVA’S HOUSE. RETROSPECT.

Vancheva’s husband and their neighbour are at the fence.

VANCHEVA’S HUSBAND:

/Swaying drunkenly/

- Why did you pick the plums from my own tree, you goat?

NEIGHBOUR:

/Swaying drunkenly, clutching an axe in his hand/

- Fuck you!

The neighbour hits out at the head of Vancheva’s husband with his axe and cuts through his ear and cheek. Blood gushes out, women’s screams are heard.

THE ORPHANAGE

Aunt Toni and Alsario walk towards Toto.

ALSARIO'S THOUGHTS:

/Behind the frame/

“Aunt Toni is so kind to us, she always pushes us, me and Toto, to the front when parents come to adopt children but I am a giant with Chinese eyes and Toto is a small and snotty gipsy boy and noone ever wants to consider us. They mums probably think that I’ll eat their ears up and I want to tell them that I am not a stupid idiot, I only look like one but I never have the change to.

And Aunt Toni loves us a little bit because she loves to talk with us and once she told us that one of her children died when he was a little baby, because the heat finished in the delivery room and where he was born it became dog-cold. We call her “Mother Toni” but this is just a fantasy, I know it.”

ALSO’S ROOM.

Toto lies on Also’s bed. Aunt Toni and Also go to him. When Aunt Toni sees Toto she presses her hand to her heart. Then she runs to the kitchen and soon returns with a bowl of ice and towels. She makes compresses and applies them on Toto’s head. She gives him aspirin. Then she shows Also how to change the compresses.

Also steals aspirin from the doctor’s office to administer it to Toto.

Also takes care of Toto, gives him aspirin and changes his compresses.

THE ORPHANAGE. A MAN AND A WOMAN WALK SHYLY ALONG THE CORRIDOR. THEY KNOCK ON THE DIRECTRESS’S DOOR AND THEN GO IN.

Alsario follows them with his eyes from around the corner. When they go in Also runs to the door and peeps through the keyhole.

THE DIRECTRESS’S OFFICE. INSIDE.

/The frame is keyhole shaped and then gradually expands to normal size/.

WOMAN:

- Some years ago we found a baby and a wolf in the woods.

MAN:

- They told us that the baby was in this orphanage and we want to see him.

OUTSIDE IN THE CORRIDOR ALSO BRUSHES A TEAR WITH HIS SLEEVE.

INSIDE THE DIRECTRESS’S OFFICE.

WOMAN:

- We’ve brought fresh yogurt and cheese pie for all children here.

NENSKA:

/Pooh-poohs with boredom, opens the door and bumps into Alsario/

- Oh, it’s you again! Come in, some people want to see you.

Alsario goes in; he is scared and he makes a protective gesture over his head.

NENSKA:

- Here he is, this Also of yours who makes mischief all the time and listens behind doors.

WOMAN AND MAN (These are Aunt Maria and Uncle Gosho)

They caress Alsario on the head; he shudders at the touch. Seeing his Oriental eyes Aunt Maria looks bewildered.

MARIA:

You’ve grown up a very handsome boy! I’ve knitted some gift clothes for you, to keep you warm.

Aunt Maria takes hand-knitted sweaters, hat and bootees out of her bag and gives them to Alsario.

When they get up preparing to leave, Aunt Maria and Uncle Gosho hug Alsario affectionately.

MARIA:

- Also, we’ll be back and then we’ll take you to our home to meet our children.

THE ORPHANAGE YARD. THE FENCE. THE HOMELESS MAN IS SITTING AND TYING CRUSHED CARDBOARD BOXES INTO BUNDLES. NOW AND THEN HE LOOKS AT THE BUILDING. ALSARIO AND TOTO WALK TO THE FENCE.

ALSARIO:

/To Toto/

- This is Uncle Andi. He used to be a teacher but now he is alcoholic and when his wife threw him out he also became homeless.

TOTO:

- I’ve heard about you; that you are a good homeless man.

HOMELESS MAN:

- You are Toto, aren’t you? I’ve heard about you, too; that you make pretty clay figures.

TOTO:

- The art teacher will arrange my figures in the corridor and will call the nannies and children to see my show of figures. And Also is my mentoring brother because he saved me not to kick some bell as Aishe says. Only now I have a “floating” kidney and it hurts me a little. Look how I can lift up my eyelid (he gives a demonstration) to see things better. Also taught me that, too. Because my eye stays always closed after Fatme kicked me.”

HOMELESS MAN:

/Takes a draughts from the bottle of rakiya/

- Someday I’ll break the heads of Aishe, Fatme and Nenska!

Also and Toto look around terrified that someone might hear this threat and run back to the building’s door.

THE ORPHANAGE.

Some of the nannies study closely Aunt Maria’s knitted gifts for Alsario.

GYULA:

- Wow, look what a nice knit and what soft wool!

AISHE:

- We’ll put those on the high shelf in the closet in the locker room.

ALSARIO:

- They are mine! Aunt Maria gave them to me!

GYULA:

-You go away! You idiot!

Alsario goes away, his head bent. He enters his room and hugs the little child Dancho who has the Down’s Syndrome.

THE ORPHANAGE. NIGHT. EVERYONE IS ASLEEP. THE CAMERA SHOWS A SLIGHTLY OPEN DOOR AND THEN A NANNY WHO SLEEPS AND SNORTS ON A BED. THERE IS AN EMPTY RAKIYA BOTTLE AT HER SIDE.

Alsario climbs off his bed, goes to the locker room, takes a stool, puts it on the bench, climbs up and reaches up to the high shelf. He takes his sweater, hat and booties. The stool trips over and Also falls on the cement floor with his gifts. He clenches his teeth to block the pain and tried to stand up but he can’t. Alsario lies on the floor and moans.

ALSARIO’S THOUGHTS:

/Behind the frame/

“I can cry out but noone will hear me because at nights the nannies go home to rock that willingly born children to sleep. When these children have some pain they probably cry exposedly to have doctors called and other such spoils. It makes a great difference to be born willingly and to be born unwillingly.

Oh, I have aches all over but my foot hurts most of all. But it’s no worth lying here like a rotten water melon.”

Alsario pushes himself up to a sitting position. He tries to put on the sweater but it is too small for him. He puts the booties on his feet, the cap on his head and wraps the sweater around his neck. Then he rolls on his stomach and starts crawling to his room.

He crawls to little Dancho’s bed and helps him put on the sweater (Also stands on one leg). Then he tucks Dancho in and goes to his own bed, hugging the booties and cap to his body beneath the blankets.

ALSO’S THOUGHTS:

“Aunt Maria couldn’t know how much I’ve grown up in largeness and that is why she’s given me a small sweater. My foot is swollen like a loaf of bread. I’ll squeeze my eyes against the pain, only I won’t let those witches take my gifts away.”

THE ORPHANAGE. MORNING TIME. THE NANNIES ENTER. THEY MAKE GREAT NOISE.

Gyula and Fatme leave the buckets on the floor and go to take the garments from the closet. When they did not find the garments there the nannies go to Alsario’s room. They pull away his blankets. Alsario’s foot is badly swollen.

FATME:

/Sees him hugging his gifts/

- Here’s the thief that steals away common property!

GYULA:

- We’ll punish this idiot to put some brains in his dumb head!

The two nannies take away the gifts and start beating Alsario with their fists. Alsario tries to outstand them and hides his head in his hands. The nannies turn him on his stomach and beat him on the back and buttocks.

FATME:

- You thief! This is punishment! You shall not get off your bed for three days and you shall not eat to teach yourself to education!

The nannies leave the room triumphantly.

ALSARIO’S THOUGHTS:

/Behind the frame/

“Anyway, I cannot get off my bed because by body lies helpless. I am not much angry with the nannies. We take beating as something normal here. The nannies get very angry with their husbands who drink rakiya and then beat the nannies. The nannies come here with their jaws all blue and spit their nerves off on us. I’ve heard that victory goes to people when they are beaten down but this might not be true. And I don’t want Aunt Maria and Uncle Gosho to lie to me that they bring gifts here especially for me. I don’t want them to come and see me anymore.”

Alsario looks at Dancho. Dancho is sitting in his bed dressed in Also’s sweater. He’s holding his head in both hands and tears are running down his cheeks.

ALSARIO:

/Aloud/

- I ask you, God, because you are in charge of goodness and fairness, help us, please, the way you help other people.

Alsario rolls off his bed, crawls to Dancho, painfully stands up on his feet and hugs the little boy.

THE ORPHANAGE. DAYTIME. TEN DAYS LATER. CONTINUED.

Alsario and Toto look at Toto’s clay figures, which are arranged on chairs in the corridor.

The art teacher comes along. She stops behind the children and makes a gesture to caress Toto’s head but he makes a quick gesture to hide his head in his hands before having seen who the person behind him is.

ART TEACHER:

- Toto, you’ll be a famous sculptor one day. You have talent!

Toto thrusts up his skinny chest proudly.

At this moment noise and bustles are heard from the direction of the entrance door of the orphanage. The other children have pressed their faces to the window pane to watch a large red car.

Aishe and Fatme try to stop the progress of a lady of extravagant appearance. She evades them and rushes in to the children, two big bags in her hands.

Nenska appears with bored expression at the door of her office.

NENSKA:

- What’s going on here this time?”

WOMAN:

- I’ve brought sweet things and gifts for the children here and I want to hand them around right now.

Without waiting for permission the woman starts to take out beautiful packets from the bags. The children take the gifts, their eyes wide and alight with pleasure.

NENSKA:

- You cannot do this now! We’ll collect these things and give them out later, when the children have had their lunch.

Nenska motions to Gyula to take out all the gifts. Gyula starts to pull out the packets from the children’s hands.

WOMAN:

/Goes to stand closely to Nenska/

- Do you have a heart at all? It’s Christmas today! I’ll give my gifts to these lonely souls and I’ll stay until they’ve eaten up every sweetmeat I’ve brought for them!

The woman snatches the bags from Gyula’s hands and hands out the gifts to the children.

The children tear the wrappings with their teeth, they fill their mouths with food and what they cannot eat they hide in their pants.

Nenska is very angry; she springs to the woman, pushes at her and screams.

NENSKA:

- You dirty woman! You get out of here! It is me who commands in this place!

The woman tidies up her coat, and then she turns to Nenska and gives her two strong slaps on the face.

Nenska’s head turns like a doll’s and hairpins spill on the floor.

Gyula tries to run away with some of the gifts. The woman snatches her, slaps her on the face, too, and takes the packets back.

WOMAN:

- Children, eat up fast and hide you gifts. I’ll come again.

THE ORPHANAGE YARD. THE FENCE. HOMELESS MAN, ALSARIO AND TOTO. CONTINUED.

ALSARIO:

- And then Nenska started to scream and squeak like a hen and to cry: “Police, Police!”

But she did not call the Police, she hid in her office and two days she did not come out to see us. Nenska is very guilty as if she’s shitted her pants and she does not want any visits from anyone because in the storage closet you won’t find a single thing, which should be in there if you check against the lists. And they give us only sour jam and lime blossom tea for breakfast.

TOTO:

- Aunt Toni says that they should give us a ring of sausage and a piece of cheese every day and a morsel of meat at lunch but I’ve seen the nannies when they go home. They take the cucumbers, sausages and bananas to their homes. I’ve seen these in their bags.

The homeless man leaves his cardboard boxes; he stands up and starts to kick the fence. Then he picks up his bottle of rakiya and limps away.

THE ORPHANAGE. DAYTIME. CONTINUED.

Alsario and Toto walk aimlessly along the corridor and look in the open doors. The building is almost empty; the children are playing in the outside.

ALSARIO:

- Toto, can you feel that good smelt from the kitchen? Come, let’s go and see.

Alsario opens the kitchen door a fraction and the two children see Vita, the cook (a fat woman with large belly beneath her cooking apron). Vita stirs the hot meal with a ladle, picks out the meat and gulps it without chewing.

VITA:

/Sees the children /

• This Also is cretin. He cannot talk like normal people do and he cannot give me away.

She slams the door in the children’s faces.

ALSARIO:

/To Toto/

- I thought this Vita was a good woman because she grins all the time. I believe she has 200 kilos of flesh on her, all from the meat she steals from our meals.

TOTO:

- Aunt Toni told me that some years ago Vita had haemorrhage in her mouth and that grin froze on her face. And this happened because of her fatness.

ALSARIO:

- Pity her mouth didn’t freeze closed. Then she wouldn’t have sucked all the meat from the stew and give us only onion and tomatoes.

THE ORPHANAGE. DINING ROOM.

Some of the older children leave their seats at the tables, they grab what they can from the plates of the younger children; cries and whimpers are heard. Aishe, Fatme and Gyula give each child a slap on the back of their heads. Alsario is half lying over his plate and scoops out its contents until his plate is absolutely empty.

FATME:

- This elephant Also, just look at him how he gulps his food! I’m sure two fathers have made him.

ALSARIO’S THOUGHTS:

/Behind the frame/

- I wish just one of these two fathers to come and rub the noses of these geese.

THE ORPHANAGE. THE YARD. THE FENCE.

Alsario and the homeless man are sitting there, their back touching. Alsario takes a cake in shiny wrapping out of his pants and gives it to the homeless man.

HOMELESS MAN:

- Are these the gifts from the woman who slapped the directress on the face?

ALSARIO:

- Yes, they are but I haven’t told you what happened next.

HOMELESS MAN:

- If they’ve done anything bad to you I’ll break their witches’ heads someday.

ALSARIO. CONTINUED:

- We snatch the packets, we run and hide and then we tear the paper with our teeth. Everything, which is sweet, we put in our mouths and I also hide something in my pants to bring it to little Dancho later. And when I open the Christmas surprise pack I see a box and there in that box is a doll of yellow hair and all woman beauties: lipstick for her mouth, hairpins and a pink-framed mirror. I felt sad because I wanted a fire car but I am an idiot and I have no luck. That’s why I got a present intended for a female child.”

HOMELESS MAN:

- You are not an idiot! You are the best and cleverest guy and if I were a normal man with my own house and food I would have been your best daddy.

The homeless man puts his hand through the bars and caresses Alsario’s head. He takes Alsario’s hand and holds it in his. Then he looks abruptly on the other side, takes a draughts from his rakiya and brushes his tears.

ALSARIO:

- But my sadness disappeared quickly because I was happy to have a thing, which was only mine. But Gyula was watching me secretly and attacked me.

THE ORPHANAGE. CONTINUED.

Gyula secretly watches Alsario opening the box. She snatches the box off his hands.

ALSARIO’S VOICE:

/Behind the frame/

“When Gyula saw the doll cooking oil started to run from her eyes. If I could choose what to do I would break her head. She and the others stole my knitted gifts from me and now I’ll fight as much as I can because some bloody storm is raging before my eyes.”

THE ORPHANAGE.

Alsario launches himself at Gyula. She loses her balance and falls down on her bottom. She drops the doll; everything breaks and scatters. Alsario and Gyula crawl on the ground and gather the broken pieces. Gyula is quicker; she grabs the doll’s body and then finds the doll’s head. Alsario finds the cracked little mirror, hides it in his pants and runs off.

Gyula overtakes him and prepares to kick him on the head. Also turns around and Gyula kicks his bottom. Before she is ready to kick again Also is running away.

GYULA:

/Talking to Also’s back/

- When shall this idiot learn respectfulness to the older people?

Alsario enters the room; he hides beneath his bed, takes out the mirror and looks in the cracked glass. His image is distorted.

ALSARIO:

/Aloud/

“I do look like a true beaten syndrome idiot but I am not to blame for all horrible things that happen in this world.”

Alsario hides the mirror beneath the mattress and lies in his bed.

THE YARD. THE FENCE. CONTINUED

ALSARIO:

/To the homeless man/

- It was then when I thought out this dream that if someday my mother decided to come back to look for me I’d give the mirror to her as a gift and she’d like me very much.”

HOMELESS MAN:

- You’ve grown up into a young man, Also. Think about your present life as of a lesson. Do you know that pain can be a pretty good teacher?

ALSARIO:

- Just like you, isn’t it? You are a teacher, too, and you are the best man in the world!

HOMELESS MAN:

- You don’t know many people that’s why you think that I’m a good man. When you grow up you’ll meet good and bad people equally and then you’ll choose the friends that you deserve to have.

ALSARIO:

- I’ve already chosen Toto and the Alder.

HOMELESS MAN:

- Bring Toto with you tomorrow. I want to see him how he feels.

ALSARIO:

- His dizziness is gone, just sometimes he falls and he hasn’t tripped. But one of his eyes stays closed all the time and I taught him how to take his eyelid with his hand and pull it up if he has to see something special because as you know, us children from the cretin group, they never takes us to walks because we are difficult to manage, this is what they say. Toto gets sad after the walks because he thinks out dreams all the time.

He says that he’s seen big water and big grass.”

THE ORPHANAGE. INSIDE.

Alsario stands amidst a group of children who talk about his brave acts: how he bit at Fatme’s hand and how he cared for Toto when he was ill. They pronounce Alsario defender of the weak. The children complain of violence and unfairness interrupting one another. The secretary of the Orphanage walks along the corridor. Alsario tugs her by the hand.

ALSARIO:

- When will they move me to the normal group? I want to listen to sounds from the black dishes and to scratch with pencils, too.

SECRETARY:

- Also, you are really cheeky! Keep on asking and you’ll arrive at Kingstown someday!

ALSARIO:

- Oh, I’ll arrive there for sure! It sound like a place, which is full of kings and king’s life but I won’t take you with me.

The secretary bursts out with laughter and enters the Directress’s office.

Alsario stands by the door, rolls his eyes and wrings his hands. He gathers courage repeating aloud: “When will you move me?” Then he opens the door vigorously. The camera shows a cherry cake, Nenska and the secretary eat from the cake without using forks, their fingers and mouths are smeared with cream.

NENSKA:

- Get out of here, you idiot! You have to knock first. You must not enter this room at all!

Nenska slams the door shut in Also’s face. Also peeps through the keyhole.

NENSKA:

/To the secretary/

- I just remember that this cretin Also was found in the woods by a wolf. I wonder why this wolf did not eat him.

MICHE (the secretary):

- My uncle says that he heard Decho the shepherd saying that before it found Also that wolf had strangled a lamb and eaten it up. That is why the wolf did not eat Alsario; because it was not hungry.

ALSARIO’S THOUGHTS:

/Behind the frame/

- That wolf was a good one but I don’t know if wolves can be good at all.

THE ORPHANAGE YARD. THE FENCE

The homeless man reads to Toto and Also tales from a children’s book, Brothers Grimm’s stories.

Toto holds his eyelid open with the help of his hand. When the tale ends Toto takes a clay figure (a child playing ball) out of his pants and gives it to the homeless man through the bars.

TOTO:

- I made this especially for you, to remind you of your boy that you don’t have the right to visit.

The homeless man reaches through the bars and caresses both children on their heads. Then he buries his head between his knees, clutches the clay figure in this hand and his shoulders start to shake.

ALSARIO:

/Embarrassed/

- Now I'll call the Alder to bring her alien Rotshild come and help us all in good faith and fair.

The camera shows the Alder swaying on a swing.

The Alder is a skinny girl, rather tall for her age. She has large sad eyes, curly black hair and fair skin.

ALSARIO:

- Alder, call Rotshild and come here quickly.

THE ORPHANAGE. INSIDE. RETROSPECT.

The children are clustered in the corridor. A police car stops in front, the children immediately press their noses to the windows. A policeman enters, he holds the Alder by the hand.

POLICEMAN:

- This is Elhine, she is 5 years old and from now on she’ll be living with you. Last week their car exploded and her parents and her brother burnt inside it. She stayed alive because she was staying with their neighbours at that time.

The policeman strokes the girl’s head and he leaves. The Alder stays, her eyes are horrified.

Aishe approaches the Alder. She knocks on the girl’s head with her knuckles.

AISHE:

- I know you. You are Rashid’s girl, you are all witches in your family and you do evil things. It’s good that they all died. Now we’ll give you the right inclination in here.

NENSKA:

- Shave her head and dress her properly. I’ll register her when you’re finished.

Nenska goes back into her office. Aishe brings a chair in the corridor and makes the Alder sit on it in front of all children. Then comes Fatme; she brings scissors, towel and a razor.

The children stand in a circle. Some giggle, others look terrified.

Aishe and Fatme take off the Alder’s dress and she stays before the children in her panties only; she cries. Aishe goes to find some clothes for the girl but she cannot find anything suitable. Fatme brings an old blue tunic, like the ones, which cleans-women wear. She cuts off the hem and sleeves to fit the Alder’s size, then puts the tunic on the girl and twists the belt thrice around the girl’s waist. Most children laugh. Toto and Also remain serious. Toto looks at the Alder in adoration. Aishe starts to cut off the Alder’s hair. Black curls start falling on the floor.

AISHE:

/To the children/

- Now I’ll shave her head, thus she won’t catch lice and you keep well away from her because she’s a witch. Her family, they are my neighbours. Her mother and grandmother make black magic, they cast lead bullets and they tell fortunes by spilling beans. Last year the two of them passed by my fence. They said they wanted to chat with me but kept their eyes darting to my house all the time. And then my house burst into flames and was half burnt.

FATME:

- But you said, didn’t you, that that morning your husband drank a full bottle of rakiya and got angry with you and struck a match to burn the house down.

AISHE:

/Knocks on Elhine’s head with her fingers/

- Fatme you were not there to know. Those two women had evil eyes and they burnt my house with black magic.

The Alder cries silently. Also rushes to Aishe and kicks her strongly on her ankles. Aishe drops the scissors and starts screaming. Alsario hides, the children laugh. The Alder’s head is shaven now. Aishe and Fatme leave. The Alder is crying quietly. Alsario comes back, stands in front of the girl and starts moving his ears and his eyebrows and making faces. The children roll with laughter. The Alder smiles; Toto approaches, takes her by the hand and the three children leave for the yard.

The camera shows them from behind. The back of Also’s head is bald, the Alder’s tunic has ruffled hemline and Toto is a full head shorter than her.

THE ORPHANAGE. INSIDE.

The cleans-women busily scrub the floor.

AISHE:

/To the children/

- Now put your good clothes on because people will come to look at you for adoption.

THE ORPHANAGE. THE YARD.

Alsario, Toto and the Alder sit on a bench.

TOTO:

• Also, why noone wants us, the grown ups for their children?

ALSARIO:

- Because mothers prefer babies. Thus they can pretend in front of their neighbours that they gave birth to them. We are too grown up for that plan.

TOTO:

- I want to tell those mummies today that if they choose me I’ll do all the chores in their homes: I can clean their carpets and wash up their dishes.

ALSARIO:

- You don’t use this trick. When moms hear such things something wet starts to run off their eyes. And you see, we are not very successful experiments. Aishe says that we have effects because when we were in moms’ tummies we were not desirable at all. These swollen tummies were tied with large elastics and the mums had horse doses of medicine against the nasty kernels that clutched strongly there in the dark. And then we were born with an eye or a leg missing. That’s why they don’t want us: because we are defective.

THE ALDER:

- I’ll call Rotshild. He will make you white magic for liking and adoption.

ALSARIO:

- You talk about that friend of your all the time. Who’s he, we’ve never seen him.

THE ALDER:

- You can’t see him because he’s invisible. He says that he’s not from our Earth but from another Earth, very faraway. He says he came down here 214 years ago on a flying dish together with his father and some other creatures like him. But when they arrived that dish burst itself (like daddy’s car) and many of them died, and his father died, too. Rotshild and some other crawled out from beneath and stayed alive but invisibly.

TOTO:

- And he, how does he say all these things to you?

THE ALDER:

- He speaks in my brain. He says that he’s visible on his Earth because people there do not have eyes like us but they have other organs to see with.

ALSARIO:

- Perhaps it’s something like the antennas that cockroaches and snails have.

THE ALDER:

- I am not afraid because I’ve received only good from him. Before he came to me he’d been to other children but people there became very scared of him and finally pulled their house down to chase him away.

THE ALDER’S HOME. RETROSPECT.

The girl’s parents have guests in their living room. The Alder is alone in her room. First a quiet knock on the table is heard, then the knocking shifts to the window, then pieces of furniture start to move. A pool of liquid forms beneath the Alder. She stays like paralyzed. A voice is heard.

VOICE:

- Don’t be afraid, I am Rotshild. I am good and I’ll protect you against everything. I am still young, I am only 228 years old and that’s why I knock. My people live to 700 years.”

THE ALDER:

/To Alsario/

- I told noone about Rotshild because I don’t them want to call me witch.

ALSARIO:

- Why don’t you call him here to become our friend for good things. I don’t believe things until I’ve seen them.

The Alder starts to knock on the bench with her fist, making sounds like Morse alphabet. She mumbles something beneath her nose. Suddenly she stands still.

Strong knocking sounds are heard on the bench, then the bench shakes. Toto and Also spring up like stung.

TOTO:

- Is he here now? Does he hear us?

THE ALDER:

- He’s here and he says that you can ask him questions.

ALSARIO:

- Then ask him, if he’s so good why has he let your mum and dad die?

The Alder mumbles something beneath her nose and stands still.

THE ALDER:

- He says that my dad did bad things to people with some white powder for dizziness and so he found his master.

TOTO:

- What about your mother? Why did she die?

THE ALDER:

- Rotshild days that she helped dad to bring this powder to people. He also says that he has nothing to do with that explosion. He took me to visit our neighbours on purpose.

THE ORPHANAGE. THE FENCE.

The homeless man waits for the children, children’s books in his hand. Toto, the Alder and Also arrive. They sit, their backs to the fence. Everyone takes some food from their pants and gives it to the homeless man.

HOMELESS MAN:

- I’ve brought you books with pictures. Some people don’t keep them and throw them away in the garbage bins.

The children look enchanted the illustrations to la Fontaine’s fables, Pinocchio and the stories of Brothers Grimm.

HOMELESS MAN:

- Also, did someone come here yesterday to adopt any of you?

ALSARIO:

- Some people did come but we could not understand what they said. They were repeating “yes” and “of course” all the time.”

THE ORPHANAGE. INSIDE. RETROSPECT.

Three English families and their interpreters look embarrassed at the line of children. Nenska is at the front.

NENSKA:

/To the interpreter/

- These people here, do they know that they can choose only among the defective gipsy children because noone else wants them?

The interpreter translates; the English people smile and caress the children’s heads.

Fatme and Aishe pass by.

FATME:

/On the passing/

- All who is limp and blind has good luck and goes abroad and not a single child will remain here in the end. Where shall we work then, I just don’t know.”

NENSKA’S OFFICE. INSIDE.

Nenska is at her desk, the English people enter one by one with their chosen children. They give Nenska folders containing documents and a white envelope on top. Easily Nenska opens every envelope: there is money inside, she counts the money and sees the guests off with a satisfied smile on her face.

NENSKA:

- Goodbye now we’ll have your documents arranged, in one year’s time.

THE ORPHANAGE. THE FENCE.

HOMELESS MAN:

- So she sells children like commodities? And if I go to the Police and tell them they won’t believe me, I’m sure.

ALSARIO:

- But after these visits Nenska has her nerves right for 2 or 3 days. The other day she got so soft that she took the Alder to her home to keep company to her girl, Katya is her name.

NENSKA’S HOME. RETROSPECT.

Katya plays the piano or rather hits its keys and produces false sounds. Nenska’s husband Vlado is on the terrace, his chest naked. He lifts dumb-bells.

Enter Nenska and the Alder.

NENSKA:

- Hello, see I’ve brought a guest.”

No reply. Nenska takes the Alder to the kitchen. She sits the girl on a chair at the kitchen table and then puts a bowl full of cherries and an iron hook on the table. She shows to the girl how to pit the cherry stones.

NENSKA:

- Now, while you have some rest and Katya finishes her lesson you pit these cherries. Tomorrow I’ll make cherry jam.

The Alder starts to pit the cherries; she is scared. She looks at the window and she sees Vlado lifting his dumb-bells. Nenska pops her head through the door.

NENSKA:

- Good, you’ve done a good job here. Now wash your hands and come to meet my Katya.

She brings the Alder to Katya’s room. Katya is a chubby child dressed in kitschy clothes and shoes.

KATYA:

/To the Alder/

- You are the Alder and they decorate you for New Year’s to play the Christmas tree! But you are so long and thin!

THE ALDER:

- My name is Elhine but the children call me the Alder.

KATYA:

- Do you want to see my treasures?

Katya takes all her dresses, socks, shoes and Barbie dolls from a dresser.

THE ALDER:

- I used to have such treasures once.

KATYA:

- You liar! You are an abandoned child and abandoned children do not have any treasures and they cannot play the piano and they are stupid!

NENSKA:

/From the door/

“Come on, girls, I’ll take you for a walk downtown.

Vlado and Nenska walk, holding Katya and the Alder by the hand. The four of them stop at a stall where candied popcorn is sold. Nenska buys two packs of popcorn and gives each girl a pack.

NENSKA:

/To the Alder/

- Take it, this is your prize that you pitted the cherries so well.

The approach a merry-go-round with horses. Vlado mounts Katya and the Alder on the horses. Katya screams and they put her down. The device starts, then it spins faster and faster. When the Alder descends finally her face is as white as a sheet and she vomits the popcorn on Katya’s dress. Katya starts to scream:

KATYA:

/Screaming/

- I don’t want this vomiter to come home anymore!

VLADO:

/To Katya/

- Now, now, my girl. You calm down. Tomorrow daddy will buy you two new dresses.

THE ORPHANAGE. INSIDE. NIGHTTIME. CONTINUED

Alsario gets off his bed and tiptoes out of the room. He starts along the corridor and reaches to the basement door. He opens the door and gropes for the lamp switch. He goes down the stairs. The place is full of refuse of all sorts. Alsario rummages in the heaps of waste, he trips and falls on the floor, blood is running from his lip.

ALSARIO:

/Wiping the blood/

- It hurts but I won’t cry because I am very big and when I cry I look funny and the nannies say “The Big Mouth is crying.” Alsario continues to rummage, he takes a rubber-coated cable and pulls it out. Then he sees a rusty iron. He continues his search and eventually finds another iron. He takes both irons by the handles and pushes them up with effort, like dumb-bells. He cuts their cords off with a pair of rusty scissors and quietly goes back to his room. He hides the irons beneath his bed. On the morning he rises early before the other children are up and starts to lift the irons like dumb-bells.

The camera shows in fast motion how Alsario lifts the irons in a succession of days.

The other children see him, they touch his arm muscles.

FIRST CHILD:

- Also, you’ve become robust and strong!

SECOND CHILD:

- And not fat and soft as the nannies say.

THIRD CHILD:

• And now you’ll protect us against beating even better!

THE ORPHANAGE. INSIDE. MORNING. CONTINUED.

The nannies, Nurse Vancheva and Mrs. Ziza arrive early. They all have their hairs done and they are dressed in clean clothes. The nannies start to busily wash the corridors and the floors. Aishe walks around with a rubber stick and kills cockroaches. Nenska arrives with Katya dressed in a new dress all in flounces and lace. The nannies dress the children in clean and good clothes, which they take out of the tall wardrobe. They take the torn sneakers off Alsario’s feet and put on red women’s sandals instead. They place Katya at a battered piano, which keyboard is locked with a padlock. They find the key, unlock the keyboard and Katya begins to hit on the keys. When everything is ready the doorbell is heard. Nenska straightens her blouse, unlocks the top button and opens the door.

Enter two men in suits; they hold folders in their hands. The children are arranged to stand in a line.

NENSKA:

/To the children, her voice oozes oil/

- Kids, these are Inspector Kirov and Inspector Gochev. They’ve come to look around our home, to talk to you and to make sure that you are all fine.

Kirov hears the piano sounds.

KIROV:

- Nenska, that’s great! You provide musical education to these sweet children! Excellent! Remarkable, I’d say!”

Nenska thrusts her chest out, one button gets undone and the upper part of her breasts is seen.

GOCHEV:

/Stares in Nenska’s cleavage/

- Let me ask about the children’s meals.

Toto has pushed the children aside and come to stand in front of Gochev, holding up his eyelid with his hand. Gochev caresses Toto on the head:

GOCHEV:

/To Toto/

- Which is your favourite food?

Toto drops down his eyelid and starts to drag his toe on the floor.

TOTO:

- I love doughnuts most!

GOCHEV:

• Do they give you doughnuts here?

TOTO:

• They do, there’s plenty of them. Fatme brings them on a tray.

GOCHEV:

• So, you are well-fed here, aren’t you?

Fatme watches this exchange trembling and leaves the scene stepping backward.

KIROV:

• Now, let us see what have we got in the food cellar and in the kitchen.

NENSKA:

• We’ve almost finished our supplies because these children have mighty appetites but we try not to limit them. They are orphans, you know.

Gochev takes out a notepad. Nenska starts to dictate a list of products, which the orphanage needs. The nannies look at one another behind her back, they grin and their golden teeth glint.

THE YARD. THE FENCE. THE HOMELESS MAN, ALSARIO, TOTO AND THE ALDER.

HOMELESS MAN:

• Also, for three days now I’ve been watching two children who hide beneath a tree and cry all day. Who are they?

ALSARIO:

• These are Radka and Kiko, a sister and a brother. They thought they’d become Italians but they haven’t and now they are sad.

TOTO:

• Also makes monkey faces to cheer them up but they refuse to.

THE ALDER:

• Sometime ago a handsome man came here to choose him a family. Nenska showed only refective remains to him.

THE ORPHANAGE. INTERIOR. RETROSPECT.

A tall handsome bearded man enters. The children surround him and he gives everyone sweets and biscuits.

Radka and Kiko throw themselves on his neck. Radka has squinting eyes and one of Kiko’s legs is shorter than the other. The man hugs them tightly, lifts them and kisses them in turn. They huddle into him and don’t let him go. The man leaves them down, wipes his eyes and makes for Nenska’s office. He knocks on the door and then enters. Alsario and Toto peep through the keyhole.

NENSKA’S OFFICE. INSIDE.

MAN:

• Ms. Nenska, I’ve been coming here for months and you always promise to have my documents ready. How long shall I wait?

NENSKA:

/looks at his empty hand and taps on an white envelope lying on her desk/

• I don’t give these children. There are all sorts of people around. You might have pedophilia. Why are you not married, for example?

MAN:

/Hides his tears with effort/

• As I’ve told you I am well off. I live in Italy and I am an opera singer. Everyone knows me, I sing in La Scala and I’m not a maniac. I want to adopt these children because I love them with all my heart. And I don’t have a wife because my wife and my daughter died in a car accident four years ago.

NENSKA:

/Continues to tap on the envelope/

• I’m not giving these children away and that’s my final word! I’m in command here. I find you dangerous for the children.

The man stands up, his head is bent. He goes out in the corridor, he hugs Radka and Kiko and he leaves, tears in his eyes.

THE YARD. THE FENCE. CONTINUED.

ALSARIO:

• This singer continues to send gifts for Radka and Kiko but the nannies and Nenska look at them first and if something’s left over they give it to Radka and Kiko. Sometimes I think that life’s forgotten us.

HOMELESS MAN:

• Also, you have to learn to live on even in situations when life seems impossible to you. Make life meaningful and it shall never forget you.

TOTO:

• Also, Alder, look, some newcomes have arrived!

The children run to the building.

THE ORPHANAGE. DAYTIME.

Screams are heard. A gipsy man leads three children. They are rheumy-eyes and have wounds on their heads. Nenska and the nannies won’t let him in. The gipsy man kicks the door open.

NENSKA:

• You get out of here or I’ll call the police! There are authorities to make documents.

GIPSY MAN:

• I’m not going anywhere. The state has to take care of these children because I have seven more of these at home.

NENSKA:

• Why do you make so many children when you can’t look after them?

GIPSY:

- Because we gypsies, when we feel good, we make children. But then we don’t know what to do with these children and that’s why we bring them to the state; to look after them children.

The gipsy man pushes the children through the door and then runs away. Aishe and Fatme try to catch him but then they leave him and turn back.

THE YARD. THE FENCE. CONTINUED.

ALSARIO:

/To the homeless man/

• They say that mothers throw away their children. I’ve never see how this is done. These children tell us that they quickly find an easy way out. They breather is plastic bags full of glue. It smells good, they say. And then they beg for bread and some money. And the more audacious of them say that they go to railway stations and want to make blows and take 1 lev for a blow. I suppose it’s something like playing the piano but I’m not sure.

HOMELESS MAN:

• It’s not like playing the piano, it’s a horrible thing and adults are to blame for it, not the children. “It’s easy to have many people brought together to do evil. It’s difficult to make people do good”. The writer Count Tolstoi said this.

EPISODE 2

THE ORPHANAGE. INSIDE

The older children are gathered in the study-room. The atmosphere is depressive. The children look at their feet. Mrs. Ziza enters, a large grin on her face.

Mrs. ZIZA:

- Children, attention! I have happy news for you. You are grown up children now. You will go to school! Tomorrow you are leaving for another town. There’s a school there and they’ll teach you how to read and write.

THE ORPHANAGE. CONTINUED.

The children start crying. They start saying that they are afraid of this change. They don’t want to go.

Mrs. ZIZA:

- You don’t have a say in this! And when you go to that new place don’t start telling lies about us!

ALSARIO:

- And where are Toto and the Alder? I’m not leaving anywhere without them.

Mrs. ZIZA:

- Oh, you’ll go, sure you will! Toto and the Alder are a year younger than you and they’ll go to school next year. And you talk too much but let others worry about you.

Alsario’s eyes fill with tears and he runs out of the room. He goes to the yard and throws himself, face down, beneath the apricot tree. The Alder and Toto arrive. Alsario stands up. The three children make a circle of hands and start turning around. Tears start running from Toto’s and Also’s eyes. Alsario tears himself off the circle and rushes to the dormitory. There he hugs little Dancho and starts crying openly. Dancho starts crying, too.

THE ORPHANAGE. THE YARD.

A bus with it’s engine running. The children are ready for the trip. The handle of the red-framed mirror protrudes from Alsario’s pants, he’s holding the two irons in his hands. The nannies distribute packets containing bread and cheese among the children.

AISHE:

- Also, you’re not quite right in the head! But do carry these irons they might pore some wits in your dumb head.

BUS DRIVER:

- Come on, get on the bus. This engine will stop any minute. It’s as old as my grandmother.

The children get on unenthusiastically. Alsario runs to the fence where the homeless man is waiting for him. They embrace through the bars. The homeless man gives Alsario a shabby book: Pinocchio.

HOMELESS MAN:

- Don’t you be afraid, Alsario. Keep on changing yourself and the world around you. Nice things will happen there and everything will shine!

ALSARIO:

- I promise to be as strong as Pinocchio.

Alsario starts to the bus reluctantly. He stops in front of Toto and the Alder.

THE ALDER:

- Also, do not tell them in that school that they call me the Alder here. When I go there I want them to call me Elitsa.

TOTO:

- Also, we’ll join you soon and until then Rotshild will take care of us.

ALSARIO:

- They’ll teach me to read and count the numbers there and every day I’ll count the days and I’ll be waiting for you.

The three children hold their hands and make a circle. Alsario gets on the bus holding the irons in his hands and sits on the passenger seat by the driver. He looks through the window. Outside Toto holds his eyelid up with his fingers, the Alder stands next to him, one head taller. The two children wave goodbye. The bus starts and most of the children get sick. The driver stops the bus a couple of times. Airplanes fly above the bus. The children get scared by the noise and hide beneath the seats.

ALSARIO:

- Uncle Misho, what are there iron birds above us?

BUS DRIVER MISHO:

- These are airplanes, they fly people to faraway and beautiful places.

Alsario looks at a plane, a dreamy expression on his face.

ALSARIO’S THOUGHTS:

/Against the background of action/

“Alsario flies a plane (something like a winged bus, which soars up; Nenska, Ziza, Vita, Aishe and Fatme are seen below it; they gradually shrink down to black dots and Alsario circles above them. The camera shows his face: it’s happy and smiling.”

BUS DRIVER:

- Children, get ready. We arrived at the sea town and you’ll be getting off in a few minutes.

The bus stops in front of a large old building freshly painted on the outside. The teachers meet the children and show them to a large hall. A group of children sign and dance a welcome “Crocus Dance”.

THE NEW HOME. INSIDE.

The camera shows in fast motion Alsario and newcomers sitting behind their classroom desks. They write letters and numbers putting great effort in their task. Alsario rubs the sweat off his forehead a couple of times. He raises his hand and asks questions to the teacher.

Mrs. Dimitrova, the teacher, looks at Alsario with interest. She approaches the boy, looks in his notebook, makes a correction and caresses him on the head. Alsario responds with a smile.

THE NEW HOME. THE DORMITORY. CONTINUED.

There are ten beds arranged on two banks one above the other. The boys are of different age. Alsario shows them how to lift the irons and shows them his muscles. All the boys take a turn to lift the irons.

THE NEW HOME. ALSARIO’S CLASSROOM. THE CLASS TEACHER’S LESSON. CONTINUED.

Mrs. Dimitrova tells the children facts about life, teaches them to virtues; she tells them how they will study, then will find themselves jobs, earn money, have families and children.

MRS. DIMITROVA:

- Did you understand this, children? Now tell me how you imagine your future life.

All children hold up their hands and start asking questions how much money they’ll get, where they’ll find their wives and children and if there are orphanage homes for grown up people.

ALSARIO:

/Stands up by his desk/

- Miss, the stories you tell us are very faraway. What we live here isn’t it life, too? I want the life you tell us about now!

MRS. DIMITROVA:

/Very sad and defeated/

- This is part of real life, you are right. But laws have been made to disadvantage you.

THE NEW HOME. THE BOYS’ DORMITORY.

The boys talk about sports, about football (they’ve watched it on TV). While talking they take turns to lift Alsario’s irons. The door opens and the Mr. Kolev, the sports teacher enters. He watches how Alsario lifts the irons.

MR. KOLEV:

- Also, I heard about these irons and I’ve come to see if it’s true.

Alsario puts down the irons and stands to attention.

ALSARIO:

​​ - I lift them to make my muscles strong.

MR. KOLEV:

- And you are very strong, indeed. Come to the gymnasium with me.

THE GYMNASIUM.

Kolev shows Alsario how to lift real dumbbells and fix them on his feet. The camera shows in fast motion the daily exercises of Alsario and Kolev who gives him a basketball and shows Alsario how to aim it at the ring.

KOLEV:

/His hand on Alsario’s shoulder/

- Also, you are very determined and talented. I’ll make you a real sportsman.

ALSARIO:

/Happy/

- Like the ones they show on TV?

KOLEV:

- Yes, like them and even better! But now summer holiday’s coming soon and I’ll be leaving. But you carry on with the ball.

THE HOME’S YARD. SUMMERTIME.

Bright blue sky. Alsario sits on a bench and counts the days on his fingers. The children stand in groups and talk. Other children play ball.

At the back of the yard two men smoke cigarettes and watch the children.

ALSARIO’S THOUGHTS:

/Behind the frame/

“It’s summer holidays now. Some grannies took two or three of the children. Us, lonely remains, have nowhere to go for the holiday. Those two supervisors (the camera shows the two men) are left here to guard our discipline. The taller one is Goynov. He has heavy-rimmed glasses and curly fringe falling on his forehead. He’s very much afraid of the other supervisor Batov. Batov is greasy-looking and ugly like a garbage bin. His mouth smells of onion stew and most of all he likes to belch before us to show how frightful he is. He has long nails on his little fingers to clean the dirt from inside his ears while he educates our conduct. We are all afraid of this Batov because he beats us without asking. He especially likes to hit us on the heads with a thick iron ring to subordinate us.

THE GYMNASIUM:

Alsario plays with the ball and often scores a point in the basket. Batov appears at the door. Alsario is startled and drops the ball.

BATOV:

- Come over here, you brat!

Alsario approaches and sees a man, a woman and a girl behind his back. The woman strokes Alsario’s head.

ALSARIO:

- Aunt Maria and Uncle Gosho, is that you?

UNCLE GOSHO:

- It’s us, Also, we’ve come to take you to visit us at our home.

The camera shows the eyes and heads of Maria and Gosho. Their eyes are sad and there are white streaks in their hair.

BATOV:

/Belching/

- You all come to the office to put your signatures there. And bring back this child whole and alive.

Maria and Gosho take Alsario by the hand and they walk out. Their daughter Neli walks gaily along. Their car, a red Moskvich, is parked in front of the home. Alsario and Neli take the back seat and the car pulls off slowly. Alsario bends forward and looks at the dashboard.

ALSARIO:

- Uncle Gosho, how fast is this car?

UNCLE GOSHO:

- This is a very old car, it’s 25 and can accelerate to 50 km per hour.

ALSARIO:

- Is this very fast?

UNCLE GOSHO:

- No, it’s not fat but it will take ​​ us home.

ALSARIO:

- Where is that? Is it in the village where you found me?

MARIA:

- We sold our house and the land we had there and we purchased a one-room flat in the outskirts of the city so that Neli can go to school.

The car heats up and smoke is seen. They stop at a roadside fountain. Gosho opens the bonnet and fixes something on the engine. Aunt Maria takes out a cheese pie and gives each one a piece.

ALSARIO:

- I believe this pie is the same that you brought me with the sweater but the nannies ate it up then.

MARIA:

- And my knitted gifts, did you put them on then?

ALSARIO:

- The nannies took everything but I found my gifts on the next day and they beat me much. But I dressed the sweater on little Dancho and the nannies could not find it for three days.

Maria starts crying, Neli cries, too. Gosho’s eyes fill with tears. They start off again. They arrive at the outskirts of the city and the car stops in front of a big gray block of flats.

THE HOME OF MARIA AND GOSHO.

The camera shows in fast motion how Alsario and Neli draw pictures and arrange jigsaw puzzles, watch TV and laugh together.

THE HOME OF MARIA AND GOSHO. EARLY MORNING. CONTINUED.

Alsario is in his bed. He hears a door opening. He gets quietly off his bed and tiptoes to the balcony. The camera shows Maria and Neli: they emerge from their own entrance and enter the one next to it. They carry buckets and brushes. Alsario goes back to his bed and cries.

ALSARIO’S THOUGHTS:

“Uncle Gosho told me yesterday that he has a dream: to buy a nice car and to drive it as taxi. But until then he’ll work what jobs he can find. And now Aunt Maria and Neli do cleaning jobs for money. I wish I were grown up so I could help these good people. I wonder why all good people are misfortunate while the likes of Nenska and Batov have everything.”

The noise of a door opening interrupts his thoughts. Alsario wipes his wet eyes, dresses quickly and goes to the kitchen. Aunt Maria and Neli make breakfast of fried bread there. Also is embarrassed and keeps his eyes down.

ALSARIO:

- Aunt Maria, is this the good life that comes when one grows up?

MARIA:

/Her hand on Also’s shoulder/

- You’ve become very wise, my boy. This is life and so it will be for some people. But there’s another life, too. If the factory did not go bankrupt and they did not fire all the staff not we’d have been better. Now let’s go for a walk. I’ll take you and Neli downtown.

DOWNTOWN.

Maria, Neli and Alsario get off the bus. Maria holds the two children by the hands. People turn and watch them because of Also’s “Chinese” eyes.

ALSARIO’S THOUGHTS:

/Behind the frame/

“These people think that I’m a real child with mother and a sister.”

When Also sees the stream of cars, city fountain and shop windows he is like petrified with wonder. Maria buys both children ice cream.

ALSARIO:

/Watches for awhile how Neli eats her ice cream and then starts on his own/

“I’ve never tasted such a thing before. It’s both sweet and cool.”

Alsario kisses Maria’s hand. Maria buries her face in her hands and starts crying.

THE HOME OF MARIA AND GOSHO. CONTINUED.

The children play. Maria sits in the corner of the settee and cries.

ALSARIO:

​​ - Don’t cry, aunt Maria, tell me what you want me to do for your consolation: I can move my ears and my eyebrows, I can turn upside down. Do you want me to do it?

MARIA:

- Also, you have a heart of gold. I wish you would be lucky in life. When I watch you and Neli I think of our Galia, who ran away from us.

Maria’s voice:

/Behind the frame /

The camera shows Galia, the elder daughter of Maria and Gosho climbing into a black car in front of their block of flats. Unshaven man of about 30 years old is behind the wheel. Maria and Gosho run behind the car and beg Galia to come back.

THE HOME OF MARIA AND GOSHO. CONTINUED.

MARIA:

- Galia left school because of this monster who takes her somewhere for an hour and then brings her back all disheveled. And when her father and I reproach her she throws glass jars at us. Once she broke her father’s head and we took her to a psychiatrist but she ran away and now she’s in Spain with this same monster and she never calls us. That’s why I cry all the time, Also. I cry of grief for my girl.

Alsario and Neli hug Maria who cries bitterly.

ALSARIO’S THOUGHTS:

/Behind the frame/

- I ask myself why this girl Galia who’s blessed with mother and father ran away from them while we, the social children, are prepared to act like monkeys to make ourselves noticed so that someone might like us for their children. I know that Aunt Maria and Uncle Gosho love me as their own child but they cannot adopt me because of poverty reason. I am not angry with them. Here with them I grew up mentally and started to use the larger part of my brain. I didn’t know what to use the word “happiness” for. Now I am happy to live with them this whole summer. Now I know love because they loved me like a real person.”

THE NEW HOME. THE YARD. DAYTIME.

Alsario and the other children wait for the bus with newcoming students. Alsario is so restless that he snaps sticks in his hands. Toto and the Alder get off the bus. Alsario runs to them and embraces them p. He leads them into the home. Again, there’s a welcome program for the newcomers.

THE HOME. INSIDE.

The camera shows classes in fast motion. Toto and the Alder are first-grade students. When the bell rings they run out into the yard where Alsario waits for them.

THE YARD. CONTINUED.

Toto is in the art-classes room. His new clay figures are arranged on a shelf. Toto mixes paints in two containers. He takes three brushes and goes out in the yard carrying the containers.

TOTO:

- Also, Eli, come and help me!

ALSARIO:

- Since when do you call the Alder Eli?

TOTO:

- She got shame of the name Alder because they always asked her in the old Home: “Alder, when will Christmas come? We want to decorate you with popcorn all over.” That’s why I call her Eli now. This is what she wants.

THE YARD.

The Alder and some the other girls sign a song holding biros in their hands to imitate a microphones.

TOTO:

- Also, Eli, come here and take the brushes. And be quick! I’ve mixed two paints: yellow and blue and we’ll paint the benches.

Toto shows them how to paint the benches in stripes. The Alder and Alsario start painting.

THE YARD. CONTINUED.

The camera shows four benches painted in stripes. Also, Toto and the Alder sit on one of the benches.

ALSARIO:

- Toto, tell me about little Dancho. How’s he doing?

TOTO:

- He left for another faraway country.

THE ALDER:

- Rotshild helped for a mom and dad to come to the home. They were of those who do not talk like us. They chose Dancho and Tinka from the retarded group and left to a French country.

The camera shows Also’s smiling face.

ALSARIO’S THOUGHTS:

/Behind the frame/

“This French country might be quite near to that King’s Town and someday I might see him. It’s a good thing that there are French people who come at rescue to the most miserable.”

THE ALDER:

- Those people brought green money in envelopes and Nenska gave them the children without objection.

TOTO:

- But then someone told the police about Nenska and one day they came and caught her with the envelopes in her office. They brought her out, her hands tied and she looked at the ground and the children smiled satisfied.

THE ALDER:

- Then they brought a new director woman. She was very kind and she talked to the children every day. They also expelled Aishe and Fatme and now there are new nannies in the Home and they are very clean, all of them.

ALSARIO:

- And how did they catch them that they used to steal things?

THE ALDER:

- Some people brought in a whole box of bananas, to make a grant. Toto and I were there and we saw Aishe and Fatme to steal the bananas and they wanted to run away with their bags full.

TOTO:

- And then the Alder called Rotshild in her brain.

THE ORPHANAGE. RETROSPECT.

Aishe and Fatme pack bananas in their bags.

THE ALDER:

- Why do you steal the bananas? These bananas are for the children!

AISHE:

-Here’s the witch that meddles in people’s private lives!

Fatme clenches her fist and aims it at the Alder. Invisible force strikes the legs of both women and they fall to the floor on their bottoms. Bananas fly up in the air and strike Aishe and Fatme on their heads. A banana is stuck in each woman’s mouth and the two women start to suffocate. The technician Dobri passes by at this time and pulls the bananas out of their mouths with effort. He slips on a banana and draws down Aishe and Fatme to the ground once again.

ALSARIO’S THOUGHTS:

/Behind the frame/

“How I wish I were there and see that confusion with my own eyes! The one who treads down those Ten Commandments never gets the wiser.”

THE NEW HOME. CONTINUED.

The camera shows in fast motion how Toto makes clay figures, the Alder exercises in singing and Alsario trains with the ball under the coaching of Kolev.

THE YARD.

Also, Toto and the Alder sit beneath a tree. They eat fritters.

ALSARIO:

- Toto, we have to stop making fantasies about adoption. Our age is changed and it does not become us to recommend ourselves for children.

TOTO:

- I like it to live in a social home because here I know how to develop myself with the clay.

THE ALDER:

- Rotshild hasn’t called me for a couple of days. I wonder if he’s angry with me.

ALSARIO:

- Your friend is not worried about you because they don’t torment you here.

THE HOME. ALSO’S CLASSROOM:

The children write mathematical problems. The door opens. A policeman comes in. He brings a girl with him, her name is Ani.

The policeman exchanges some words with the teacher. Ani looks at the floor shyly. The teacher puts her to sit behind a desk on the front row. Alsario looks at the girl stricken, his eyes wide open. Ani has sky-blue eyes, fair skin and long reddish-blond hair.

The teacher calls Alsario to the chalkboard.

TEACHER:

- Also, write the problem on the board.

Alsario stares at Ani and does not hear the teacher.

TEACHER:

- Also, do you hear me?

Alsario starts writing on the chalkboard but he keeps turning round to look at Ani. Their eyes meet and Ani looks shyly down.

THE YARD. CONTINUED.

Also, Toto and the Alder sit on the bench. Alsario helps Toto and the Alder with their homework.

ALSARIO:

- Toto, I don't’ have any experience in introduction so I want you to be my middleman for a girl.

TOTO:

- All right, Also, I know all the girls around here.

The Alder looks angrily at Toto and pinches his leg.

ALSARIO:

- This Ani, you don’t know her because she arrived only yesterday. She looks like a countess and makes my heart pound inside me like a hammer. And when I look at her I gulp all my words.

TOTO:

- How do you know what countesses look like?

ALSARIO:

- I don’t. But I imagine that they look like Ani.

TOTO:

- All right, show me who she is.

Alsario points towards the fence Ani stands alone and watches the children playing. Toto releases his hold of Alder’s hand, which he holds nearly all the time. He lifts his eyelid with his fingers and scrutinizes Ani from the distance. Then he gets up and goes in her direction. Alsario watches tensely.

THE YARD. THE FENCE. ANI AND TOTO:

TOTO:

- My friend Also has big muscles, he can guard you against beating and he has interests towards you.”

Without waiting for her reply Toto takes Ani by the hand and takes her to the bench where Also and the Alder are sitting. Alsario shyly wipes his nose on his sleeve. He raises his eyes to Ani’s face and meets her blue eyes.

ANI:

/Holds out her hand/

- My name is Aneta but you can call me Ani. If you wish so you can guard me against beating.

ALSARIO:

/Suddenly at ease because of her friendly attitude/

- I’ll guard you till I die!

THE HOME. INSIDE.

The camera shows in fast motion how Ani, Also, Toto and the Alder study, play and have fun together.

THE HOME. THE GYMNASIUM. CONTINUED.

Alsario is slimmer and taller now. He trains determinedly basketball and makes exercises. Kolev is by his side holding a stopwatch.

KOLEV:

- Also, you have a great talent. You will be a basketball player and I’ll make you King of the Basket Ball.

ALSARIO’S THOUGHTS:

/Behind the frame/

“It’s so good when someone pays attention and is interested in me. I am not afraid of hardship. I have great respect to my coach Kolev. If I had a right to a father I would have chosen Kolev. But these are my fantasies again.”

THE HOME. THE YARD.

The boys play football. Kolev finds Alsario and the two of them sit on a bench.

KOLEV:

- Also, I want to know your whole life history.

ALSARIO:

- But why do you need it for? Noone knows anything about my life story.

KOLEV:

- I’m leaving for two days now. I’ll go to that place where you grew up to try and find something about you.

THE OLD ORPHANAGE. THE OFFICE.

Kolev feverishly leafs through notebooks and lists of names. He finds Alsario’s entry. The camera shows Kolev who gets smiling in his car.

HOSPITAL.

Kolev talks with a doctor in a friendly manner. The two men go up to an office. Kolev and the doctor look through an archive. They find Alsario’s file. Kolev reads through it smiling. He gets into his car and leaves.

THE NEW HOME. CONTINUED.

Kolev enters. He looks happy. He finds Alsario and embraces him.

KOLEV:

- Alsario, you don’t have any syndrome. This, what’s written in your file is a lie. One evening your mother got to know a Vietnamese man and that’s why you have slanting eyes.

ALSARIO:

- It’s good that this matter is cleared now because the children keep asking me who that Down is and I cannot answer.”

THE GYMNASIUM. CONTINUED.

Alsario scores points and never misses the basket. Enter Kolev and another man. They watch Alsario.

KOLEV:

- Also, come and meet coach Stanev. He’s the senior coach of the national junior tem.

Also approaches and outstretches his hand.

STANEV:

- Also, you are very talented and you’ll become a great athlete. In a year or two I’ll take you in the junior tem and I’ll take you to play at competitions all around the world. I’ll take you as far as Japan.

ALSARIO’S THOUGHTS

/Behind the frame/

“For the first time in my life I feel filled with pride. All this attention upon me raises my morals up to the skies. I understand that there’ll be no bending from now on. I don’t know where this Japan is but I feel that this is some very nice and special thing to be part of Stanev’s team.”

THE YARD OF THE HOME. DAYTIME.

Ani sits alone on a bench. She is concentrated to pick up clovers and she looks for a four-leaf clover. Her eyes are filled with tears.

Alsario looks for her through the rooms in agitation. He meets Toto who shows him where Ani is. Also runs to her. He sees the tears in her eyes.

ALSARIO:

- Ani, why are you crying? I’ve promised to keep you safe from everything, remember?

ANI:

- But you cannot keep me safe from past things!

ALSARIO:

- You have lived in the outside and you know more about the real world than any of us. Tell me about it!

ANI:

- I lived in a real house and I had real mom and dad. But my mother loved the sea very much and everyday she used to go there to give cure to some squirrels and she stayed out long, and dad got a letter that said that I was not his child but I was someone else’s child, someone who cured those squirrels. Then dad took his bag and left for good and he never called again.

Ani bends her head on her knees and cries.

ALSARIO:

“You wait for me here, I’ll bring you a present to refresh you.”

ALSARIO’S ROOM

He rummages beneath his mattress, takes out the cracked mirror, looks in it, wipes it on the blanket and returns to Ani hiding the mirror behind his back.

ALSARIO:

/Gives her the mirror/

- Ani, this is for you. Now I know that my own mother shall never come to see me and won’t be keeping the pink mirror for her. I don’t want you to be sad. I haven’t seen neither my mother nor my father and I don’t know how to grieve for them. I feel sad about your past life but I feel terribly happy that God sent you here and you chose me to be your best friend.

Ani smiles through her tears, she looks at her face in the mirror, then hugs Alsario and kisses him on the cheek. Alsario blushes and smiles.

ANI:

/ She wants to change the subject and touches Alsario’s muscles/

- What muscle balls you’ve made by the sports game!

ALSARIO’S THOUGHTS:

/His expression is dreamy/

“Right now I want to fly five meters off above the ground. And why does the sun look like a large nice orange to me? And the white clouds look like fluffy little pillows.”

ALSARIO:

- Ani, when I grow up a bit more I’ll go to important contests as far as some Japan place. I’ll bring you a real uncracked mirror and a beautiful dance gown from there.

THE GYMNASIUM. CONTINUED.

Alsario and some other boys play basketball. Kolev watches them. Ani, the Alder and Toto sit on a bench and watch them and applaud exuberantly every time when Alsario scores.

THE NEW HOME. INSIDE

Nurse Svetla and teacher Kolev gather the children in the corridor.

SVETLA:

- Children, it’s Sunday today and we’ve organized a bus to drive you to the sea and the beach.

KOLEV:

- Now you are twelve years old and we know that you’ll be careful and responsible.

THE BEACH. THE SEA IS AZURE-BLUE AND CALM.

The children sit in their underwear on beach towels. They look at the sea in disbelief.

ALSARIO:

/To Ani, Toto and the Alder/

“Look, the water is so large and it moves as if it’s alive! And there are ships in there!

TOTO:

- One day the four of us will board a ship and we’ll travel on that sea, we’ll reach the big oceans which I’ve seen on the geographic map.

ANI:

- But this costs money and you can get money when you become grown up.

THE ALDER:

- I feel satisfied with fantasy dreams because you don’t give money for them and you can use them at any time.

ALSARIO:

- We have patience and we can wait.

NURSE SVETLA:

- Come on, children. Let’s go and have a dip in the water.

The children stay at the waterline. They take uncertain steps forward and when the water reaches up to their knees they run back to the sand shrieking. Some kneel in the water, others shiver with fear. Also, Ani, Toto and the Alder hold their hands.

ALSARIO’S THOUGHTS:

/Behind the frame/

“I stood under the shower in the bathroom and I’ve never been afraid. But this is something else. I have to dip myself to act bravely in front of Ani.”

KOLEV:

/To the children/

- Also will go in first and have a dip because he’s a sportsman and he’ll teach you to be brave!

ALSARIO’S THOUGHTS

/Behind the frame/

​​ “I am a sporting guy, true, but I’m also a child, just like the rest. But I have to be an “etalon” or ​​ and “echelon” in front of Ani, I am not sure which exactly.”

Alsario makes a few steps forward and kneels in the water. Then all children go after him and take a dip.

Also, Ani, Toto and the Alder hold their hands in a circle, their faces beam with happiness.

ALSARIO’S THOUGHTS:

​​ “The water is so warm and soft, like Aunt Maria’s hands in the evenings when she put me my pajamas on. I don’t know the word “pleasure” but this bathing is one “pleasure”.

The children go back to the sand. The sun reflects in the water drops and Ani’s body shines.

Alsario watches her in fascination.

ALSARIO:

- Toto, look how Ani shines like a princess. And her eyes shine, and her body, and her hair! When Aunt Maria read stories to Neli and me, all princesses used to shine in these tales. Even when they were dressed in rags people could guess that these were princesses and what their origin was!”

TOTO:

• The Alder shines too, but I don’t get myself carried away like you do.

ALSARIO:

/To Ani/

- I believe those people who write stories because they make stories for children and one shall never lie to children. Otherwise then the children grow up they won’t trust you and their morals will drop down.”

ANI:

- Also, what’s the matter with you? We are on the beach and you talk about fairy tales!

ALSARIO:

- This is so because you are as pretty as the princesses in the fairy tales.

Ani looks shy and sits on the sand next to the Alder.

THE HOME. THE YARD. CONTINUED.

The children come back; they are very exited. The cook gives them pancakes wrapped in paper napkins. Alsario, Ani, Toto and the Alder sit on the bench holding their snacks and start discussing their first visit to the beach and dip in the sea.

Suddenly Ani leaves down her snack and cries. The other three try to console her.

ALSARIO:

• What’s happened, Ani, why are you crying?

ANI:

/Crying/

• I miss so much my granny Sofka and my mother. That’s why I’m crying.

ALSARIO:

• And where are they? We have these pains cut off from us. We don’t have such concerns.

ANI:

• Granny Sofka lived on the first floor on our house. She, my granny, had 90 years on her.